Language of document : ECLI:EU:C:2017:702

Съединени дела C673/15 P—C676/15 P

The Tea Board

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 1, буква б) — Словни и фигуративни марки, съдържащи словния елемент „darjeeling“ или „darjeeling collection de lingerie“ — Възражение от притежателя на колективни марки на Европейския съюз — Колективни марки, съставени от географското указание „Darjeeling“ — Член 66, параграф 2 — Основна функция — Конфликт със заявки за индивидуални марки — Вероятност от объркване — Понятие — Сходство между стоките или услугите — Критерии за преценка — Член 8, параграф 5“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 г.

1.        Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.        Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Сходство между съответните стоки или услуги — Критерии за преценка

(член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3.        Марка на Европейския съюз — Колективни марки на Европейския съюз — Колективни марки на Европейския съюз, попадащи в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — Основна функция — Гарантиране на колективния произход на стоките, продавани с колективната марка на Европейския съюз — Географско указание като наименование, идентифициращо продукт като произхождащ от определен географски район

(член 4, член 7, параграф 1, буква в) и член 66 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 на Комисията)

4.        Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Абсолютни основания за отказ — Марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да служат за обозначаване на характерните особености на стока или услуга — Цел — Необходимост от запазване на възможността за свободно ползване — Колективни марки на Европейския съюз, попадащи в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009

(член 7, параграф 1, буква в), член 66, параграф 2 и член 67, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

5.        Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Защита на по-ранната марка с репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни — Фигуративни марки „Darjeeling“ и Darjeeling collection de lingerie“ — Словна и фигуративна колективни марки „DARJEELING“

(член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 47)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 48)

3.      На първо място, както следва от самата формулировка на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, колективните марки на Европейския съюз, съставени от знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоки или услуги, представляват колективни марки на Европейския съюз по смисъла на параграф 1 от същия член. Съгласно текста на посочения параграф 1 колективни марки на Европейския съюз могат да бъдат само знаците, годни да отличат стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на другите предприятия.

Освен това в член 4 от Регламент № 207/2009, която разпоредба се прилага за колективните марки по силата на член 66, параграф 3 от същия регламент, по същество се предвижда, че марки на Европейския съюз могат да бъдат само знаци, годни да отличат търговския произход на стоките или услугите, върху които са поставени.

В това отношение Съдът многократно е посочвал, че основната функция на марката е да гарантира на потребителите произхода на стоката, в смисъл че позволява да се установи, че стоката или услугата, обозначена с марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките или услугите на останалите предприятия.

Макар Съдът освен това да признава, че марка може да изпълнява функции, които са различни от указване на произход и които също заслужават защита срещу посегателства от трети лица — като например функциите по гарантиране на качеството на стоката или услугата, обозначена с марката, или функциите, свързани с комуникации, инвестиции или реклама — той същевременно винаги подчертава, че основната функция на марката си остава функцията ѝ за указване на произход.

Следователно, да се приеме, че основната функция на колективна марка на Европейския съюз, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009, е да служи за указване на географския произход на стоки или услуги, предлагани с такава марка, а не за указване на техния търговски произход, би означавало тази основна функция да се пренебрегне.

На второ място, макар член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009 да представлява изключение от абсолютното основание за отказ за регистрация по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, това обстоятелство не може да постави под въпрос факта, че основната функция на колективна марка на Европейския съюз, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009, е да гарантира колективния търговски произход на продаваните с тази марка стоки, а не да гарантира техния колективен географски произход.

В допълнение, съдържащата се в член 66, параграф 2 дерогация от член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 се обяснява със самото естество на знака, за който се отнасят посочените в същия параграф 2 колективни марки.

На трето място, посочените географски указания, от една страна, и колективните марки на Европейския съюз, съставени от знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоки или услуги, от друга страна, са знаци, които попадат в обхвата на отделни правни уредби и с които се преследват различни цели. Така, докато съгласно член 4 от Регламент № 207/2009 марката на Европейския съюз е знак, годен да отличи търговския произход на стоки или услуги, съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни географското указание е наименование, идентифициращо продукт като произхождащ от даден географски район, който продукт е с качество, репутация или друга характеристика, отдавани предимно на неговия географски произход, и на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район.

(вж. т. 50—54, 57, 58 и 62)

4.      С член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз се преследва цел от общ интерес, която изисква знаците или описателните означения на категориите стоки или услуги, за които се иска регистрация, да могат да се използват свободно от всички, включително като колективни марки или в комбинирани или графични марки. Тази разпоредба съответно не позволява запазването на такива знаци или означения само за едно предприятие поради регистрацията им като индивидуална марка.

Впрочем колективна марка на Европейския съюз, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2 от Регламент № 207/2009, не е несъвместима с такава цел от общ интерес, тъй като, от една страна, съгласно последното изречение от същия параграф 2 такава марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговията тези знаци или означения, доколкото това използване става в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията, и от друга страна, член 67, параграф 2 от същия регламент изисква правилата за използване на марка, попадаща в обхвата на член 66, параграф 2, да разрешават на всяко лице, чиито стоки или услуги произхождат от съответната географска зона, да стане член на сдружението, което е притежател на марката.

(вж. т. 59 и 60)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 86—95)