Жалба, подадена на 1 август 2013 г. — SolarWorld and Solsonica/Комисия
(Дело T-393/13)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: SolarWorld AG (Бон, Германия) и Solsonica SpA (Cittaducale, Италия) (представители: L. Ruessmann, lawyer и J. Beck, Solicitor)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да приеме жалбата за допустима и основателна,
да отмени член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията1 в частта, с която се предвижда, че от 6 август 2013 г. се налага временно антидъмпингово мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули, елементи и полупроводникови пластини с произход или изпратени от Китай,
да разпореди на митническите органи на държавите членки да прилагат ставките на антидъмпинговото мито, предвидени в член 1, параграф 2, буква ii) от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията, считано от 6 юни 2013 г.,
да осъди Комисията да заплати обезщетение на жалбоподателите за претърпените от тях вреди, поради това че размерът на антидъмпинговото мито, предвиден в член 1, параграф 2, буква ii) от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията, не е бил приложен, считано от 6 юни 2013 г., и
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите излагат четири основания в подкрепа на жалбата си.
С първото основание се твърди, че като е приела член 1, параграф 2, буква i) от Регламент (ЕС) № 513/2013, Комисията е нарушила член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета2 .
С второто основание се твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите като е предвидила период за постепенно въвеждане на временните антидъмпингови мерки по силата на член 1, параграф 2, буква i) от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията.С третото основание се твърди, че Комисията е допуснала явно и тежко нарушение на задълженията си за полагане на грижа и за добра администрация, като е приела член 1, параграф 2, буква i) от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията.С четвъртото основание се твърди, че Комисията неправомерно е приела член 1, параграф 2, буква i) от Регламент (ЕС) № 513/2013 на Комисията, като по този начин е причинила вреди на жалбоподателите, за които съгласно член 340, параграф 2 от ДФЕС отговорност носи ЕС.