Дело T‑392/15

European Dynamics Luxembourg SA и др.

срещу

Агенция за железопътен транспорт на Европейския съюз

„Обществени поръчки за услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Предоставяне на външни услуги за разработване на информационната система на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз — Класиране на офертата на оферент — Отхвърляне на офертата на оферент — Задължение за мотивиране — Оферта с необичайно ниска стойност“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 4 юли 2017 г.

1.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Интерес, преценяван към датата на подаване на жалбата — Жалба на отстранен оферент срещу решението на възлагащия орган за отхвърляне на офертата му — Позоваване на липса на мотиви — Представяне на мотивите към решението след подаването на жалбата, но преди изтичането на срока за обжалване — Запазване на правния интерес

(член 263 ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Физически или юридически лица — Жалба, която може да донесе полза на жалбоподателя — Значение на основателността на изложените от жалбоподателя твърдения — Липса

(член 263 ДФЕС)

3.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството

(член 84, параграф 1 и член 85, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Съдебно производство — Доказване — Доказателствена стойност — Критерии за преценка — Принципи на свободата при събирането на доказателства и на свободата на доказване — Съвместяване с правото на справедлив съдебен процес и с принципа на равни процесуални възможности

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 85 от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Съдебно производство — Разглеждане на делата от Общия съд — Защита, предоставена на страните срещу неподходящото използване на доказателствата по делото — Съвместяване с принципа на свободата на доказване — Използване на доказателство, представено по друго дело — Необходимост представящата доказателството страна предварително да е получила съгласието на страната, която го е представила по другото дело — Липса

(член 85 от Процедурния правилник на Общия съд)

6.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Преценка на задължението за мотивиране с оглед на обстоятелствата по случая — Задължение след получаване на писмена молба да бъдат съобщени характеристиките и сравнителните предимства на избраната оферта и името на определения за изпълнител оферент

(член 296, втора алинея ДФЕС; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

7.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за неприемане на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги — Вземане предвид на мотиви, изложени в хода на съдебното производство — Допустимост — Изключителен характер

(член 296 ДФЕС)

8.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за неприемане на оферта в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги

(член 296 ДФЕС; член 113, параграф 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета; член 161, параграф 2 от Регламент № 1268/2012 на Комисията)

9.      Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(членове 263 ДФЕС и296 ДФЕС)

10.    Обществени поръчки на Европейския съюз — Сключване на договор за обществена поръчка след провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки — Оферта с необичайно ниска стойност — Задължение на възлагащия орган да изслуша оферента — Преценка от страна на възлагащия орган дали офертата е необичайно ниска — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 151, параграф 1 от Регламент № 1268/2012 на Комисията)

11.    Обществени поръчки на Европейския съюз — Сключване на договор за обществена поръчка след провеждане на процедура за възлагане на обществени поръчки — Оферта с необичайно ниска стойност — Задължение за мотивиране — Обхват — Необходимост възлагащият орган да изложи подробно съображенията си, без да е направено искане в този смисъл — Липса

(член 296, втора алинея ДФЕС; член 113, параграф 2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета; член 151 от Регламент № 1268/2012 на Комисията)

1.      Правният интерес е основно и първостепенно изискване за всяка жалба. Той трябва да е налице с оглед на предмета на жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима. Този интерес трябва да продължава да е налице до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество.

Що се отнася до жалбата, която отстранен оферент подава срещу решението на възлагащия орган, изтъквайки липса на мотиви, тя не е лишена от практическия си смисъл поради факта, че възлагащият орган пояснява мотивите към обжалвания акт след подаването на жалбата, но преди изтичането на срока за обжалване. В действителност спорното решение засяга неблагоприятно към момента на подаване на жалбата. Отмяната на това решение по принцип би довела до нова преценка от страна на възлагащия орган на офертата на жалбоподателя, което би могло да му донесе полза, по-специално защото не може да се изключи възможността след нова преценка обособената позиция, за която е подадена офертата, да бъде възложена на жалбоподателя. Освен това в резултат от отмяната на това решение възлагащият орган би могъл да въведе в бъдеще подходящи изменения на процедурите за възлагане на поръчки.

(вж. т. 31, 34, 36 и 37)

2.      За да има страната правен интерес, е нужно и достатъчно подадената пред съда на Европейския съюз жалба да може да е от полза за нея. Ето защо правният интерес на жалбоподателя не зависи от основателността на твърдението му.

(вж. т. 41)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 45)

4.      Принципът на свободата при събирането на доказателства означава за съда на Съюза, че единственият критерий за преценка на представените доказателства е достоверността им. Принципът на свободата при събирането на доказателства е тясно свързан с принципа на свободата на доказване, който предоставя възможност за страните да представят пред съда на Съюза всички надлежно събрани доказателства, които считат за релевантни за подкрепа на позицията им. Тази свобода на доказване допринася за гарантиране на правото на страните на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Принципите на свобода при събирането на доказателства и на свобода на доказване обаче трябва да са съгласувани с основните принципи на правото на Съюза, като например правото на справедлив съдебен процес и на равни процесуални възможности. Следователно свободата при събирането на доказателства трябва да се съгласува с правото на всяка страна да защитава интересите си независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността, и да бъде защитена срещу неподходящото използване на доказателствата му по делото.

(вж. т. 50—53)

5.      От принципа на свободата на доказване следва, че страната в производството пред Общия съд по принцип може да изтъкне като доказателства документи, представени в хода на друго съдебно производство, по което също е била страна. Ако посочената страна е получила достъп до тези документи по надлежен ред и последните не са поверителни, доброто правораздаване по принцип допуска те да бъдат представени пред Общия съд. Така страна в производството пред съда на Съюза не може да поиска да се оттегли доказателство, ако същото вече е било представено от тази страна в рамките на друго производство между същите страни.

Впрочем съгласието на страната, представила доказателството, не може да представлява предварително условие за допустимост на доказателство, представено по друго дело пред Общия съд. Всъщност, макар съгласието на представилата доказателството страна да може да е релевантно за преценката дали същото е било използвано по подходящ начин, изискване посоченото съгласие да бъде получено преди представянето на това доказателство пред Общия съд като условие за допустимостта му предоставя на представилата го страна възможност да го изключи от преписката, вследствие на което Общият съд няма да може да се произнесе по въпроса дали същото е било използвано подходящо, нито да изпълни задължението си да осигури разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна, на което задължение се основава принципът на равни процесуални възможности. Поради това Общият съд трябва да претегли във всеки конкретен случай, от една страна, свободата на доказване, и от друга страна, защитата срещу неподходящо използване на доказателствата от страните по съдебно производство.

(вж. т. 55 и 56)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 72—75)

7.      Само при изключителни обстоятелства съдът на Съюза може да вземе предвид мотиви, представени в хода на производството.

Това важи за жалбата на отстранен оферент срещу решението на възлагащия орган да отхвърли офертата му, когато, без да изчака отговора на възлагащия орган на специалното му искане за мотиви относно необичайно ниската стойност на приетите оферти и без да му предостави разумен срок за тази цел, въпреки че срокът за обжалване допуска тази възможност, отстраненият оферент подава жалба, като изтъква изключително липсата на мотиви на обжалваното решение, по-специално поради липсата на отговор на искането му. От своя страна възлагащият орган е предоставил обяснения относно съображенията, поради които приетите оферти не му изглеждат с необичайно ниска стойност, в разумен срок.

(вж. т. 74 и 102)

8.      Член 113, параграф 2 от Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и член 161, параграф 2 от Регламент № 1268/2012 относно правилата за прилагане на финансовия регламент предвиждат мотивиране на два етапа по отношение на неуспелите оференти. Най-напред, възлагащият орган съобщава на всички неуспели оференти, че офертата им е отхвърлена, и мотивите за това. Тези мотиви може да са изложени обобщено, предвид предвидената в същата разпоредба възможност за неуспелите оференти да поискат допълнителна информация относно посочените мотиви. На следващо място, същите разпоредби предвиждат, че при писмено искане от страна на неуспял оферент, който отговаря на критериите за отстраняване и за подбор, възлагащият орган съобщава възможно най-бързо, но не по-късно от петнадесет дни след получаване на искането, характеристиките и сравнителните предимства на спечелилата оферта, както и името на оферента, на когото се възлага поръчката.

Това оповестяване на два етапа не противоречи на целите на задължението за мотивиране, а именно да се даде възможност, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да предявят правата си, и от друга страна, на съда да упражни своя контрол.

(вж. т. 78 и 79)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 80 и 106)

10.    Преценката на възлагащия орган за наличие на оферти с необичайно ниска стойност се извършва на два етапа. Най-напред възлагащият орган трябва да прецени дали представените оферти изглеждат с необичайно ниска стойност. Използването на глагола „изглеждам“ в член 151, параграф 1 от Регламент № 1268/2012 относно правилата за прилагане на финансовия регламент предполага, че възлагащият орган извършва преценка prima facie дали офертата е с необичайно ниска стойност. Следователно посоченият регламент не задължава възлагащия орган да извърши служебно подробен анализ на съдържанието на всяка оферта, за да установи дали същата не е с необичайно ниска стойност. Следователно на първо време възлагащият орган трябва да провери само дали представените оферти съдържат информация, която поражда съмнения, че стойността им може да е необичайно ниска. Това обикновено е така, когато предложената в офертата цена е значително по-ниска от тази в другите представени оферти или от обичайната пазарна цена. Ако представените оферти не съдържат такава информация и следователно не изглеждат с необичайно ниска стойност, възлагащият орган може да продължи преценката на съответната оферта и процедурата по възлагане на поръчката.

Ако обаче е налице информация, която поражда съмнения, че стойността на дадена оферта може да е необичайно ниска, възлагащият орган трябва да извърши, като следващ етап, проверка на съдържанието на офертата, за да се увери, че същата не е с необичайно ниска стойност. При извършването на тази проверка възлагащият орган е длъжен да предостави на съответния оферент възможност да изложи съображенията, поради които счита, че офертата му не е с необичайно ниска стойност. След това възлагащият орган преценява дадените обяснения и определя дали съответната оферта е с необичайно ниска стойност, в който случай е длъжен да я отхвърли.

(вж. т. 87—89)

11.    С оглед на член 151, параграф 1 от Регламент № 1268/2012 относно правилата за прилагане на финансовия регламент, и по-специално на обстоятелството, че на първо време възлагащият орган извършва само преценка prima facie на необичайно ниската стойност на оферта, обхватът на задължението му за мотивиране, когато приеме, че приетата оферта не изглежда с необичайно ниска стойност, е ограничен. Всъщност тълкуване в смисъл, че възлагащият орган е длъжен да изложи подробно защо дадена оферта не му изглежда с необичайно ниска стойност, няма да е съобразено с разграничението между двете фази на анализа, предвидено в член 151 от Регламент № 1268/2012.

По-конкретно, когато възлагащият орган приема дадена оферта, той не е длъжен да посочва изрично, в отговор на всяко отправено до него искане за представяне на мотиви съгласно член 113, параграф 2 от Регламент № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, защо приетата от него оферта не му изглежда с необичайно ниска стойност. Всъщност, доколкото посочената оферта е приета от възлагащия орган, същият имплицитно, но несъмнено е приел, че липсват данни същата да е с ниска стойност. Тези мотиви обаче трябва да се посочат на неуспелия оферент, който ги е поискал изрично.

(вж. т. 92 и 93)