ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
28 май 2013 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Адвокатски възнаграждения — Представителство на институция от адвокат — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски“
По дело T‑278/07 P‑DEP
Luigi Marcuccio, с местожителство в Tricase (Италия), за който се явява G. Cipressa, avocat,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall, г‑жа C. Berardis‑Kayser и г‑н G. Gattinara, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за определяне на съдебните разноски след постановяване на Решение на Общия съд от 20 октомври 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (T‑278/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑59 и II‑Б‑1‑407),
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: г‑н M. Jaeger, председател, г‑н N. J. Forwood (докладчик), г‑жа I. Pelikánová, г‑н A. Dittrich и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Факти, производство и искания на страните
1 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 юли 2007 г., на основание член 9 от приложение I към Статута на Съда на Европейския съюз г‑н Luigi Marcuccio иска отмяната на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 11 май 2007 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑2/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑137 и II‑A‑1‑749), с което се отхвърля като явно недопустима жалбата му за отмяна на решението на Комисията на Европейските общности за прекратяване на процедурата по отпускане на сумите с оглед на плащанията, предвидени в член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, вследствие на инцидент, при който жалбоподателят е пострадал.
2 С Решение от 20 октомври 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (T‑278/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑59 и II‑Б‑1‑407) Общият съд отхвърля жалбата и осъжда г‑н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията в това производство.
3 С писмо от 3 май 2011 г., изпратено до г‑н Marcuccio с копие до неговия адвокат, Комисията му напомня по-специално, че с писмо от 8 юли 2010 г. вече е предоставила на адвоката му списък с девет решения и определения — включително Решение от 20 октомври 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, — по които е осъден да заплати съдебните разноски, както и размера на извършените от Комисията разходи по всяко дело. Исканата сума за настоящото дело възлиза на 4500 EUR, които са изплатени на адв. A. Dal Ferro по силата на договор за правна помощ от 25 септември 2007 г. С писмо от 5 май 2011 г., изпратено до жалбоподателя с копие до неговия адвокат, Комисията коригира техническа грешка, която се отнася единствено до посочването на общата сума, искана от жалбоподателя като съдебни разноски по 24-те дела, включително настоящото.
4 Тъй като между страните не е постигнато никакво споразумение относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски, с молба, подадена на 20 юли 2012 г. в секретариата на Общия съд, на основание член 92, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията прави настоящото искане за определяне на съдебните разноски, с което иска от Общия съд да определи на 4500 EUR размера на подлежащите на възстановяване в нейна полза съдебни разноски по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, по което е постановено решение на 20 октомври 2008 г., и да осъди г‑н Marcuccio да заплати съдебните разноски по настоящото производство по определяне на съдебните разноски.
5 В становището си, представено на 21 август 2012 г., г‑н Marcuccio иска от Общия съд да разпореди направеното от Комисията искане да му бъде връчено и приложения 7, 9 и 10 да бъдат изключени от материалите по делото, да отхвърли искането за определяне на съдебните разноски като недопустимо или — при условията на евентуалност — да определи размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на 1400 EUR и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство, както и ненужно извършените от Общия съд съдебни разноски за целите на последното.
6 На основание член 14 от Процедурния правилник и по предложение на състава по жалбите Общият съд решава да препрати делото на разширен съдебен състав.
От правна страна
По искането за връчване на искането за определяне на съдебните разноски
7 Най-напред трябва да се отхвърлят твърденията на г‑н Marcuccio, че е налице нарушение на принципа на състезателност, тъй като настоящото искане било връчено на неговия адвокат, адв. G. Cipressa, а не на самия него. В това отношение следва да се напомни, че с жалбата си по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, по което е постановено решение на 20 октомври 2008 г., в съответствие с член 44, параграф 2 и член 138, параграф 1 от Процедурния правилник г‑н Marcuccio е посочил като съдебен адрес този на адв. G. Cipressa, поради което искането за определяне на съдебните разноски по същото дело е било надлежно връчено на посочения адвокат на основание член 100 от същия правилник. Тъй като по този начин на г‑н Marcuccio е била дадена възможност да представи становището си в съответствие с член 92, параграф 1 от Процедурния правилник — право, което впрочем той е упражнил, — принципът на състезателност е бил спазен напълно. Поради това неговото искане да му бъде връчено искането на Комисията, трябва да се отхвърли.
По допустимостта на искането за определяне на съдебните разноски
8 Трябва да се отхвърлят и доводите на г‑н Marcuccio, с които се оспорва допустимостта на настоящото искане, тъй като не бил получил писмата от 3 и 5 май 2011 г. (вж. точка 3 по-горе), поради което към момента на подаване на настоящото искане не бил налице никакъв спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски по смисъла на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник. В това отношение, въпреки че Комисията действително представя доказателство за изпращането само на писмото от 5 май 2011 г., г‑н Marcuccio не оспорва нито че адв. Cipressa е получил писмото от 8 юли 2010 г., нито че то се е отнасяло за делото, за което е подадено настоящото искане, и че в него се посочва сумата от 4500 EUR като размер на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, нито отрича, че не е постигнал споразумение с Комисията относно размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски. Освен това г‑н Marcuccio не твърди нито че е съобщил на Комисията, че пълномощното на адв. Cipressa — който и към момента продължава да го представлява в настоящото дело — не е обхващало или вече не обхваща последиците от изпълнението на решението, с което е осъден да заплати съдебните разноски, или евентуална процедура по определяне на съдебни разноски, нито че адв. Cipressa е уведомил Комисията за такива факти. Що се отнася до довода, че писмата от 3 и 5 май не съдържат доказателства, позволяващи да се прецени основателността на исканията на Комисията, достатъчно е да се отбележи, че нито една разпоредба от Процедурния правилник не задължава страна да подкрепя с документи исканията си на етапа на установяване на контакт, който предхожда подаването на искане за определяне на съдебните разноски. В това отношение принципът на състезателност е спазен изцяло в производството пред Общия съд в рамките на процедурата, предвидена в член 92, параграф 1 от същия правилник. Следователно предвид фактите в разглеждания случай трябва да се приеме, от една страна, че на г‑н Marcuccio е била дадена възможност да оспори сумата, искана от Комисията в изпълнение на Решение от 20 октомври 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, и от друга страна, че поведението на г‑н Marcuccio е равносилно на оспорване по смисъла на член 92, параграф 1 от Процедурния правилник.
9 Освен това изтеклият период от по-малко от две години между постановяването на Решение от 20 октомври 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, и изпращането на писмото от 8 юли 2010 г. не е неразумно дълъг, тъй като предвид поредицата от спорове между Комисията и жалбоподателя, за справяне по най-добрия начин със създалото се положение тя е имала основание да уведоми жалбоподателя за исканията си по няколко приключили до този момент дела. Така, видно от писмото от 3 май 2011 г., чиято истинност по отношение на съдържанието не се оспорва от г‑н Marcuccio, писмото от 8 юли 2010 г. е съдържало искания за заплащане на съдебни разноски по девет дела, последното от които е приключило на 23 март 2010 г. При това положение г‑н Marcuccio в никакъв случай не е имал основание да счита, че Комисия се е отказала от правото да си възстанови направените съдебни разноски. Ето защо трябва да се отхвърли твърдението на г‑н Marcuccio, че искането на Комисията не е подадено в разумен срок. Така при липсата на споразумение между страните относно размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски искането на Комисията трябва да се обяви за допустимо и трябва да се определи размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на Комисията по дело Marcuccio/Комисия, посочено по-горе, по което е постановено Решение от 20 октомври 2008 г.
По основателността на искането за определяне на съдебните разноски
По това дали направените от Комисията съдебни разноски подлежат на възстановяване
10 Съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-конкретно разходите за път и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат.
11 От тази разпоредба следва, че на възстановяване подлежат само тези съдебни разноски, които от една страна, са направени за целите на производството пред Общия съд и от друга страна, са абсолютно необходими за постигане на тези цели (Определение на Общия съд от 23 март 2012 г. по дело Kerstens/Комисия, T‑498/09 P‑DEP, точка 13).
12 Освен това при липса на разпоредби от правото на Съюза с тарифен характер Общият съд следва свободно да прецени данните по делото, като държи сметка за предмета и естеството на спора, за значението му от гледна точка на правото на Съюза, както и за сложността на делото, за обема на работата, която е трябвало да извършат във връзка със съдебното производство участвалите в него представители или юридически съветници, и за икономическите интереси на страните в този спор (Определение по дело Kerstens/Комисия, посочено по-горе, точка 14).
13 При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително абсолютно необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски (Определение по дело Kerstens/Комисия, посочено по-горе, точка 15).
14 В това отношение съгласно член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Общия съд на основание член 53, първа алинея от същия статут — институциите на Съюза могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния се обхваща от понятието за абсолютно необходими разходи, направени за целите на производството (Определение по дело Kerstens/Комисия, посочено по-горе, точка 20), без да е необходимо институцията да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована (вж. в този смисъл Определение на Съда от 31 януари 2012 г. по дело Комисия/Kallianos, C‑323/06 P‑DEP, точки 10 и 11). Ето защо, макар обстоятелството, че Комисията е ангажирала двама представители и един външен адвокат, да е без значение за това дали тези съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване — като нищо не позволява те по принцип да се изключат, — то може да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени (Определение по дело Kerstens/Комисия, посочено по-горе, точка 21). Следователно не може да има нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите, ако институцията ответник реши да използва услугите на адвокат по някои дела, а по други се представлява от представителите си.
15 Всяко друго виждане, което поставя правото на институция да иска частично или пълно възстановяване на изплатените възнаграждения на адвокат в зависимост от доказването на „обективна“ необходимост от използването на неговите услуги, на практика би ограничило непряко свободата, гарантирана с член 19, първа алинея от Статута на Съда, и би принудило съдилищата на Съюза да извършват преценка вместо институциите и органите, отговарящи за организацията на службите си. Тази задача обаче не е съвместима нито с член 19, първа алинея от Статута на Съда, нито с правомощието на институциите и органите на Съюза да определят вътрешната си организация с оглед на воденето на техните дела в съдилищата на Съюза. За разлика от това отчитането на обстоятелството, че наред с въпросния адвокат в производството са участвали един или повече представители, е в съответствие с предоставеното на съдилищата на Съюза право на преценка в производството по определяне на съдебните разноски съгласно член 91, буква б) от Процедурния правилник (вж. точки 10—12 по-горе).
По размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски
16 За да се прецени абсолютно необходимият характер на действително направените за целите на производството разходи въз основа на изброените в точка 12 по-горе критерии, направилата искането страна трябва да предостави конкретна информация (вж. в този смисъл Определение на Съда от 17 февруари 2004 г. по дело DAI/ARAP и др., C‑321/99 P‑DEP, непубликувано в Сборника, точка 23 и Определение на Съда от 20 май 2010 г. по дело Tetra Laval/Комисия, C‑12/03 P‑DEP и C‑13/03 P‑DEP, непубликувано в Сборника, точка 65). Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя (вж. Определение на Общия съд от 24 октомври 2011 г. по дело Marcuccio/Комисия, T‑176/04 DEP II, непубликувано в Сборника, точка 27 и цитираната съдебна практика).
17 В разглеждания случай, на първо място, що се отнася до обема на работата, която е трябвало да извърши Комисията във връзка със съдебното производство, трябва да се вземе предвид обстоятелството, че жалбата на г‑н Marcuccio съдържа шест основания, изведени, първо, от изопачаване и преиначаване на фактите, второ, от липсата на каквито и да било мотиви, трето, от неправилно прилагане на понятието за увреждащ акт, четвърто, от липсата на произнасяне по съществен въпрос от спора и от нарушение на задължението за „clare loqui“, пето, от нарушение на максимата „ei incumbit probatio qui dicit et non qui negat“ и шесто, от процесуални нарушения, засягащи производството пред Съда на публичната служба. От гореизложеното следва, че предвид естеството на делото е възможно обемът на извършената работа да е бил по-голям от очаквания.
18 На второ място, що се отнася до предмета, естеството и икономическия интерес от спора, следва да се отбележи, че тези основания са насочени срещу определението на Съда на публичната служба, с което се отхвърля като недопустимо искане за отмяна на решение за прекратяване на процедурата по отпускане на сумите с оглед на плащанията, предвидени в член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности, което се твърди, че Комисията е приела. С тях се оспорва в редица отношения преценката на Съда на публичната служба, по което Комисия е трябвало да вземе отношение, както е направила в отговора си.
19 На трето място, що се отнася до значението на спора от гледна точка на правото на Съюза, както и до сложността на делото, от изложените по-горе критерии следва, че те не са били особено големи.
20 В разглеждания случай Комисията иска да ѝ се изплати сума в размер на 4500 EUR, съответстваща на предварително твърдо определена сума, договорена с нейния външен адвокат. Най-напред следва да се напомни, че съдилищата на Съюза са оправомощени да определят не дължимите от страните на техните адвокати възнаграждения, а размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски (вж. Определение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело C.A.S./Комисия, C‑204/07 P‑DEP, непубликувано в Сборника, точка 13 и цитираната съдебна практика; вж. Определение на Общия съд от 13 февруари 2008 г. по дело Verizon Business Global/Комисия, T‑310/00 DEP, непубликувано в Сборника, точка 29 и Определение на Общия съд от 31 март 2011 г. по дело Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, непубликувано в Сборника, точка 55 и цитираната съдебна практика). В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Общия съд относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Както бе посочено в точка 16 по-горе, въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.
21 В това отношение Комисията уточнява, че нейният външен адвокат изчислява ex post, че е работил общо 17 часа, фактурирани по 250 EUR на час, за които по-специално е извършил анализ на обжалваното определение и на жалбата и проучвания в съдебната практика, изготвил е писмения отговор и е осъществил контакти с представителите на Комисията с цел приключване на преписката. Тя посочва още, че външният ѝ адвокат оценява размера на служебните си разходи по въпросното дело на 250 EUR.
22 От анализа на релевантните критерии за определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски личи, че както броят на отработените часове от външния адвокат на Комисията, така и часовата му ставка са разумни. Що се отнася до адвокатските разходи, трябва да се констатира, че не е представен нито един документ като доказателство в подкрепа на описаните административни разходи, извършени от адвоката. Несъответствието между това, което се посочва като разходи, и размера, на който същите се оценяват, прави особено наложително представянето на такива доказателства. Ето защо в съответствие с припомнената в точка 20 по-горе съдебна практика е справедливо общият размер на подлежащите на възстановяване съдебни разноски да бъде определен на 4300 EUR, като по този начин се отчитат всички обстоятелства по делото до датата на постановяване на настоящото определение.
23 Този извод не се основава на приложения 7, 9 и 10 към искането за определяне на съдебните разноски, поради което искането на г‑н Marcuccio за изключването им от материалите по делото не следва да бъде уважено. Освен това, тъй като в настоящото производство с поведението си Комисията не е причинила на Общия съд разходи, които е било възможно да се избегнат, не може де се уважи и искането на г‑н Marcuccio Комисията да бъде осъдена да възстанови на Общия съд каквато и да било сума.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
определи:
Определя на 4300 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия.
Съставено в Люксембург на 28 май 2013 година.