Дело T‑566/08
Total Raffinage Marketing
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на парафинови восъци — Пазар на суров парафин — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазарите — Доказателство за съществуването на картела — Понятие за едно-единствено продължавано нарушение — Продължителност на нарушението — Прекъсване на нарушението — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Равно третиране — Презумпция за невиновност — Вменяване на неправомерното поведение — Отговорност на дружество майка за нарушенията на правилата за конкуренция, извършени от негови дъщерни дружества — Определящо влияние, упражнявано от дружеството майка — Презумпция в случай на притежаване на 100 % от капитала — Пропорционалност — Метод на закръгляне — Пълна юрисдикция“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 13 септември 2013 г.
1. Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Съгласувана воля относно поведението, което да се възприеме на пазара — Споразумение за определяне на цени — Включване — Условия — Отклонение на един или повече участници — Липса на последици — Доказване на липсата на привеждане в действие на картел от участник — Публично разграничение
(член 81, параграф 1 ЕО)
2. Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя самостоятелно своето пазарно поведение — Обмен на информация между конкуренти — Презумпция за използването на информацията за определяне на поведението на пазара — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване — Доказателство, дадено посредством определен брой различни проявления на нарушението — Допустимост — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Писмени доказателства — Критерии — Достоверност на представените доказателства — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение
(член 81, параграф 1 ЕО)
4. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост — Обхват — Последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Доказателствена сила на доброволните изявления с обвинителен характер, направени срещу дадено предприятие от основните участници в картел с цел да се ползват от прилагането на известието относно сътрудничеството — Изявления в разрез с интересите на посоченото предприятие — Висока доказателствена стойност
(член 81, параграф 1 ЕО, Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
6. Картели — Споразумения между предприятия — Доказване — Отговор от предприятие на искане на Комисията за предоставяне на информация — Изявление на едно предприятие, оспорено от други предприятия — Задължение това доказателство да бъде допълнено от други надеждни елементи
(член 81 ЕО)
7. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Участие на едно предприятие в картела в неговата цялост — Критерии за преценка — Липса на пряко участие — Липса на последици
(член 81 ЕО)
8. Картели — Споразумения между предприятия — Понятие — Участие в срещи с антиконкурентна цел — Включване — Условие — Липса на разграничаване от приетите решения — Критерии за преценка
(член 81, параграф 1 ЕО)
9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на изискването на задължението за мотивиране в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай
(член 253 ЕО)
10. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, повдигнато за първи път в съдебното заседание — Недопустимост
(член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
11. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Критерии — Единна цел и общ план — Връзки на взаимно допълване между споразуменията — Вертикална връзка между съответните пазари и значително припокриване между участниците
(член 81, параграф 1 ЕО)
12. Картели — Споразумения и съгласувани практики, представляващи едно-единствено нарушение — Понятие — Липса на идентичност между участниците в различните елементи на нарушението — Различна продължителност на различните елементи на нарушението — Липса на последици
(член 81, параграф 1 ЕО)
13. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказателства, които могат да бъдат приети — Съсредоточаване на разследването върху някои аспекти на антиконкурентните практики — Обстоятелство, което не изключва използването на всички доказателства, с които разполага Комисията към момента на приемане на решението
(член 81, параграф 1 ЕО)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Оборот, който е взет предвид — Референтна година — Последна пълна година на нарушението — Изключителен характер на същата по отношение на някои участници — Вземане предвид на по-дълъг период по един и същ начин за всички участници — Допустимост — Нарушение на принципите на правна сигурност и на равно третиране — Липса — Грешка в преценката — Липса
(точка 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението — Нарушение, извършено от няколко предприятия — Относителна тежест на участието на всяко от тях — Прилагане на коефициент за умножение — Преценка — Невъзможност предприятието да се позове на принципа на равно третиране, за да му се предостави неправомерно намаление
(точки 20 и 21 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
16. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Автоматично включване на допълнителен размер по силата на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Нарушение на принципа на индивидуализиране на нарушенията и санкциите — Липса — Вземане предвид на целта за обща превенция — Допустимост — Отчитане на целта за възпиращ ефект на няколко етапа от процеса на определяне на размера на глобата — Допустимост
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Възпиращ характер на размера на глобата — Спазване на принципа на пропорционалност — Задължение да се установи размер на глобата, пропорционален на годишната стойност на продажбите на съответните пазари — Липса
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
18. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Общ оборот на съответното предприятие — Оборот от търговия със стоки, предмет на нарушението — Съответно отчитане — Граници — Спазване на принципа на пропорционалност — Задължение на Комисията да се придържа към предходната си практика при вземане на решения — Липса
(член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 30 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
19. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за определящо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборима презумпция — Нарушение на принципа на презумпцията за невиновност — Липса — Нарушение на принципа на индивидуализиране на нарушенията и санкциите — Липса
(член 81, параграф 1 ЕО)
20. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за определящо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Доказателствени задължения на дружеството, което иска да обори тази презумпция — Недостатъчни елементи за оборване на презумпцията
(член 81, параграф 1 ЕО)
21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция на съда на Съюза — Обхват — Вземане предвид на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите — Граници — Спазване на общите принципи на правото — Изчисляване на продължителността на участие в нарушението — Закръгляне на броя на месеците на участие — Размер, който не отразява реалната продължителност на участието — Нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност
(член 81, параграф 1 ЕО и член 226 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета, точка 24 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
22. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Пълна юрисдикция — Действие
(член 229 EО; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
23. Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Обем на жалбата, който превишава максималния брой страници, определен за писмените становища — Преценка
(член 87, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд; точка 15 от Практическите указания към страните)
1. За да има споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, е достатъчно съответните предприятия да са изразили своята обща воля да възприемат определено пазарно поведение. Може да се счита, че е сключено споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, когато е налице съгласуване, дори когато конкретните елементи на ограничението все още са предмет на преговори.
Всъщност споразумението за запазване на цените също представлява споразумение за тяхното определяне, при положение че е налице съвпадане на волеизявленията на участниците по прилагането на ценово равнище, което те заедно са определили. Тази констатация не предполага действителното прилагане на единна цена за всички участници. Действително, фактът, че е налице общата цел да се споразумеят относно равнището на цените, вече представлява споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, тъй като е налице съвпадане на волеизявленията по самия принцип на ограничаване на конкуренцията. Също така фактът, че предприятията действително са обявявали договорените увеличения на цените и така обявените цени са послужили като основа за определяне на индивидуалните цени по сделки, е достатъчен сам по себе си, за да се установи, че тайното споразумение за цените е имало както за своя цел, така и за резултат сериозно ограничаване на конкуренцията. В такъв случай Комисията не е задължена да разглежда в подробности доводите на страните — и по-конкретно икономически анализ, представен от тях — целящи да установят, че разглежданите споразумения не са имали за резултат повишаване на цените над това, което би се наблюдавало в нормални условия на конкуренция, и да им отговаря точка по точка.
Освен това едно нарушение не се премахва само поради факта, че някои участници не спазват картела или заблуждават други участници. Действително, от една страна, предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си следва политика на пазара, която в известна степен е независима, може просто да опита да използва картела в своя полза. От друга страна, спорадичните и изолирани случаи на измама или на неприлагане на картела от конкретен участник, особено когато се отнасят за картел с голяма продължителност, сами по себе си не могат да докажат липсата на привеждане в действие на картела от този участник или възприемането от негова страна на конкурентно поведение. В това отношение до извода за окончателното преустановяване на принадлежността на предприятие към картела може да се стигне само ако то се е разграничило публично от съдържанието му.
(вж. точки 30—32, 89, 99, 147, 184, 236, 238, 243, 254 и 372)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 33, 34, 154, 187, 188, 255 и 256)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 33—35, 39—48, 79—83, 177, 201, 214, 224—226 и 323)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 36—38)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точки 63—71 и 322)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точки 73 и 74)
7. Определено предприятие може да се счита за отговорно за картела в неговата цялост, дори да е установено, че е участвало пряко само в един или в някои от конститутивните му елементи, доколкото, от една страна, предприятието е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва по-специално чрез организирани в продължение на много години редовни срещи, се вписва в една цялостна схема, целяща да наруши нормалната конкуренция, и от друга страна, че тази схема включва всички конститутивни елементи на картела.
(вж. точки 108 и 187)
8. Нарушение по член 81 ЕО е налице, когато срещи на предприятия конкуренти имат за предмет да ограничат, предотвратят или нарушат конкуренцията и по този начин целят да организират изкуствено функционирането на пазара. В такива случаи е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещите, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, за да докаже участието му в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи косвени доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните. Логиката, на която се основава това правило, е, че след като е участвало в тази среща, без да се отграничи публично от нейното съдържание, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че се съгласява с нейния резултат и ще се съобразява с него.
(вж. точки 156, 157, 184, 242—244, 254, 372—374, 384, 387 и 388)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точки 239 и 447)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точки 247 и 536)
11. Понятието за единно нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО предполага съвкупност от видове поведение, възприети от различни страни, преследващи една и съща антиконкурентна икономическа цел. Фактът, че различните действия на предприятията се вписват в един „общ план“ поради тяхната еднаква цел, която нарушава конкуренцията в общия пазар, е определящ за извода за наличие на единно нарушение. В това отношение при преценката на характера на нарушението като едно-единствено и на съществуването на общ план може да се вземе предвид фактът, че поне отчасти съответните предприятия са едни и същи и че те съзнателно участват в постигането на общата цел на неправомерното поведение.
Освен това, за да бъдат квалифицирани различни деяния като едно-единствено продължавано нарушение, следва да се провери дали между тях има връзка на взаимно допълване, в смисъл че всяко от тях е предназначено да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията, и посредством взаимодействие допринасят за осъществяването на всички антиконкурентни последици, желани от техните автори в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел.
В този контекст фактът, че антиконкурентните практики засягат два отделни продуктови пазара, не може да попречи на Комисията да направи извод за съществуването на едно-единствено нарушение, стига деянията, свързани с отделни пазари, да са част от общ план, съзнаван от участниците. Такъв е по-конкретно случаят на вертикално свързаните пазари, тъй като сключеното по отношение на суровините споразумение цели да укрепи основното споразумение за производните продукти. Така изкуствените повишения на цената на суровината могат да послужат, за да се обезпечи извършването на увеличенията на цените на производните продукти, които са били договаряни на техническите срещи, което позволява да се установи наличието на връзка на взаимно допълване между двата аспекта на единно нарушение. Този извод не може да се изключи от факта, че засягащите суровината антиконкурентни практики са били ограничени до територията само на една държава членка, при положение че е безспорно, че аспектът на нарушението, свързан с производните продукти, е обхващал цялото Европейско икономическо пространство.
(вж. точки 265—267, 271, 272, 281, 283, 303 и 312)
12. Квалификацията на едно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО като едно-единствено продължавано нарушение не се изключва поначало от факта, че участниците в антиконкурентни практики не са едни и същи, и посочените действия засягат различни пазари. За целите на тази преценка трябва да се вземе предвид обхватът на припокриването на предприятията, участващи в посочените практики. Обратно, в случаите, когато всички участници в практики, засягащи определен пазар, участват и в практики относно продукт, вертикално свързан с първия пазар, липсата на пълна идентичност на участниците в двата аспекта на нарушението не възпрепятства квалификацията като единно нарушение.
Доколкото практиките, засягащи два отделни продукта, се вписват в същия цялостен план, този извод не може да се постави под въпрос и от разликата в продължителността на тези практики.
(вж. точки 296—300 и 306—309)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точка 339)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точки 409—419)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точки 431—435)
16. От текста и структурата на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, е видно, че при определяне на размера на глобата Комисията използва както фактори, чиято ставка е обща за всички участници, за да отрази факта, че тези предприятия са участвали в едни и същи противоправни практики, като по този начин спази принципа на равно третиране, така и факторите, чиято ставка или коефициент се коригира с оглед на особеното положение на всеки участник, за да спази принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите. При това положение, за да бъде спазен принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите, достатъчно е крайният размер на глобата да отразява различията в положението на отделните участници, без да е наложително Комисията да прилага на всеки етап от изчисляването на размера на глобата диференцирано третиране спрямо участниците.
Освен това от текста и структурата на същите насоки е видно, че разпоредбата на точка 25 от тях, отнасяща се за включването в основния размер на глобата на допълнителен размер с оглед на възпиращия ефект, отразява участието в най-значителните антиконкурентни практики. Допълнителният размер, включен на това основание, показва особеностите на практиките на всички участници, а не на индивидуалното положение на всеки от тях. Поради това законосъобразността на тази разпоредба и на прилагането ѝ не могат да бъдат поставени под въпрос въз основа на посочения принцип.
Впрочем възпиращият ефект на глобата цели не само да отклони въпросното предприятие от рецидива. Комисията е овластена да определя нивото на глобите с цел засилване на техния общ възпиращ ефект. Поради това жалбоподателят не може основателно да се позовава на факта, че вече не присъства на съответния пазар и че кодексът му на поведение предвижда спазването на правилата за конкуренция. Накрая, изискванията за възпиране не са предмет на точна преценка, която да се извърши на конкретен етап от изчисляването на размера на глобите, а трябва да са в основата на целия процес по определяне на размера на глобата.
(вж. точки 453—456, 460, 461, 463 и 464)
17. Вж. текста на решението.
(вж. точки 466—473)
18. С оглед на определянето на размера на глобата е възможно да се вземе предвид както общият оборот на предприятието, който представлява указание, макар и приблизително и несъвършено, за размера на същото и за неговата икономическа мощ, така и частта от този оборот, която произтича от стоките, до които се отнася нарушението, и която следователно може да предостави указание за мащаба на това нарушение. На никои от тези цифрови данни не трябва да се придава значение, несъразмерно спрямо другите фактори за преценка, поради което определянето на подходяща по размер глоба не може да бъде резултат от обикновено изчисление, основано върху общия оборот. Това важи с още по-голяма сила, когато разглежданите стоки представляват само малка част от този оборот. Всъщност, от една страна, общностното право не съдържа принцип с общо приложение, според който санкцията трябва да бъде съразмерна на значимостта на предприятието на пазара на изделията, които са предмет на нарушението. Обратно, правото на Съюза не съдържа принцип с общо приложение, според който санкцията трябва да бъде съразмерна на значимостта на предприятието на пазара на изделията, които са предмет на нарушението.
(вж. точки 475, 477, 478, 481 и 482)
19. Вж. текста на решението.
(вж. точки 487—508)
20. Що се отнася до презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерно дружество, притежавано на 100 %, фактът, че дъщерно дружество разполага със свое собствено местно управление и свои собствени средства, сам по себе си не доказва, че то определя поведението си на пазара самостоятелно от своето дружество майка. При притежаване на целия или почти целия капитал на дъщерното дружество, което е пряко замесено в нарушение на правилата на Съюза за конкуренция, представените доказателства за разпределянето на задачите между дъщерните дружества и техните дружества майки, и по-специално фактът, че управлението на текущите дейности се поверява на местното управление на изцяло притежавано дъщерно дружество, е обичайна практика на големите предприятия, които са съставени от множество дъщерни дружества, притежавани в крайна сметка от едно и също холдингово дружество, не могат да оборят презумпцията за действително упражняване на определящо влияние върху поведението на дъщерното дружество от страна на дружеството майка и холдинговото дружество.
Също така фактът, че дружеството майка управлява въпроси като политиката за човешките ресурси, воденето на консолидираните счетоводни отчети, определянето на данъчната политика на групата и някои други хоризонтални оперативни задачи, като например индустриалната сигурност, околната среда, управлението на средствата при спазване на етиката, дейностите по финансиране, които се намират в ръцете на дъщерното дружество за сметка на цялата група, още повече разкриват липсата на пълна организационна самостоятелност на дъщерното дружество в рамките на групата.
Накрая, фактът, че засегнатата от нарушението област или дейност представлява само незначителен процент от всички дейности на групата или на дружеството майка, не е в състояние да докаже самостоятелността на въпросното дъщерно дружество от неговото дружество майка и поради това не оказва влияние върху прилагането на презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху търговското поведение на дъщерното дружество на пазара.
(вж. точки 518—520 и 522)
21. В областта на определянето на размера на глобите, наложени за нарушение на правилата за конкуренция, произтичащото от приемането на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, самоограничаване на правото на преценка на Комисията не е несъвместимо със запазването на значителна свобода на преценка за Комисията. Същевременно при упражняването на това право на преценка Комисията е длъжна да спазва общите принципи на правото и особено принципите на равно третиране и на пропорционалност. Освен това свободата на преценка на Комисията и границите, които тя ѝ е определила в Насоките, по принцип не засягат упражняването на пълната юрисдикция на съда на Съюза.
В това отношение, с приписването на значителен брой дни на едно предприятие, за които не е установено каквото и да е участие в нарушението, Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като така изчисленият размер на глобата не отразява продължителността на нарушението по подходящ начин.
Комисията нарушава също така принципа на равно третиране без обективна обосновка, като възлага в тежест на такова предприятие въз основа на неговото участие в нарушението време на участие, за което не е установено каквото и да е неправомерно поведение на това предприятие, докато за други предприятия, участващи в същото нарушение, към ефективната продължителност на участие в нарушението е бил добавен много по-кратък период от време за целите на определяне на размера на глобата.
(вж. точки 543—545, 548, 551, 553, 554, 559 и 560)
22. Контролът за законосъобразност на приетите от Комисията решения се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза в член 31 от Регламент № 1/2003, в съответствие с член 229 ЕО. Тази компетентност оправомощава съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка, и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция. Същевременно упражняването на пълната юрисдикция не е равнозначно на служебен контрол и производството пред юрисдикциите на Съюза е състезателно.
(вж. точки 562 и 564)
23. Що се отнася до разпределянето на съдебните разноски от Общия съд, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, следва да се вземе предвид броят на уважените основания и обемът на жалбата в първоинстанционното производство. Така, в случай че е прието само едно правно основание на жалбоподателя от единадесет и обемът на жалбата превишава с повече от 40 % максималния брой страници на писмените становища, с решението жалбоподателят да заплати девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези, направени от Комисията, се дава справедлива преценка на наличните обстоятелства.
(вж. точки 569 и 570)