ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)
15 декември 2023 година(*)
„Жалба за отмяна — Член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/1939 — Решение на постоянната камара на Европейската прокуратура за внасяне на обвинителния акт в съда — Процесуален акт на Европейската прокуратура — Липса на компетентност“
По дело T‑103/23,
Victor-Constantin Stan, с местожителство в Букурещ (Румъния), представляван от A. Şandru и V. Costa Ramos, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска прокуратура, представлявана от L. De Matteis, F.‑R. Radu и E. Farhat,
ответник,
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),
състоящ се от: O. Porchia (докладчик), председател, M. Jaeger и P. Nihoul, съдии,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството, и по-специално:
– жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 23 февруари 2023 г.,
– възражението за недопустимост, направено от Европейската прокуратура с отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 31 май 2023 г.,
– становището на жалбоподателя по възражението за недопустимост, подадено в секретариата на Общия съд на 17 юли 2023 г.,
– молбите за встъпване на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 3, 14 и 22 юни 2023 г.,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят Victor-Constantin Stan иска отмяна на решението на постоянна камара № 4 на Европейската прокуратура от 9 декември 2022 г. за внасяне на обвинителeн акт срещу него в съда (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелства по спора
2 На 22 декември 2021 г. в Direcția Națională Anticorupție — Serviciul Teritorial Timişoara (Национална дирекция за борба с корупцията, Териториална служба Тимишоара, Румъния) постъпват сведения от две лица за вероятно извършени престъпления.
3 С решение от 20 януари 2021 г. работещият по делото в Румъния европейски делегиран прокурор приема по компетентност преписката, образувана от Националната дирекция за борба с корупцията, Териториална служба Тимишоара.
4 На 27 януари 2022 г. работещият по делото в Румъния европейски делегиран прокурор започва разследване. Според него, считано от 2018 г., няколко лица са извършили деяния, които са им позволили неправомерно да получат средства от бюджета на Европейския съюз и от румънския държавен бюджет.
5 На 28 юни 2022 г., вследствие на акт от 27 юни 2022 г. на работещия по делото в Румъния европейски делегиран прокурор, жалбоподателят е привлечен като обвиняем за деяния, извършени в качеството му на съизвършител, изразяващи се в неправомерно получаване на средства от румънския бюджет, наказуеми по член 306 от румънския наказателен кодекс. Според работещия по делото в Румъния европейски делегиран прокурор, през периода от 27 декември 2018 г. до 31 август 2021 г. жалбоподателят е представил пред Agenția pentru Întreprinderi Mici și Mijlocii, Atragere de Investiții și Promovarea Exportului Timișoara (Агенция за малки и средни предприятия, привличане на инвестиции и насърчаване на износа Тимишоара, Румъния) фалшиви, грешни и непълни документи за проекти, подадени от шест дружества, с цел получаване на средства от румънския държавен бюджет.
6 На 9 декември 2022 г. постоянна камара № 4 на Европейската прокуратура приема обжалваното решение за внасяне в съда на обвинителен акт по-специално срещу жалбоподателя и за прекратяване на производството по отношение на корупционни престъпления и подправка на документи, които не са свързани с жалбоподателя.
7 На 19 декември 2022 г. работещият по делото в Румъния европейски делегиран прокурор внася обвинителния акт и жалбоподателят е изправен на съд пред Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за престъпление, свързано с неправомерно получаване на средства.
Искания на страните
8 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение и последващите го актове,
– при условията на евентуалност, да обяви за неприложими разпоредбите на Вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура, които противоречат на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1).
9 В своето възражение за недопустимост Европейската прокуратура моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
10 В отговор на възражението за недопустимост жалбоподателят моли Общия съд:
– да отхвърли възражението за недопустимост, направено от Европейската прокуратура,
– при условията на евентуалност, да отложи произнасянето по него за решението по същество.
От правна страна
11 Съгласно член 130, параграфи 1 и 7 от Процедурния правилник на Общия съд, ако ответникът поиска, Общият съд може да се произнесе по недопустимостта или липсата на компетентност, без да разглежда спора по същество. В случая, тъй като Европейската прокуратура е поискала произнасяне по недопустимостта на жалбата, Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, и решава да се произнесе по това искане, без да продължава производството.
12 Европейската прокуратура повдига три основания за недопустимост. Първо, тя твърди, че Общият съд не е компетентен да се произнесе по искането за отмяна на обжалваното решение, тъй като в случая член 263 ДФЕС не се прилага към нейните процесуални актове. Второ, тя изтъква, че жалбоподателят няма процесуална легитимация. Трето, тя счита, че доколкото главната жалба е недопустима, повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност на основание член 277 ДФЕС трябва да се отхвърли като недопустимо.
13 Що се отнася до първото основание за недопустимост, Европейската прокуратура изтъква, че настоящата жалба, подадена на основание член 263 ДФЕС, е недопустима, тъй като обжалваното решение подлежи на съдебен контрол само при предвидените в член 42 от Регламент 2017/1939 условия, които в случая не са изпълнени.
14 В това отношение Европейската прокуратура твърди, че член 263 ДФЕС не се прилага към нейните процесуални актове. По силата на член 86, параграф 3 ДФЕС член 42 от Регламент 2017/1939 бил lex specialis спрямо член 263 ДФЕС. Рамката на съдебния контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура, предвидена в посочения член 42, почивала на няколко стълба, които заедно образували система, осигуряваща пълното зачитане на процесуалните гаранции, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
15 Първият стълб се състоял от член 42, параграф 1 от Регламент 2017/1939, според който съдебният контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура, които имат за цел да породят правни последици спрямо трети лица, е възложен на компетентния национален съд в съответствие с изискванията и процедурите, предвидени в националното право. Според Европейската прокуратура възлагането на това правомощие на националните съдилища е пряка и естествена последица от факта, че разглежданите от Европейската прокуратура дела се внасят в компетентния национален съд. Освен това, от една страна, съгласно съществуващата правна уредба само националните съдилища били компетентни да прилагат едновременно националното право и правото на Съюза. От друга страна, в рамките на своите дейности по разследване и наказателно преследване Европейската прокуратура прилагала както правото на Съюза, така и националното право. Възлагането на съдебния контрол върху процесуалните актове на Европейската прокуратура на национален съд, който е компетентен да прилага както националното право, така и правото на ЕС, съставлявало гаранция за правото на ефективни правни средства за защита на лицата, обект на разследванията на Европейската прокуратура. Така Регламент 2017/1939 позволявал частична дерогация от принципите на правото на Съюза относно изключителната компетентност на Съда на Европейския съюз да осъществява контрол върху актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, закрепена, наред с другото, в решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest (C‑219/17, EU:C:2018:1023), доколкото позволявал на националните съдилища да контролират актовете на Европейската прокуратура и да ги отменят, ако са в нарушение на националното право.
16 Европейската прокуратура добавя, че ако бъде прието, че процесуалният акт на Европейската прокуратура, който е обект на проверка от националния съд, противоречи на разпоредба от правото на Съюза, член 42, параграф 2, буква а) от Регламент 2017/1939 задължава националните съдилища да отправят преюдициално запитване относно валидността на посочения акт в съответствие с член 267 ДФЕС. Освен това член 42, параграф 3 от Регламент 2017/1939 въвеждал изключение от правилото в първия параграф от този член, за да обхване всяко оставащо положение, при което на национално равнище може да няма обжалване на решение на Европейската прокуратура за прекратяване на наказателното производство, и се прилагал само когато съдебният контрол е поискан въз основа на правото на Съюза.
17 Европейската прокуратура уточнява още, че в случая, посочен в член 42, параграф 8 от Регламент 2017/1939, отнасящ се до правните актове на Европейската прокуратура, които не са процесуални актове, имащи за цел да породят правни последици спрямо трети лица, за да бъде жалбата допустима, трябва да са изпълнени всички условия за обжалване по член 263 ДФЕС.
18 Накрая Европейската прокуратура подчертава последиците — както за своето функциониране, така и за функционирането на Съда на Европейския съюз — от допустимостта на жалбите за отмяна, подадени срещу нейни процесуални актове, различни от актовете, предвидени като изключение в член 42, параграф 3 от Регламент 2017/1939. От една страна, разследванията на Европейската прокуратура щели да се забавят, а Съдът на Европейския съюз щял да се превърне в контролна наказателна съдебна инстанция по голям брой наказателни дела. От друга страна, обявяването на посочените жалби за отмяна за допустими щяло да противоречи на разпоредбите на член 86 ДФЕС и на Регламент 2017/1939.
19 Жалбоподателят твърди, че жалбата му е допустима. Според него защитаваният от Европейската прокуратура подход противоречи на правото на Съюза. Член 42 от Регламент 2017/1939 не отговарял на изискванията на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидени в член 47 от Хартата, и нарушавал регламентираната в член 19 ДЕС компетентност на Съда на Европейския съюз да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите за Съюза и зачитането на автономията на правната система на Съюза.
20 На първо място, жалбоподателят подчертава, че съдебният контрол е механизъм, който гарантира зачитането на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Принципът на ефективност, който бил тясно свързан със зачитането на правото на ефективни правни средства за защита, изисквал правните субекти да имат достъп до адекватни и ефективни правни средства за защита на своите права и свободи по силата на правото на Съюза. Това можело да стане само чрез тълкуване на член 42 от Регламент 2017/1939 в смисъл, че позволява на физическите лица да подадат жалба за отмяна на решенията на Европейската прокуратура пред Съда на Европейския съюз. Освен това националните съдилища нямали „компетентността и възможността да установят, че решение на постоянната камара“ на Европейската прокуратура противоречи на правото на Съюза, така че зачитането на правото на правните субекти на ефективни правни средства за защита зависело от волята на тези съдилища да прибегнат до механизма на преюдициалното запитване. Компетентността на националните съдилища се ограничавала до преценката дали основанията на жалбоподателя пораждат достатъчно съмнения относно валидността на въпросната мярка, за да бъде уважено искане за преюдициално запитване, направено от жалбоподателя. Ето защо правните субекти не можели свободно да прибегнат до преюдициалното производство. Отказът на националния съд да уважи искането за преюдициално запитване на подсъдимия, щял да породи сериозна опасност правото на Съюза да не бъде приложено или да бъде приложено погрешно.
21 От друга страна, имало различия в „степента, в която националните съдилища на различните държави членки реално се възползват от възможността да сезират Съда с преюдициално запитване“, което можело да доведе до положения на дискриминация между гражданите на отделните държави членки. Според жалбоподателя може да се счита, че няма същински съдебен контрол върху актовете на Европейската прокуратура, приемани в хода на наказателните преследвания, извършвани от европейските делегирани прокурори в Румъния.
22 Жалбоподателят твърди, че член 42, параграф 1 от Регламент 2017/1939 „неоснователно разделя компетентността“ на Съда на Европейския съюз. Последният припомнял, че „съдебният контрол в държавите членки трябва да се извършва в съответствие с правото на Съюза и че неговата компетентност […] не може да се заобикаля или изключва посредством норми на вторичното право“. От друга страна, според жалбоподателя обстоятелството, че за ползване от съдебната защита на правото на Съюза трябва да се прибегне единствено до националните съдилища, може да доведе до несъгласувани тълкувания и да засегне хармонизираните принципи на правната уредба на Съюза. Според него фактът, че актовете на Европейската прокуратура са извадени от компетентността на съдилищата на Съюза, го лишава от средството за правна защита, на което имал право по силата на член 47 от Хартата.
23 На второ място, жалбоподателят изтъква, че позоваването в член 86, параграф 2 ДФЕС на извършването на наказателно преследване пред националните съдилища е изключение, от което се ползва Европейската прокуратура, което се отнася само до съдебното производство, но не може да се тълкува разширително и не може да се разбира така, че обхватът му да е пречка за специфичните правомощия, предоставени на съдилищата на Съюза. Жалбоподателят добавя, че от граматическото и телеологичното тълкуване на член 86, параграф 3 ДФЕС следва, че тази разпоредба не предвижда изрично възможността за дерогиране от компетентността на Съда на Европейския съюз в областта на съдебния контрол върху актовете, издадени от Европейската прокуратура, и имплицитно — възможността за ограничаване на тази компетентност. Член 42 от Регламент 2017/1939 трябвало да се тълкува във връзка и заедно с останалите норми и принципи на Съюза в съдебната област, които отчитат правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес.
24 На трето място, жалбоподателят твърди, че предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост на жалбата за отмяна в случая са изпълнени. Всъщност, първо, по самото си естество обжалваното решение имало пряко действие върху правното положение на жалбоподателя, второ, посоченото решение се отнасяло пряко до жалбоподателя и засягало конкретно неговото правно положение, трето, жалбоподателят имал правен интерес от отмяната на това решение и четвърто, двумесечният срок за подаване на жалба срещу обжалваното решение бил спазен.
25 Преди всичко следва да се припомни, че предвиденият от законодателя механизъм за гарантиране на контрола на процесуалните актове на Европейската прокуратура е механизъм sui generis (вж. по аналогия определения от 13 юни 2022 г., Mendes de Almeida/Съвет, T‑334/21, EU:T:2022:375, т. 40, и от 25 октомври 2022 г., WO/Европейска прокуратура, T‑603/21, непубликувано, EU:T:2022:683, т. 36). Според съображение 88 от Регламент 2017/1939 този механизъм цели да гарантира ефективни средства за правна защита в съответствие с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
26 Що се отнася до процесуалните актове на Европейската прокуратура, съдебният контрол върху тях е предвиден в член 42 от Регламент 2017/1939. В частност параграф 1 от този член гласи по-специално, че процесуалните актове на Европейската прокуратура, които имат за цел да породят правни последици спрямо трети лица, подлежат на контрол от компетентните национални съдилища в съответствие с изискванията и процедурите, предвидени в националното право. Параграф 2 от същия член уточнява, че Съдът е компетентен в съответствие с член 267 ДФЕС да се произнася преюдициално относно действителността на процесуални актове на Европейската прокуратура, доколкото такъв въпрос за действителността е повдигнат пряко пред съд на държава членка въз основа на правото на Съюза, относно тълкуването или действителността на разпоредби на правото на Съюза, включително Регламент 2017/1939, и относно тълкуването на членове 22 и 25 от посочения регламент по отношение на всяка препирня за компетентност между Европейската прокуратура и компетентните национални органи.
27 Член 42 от Регламент 2017/1939 предвижда изрично компетентност на съда на Съюза по силата на член 263 ДФЕС единствено за решенията на Европейската прокуратура за прекратяване на наказателното производство, доколкото те са оспорени пряко въз основа на правото на Съюза, както и за решенията на Европейската прокуратура, които засягат права на субектите на данни по глава VIII от Регламент 2017/1939, и за решенията на Европейската прокуратура, които не са процесуални актове, като тези относно правото на публичен достъп до документи или решения за освобождаване от длъжност на европейски делегирани прокурори, приети съгласно член 17, параграф 3 от Регламента, или други административни решения.
28 В случая е важно да се отбележи, че в частта, която се отнася до жалбоподателя, обжалваното решение е процесуален акт на Европейската прокуратура, който не е сред решенията, посочени в член 42, параграфи 3 и 8 от Регламент 2017/1939. Обратно, частта от обжалваното решение, с която се прекратява наказателното производство за корупционни престъпления и подправка на документи, не засяга жалбоподателя.
29 Жалбоподателят счита обаче, че Общият съд трябва да се обяви за компетентен въз основа на тълкуване на член 42 от Регламент 2017/1939, за да отговори по-конкретно на изискванията на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и за да не наруши компетентността на Съда на Европейския съюз да гарантира спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите и зачитането на автономията на правната система на Съюза.
30 Що се отнася до тълкуването на член 42 от Регламент 2017/1939, следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика широко тълкуване е възможно само ако е съвместимо с текста на разглежданата разпоредба, и дори принципът за тълкуване в съответствие с норма от по-горен ранг не може да служи за основа на тълкуване contra legem (вж. по аналогия решения от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом, C‑467/18, EU:C:2019:765, т. 61, и от 5 октомври 2020 г., Brown/Комисия, T‑18/19, EU:T:2020:465, т. 111).
31 Относно член 42, параграфи 1 и 2 от Регламент 2017/1939 не е спорно, че текстът на тези разпоредби не страда от никакво двусмислие, доколкото те възлагат на националните съдилища изключителната компетентност да разглеждат процесуалните актове на Европейската прокуратура, които имат за цел да породят правни последици спрямо трети лица, освен изключенията, предвидени в параграф 3 от този член, и предвидените в параграф 8 на същия член последствия за някои решения на Европейската прокуратура, и че Съдът се произнася по валидността на тези актове с оглед на разпоредбите от правото на Съюза, както и по тълкуването или валидността на разпоредбите на Регламент 2017/1939 единствено в преюдициално производство.
32 Ето защо, като иска от Общия съд да отмени обжалваното решение и следователно да се обяви за компетентен по силата на тълкуване на член 42 от Регламент 2017/1939 с оглед на правото на ефективни правни средства за защита, жалбоподателят предлага тълкуване contra legem, което не може да бъде прието.
33 В този контекст е важно да се уточни, че дори да се предположи, че жалбоподателят не се ограничава да иска широко тълкуване на член 42 от Регламент 2017/1939, за да твърди, че Общият съд е компетентен в случая, и че възнамерява да оспори обжалваното решение, като повдигне посредством възражение за незаконосъобразност въпроса за валидността на посочения член с оглед на член 19 ДЕС, следва да се отбележи, че поради липсата на компетентност на Общия съд да разгледа главната жалба, това оспорване не може да бъде прието.
34 По принцип, що се отнася до изискванията за ефективна съдебна защита, е необходимо да се посочи, че в рамките на съдебния контрол, предвиден в Регламент 2017/1939, по-конкретно Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да разгледа въпросите относно тълкуването и валидността на процесуалните актове на Европейската прокуратура и на разпоредби от правото на Съюза, включително от посочения регламент, както се потвърждава в член 42, параграф 2 от същия регламент.
35 В случая следва да се посочи, че жалбоподателят може по принцип да оспори пред компетентните национални съдилища процесуалните актове на Европейската прокуратура, посочени в член 42, параграф 1 от Регламент 2017/1939, и в този контекст да се позове на неговата незаконосъобразност. Тогава Съдът, ако бъде сезиран от националната юрисдикция, ще трябва да се произнесе по валидността на посочения член 42 и евентуално по валидността на вътрешния процедурен правилник с оглед на Регламент 2017/1939 и на останалите разпоредби от правото на Съюза, на които жалбоподателят се позовава в жалбата.
36 Предвид гореизложеното първото повдигнато от Европейската прокуратура основание за недопустимост следва да се уважи, а следователно и направеното от нея възражение за недопустимост, поради което настоящата жалба следва да се отхвърли поради липса на компетентност на Общия съд да я разгледа, без от друга страна, да е необходимо произнасяне по исканията, свързани с разпоредбите на вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура, които се отнасят до съществото на спора.
37 Съгласно член 144, параграф 3 от Процедурния правилник, когато ответникът подаде възражение за недопустимост или за липса на компетентност по член 130, параграф 1 от посочения правилник, произнасянето по молбата за встъпване е възможно само след отхвърляне на възражението или след отлагане на произнасянето по него за решението по същество. Освен това съгласно член 142, параграф 2 от същия правилник предметът на встъпването отпада по-специално когато жалбата е обявена за недопустима. В случая, доколкото жалбата е отхвърлена изцяло поради липса на компетентност на Общия съд, не следва да се разглеждат молбите за встъпване на Съвета на Европейския съюз, на Европейската комисия и на Европейския парламент.
По съдебните разноски
38 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската прокуратура, в съответствие с исканията на последната, с изключение на разноските във връзка с молбите за встъпване.
39 Съгласно член 144, параграф 10 от Процедурния правилник, когато производството по делото между главните страни бъде прекратено преди произнасянето по молба за встъпване, молителят и главните страни понасят направените от всеки от тях разноски във връзка с молбата за встъпване. Следователно жалбоподателят, Европейската прокуратура, Съветът, Комисията и Парламентът понасят собствените си съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от Съвета на Европейския съюз, от Европейската комисия и от Европейския парламент.
3) Осъжда г‑н Victor-Constantin Stan да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Европейската прокуратура, с изключение на разноските във връзка с молбите за встъпване.
4) Г‑н Stan, Европейската прокуратура, Съветът, Комисията и Парламентът понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.
Съставено в Люксембург на 15 декември 2023 година.