РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
25 април 2012 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Допустимост — Компетентност на Съвета — Злоупотреба с власт — Влизане в сила — Забрана за прилагане с обратна сила — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка при прилагане на правото — Понятие за подкрепа при разпространението на ядрено оръжие — Грешка в преценката“
По дело T‑509/10
Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran, установено в Техеран (Иран), за което се явяват F. Esclatine и S. Perrotet, avocats,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н M. Bishop и г‑жа R. Liudvinaviciute-Cordeiro, в качеството на представители,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, за която се явяват г‑н M. Konstantinidis и г‑жа É. Cujo, в качеството на представители,
встъпила страна,
с предмет жалба за отмяна на Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (OВ L 195, стp. 39), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 195, стp. 25), както и на Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (OВ L 281, стp. 81) и на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (OВ L 281, стp. 1) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 януари 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran, е притежавано от National Iranian Oil Company иранско дружество, което действа като централа за доставки във връзка с петролната, газовата и нефтохимическата дейност на групата на National Iranian Oil Company.
Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран
2 Настоящото дело е свързано с ограничителните мерки, установени за оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел преустановяване на чувствителни по отношение на разпространението на ядрено оръжие дейности или на разработването на системи за ядрено оръжие (дейности, наричани по-нататък „разпространение на ядрено оръжие“).
3 В рамките на Европейския съюз са приети Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран (OВ L 61, стр. 49) и Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 103, стр. 1).
4 Член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси на определени категории лица и образувания. Списъкът на тези лица и образувания се съдържа в приложение II към Обща позиция 2007/140.
5 Що се отнася до правомощията на Европейската общност, член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 предвижда замразяване на финансовите средства на лицата, образуванията или структурите, идентифицирани от Съвета на Европейския съюз като участващи в разпространението на ядрено оръжие съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140. Списъкът на лицата, образуванията и структурите, за които се отнася мярката за замразяване на финансовите средства по силата на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, се съдържа в приложение V към същия.
6 Обща позиция 2007/140 е отменена с Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 195, стр. 39, поправка в ОВ L 197, стр. 19).
7 Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяване на финансовите средства на няколко категории образувания. Тази разпоредба се отнася по-специално до „лица и образувания […], които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за [разпространението на ядрени оръжия] или [до] лица или образувания, действащи от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях, включително по незаконен начин, […], изброени в приложение II“.
8 Съгласно член 24, параграфи 2—4 от Решение 2010/413:
„2. Когато Съветът реши да подложи лице или образувание на мерките, посочени в член 19, параграф 1, [буква] б) и член 20, параграф 1, [буква] б), той изменя съответно приложение II.
3. Съветът уведомява лицето или образуванието, посочено в [параграф] 2, за своето решение, включително за основанията за включване в списъка, пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на обявление, за да се предостави възможност на това лице или образувание да представи забележки.
4. Когато са представени забележки или нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и съответно уведомява лицето или образуванието“.
9 Списъкът в приложение II към Решение 2010/413 е заменен с нов списък, приет с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 281, стр. 81).
10 Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 281, стр. 1).
11 Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010:
„2. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лицата, образуванията или структурите, включени в списъка в приложение VII. Приложение VIII включва физически и юридически лица, образувания или структури, […] които в съответствие с член 20, параграф 1, [буква] б) от Решение [2010/413], са определени като:
а) участващи в, пряко свързани с или [предоставящи подкрепа при разпространението на ядрено оръжие], […] [или] притежавани или контролирани от такова лице, образувание или структура, включително посредством незаконни средства, действащи от тяхно име и по тяхно указание;
[…]“.
12 Съгласно член 36 от Регламент № 961/2010:
„2. Когато Съветът реши да подложи [дадено образувание] на мерките, посочени в член 16, параграф 2, той изменя съответно приложение VIII.
3. Съветът уведомява [образуванието], посочено в [параграфи 2] относно решението си, включително относно основанията за включването му в списъка, като това се прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да [му] предостави възможност да представи възражения.
4. Когато има внесени възражения или когато има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и уведомява [образуванието] за това“.
Ограничителни мерки срещу жалбоподателя
13 С приемането на Решение 2010/413 на 26 юли 2010 г. Съветът включва името на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и структурите, съдържащ се в таблица I от приложение II към посоченото решение.
14 Вследствие на това името на жалбоподателя е вписано в списъка на лицата, образуванията и структурите в таблица I от приложение V към Регламент № 423/2007 с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (ОВ L 195, стр. 25). Като последица от приемането на Регламент за изпълнение № 668/2010 финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя са замразени.
15 В Решение 2010/413, Съветът изтъква следните мотиви:
„Търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма. Правил[о] е опит за доставяне на материал (шлюзове от много устойчиви сплави), който няма приложение извън ядрената индустрия. Има връзки с дружества, участващи в иранската ядрена програма“.
16 В Регламент за изпълнение № 668/2010 е използвана следната формулировка:
„Търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма. Правил[о] е опит за доставяне на материал (шлюзове от много устойчиви сплави), който няма приложение извън ядрената индустрия. Има връзки с дружества, участващи в иранската ядрена програма“.
17 Съветът уведомява жалбоподателя, че името му е включено в списъка от приложение II към Решение 2010/413 и в този от приложение V към Регламент № 423/2007 с писмо от 29 юли 2010 г., което жалбоподателят казва, че е получил на 25 август 2010 г.
18 С писмо от 12 септември 2010 г. жалбоподателят иска от Съвета да преразгледа решението си за включването му в списъка по приложение ІІ към Решение 2010/413 и в този по приложение V към Регламент № 423/2007. Освен това той приканва Съвета да му съобщи въз основа на какви доказателства е приел ограничителните мерки срещу него.
19 Приемането на Решение 2010/644 не засяга вписването на името на жалбоподателя в приложение II към Решение 2010/413.
20 Тъй като Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент № 961/2010, Съветът включва името на жалбоподателя в таблица Б, точка 29 от приложение VIII към последния регламент. В резултат на това по силата на член 16, параграф 2 от същия регламент финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя са замразени.
21 Що се отнася до вписването на жалбоподателя, Регламент № 961/2010 съдържа следните мотиви:
„Търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма. Правило е опит за доставяне на материал (шлюзове от много устойчиви сплави), който няма приложение извън ядрената индустрия. Има връзки с дружества, участващи в иранската ядрена програма“.
22 С писмо от 28 октомври 2010 г. Съветът отговаря на писмото на жалбоподателя от 12 септември 2010 г., като посочва, че след преразглеждане е отхвърлил молбата му за заличаване на името му от списъка в приложение II към Решение 2010/413 и този в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Във връзка с това той уточнява, че доколкото преписката не съдържа доказателства, обосноваващи промяна в позицията му, предвидените в посочените текстове ограничителни мерки трябва да продължат да се прилагат по отношение на жалбоподателя.
Производство и искания на страните
23 На 20 октомври 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
24 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2011 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на Съвета. С Определение от 11 март 2011 г. председателят на четвърти състав на Общия съд допуска това встъпване.
25 В жалбата жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 668/2010,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
26 В своето писмено становище от 6 декември 2011 г., представено в отговор на писмен въпрос на Общия съд, жалбоподателят разширява първото си искане, като включва и искането Общият съд да отмени Решение 2010/644 и Регламент № 961/2010 в частите, в които тези актове се отнасят до него.
27 Съветът и Комисията молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
28 Жалбоподателят излага девет правни основания. Първото правно основание е изведено от незаконосъобразността, свързана с влизането в сила на Решение 2010/413. Посоченото основание по същество се разделя на две части. Първата част е изведена от това, че Решение 2010/413 е влязло в сила с обратно действие. Втората част е изведена от незаконосъобразността на член 4 от Решение 2010/413, във връзка с член 28. Второто правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране. Третото правно основание е изведено от нарушение на неговото право на защита и на правото му на ефективна съдебна защита. Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. Петото правно основание е изведено от липса на компетентност на Съвета да приема обжалваните актове. Шестото правно основание е изведено от злоупотреба с власт. Седмото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие. Осмото правно основание е изведено от грешка в преценката на фактите, що се отнася до неговата дейност. Деветото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа на пропорционалност.
29 Съветът и Комисията оспорват основателността на посочените от жалбоподателя правни основания.
30 Освен това, от една страна, Съветът и Комисията поддържат, че Общият съд няма компетентност да се произнесе по втората част на първото правно основание. От друга страна, в съдебното заседание те твърдят, че жалбата е недопустима, доколкото е основана на твърдение за нарушение на основните права на жалбоподателя.
31 В самото начало следва да се разгледат доводите на Съвета и на Комисията, свързани с компетентността на Общия съд, след това техните доводи, отнасящи се до допустимостта на някои правни основания на жалбата, и накрая допустимостта на искането за отмяна на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010, направено от жалбоподателя в писменото му становище от 6 декември 2011 г.
Относно компетентността на Общия съд да се произнесе по втората част на първото правно основание
32 С втората част на първото правно основание жалбоподателят по същество твърди, че член 4 от Решение 2010/413 е незаконосъобразен, тъй като предвижда мерки за забрана, чийто обхват не е определен достатъчно точно.
33 Следва да се разгледа компетентността на Общия съд да се произнесе по това правно основание.
34 Съгласно член 275 от ДФЕС:
„Съдът на Европейския съюз не е компетентен по отношение на разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност, както и по отношение на актовете, приети въз основа на тези разпоредби.
Въпреки това, Съдът на Европейския съюз е компетентен да контролира спазването на член 40 от Договора за Европейския съюз и да се произнася по исковете, заведени при условията, предвидени в член 263, четвърта алинея от настоящия договор, относно контрола за законосъобразност на решенията, предвиждащи ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и приети от Съвета на основание глава 2 на дял V от Договора за Европейския съюз“.
35 Член 4 от Решение 2010/413 предвижда следното:
„1. Забраняват се продажбата, доставката или трансферът на ключово оборудване и технологии за посочените по-долу основни сектори на петролната и газовата промишленост на Иран или за ирански или притежавани от Иран предприятия, които извършват дейности в тези сектори извън Иран, от граждани на държавите членки или от териториите на държавите членки, или чрез използване на плавателни съдове или въздухоплавателни средства под юрисдикцията на държавите членки, независимо дали произхождат от техните територии или не:
a) рафиниране;
б) втечнен природен газ;
в) сондиране;
г) производство .
Съюзът предприема необходимите мерки за определяне на съответните изделия, които да бъдат обхванати от настоящия член.
2. Забранява се на предприятията в Иран, които извършват дейности в основните сектори на петролната и газовата промишленост на Иран, посочени в параграф 1, или на ирански или притежавани от Иран предприятия, които извършват дейности в тези сектори извън Иран, да се предоставя следното:
a) техническа помощ или обучение и други услуги, свързани с ключово оборудване и технологии, определени съгласно параграф 1;
б) предоставянето на финансиране или финансова помощ за продажба, доставка, трансфер или износ на ключово оборудване и технологии, определени съгласно параграф 1, или за предоставяне на свързана с тях техническа помощ или обучение.
3. Забранява се съзнателното или умишленото участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикалянето на забраните, посочени в параграфи 1 и 2“.
36 Решение 2010/413 е прието на основание член 29 ЕС, който е разпоредба относно общата външна политика и политика на сигурност по смисъла на член 275 ДФЕС. Следователно трябва да се провери дали член 4 от това решение изпълнява условията, определени в член 275, втора алинея ДФЕС.
37 От една страна обаче, мерките за забрана, предвидени в член 4 от Решение 2010/413, са мерки от общ характер, тъй като тяхното приложно поле е определено с позоваване на обективни критерии, а не с посочване на конкретни физически или юридически лица. Следователно, както твърдят Съветът и Комисията, член 4 от Решение 2010/413 не е решение, което предвижда ограничителни мерки срещу физически или юридически лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС.
38 От друга страна, наложените на жалбоподателя ограничителни мерки са резултат от прилагането на член 20 от Решение 2010/413, а не на член 4 от него. Следователно в конкретния случай срещу последната разпоредба не може да се повдига възражение за незаконосъобразност съгласно член 277 ДФЕС, във връзка с член 263 ДФЕС.
39 При тези обстоятелства следва да се приеме, че съгласно член 275, първа алинея ДФЕС Общият съд няма компетентност да разглежда жалба, с която се иска преценка на законосъобразността на член 4 от Решение 2010/413, и следователно да се произнесе по втората част на първото правно основание.
По допустимостта на искането за отмяна на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010
40 Както следва от точки 9 и 10 по-горе, след подаването на жалбата списъкът в приложение II към Решение 2010/413 е заменен с нов списък, приет с Решение 2010/644, а Регламент № 423/2007 е отменен и заменен с Регламент № 961/2010. Жалбоподателят иска да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания в смисъл, че жалбата му се отнася до отмяната на тези четири акта (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).
41 В това отношение следва да се напомни, че когато дадено решение или регламент, което или който засяга пряко и лично даден частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Наистина, да се задължава жалбоподателят да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред съда на Съюза срещу определен акт, съответната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг и да се позовава в производството на тази промяна или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и правни основания спрямо последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, точка 46 и цитираната съдебна практика).
42 Следователно съгласно тази съдебна практика в настоящия случай трябва да бъдат уважени исканията на жалбоподателя и да се приеме, че към датата на приключване на устната фаза на производството жалбата му има за предмет и отмяната на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010 в частите, които се отнасят до него, и да се позволи на страните да преформулират своите искания, правни основания и доводи в светлината на това ново обстоятелство, което за тях включва правото да представят допълнителни искания, правни основания и доводи (вж. по аналогия Решение по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, точка 41 по-горе, точка 47).
По доводите на Съвета и на Комисията относно допустимостта на правните основания, изведени от твърдението за нарушение на основните права на жалбоподателя
43 В съдебното заседание Съветът и Комисията твърдят, че жалбоподателят трябва да бъде считан за правителствена организация и следователно за еманация на иранската държава, която не може да се позовава на защитата и гаранциите, свързани с основните права. Ето защо те считат, че правните основания на жалбата, изведени от твърдяно нарушение на посочените права, трябва да бъдат обявени за недопустими.
44 В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че Съветът и Комисията не оспорват самото право на жалбоподателя да иска отмяната на обжалваните актове. Те не са съгласни само с твърдението, че той е титуляр на правата, на които се позовава, за да постигне тази отмяна.
45 На второ място обаче, въпросът дали жалбоподателят е титуляр на правото, на което се позовава в подкрепа на основание за отмяна, не засяга допустимостта на същото това основание, а неговата основателност. Следователно доводите на Съвета и Комисията, изведени от това, че жалбоподателят бил правителствена организация, трябва да бъдат отхвърлени, доколкото се отнасят до констатацията за частична недопустимост на жалбата.
46 На трето място, посочените доводи са представени за пръв път в съдебното заседание, без Съветът или Комисията да са изтъкнали факта, че тези доводи са основани на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Следователно, що се отнася до съществото на спора, тези доводи представляват ново правно основание по смисъла на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, което означава, че те трябва да бъдат обявени за недопустими.
По съществото на спора
47 Общият съд счита, че представените от жалбоподателя правни основания следва да бъдат разгледани в следния ред:
– петото правно основание, изведено от липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваните актове,
– шестото правно основание, изведено от злоупотреба с власт,
– първата част на първото правно основание, изведено от влизането в сила с обратно действие на Решение 2010/413,
– второто правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране,
– третото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя,
– седмото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие,
– осмото правно основание, изведено от грешка в преценката на фактите, що се отнася до дейностите на жалбоподателя,
– четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност,
– деветото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност и изведено от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа на пропорционалност.
По петото правно основание, изведено от липсата на компетентност на Съвета да приеме обжалваните актове
48 Жалбоподателят твърди, че Съветът не е бил компетентен да приеме обжалваните актове. Първо, жалбоподателят изтъква, че правното основание на обжалваните актове е Декларацията на Европейския съвет относно Иран от 17 юни 2010 г. (наричана по-нататък „декларацията от 17 юни 2010 г.“). Второ, според жалбоподателя тази декларация предвижда само изпълнението от Съвета на Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричана по-нататък „Резолюция 1929 (2010)“) и приемането на съпътстващи мерки, но не предвижда приемане на автономни мерки за замразяване на средства. Трето, Резолюция 1929 (2010) не съдържала мерки срещу иранската петролна и газова промишленост или срещу жалбоподателя. От това последният стига до извода, че Съветът няма компетентност да приеме ограничителни мерки срещу него на основание на декларацията от 17 юни 2010 г.
49 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателите.
50 В самото начало следва да се отбележи, че Съветът е приел ограничителни мерки срещу жалбоподателя поради подкрепата, която се твърди, че предоставя за разпространението на ядрено оръжие, а не само поради факта че извършва дейност в петролния, газовия и нефтохимическия сектор. При това положение е без значение обстоятелството, че Резолюция 1929 (2010) не съдържа конкретни мерки срещу последния сектор.
51 Впрочем целта на Резолюция 1929 (2010) е да предотврати разпространението на ядрено оръжие, по-специално като осигури спазването на предходните резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации в тази област. Предвид тази цел нейното изпълнение може да бъде съпътствано от приемането на ограничителни мерки срещу образуванията, които предоставят подкрепа за разпространението на ядрено оръжие.
52 Следователно формулировката на точка 4 от декларацията от 17 юни 2010 г., според която Съветът по външни работи е приканен да „приеме […] мерки за изпълнение на мерките, предвидени в [Резолюция1929 (2010)], както и съпътстващи мерки“, включва приемането на ограничителни мерки като тези срещу жалбоподателя.
53 По-нататък, точка 4 от декларацията от 17 юни 2010 г. съдържа и пасаж, според който „би следвало освен това разпоредителната част на забраната за издаване на визи и за замразяване на средства да се отнася в частност и до членовете на Корпуса на революционната гвардия“. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, тази формулировка предвижда възможността да бъдат приети ограничителни мерки, включително и автономни мерки.
54 Ето защо следва да се заключи, че като е приел ограничителни мерки срещу жалбоподателя, Съветът се е съобразил с член 26, параграф 2, първа алинея, ЕС, според който той трябва да действа „въз основа на общите насоки и стратегическите направления, определени от Европейския съвет“.
55 Ето защо трябва да се приеме, че Съветът е бил компетентен да приеме ограничителни мерки срещу жалбоподателя, и следователно петото правно основание трябва да се отхвърли като необосновано.
По шестото правно основание, изведено от злоупотреба с власт
56 Жалбоподателят твърди, че Съветът е злоупотребил с власт. В това отношение той твърди, че Съветът е приел ограничителни мерки срещу него, без да разполага с доказателства за неговото участие в разпространението на ядрено оръжие и без да спази неговите процесуални права. Според жалбоподателя тези обстоятелства означават, че Съветът всъщност се опитал да злоупотреби с режима на ограничителните мерки, свързан с разпространението на ядрено оръжие, с цел да засегне петролната, газовата и нефтохимическа промишленост на Иран.
57 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
58 Съгласно постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвета, T‑390/08, Сборник, стp. II‑3967, точка 50 и цитираната съдебна практика).
59 В настоящия случай обаче жалбоподателят не установява наличието на такива доказателства. Всъщност той не изтъква факти, които да показват, че наведените от него обстоятелства, дори да се приемат за установени, не се дължат просто на грешки от страна на Съвета, а следват от волята на последния да постигне цели, различни от целите да се предотврати разпространението на ядрено оръжие.
60 Следователно шестото правно основание трябва да се отхвърли като необосновано.
По първата част на първото правно основание, изведено от влизането в сила с обратно действие на Решение 2010/413
61 Жалбоподателят твърди, че Решение 2010/413 е незаконосъобразно, тъй като член 28 от него предвижда, че решението влиза в сила в деня на приемането му, който предхожда деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
62 Съветът и Комисията оспорват основателността на доводите на жалбоподателя.
63 Член 297, параграф 2, втора алинея ДФЕС гласи следното:
„Регламентите и директивите, които са адресирани до всички държави членки, както и решенията, когато не посочват адресат, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване“.
64 От една страна, следва да се напомни, че според един основен принцип на правовия ред на Съюза акт на орган на публична власт не може да се противопоставя на субектите на правото, преди те да са имали възможност да се запознаят с него. От друга страна, ако в общия случай принципът на сигурност на правните положения не допуска да се определи началото на времевия обхват на акт на Съюза към момент преди публикуването му, по изключение това е възможно, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Weingut Decker, 99/78, Recueil, стp. 101, точки 3 и 8).
65 В конкретния случай не се оспорва, че макар Решение 2010/413, което не посочва адресат, да е прието на 26 юли 2010 г., то е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз едва на следващия ден.
66 Освен това Съветът дори не посочва мотиви, които биха обосновали обратното действие, признато на Решение 2010/413.
67 При тези обстоятелства следва да се отмени член 28 от Решение 2010/413, доколкото се отнася до жалбоподателя, и поради това да се приеме, че последното решение е влязло в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
68 При все това жалбоподателят не изтъква факти, които да докажат, че тези обстоятелства могат да засегнат законосъобразността на другите разпоредби на Решение 2010/413 в частта, в която се отнасят до него.
69 Следователно първата част на първото правно основание трябва да се уважи, доколкото с нея се иска отмяната на член 28 от Решение 2010/413, и да се отхвърли като ирелевантно искането в останалата му част.
По второто правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране
70 Жалбоподателят твърди, че Съветът не е мотивирал надлежно обжалваните актове, поради което жалбоподателят не е могъл да установи фактите, в които е обвинен, нито да провери или да опровергае основателността на представените мотиви.
71 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. Съветът изтъква, че дадените мотиви се отнасят до подкрепата, предоставяна от жалбоподателя за разпространението на ядрено оръжие. Той допълва, че обжалваните актове са приети в контекст, с който жалбоподателят е запознат.
72 Задължението за мотивиране на увреждащия акт, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, и по-специално в случая в член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 и в член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010, има за цел, от една страна, да се даде на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали актът е обоснован или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразността на този акт. Така закрепеното задължение за мотивиране представлява основен принцип на правото на Съюза, който не може да бъде дерогиран, освен по императивни съображения. Поради това мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице узнава мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точка 80 и цитираната съдебна практика).
73 Следователно, освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на неговите държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства, Съветът е задължен по силата на член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 и на член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 да запознае образуванието, за което се отнася приетата съответно по силата на член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 или по силата на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 мярка, с конкретните и специфични причини, поради които счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на заинтересованото лице. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, които са наложили вземането ѝ (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика).
74 Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точка 82 и цитираната съдебна практика).
75 В конкретния случай от мотивите на обжалваните актове е видно, че Съветът посочва три отделни мотива, обосноваващи приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя. Поради това следва да ги разгледаме един след друг.
76 Що се отнася до първия мотив, че жалбоподателят търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да бъде използвано за иранската ядрена програма, следва да се признае, че както твърди жалбоподателят, представените мотиви са твърде общи, тъй като не уточняват естеството или категориите на посоченото оборудване и естеството на дейностите, в които последният е обвинен.
77 Предвид представените в съдебното заседание обяснения обаче следва да се приеме, че тези мотиви са достатъчни. Всъщност от отговора на Съвета на въпрос на Общия съд следва, че първият мотив не е основан на конкретни доставки на вещи, които действително са били използвани за целите на разпространение на ядрено оръжие, а на общото обстоятелство, че тъй като придобитите от жалбоподателя вещи се употребяват в газовия, петролния и нефтохимическия сектор, те могат действително да бъдат използвани с такава цел. Жалбоподателят обаче е наясно с това обстоятелство, което признава изрично в писмените си изявления, но оспорва, по-специално в рамките на седмото правно основание, неговата относимост, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие. Ето защо следва да се приеме, че предоставените мотиви са позволили на жалбоподателя да провери основателността на обжалваните актове и да се защити пред Общия съд, а на последния — да упражни своя контрол.
78 Що се отнася до втория мотив, изведен от това, че жалбоподателят е правил опити да достави шлюзове от много устойчиви сплави, които нямат приложение извън ядрената индустрия, следва да се отбележи, че предоставените мотиви идентифицират вида на посочените изделия и така дават възможност на жалбоподателя да оспори действителността на твърдения опит за доставка и да установи, че използваните от него шлюзове от много устойчиви сплави не са предназначени за ядрената индустрия.
79 За сметка на това третият мотив, че жалбоподателят поддържа връзки с дружествата, които участват в иранската ядрена програма, не е достатъчен, тъй като не му позволява да узнае в какъв вид отношения и с кои образувания всъщност е обвинен, така че той не е в състояние да провери основателността на това твърдение и да го оспори с каквато и да било точност.
80 При тези обстоятелства следва, от една страна, да се отхвърли второто правно основание като необосновано, доколкото се отнася до първия и втория от представените от Съвета мотиви. От друга страна, трябва да се уважи второто правно основание и следователно, що се отнася до третия мотив, обжалваните актове да се отменят.
81 Тъй като трите разглеждани мотива са самостоятелни, тази констатация не води до отмяната на обжалваните актове, доколкото въвеждат ограничителни мерки срещу жалбоподателя. При все това третият мотив не може да бъде взет предвид при разглеждането на другите правни основания на жалбата, в частност на осмото правно основание, свързано с грешка при преценката на фактите.
По третото правно основание, изведено от нарушение на правото на жалбоподателя на защита и на правото му на ефективна съдебна защита
82 Жалбоподателят твърди, че като е приел Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 668/2010, Съветът е нарушил неговото право на защита, което означава също нарушение на правото му на ефективна съдебна защита.
83 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. От една страна, той твърди, че жалбоподателят не може да се позовава на принципа на зачитане на правото на защита. От друга страна, Съветът счита, че във всички случаи е спазил посочения принцип, както и правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.
– По правото на защита
84 Съгласно постоянната съдебна практика във всяко производство срещу субект, което може да завърши с увреждащ го акт, спазването на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, представлява основен принцип на правото на Съюза и трябва да бъде гарантирано дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно съответното производство (Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точка 91).
85 От една страна, принципът за спазване на правото на защита изисква заинтересованият субект да бъде уведомен за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт. От друга страна, трябва да му се предостави възможност да изрази ефективно своето становище по тези обстоятелства (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, точка 93).
86 В самото начало Съветът и Комисията оспорват приложимостта в настоящия случай на принципа за спазването на правото на защита. Като се позовават на Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело Tay Za/Съвет (T‑181/08, Сборник, стр. II‑1965, точки 121—123), те изтъкват, че на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки не поради извършвани от него дейности, а поради принадлежността му към обща категория лица и образувания. Поради това спрямо жалбоподателят не е образувано производство по приемане на ограничителни мерки по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 84 по-горе, и при това положение той не може — или най-малкото може само в ограничена степен — да се позове на правото на защита.
87 Тези доводи не могат да бъдат приети.
88 Всъщност, от една страна, от мотивите на обжалваните актове следва, че приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя е обосновано, по-специално от транзакциите, които той се опитал да осъществи, и от връзките, които поддържал с определени образувания. Така, за разлика от лицата, за които е постановено Решение по дело Tay Za/Съвет, точка 86 по-горе, на жалбоподателя са наложени ограничителни мерки, тъй като се предполага, че самият той е участвал в разпространението на ядрено оръжие, а не поради принадлежността му към общата категория лица и образувания, свързани с Ислямска република Иран.
89 Следователно съображенията, изложени в точки 121—123 от Решение по дело Tay Za/Съвет, точка 86 по-горе, не могат да се приложат в настоящия случай.
90 От друга страна, при всички положения член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413, член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 и член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 предвиждат разпоредби, гарантиращи правото на защита на образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, приети съгласно тези текстове. Спазването на това право е предмет на контрол от съда на Съюза (Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точка 37).
91 При тези обстоятелства следва да се приеме, че в настоящия случай жалбоподателят може да се позове на принципа на спазване на правото на защита.
92 Съгласно съдебната практика, що се отнася до първия акт, с който се замразяват финансовите средства на образувание, съобщаването на уличаващите доказателства трябва да се извърши или едновременно с приемането на съответния акт, или възможно най-скоро след посоченото приемане. При поискване от съответното образувание то има право също така да изрази становището си по тези доказателства след приемането на акта (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 342 и Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, точка 85 по-горе, точка 137).
93 Освен това следва да се отбележи, че когато е съобщена достатъчно точна информация, позволяваща на заинтересования субект надлежно да изложи становището си по установените от Съвета уличаващи го доказателства, принципът за спазване на правото на защита не изисква от тази институция по собствен почин да даде достъп до документите в преписката. Единствено по искане на заинтересованото лице Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, отнасящи се до съответната мярка (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвета, точка 58 по-горе, точка 97 и цитираната съдебна практика).
94 В конкретния случай, първо, що се отнася до съобщаването на уличаващите доказателства, приемането на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010 е съобщено индивидуално на жалбоподателя с писмо от 29 юли 2010 г.
95 Що се отнася до съдържанието на това съобщение, жалбоподателят се оплаква от неясния характер на представените мотиви, което довело до задължението му да представи отрицателно доказателство.
96 От разгледаното обаче по-горе второ правно основание следва, че обжалваните актове са мотивирани надлежно, що се отнася до първия и втория от представените от Съвета мотиви.
97 При това положение следва да се приеме, че Съветът не е нарушил правото на жалбоподателя на защита, що се отнася до първоначалното съобщаване на уличаващите доказателства.
98 Второ, жалбоподателят твърди, че не му е даден достъп до отнасящите се до него факти и информация, съдържащи се в преписката на Съвета, независимо от изричното искане в този смисъл, направено в писмото от 12 септември 2010 г. Съветът оспорва наличието на такова искане.
99 Писмото от 12 септември 2010 г. съдържа следния пасаж:
„Освен това, за да може [жалбоподателят] да упражни правата си, от Съвета се иска да информира дружеството, достатъчно подробно относно:
i) твърдените опити да достави шлюзове от много устойчиви сплави;
ii) твърдените връзки с дружества, организации и институции, свързани с ядрената програма,
iii) естеството на оборудването, което би могло да бъде използвано за ядрената прогама на Иран“.
100 Съветът отговаря на това искане в своето писмо от 28 октомври 2010 г.
101 При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита, като не е отговорил на искането за достъп до преписката, направено от последния своевременно.
102 Трето, що се отнася до правото на жалбоподателя да изрази надлежно становището си относно приетите срещу него доказателства, следва да се отбележи, че след приемането на 26 юли 2010 г. на първите актове, с които се замразяват финансовите средства на жалбоподателя, той изпраща до Съвета писмото от 12 септември 2010 г., в което излага становището си и иска приетите спрямо него ограничителни мерки да бъдат отменени. Съветът отговаря на това писмо на 28 октомври 2010 г.
103 Жалбоподателят се оплаква в същия контекст и от факта, че е разполагал само с изключително кратък срок, за да представи искане за преразглеждане до Съвета, като се има предвид времето, необходимо за да пристигне писмото, което го уведомява за приемането на ограничителни мерки срещу него.
104 От една страна обаче, въпросният срок, който тече между 25 август и 15 септември 2010 г., е почти триседмичен. Такъв срок трябва да се счита за достатъчен, предвид обстоятелствата в дадения случай, и по-специално предвид ограничения обем на доказателствата, на които се е позовал Съветът. От друга страна, във всички случаи жалбоподателят излага само общи твърдения, без да уточнява изрично конкретните последици от ограничения срок за неговата защита. Ето защо доводите му по този въпрос не могат да бъдат приети.
105 Предвид гореизложеното следва да се приеме, че правото на жалбоподателя да изрази ефективно своето становище е било спазено.
– По правото на ефективна съдебна защита
106 Според постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и е провъзгласен в членове 6 и 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Ефикасността на съдебния контрол предполага, че съответният орган на Съюза е длъжен, в рамките на възможното, да уведоми съответния субект за мотивите за ограничителна мярка или в момента на приемането на мярката, или поне в най-кратки срокове след това, за да позволи на съответния субект да упражни своевременно правото си на обжалване. Всъщност спазването на това задължение за уведомяване за посочените мотиви е необходимо както за да позволи на адресатите на ограничителните мерки да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезират съда на Съюза, така и за да предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглеждания акт, което е негово задължение (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, точка 92 по-горе, точки 335—337 и цитираната съдебна практика).
107 В настоящия случай от прегледа на второто правно основание следва, че жалбоподателят е разполагал своевременно с достатъчно точна информация относно първите два мотива, приети от Съвета, за да обоснове приемането на ограничителни мерки срещу него. При все това, както бе констатирано в точки 98—101 по-горе, Съветът не е отговорил на искането на жалбоподателя да получи достъп до документите от преписката, направено преди изтичането на срока за обжалване.
108 Това обстоятелство обаче a priori е в състояние да засегне защитата на жалбоподателя пред Общия съд и следователно означава, че е нарушено неговото право на ефективна съдебна защита.
109 Предвид гореизложеното следва да се уважи третото правно основание и следователно обжалваните актове да се отменят в частите, в които засягат жалбоподателя.
110 Все пак в своите писмени изявление пред Общия съд Съветът по същество потвърждава, че неговата преписка не съдържа доказателства или информация, различни от възпроизведените в мотивите на обжалваните актове. При тези обстоятелства по съображения за процесуална икономия и в интерес на доброто правораздаване следва да се разгледат седмото и осмото правно основание, изведени съответно от грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие, и от грешка при преценката на фактите, що се отнася до дейностите на жалбоподателя. Всъщност с такова разглеждане може евентуално да се избегне нова жалба пред Общия съд, основана на същите доводи като наведените в рамките на настоящото производство.
По седмото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие
111 Жалбоподателят твърди, че като се е основал на първия мотив, изведен от това, че той търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да бъде използвано за иранската ядрена програма, Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност това обстоятелство само по себе си не обосновавало приемането на ограничителните мерки.
112 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. Според него обстоятелството, че той е в състояние да придобие за членовете на групата National Iranian Oil Company оборудване, което може да бъде използвано в рамките на иранската ядрена програма, представлява подкрепа при разпространението на ядрено оръжие.
113 Както следва от точка 77 по-горе, първият представен от Съвета мотив не се основава на конкретно поведение на жалбоподателя, което включва участие на последния в разпространението на ядрено оръжие. Всъщност той се основава на констатацията, че е налице особен риск жалбоподателят да участва в такава дейност поради своята позиция на централа за доставки на групата на National Iranian Oil Company.
114 Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 обаче предвижда замразяване на средства на „лица и образувания […], които […] предоставят подкрепа“ при разпространението на ядрено оръжие. Също така член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 и член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010 се отнасят по-специално до образуванията, обозначени като „предоставящи подкрепа“ при разпространението на ядрено оръжие.
115 Използваната от законодателя формулировка означава, че приемането на ограничителни мерки срещу дадено образувание поради подкрепата, която предоставило при разпространението на ядрено оръжие, предполага, че преди това то е възприело поведение, което съответства на този критерий. За сметка на това, ако такова поведение практически липсва, не е достатъчен само рискът засегнатото образувание да предоставя подкрепа за разпространението на ядрено оръжие в бъдеще.
116 При това положение следва да се отбележи, че като е възприел противоположно тълкуване на член 20, параграф 1 от Решение 2010/413, на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 и на член 16, параграф 2, буква a) от Регламент № 961/2010, Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото.
117 В това отношение Съветът твърди още, че по силата на член 215, параграф 1 ДФЕС има право да прекъсва изцяло икономическите и финансовите отношения с трета страна или да приема секторни ограничителни мерки срещу нея.
118 Това обстоятелство обаче е ирелевантно в настоящия случай. Всъщност разпоредбите, на които се основават приетите срещу жалбоподателя ограничителни мерки, изброени в точка 116 по-горе, предвиждат не общи или секторни, а индивидуални мерки.
119 Предвид гореизложеното трябва седмото правно основание да се уважи и следователно да се отменят обжалваните актове, доколкото се отнасят до първия мотив.
По осмото правно основание, изведено от грешка в преценката на фактите, що се отнася до дейностите на жалбоподателя
120 В самото начало следва да се напомни, че предвид резултата от прегледа на второто и седмото правно основание, изложен по-горе, разглеждането на настоящото правно основание се свежда само до втория представен от Съвета мотив, изведен от това, че жалбоподателят е правил опити за доставяне на шлюзове от много устойчиви сплави, които нямат приложение извън ядрената индустрия.
121 По този въпрос жалбоподателят твърди, че обратно на приетото от Съвета в мотивите на обжалваните актове, шлюзовете, които доставя, се прилагат не само в ядрената индустрия, но и в газовия, петролния и нефтохимическия сектор.
122 Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва основателността на доводите на жалбоподателя. Според него последният не е доказал, че никога не е правил опити да достави шлюзове, които нямат приложение извън ядрената индустрия.
123 Съгласно съдебната практика съдебният контрол за законосъобразност на акт за приемане на ограничителни мерки спрямо даден субект включва и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват, за да го обосноват, както и проверката на доказателствата и информацията, на които се основава тази преценка. В случай на оспорване задача на Съвета е да представи тези доказателства с оглед на проверката им от съда на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, точка 58 по-горе, точки 37 и 107).
124 В случая Съветът не е представил никаква информация или доказателство относно втория мотив, извън мотивите на обжалваните актове. Самият той признава, че се е основал просто на неподкрепени с каквото и да е доказателство твърдения, че жалбоподателят е правил опити да достави шлюзове от много устойчиви сплави, които нямат приложение извън ядрената индустрия.
125 При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съветът не е доказал изтъкнатите твърдения в рамките на втория мотив.
126 Следователно трябва да се уважи осмото правно основание, доколкото се отнася до втория представен от Съвета мотив, и да се отменят обжалваните актове, доколкото се отнасят до същия мотив.
127 Предвид гореизложеното жалбата следва да се уважи и обжалваните актове да се отменят в частите, в които се отнасят до жалбоподателя .
128 Що се отнася до действието във времето на отмяната на обжалваните актове, първо, следва да се отбележи, че вследствие на отмяната на Регламент № 423/2007, осъществена с Регламент № 961/2010, Регламент за изпълнение № 668/2010, който изменя списъка в приложение V към Регламент № 423/2007, вече не поражда правно действие. Следователно отмяната на Регламент за изпълнение № 668/2010 се отнася само до действието, което последният е произвел между влизането му в сила и неговата отмяна.
129 На следващо място, по отношение на Регламент № 961/2010 трябва да се напомни, че по силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в отклонение от член 280 ДФЕС, решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или, ако в този срок е подадена жалба, от момента на отхвърлянето на последната. Следователно Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът за отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на настоящото решение, за да поправи установеното нарушение, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу жалбоподателя. В случая опасността да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на наложените с Регламент № 961/2010 ограничителни мерки не изглежда достатъчно голяма, предвид същественото отражение на тези мерки върху правата и свободите на жалбоподателя, за да обоснове запазването на последиците на посочения регламент спрямо жалбоподателя за период, който превишава предвидения в член 60, втора алинея от Статута на Съда (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 16 септември 2011 г. по дело Kadio Morokro/Съвет, T‑316/11, непубликувано в Сборника, точка 38).
130 Накрая, що се отнася до действието във времето на отмяната на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, следва да се напомни, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да определи последиците на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В случая обстоятелството, че отмяната на Регламент 961/2010 и отмяната на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, пораждат действие на различни дати, би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като с тези два акта се налагат идентични мерки по отношение на жалбоподателя. Следователно за жалбоподателя действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, трябва да се запази от влизането му в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие (вж. по аналогия по последния въпрос, Решение по дело Kadio Morokro/Съвет, точка 131 по-горе, точка 39).
По съдебните разноски
131 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като жалбоподателят е направил искане за осъждането на Съвета и Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
132 Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от същия правилник институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Комисията понася направените от нея разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Общият съд не разполага с компетентност да се произнесе по втората част на първото правно основание.
2) Отменя следните актове в частите, в които се отнасят до Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran:
– Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран,
– Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от 25 октомври 2010 година за изменение на Решение 2010/413,
– Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007.
3) Запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644 по отношение на Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran, от влизането му в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие.
4) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran.
5) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в публично съдебно заседание в Люксембург на 25 април 2012 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран
а) участващи в, пряко свързани с или [предоставящи подкрепа при разпространението на ядрено оръжие], […] [или] притежавани или контролирани от такова лице, образувание или структура, включително посредством незаконни средства, действащи от тяхно име и по тяхно указание;
Ограничителни мерки срещу жалбоподателя
Производство и искания на страните
От правна страна
Относно компетентността на Общия съд да се произнесе по втората част на първото правно основание
a) техническа помощ или обучение и други услуги, свързани с ключово оборудване и технологии, определени съгласно параграф 1;
б) предоставянето на финансиране или финансова помощ за продажба, доставка, трансфер или износ на ключово оборудване и технологии, определени съгласно параграф 1, или за предоставяне на свързана с тях техническа помощ или обучение.
По допустимостта на искането за отмяна на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010
По доводите на Съвета и на Комисията относно допустимостта на правните основания, изведени от твърдението за нарушение на основните права на жалбоподателя
По съществото на спора
По петото правно основание, изведено от липсата на компетентност на Съвета да приеме обжалваните актове
По шестото правно основание, изведено от злоупотреба с власт
По първата част на първото правно основание, изведено от влизането в сила с обратно действие на Решение 2010/413
По второто правно основание, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране
По третото правно основание, изведено от нарушение на правото на жалбоподателя на защита и на правото му на ефективна съдебна защита
– По правото на защита
– По правото на ефективна съдебна защита
По седмото правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие
По осмото правно основание, изведено от грешка в преценката на фактите, що се отнася до дейностите на жалбоподателя
По съдебните разноски