Дело T‑278/07 P-DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Производство — Определяне на съдебните разноски — Адвокатски възнаграждения — Представителство на институция от адвокат — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски“

Резюме — Определение на Общия съд (състав по жалбите) от 28 май 2013 г.

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие — Фактори, които следва да се вземат предвид — Разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски — Включване

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Възнаграждение, платено от институция на нейния адвокат — Включване

(член 19, първа алинея от Статута на Съда; член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Определяне въз основа на представена от молителя конкретна информация или, при липса на такава, по справедливост от съда на Съюза — Адвокатско възнаграждение, което е предварително твърдо определено — Липса на отражение върху правото на преценка на съда

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд)

1.      На възстановяване подлежат само тези съдебни разноски, които от една страна, са направени за целите на производството пред Общия съд и от друга страна, са абсолютно необходими за постигане на тези цели. В това отношение Общият съд следва свободно да прецени данните по делото, като държи сметка за предмета и естеството на спора, за значението му от гледна точка на правото на Съюза, както и за сложността на делото, за обема на работата, която е трябвало да извършат във връзка със съдебното производство участвалите в него представители или юридически съветници, и за икономическите интереси на страните в този спор. При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително абсолютно необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.

(вж. точки 11—13)

2.      Когато институция се възползва от възможността — призната от член 19, първа алинея от Статута на Съда, приложим в производството пред Общия съд на основание член 53, първа алинея от посочения статут — да потърси помощ от адвокат, възнаграждението на последния се обхваща от понятието за абсолютно необходими разходи, направени за целите на производството, без да е необходимо институцията да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована. Не може да има нарушение на принципа на равно третиране на жалбоподателите, ако институцията ответник реши да използва услугите на адвокат по някои дела, а по други се представлява от представителите си.

Всяко друго виждане на практика би ограничило непряко свободата, гарантирана с член 19, първа алинея от Статута на Съда, и би принудило съдилищата на Съюза да извършват преценка вместо институциите и органите, отговарящи за организацията на службите си. Тази задача обаче не е съвместима нито с член 19, първа алинея от Статута на Съда, нито с правомощието на институциите и органите на Съюза да определят вътрешната си организация с оглед на воденето на техните дела в съдилищата на Съюза.

(вж. точки 14 и 15)

3.      Съдилищата на Съюза са оправомощени да определят не дължимите от страните на техните адвокати възнаграждения, а размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от страната, която е осъдена да заплати съдебните разноски. В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Общия съд относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Общият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

(вж. точки 16 и 20)