Дело T‑509/10
Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Допустимост — Компетентност на Съвета — Злоупотреба с власт — Влизане в сила — Забрана за прилагане с обратна сила — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Грешка при прилагане на правото — Понятие за подкрепа при разпространението на ядрено оръжие — Грешка в преценката“
Резюме на решението
1. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Решение за замразяване на средства — Съдебен контрол за законосъобразност — Обхват — Член 4 от Решение 2010/413 — Изключване
(член 275 ДФЕС; член 4 от Решение 2010/413 на Съвета)
2. Актове на институциите — Избор на правното основание — Актове относно приемането на ограничителни мерки срещу Иран
(член 26, параграф 2, първа алинея ДЕС)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Минимални изисквания
(член 296 ДФЕС; член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета и член 16, параграф 2 и член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 на Съвета; член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413 на Съвета)
4. Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства на лица, образувания или структури, участващи или подкрепящи разпространението на ядрено оръжие — Поведение, съответстващо на подкрепа на такова разпространение
(член 215, параграф 1 ДФЕС; член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 на Съвета и член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 на Съвета; член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 на Съвета)
1. Мерките за забрана, предвидени в член 4 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, са мерки от общ характер, тъй като тяхното приложно поле е определено с позоваване на обективни критерии, а не с посочване на конкретни физически или юридически лица. Следователно посоченият член 4 не е решение, което предвижда ограничителни мерки срещу физически или юридически лица по смисъла на член 275, втора алинея ДФЕС. От това следва, че съгласно член 275, първа алинея ДФЕС Общият съд няма компетентност да разглежда жалба, с която се иска преценка на законосъобразността на посочения член 4.
(вж. точки 37 и 39)
2. Като е приел Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, Регламент за изпълнение № 668/2010 за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран, както и Решение 2010/644 за изменение на Решение 2010/413 и Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007, срещу иранско дружество, притежавано от национално иранско дружество, което действа като централа за доставки за определени дейности на последното дружество, поради подкрепата, която първото дружество е предоставяло на разпространението на ядрено оръжие, Съветът се е съобразил с член 26, параграф 2, първа алинея ДЕС, според който той трябва да действа въз основа на общите насоки и стратегическите направления, определени от Европейския съвет.
(вж. точки 50 и 54)
3. Освен ако императивни съображения, отнасящи се до сигурността на Съюза или на неговите държави членки или до международните им отношения, не допускат предоставянето на определени доказателства, Съветът е задължен по силата на член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и на член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 да запознае образуванието, за което се отнася приетата съответно по силата на член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, на член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 или по силата на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 мярка, с конкретните и специфични причини, поради които счита, че тази разпоредба е приложима по отношение на заинтересованото лице. Така той трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на мярката, и съображенията, които са наложили вземането ѝ. Освен това мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка.
При това положение мотивът на решенията на Съвета, в резултат на които се замразяват средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя, според който мотив жалбоподателят поддържа връзки с дружествата, които участват в иранската ядрена програма, не е достатъчен, тъй като не му позволява да узнае в какъв вид отношения и с кои образувания всъщност е обвинен, така че той не е в състояние да провери основателността на това твърдение и да го оспори с каквато и да било точност.
(вж. точки 73, 74 и 79)
4. Използваната от законодателя на Съюза формулировка на член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140, на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран и на член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 означава, че приемането на ограничителни мерки срещу дадено образувание поради подкрепата, която предоставило при разпространението на ядрено оръжие, предполага, че преди това то е възприело поведение, което съответства на този критерий. Ако такова поведение практически липсва, не е достатъчен само рискът засегнатото образувание да предоставя подкрепа за разпространението на ядрено оръжие в бъдеще.
(вж. точки 114 и 115)