РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
25 септември 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „BLUECO“ — По-ранна словна марка на Общността „BLUECAR“ — Относително основание за отказ —Вероятност от объркване — Отличителен характер на по-ранната марка — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Искане на встъпилата страна за изменение — Член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009“
По дело T‑684/13
Copernicus-Trademarks Ltd, установено в Борхамууд (Обединеното кралство), за което се явяват L. Pechan и S. Körber, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява A. Schifko, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Bolloré SA, установено в Ерге-Габерик (Франция), представлявано първоначално от B. Fontaine, впоследствие от O. Legrand, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 8 октомври 2013 г. (преписка R 2029/2012‑1), постановено в производство по възражение със страни Bolloré SA и Copernicus-Trademarks Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni (докладчик) и L. Madise, съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид исковата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 23 декември 2013 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 26 май 2014 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 23 май 2014 г.,
предвид репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 1 септември 2014 г.,
предвид писмената дуплика на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 24 ноември 2014 г.,
след съдебното заседание от 24 март 2015 г., в което жалбоподателят не присъства,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 9 февруари 2011 г. Copernicus Eood подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „BLUECO“.
3 Стоките, за които се иска регистрация, спадат към клас 12 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Превозни средства и части и аксесоари за тях“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 139/2011 от 26 юли 2011 г.
5 На 26 октомври 2011 г. встъпилата страна, Bolloré SA, подава възражение съгласно член 41 от Регламент № 207/2009 срещу регистрацията на заявената марка за посочените в точка 3 по-горе стоки.
6 Възражението се основава на по-ранната словна марка на Общността „BLUECAR“, регистрирана на 23 август 2006 г. под № 4597621, по-конкретно за стоки, спадащи към клас 12 и отговарящи на следното описание: „Превозни средства; електродвигатели и трансмисионни устройства за посочените превозни средства с електрическо задвижване“.
7 В подкрепа на възражението е посочено основанието по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
8 На 20 август 2012 г. заявката за марка е прехвърлена на жалбоподателя, Copernicus‑Trademarks Ltd.
9 С решение от 31 август 2012 г. отделът по споровете уважава възражението.
10 На 30 октомври 2012 г. жалбоподателят подава пред СХВП жалба на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по споровете.
11 На 10 април 2013 г. жалбоподателят иска ограничаване на списъка със стоки, съдържащ се в заявлението за марка, до „превозни средства, с изключение на части и конструктивни части за тях“, спадащи към клас 12. СХВП приема ограничаването и поканва встъпилата страна да реши дали с оглед на новата спецификация на стоките възражението следва да се оттегли. Встъпилата страна не отговаря на поканата.
12 С решение от 8 октомври 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. По-конкретно той приема, че съответната територия е тази на Европейския съюз, съответните потребители са крайните потребители, проявяващи висока степен на внимание, тъй като става въпрос за скъпи стоки (точка 20 от обжалваното решение) и посочените със заявената марка стоки са идентични със тези, обхванати от по-ранната марка (точка 21 от обжалваното решение). По-нататък той посочва, че по-ранната марка съдържа думите „blue“ и „car“, като последната описва директно съответните стоки и следователно представлява най-слабата част от марката (точка 24 от обжалваното решение). След това той приема, че представените от встъпилата страна доказателства не позволяват да се установи, че по-ранната марка е придобила засилен отличителен характер в резултат от използването ѝ, и заключава, че тя има присъщ средно отличителен характер (точка 25 от обжалваното решение). Апелативният състав също така счита, че е налице визуално сходство между конфликтните знаци, чиито пет първи букви са еднакви и са подредени по еднакъв начин (точка 26 от обжалваното решение). От фонетична гледна точка той приема, че конфликтните знаци като цяло са много сходни за англоговорящите потребители, които са значителна част от съответните потребители, поради еднаквото произнасяне на елемента „blue“, общ за двата знака, и сходното произнасяне на елементите „co“ и „car“ (точка 27 от обжалваното решение). Освен това той приема, че за англоговорящите потребители знаците са отчасти сходни в концептуално отношение поради наличието на думата „blue“ в двата знака (точка 28 от обжалваното решение). Тъй като конфликтните знаци като цяло са сходни (точка 29 от обжалваното решение), съответните стоки са идентични и съгласно съдебната практика е достатъчно да съществува вероятност от объркване по отношение само за част от съответните потребители, апелативният състав заключава, че вероятността от объркване между конфликтните знаци не може да бъде изключена (точки 30—33 от обжалваното решение).
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло възражението,
– да осъди СХВП и встъпилата страна да заплатят разноските по настоящото производство и по производството пред апелативния състав на СХВП.
14 СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
15 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да разпореди на жалбоподателя да обоснове правния си интерес,
– да изключи като недопустими представените от жалбоподателя приложения K 5—K 27,
– да потвърди обжалваното решение, като допълни, че по-ранната марка се ползва със засилена защита поради познаването на марката на пазара,
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
Относно правния интерес
16 В писмения си отговор встъпилата страна оспорва правния интерес на жалбоподателя, който е прехвърлил заявката за спорната марка на дружество Ivo-Kermartin, и моли Общия съд да изиска жалбоподателят да обоснове правния си интерес.
17 С писмената си реплика жалбоподателят представя пълномощно от дружество Ivo-Kermartin, новия притежател на заявката за марка, с което дружеството му предоставя право да поддържа жалбата си в своя полза и от свое име. Поради това той счита, че има „право да обжалва“ на основание член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
18 В съдебно заседание встъпилата страна посочва, че вече не оспорва правния интерес на жалбоподателя, а СХВП посочва, че предоставя на Общия съд да се произнесе относно необходимостта да се реши този въпрос по същество.
19 Предвид обстоятелствата в конкретния случай, следва в самото начало да се постанови решение по същество на делото, без да е необходимо произнасяне относно правния интерес на жалбоподателя (вж. в този смисъл решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Rec, EU:C:2002:118, т. 50—52 и от 23 октомври 2007 г., Полша/Съвет, C‑273/04, Сб., EU:C:2007:622, т. 33).
По допустимостта на някои доводи и доказателства, представени за първи път пред Общия съд
20 В самото начало следва да се отбележи, че, както посочват СХВП и встъпилата страна, жалбоподателят представя пред Общия съд няколко документа, които не е представил по време на производството пред апелативния състав, в подкрепа на изтъкнатия за първи път пред Общия съд довод, че по-специално в автомобилния сектор думата „blue“ се отнася до опазването на околната среда.
21 Всъщност, обратно на твърденията на жалбоподателя, от преписката е видно, че пред инстанциите на СХВП той не е изложил никакви доводи, за да установи, че думата „blue“ се отнася до опазването на околната среда. Приложения K 5—K 25 също не са представени от жалбоподателя пред СХВП.
22 Следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Общият съд не може, упражнявайки контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП, да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за пръв път пред него (решения от 18 декември 2008 г., Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, Сб., EU:C:2008:739, т. 136—144 и от 10 ноември 2011 г., LG Electronics/СХВП, C‑88/11 P, EU:C:2011:727, т. 25). Във фазата на обжалване пред Общия съд не може и да се прави позоваване на факти, на които страните не са се позовали пред инстанциите на СХВП (решения Les Éditions Albert René/СХВП, посочено по-горе, EU:C:2008:739, т. 137 и LG Electronics/СХВП, посочено по-горе, EU:C:2011:727, т. 25). Следователно непосочените от жалбоподателя факти пред инстанциите на СХВП и доказателствата, представени за първи път пред Общия съд, трябва да се приемат за недопустими.
23 Приложение K 26, съдържащо решение на Bundespatentgericht (Федерален патентен съд, Германия) от 24 ноември 2010 г., което не е представено пред апелативния състав и е идентично с приложение K 29, също не може да се посочи като доказателство за фактите по настоящото дело. Всъщност, макар по принцип решенията на националните съдилища да могат да бъдат представяни за първи път пред Общия съд, те обаче не могат да бъдат посочвани като доказателства във връзка с фактите по дело пред Общия съд (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2008 г., Lego Juris/СХВП — Mega Brands (Червено блокче Lego), T‑270/06, Сб., EU:T:2008:483, т. 22 и 23).
По допустимостта на искането на встъпилата страна за изменение
24 Встъпилата страна иска, както СХВП, да се отхвърли жалбата и Общият съд да потвърди обжалваното решение, като допълни, че по-ранната марка се ползва със засилена защита поради познаването на марката на пазара. Всъщност тя оспорва преценката на апелативния състав в точка 25 от обжалваното решене, че представените от нея доказателства не били достатъчни, за да докажат, че по-ранната марка е била използвана с такъв интензитет, че е придобила степен на известност сред съответните потребители в целия Съюз, поради което има само средно отличителен характер. Встъпилата страна иска да се отмени обжалваното решение в тази част или поне да се потвърди съдържащата се в него констатация, че по-ранната марка има средно отличителен характер.
25 Това искане трябва да се тълкува като искане за изменение на обжалваното решение, както впрочем встъпилата страна посочва в съдебното заседание, уточнявайки, че искането има субсидиарен характер. В съответствие с разпоредбите на член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., встъпилата страна по принцип може в писмения си отговор да предяви искания за изменение на решението на апелативния състав по въпрос, който не е повдигнат в жалбата.
26 В съдебното заседание СХВП посочва, че искането за изменение на обжалваното решение следва да се отхвърли като недопустимо.
27 Следва да се припомни, че член 65, параграф 4 от Регламент № 207/2009 предвижда, че право да обжалва решение на апелативния състав на СХВП пред Общия съд има всяка страна в производство пред апелативния състав, „доколкото последният не е уважил исканията ѝ“. Освен това съгласно постоянната съдебна практика правният интерес на жалбоподателя представлява съществена предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (определение от 31 юли 1989 г., S./Комисия, 206/89 R, Rec, EU:C:1989:333, т. 8) и трябва да съществува с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима (решение от 7 юни 2007 г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сб., EU:C:2007:322, т. 42). Правният интерес предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решение от 17 април 2008 г., Flaherty и др./Комисия, C‑373/06 P, C‑379/06 P и C‑382/06 P, Сб., EU:C:2008:230, т. 25).
28 Според съдебната практика следва да се приеме, че уважава исканията на една от страните решение на апелативен състав, с което са уважени исканията ѝ въз основа на някое от основанията за отказ на регистрация или за недействителност на марка, или като цяло са уважени само част от доводите ѝ, дори и останалите ѝ доводи и мотиви да не са били разгледани или да са били отхвърлени (решение от 14 декември 2011 г., Völkl/СХВП – Marker Völkl (VÖLKL), T‑504/09, Сб., EU:T:2011:739, т. 26; вж. в този смисъл и определение от 14 юли 2009 г., Hoo Hing/СХВП — Tresplain Investments (Golden Elephant Brand), T‑300/08, EU:T:2009:275, т. 29—37; вж. по аналогия решение от 17 септември 1992 г., NBV и NVB/Комисия, T‑138/89, Rec, EU:T:1992:95, т. 30—35).
29 В случая, тъй като възражението на встъпилата страна срещу регистрацията на заявената марка, основано на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, е уважено в неговата цялост, следва да се приеме, че обжалваното решение уважава исканията ѝ.
30 Наистина от съображение 8 на Регламент № 207/2009 следва, че преценката на вероятността от объркване зависи по-специално от признаването на марката на съответния пазар. Освен това, тъй като вероятността от объркване е толкова по-голяма, колкото по-съществен е отличителният характер на марката, марките със засилен отличителен характер — или вътрешноприсъщ, или поради познаването на марката от потребителите — се ползват с по-разширена защита в сравнение с тези, чийто отличителен характер е по-слабо изразен (вж. по аналогия решения от 11 ноември 1997 г., SABEL, C‑251/95, Rec, EU:C:1997:528, т. 24, от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, Rec, EU:C:1998:442, т. 18 и от 22 юни 1999 г., Lloyd Schuhfabrik Meyer, C‑342/97, Rec, EU:C:1999:323, т. 20).
31 Въпреки това, когато апелативният състав приеме, че съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци и уважи възражението, макар да не признава засилен отличителен характер поради използването на по-ранната марка, евентуалното изменение на обжалваното решение по отношение на самата преценка на апелативния състав за степента на отличителност и известност на по-ранната марка не би оказало влияние върху правата, които встъпилата страна черпи от тази марка и които посоченото решение по никакъв начин не засяга. Освен това в подкрепа на искането си за изменение встъпилата страна уточнява, че иска поне да бъде потвърдено обжалваното решение по отношение на констатацията за средно отличителен характер на посочената марка.
32 Следователно искането на встъпилата страна за изменение следва да се отхвърли като недопустимо.
По съществото на спора
33 Жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
34 Жалбоподателят поддържа, че при конфликтните знаци не съществува вероятност от объркване. Най-напред той твърди, че по-ранната марка има само много слаб отличителен характер, тъй като думата „blue“ е описателна и се използва често в регистрираните марки в автомобилния сектор. Освен това според жалбоподателя апелативният състав неправилно е приел, че конфликтните знаци са сходни във визуално отношение, тъй като заявената марка би трябвало да се идентифицира като съдържаща думите „blue“ и „eco“. Във фонетично отношение двата знака имали съществени различия. На последно място, знаците не били сходни от концептуална гледна точка, като се вземе предвид разликата в крайните им части.
35 СХВП и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
36 Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка. Вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка.
37 Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да помислят, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни за конкретния случай фактори, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T‑162/01, Rec, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
38 Преценката на апелативния състав на вероятността от объркване на конфликтните знаци следва да се разгледа с оглед на тези принципи.
Относно съответните потребители
39 Съгласно съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. решение от 13 февруари 2007 г., Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сб., EU:T:2007:46, т. 42 и цитираната съдебна практика).
40 В настоящия случай в точка 20 от обжалваното решение апелативният състав правилно е установил, без този въпрос да е оспорен от жалбоподателя, че тъй като обхванатите от конфликтните знаци стоки имат висока цена, потребителите, към които те са насочени, се състоят от крайните потребители, проявяващи по-висока степен на внимание. Освен това, тъй като по-ранната марка е марка на Общността, вероятността от объркване трябва да се прецени по отношение на потребителите от целия Съюз.
Относно сравнението между стоките
41 В точка 21 от обжалваното решение апелативният състав правилно приема, впрочем без този въпрос да е оспорен от жалбоподателя, че съответните стоки, всички спадащи към клас 12, са идентични въпреки ограничаването на първоначалния списък на стоките, за които се отнася заявената марка, в производството по обжалване пред СХВП.
Относно сравнението между знаците
42 Най-напред следва да се припомни, че цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци, трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (вж. решение от 12 юни 2007 г., СХВП/Shaker, C‑334/05 P, Сб., EU:C:2007:333, т. 35 и цитираната съдебна практика).
43 В точки 26—29 от обжалваното решение апелативният състав приема, че конфликтните знаци са сходни във визуално отношение и за англоговорящите потребители имат като цяло висока степен на фонетично сходство и концептуално сходство, що се отнася до началната им част — „blue“.
– Относно визуалното сходство
44 В точка 26 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че първите пет букви на разглежданите знаци са общи, подредени по еднакъв начин, и тези букви съставляват по-голямата част от всеки един от знаците. Апелативният състав заключава, че съществува визуално сходство между разглежданите знаци, тъй като потребителите по принцип обръщат по-голямо внимание на началото на словната марка.
45 Жалбоподателят счита, че знаците не са сходни във визуално отношение. Той поддържа, че буквата „е“ в заявената марка се дублира и така заявената марка ще се идентифицира като съдържащата думите „blue“ и „eco“, две думи, обичайни за английския език. Освен това било обичайна практика да се съкращава думата „blue“ на „blu“, така че много марки съдържали елемента „blu“. Следователно двата разглеждани знака се различавали напълно във втората им част. Що се отнасяло обаче до кратките знаци, малките разлики били достатъчни да се създаде различно общо впечатление. Освен това заявената марка съдържала три срички, докато по-ранната марка съдържала само две.
46 Следва да се припомни, че при преценката на визуалната прилика на двете словни марки е важно преди всичко присъствието във всяка една от тях на няколко букви, подредени по еднакъв начин (решение от 25 март 2009 г., Kaul/СХВП — Bayer (ARCOL), T‑402/07, Сб., EU:T:2009:85, т. 83).
47 В настоящия случая е безспорно, че по-ранната марка и заявената марка са съставени съответно от седем и шест букви, от които общи са първите им пет букви, а именно „b“, „l“, „u“, „e“ и „c“, като заявената марка освен това съдържа буквата „o“, а по-ранната марка буквите „a“ и „r“. Тази обща за двата конфликтни знаци част води до визуално сходство, особено като се има предвид, че по принцип потребителите са по-внимателни към началната част на словните марки (вж. решение от 6 юни 2013 г., Celtipharm/СХВП — Alliance Healthcare France (PHARMASTREET), T‑411/12, EU:T:2013:304, т. 25 и цитираната съдебна практика).
48 Този извод не се опровергава от довода на жалбоподателя, че заявената марка се разглежда визуално като съдържаща две думи „blue“ и „eco“ и съставена от три срички. Всъщност следва да се отбележи, че заявената марка съдържа само една дума, при най-естественото произнасяне, по-специално за англоговорящите слушатели, тя се състои само от две срички (вж. в този смисъл решение от 21 януари 2015 г., Copernicus-Trademarks/СХВП — Blue Coat Systems (BLUECO), T‑685/13, EU:T:2015:38, т. 35) и жалбоподателят не е представил нито едно релевантно доказателство в подкрепа на този довод. Освен това, обратно на твърденията на жалбоподателя, макар буквите „a“ и „r“ в края на по-ранната марка и буквата „o“ в края на заявената марка да не позволяват извод за идентичност на знаците, тези елементи не са доминиращи за създаденото от тези знаци общо впечатление.
49 Ето защо апелативният състав правилно приема, че между двата знака е налице визуално сходство.
– Относно фонетичното сходство
50 В точка 27 от обжалваното решение апелативният състав приема, че като цяло разглежданите знаци са много сходни във фонетично отношение за англоговорящите потребители, за които елементът „blue“, общ за двата знака, се произнася по един и същи начин и елементите „co“ и „car“ се произнасят по сходен начин. Освен това той приема, че възможността на някои езици заявената марка да се произнася „blou eco“, не е пречка за посоченото фонетично сходство за значителна част от съответните потребители.
51 Жалбоподателят поддържа, че при двата знака са налице съществени фонетични разлики, тъй като заявената марка съдържа три срички, докато по-ранната марка съдържа само две. При условията на евентуалност, той твърди, че последователността и съчетанието на сричките в двата знака са много различни, тъй като се забелязва пауза между гласните „u“ и „e“ в заявената марка. Накрая той подчертава, че последните срички на двата конфликтни знака не се произнасят по сходен начин.
52 В началото е важно да се припомни, че за да се откаже регистрацията на дадена марка, е достатъчно вероятността от объркване да е налице само за част от съответните потребители (вж. решение от 18 септември 2012 г., Scandic Distilleries/СХВП — Bürgerbräu, Röhm & Söhne (BÜRGER), T‑460/11, EU:T:2012:432, т. 52 и цитираната съдебна практика).
53 Що се отнася до англоговорящите потребители, следва да се посочи, обратно на поддържаното от жалбоподателя, че те не дублират централната гласна на заявената марка, тъй като думата „blue“ спада към ежедневния език. Следователно тези потребители не биха счели, че заявената марка съдържа три срички, а биха счели, че се състои от две и не биха правили пауза между гласните „u“ и „e“ на заявената марка (вж. в този смисъл решение BLUECO, точка 48 по-горе, EU:T:2015:38, т. 40).
54 Освен това наличието на общия елемент „blue“ в началото на конфликтните знаци позволява да се приеме, че фонетично те са много сходни. Дори и апелативният състав неправилно да приема, че англоговорящите потребители произнасят по сходен начин елементите „car“ и „co“, за посочените потребители тези окончания не са много различни, тъй като те поставят акцента при произнасянето на буквата „c“ и затъмняват произнасянето на „r“ в края на елемента „car“. На последно място жалбоподателят не може с основание да твърди, че буквата „o“ в последната сричка на заявената марка е доминираща за фонетичното впечатление от цялата марка.
55 Следователно правилно апелативният състав приема, че за значителна част от съответните потребители двата знака са много сходни във фонетично отношение.
– Относно концептуалното сходство
56 Жалбоподателят счита, че конфликтните знаци не са сходни в концептуално отношение, тъй като по-ранната марка се възприема от съответните потребители като описателно означение и двата знака се различават съществено в крайната си част.
57 Както отбелязва апелативният състав в точка 28 от обжалваното решение и както впрочем признава жалбоподателят, англоговорящите потребители възприемат наличието на думата „blue“ в двата знака като указание за син цвят. От друга страна, тези потребители възприемат думата „car“ в по-ранната марка като означаваща „автомобил“ и я разграничават от окончанието „co“ на заявената марка, което няма никакво значение или може да се разбира като съкращение на думата „company“. Обратно на поддържаното от жалбоподателя обаче, съответните потребители не възприемат заявената марка като съставена от две думи „blue“ и „eco“.
58 Следователно апелативният състав правилно приема, че за част от съответните потребители конфликтните знаци са сходни концептуално по отношение на началото, тъй като различията в края им не позволяват да се изключи наличието на определено концептуално сходство.
Относно цялостната преценка на вероятността от объркване
59 Цялостната преценка на вероятността от объркване предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално сходството между марките и обозначените с тях стоки или услуги. Затова ниска степен на сходство между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (решения Canon, точка 30 по-горе, EU:C:1998:442, т. 17 и от 14 декември 2006 г., Mast-Jägermeister/СХВП — Licorera Zacapaneca (VENADO с рамка и др.), T‑81/03, T‑82/03 и T‑103/03, Сб., EU:T:2006:397, т. 74).
60 Цялостната преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, звуковото или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (решения от 14 октомври 2003 г., Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS), T‑292/01, Rec, EU:T:2003:264, т. 47 и от 7 септември 2006 г., L & D/СХВП — Sämann (Aire Limpio), T‑168/04, Rec, EU:T:2006:245, т. 98).
61 В настоящия случай в точка 24 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че по-ранната марка съдържа думите „blue“ и „car“, като последната описва директно съответните стоки и следователно представлява най-слабата част от марката. По-нататък в точка 25 от обжалваното решение той приема, че представените от встъпилата страна доказателства не позволяват да се установи, че по-ранната марка поради използването е придобила засилен отличителен характер. Въз основа на това заключава, че по-ранната марка има присъщ средно отличителен характер.
62 Що се отнася до цялостната преценка на вероятността от объркване, в точки 30—33 от обжалваното решение апелативният състав посочва, че конфликтните знаци са сходни във визуално, фонетично и концептуално отношение за англоговорящите потребители, които са значителна част от съответните потребители. Той уточнява, че англоговорящите потребители разпознават думата „car“ в по-ранната марка като описание на съответните стоки и поради това ѝ отдават по-малко значение при общата преценка на знаците. Следователно думата „blue“ привлича в по-голяма степен вниманието на англоговорящите потребители, което води до вероятност от объркване.
63 На първо място, жалбоподателят поддържа, че апелативният състав неправилно приема, че по-ранната марка има средно отличителен характер, тъй като елементът „blue“ имал описателен характер и много регистрирани марки в автомобилния сектор съдържат този елемент.
64 В началото следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че встъпилата страна иска да се позове на добрата репутация на по-ранната марка, което не е изтъкнато пред СХВП. Всъщност от преписката е видно, че пред Общия съд встъпилата страна единствено посочва, че апелативният състав е следвало да признае засилен отличителен характер на по-ранната марка поради използването ѝ, довод, който тя вече е посочила пред СХВП и който е отхвърлен от апелативния състав в обжалваното решение. Във всички случаи искането на встъпилата страна за изменение на преценката на апелативния състав за отличителния характер, който по-ранната марка е придобила чрез използване, е отхвърлено като недопустими (вж. точки 24—32 по-горе).
65 По-нататък следва да се припомни, че признаването на слабо отличителен характер на по-ранната марка не изключва само по себе си констатацията, че съществува вероятност от объркване (вж. в този смисъл определение от 27 април 2006 г., L’Oréal/СХВП, C‑235/05 P, EU:C:2006:271, т. 42—45). В действителност, въпреки че отличителният характер на по-ранната марка трябва да се вземе предвид, за да се прецени вероятността от объркване, той е само един от елементите, включени в тази преценка. Така дори при наличие на по-ранна марка със слабо отличителен характер може да съществува вероятност от объркване по-специално поради сходство между знаците и между обхванатите стоки или услуги (вж. решения от 16 март 2005 г., L’Oréal/СХВП — Revlon (FLEXI AIR), T‑112/03, Rec, EU:T:2005:102, т. 61 и цитираната съдебна практика, и от 13 декември 2007 г., Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, Сб., EU:T:2007:387, т. 70 и цитираната съдебна практика).
66 Във всички случаи, както апелативният състав посочва, макар англоговорящите потребители да разпознават думата „car“ в по-ранната марка като описателна за съответните стоки, в производството пред СХВП жалбоподателят не е представил никакви доказателства, за да установи, че на думата „blue“ се придава значение, отговарящо на съответните стоки. Освен това единственото обстоятелство, че в автомобилния сектор са регистрирани и други марки, съдържащи думата „blue“, дори ако бъде установено, не е достатъчно, за да се приеме, че съответните потребители могат да възприемат думата като описваща изключително характеристиките на съответните стоки. Следователно правилно апелативният състав приема, че по-ранната марка като цяло има средно отличителен характер.
67 На второ място, жалбоподателят счита, че не съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци, по-специално като се вземе предвид високата степен на внимание на съответните потребители.
68 В началото е важно да се припомни, че за да се откаже регистрацията на дадена марка, е достатъчно вероятността от объркване да е налице само за част от съответните потребители (вж. точка 52 по-горе).
69 От изложеното по-горе обаче следва, че от една страна, разглежданите стоки са идентични и от друга страна, конфликтните знаци за сходни визуално за всички съответни потребители, фонетично са много сходни за англоговорящите потребители и имат концептуално сходство по отношение на началната част за англоговорящите потребители. Следователно трябва да се приеме, че в случая въпреки високата степен на внимание на съответните потребители съществува вероятност от объркване за англоговорящите потребители.
70 Предвид всички тези съображения апелативният състав не е нарушил член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, приемайки, че съществува вероятност от объркване между конфликтните знаци.
71 От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на молбата на жалбоподателя в рамките на първото искане Общият съд да отхвърли възражението в неговата цялост (вж. в този смисъл решения от 22 май 2008 г., NewSoft Technology/СХВП — Soft (Presto! Bizcard Reader), T‑205/06, EU:T:2008:163, т. 70 и от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T‑316/07, Сб., EU:T:2009:14, т. 35 и 67).
По съдебните разноски
72 Съгласно член 134 параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото в основната му част, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на СХВП и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Отхвърля искането на Bolloré SA за изменение.
3) Осъжда Copernicus-Trademarks Ltd да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 септември 2015 година.
Подписи