Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
ATHANASIOS RANTOS
представено на 11 юли 2024 година(1)
Дело C‑205/23
Engie România SA
срещу
Autoritatea Naţională de Reglementare în Domeniul Energiei
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния)
„Преюдициално запитване — Енергетика — Директива 2009/73/ЕО — Вътрешен пазар на природен газ — Член 3 — Задължения за обществена услуга и защита на потребителите — Нарушение от страна на доставчика на природен газ на неговото задължение за прозрачност спрямо битовите потребители — Кумулиране на административни санкции за едно и също нарушение — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 50 — Принцип ne bis in idem — Член 52, параграф 1 — Ограничения на принципа ne bis in idem — Пропорционалност“
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния), се отнася до тълкуването на членове 50 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на принципа на пропорционалност.
2. Запитването е отправено в рамките на спор между Engie România SA (наричано по-нататък „Engie“ или „жалбоподателят“), доставчик на природен газ, и Autoritatea Națională de Reglelines în Domeniul Energiei (Национален орган за енергийно регулиране, Румъния, наричан по-нататък „ANRE“) по повод съставен от последния акт за установяване и санкциониране на административно нарушение, за което се твърди, че е извършено от Engie.
3. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху анализа на втория преюдициален въпрос, отнасящ се до прилагането на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, във връзка с член 52, параграф 1 от нея, който въвежда ограничения на този принцип. По-конкретно по същество се поставя въпросът дали налагането на административна санкция на доставчик на природен газ както от органа за енергийно регулиране, така и от органа за защита на потребителите за едно и също нарушение, но санкционирано поотделно от тези два органа въз основа на различни разпоредби, представлява обосновано ограничение на посочения принцип.
4. Настоящото дело дава възможност на Съда, от една страна, да доуточни практиката си относно прилагането на принципа ne bis in idem в контекст, в който едновременно са налице две административни производства за контрол и налагане на санкции на юридическо лице, провеждани успоредно от два различни компетентни органа, издали отделни индивидуални актове за налагане на административно наказание за деяние, за което се твърди, че представлява едно и също разследвано нарушение, и от друга страна, да определи до каква степен подобно кумулиране на актове е в съответствие с установения в правото на Съюза принцип на пропорционалност.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
5. Принципът ne bis in idem е установен в член 50 от Хартата, който е озаглавен „Право на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление“ и гласи следното:
„Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“.
6. Член 51 от Хартата е озаглавен „Приложно поле“ и параграф 1 от него гласи:
„Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции[…] на Съюза“.
7. Член 52 от Хартата е озаглавен „Обхват и тълкуване на правата и принципите“ и предвижда в параграф 1:
„Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.
Б. Румънското право
8. Съгласно член 143, параграф 1, буква k) от Legea nr. 123, energiei electrice și a gazelor naturale (Закон № 123/2012 за електроенергията и природния газ) от 10 юли 2012 г.(2) (наричан по-нататък „Закон № 123/2012“):
„Доставчикът на природен газ има по-специално следните задължения:
[…]
k) да предоставя на крайните клиенти прозрачна информация за прилаганите цени/тарифи, както и за условията за достъп и ползване на предлаганите от него услуги“.
9. Член 194, точка 241 от този закон гласи:
„Следните деяния представляват нарушения на разпоредбите, уреждащи дейностите в сектора на природния газ: […] неизпълнение от страна на участниците на пазара на природен газ на задълженията им по член 143, параграф 1, член 1441 и член 145, параграф 4, буква g)“.
10. Съгласно член 195, точка 2, буква c) от посочения закон такова административно нарушение се наказва с глоба от 20 000 до 400 000 румънски леи (RON) (приблизително от 4 057 евро до 81 147 евро).
III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
11. С решение от 14 септември 2021 г. Autoritatea Națională pentru Protecția Consumatorilor (Национален орган за защита на потребителите, Румъния, наричан по-нататък „ANPC“) установява, че Engie е използвало заблуждаващи и агресивни търговски практики при упражняване на стопанската си дейност(3) и му разпорежда да преустанови тези практики, да спре дейността си до преустановяването на твърдените нелоялни търговски практики и да не променя цената за доставка на природен газ за битовите клиенти.
12. На 11 октомври 2021 г. ANRE установява, че Engie в качеството си на лицензиран доставчик на природен газ е нарушило задължението си за прозрачност, предвидено в член 143, параграф 1, буква k) от Закон № 123/2012, и му налага административна глоба в общ размер от 800 000 RON (около 160 000 евро) (наричан по-нататък „разглежданият акт“), тъй като този доставчик, от една страна, е допуснал нередности в съдържанието на някои оферти за природен газ, и от друга страна, не е посочил достатъчно ясно възможността за промяна на цената за доставка на природен газ през период от дванадесет месеца, за който са сключени договорите с неговите клиенти. Освен това ANRE разпорежда на Engie да предприеме всички необходими мерки, за да уведоми, първо, своите дванадесет крайни клиенти, че се запазва фиксираната цена на природния газ, за която се е ангажирало, второ, да отмени предоставените на тези клиенти допълнителни споразумения, трето, да идентифицира всички крайни клиенти, които са приели типови оферти с фиксирана цена, валидна за предвидения в тези оферти период, и на които впоследствие са били изпратени уведомления и допълнителни споразумения за увеличаване на цената на природния газ, доставян преди края на този период, и четвърто, да уведоми посочените клиенти, че се запазва фиксираната цена на газа в съответствие с посочените оферти и че се отменят изпратените допълнителни споразумения.
13. При тези обстоятелства Engie обжалва разглеждания акт пред Judecătoria Sectorului 4 București (Първоинстанционен съд Букурещ, район 4, Румъния). С решение от 14 март 2022 г. този съд отхвърля жалбата като неоснователна. Тогава Engie обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ).
14. На първо място, тази юрисдикция изтъква, че е необходимо да се изясни дали ANRE може да наложи на доставчик на природен газ прилагането на различна от пазарната цена, уредена в член 3, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО(4), като последица от твърдяното нарушение на задължението за прозрачност по отношение на потребителите.
15. На второ място, посочената юрисдикция отбелязва, че както ANRE, така и ANPC по същество са установили един и същ факт, но са го квалифицирали по различен начин и са наложили на Engie с отделни актове административни санкции, както и едно и също задължение за привеждане в съответствие, а именно задължението да се върне към определената в типовата оферта цена, в случая тази, която е в сила през април 2021 г. Поради това същата юрисдикция счита, че следва да се определи дали принципът ne bis in idem се прилага към санкциите, наложени от първия орган на основание Закон № 123/2012, който транспонира в румънския правен ред Директива 2009/73, и от втория орган въз основа на румънското законодателство за защита на потребителите.
16. При тези обстоятелства Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
2) Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на принципа ne bis in idem по смисъла на разпоредбите на член 52 от [Хартата], или това нарушава посочения принцип?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?“.
17. Писмени становища представят Engie, ANRE, румънското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия. Тези страни представят също и устни становища в проведеното на 24 април 2024 г. съдебно заседание за изслушване на устните състезания.
IV. Анализ
А. По втория преюдициален въпрос
18. С втория си преюдициален въпрос, който се разглежда в настоящото заключение, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 50 и 52 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че налагането на санкция на доставчик на природен газ както от органа за енергийно регулиране, така и от органа за защита на потребителите за едно и също деяние, което обаче е санкционирано поотделно от двата органа на различни правни основания, представлява обосновано ограничение на прилагането на принципа ne bis in idem.
1. Предварителни бележки
а) По приложното поле на член 50 от Хартата
19. Най-напред следва да се припомни, че що се отнася до действията на държавите членки, приложното поле на Хартата е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза(5).
20. В настоящия случай от предоставената от запитващата юрисдикция информация следва, че двата разглеждани акта са изготвени въз основа на румънското законодателство, с което се транспонират съответно Директиви 2009/73 и 2005/29/ЕО(6). Следователно, доколкото с тези национални правни уредби се прилага правото на Съюза, те попадат в приложното поле на Хартата по смисъла на член 51 от нея и следователно член 50 от посочената Харта е приложим в главното производство.
21. Следва също да се припомни, че принципът ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата, е основен принцип на правото на Съюза(7), който забранява кумулирането както на производства, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние срещу същото лице(8). Ограничения на принципа ne bis in idem обаче могат да бъдат обосновани въз основа на член 52, параграф 1 от Хартата, при условие че са изпълнени изброените в тази разпоредба условия(9).
б) По „наказателноправния“ характер на преследваното нарушение
22. В самото начало следва да се отбележи, че от практиката на Съда следва, че три критерия са релевантни за преценката на наказателноправния характер на разглежданите производства и санкции. Първият критерий е правната квалификация на нарушението във вътрешното право, вторият — самото естество на нарушението, а третият — тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице(10).
23. На първо място, що се отнася до критерия, свързан с правната квалификация на нарушението във вътрешното право, следва да се констатира, че според запитващата юрисдикция санкциите са наложени за деяния, квалифицирани като „административни нарушения“ по националното право, и че производствата, по които са наложени тези санкции, са административни.
24. От постоянната практика на Съда обаче следва, че член 50 от Хартата се прилага не само към производства и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към производства и санкции, за които, независимо от тяхната квалификация по националното право, трябва да се счете, че са с наказателноправен характер въз основа на другите два критерия, посочени в точка 22 от настоящото заключение(11).
25. На второ място, що се отнася до критерия, свързан с естеството на нарушението, а именно самото естество на нарушението, следва да се провери дали разглежданата санкция има репресивна цел, без да се взема предвид дали тя има и превантивна цел. Всъщност присъщи за наказателноправните санкции са както репресията, така и превенцията на противоправните деяния(12). За разлика от това, мярка, която само поправя вредата, причинена от съответното нарушение, няма наказателноправен характер(13).
26. В случая от информацията, с която разполага Съдът, е видно, че съгласно разпоредбите на Закон № 123/2012 за нарушение на задълженията за прозрачност и информиране на потребителите от страна на доставчик на природен газ се налага имуществена санкция(14). Същото се отнася и за санкциите, налагани от ANPC въз основа на Закон № 363/2007, който предвижда, че нелоялните или заблуждаващите търговски практики също се наказват с глоби(15). Освен това от същата информация следва, че освен имуществените санкции тези два органа са предприели допълнителни корективни мерки (квалифицирани от запитващата юрисдикция като „задължение(я) за привеждане в съответствие“), задължаващи Engie да възстанови цените, определени с типовата оферта от месец април 2021 г.
27. В това отношение трябва да се направи разграничение между административните наказания, наложени от ANPC и ANRE, от една страна, и допълнителните корективни мерки, предприети от тези органи, от друга страна. Всъщност, макар да изглежда, че не може да се оспори — без да се засяга преценката, която запитващата юрисдикция ще трябва да направи — че наложените спрямо Engie имуществени санкции имат както наказателна, така и превантивна цел, това не се отнася за допълнителните мерки с оглед на практиката на Съда, припомнена в точка 25 от настоящото заключение, съгласно която мярка, която само поправя [или отстранява] вредите, причинени от съответното нарушение, няма наказателноправен характер.
28. На трето място, що се отнася до критерия за тежестта на наложената санкция, който трябва да се преценява в зависимост от предвидената максимална санкция(16), следва да се констатира, че от материалите по преписката, с които разполага Съдът, е видно, че на Engie са наложени две санкции, като съответно наложената от ANRE(17) санкция възлиза на 800 000 RON (около 160 000 евро), а наложената от ANPC санкция — на 150 000 RON (около 30 000 евро)(18).
29. Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички данни, с които разполага, дали размерите на тези санкции са достатъчно строги, за да бъдат квалифицирани като „наказателни по естеството си“(19).
2. По условията за прилагане на принципа ne bis in idem
30. Прилагането на принципа ne bis in idem е подчинено на две условия, а именно, от една страна, да има предходно окончателно решение (условието „bis“) и от друга страна, едни и същи деяния да са били предмет на предходното решение и на последващите производства или решения (условието „idem“)(20).
а) По условието „bis“
31. Що се отнася до условието „bis“, за да може да се приеме, че със съдебния акт има окончателно произнасяне по деянието, предмет на второ производство, е необходимо не само този акт да е станал окончателен, но и да е бил постановен след преценка на делото по същество(21).
32. В това отношение Съдът уточнява също, че макар че прилагането на принципа ne bis in idem безспорно предполага да има предходно окончателно решение, от това не следва непременно, че недопустимите съгласно този принцип по-късни решения могат да са само решения, приети след въпросното предходно окончателно решение. Всъщност, щом има окончателно решение, този принцип изключва възможността да започне или да продължи наказателно преследване за същите деяния(22).
33. В случая от представената на Съда преписка е видно, че решението на ANPC е било окончателно отменено от компетентния съд поради липса на компетентност, без делото да е разгледано по същество(23). Както обаче бе припомнено в точка 31 от настоящото заключение, условието „bis“ изисква наличието на окончателно решение по същество — условие, което в случая изглежда не е изпълнено.
34. При всички положения запитващата юрисдикция ще трябва да прецени дали с оглед на изложените по-горе съображения условието „bis“ действително е изпълнено, преди да разгледа условието „idem“.
б) По условието „idem“
35. Що се отнася до условието „idem“, от самия текст на член 50 от Хартата следва, че е забранено едно лице да бъде преследвано или наказвано повече от един път за едно и също престъпление.
36. Съгласно постоянната практика на Съда критерият, който е релевантен, за да се прецени дали е налице едно и също престъпление, е идентичността на фактите. Така член 50 от Хартата забранява налагането за същото деяние на няколко санкции с наказателноправен характер в резултат на различни производства, водени с тези цели(24). Освен това от практиката на Съда следва, че правната квалификация по националното право на фактите и на защитения правен интерес е без значение за констатирането на наличието на едно и също престъпление, тъй като обхватът на закрилата, предоставена с член 50 от Хартата, не може да се различава в отделните държави членки(25).
37. Макар условието „idem“ да изисква фактите да са идентични, принципът ne bis in idem не намира приложение, когато съответните факти не са идентични, а само сходни. Всъщност идентичността на фактите се разбира като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, произтичащи от събития, които по същество са едни и същи, тъй като се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и в пространството(26).
38. В случая запитващата юрисдикция констатира, от една страна, че двете производства, разглеждани в главното дело, се отнасят до едно и също юридическо лице, а именно Engie, и от друга страна, приема, че установените от ANRE и ANPC факти по същество са едни и същи, а именно практиката на жалбоподателя да променя цената на природния газ, независимо от факта, че те са били квалифицирани по различен начин от тези два органа.
39. Макар да изглежда, че румънското правителство и ANRE оспорват описаната от запитващата юрисдикция фактическа обстановка, като поддържат, че установените и санкционирани от тези органи деяния не са идентични(27), следва да се припомни, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност(28). Така, доколкото националният съд счита, че деянията, за които Engie е санкционирано от двата органа, са идентични по смисъла на практиката на Съда, изложена в точка 37 от настоящото заключение, това кумулиране представлява ограничение на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата.
40. При всички положения в крайна сметка запитващата юрисдикция ще трябва да установи дали фактите, предмет на двете разглеждани по главното дело производства, образувани въз основа съответно на секторна правна уредба в областта на енергетиката, от една страна, и на правото на потребителите, от друга, са идентични. За тази цел тя е длъжна да разгледа фактите, взети предвид във всяко от производствата, както и твърдения период на нарушението(29).
3. По обосновката на евентуално ограничение на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата
41. Следва да се припомни, че ограничение на основното право, гарантирано от член 50 от Хартата, може да бъде обосновано само съгласно член 52, параграф 1 от нея. Съгласно първото изречение от този параграф всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и свободи. Съгласно второто изречение от същия параграф при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.
а) По защитата на една или няколко цели от общ интерес
42. Както е видно от постановеното неотдавна решение bpost, Съдът приема, че кумулирането на санкции може да бъде обосновано, когато образуваните от два различни органа производства са насочени към постигането на взаимнодопълващи се цели, които са свързани с различни аспекти на едно и също неправомерно деяние(30). В това решение Съдът освен това отбелязва, че публичните органи могат законосъобразно да изберат допълващи се правни отговори на определени вредни за обществото действия посредством различни процедури, които образуват съгласувано цяло, така че да разгледат въпросния социален проблем в различните му аспекти, при условие че съвкупността от тези правни отговори не представлява прекомерна тежест за съответното лице(31).
43. В случая изглежда, че това условие е изпълнено, тъй като макар, от една страна, разпоредените от ANPC мерки да целят само да се сложи край на нелоялните и заблуждаващи търговски практики спрямо потребителите, разпоредените от ANRE мерки от своя страна са имали за цел да осигурят прозрачността на цените на румънския енергиен пазар в специфичния контекст на либерализацията на сектора на природния газ, а оттам и доброто му функциониране(32). Ето защо изглежда справедливо държава членка да санкционира неспазването, от една страна, на секторната правна уредба, която има за цел либерализацията на пазара на природен газ, и от друга страна, на правилата относно нелоялните търговски практики, за да осигури високо равнище на защита на потребителите(33).
44. От това следва, че по правило принципът ne bis in idem не би бил нарушен, когато едно и също поведение е предмет на отделни производства по разследване, основани на различни правни разпоредби, преследващи различни и допълващи се цели като защитата на потребителите и спазването на прозрачността на цените на енергийния пазар.
45. Освен това фактът, че защитата на потребителите като цел от общ интерес може да се преследва не само от националната правна уредба в областта на защитата на потребителите, но и косвено и от различна гледна точка от секторната правна уредба в областта на енергетиката(34), не може да постави под въпрос допълващия характер на целите, преследвани от двете групи правила.
46. Изложеното по-горе тълкуване, основано на взаимното допълване на целите, преследвани от двете правни уредби, изглежда се подкрепя и от самия текст на Директива 2009/73 (транспониран във вътрешното право със Закон № 123/2012), който предвижда в точка 1 от приложение I към нея, че мерките за защита на потребителите, посочени в член 3 от тази директива, не засягат правилата на Съюза относно защитата на потребителите.
б) По пропорционалността и необходимостта от ограничението
47. Що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, важно е да се припомни, че той изисква кумулирането на производства и санкции, предвидени в национална правна уредба, да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на законосъобразните цели, преследвани от тази правна уредба. Съгласно постоянната практика на Съда, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните цели(35).
48. Що се отнася до абсолютната необходимост от подобно кумулиране на производства и санкции, в съответствие с практиката на Съда следва да се прецени дали съществуват ясни и точни правила, позволяващи да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции. Освен това следва да се установи дали двете процедури са били проведени достатъчно координирано и близко във времето и дали евентуално наложената санкция по повод на първата по време процедура е била взета предвид при преценката на втората санкция, така че тежестта за съответните лица, която произтича от такова кумулиране, се ограничава до строго необходимото и съвкупността от наложените санкции съответства на тежестта на извършените нарушения(36).
49. Най-напред следва да се отбележи, че наличието на две различни правни уредби, които се прилагат успоредно, позволява на съответните дружества да се запознаят предварително, с висока степен на предвидимост, с потенциалните санкции, които могат да им бъдат наложени. Освен това не е изненадващо, че дружество, което осъществява дейност на пазара на производство или разпределение на енергия, трябва да се съобразява с различни секторни правни уредби, преследващи различни или допълващи се цели, и може евентуално да бъде подложено на различни паралелни санкции за едно и също поведение въз основа на правни актове, преследващи различни цели.
50. Освен това в преписката, с която разполага Съдът, се съдържат данни, които сочат за наличието на тясна времева връзка между водените две производства и между решенията, приети въз основа на секторната правна уредба в областта на енергетиката и правото за защита на потребителите, както и за сътрудничество и обмен на информация между съответните органи (специално предвидени в румънското законодателство), като това също следва да се провери от запитващата юрисдикция.
51. С оглед на гореизложеното считам, че член 50 от Хартата във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на природен газ да бъде санкциониран с два отделни акта за нарушения, единият от които е издаден от органа за защита на потребителите, а другият — от органа за енергийно регулиране, при условие че:
– производствата и санкциите се основават на различни правни разпоредби, които преследват различни и взаимнодопълващи се цели от общ интерес, обосноваващи по този начин кумулирането на производства и санкции;
– съществуват ясни и точни правила, които позволяват да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции, както и да се осигури координация между двата компетентни органа;
– двете процедури са проведени достатъчно координирано в близък период от време; и
– съвкупността от наложените санкции съответства на тежестта на нарушенията.
V. Заключение
52. По изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, поставен от Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния), по следния начин:
„Член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 1 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на природен газ да бъде санкциониран с два отделни акта за нарушения, единият от които е издаден от органа за защита на потребителите, а другият — от органа за енергийно регулиране, при условие че:
– производствата и санкциите се основават на различни правни разпоредби, които преследват различни и взаимнодопълващи се цели от общ интерес, обосноваващи по този начин кумулирането на производства и санкции;
– съществуват ясни и точни правила, които позволяват да се предвиди кои действия и бездействия могат да бъдат предмет на кумулиране на производства и санкции, както и да се осигури координация между двата компетентни органа;
– двете процедури са проведени достатъчно координирано в близък период от време; и
– съвкупността от наложените санкции съответства на тежестта на нарушенията“.