Дело T-187/06

Ralf Schräder

срещу

Служба на Общността за сортовете растения (СОСР)

„Закрила на Общността на сортовете растения — Сорт растение „SUMCOL 01“ — Отхвърляне на заявката за закрила на Общността — Липса на отличителен характер на предложения за закрила сорт“

Резюме на решението

1.      Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Условия за предоставяне на закрилата

(член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2100/94 на Съвета)

2.      Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Условия за предоставяне на закрилата

(член 7, параграф 2 от Регламент № 2100/94 на Съвета)

3.      Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Решение за предоставяне или за отказ на закрилата

(членове 76 и 78 от Регламент № 2100/94 на Съвета)

1.      Макар общностният съд да признава свободата на преценка на администрацията в икономическата или техническата област, това не означава, че той трябва да се въздържа от упражняване на контрол върху тълкуването от администрацията на данни с такъв характер. Всъщност общностният съд трябва по-специално не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали са достоверни и съгласувани, но и дали включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения. Все пак в рамките на този контрол той не следва да заменя икономическата или техническата преценка на администрацията със собствената си преценка.

Преценката на различимия характер на растителен сорт с оглед на критериите, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент № 2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения, е сложна от научна и техническа гледна точка — обстоятелство, което може да обоснове ограничаване на обхвата на съдебния контрол. Всъщност такава преценка изисква особени експертни и технически познания, по-специално в областта на ботаниката и на генетиката. За сметка на това преценката за наличието на друг общоизвестен сорт с оглед на критериите, посочени в член 7, параграф 2 от споменатия регламент, не изисква особени експертни или технически познания и не представлява сложност, която може да обоснове ограничаване на обхвата на съдебния контрол.

(вж. точки 61 и 63—65)

2.      Съгласно самите указания на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенция UPOV) публикуването в научната литература на подробно описание на сорт растение е един от елементите, които могат да се отчетат, за да се докаже неговата общоизвестност. Подобно обстоятелство също може да се вземе предвид на основание на член 7, параграф 2 от Регламент № 2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения. От една страна, тази разпоредба всъщност не съдържа изчерпателен списък на обстоятелствата, въз основа на които може да се докаже общоизвестността на референтен сорт, което се потвърждава от употребата на наречието „по-специално“. От друга страна, съгласно предпоследното съображение от Регламент № 2100/94, посоченият регламент държи сметка по-специално за Конвенцията UPOV.

(вж. точки 94, 97 и 99)

3.      С член 76 от Регламент № 2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения се предоставя правомощие да разследва по своя инициатива фактите, по-специално посредством мерките за събиране на доказателства, изброени в член 78 от посочения регламент. Следователно доколкото дадена мярка за събиране на доказателства може да бъде приета служебно, без отделението по жалбите да е длъжно да обсъжда предварително целесъобразността ѝ или необходимостта от нея със страните, подобна мярка може и да се отмени служебно при същите условия, ако в хода на разискванията отделението по жалбите достигне до различна преценка. В този случай не става въпрос за решения, приети изненадващо, в нарушение на принцип, за който се твърди, че е общ принцип на общностното право, а за упражняване от отделението по жалбите на дискреционното му правомощие по посочения член 76.

(вж. точка 121)