Жалба, подадена на 25 юли 2013 г. — Leone La Ferla/Комисия и ECHA

(Дело T-392/13)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Leone La Ferla SpA (Мелили, Италия) (представители: G. Passalacqua, J. Occhipinti и G. Calcerano, avvocati)

Ответници: Европейска агенция по химикалите и Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени обжалваните актове изцяло или доколкото Общият съд прецени за справедливо и за съответстващо на интересите на жалбоподателя,

в резултат от това, да осъди ECHA да върне недължимо събраните от жалбоподателя суми, ведно с лихвите за забава и евентуалната валутна ревалоризация от датата, на която Leone La Ferla Spa е кредитирало ECHA до датата на реалното изпълнение, или

кумулативно или алтернативно, да осъди ECHA да поправи вредите, претърпени от Leone La Ferla Spa, равняващи се на горепосочените недължимо събрани от жалбоподателя суми, ведно с лихвите за забава и евентуалната валутна ревалоризация от датата, на която Leone La Ferla Spa е кредитирало ECHA до датата на реалното изпълнение,

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят по настоящото дело оспорва решението, с което ECHA — като приема, че жалбоподателят не е доказал, че е малко или средно предприятие (МСП) — му разпорежда да плати регистрационни такси по тарифата, предвидена за големите предприятия, както и съответната административна тежест,

В подкрепа жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

С първото основание жалбоподателят изтъква, че ECHA незаконно е превишила правата си, които се ограничават до това да провери дали предприятието жалбоподател има право да се ползва от предвидената за МСП намалена тарифа, като вместо Комисията е приела решението относно това право и като е приложила произволно материалноправни критерии, различни от предвидените в Регламент (ЕО) 340/2008¹ на Комисията, за да определи дали жалбоподателят има статут на МСП.

Всъщност правомощието да се приемат решения относно наличието на право на регистрация по предвидената за МСП намалена тарифа, изисквало да се прецени дали критериите на Препоръка 2003/361/ЕО относно общностното финансиране на МСП са приложими към определянето на размера на регистрираното предприятие, която преценка може да се направи само от Комисията, но не и от секретариата на ECHA, тъй като нито Регламент REACH, нито Регламентът за изпълнение на Комисията предвиждат възможността за сезиране ad hoc.

Освен това, що се отнася до установяването на това дали дадено предприятие има статута на МСП, Регламент (ЕО) 340/2008 на Комисията изрично предвижда, че подкритериите на Препоръка 2003/361/ЕО, свързани с дяловите участия в други предприятия, ще се прилагат само по отношение на предприятията, които не са установени в Европейския съюз. От това, a contrario, следва че тези критерии не могат да се приложат при оценката на размера на установено в Съюза предприятие, с оглед проверката на това дали то има право да се ползва от намалената тарифа.

С второто основание жалбоподателят изтъква, че при всички положения в конкретния случай ECHA е приложила незаконосъобразно горепосочените критерии, тъй като не е взела предвид обстоятелството, че Leone La Ferla S.p.a. е семейно предприятие, доколкото неговите дялове се притежават изцяло от тримата братя La Ferla. Поради това не е следвало да се придава никакво значение, дори съгласно посочените подкритерии, на отношенията на съдружие и на връзките с други предприятия, тъй като нито едно друго предприятие, което има връзка с жалбоподателя, не осъществява дейност на същия пазар или на съседни пазари (член 3, точка 3 от приложение 1 към Препоръка 361/2003/ЕО).

С третото основание жалбоподателят изтъква, че оспорваният акт незаконосъобразно е бил подписан от изпълнителния директор на ECHA, тъй като в Регламент REACH не е предвидено, че изпълнителният директор на ECHA може да приема решения относно определянето на размера на предприятията, които искат регистрация.

С четвъртото основание жалбоподателят изтъква незаконосъобразността на Решения на ECHA MB/D/29/2010 и MB/D/21/2012/D, с които агенцията определя размера на т.нар. „административна тежест“, като го променя произволно в различни икономически стойности, докато в действителност ще бъде наложена само тежест в най-големия възможен размер. Тези решения са незаконосъобразни — което води до последяваща незаконосъобразност на мерките по прилагане — както поради това че Комисията е тази, която трябва да определи точния размер на всички такси и тежести, предвидени от Регламент REACH (ECHA може само да направи класификация на услуги, „различни“ от присъщите за системата REACH), така и поради факта, че стойността на т.нар. „административна тежест“ ще бъде внесена в бюджета на ECHA. Освен това, тъй като посочената „тежест“ има характера на административна санкция, целяща да възпре неуместното поведение на предприятията или задържането на информация от тяхна страна, размерът на тази тежест трябва да се определи от държавите членки в съответствие с Регламента REACH.

____________

¹ Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 107, стр. 6).