Жалба, подадена на 25 януари 2010 г. - Германия/Комисия

(Дело T-21/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: J. Möller и C. von Donat, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Жалбоподателят иска Общият съд:

да отмени Решение C (2009) 9049 на Комисията от 13 ноември 2009 г., съобщено на жалбоподателя с писмо от 16 ноември 2009 г., за намаляване на финансовата помощ, предоставена по Единния документ за програмиране (ЕДП) (1997-1999), Цел-2-Регион Саарланд, Федерална република Германия, от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), съгласно Решение на Комисията С (97) 1123 от 7 май 1997 г. и С (1999) 4928 от 28 декември 1999 г.;

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията намалява финансовата помощ, предоставена от ЕФРР в съответствие с Единния документ за програмиране (1997/1999), Цел-2-Регион Саарланд, Федерална република Германия.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.

На първо място, жалбоподателят изтъква, че няма правно основание за единната ставка и за екстраполацията на финансовите корекции за периода 1994-1999, за който се отнася Единният документ за програмиране.

Второ, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 4253/88¹, тъй като условията за намаляване не са изпълнени. Той твърди по-специално, че Комисията не се е съобразила с понятието за нередност. Освен това Комисията е приела наличието на систематични грешки, без обаче да е установила, че националните органи, отговарящи за ръководството на Структурните фондове, са нарушили задълженията си по член 23 от Регламент № 4253/88. Според жалбоподателя Комисията приела наличието на систематични грешки в ръководството и контрола на фондовете, като се основавала на погрешно установени факти. Важни елементи от фактическата обстановка били неправилно установени и преценени.

При условията на евентуалност, жалбоподателят изтъква като трето правно основание, че постановеното с решението намаляване е несъразмерно. Комисията не била упражнила правото си на преценка, предоставено ѝ от член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88. Приложените по отношение на корекциите единни ставки надвишавали (евентуално) нанесената на общностния бюджет вреда. Жалбоподателят счита също, че извършената от Комисията екстраполация на грешките е несъразмерна, тъй като някои специфични грешки не могат да бъдат отнесени към хетерогенна група.

Жалбоподателят извежда четвъртото си правно основание от съществено процесуално нарушение. Комисията не била мотивирала в достатъчна степен приетото от нея решение и не била следвала правилната процедура за края на периода. Жалбоподателят твърди, че от обжалваното решение не е видно как и защо Комисията е определила размера на приложените от нея единни ставки. Освен това Комисията била променила заключенията на изпратените на място проверители, без да извършва нова проверка, и не била взела предвид или не била взела достатъчно предвид изложеното от германските власти.

Накрая, жалбоподателят изтъква като пето правно основание, че ответникът е нарушил принципа на сътрудничество, тъй като първоначално е потвърдил, че системите за ръководство и контрол функционират правилно, а впоследствие е основал обжалваното решение върху систематични пропуски в тези системи.

____________

¹ - Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно разпоредби по прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координирането на помощите от различните структурни фондове, от една страна, и между тях и помощите от Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, 1988 г., стр. 1).