ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
G. PITRUZZELLA
представено на 15 декември 2022 година(1)
Дело C‑570/21
I.S.,
K.S.
срещу
YYY. S.A.
(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Районен съд Варшава-Вола, със седалище във Варшава, Полша)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Понятие за потребител — Договор с двойна цел, сключен от лице, упражняващо професионална или търговска дейност, и друго лице, което не извършва никаква професионална дейност — Ограниченост или непреобладаващ характер на професионалната или търговска цел в общия контекст на подписания договор“
1. За целите на защитата, предвидена в правото на Съюза срещу неравноправните клаузи, може ли като потребител да се определи лице, което, упражнявайки търговска или професионална дейност, е сключило договор за кредит заедно с друг кредитополучател, който не упражнява такава дейност, ако е действало отчасти в рамките на собствената си дейност и отчасти извън нея, когато в общия контекст на договора търговският или професионалният характер не е преобладаващ?
I. Правна уредба
А. Право на Европейския съюз
1. Директива 93/13/ЕИО
2. Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО(2):
„Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител“.
3. Съгласно член 2 от тази директива:
„По смисъла на настоящата директива:
[…]
б) „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
в) „продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.
2. Директива 2011/83/ЕС
4. Съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС(3) гласи:
„Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Независимо от това, в случай на договори с двойна цел, когато договорът е сключен за цели отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител“.
5. Член 2 от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „потребител“ означава всяко физическо лице, което като страна по договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, действа извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия;
2) „търговец“ означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива;“
3. Директива 2013/11/ЕС
6. Съображение 18 от Директива 2013/11/ЕС(4) гласи:
„Определението за „потребител“ следва да обхваща физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договор с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител“.
7. Член 4, букви а) и б) от тази директива, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива:
a) „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;
б) „търговец“ означава всяко физическо лице или всяко юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;
[…]“.
4. Регламент (ЕС) №. 524/2013
8. Съображение 13 от Регламент № 524/2013(5) гласи:
„Определението за „потребител“ следва да обхваща физическите лица, които действат извън своята търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Въпреки това, ако договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън тези рамки (договори с двойно предназначение) и търговската цел е толкова ограничена, че не е определяща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител“.
9. Също така, член 4, букви а) и б) от този регламент, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящия регламент:
а) „потребител“ означава потребител съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2013/11/ЕС;
б) „търговец“ означава търговец съгласно определението в член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2013/11/ЕС
[…]“.
Б. Полското законодателство
10. Член 22 от Kodeks cywilny (Граждански кодекс) в редакцията му, приложима към разглежданите в главното производство факти, определя като „потребител“ „физическо лице, сключващо правна сделка, която не е пряко свързана със стопанската или професионалната му дейност, с търговец“.
11. Съгласно член 3851 от Гражданския кодекс:
„(1) Клаузите от сключен с потребител договор, които не са договорени индивидуално, не обвързват потребителя, ако определят правата и задълженията му в противоречие с добрите нрави, грубо нарушавайки неговите интереси (незаконосъобразни договорни клаузи). Това не засяга клаузите, в които се определят основните престации на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани еднозначно.
(2) Ако в съответствие с параграф 1 договорна клауза не обвързва потребителя, страните остават обвързани от договора в останалата му част.
(3) Не са договорени индивидуално договорните клаузи, върху чието съдържание потребителят не е оказал реално въздействие. Това по-специално се отнася за използваните договорни клаузи от образец на договор, предложен на потребителя от съдоговорителя.
(4) Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена, се носи от позоваващия се на това обстоятелство“.
II. Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси
12. На 28 февруари 2006 г. I.S. и K.S. подават до правния предшественик на ответника в главното производство искане за отпускана на ипотечен кредит (в швейцарски франкове), отчасти за покриването на някои задължения по търговската дейност на единия от двамата съпрузи и отчасти за покупката на недвижим имот.
13. Общата стойност на исканата сума възлиза на 206 120,00 полски злоти (PLN), от които 96 120,00 PLN са били предназначени за финансиране на определени дългове на един от ищците в главното производство, а 110 000,00 PLN за задоволяване на лични потребителски нужди.
14. Що се отнася до преговорната позиция на ищците в главното производство, I.S. е упражнявала професионална дейност като съдружник в гражданско дружество. K.S., от своя страна, е работел в предприятие като шлосер.
15. На 21 март 2006 г. I.S. e K.S., от една страна, и кредитната институция, ответник в главното производство, от друга, сключват договор за кредит за обща сума от 198 996,73 PLN, индексиран по обменния курс в швейцарски франкове, съгласно условията, посочени в основния договор и в общите условия на договора за ипотечен кредит.
16. Посочената сума е следвало да бъде изплатена на 300 равни вноски. По-конкретно, първият транш по кредита е бил предназначен за изплащане на сумата от 70 000,00 PLN, отпусната от кредитната институция в полза на ищците по сметка конкретно на името на дружеството на I.S., която е била закрита непосредствено след изплащането.
17. Според твърдяното от I.S. в съдебното заседание от 11 януари 2021 г., за пълното отпускане на посочената по-горе сума ответникът в главното производство е поставил условие част от заетата сума да бъде използвана за погасяване на друго задължение, свързано с професионалната дейност, към друга кредитна институция.
18. Също така, една част от първия транш е била предназначена за плащане на различни застрахователни премии.
19. Накрая, вторият транш по кредита е бил предназначен за покриване на следните суми: 9 720,00 PLN за погасяване на кредит, взет от дружеството на 18 април 2005 г.; 7 400,00 PLN за погасяване на револвиращия кредит на дружеството в полза на кредитополучателя; 9 000,00 PLN за погасяване на други финансови задължения на кредитополучателя по сметката на кредитополучателя; и накрая 93 880,00 PLN за потребителски разходи.
20. Впоследствие кредитополучателите предявяват иск срещу ответника по главното производство пред националния съд, за да бъдат признати определени клаузи от договора за неравноправни и да им бъдат възстановени неправомерно събраните суми.
21. В контекста на главното производство кредитната институция твърди, че ищците не могат да бъдат квалифицирани като „потребители“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, тъй като част от сумата е била предназначена за удовлетворяване на нужди, свързани с търговската дейност на един от двамата ищци в главното производство.
22. При тези обстоятелства Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Окръжен съд Варшава-Вола, със седалище във Варшава, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?“.
III. Правен анализ
А. Предварителни бележки
23. Двата преюдициални въпроса са тясно свързани и по същество засягат: първият — приложимостта на критерия, изведен в решение Gruber(6), при тълкуването на член 1 от Директива 93/13, а вторият — реда и условията, при които лице, подписващо договор с двойна цел, отчасти професионална и отчасти лична, може да се счита за потребител по смисъла на Директива 93/13.
24. При извършването на правния анализ според мен е полезно да се обобщят някои съществени фактически обстоятелства, които спомагат за по-ясното очертаване на разглеждания случай.
25. Двама съпрузи сключват договор за кредит за закупуване на жилище. Единият от двамата извършва търговска дейност, във връзка с която е поел дълг към кредитна институция. При кандидатстването за кредит за закупуване на недвижимия имот кредитната институция поставя като условие за отпускане на кредита кредитополучателят, който е поел дълга по професионални причини, да го погаси. Отпуснатата сума покрива приблизително една трета от предишния дълг на кредитополучателя, който вече е длъжник по професионални причини, и две трети разходи, свързани със закупуването на жилището и други лични нужди на двамата кредитополучатели. Съпругът на кредитополучателя, който преди това е поел дълг по професионални причини, не участва в професионалната дейност на другия съпруг.
26. За да се отговори на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, е необходимо да се квалифицира, по смисъла на Директива 93/13, положението на две физически лица, които са сключили договор отчасти за лични потребителски нужди и отчасти за целите, които попадат в обхвата на търговската или професионалната дейност на единия от двамата, като се има предвид, че търговската или професионалната цел на потребителския кредит е от значение в общия контекст на договора, макар и да не е преобладаваща. С други думи, трябва да се разгледа въпросът дали съпрузите могат да бъдат считани за „потребители“ за целите на прилагането на защитата срещу неравноправни клаузи.
27. За тази цел са възможни две тълкувания в светлината на правната уредба и практиката на Съда.
28. От една страна е тълкуването, поддържано от ищците в главното производство, както и от полското правителство и от Комисията, според което трябва да се приеме, че положението на ищците попада в обхвата на понятието за потребители, предвид ограниченото и непреобладаващо значение на професионалната цел в общия контекст на договора за кредит и при положение че понятието за потребител се схваща по начина, който е заложен в Директива 2011/83 и в други последващи актове(7) в областта на защитата на потребителите.
29. От друга страна, на това тълкуване се противопоставя поддържаното единствено от ответника в главното производство тълкуване, според което в настоящия случай не са налице условията за прилагане на защитата, на която се позовават ищците, тъй като търговската или професионалната цел не е второстепенна дотолкова, че да има незначителна роля в общия контекст на договора за кредит, като аналогично се прилага подходът, изложен от Съда в решение Gruber(8), в което разпоредбата, обект на тълкуване от Съда, е Брюкселската конвенция от 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(9).
30. Поради тази причина считам за полезно да направя кратък анализ на понятието за потребител в правото на Европейския съюз, преди да пристъпя към предложенията за отговори на поставените въпроси.
1. Понятието за потребител в правото на Европейския съюз
31. Въз основа на предположението, че регулаторните различия в правните уредби на отделните държави членки са пречка за икономическата интеграция, през 90‑те години на XX век европейските институции одобряват някои директиви, насочени към сближаване на разпоредбите, и по този начин осигуряват по-голяма защита на потребителите при закупуване на стоки и услуги(10).
32. В правния ред на Съюза към момента няма единно определение за потребител. При липсата на конкретно определение в първичното право на Съюза, понятието за потребител варира в по-голяма или по-малка степен в източниците на вторичното право в зависимост от целта на съответната мярка.
33. В договорното право на Съюза има тенденция за прилагане на единно определение на понятието за потребител, което се основава на отчитането на „по-слабото положение“ на потребителя в сравнение с насрещната страна — търговец или предприятие, което се дължи както на асиметрията на информацията, така и на преговорната мощ — които обстоятелства налагат установяването на различна правна защита в сравнение със защитата, която се гарантира на останалите страни.
34. Първите интервенции в отношенията между търговци и потребители имат секторен характер. Директива 93/13 обаче е общ нормативен акт, отнасящ се за всички договори между потребител и търговец, който за първи път въвежда материалноправна защита на договорното правоотношение между потребителя и търговеца(11). По-конкретно от прочита на съображения 2, 5 и 6 ясно следва, че приемането на Директивата е инструмент за създаването на вътрешния пазар: регулаторните различия между държавите членки в областта на неравноправните клаузи всъщност са пречка за свободното движение на стоки в различните държави членки и следователно за икономическата интеграция.
35. Що се отнася до понятието за потребител, член 2, буква б) от същата директива определя потребителя като „всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност“.
36. Това понятие трябва да се тълкува чрез противопоставянето му на понятието за продавач или доставчик, определено в член 2, буква в) от същата директива като „всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.
37. Понятията за потребител и търговец са определени в директиви 2011/83 и 2013/11(12), както и в Регламент № 524/2013 по сходен начин.
38. От това следва, че разграничителният критерий между потребител и търговец е несвързаността на целта на договора с професионалната дейност на договарящата страна, а не „качеството на страните“(13).
39. Тъй като понятието за потребител се определя от това дали целта на договорите се отнася до професионалната сфера(14), следва да се отбележи, че критерият се прилага по отношение на конкретния договор.
40. Приетият от Съда критерий е обективен. Както посочва генерален адвокат Mischo по делото Di Pinto, физическите лица, които попадат в обхвата на понятието потребител, се определят „не in abstracto, а съобразно действията им in concreto“(15).
41. Следователно, като се изключи субективната гледна точка, отразяваща намеренията на договарящите страни, се утвърждава обективна гледна точка, но през призмата на полезното действие на директивите и на исканията за защита, необходими и за укрепване на доверието на потребителите в пазара(16), което е от голямо значение за ефективното му функциониране.
42. Следователно продавачите или доставчиците, и дори адвокатите, специализирани в договори за предоставяне на правни услуги(17), или лицата, които изпълняват функцията на търговец, могат да се възползват от предоставената на потребителя защита.
43. Следователно може да се заключи, че развитието на източниците на правото на ЕС и на практиката на Съда е в посока на по-голяма защита на потребителите, но винаги в баланс с други свободи и в крайна сметка с ефективното функциониране на единния пазар, като се оставя обаче достатъчна степен на гъвкавост в понятието, за да може да обхване всички случаи, които обективно изискват защита.
44. Всъщност цялата правна уредба се основава на предположението, че новите пазарни модели поставят потребителя в по-слаба позиция поради липсата на реална тежест в преговорите, както и поради ограничената налична информация, така че всъщност го принуждават да се придържа към условията, поставени от търговеца, без да ги критикува и във всички случаи без да може да оказва влияние върху тях.
2. Понятието за потребител в смесените договори или договорите с двойна цел
45. Смесени договори или договори с двойна цел са договорите, сключени за цели, които са частично в рамките на търговските дейности на лицето и частично за цели от личен характер.
46. Квалификацията на положението на договарящата страна по договори с двойна цел е разгледана за първи път от Съда в решение Gruber(18).
47. По това дело ищците се позовават на защитата, предоставена на потребителите с членове 13, 14 и 15 от Брюкселската конвенция, а именно правото да се сезира съдът на държавата членка, в която е изпълнено задължението, вместо съда в държавата членка, където е обичайното местоживеене на ответника.
48. Тъй като става въпрос за договор със смесена цел, Съдът е помолен да уточни дали определящият критерий е този за личната, или за професионалната цел на спорния договор.
49. Съдът постановява, че физическото лице може да се квалифицира като потребител само доколкото „търговската или професионална цел е толкова ограничена, че може да бъде пренебрегната в цялостния контекст на доставката, като обстоятелството, че частният елемент може да преобладава, е ирелевантно в това отношение“(19).
50. Така, в специфичния контекст на поставения процесуален въпрос, за да се приеме, че лице, което сключва с търговец договор с двойна цел, е потребител за предвидените от Брюкселската конвенция цели, в решение Gruber Съдът използва един критерий, който може да се определи като „критерий за ограниченост“.
51. Директива 93/13 не урежда изрично понятието за потребител в случаите на договори с двойна цел.
52. Съображение 17 от Директива 2011/83 обаче гласи, че „[…] в случай на договори с двойна цел, когато договорът е сключен за цели отчасти в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти извън нея и когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител“.
53. Подобни изрази се използват в съображение 18 от Директива 2013/11, както и в съображение 13 от Регламент № 524/2013.
54. Следователно въпросната разпоредба установява т.нар. критерий за „непреобладаване“. Следователно, дори лице, което действа отчасти в рамките на своята професионална дейност, може да бъде квалифицирано като потребител, доколкото, макар и да не е пренебрежима, търговската или професионалната цел може да се счита за непреобладаваща в общия контекст на договора.
Б. Преюдициални въпроси
1. По първия преюдициален въпрос
55. С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи при какви условия кредитополучател, който е сключил договор за кредит отчасти за търговски или професионални цели и отчасти за лични потребителски цели, заедно с друг кредитополучател, който действа изключително за лични потребителски цели, може да попадне в рамките на понятието за потребител по член 2, буква б) от Директива 93/13 и по същество дали, в случай на договори с двойна цел, трябва да се предпочете подходът, изразен от Съда в решение Gruber, или подходът, който може да се изведе от съображенията на Директива 2011/83 и последващите нормативни разпоредби(20).
56. Както беше посочено по-горе, от анализа на източниците и съдебната практика възникват две различни възможни тълкувания, които могат да бъдат обобщени с критерия за „ограниченост“ и критерия за „непреобладаване“ на търговската или професионалната цел спрямо личната потребителска цел.
57. Що се отнася до първия преюдициален въпрос, аспектите, които трябва да се разгледат, за да се избере едното или другото тълкуване, са: различния ratio legis на (процесуалните) източници, на които се позовават решение Gruber и Директива 93/13, както и последващите нормативни разпоредби(21) относно (материалноправната) защита на потребителите и обхвата на съответното тълкуване; материалноправното положение на страните по потребителския договор и действителните цели на този договор, за да се гарантира полезното действие на Директивата, която, по-специално по отношение на неравноправните клаузи, би била сериозно компрометирана от евентуално прекомерно ограничително тълкуване; тясната връзка между целите на Директива 93/13 и на последващите актове.
58. Що се отнася до различния ratio legis на източниците, тълкувани в решение Gruber, и на Директива 93/13, последната по същество има за цел да възстанови баланса в рамките на договорното правоотношение между потребител и търговец, като възстанови симетрията в отношенията им(22).
59. Всъщност, както бе споменато, схващането, на което се основава въведената от Директивата система за защита, е, че потребителят е в по-неблагоприятно положение в сравнение с търговеца както по отношение на преговорната мощ, така и по отношение на нивото на информираност — положение, което го кара да се придържа към предварително изготвените от търговеца условия, без да може да упражнява влияние върху тяхното съдържание(23).
60. С оглед на това положение на по-слаба страна, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителите. Става въпрос за императивна разпоредба(24), чието предназначение е да замени формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на договарящите страни, с действително равновесие, което да възстанови равнопоставеността между тях(25). Съдът многократно е потвърждавал, че член 6, параграф 1 от Директивата трябва да се приеме за разпоредба, равностойна на националните норми, които имат ранг на императивни норми във вътрешния правопорядък(26). Освен това трябва да се има предвид, че както припомня Комисията в становището си(27), тази класификация обхваща всички разпоредби на Директивата, които са необходими за постигането на целта, преследвана от член 6(28).
61. Следователно императивният характер на разпоредбите в Директива 93/13 и свързаните с тях специфични изисквания за защита на потребителите водят до отдаване на предпочитание на разширено тълкуване на понятието за потребител, за да се гарантира полезното действие на Директивата.
62. От друга страна, разпоредбите на член 14 от Брюкселската конвенция и понастоящем тези на Регламент № 44/2001(29), както и на Регламент № 1215/12(30), имат за цел да защитят потребителя от процесуална гледна точка, като установят изключение от общото правило за съда по местоживеене на ответника, съгласно което искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. С тези разпоредби не се въвежда обща защита на потребителите, а само се определят случаите на потребителски договори, които подлежат на специална защита съгласно правилата за компетентност. Всъщност в решение Gruber Съдът подчертава, че „недопускането на умножаването на критерии за компетентност на съдилищата във връзка с едно и също правоотношение е една от основните цели на Брюкселската конвенция“(31).
63. Следователно решение Gruber се отнася до тълкуването на правилата за компетентност по въпроси, свързани с потребителски договори, които въвеждат изключение от общото правило, според което компетентността принадлежи на съдилищата на държавата по местоживеене на ответника. Следователно става въпрос за област, която е различна от материалноправната защита на потребителя; областта, в която попада решение Gruber, е тази на процесуалното право. И както правилно отбелязва Комисията(32), предложеното от нея ограничително тълкуване на понятието за потребител е продиктувано от факта, че тази разпоредба принципно дерогира правилото за компетентност(33). Тъй като говорим за дерогация, тя може да се тълкува само ограничително(34).
64. Всъщност ratio legis на разпоредбите на въпросните регламенти включва и други съображения, наред с тези за защитата на по-слабата страна, с цел да съчетае защитата на потребителя с други еднакво достойни за защита нужди: предвидимост на решенията и правна сигурност(35), за да се избегне дискреционната преценка на страните при избора на компетентен съд, което би навредило на сигурността в международната търговия(36). Всъщност в системата на Регламент № 1215/12 дисбалансът на преговорната мощ в отношенията между търговец и потребител не е достатъчен, за да оправдае дерогацията от общите правила относно компетентността; необходимо е също така потребителят да е сключил определени видове договори.
65. От императивния характер на разпоредбите, съдържащи се в Директива 93/13, и от произтичащата от това необходимост от особена защита на потребителя при наличието на неравноправни клаузи произтича необходимостта внимателно да се проучи материалноправното положение на страните по потребителския договор и действителните цели на този договор.
66. Всъщност, за да не се обезсмисли полезното действие на Директивата, е необходимо да се възприеме възможно най-широко тълкуване на понятието за потребители в договорите с двойна цел, за да се предотврати възможността търговецът лесно да заобиколи прилагането на императивните разпоредби относно неравноправните клаузи, като наложи такива клаузи единствено поради това че в искането за кредит са посочени и търговски или професионални цели(37).
67. Разглежданият случай всъщност е пример за такъв риск: от преписката е видно, че кандидатите за кредит са имали определено преобладаваща (ако не и изключителна) цел да придобият семейно жилище, само един от двамата кандидати е извършвал търговска дейност, кредитната институция е обусловила отпускането на кредита за посочените по-горе лични причини от погасяване на предишен дълг с търговски характер на единия от кандидатите и сумата за погасяване на търговския дълг е била приблизително една трета от общата сума на кредита.
68. Както правилно посочва полското правителство, „[Д]иректива 93/13/ЕИО е приета именно с цел да защити потребителите от този тип поведение, т.е. налагането на условия, върху които нямат никакво влияние и които впоследствие нарушават техните права и интереси. Следователно потребителите не могат да бъдат лишени от защитата на Директива 93/13/ЕИО само защото търговецът им е наложил в договор, сключен с нетърговски цели, клауза, която се отнася до търговската им дейност“(38).
69. В заключение по този въпрос, както отбелязват ищците в главното производство(39), възприемането на тълкуването, дадено от Съда по делото Gruber, би означавало, че лицето, което се позовава на качеството потребител, ще носи тежестта да докаже в съда фактите, които подкрепят това му твърдение(40), докато съгласно системата на Директива 93/13 националният съд преценява служебно качеството на потребител на лицето, което се позовава на защита срещу неравноправни клаузи(41).
70. Преминавайки към анализа на целите на разпоредбите, съдържащи се в Директива 93/13, не може да не се отбележи тяхната тясна връзка с тези на последващите директиви(42) — обстоятелство, което подкрепя еднакво и разширително тълкуване на понятието за потребител.
71. Всъщност в областта на защитата на договорите, сключени с търговци, Директива 2011/83 преследва същата цел като Директива 93/13(43) и понятието за потребител, посочено в член 2 от Директива 2011/83, е почти идентично в двете директиви. Освен това същите съображения относно понятието за потребител важат и за Директива 2013/11 и Регламент № 524/2013.
72. Връзката на горепосочените актове с Директива 93/13 става още по-очевидна, поради факта че Директива 2011/83 изменя Директива 93/13, като добавя член 8а. Не е случайно, че и двете обикновено могат да се приложат едновременно към един и същи договор(44). Връзката между двете директиви наскоро бе подчертана от законодателя на Съюза с одобрението на Директива 2019/2161(45), която изменя Директива 93/13, както и Директива 2011/83, що се отнася до по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защитата на потребителите.
73. Ето защо съм съгласен с посоченото от Комисията, че „систематичното тълкуване на понятието „потребител“ е довод в полза на едно хоризонтално разбиране на това понятие по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и на други правни актове на ЕС за защита на потребителите, по-специално Директива 2011/83/ЕС, Директива за АРС и Регламент за ОРС. Разясненията, които са изложени в съображенията на тези актове, следва да се прилагат въз основа на Директива 93/13/ЕИО, тъй като тези актове са функционално свързани с Директивата и са приети с цел защита на потребителя като по-слаба страна в договора с търговеца“(46).
74. Посоченото дотук по отношение на връзката между Директива 93/13 и Директива 2011/83 (и последващите актове) според мен позволява да се оборят съображенията на ответника срещу широкото тълкуване на понятието за потребител, което съвпада с това в Директива 2011/83 и в последващите актове. Тези съображения се съсредоточават по-специално върху различното приложно поле на Директива 93/13 и Директива 2011/83 и върху факта, че тъй като Директива 2011/83 е приета след настъпване на фактите по делото, съдържащото се в нея определение за потребител в случай на договор с двойна цел не е приложимо към настоящия случай.
75. Що се отнася до различното приложно поле на директивите, в допълнение към предходните доводи бих отбелязал само, че определението за договори с двойна цел не се съдържа в подробните правни норми, а в „съображенията“, чиято функция, както е известно, е да предложат тълкувателни насоки, без обвързващо действие.
76. Що се отнася до съображенията, свързани с приложимото право ratione temporis, не става въпрос за прилагане на разпоредбите на приети впоследствие директиви към заверено положение, а само за приемане на телеологично тълкуване, на което вече се отдава предпочитание към момента на действие на самата на Директива 93/13 и което изрично е възприето от законодателя на Съюза в приетото впоследствие законодателство.
77. В това отношение, като вземам предвид съображенията, направени от генерален адвокат Villalón, ще отбележа, че от подготвителните работи(47) по Директива 2011/83 личи, че съображение 17 е резултат от компромис в преговорите между европейските институции относно целесъобразността на тълкуването на понятието за потребител в договорите с двойна цел в съответствие с т.нар. критерий за преобладаващ предмет(48). Подготвителните работи по Директива 2011/83 също потвърждава, че не може да се приеме, че обхватът на съображение 17, е свързан конкретно само с Директива 2011/83.
78. С оглед на горепосочените съображения считам, че е необходимо да се възприеме тълкуване, което да отчита полезното действие на Директивата, системата, от която е част законодателният акт, функцията, която изпълнява, и следователно да се даде предпочитание на по-разширително тълкуване на понятието за потребител при квалифицирането на лице, сключващо договор с двойна цел, като това, което се съдържа в горепосочените съображения от Директива 2011/83, Директива 2013/11 и Регламент № 524/2013.
2. По втория преюдициален въпрос
79. С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция(49) — ако разбирам правилно поради не много ясната формулировка — по същество иска от Съда да посочи критериите, които ѝ позволяват да установи, че професионалната цел, за която един от кредитополучателите е сключил договора за кредит, не е преобладаваща, а има само ограничен характер. Съществува известна степен на припокриване между двата въпроса, тъй като някои аспекти, въз основа на които бе отдадено предпочитание на посоченото по-горе тълкуване на понятието за потребител в договорите с двойна цел, играят и ролята на критерии за установяване дали личната цел преобладава над професионалната в искането за финансиране.
80. При всички положения оценката дали конкретният случай попада в обхвата на понятието за потребител, както бе формулирано по-горе, трябва да се извърши от националния съд, който е призован „с оглед на всички обстоятелства по делото, и по-специално с оглед на клаузите по договора, да провери дали кредитополучателят може да бъде квалифициран като „потребител“ по смисъла на посочената директива“(50).
81. В този смисъл националният съд е длъжен да извърши качествен и количествен анализ на всички елементи, полезни за решаването на конкретния случай, и да направи цялостна оценка на всички обстоятелства по делото, като обърне специално внимание на естеството на стоката или услугата, предмет на разглеждания договор, за да установи целта на придобиването или съответно на получаването ѝ(51).
82. С оглед на това, както предлага националният съд, някои конкретни обстоятелства, които са налице в настоящия случай, могат да играят ролята на общи критерии, въз основа на които да се установи дали изискването професионалната цел да „не преобладава“ над личната е изпълнено в случай на договор с двойна цел.
83. Обстоятелството, че докато е действал по смесен договор, кредитополучателят е сключил договора за кредит заедно с друг съдоговорител, който е действал изключително от съображения за лично потребление, е релевантно и може да послужи и като критерий за определяне дали професионалната цел преобладава в общия контекст на договора.
84. Всъщност фактът, че отчасти е налице и професионална цел, не може да лиши кредитополучателя от статута му на „обикновен“ потребител. Освен това от преписката е видно, че поради условията и реда на изготвяне и сключване на договора сключеният от кредитополучателите договор за кредит е неделим. Непризнаването на статута на потребител на един от двамата кандидати, поради това че единият от тях преследва също и професионална цел, би лишило от защита дори кредитополучател, който е обикновен потребител. Кредитната институция е могла да предложи на кредитополучателите два отделни договора, за да не се припокриват целите.
85. Несъмнено от значение е и обстоятелството, че банката ответник е поставила като условие за предоставянето на кредита погасяването (с част от исканата сума) на друго задължение, договорено в контекста на търговска дейност(52).Това обстоятелство може да играе ролята на дискреционен критерий за определяне дали професионалната цел е „непреобладаваща“, тъй като в конкретните преговори професионалната цел присъства само защото е била „наложена“ от търговеца(53).
86. Безспорно от значение е и количественият аспект, т.е. съотношението между частта от сумата, която е опусната за професионални цели, и тази, която е отпусната за цели от личен характер. В настоящия случай ми се струва, че съотношение 1 към 3 показва, наред с вече установените останали елементи, че професионалната цел „не е преобладаваща“.
3. По ограничаване на действието на решението на Съда във времето
87. На последно място, ответникът по главното производство иска да се ограничат последиците от решението, в случай че не бъде прието ограничителното тълкуване на понятието „потребител“, посочено в член 2, буква б).
88. За тази цел ще отбележа, че „единствено по изключение, въз основа на присъщия на правния ред на Съюза общ принцип на правна сигурност, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позове на тълкувана от него разпоредба, за да оспори добросъвестно установени правоотношения. За да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да са изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите лица и риск от сериозни смущения“(54).
89. Ответникът по главното производство обаче не предоставя точна и подробна информация, за да докаже наличието на двете горепосочени изисквания. Всъщност той само посочва общо обстоятелства, които могат да докажат посочените по-горе изисквания.
90. Поради тази причина считам, че искането трябва да бъде отхвърлено.
IV. Заключение
91. Въз основа на всички гореизложени съображения предлагам Съдът да отговори на отправените от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Варшава-Вола, със седалище във Варшава, Полша) въпроси по следния начин:
„Член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и нейните съображения
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат да бъде квалифицирано като „потребител“ лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, който не извършва такава дейност, е сключило индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен отчасти за стопанска употреба от един от кредитополучателите, и отчасти за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор. Всъщност, като се вземат предвид тълкувателните критерии, предложени в съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС, в случай на договори с двойна цел е достатъчно търговската цел да е толкова ограничена, че да не преобладава в общия контекст на договора.
Член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и нейните съображения
трябва да се тълкуват в смисъл, че
въпросът дали целта от търговско, или от професионално естество е преобладаваща в общия контекст на договора, трябва да бъде решен от националния съд, който трябва да направи цялостна преценка на всички обстоятелства по конкретния случай. За тази цел, в случай на искане за отпускане на кредит от кредитна институция, националният съд може да вземе предвид като критерии за своята преценка: връзката между сумата, отпусната за професионални цели, и тази, отпусната за лични цели, обстоятелството, че кредитът е поискан съвместно с лице, което не извършва професионална или търговска дейност и няма връзка с търговската дейност на другия кандидат и евентуалното обуславяне на отпускането на кредита за лични цели с едновременното изплащане на дълг, договорен за търговски или професионални цели от един от двамата кандидати“.