Дело C‑87/12

Kreshnik Ymeraga и др.

срещу

Ministre du Travail, de l’Emploi et de l’Immigration

(Преюдициално запитване, отправено от Cour administrative)

„Гражданство на Съюза — Член 20 ДФЕС — Право на пребиваване на гражданите на трети страни, членове на семейството на гражданин на Съюза, който не е използвал правото си на свободно движение — Основни права“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г.

1.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Бенефициери — Членове на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети страни — Условие — Гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение — Прилагане на Директива 2003/86 към членовете на семейството на гражданина на Съюза — Изключване

(член 2, точка 2 и член 3, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета; член 3, параграф 3 от Директива 2003/86 на Съвета)

2.        Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Гражданин на Съюза, който никога не е упражнявал правото си на свободно движение — Условие за включване — Прилагане на мерки, като последица от които той е лишен от възможността действително да упражнява най-съществената част от правата, които му предоставя статутът на гражданин на Съюза — Критерий за преценка — Мерки, като последица от които съответният гражданин на Съюза е принуден да напусне територията на Съюза — Отказ да се предостави право на пребиваване на членовете на неговото семейство, които са граждани на трети страни — Обстоятелство, което не е достатъчно, за да се приеме, че е лишен от посочената възможност

(членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС)

3.        Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Зачитане на личния и семейния живот — Отказ да се предостави право на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трети страни — Случай, който не попада в приложното поле на правото на Съюза — Преценка от гледна точка на Европейската конвенция за правата на човека — Преценка, която е от компетентността на националната юрисдикция

(член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.        Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството и Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки не се прилагат за граждани на трети страни, които искат да получат право на пребиваване, за да се присъединят към член на своето семейство, който е гражданин на Съюза, но никога не е използвал правото си на свободно движение като гражданин на Съюза и винаги е пребивавал като гражданин на Съюза в държавата членка, на която е гражданин.

(вж. точка 33)

2.        Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже на гражданин на трета страна да пребивава на нейна територия, въпреки че този гражданин иска да живее с член на своето семейство, който е гражданин на Европейския съюз, живее в тази държава членка и е неин гражданин и никога не е използвал правото си на свободно движение като гражданин на Съюза, при условие че отказът няма да лиши съответния гражданин на Съюза от възможността действително да упражнява най-съществената част от правата, които му предоставя статутът на гражданин на Съюза.

В това отношение, макар да е възможно по икономически съображения или с цел запазване на единството на семейството на територията на Съюза за гражданина на държава членка да изглежда желателно членовете на семейството му, които не са граждани на някоя от държавите членки, да могат да пребивават с него на територията на Съюза, само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че гражданинът на Съюза ще бъде принуден да напусне територията на Съюза, ако не им бъде предоставено такова право.

(вж. точки 38 и 45 и диспозитива)

3.        Когато в конкретната хипотеза за членовете на семейството на гражданин на Съюза, които са граждани на трета страна, не се прилага нито Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, нито Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството, а и отказът на дадена държава членка да предостави право на пребиваване на членовете на семейството на посочения гражданин на Съюза не би лишил същия от възможността действително да упражнява най-съществената част от правата, които му предоставя статутът на гражданин на Съюза, трябва да се приеме, че въпросният отказ не е издаден при прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради което въпросът за съвместимостта на този отказ с основните права не може да се преценява от гледна точка на учредените с Хартата права.

Тази констатация не предрешава въпроса дали при анализ на случая от гледна точка на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, страни по която са всички държави членки, не би било недопустимо по делото в главното производство да се откаже право на пребиваване на съответните граждани на трета страна.

(вж. точки 42—44)