РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
2 декември 2021 година(*)
„Обжалване — Дъмпинг — Внос на слънцезащитно стъкло с произход от Китай — Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 2, параграф 7, букви б) и в) — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Отказ — Понятие за „значително нарушение, пренесено от предишната система на непазарна икономика“ по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире — Данъчни облекчения“
По съединени дела C‑884/19 P и C‑888/19 P
с предмет две жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 3 и 4 декември 2019 г.,
Европейска комисия, представлявана първоначално от L. Flynn, T. Maxian Rusche и A. Demeneix, а впоследствие от L. Flynn и T. Maxian Rusche,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, установено в Анхуей (Китай), представлявано от Y. Melin и B. Vigneron, адвокати,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH, установено в Черниц (Германия), представлявано от R. MacLean, solicitor,
встъпила страна в първоинстанционното производство (C‑884/19 P),
и
GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH, установено в Черниц (Германия), представлявано от R. MacLean, solicitor,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd, установено в Анхуей (Китай), представлявано от Y. Melin и B. Vigneron, адвокати,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, представлявана първоначално от L. Flynn, T. Maxian Rusche и A. Demeneix, а впоследствие от L. Flynn и T. Maxian Rusche,
ответник в първоинстанционното производство (C‑888/19 P),
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: K. Jürimäe (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на четвърти състав, S. Rodin и N. Piçarra, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: А. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 8 юли 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Със съответните си жалби Европейската комисия и GMB Glasmanufaktur Brandenburg GmbH (наричано по-нататък „GMB“) искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2019 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14 RENV, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:668), с което Общият съд отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (ОВ L 142, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“).
Правна уредба
Антидъмпинговото споразумение
2 С Решение 94/800/ЕО от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3), Съветът на Европейския съюз одобрява Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., както и споразуменията от приложения 1—3 към това споразумение, сред които е Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“).
3 Член 2 от Антидъмпинговото споразумение определя правилата, които уреждат „[о]пределяне[то] на дъмпинга“.
Правото на Съюза
4 Към момента на настъпване на фактите в основата на спора разпоредбите, уреждащи приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз, се съдържат в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправка ОВ L 7, 2010 г., стр. 22, наричан по-нататък „основният регламент“).
5 Съгласно съображение 6 от основния регламент:
„При определяне на нормалната стойност за страни с непазарна икономика е уместно да се уточнят правила за избора на подходяща трета страна с пазарна икономика, която да се използва за сравнение, или където не е възможно да се намери подходяща трета страна, да се предвиди нормалната стойност да се определя на всяка друга разумна основа“.
6 В член 2, параграфи 1—6 от този регламент са установени правилата за определяне на нормалната стойност.
7 Член 2, параграф 7 от посочения регламент предвижда:
„a) В случай на внос от страни без пазарна икономика [по-специално Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Северна Корея, Киргизстан, Молдова, Монголия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан] нормалната стойност се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Общността за сходни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.
[…]
б) В антидъмпингови разследвания, които се отнасят до внос от Китайската народна република, Виетнам и Казахстан и всяка страна с непазарна икономика, която е член на СТО към датата на откриване на разследването, нормална стойност се определя в съответствие с параграфи от 1 до 6, ако е показано, въз основа на надлежно мотивирани искания от един или повече производители, които са обект на разследване и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в буква в), че преобладават условия на пазарна икономика за този производител или производители по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт. Когато случаят не е такъв, ще се прилагат правилата, описани в буква а).
в) Исканията по буква б) […] трябва да съдържат достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, тоест ако:
– решенията на дружествата във връзка с цените, разходите и вложените материали, включително, например, суровините, разходите за технологии и труд, продукция, продажби и инвестиции, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето, и без значителна намеса на държавата в това отношение, а разходите за основните вложени материали отразяват в голяма степен пазарните стойности;
– дружествата имат ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи;
– производствените разходи и финансовото положение на дружествата не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове;
– разглежданите дружества са обект на законодателство относно несъстоятелност и собственост, което гарантира правна сигурност и стабилност за действието на дружествата, и
– превръщането на обменните курсове се извършва по пазарен курс.
[…]“.
Обстоятелствата по спора
8 Обстоятелствата по спора, изложени в обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.
9 Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd (наричано по-нататък „Xinyi PV“), установено в Китай дружество, произвежда там и изнася за Съюза слънцезащитното стъкло, посочено в спорния регламент. Единственият му акционер е Xinyi Solar (Hong Kong) Ltd, дружество, установено в Хонконг (Китай), което се котира на борсата на Хонконг.
10 На 21 май 2013 г. в рамките на процедурата, довела до приемането на спорния регламент, Xinyi PV подава искане за получаване на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“) по смисъла на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент.
11 След като получава отговорите на Xinyi PV на антидъмпинговия въпросник и на искане за допълнителна информация, Комисията извършва проверка на представените сведения в седалището на това дружество в Китай между 21 и 26 юни 2013 г. В края на юни и през юли 2013 г. Xinyi PV предоставя допълнителна информация със съгласието на Комисията и в съответствие с нейните искания.
12 С писмо от 22 август 2013 г. Комисията уведомява Xinyi PV, че не счита за възможно да уважи искането му за получаване на СПИ, тъй като, макар това дружество да отговаря на условията по член 2, параграф 7, буква в), първо, второ, четвърто и пето тире от основния регламент, то обаче не отговаря на условието по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от този регламент (наричано по-нататък „писмото от 22 август 2013 г.“). Комисията приканва Xinyi PV да представи коментари.
13 На 1 септември 2013 г. Xinyi PV представя коментарите си, като оспорва преценките на Комисията.
14 С писмо от 13 септември 2013 г. Комисията уведомява Xinyi PV за окончателното си решение да отхвърли искането му за предоставяне на СПИ (наричано по-нататък „писмото от 13 септември 2013 г.“).
15 Видно от писмата от 22 август и 13 септември 2013 г., откъси от които са възпроизведени в точки 63—65 от обжалваното съдебно решение, това отхвърляне се основава на съображението, че Xinyi PV не отговаря на критерия за предоставяне, посочен в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, съгласно който производствените разходи и финансовото положение на предприятията не трябва да са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика (наричан по-нататък „третият критерий за предоставяне на СПИ“). Всъщност според Комисията Xinyi PV се е ползвало от два благоприятни данъчни режима, а именно, от една страна, програмата „2 Free 3 Halve“, позволяваща на дружествата с чуждестранен капитал да се ползват от пълно освобождаване от данъчно облагане (0 %) в продължение на две години, а през следващите три години — от данъчна ставка от 12,5 % вместо редовната данъчна ставка от 25 %, и от друга страна, данъчния режим за високотехнологичните предприятия, съгласно който дружеството се облага с намалена данъчна ставка от 15 % вместо редовната ставка от 25 %.
16 На 26 ноември 2013 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 1205/2013 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република (ОВ L 316, 2013 г., стр. 8, наричан по-нататък „временният регламент“).
17 В съображения 34—47 от този регламент Комисията припомня причините, поради които е отказан СПИ на четири дружества или групи от дружества, оказали съдействие при разследването, сред които е Xinyi PV. Съображение 43 гласи по-специално следното:
„[…] и четиримата производители износители, индивидуално или като група [от дружества], не успяха да докажат, че не са обект на значителни нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика. Тези дружества или групи от дружества съответно не отговориха на критерий 3 за предоставяне на [СПИ]. По-конкретно и четиримата производители износители или групи от производители износители се ползваха от преференциални данъчни режими“.
18 На 13 май 2014 г. Комисията приема спорния регламент, с който налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на произведени от Xinyi PV продукти от слънцезащитно стъкло.
19 В съображение 34 от този регламент тя потвърждава изводите си, изложени в съображения 34—47 от временния регламент, че всички искания за получаване на СПИ трябва да се отхвърлят. По-специално в съображение 33 от спорния регламент се посочва следното:
„[Xinyi PV] изтъкна, че извлечените ползи от преференциални данъчни режими и безвъзмездни средства не представляват съществен дял от неговия оборот. В това отношение следва да се припомни, че Комисията вече отговори на този, както и на други аргументи, в [писмото от 13 септември 2013 г.], в което уведоми заинтересованата страна за решението си относно предоставянето на [СПИ]. По-специално беше подчертано, че поради естеството на това предимство абсолютните ползи, извлечени през [разследвания период], нямат отношение към оценката на това дали нарушението на правилата на свободната конкуренция е „значително“. Поради това твърдението беше отхвърлено“.
Производството преди жалбата и постановяването на обжалваното съдебно решение
20 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 7 август 2014 г., Xinyi PV иска отмяна на спорния регламент в частта, в която се отнася до него. В подкрепа на жалбата си то изтъква четири основания, като с първото от тях, разделено на две части, се твърди нарушение на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
21 С решение от 16 март 2016 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14, EU:T:2016:154) Общият съд уважава първата част от това първо основание, с мотива че по същество Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че нарушението, произтичащо от данъчните облекчения, предоставени от китайските власти на Xinyi PV, е било „пренесено от предишната система на непазарна икономика“. Ето защо, без да разглежда втората част от посоченото основание, Общият съд отменя спорния регламент в частта му относно Xinyi PV.
22 Това решение е отменено с решение на Съда от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings (C‑301/16 P, EU:C:2018:132), с мотива че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото при тълкуването на условието за наличие на нарушение, „пренесено от предишната система на непазарна икономика“, определено в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент. Съдът връща делото на Общия съд за ново разглеждане и не се произнася по съдебните разноски.
23 След връщането на делото за ново разглеждане от Общия съд последният възобновява производството. Xinyi PV, Комисията и GMB представят становищата си по последиците от решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings (C‑301/16 P, EU:C:2018:132) за разрешаването на спора и отговарят писмено на поставените от Общия съд въпроси. Проведено е ново съдебно заседание.
24 С обжалваното съдебно решение Общият съд уважава втората част от първото основание, изтъкнато от Xinyi PV, с мотива че отхвърлянето от Комисията на искането за получаване на СПИ от това дружество е опорочено от явна грешка в преценката за наличието на значително нарушение по отношение на производствените разходи и на финансовото положение на посоченото дружество. Поради това Общият съд отменя спорния регламент, без да разглежда останалите три основания, изтъкнати от последното.
Производството пред Съда и исканията на страните
25 С жалбата си по дело C‑884/19 P Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли първото основание на жалбата пред първата инстанция по същество,
– да върне делото на Общия съд за произнасяне по второто, третото и четвъртото основание на жалбата пред първата инстанция, и
– да не се произнася по съдебните разноски в настоящото производство и свързаните с него предходни производства, а именно разноските в първоинстанционното производство и в производството по предходната жалба.
26 С жалбата си по дело C‑888/19 P GMB иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли по същество втората част на първото основание на жалбата пред първата инстанция,
– да върне делото на Общия съд за произнасяне по останалите основания на жалбата пред първата инстанция, и
– да осъди Xinyi PV да плати съдебните разноски на обжалващия в настоящото производство, в първоинстанционното производство и в производството по предходната жалба.
27 В писмения си отговор на посочените две жалби Xinyi PV иска от Съда:
– да отхвърли двете жалби, и
– да осъди Комисията и GMB да заплатят съдебните разноски.
28 С решение на председателя на Съда от 11 март 2020 г. дела C‑884/19 P и C‑888/18 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.
По жалбите
29 В подкрепа на съответните си жалби Комисията и GMB изтъкват по три основания, които по същество се припокриват. Първите са изведени от грешки при прилагане на правото, които опорочават тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент и разпределянето на тежестта на доказване, вторите — от грешки при прилагането на тази разпоредба, а третите — от процесуални нарушения.
30 Най-напред следва да се разгледат първите основания в подкрепа на настоящите жалби.
Доводи на страните
31 С първото основание на жалбата по дело C‑884/19 P и с първата част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P Комисията и GMB съответно твърдят по същество, че в точки 55—61, 67 и 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд е тълкувал неправилно член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, а според Комисията, също и член 2, параграф 7, буква б) от този регламент. С втората част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P GMB освен това упреква Общия съд, че в точки 68, 69 и 72 от това решение е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до разпределянето на тежестта на доказване за прилагането на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от посочения регламент.
32 На първо място, Комисията с първото си основание за обжалване и GMB с първата част от първото си основание за обжалване твърдят, че Общият съд неправилно е взел предвид за целите на тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент изброените в член 2, параграфи 1—6 от този регламент елементи за изчисляването на нормалната стойност и е установил връзка между значителното нарушение на финансовото положение на предприятието и факторите във връзка с производството и търговията на съответния сходен продукт.
33 Първо, Комисията и по същество GMB изтъкват, че Общият съд неправилно е обърнал логическата последователност на етапите на определяне на нормалната стойност в разследване по отношение на Китай. Противно на възприетия от Общия съд подход, член 2, параграфи 1—6 от основния регламент бил ирелевантен за целите на тълкуването на член 2, параграф 7, букви б) и в), трето тире от този регламент. Всъщност неговото прилагане в рамките на разследване по отношение на Китай произтичало от факта, че са изпълнени условията по член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент, който съчетавал макроикономически и микроикономически показатели. Сред тях единствено критерият, посочен в първата част на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от същия регламент, изисквал конкретно влияние върху цените и разходите.
34 Освен това в решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal (C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 47—50 и 53) Съдът вече постановил, че член 2, параграф 7 от основния регламент отразява самостоятелен за правния ред на Съюза подход. Следователно не можело да се установи никакво съответствие между тази разпоредба и член 2 от Антидъмпинговото споразумение, който бил транспониран в правния ред на Съюза в член 2, параграфи 1—6 от основния регламент.
35 Второ, Комисията и GMB считат, че в точки 58 и 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е обосновал тълкуването си с оглед на списъка по член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, който се отнася до нарушенията „по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове“.
36 Всъщност, както Общият съд посочил в точка 59 от обжалваното съдебно решение, този списък бил само примерен.
37 При всички положения според Комисията сред съдържащите се в посочения списък елементи само бартерната търговия е посочена в член 2, параграф 3, втора алинея от основния регламент, без впрочем да е част от елементите, използвани за изчисляването на нормалната стойност по метода, определен в член 2, параграфи 1—6 от този регламент.
38 В писмения си отговор на жалбата по дело C‑884/19 P GMB добавя, че изброените в примерния списък елементи обозначават фактори, които имат пряко въздействие върху финансовото положение на дадено предприятие, а не върху производствените му разходи, така че тези елементи не могат да обосноват връзката с член 2, параграфи 1—6 от основния регламент. Освен това Общият съд не изложил достатъчно мотиви за извършеното от него сближаване между тази разпоредба и член 2, параграф 7, буква в), трето тире от този регламент.
39 Трето, Комисията и GMB считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 59—61 от обжалваното съдебно решение, тъй като е приложил по аналогия решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group (C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 79—82). В това решение Съдът тълкувал само първата част на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент. Текстът, целта и предметът на тази разпоредба обаче се различавали от тези на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от този регламент.
40 Четвърто, Комисията и GMB изтъкват по същество, че възприетото от Общия съд тълкуване лишава член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент от част от полезното му действие. Всъщност законодателят на Съюза приел в тази разпоредба два отделни критерия, а именно, от една страна, наличието на значително нарушение на производствените разходи на дружество, искащо СПИ и от друга страна, наличието на значително нарушение на финансовото му положение. Възприетото от Общия съд тълкуване обаче поставяло наличието на значително нарушение на финансовото положение в зависимост от доказването, че посоченото нарушение включва значително нарушение на производствените разходи.
41 В този контекст Комисията подчертава, че критерият относно финансовото положение е широк и обхваща обща преценка, която не се отнася задължително в тесен смисъл до производствените разходи или до цените. По този начин законодателят на Съюза предположил, че ако финансовото положение е обект на значителни нарушения, предприятието не действа в условията на пазарна икономика и следователно неговите разходи или цени могат да бъдат обект на цялостно нарушение. Такъв бил случаят, когато предприятието е освободено от данъци.
42 Пето, Комисията счита, че член 2, параграф 7, буква в), четвърто и пето тире от основния регламент подкрепя нейното тълкуване на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от този регламент. От една страна, посочените в споменатите четвърто и пето тире критерии били абстрактни и не изисквали никаква преценка на действителното въздействие върху възможността за изчисляване на нормалната стойност въз основа на параграфи 1—6 от този член. От друга страна, отчитането на съотношението „данъчно освобождаване/оборот“ водело до неоправдана дискриминация между бенефициерите по една и съща данъчна мярка.
43 GMB излага и доводи, свързани със структурата на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да подчертае, че петте тирета от тази разпоредба съдържат специфични критерии. От това следвало, че финансовото положение представлява фактор, свързан с производството и търговията на съответния сходен продукт.
44 На второ място, с втората част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P GMB твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 68, 69 и 72 от посоченото съдебно решение, като е приел, че Комисията е трябвало да даде по-подробни разяснения в решението си за отхвърляне на искането за предоставяне на СПИ на Xinyi PV, разглеждайки конкретното въздействие на нарушенията на финансовото положение на последното. По този начин Общият съд неправилно прехвърлил на Комисията тежестта на доказване за изпълнението на условията за предоставяне на СПИ, докато съгласно практиката на Съда тази тежест се носела от страната, поискала предоставянето на този статут. Според GMB, противно на твърдението в точки 72 и 73 от обжалваното съдебно решение, Xinyi PV е трябвало да докаже, че разглежданите преференциални данъчни режими не водят до значителни нарушения на финансовото му положение, а не Комисията да докаже обратното, тъй като последната институция е длъжна само да прецени представените от Xinyi PV доказателства, което тя впрочем е направила в разглеждания случай.
45 Xinyi PV оспорва всички тези доводи.
46 На първо място, Xinyi PV разбира доводите на Комисията в смисъл, че според тази институция изразът „по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт“, съдържащ се в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, се отнася само до първата част от първия критерий за предоставяне на СПИ, посочен в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от този регламент. Такова тълкуване обаче било несъвместимо със самия текст на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от посочения регламент, който се отнасял конкретно до разходите за производство на сходния продукт. Освен това Комисията не обяснила каква била целта на другите четири критерия за предоставяне на СПИ, ако те не позволявали използването на разходите и продажните цени, прилагани в Китай през разследвания период, в случай че тези разходи и продажни цени са подходящи за изчисляване на нормалната стойност. Комисията извършила тълкуване на тези други критерии, което не било свързано с целта на член 2, параграф 7, букви б) и в) от същия регламент.
47 На второ място, Xinyi PV по същество счита, че в настоящото дело Общият съд правилно е можел да направи сравнение с делото, по което е постановено решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group (C‑337/09 P, EU:C:2012:471). Всъщност и в двете дела институциите на Съюза са отказали да разгледат доказателствата, представени в подкрепа на искане за предоставяне на СПИ.
48 Освен това също както при прилагането на член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, Комисията трябвало в рамките на третото тире от тази разпоредба винаги да преценява въздействието на нарушението или на липсата на нарушение върху цените или върху разходите на производителя. Тя не можела да се задоволи с абстрактна и неточна преценка.
49 На трето място, що се отнася до доводите във връзка с полезното действие на израза „финансово положение“, съдържащ се в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, Xinyi PV възразява, че ако значителното нарушение на финансовото положение на дадено дружество въздейства по-скоро върху неговите цени, отколкото върху разходите му, направеното от Общия съд тълкуване не лишавало този израз от неговото полезно действие.
50 На четвърто място, що се отнася до член 2, параграф 7, буква в), четвърто и пето тире от основния регламент, било очевидно, че релевантното в рамките на четвъртото тире на тази разпоредба обстоятелство, че дадено дружество не е обект на производство по несъстоятелност, изкривява разходите и цените му. Също така евентуалната печалба, релевантна в рамките на пето тире от посочената разпоредба, от обменен курс, който е по-благоприятен от пазарния курс при покупката или продажбата на чуждестранна валута, се отразявала съответно върху разходите и цените на дружеството.
51 В писмените си реплики и дуплики, представени по дело C‑884/19 P, Комисията и GMB съответно възразяват, че не съществува никакво общо изискване, което да е еднакво за петте критерия за предоставяне на СПИ, съдържащи се в петте тирета на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и което да налага да се доказва действително нарушение, отнасящо се до производствените разходи.
52 В това отношение Комисията подчертава по-специално, че с оглед на текста на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент изискването условията на пазарна икономика да имат превес за съответния производител, що се отнася до производството и търговията на сходния продукт, изобщо не посочва производствените разходи и липсата на действително нарушение, отнасящо се до тези разходи. Комисията и GMB считат по същество, че това изискване следователно се отнася само до контекста, в който извършва дейността си производителят, докато петте критерия, изброени в член 2, параграф 7, буква в) от този регламент, засягат различни аспекти от този контекст. Xinyi PV впрочем признавало, че четвъртият и петият критерий автоматично предполагат въздействие върху разходите. За Комисията и GMB същото трябвало да важи и за третия критерий.
53 Комисията изтъква още, че не може да се изведе друго тълкуване от целта на член 2, параграф 7 от основния регламент да се избегне вземането под внимание на цените и разходите, прилагани в страните с непазарна икономика, доколкото там тези параметри не са нормален резултат на действащите на пазара сили. Следователно ставало въпрос за уводна разпоредба, докато критериите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от този регламент, имали за цел да се определи дали дружество, което иска СПИ, е подчинено единствено на нормалните пазарни закони. Това уводно естество щяло да се изопачи, ако, както направил Общият съд, всички тези критерии трябвало да зависят от доказването на реално въздействие върху производствените разходи за всеки специфичен продукт, който дружеството произвежда и изнася за всеки разследван период.
54 GMB добавя, че практиката на Комисията по вземане на решения потвърждава възможността да се откаже СПИ на основание на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент поради нарушения, които въздействат само на финансовото положение на съответния оператор, например поради наличието на преференциален данъчен режим. Освен това от практиката на Общия съд следвало, че член 2, параграфи 1—6 и член 2, параграф 7 от този регламент съставляват два отделни набора от правила.
Съображения на Съда
Предварителни бележки
55 Член 2, параграф 7 от основния регламент, съобразно заявеното в съображение 6 от този регламент, въвежда специален режим, съдържащ подробни правила за изчисляването на нормалната стойност по отношение на вноса от страни без непазарна икономика (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Rusal Armenal, C‑21/14 P, EU:C:2015:494, т. 47).
56 Така, съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, когато се осъществява внос от страни без пазарна икономика, нормалната стойност по принцип се определя въз основа на цената или на конструираната стойност в трета страна с пазарна икономика чрез дерогиране на правилата, установени в член 2, параграфи 1—6 от същия регламент, т.е. съгласно метода на държавата аналог. Така тази разпоредба има за цел да се избегне вземането под внимание на цените и разходите, прилагани в страните с непазарна икономика, доколкото там тези параметри не са нормален резултат на действащите на пазара сили (решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 64 и цитираната съдебна практика).
57 По силата на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент обаче при антидъмпингови разследвания относно внос по-специално от Китай нормалната стойност се определя в съответствие с член 2, параграфи 1—6 от посочения регламент и следователно не по метода на държавата аналог, ако е установено — въз основа на надлежно мотивирани претенции от един или повече производители, обект на разследването, и в съответствие с критериите и процедурите, определени в член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент — че условията на пазарна икономика преобладават за този производител или тези производители по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт (решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 65 и цитираната съдебна практика).
58 Както е видно от различните регламенти, от които произтича член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, тази уредба цели да даде възможност на производителите, подчинени на изискванията на пазарната икономика, които са се появили по-специално в Китай, да се ползват от статут, съответстващ в по-голяма степен на личното им положение, а не на общото положение в страната, в която са установени (решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 66 и цитираната съдебна практика).
59 Следователно тежестта на доказване се носи от производителя, който иска да ползва СПИ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. За тази цел член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от този регламент предвижда, че представените от такъв производител искания трябва да съдържат достатъчни доказателства като посочените в последната разпоредба, че той действа в условията на пазарна икономика. Следователно институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, предвидени с оглед на предоставянето на посочения статут. Тези институции обаче трябва да преценят дали предоставените от съответния производител доказателства са достатъчни, за да се установи, че критериите по посочения член 2, параграф 7, буква в), първа алинея са изпълнени, така че да му се признае СПИ, а съдът на Съюза трябва да провери дали тази преценка не е опорочена от явна грешка (вж. в този смисъл решения от 2 февруари 2012 г., Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет, C‑249/10 P, EU:C:2012:53, т. 32 и от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 67 и цитираната съдебна практика).
60 В настоящия случай е безспорно, че искането на Xinyi PV да му се предостави СПИ, е било отхвърлено единствено с мотива че това дружество не е доказало, че отговаря на третия критерий за предоставяне на СПИ, който е посочен в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
61 Съгласно посочената разпоредба съответният производител трябва да предостави достатъчни доказателства, от които да е видно, че производствените му разходи и финансовото му положение не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика, по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове.
62 От текста на посочената разпоредба е видно, че с нея се въвеждат две кумулативни условия, отнасящи се, от една страна, до наличието на значително нарушение на производствените разходи и на финансовото положение на съответното предприятие и от друга страна, до обстоятелството, че това нарушение е пренесено от предишната система на непазарна икономика (решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 70).
63 Обжалваното съдебно решение се отнася само до първото от тези условия, тъй като Общият съд е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката по този въпрос.
64 В това отношение в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че с оглед на текста на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент уредените в член 2, параграф 7, буква в) от последния критерии имат предвид производството и търговията на съответния сходен продукт. Като счита, че това уточнение се вписва в контекста на член 2 от посочения регламент, който установява правилата за изчисляване на нормалната стойност, в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че съвкупността от уредените в член 2, параграф 7, буква в) от същия регламент критерии „разкриват стремежа да се провери дали операторът, който иска да му бъде предоставен [СПИ], действа, що се отнася до производството и продажбата на съответния подобен продукт, в съответствие с принципите, позволяващи изчисляване на нормалната стойност“.
65 Именно в този контекст в точки 58—61 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент в смисъл, че когато става въпрос за обстоятелства или мерки, които засягат най-общо финансовото положение на предприятието, Комисията трябва също да прецени с оглед на представените в хода на административното производство доказателства дали тези обстоятелства или тези мерки действително стоят в основата на значително нарушение на факторите, определящи елементите във връзка с производството и търговията със съответния сходен продукт.
66 В случая в точки 66—72 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество приема, че Комисията не може да се основе само на данъчното предимство, от което се е ползвало Xinyi PV, и на факта, че това предимство може да привлече инвеститори в капитала, за да отхвърли третия критерий за предоставяне на СПИ. За тази цел в точка 67 от посоченото съдебно решение той отбелязва, че тези мотиви се отнасят най-много до финансовото положение на това дружество от изключително абстрактна гледна точка, която не е свързана с обстоятелствата, изрично посочени в член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, или с други обстоятелства във връзка с производството и търговията със съответния сходен продукт, чието значително нарушение, произтичащо от спорното облекчение, би поставило под въпрос възможността да се изчисли валидно нормалната стойност в приложение на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент.
67 От припомнянето на тези обстоятелства следва, че по същество Общият съд е тълкувал член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент в смисъл, че наличието на значително нарушение на цялостното финансово положение на съответния производител може да доведе до отхвърляне от страна на Комисията на искане за предоставяне на СПИ на този производител само ако това нарушение въздейства върху производството или търговията на съответния сходен продукт, което Комисията следва да прецени.
68 С първото основание на жалбата по дело C‑884/19 P, както и с първата част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P Комисията и GMB оспорват това тълкуване, което според тях е опорочено от няколко грешки при прилагане на правото. С втората част от първото основание на жалбата по последното дело GMB упреква Общия съд и за това, че неправилно е обърнал тежестта на доказване.
69 Посочените две твърдения следва да се разгледат последователно.
По твърдените грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент
70 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 12 септември 2019 г., Комисия/Kolachi Raj Industrial, C‑709/17 P, EU:C:2019:717, т. 82 и цитираната съдебна практика).
71 Именно с оглед на тази съдебна практика следва да се тълкува член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, който установява третия критерий за предоставяне на СПИ, и по-конкретно условието за наличие на значително нарушение на производствените разходи и на финансовото положение на съответното предприятие.
72 На първо място, що се отнася до буквалното тълкуване на това условие, следва да се припомни, че както следва от член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент и от точка 61 от настоящото съдебно решение, съответният производител трябва да представи достатъчни доказателства, от които да е видно, че „производствените [му] разходи и финансовото [му] положение […] не са обект на значителни нарушения“.
73 Употребата на съюза „и“ означава недвусмислено, че този производител трябва да докаже, от една страна, липсата на значителни нарушения на производствените му разходи и от друга, липсата на значителни нарушения на финансовото му положение. Ето защо посоченото условие се основава на две кумулативни и отделни подусловия.
74 Това обстоятелство означава, че СПИ не може да се предостави, ако не е налице едно от тези подусловия, независимо дали става въпрос за подусловието във връзка с липсата на значително нарушение, пренесено от предишната система на непазарна икономика, на производствените разходи на съответния производител, или за подусловието във връзка с липсата на значително нарушение на финансовото положение на производителя.
75 Като обаче поставя възможността за отхвърляне на искане за получаване на СПИ поради наличието на значително нарушение на финансовото положение на съответния производител по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент в зависимост от констатацията, че това нарушение засяга производството и търговията на съответния сходен продукт, даденото от Общия съд тълкуване, както е изложено в точки 64—67 от настоящото съдебно решение, води до объркване на посочените кумулативни и отделни подусловия и прави напълно ирелевантно посочването на значителното нарушаване на финансовото положение на съответния производител.
76 Обстоятелството, че тази разпоредба съдържа списък с параметри, които могат да доведат до нарушения, попадащи в приложното ѝ поле, „по-специално във връзка с амортизацията на активите, други отписвания на активи, бартерна търговия и плащане чрез компенсиране на дългове“, не противоречи на това тълкуване.
77 Всъщност, както правилно отбелязва Общият съд в точка 59 от обжалваното съдебно решение, използването на наречието „по-специално“ показва, че този списък е само примерен, като не установява никаква изрична връзка между посочените в него параметри и факторите, отчитани при изчисляването на нормалната стойност съгласно член 2, параграфи 1—6 от основния регламент.
78 От това следва, че с оглед на текста си член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент не съдържа никакви данни за обвързване на преценката за наличието на значително нарушение на финансовото положение на съответния производител с производствените му разходи или с релевантните фактори за определянето на нормалната стойност съгласно член 2, параграфи 1—6 от този регламент.
79 Напротив, тази формулировка предполага, че третият критерий за предоставяне на СПИ обхваща финансовото положение в широк смисъл на съответния производител и не се отнася задължително в тесен смисъл до производствените разходи или до цените.
80 Следователно, както по същество твърдят Комисията и GMB, направеното от Общия съд тълкуване противоречи на ясния текст на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
81 На второ място, контекстът и общата структура на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент също обезсилват възприетото от Общия съд тълкуване и подкрепят тълкуването, изложено в точка 79 от настоящото съдебно решение.
82 Първо, що се отнася до установената от Общия съд тясна връзка между тази разпоредба и член 2, параграфи 1—6 от основния регламент, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, посочена в точки 55—57 от настоящото съдебно решение, член 2, параграф 7 от този регламент установява специфичен режим, които дерогира общите правила за изчисляване на нормалната стойност, предвидени в член 2, параграфи 1—6 от посочения регламент. Този специфичен режим се прилага към вноса от страни без пазарна икономика.
83 Посоченият специфичен режим обаче по принцип се основава на метода на държавата аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, който продължава да се прилага по подразбиране по силата на член 2, параграф 7, букви б) и в) от този регламент и в антидъмпинговите разследвания относно вноса с произход по-специално от Китай. Само ако китайският производител докаже в достатъчна степен от правна страна, че е изпълнил всичките пет условия, определени в член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент, този метод няма да бъде приложен спрямо него и по отношение на този производител Комисията ще бъде длъжна да изчисли нормалната стойност съгласно метода, предвиден в член 2, параграфи 1—6 от същия регламент, по отношение на вноса от страни с пазарна икономика (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 80).
84 Така, що се отнася до антидъмпингово разследване относно внос от Китай, прилагането на общите правила на член 2, параграфи 1—6 от основния регламент предполага да са изпълнени всички условия, предвидени в член 2, параграф 7, букви б) и в) от този регламент.
85 Като обаче в точки 57 и 61 от обжалваното съдебно решение поставя прилагането на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент в зависимост от извършването на анализ, на равнището на съответния производител, с цел да се провери дали той действа в съответствие с принципите, които позволяват да се изчисли нормалната стойност, или дали прилагането на тези общи правила би довело до изкуствени резултати, Общият съд е объркал режимите, установени съответно в член 2, параграфи 1—6 и член 2, параграф 7 от основния регламент, и така не е взел под внимание общата структура на тези разпоредби.
86 Освен това, противно на постановеното от Общия съд в точка 61 от обжалваното съдебно решение, подобно тълкуване не може да се основава и на аналогия с точка 82 от решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group (C‑337/09 P, EU:C:2012:471), в която Съдът приема, що се отнася до член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, в който е уреден първият критерии за предоставяне на СПИ, че въпросът дали е значителна държавната намеса в решенията на съответния производител относно цените и разходите за вложените материали, трябва да се преценява с оглед на целта на тази разпоредба, която е насочена към това да се гарантира, че производителят осъществява дейност в условията на пазарна икономика, и по-специално че разходите му и прилаганите цени са резултат от свободното действие на пазарните сили.
87 Впрочем първият критерий за предоставяне на СПИ, посочен в член 2, параграф 7, буква в), първо тире от основния регламент, се отнася изрично до решенията на производителя относно цените и разходите за вложените материали (вж. в този смисъл решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, EU:C:2012:471, т. 79), за разлика от третия критерий за предоставяне на СПИ, разглеждан в настоящите дела. При всички случаи в решение от 19 юли 2012 г., Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group (C‑337/09 P, EU:C:2012:471) Съдът не установява никаква пряка връзка между условията за предоставяне на СПИ, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и разпоредбите на член 2, параграфи 1—6 от този регламент.
88 Второ, несъмнено, както отбелязва Общият съд в точка 54 от обжалваното съдебно решение, от член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент следва, че предоставянето на СПИ зависи от доказването, въз основа на надлежно мотивирани искания от съответния производител и в съответствие с критериите и процедурите, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от този регламент, че „преобладават условия на пазарна икономика за [този производител] по отношение на производството и търговията на съответния сходен продукт“.
89 Все пак, противно на постановеното от Общия съд в точки 55 и 57 от обжалваното съдебно решение, от това не може да се направи извод, че всичките пет критерия, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, се отнасят до производството и търговията на съответния сходен продукт, така че третото тире от тази разпоредба да изисква, както личи от точка 60 от това съдебно решение, при наличието на мерки, които засягат най-общо финансовото положение на предприятието, Комисията да трябва да преценява и дали тези мерки действително стоят в основата на значително нарушение, въздействащо върху производството или търговията на съответния сходен продукт.
90 Всъщност нищо в структурата на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент не дава основание да се смята, че всеки от посочените в тази разпоредба пет критерия трябва да се преценява изрично с оглед на факторите, които влияят пряко върху производството и търговията на съответния сходен продукт. В този смисъл следва да се отбележи, както изтъква генералният адвокат в точка 67 от заключението си, че сред тези критерии фигурират, например в четвърто и пето тире от посочената разпоредба, критерии относно прилагането на законодателство в областта на несъстоятелността и собствеността и на превръщането на обменните курсове. Тези критерии обаче по дефиниция нямат пряка връзка с производството и търговията на съответния сходен продукт дори ако, както впрочем се съгласяват всички страни в настоящите производства по обжалване, може да се предположи, че тези фактори могат косвено да се отразят върху разходите или цените на съответния производител.
91 Аналогично, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, критерият, свързан с наличието на значително нарушение на финансовото положение на съответния производител, трябва да се разбира, предвид общата му формулировка и предвид общата структура на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, като отнасящ се в широк смисъл до всички мерки, дори и да са от общ характер, като преференциалните данъчни режими, които водят до значително нарушение на финансовото положение на този производител. Това важи в още по-голяма степен, тъй като при наличието на такива мерки е допустимо да се презумира, че те могат да засегнат разходите и цените на посочения производител, без съответният производител да се лишава от възможността да представи доказателства за противното.
92 На трето място, подобно тълкуване съответства и на целта на специалния режим, въведен с член 2, параграф 7 от основния регламент и припомнен в точки 56 и 58 от настоящото съдебно решение.
93 Всъщност тази разпоредба има за цел да се избегне вземането под внимание на цените и разходите, прилагани в страните с непазарна икономика, доколкото там тези параметри не са нормален резултат на действащите на пазара сили, и то, както правилно отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, независимо от прекия или непрекия характер на последиците, които мерките, водещи до промени в параметрите на пазарната икономика, произвеждат за цените и разходите за съответния сходен продукт.
94 От гореизложените съображения следва, че направеното от Общия съд тълкуване на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент е опорочено от грешки при прилагане на правото, доколкото противоречи на ясния текст на тази разпоредба и не зачита нормативния контекст, общата структура и целта на посочената разпоредба.
95 Ето защо следва да се уважи първото основание на жалбата по дело C‑884/19 P, както и първата част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P.
По твърдяната грешка при прилагане на правото, що се отнася до разпределянето на тежестта на доказване
96 С втората част от първото основание на жалбата си GMB упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото относно разпределянето на тежестта на доказване във връзка с изпълнението на третия критерий за предоставяне на СПИ.
97 В това отношение следва да се отбележи, че в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, що се отнася до мерките, които засягат най-общо финансовото положение на съответния производител, че Комисията е тази, която трябва да прецени с оглед на представените в хода на административното производство доказателства дали действително тези мерки стоят в основата на нарушението на това положение във връзка с производството или търговията на съответния сходен продукт.
98 По този начин Общият съд възлага на Комисията тежестта да докаже, че значителното нарушение на финансовото положение на съответния производител засяга производството или търговията на съответния сходен продукт.
99 Съгласно цитираната в точка 59 от настоящото решение съдебна практика тежестта на доказване, че са изпълнени всички критерии, посочени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, обаче се носи от производителя, който иска да ползва СПИ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от този регламент. Комисията не е длъжна да докаже, че производителят не отговаря на условията, предвидени с оглед предоставянето на този статут, а да прецени дали представените от съответния производител доказателства са достатъчни, за да се установи, че посочените в този член 2, параграф 7, буква в) критерии са изпълнени, така че да му се признае СПИ.
100 Следователно Общият съд неправилно е обърнал тежестта на доказване, поради което следва да се уважи и втората част от първото основание на жалбата по дело C‑888/19 P.
101 При тези условия, тъй като първите основания на жалбите следва да се уважат по същество, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, изтъкнати в подкрепа на настоящите жалби.
По спора в първоинстанционното производство
102 В съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, в случай че отмени решението на Общия съд, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
103 В случая в подкрепа на жалбата си Xinyi PV изтъква четири основания, изведени, първото — от нарушение на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент, второто — от нарушение на член 2, параграф 10, буква и) от този регламент, третото — от нарушение на член 2, параграфи 8 и 9 от посочения регламент, и четвъртото — от нарушение на правото на защита.
104 Като се има предвид по-специално че първото основание вече е било обсъдено при условията на състезателност в производството пред Общия съд и разглеждането му не налага да се взема решение за някакво процесуално-организационно действие или събиране на доказателства, Съдът счита, че фазата на производството му позволява да се произнесе по това основание и че той следва да постанови окончателно решение по него (вж. в този смисъл решения от 8 септември 2020 г., Комисия и Съвет/Carreras Sequeros и др., C‑119/19 P и C‑126/19 P, EU:C:2020:676, т. 130 и от 16 септември 2021 г., Комисия/Белгия и Magnetrol International, C‑337/19 P, EU:C:2021:741, т. 158).
По нарушението на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент
105 С първото си основание Xinyi PV упреква Комисията, че е нарушила член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
106 В това отношение трябва да се припомни, че както следва от точки 61 и 62 от настоящото съдебно решение, съгласно член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент съответният производител трябва да представи достатъчно доказателства, от които да е видно, че производствените му разходи и финансовото му положение не са обект на значителни нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика. Следователно с тази разпоредба се въвеждат две кумулативни условия, отнасящи се, от една страна, до наличието на значително нарушение на производствените разходи и на финансовото положение на съответното предприятие и от друга страна, до обстоятелството, че това нарушение е пренесено от предишната система на непазарна икономика.
107 С първата част на първото основание Xinyi PV упреква Комисията, че е допуснала незаконосъобразност на спорния регламент, като е приела, че данъчните облекчения, от които се е ползвало, представлявали нарушения, пренесени от предишната система на непазарна икономика по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
108 В случая в писмото от 13 септември 2013 г. Комисията по същество приема, че режимът на данъчно облагане на доходите, включващ разглежданите данъчни облекчения, който третира благоприятно определени дружества или определени икономически сектори, считани от китайското правителство за стратегически, предполага, че този режим не произтича от пазарна икономика, а все още в голяма степен от държавно планиране.
109 В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент трябва да се разбира в смисъл, че той изисква от производителя да докаже в достатъчна степен от правна страна, че производствените му разходи и финансовото му положение не са обект на значителни нарушения, произтичащи от икономическа система на непазарна икономика, независимо дали се отнася до система на държавна търговия, или до система, която вече е в преход за определени сектори към система на пазарна икономика (решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 85 и 95).
110 Освен това, предвид тежестта на доказване, която носи производителят, свързването с мярка, състояща се в предоставяне на данъчни облекчения за чуждестранни инвестиции в смятани за стратегически сектори като тези на високите технологии, с въведени в Китай различни петилетни планове, е достатъчно, за да се приеме, че тази мярка представлява нарушение, „пренесено от предишната система на непазарна икономика“, по смисъла на тази разпоредба. Всъщност, дори да се предположи, че занапред в китайските петилетни планове повече няма да се предвиждат за всички сектори на икономиката определени производствени цели, за разлика от случая, когато Китай все още е била страна с държавна търговия, не по-малко известно е, че тези планове все още играят, дори след реформите, през които премина китайската икономическа система, основна роля при организирането на тази икономика, доколкото съдържат за голям брой сектори конкретни цели, които са задължителни за всички равнища на държавното управление (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 94 и 95).
111 В случая обаче не се оспорва, че разглежданите данъчни облекчения могат да бъдат свързани с въведените в Китай различни планове и че тази страна въпреки реформите на икономическия ѝ модел все още се счита, както е видно от разпоредбата на член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, по принцип за страна с непазарна икономика, поради което обстоятелствата, при които тези данъчни облекчения се прилагат, са напълно различни от тези, при които евентуални сходни мерки биха действали в страни с пазарна икономика (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 104).
112 Следователно в случая Комисията е имала право да презумира, че разглежданите мерки, състоящи се в данъчни облекчения, които се използват за изпълнение на петилетен план — характерна за непазарните икономики особеност и основен елемент в организацията на китайската икономика, са пренесени от предишната система на непазарна икономика.
113 Тази преценка не се поставя под въпрос от доводите, които Xinyi PV извежда от сравнението на разглежданите в случая данъчни облекчения с практиката на Комисията в областта на държавните помощи.
114 Всъщност, що се отнася до държавите — членки на Съюза, следва да се припомни, че такива данъчни облекчения по принцип са несъвместими с вътрешния пазар и следователно са забранени, ако могат да бъдат квалифицирани като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, което изисква посочените в тази разпоредба четири условия да бъдат изпълнени (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2018 г., Комисия/Xinyi PV Products (Anhui) Holdings, C‑301/16 P, EU:C:2018:132, т. 105).
115 Следователно първата част на първото основание трябва да се отхвърли по същество.
116 С втората част от първото си основание Xinyi PV твърди, че при всички положения Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите и грешка при прилагане на правото, като е приела, че нарушенията са значителни с оглед на производствените му разходи и финансовото му положение по смисъла на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент.
117 В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за търговска защита институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решения от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 63 и от 11 септември 2014 г., Gem-Year Industrial и Jinn-Well Auto-Parts (Zhejiang)/Съвет, C‑602/12 P, непубликувано, EU:C:2014:2203, т. 48).
118 От друга страна, от точки 79, 91 и 92 от настоящото съдебно решение следва, че с оглед на текста, контекста, общата структура и целта на член 2, параграф 7, буква в), трето тире от основния регламент критерият, свързан с наличието на значително нарушение на финансовото положение на съответния производител, се разбира като отнасящ се в широк смисъл до всички мерки, дори и да са от общ характер, които водят до значително нарушение на финансовото положение на този производител.
119 В случая, както следва от писмата от 22 август и 13 септември 2013 г., посочени в точки 12, 14 и 15 от настоящото съдебно решение, Комисията основава извода си, че Xinyi PV не е успяло да докаже, че финансовото му положение не е било обект на значителни нарушения, на констатацията, че то се е ползвало от два преференциални данъчни режима. От една страна, в рамките на програмата „2 Free 3 Half“ дружествата с чуждестранен капитал могат да се ползват от пълно освобождаване от данъчно облагане (0 %) в продължение на две години, а през следващите три години — от данъчна ставка от 12,5 % вместо редовната данъчна ставка от 25 %. От друга страна, съгласно данъчния режим за високотехнологичните предприятия, дружествата се облагат с намалена данъчна ставка от 15 % вместо с редовната ставка от 25 %. Според Комисията прилагането на тези данъчни режими засяга размера на печалбата преди облагане, която предприятието трябва да реализира, за да привлече инвеститорите, и съвместяването им води до прилагането на чувствително намалена данъчна ставка спрямо редовната ставка, което по-специално може да цели привличането на капитали при ниски ставки, с което да се въздейства върху цялостното финансово и икономическо положение на дружеството.
120 В това отношение следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 84 от заключението си и както посочва Комисията, че капиталът е един от производствените фактори на дадено дружество, поради което мерки, които влияят върху стойността му, могат по дефиниция да доведат до значителни нарушения на неговото финансово положение. Това е така по-специално когато съответният производител се ползва от преференциални данъчни режими.
121 С нито един от доводите на Xinyi PV, което носи тежестта на доказване в съответствие с припомнената в точка 59 от настоящото решение съдебна практика, не може да се установи, че въпреки тези преференциални данъчни режими финансовото му положение не е било обект на значително нарушение.
122 Първо, Xinyi PV твърди, че разглежданите данъчни стимули представляват само 1,34 % от всичките му производствени разходи и 1,14 % от оборота му през разследвания период. Следва обаче да се отбележи, че тази страна не обяснява защо производствените ѝ разходи и оборотът ѝ представляват релевантната рамка за анализ за измерване на въздействието на преференциалните данъчни режими върху финансовото ѝ положение.
123 Второ, Xinyi PV подчертава, че разглежданите два преференциални данъчни режима не са постоянни. В това отношение следва да се констатира, както изтъква Комисията, че видно от изявленията на Xinyi PV в хода на процедурата по разследване, макар програмата „2 Free 3 Halve“ да е ограничена до петгодишен период, а достъпът до ползването на данъчния режим от високотехнологичните предприятия първоначално да е с продължителност от три години, това не променя факта, че достъпът до последния режим може да бъде подновен по искане на бенефициера. При тези условия Комисията е могла да приеме, без да допусне явна грешка в преценката, че ползването на поне един от двата режима, а именно данъчния режим на високотехнологичните предприятия, е почти постоянно.
124 От гореизложеното следва, че Xinyi PV не е успяло да докаже, че преценката на Комисията е опорочена от явна грешка.
125 Поради това трябва да се отхвърли по същество втората част от първото основание и следователно и първото основание в неговата цялост.
По останалите основания
126 Противно на установеното за първото основание на жалбата пред първата инстанция, фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по отношение на второто, третото и четвъртото основание на тази жалба.
127 Всъщност нито в решение от 16 март 2016 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14, EU:T:2016:154), нито в обжалваното съдебно решение Общият съд не се е произнесъл по посочените основания, тъй като във всяко от тези решения той само отменя спорния регламент въз основа съответно на първата и втората част от първото повдигнато пред него основание, без да счете за необходимо да се произнесе по останалите основания. От една страна обаче, с оглед на документите от преписката в производството пред Общия съд, изглежда, че тези основания не са били обект нито на разследване, нито на задълбочено обсъждане в производствата, довели до постановяването на тези две съдебни решения. От друга страна, анализът на посочените основания предполага извършването на сложни фактически преценки, а Съдът смята, че не е запознат с всички необходими фактически обстоятелства за тази цел.
128 Поради това делото следва да се върне за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе по изтъкнатите пред него второ, трето и четвърто основание за обжалване.
По съдебните разноски
129 Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2019 г., Xinyi PV Products (Anhui) Holdings/Комисия (T‑586/14 RENV, EU:T:2019:668).
2) Връща делото за ново разглеждане от Общия съд на Европейския съюз, който да се произнесе по изтъкнатите пред него второ, трето и четвърто основание.
3) Не се произнася по съдебните разноски.
Подписи