ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)
21 март 2012 година(*)
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с общия пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите — Липса на лично засягане — Недопустимост“
По дело T‑174/11
Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España, установено в Мадрид (Испания), за което се явяват J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, M. Muñoz de Juan и R. Calvo Salinero, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н R. Lyal и г‑н C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, стр. 48),
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),
състоящ се от: г-н L. Truchot (докладчик), председател, г‑жа M. E. Martins Ribeiro и г‑н A. Popescu, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 С писмени въпроси, отправени през 2005 г. и 2006 г. (E‑4431/05, E‑4772/05, E‑5800/06 и P‑5509/06), няколко членове на Европейския парламент се обръщат към Комисията на Европейските общности във връзка с квалифицирането като държавна помощ на схемата, предвидена в член 12, параграф 5, въведен в испанския Закон за корпоративния данък с Ley 24/2001, de Medidas Fiscales, Administrativas y del Orden Social (Закон 24/2001 за приемане на данъчни, административни и социални мерки) от 27 декември 2001 г. (BOE № 313 от 31 декември 2001 г., стр. 50493) и възпроизведен в Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен декрет 4/2004 за одобряване на изменения текст от Закона за корпоративния данък) от 5 март 2004 г. (BOE № 61, от 11 март 2004 г., стр. 10951) (наричана по-нататък „спорната схема“). Комисията отговаря по същество, че съгласно информацията, с която разполага, спорната схема изглежда не попада в приложното поле на правилата за държавните помощи.
2 С писма от 15 януари и 26 март 2007 г. Комисията иска от испанските власти да предоставят информация, въз основа на която тя да може да прецени обхвата и последиците от спорната схема. С писма от 16 февруари и 4 юни 2007 г. Кралство Испания представя на Комисията исканата информация.
3 С факс от 28 август 2007 г. Комисията получава жалба от частен оператор, в която се твърди, че спорната схема представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар.
4 С Решение от 10 октомври 2007 г. (резюме в ОВ C 311, стр. 21) Комисията открива официалната процедура по разследване на спорната схема.
5 С писмо от 5 декември 2007 г., Комисията получава мнения от Кралство Испания относно това решение за откриване на процедурата. Между 18 януари и 16 юни 2008 г. Комисията получава мнения и от 32 заинтересовани страни. С писма от 30 юни 2008 г. и от 22 април 2009 г. Кралство Испания представя отговорите си на мненията на третите заинтересовани страни.
6 На 18 февруари 2008 г., 12 май и 8 юни 2009 г. се провеждат технически заседания с испанските власти. Други технически заседания се провеждат и с някои от 32‑те заинтересовани страни.
7 С писмо от 14 юли 2008 г. и с електронно писмо от 16 юни 2009 г. Кралство Испания предоставя допълнителна информация на Комисията.
8 Комисията приключва процедурата по отношение на придобиването на значителните дялови участия, реализирано в рамките на Европейския съюз, с приемането на Решение 2011/5/ЕО на Комисията от 28 октомври 2009 година относно данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на значителни дялови участия в чуждестранни дружества C 45/07 (ex NN 51/07, ex CP 9/07), приведена в действие от Испания (ОВ L 7, 2011 г., стр. 48, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
9 С обжалваното решение се обявява за несъвместима с общия пазар спорната схема, която се състои в данъчно предимство, позволяващо на испанските дружества да амортизират финансовата репутация, която произтича от придобиването на дялово участие от чуждестранни дружества, в случаите, когато тази схема се прилага по отношение на придобивания на дялови участия в дружества, установени в рамките на Съюза.
10 Член 1, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение обаче дава възможност да продължи прилагането на спорната схема, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, по отношение на придобивания на дялови участия, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на решението за започване на официална процедура по разследване на 21 декември 2007 г., както и по отношение на придобивания на дялови участия, чието осъществяване, подлежащо на задължително одобрение от регулаторен орган, до който е било изпратено уведомление за операцията преди тази дата, е започнало по неотменим начин преди 21 декември 2007 г.
Производство и искания на страните
11 На 18 март 2011 г. жалбоподателят Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España, подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
12 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 май 2011 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
13 На 8 юли 2011 г. жалбоподателят представя становището си относно възражението за недопустимост, направено от Комисията.
14 Жалбоподателят моли по същество Общия съд:
– да обяви жалбата за допустима и да разпореди продължаване на производството,
– да отмени член 1, параграф 1 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
15 Комисията моли Общия съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
16 По силата на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник, ако някоя от страните поиска това, Общият съд може да се произнесе по недопустимостта, без да разглежда спора по същество. Съгласно параграф 3 от същия член производството преминава в устна фаза, освен ако Общият съд не реши друго. В конкретния случай Общият съд счита, че разполага с достатъчно данни от материалите по преписката, и решава, че не следва да провежда устната фаза на производството.
17 Комисията изтъква, че настоящата жалба е недопустима, с мотива че жалбоподателят не е доказал нито че е имал правен интерес, нито че е лично засегнат от обжалваното решение.
18 Следва да се започне с разглеждането на второто възражение за недопустимост, повдигнато от Комисията.
19 Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС „[в]сяко физическо или юридическо лице може да заведе иск, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение“.
20 След като обжалваното решение е прието в резултат на официалната процедура по разследване и не е било адресирано до жалбоподателя, личното му засягане трябва да се преценява според критериите, определени в Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия (25/62, Recueil, стр. 197 и 223). Така жалбоподателят трябва да докаже, че обжалваното решение се отнася до него поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин както адресата на решението (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C‑298/00 P, Recueil, стр. I‑4087, точка 36 и цитираната съдебна практика).
21 Жалбоподателят изтъква своето качество на получател по спорната схема, за да докаже, че е лично засегнат от обжалваното решение, с което схемата се обявява за неправомерна и за несъвместима с общия пазар, когато се прилага към придобивания на дялови участия в рамките на Съюза.
22 Съгласно постоянната съдебна практика по принцип е допустимо предприятие да подава жалба за отмяна на решение на Комисията, с което се забранява схема за предоставяне на помощи в даден сектор, само ако то е засегнато от решението поради принадлежността си към съответния сектор и поради качеството си на потенциален получател по посочената схема. Всъщност по отношение на посоченото предприятие такова решение представлява мярка с общо приложение, която се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно (вж. Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 11 юни 2009 г. по дело Acegas/Комисия, T‑309/02, Сборник, стр. II‑1809, точка 47 и цитираната съдебна практика).
23 Щом обаче предприятието жалбоподател е засегнато от разглежданото решение не само като предприятие от съответния сектор, което може да бъде потенциален получател по разглежданата схема за помощи, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от посоченото решение и подадената от него жалба срещу това решение е допустима (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия, C‑15/98 и C‑105/99, Recueil, стр. I‑8855, точки 34 и 35 и Решение на Общия съд от 10 септември 2009 г. по дело Banco Comercial dos Açores/Комисия, T‑75/03, непубликувано в Сборника, точка 44).
24 При това положение е необходимо да се провери дали жалбоподателят има качеството на действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на разглежданата в обжалваното решение схема за помощи, възстановяването на която помощ е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C‑71/09 P, C‑73/09 P и C‑76/09 P, Сборник, стр. I‑4727, точка 53 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 8 март 2012 г. по дело Iberdrola/Комисия, T‑221/10, непубликувано в Сборника, точка 27).
25 Жалбоподателят твърди, че е лично засегнат от обжалваното решение на основание на придобиването на дялови участия, реализирано в установено в Португалия дружество. Той уточнява, че на 26 юли 2007 г. неговото дружество майка, установено в Португалия, е сключило договор за покупко-продажба с нидерландско дружество, обусловен от получаването на разрешение от португалския орган по конкуренцията. На 27 декември 2007 г. посоченият орган е одобрил разглежданата операция, след като е уведомен за обстоятелството, че „положението по договора“ на дружеството майка на жалбоподателя е прехвърлено в полза на последния съгласно договора за покупко-продажба. На 31 декември 2007 г. операцията е реализирана окончателно и жалбоподателят е представил като приложения към жалбата няколко документа, удостоверяващи че е приложил спорната схема към тази операция. Така жалбоподателят е доказал качеството си на действителен получател по спорната схема. Все пак той посочва, че не носи задължение за възстановяване.
26 В това отношение, като се позовава на съдебната практика, жалбоподателят поддържа, че признаването на личното засягане на получател на помощ, предоставена в рамките на схема за помощи, която е обявена за несъвместима, не може да бъде ограничено до случаите, в които се налага възстановяване на тази помощ. Всъщност според жалбоподателя задължението за възстановяване е разгледано в съдебната практика само за изчерпателност.
27 Този довод следва да бъде отхвърлен. Както решенията, цитирани в точка 23 по-горе, така и посочените от жалбоподателя решения поставят по идентичен начин личното засягане на жалбоподател от решение за обявяване на схема за помощ за несъвместима в зависимост от доказването на качеството му на действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията (Решение на Общия съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стр. II‑4063, точка 70, Решение от 11 юни 2009 г. по дело Confservizi/Комисия, T‑292/02, Сборник, стр. II‑1659, точка 44 и Решение по дело AEM/Комисия, T‑301/02, Сборник, стр. II‑1757, точка 45). От тази формулировка, която поставя на една и съща основа задължението за възстановяване и качеството на жалбоподателя на действителен получател, не може да се направи извод, че изискването за наличие на подобно задължение е от второстепенно значение или дори излишно.
28 Освен това трябва да се посочи, че в Решение на Общия съд от 28 ноември 2008 г. по дело Hôtel Cipriani и др./Комисия (T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, Сборник, стр. II‑3269, точка 84), което също е цитирано от жалбоподателя, само са възпроизведени двете условия, посочени по-горе, и дори е отдадено особено значение на разпореждането за възстановяване, като е прието, че в конкретния случай индивидуализирането произтича от особеното накърняване с разпореждането за възстановяване на интересите на напълно определяемите членове на този затворен кръг. В производството по обжалване на това решение Съдът постановява, че Общият съд правилно е приел, че предприятията жалбоподатели имат процесуална легитимация, тъй като са лично засегнати от спорното решение, поради това че разпореждането за възстановяване на съответните помощи засяга в особена степен правното положение на тези лица (Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, точка 51).
29 Освен това, противно на твърдението на жалбоподателя, от точка 56 от Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, посочено по-горе, не може да се направи извод, че Съдът несъмнено е потвърдил, че възстановяването на предимството не е условие sine qua non, за да се приеме, че съответният жалбоподател е лично засегнат. Всъщност по този въпрос Съдът посочва, че още разпореждането за възстановяване засяга лично всички получатели по въпросния режим, тъй като за тези лица от момента на приемане на спорното решение съществува опасност получените от тях помощи да бъдат възстановени, и че с това правното им положение е засегнато, без да е необходимо да се проверяват допълнителни условия във връзка с положения, при които решението на Комисията не е придружено от разпореждане за възстановяване. По същия въпрос Съдът уточнява и че вероятността впоследствие обявените за незаконни помощи да не бъдат възстановени от техните получатели не изключва възможността последните да бъдат считани за лично засегнати. Така Съдът само посочва, че съдържащото се в спорното решение разпореждане за възстановяване е достатъчно, за да се индивидуализират съответните получатели, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали това разпореждане ще произведе действие на национално равнище.
30 От това следва, че когато обжалван акт изисква възстановяването на помощи, предоставени в рамките на схема за помощи, индивидуално засегнати от този акт са само жалбоподателите, за които се отнася задължението за възстановяване.
31 Ето защо, тъй като не носи задължение за възстановяване, жалбоподателят не може да се счита за лично засегнат от обжалваното решение.
32 Ако се приеме, че доводът на жалбоподателя, че отхвърлянето на настоящата жалба като недопустима е равносилно на лишаването му от ефективна съдебна защита, макар да е част от доводите му относно наличието на правен интерес, трябва да се счита и за изтъкнат в подкрепа на качеството му на лично засегнато лице, следва да се напомни, че Съюзът е съюз на правото, в който актовете на неговите институции са предмет на контрол за съответствие с Договора и с общите принципи на правото, част от които са основните права. Ето защо правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правния ред на Съюза. Същевременно обаче жалбоподателят изобщо не е лишен от ефективна съдебна защита. Всъщност, дори настоящата жалба да бъде обявена за недопустима, няма никаква пречка жалбоподателят да предложи на националния съд, в рамките на споровете пред национална юрисдикция — на които той се позовава и в които се изтъквали правни основания от естество отново да се постави на обсъждане липсата на задължение за възстановяване, от което той се ползва по силата на обжалваното решение, — да отправи преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС, за да се оспори валидността на обжалваното решение в частта му, в която се установява несъвместимостта на спорната схема (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия, T‑443/08 и T‑455/08, Сборник, стр. IІ‑1311, точка 55 и цитираната съдебна практика). Противно на твърдението на жалбоподателя, наличието на други жалби, подадени пред Общия съд срещу член 1, параграф 1 от обжалваното решение, не поставя под съмнение тази съдебна защита. Всъщност Общият съд или отменя посочената разпоредба и тази отмяна обвързва националния съд, или отхвърля жалбата и се запазва задължението на националния съд да сезира Съда с преюдициален въпрос при съмнение относно валидността на разглежданата разпоредба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 октомври 1987 г. по дело Foto-Frost, 314/85, Recueil, стр. 4199, 4225, точка 15).
33 Ето защо жалбата следва да се отхвърли като недопустима, без да е необходимо да се разглежда първото повдигнато от Комисията възражение за недопустимост, изведено от липсата на правен интерес на жалбоподателя.
По съдебните разноски
34 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията в съответствие с исканията на последната.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)
определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Modelo Continente Hipermercados, SA, sucursal en España, да заплати съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 21 март 2012 година.