Дело C‑333/14
Scotch Whisky Association и др.
срещу
Lord Advocate
и
Advocate General for Scotland
(Преюдициално запитване, отправено от Court of Session (Scotland)
„Преюдициално запитване — Обща организация на пазарите на селскостопански продукти — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Свободно движение на стоки — Член 34 ДФЕС — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Минимална цена на алкохолните напитки, изчислена въз основа на количеството алкохол в продукта — Обосноваване — Член 36 ДФЕС — Закрила на здравето и живота на хората — Преценка от страна на националната юрисдикция“
Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 23 декември 2015 г.
1. Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Вино — Национална правна уредба, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на вино — Допустимост — Обосноваване — Закрила на здравето и живота на хората — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност
(член 167 от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Национална правна уредба, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки — Недопустимост — Обосноваване — Закрила на здравето и живота на хората — Задължение за прилагане на мерките, свързани с най-малко ограничения — Проверка от страна на националния съд
(членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС)
3. Свободно движение на стоки — Дерогации — Закрила на здравето и живота на хората — Национална правна уредба, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки — Обосноваване — Условие — Спазване на принципа на пропорционалност — Критерии за преценка — Дата, която следва да се вземе под внимание
(член 36 ДФЕС)
1. Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти № 922/72, № 234/79, № 1037/2001 и № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на вино, при условие че тя действително може да гарантира осъществяването на целта за закрила на здравето и живота на хората и че предвид целите на общата селскостопанска политика и правилното функциониране на общата организация на селскостопанските пазари, тя не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел за закрила на здравето и живота на хората.
Всъщност Регламент № 1308/2013 не съдържа нито разпоредби, които позволяват да се определят цени за продажба на дребно на вино (независимо дали на национално равнище или на равнището на Съюза), нито разпоредби, които забраняват на държавите членки да приемат национални мерки за определяне на такива цени. Следователно държавите членки по принцип са компетентни да приемат някои непредвидени в посочения регламент мерки, стига тези мерки да не дерогират или нарушават регламента или да не възпрепятстват надлежното му прилагане. В това отношение с предвиждането на минимална цена за алкохолна единица може да бъде нарушен Регламент № 1308/2013, доколкото това е в разрез със залегналия в основата на този регламент принцип за свободно определяне на продажните цени на селскостопанските продукти от свободната конкуренция. След като обаче установяването на обща организация на пазарите на селскостопански продукти не възпрепятства държавите членки да прилагат национални норми, които преследват цел от общ интерес, различна от набелязаните с тази организация, дадена държава членка може да се позове на целта за закрила на здравето и живота на хората, за да обоснове мярка, която накърнява системата за свободно определяне на цените в условията на ефективна конкуренция, залегнала в основата на Регламент № 1308/2013.
При все това ограниченията трябва да отговарят на условията за пропорционалност, с други думи, да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ. При проверката на пропорционалността трябва по-специално да се вземат предвид целите на общата селскостопанска политика, както и правилното функциониране на общата организация на пазарите на селскостопански продукти, а това налага да се претеглят тези цели и целта за закрила на общественото здраве, преследвана с националната правна уредба.
(вж. т. 17, 19, 24, 26—29; т. 1 от диспозитива)
2. Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат с оглед на целта за закрила на здравето и живота на хората посредством увеличение на цената на алкохола държава членка да приеме правна уредба, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки, и да отхвърли мярка като увеличение на акциза, която може да бъде свързана с по-малко ограничения за търговията и конкуренцията в рамките на Европейския съюз. Само обстоятелството, че последната мярка може да доведе до допълнителни ползи и да отговаря по-общо на целта за борба със злоупотребата с алкохол, не би могло да обоснове отхвърлянето ѝ.
Всъщност само поради това че не допуска по-ниската себестойност на вносните продукти да оказва влияние върху продажната цена за потребителите, посочената правна уредба може да възпрепятства достъпа до националния пазар на алкохолните напитки, законно пускани на пазара в другите държавите членки, и поради това е мярка с равностоен на количествено ограничение ефект по смисъла на член 34 ДФЕС. Като такава посочената мярка може да бъде обоснована по-специално със съображения за закрила на здравето и живота на хората по смисъла на член 36 ДФЕС само ако може да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Във връзка с това, що се отнася до възможността с разглежданата правна уредба да се постигне преследваната с нея цел за закрила на здравето и живота на хората, не изглежда необосновано да се приеме, че мярка за предвиждане на минимална цена за продажба на алкохолни напитки, с която се цели най-вече да бъде увеличена цената на по-евтините алкохолни напитки, може да доведе до намаляване на употребата на алкохол като цяло и на употребата от страна на рисковите или злоупотребяващите с алкохол потребители в частност, тъй като последните два вида потребители купуват в голяма степен по-евтини алкохолни напитки.
Що се отнася до въпроса дали посочената национална прана уредба не надхвърля необходимото за ефективна закрила на здравето и живота на хората, данъчната мярка за увеличение на данъците върху алкохолните напитки може да е свързана с по-малко ограничения за търговията с тези продукти в рамките на Съюза, отколкото мярката за предвиждане на минимална цена за алкохолна единица. Всъщност последната мярка силно ограничава свободата на икономическите оператори да определят цената за продажба на дребно и поради това е сериозна пречка за достъпа до националния пазар на алкохолните напитки, законно пускани на пазара в другите държави членки, както и за свободната конкуренция на този пазар. В това отношение с оглед на двойната цел на разглежданата национална правна уредба, обстоятелството, че облагането на алкохолните напитки с по-високи данъци води до общо увеличение на цените на тези напитки, което засяга както умерените, така и рисковите и злоупотребяващите с алкохол потребители, явно не води до извода, че облагането с по-високи данъци е по-малко ефективно от приетата мярка. Напротив, при това положение обстоятелството, че мярката за облагане с по-високи данъци може да донесе допълнителни ползи спрямо предвиждането на минимална цена за алкохолна единица, като същевременно допринесе за постигане на общата цел за борба със злоупотребата с алкохол, не само не е причина за отхвърляне на тази мярка, а на практика обосновава приемането ѝ вместо тази за предвиждане на минимална цена за алкохолна единица.
(вж. т. 32, 33, 36, 46—48 и 50; т. 2 от диспозитива)
3. Член 36 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при анализ на националната правна уредба с оглед на съображението за закрила на здравето и живота на хората по смисъла на този член националната юрисдикция трябва да провери обективно дали представените от съответната държава членка доказателства позволяват основателно да се приеме, че с избраните средства могат да бъдат осъществени преследваните цели, както и дали е възможно целите да бъдат постигнати с мерки, свързани с по-малко ограничения за свободното движение на стоки и за общата организация на селскостопанските пазари.
Що се отнася до национална правна уредба, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки, националната юрисдикция може да вземе предвид евентуалната неяснота в науката относно конкретните и действителните последици за употребата на алкохол на мярка като минималната цена за алкохолна единица с оглед на постигането на преследваната цел. В това отношение националната юрисдикция може да вземе предвид и обстоятелството, че съгласно националната правна уредба минималната цена за алкохолна единица ще престане да се прилага след изтичане на определен срок, освен ако националният законодател не реши да я остави в сила. Тази юрисдикция трябва също да разгледа естеството и мащаба на ограничението на свободното движение на стоки в резултат на мярка като минималната цена за алкохолна единица, когато я сравнява с други възможни мерки, засягащи в по-малка степен търговията в рамките на Съюза, както и да разгледа последиците от такава мярка за правилното функциониране на общата организация на пазарите, тъй като този анализ е неразривно свързан с проверката за пропорционалност.
Освен това, що се отнася до датата, към която трябва да бъде преценена законосъобразността на разглежданата мярка, член 36 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че контролът за пропорционалност на национална мярка, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки, не се свежда само до проверка на информацията, доказателствата или другите материали, с които е разполагал националният законодател при приемане на мярката. В това отношение, когато националната юрисдикция трябва да провери съответствието на национална правна уредба с правото на Съюза, при положение че последната не е влязла в сила в националния правен ред, съответствието на посочената мярка с правото на Съюза трябва да бъде проверено въз основа на информацията, доказателствата или другите материали, които националната юрисдикция е събрала към момента, в който се произнася, съобразно предвидените в националното право изисквания.
(вж. т. 57—59, 63, 65; т. 3 и 4 от диспозитива)