РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
8 юни 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Марка на Европейския съюз — Производство пред националния съд — Компетентност на съдилищата за марките на Европейския съюз — Регламент (ЕС) 2017/1001 — Член 124 — Иск за нарушение — Член 128 — Насрещен иск за обявяване на недействителност — Предмет на този иск — Член 129, параграф 3 — Процесуалноправни норми, приложими по отношение на същия вид искове относно национална марка — Принцип на процесуалната автономия“
По дело C‑654/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша) с акт от 7 октомври 2021 г., постъпил в Съда на 28 октомври 2021 г., в рамките на производство по дело
LM
срещу
KP
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: D. Gratsias (докладчик), председател на състава, M. Ilešič и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за LM, от R. Ratajczak, adwokat,
– за KP, от E. Jaroszyńska-Kozłowska, radca prawny, и Z. Słupicka, radca prawny
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от S. L. Kalėda и P. Němečková, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 и член 129, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между LM и KP относно иск за нарушение на права върху словна марка на Европейския съюз и насрещен иск за обявяване на недействителност на тази марка.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 4 и 32 от Регламент 2017/1001 гласят:
„(4) […] [и]зглежда необходимо да се предвидят правила на [Европейския съюз] за марките, предоставящи на предприятията правото да придобиват, по реда на единна процедура, марки на Съюза, които се ползват с еднаква защита и имат действие върху цялата територия на [Европейския съюз]. Така обявеният принцип на единния характер на марката на Съюза следва да се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.
[…]
(32) От съществено значение е решенията относно валидността и нарушението на марките на ЕС да имат действие и да се прилагат в целия Съюз, като това е единственият начин да се избегнат взаимнопротиворечиви решения на съдилищата и на Службата [на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)] и засягане на единния характер на марките на ЕС. За всички съдебни искове относно марките на ЕС следва да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета [от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1)], освен ако настоящият регламент ги дерогира“.
4 Член 1 от Регламент 2017/1001 е озаглавен „Марка на Европейския съюз“ и в параграф 2 предвижда:
„Марка на ЕС има единен характер. Тя има едно и също действие в целия Съюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.
5 Член 6 от този регламент е озаглавен „Начини за придобиване на марка на ЕС“ и предвижда, че марката на Европейския съюз се придобива чрез регистрация.
6 Член 7 от този регламент е озаглавен „Абсолютни основания за отказ“ и в параграфи 1 и 2 предвижда:
„1. Отказва се регистрацията на:
[…]
б) марките, които нямат отличителен характер;
в) марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености;
г) марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;
д) знаци, които се състоят изключително от:
i) формата или друга характеристика, която произтича от естеството на самите стоки;
ii) формата или друга характеристика на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат;
iii) формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките;
е) марки, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави;
ж) марките, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите;
[…]
й) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или националното право или съгласно международни споразумения, по които Съюзът или съответната държава членка са страна, предвиждащи защита на наименования на произход и географски указания;
к) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи защита на традиционни наименования на вина;
л) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи защита на храни с традиционно специфичен характер;
м) марките, които се състоят или възпроизвеждат в своите съществени елементи по-ранно сортово наименование, регистрирано в съответствие със законодателството на Съюза или националното право, или международни споразумения, по които Съюзът или съответната държава членка са страни, които предвиждат правна закрила на сортовете растения и се отнасят до сортовете растения от един и същ вид или близки сродни видове.
2. Параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза“.
7 Член 59 от Регламент 2017/1001 е озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“ и гласи:
„1. Марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до [EUIPO], или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение:
a) когато марката на ЕС е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7;
б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка.
2. Когато марката на ЕС е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), в) или г), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна, ако чрез използването ѝ тя е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.
3. Когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които е била регистрирана марката на ЕС, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги“.
8 Член 63 от този регламент е озаглавен „Искане за отмяна или за обявяване на недействителност“ и в параграфи 1 и 3 предвижда:
„1. Искане за отмяна или за обявяване на недействителността на марката на ЕС може да бъде подадено пред [EUIPO]:
а) в случаите, определени в членове 58 и 59, от всяко физическо или юридическо лице, както и всяка организация, създадена за да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, и която по смисъла на приложимото за нея право има процесуална правоспособност;
[…]
3. Искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, когато по искане, което се отнася до същия предмет и същото основание между същите страни, има произнесено решение по същество от [EUIPO] или от Съда за марките на ЕС съгласно предвиденото в член 123, и решението на [EUIPO] или на този съд относно искането е окончателно“.
9 Член 123 от посочения регламент е озаглавен „Съдилища за марките на ЕС“ и в параграф 1 предвижда:
„Държавите членки определят на тяхната територия възможно най-ограничен брой национални първоинстанционни и второинстанционни юрисдикции, които изпълняват функциите, които са им предоставени съгласно настоящия регламент“.
10 Член 124 от същия регламент е озаглавен „Компетентност при нарушение и валидност“ и гласи:
„Съдилищата за марките на ЕС имат изключителна компетентност:
а) за всички искове за нарушение и, ако националният закон го позволява, при опасност от нарушение на правата върху марки на ЕС;
[…]
г) за насрещни искове за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на ЕС съгласно член 128“.
11 Член 127 от Регламент 2017/1001 е озаглавен „Презумпция за валидност — защита по същество“ и в параграф 1 предвижда:
„Съдилищата за марките на ЕС приемат марката на ЕС за валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност“.
12 Член 128 от този регламент е озаглавен „Насрещни искове“ и гласи:
„1. Насрещният иск за отмяна или за обявяване на недействителност може да се основава само на основанията за отмяна или за недействителност, предвидени в настоящия регламент.
2. Съдът за марките на ЕС отхвърля насрещния иск за отмяна или за обявяване на недействителност, ако решение, взето от [EUIPO] между същите страни въз основа на иск, имащ същия предмет и същото основание, вече е станало окончателно.
[…]
4. Съдът за марките на ЕС, пред който е предявен насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, не пристъпва към разглеждането на насрещния иск, докато някоя от заинтересованите страни или съдът не информира [EUIPO] за датата, на която насрещният иск е бил предявен. [EUIPO] вписва тази информация в регистъра. Ако искането за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС вече е предявено пред [EUIPO] преди подаването на насрещния иск, тя информира съда за това и съдът спира производството в съответствие с член 132, параграф 1, до приемането на окончателно решение по искането или до неговото оттегляне.
[…]
6. Когато съдът за марките на ЕС се е произнесъл с окончателно решение по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, копие от решението своевременно се изпраща на [EUIPO] от съда или от която и да било от страните в националното производство. [EUIPO] или всяка друга заинтересована страна може да поиска информация за това изпращане. [EUIPO] отбелязва решението в регистъра и взема всички необходими мерки, за да се съобрази с постановителната му част.
7. Съдът за марките на ЕС, сезиран с насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност, може да спре производството по иска на притежателя на марката на ЕС и след изслушване на другите страни да покани ответника да представи иск за отмяна или за обявяване на недействителност пред [EUIPO], в срока, който той му определи. Ако искът не бъде представен в този срок, производството продължава, а насрещният иск се счита за оттеглен. Прилага се член 132, параграф 3“.
13 Член 129 от посочения регламент е озаглавен „Приложимо право“ и гласи:
„1. Съдилищата за марките на ЕС прилагат разпоредбите на настоящия регламент.
2. По всички въпроси за марките, които не са обхванати от настоящия регламент, съответният съд за марките на ЕС прилага приложимото национално право.
3. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, съдът за марките на ЕС прилага [процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка в държавата членка, на територията на която се намира съдът“.
14 Член 132 от същия регламент е озаглавен „Специфични правила относно свързани искове“ и в параграф 1 предвижда:
„Освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, съд за марките на ЕС, сезиран с един от исковете, посочени в член 124, с изключение на иска за констатиране на ненарушение, спира производството, по своя инициатива, след изслушване на страните, или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред друг съд за марките на ЕС с насрещен иск, или когато иск за отмяна или за обявяване на недействителност е бил подаден пред [EUIPO]“.
Полското право
15 Член 204 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U. от 1964 г., № 43, позиция 296) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Гражданският процесуален кодекс“), гласи:
„§ 1. Насрещен иск е допустим, ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. Насрещният иск може да бъде предявен в срока за отговор на исковата молба, а при липса на такъв — с жалбата срещу неприсъствено съдебно решение или при откриване на първото заседание, за което е връчено редовно уведомление или е извършено редовно призоваване [на ответника].
§ 2. Насрещният иск се предявява пред съда, сезиран с първоначалния иск. Ако обаче насрещният иск трябва да бъде разгледан от окръжния съд, а делото е било образувано пред районния съд, този съд изпраща цялото дело на съда, компетентен да разгледа насрещния иск.
§ 3. Правилата относно иска се прилагат съответно за насрещния иск“.
16 Член 479122 от Гражданския процесуален кодекс е приет и включен в този кодекс с Ustawa o zmianie ustawy — Kodeks postępowania cywilnego oraz niektórych innych ustaw (Закон за изменение на Гражданския процесуален кодекс и някои други закони) от 13 февруари 2020 г. (Dz. U. от 2020 г., позиция 288), влязъл в сила на 1 юли 2020 г. Този член предвижда:
„§ 1. Насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка или промишлен дизайн е допустим, ако съдържа искане за обявяване на недействителност или за отмяна на закрилата на марката или искане за обявяване на недействителност на правата, произтичащи от регистрацията на промишлен дизайн. Разпоредбите на член 204 се прилагат съответно.
§ 2. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат съответно към искането за обявяване на недействителност или за отмяна на закрилата на колективна марка, обща марка, гаранционна марка, на признаването на закрилата на международна марка на територията на Република Полша, както и към искането за обявяване на недействителност на признаването на закрилата на международен промишлен дизайн на територията на Република Полша“.
17 Член 22, параграф 2 от този закон обаче предвижда:
„По делата, образувани и неприключили пред съответната инстанция или пред Sąd Najwyższy [Върховен съд, Полша] до влизането в сила на настоящия закон, които биха подлежали на разглеждане по реда на производството в областта на интелектуалната собственост, разпоредбите относно това производство не се прилагат. Компетентният да разглежда такива дела съд се определя съгласно досегашните правила“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
18 LM е притежател на словната марка на Европейския съюз „Multiselect“ (наричана по-нататък „спорната марка“), регистрирана на 5 юни 2018 г. за стоки и услуги от класове 9, 41 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. Тези стоки и услуги включват по-специално съвети в областта на професионалното ориентиране, информация в областта на обучението, инсталиране и актуализиране на компютърен софтуер, както и публикуване на текстове и онлайн доставка на електронни публикации.
19 От 2009 г. насам в рамките на икономическата си дейност KP предлага в книжен и в електронен формат наръчник, който е посветен на подготовката за психологически тестове, представляващи един от етапите в процедурата за подбор на кандидати за работа в полицията, и който е обозначен със спорната марка. KP рекламира наръчника си на различни уебсайтове.
20 На 26 февруари 2020 г. LM предявява иск за нарушение пред запитващата юрисдикция — Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава, Полша), с който моли да се разпореди на KP да преустанови да обозначава със спорната марка стоките и услугите, които предлага, и да му се забрани да помества тази марка върху всякакъв вид маркетингови материали за тези стоки и услуги.
21 В хода на производството, на 30 юли 2020 г., KP предявява насрещен иск за обявяване на недействителност на спорната марка за част от стоките и услугите, за които е регистрирана, на основание член 59, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, букви б)—г) и параграф 2 от Регламент 2017/1001.
22 С решение от 7 октомври 2021 г. запитващата юрисдикция отхвърля изцяло иска за нарушение.
23 По отношение на насрещния иск запитващата юрисдикция иска да се установи дали в случай като разглеждания в главното производство трябва да се произнесе по всички искания, след като предметът на насрещния иск надхвърля рамките на „средство за защита“ срещу иска за нарушение.
24 Всъщност в случая главният иск се отнасял само до услугите и стоките, които KP предлагал на пазара, а насрещният иск бил със значително по-широк обхват, тъй като с него KP искал да се обяви недействителност на спорната марка, регистрирана и за стоки и услуги извън разглежданите в главното производство.
25 С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали всяко искане за обявяване на недействителност на спорната марка попада в обхвата на понятието „насрещен иск за обявяване на недействителност“ по смисъла на член 124, буква г) и член 128, параграф 1 от Регламент 2017/1001, без за целта да е от значение наличието на действителна връзка с производството за нарушение, или това понятие трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща само исканията, които имат „действителна връзка“ с производството за нарушение, тоест тези, които попадат в „обхвата на иска за нарушение“.
26 Запитващата юрисдикция счита, че липсата на изискване за „действителна връзка“ с производството за нарушение би породила риск производството по първоначалния иск да бъде подчинено на производството по насрещния иск, а насрещният иск да загуби качеството си на средство за защита срещу претенциите по първоначалния иск. Според запитващата юрисдикция понятието „насрещен иск“ следва да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до искания, които имат действителна връзка с иска за нарушение, като тази връзка „не се определя от съдържанието на правото […] върху [спорната марка], нито от обхвата на извършваната от ответника дейност, а от съдържанието на петитума на исковата молба за нарушение […]“.
27 Според запитващата юрисдикция това тълкуване се подкрепя, от една страна, от принципа на процесуална автономия на държавите членки и от член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001, а от друга страна — от разпоредбите, които се отнасят до компетентността на EUIPO и на съдилищата за марките на Европейския съюз и от които следва, че възможността пред последните да се предяви насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Съюза представлява изключение.
28 Накрая, запитващата юрисдикция пояснява, че към момента на предявяване на разглеждания в главното производство иск за нарушение полското право не предвижда възможност ответник по иск за нарушение, предявен от притежател на регистрирана в Полша марка, да предяви насрещен иск за обявяване на недействителност, тъй като въведеният със Закона от 13 февруари 2020 г. член 479122 от Гражданския процесуален кодекс все още не е влязъл в сила. Поради това запитващата юрисдикция не е сигурна дали за целите на главното производство тези разпоредби могат да се считат за „процесуалноправните норми, приложими по отношение на същия вид искове относно национална марка“ по смисъла на член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001.
29 При тези обстоятелства Sąd Okręgowy w Warszawie (Окръжен съд Варшава) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тези разпоредби понятие „насрещен иск за обявяване на недействителност“ може да означава иск за обявяване на недействителност само доколкото този иск има връзка с първоначалния иск за установяване на нарушение на марката на Съюза, което ще позволи на националния съд да не разглежда насрещен иск за обявяване на недействителност с обхват, по-широк отколкото следва от връзката с първоначалния иск за нарушение?
2) Трябва ли член 129, параграф 3 от Регламент [2017/1001] да се тълкува в смисъл, че като упоменава „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове относно национална марка“, тази разпоредба има предвид националните процесуалноправни норми, които биха се прилагали в конкретно производство за нарушение на правата върху марка на Съюза (и по отношение на производство по насрещен иск за обявяване на недействителност), или по принцип има предвид действащите национални процесуални норми в правния ред на държава членка, което е от значение, в случай че предвид датата на образуване на конкретното производство за нарушение на правата върху марка на Съюза в правния ред на държавата членка не са съществували процесуалноправни норми относно насрещния иск за обявяване на недействителност на марка по отношение на националните марки?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
30 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент 2017/1001 трябва да се тълкува в смисъл, че насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз може да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ, без предметът на този насрещен иск да е ограничен до разглежданите в производството по иска за нарушение права.
31 Следва да се отбележи, че Регламент 2017/1001 не съдържа определение на понятието „насрещен иск“, което обикновено се разбира като иск, който ответникът предявява в образувано срещу него от ищеца производство пред същия съд (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 36).
32 В това отношение съдебната практика приема, че насрещният иск не е равнозначен на средство за защита. Макар да е предявен в рамките на производство, образувано въз основа на друг правен способ за защита, насрещният иск представлява отделна и самостоятелна претенция, чието процесуално разглеждане не зависи от главния иск и която може да продължи да бъде отстоявана дори главният иск да бъде отхвърлен (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 38 и цитираната съдебна практика).
33 В този смисъл понятието „насрещен иск“ по смисъла на Регламент 2017/1001 трябва да се разбира като способ за правна защита, който несъмнено е обусловен от предявяването на иск за нарушение и съответно е свързан с него, като има за цел да разшири предмета на спора и да се признае претенция, която е отделна и самостоятелна от главния иск, по-специално с цел да се обяви недействителността на съответната марка (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 39).
34 Ето защо, като предполага разширяване на предмета на спора и въпреки връзката си с главния иск, насрещният иск става самостоятелен. Следователно насрещният иск не представлява обикновен способ за защита и съдбата му не зависи от тази на иска за нарушение, във връзка с който е предявен (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 40).
35 Поради този си самостоятелен характер насрещният иск по член 128 от Регламент 2017/1001 не е ограничен по предмет до предмета на иска за нарушение, в производството на чието разглеждане е предявен.
36 Този извод се потвърждава, на първо място, от разпоредбите на посочения регламент, които се отнасят до основанията за недействителност и на които може да се направи позоваване в подкрепа на насрещния иск за обявяване на недействителност по член 128 от същия регламент.
37 Безспорно насрещният иск се различава от предявено пред EUIPO искане за обявяване на недействителност от гледна точка на лицата, които могат да предявят първото и да представят второто. Всъщност съгласно член 63, параграф 1 от посочения регламент искане за обявяване на недействителност в случаите, определени в членове 58 и 59 от същия регламент, може да бъде подадено „от всяко физическо или юридическо лице“, както и от всяка организация, създадена за да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, и която по смисъла на приложимото за нея право има процесуална правоспособност. Насрещният иск по смисъла на член 128 от Регламент 2017/1001 може обаче да се предяви само от физическото или юридическото лице, което е ответник в съответното производство за нарушение. Това ограничение по отношение на лицата, които могат да предявят насрещен иск, все пак не означава, че предметът на насрещния иск трябва да бъде ограничен до интересите на ищеца.
38 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 128, параграф 1 от този регламент „[н]асрещният иск за отмяна или за обявяване на недействителност може да се основава само на основанията за отмяна или за недействителност, предвидени в настоящия регламент“. От тази разпоредба следва, че макар да може да бъде основан само на изрично посочените в този регламент основания за недействителност, насрещният иск за обявяване на недействителност по смисъла на същия регламент би могъл да е основан на всяко предвидено в него основание.
39 Член 59 от Регламент 2017/1001 е озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“ и в параграф 1, буква а) предвижда, че марка на Европейския съюз се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до EUIPO, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение, „когато [тази марка] е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7 [от този регламент]“. По този начин Регламент 2017/1001 приравнява от гледна точка на обхвата им искането за обявяване на недействителност, подадено до EUIPO, и насрещния иск за обявяване на недействителност, предявен в производство за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз.
40 Всъщност, от една страна, съгласно съдебната практика абсолютните основания за отказ на регистрация имат за цел да се защити общият интерес, който лежи в основата им, и поради това не трябва непременно да са свързани с реални или потенциални икономически интереси от заличаването на спорната марка (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2010 г., Lancôme/СХВП, C‑408/08 P, EU:C:2010:92, т. 40 и 43).
41 От друга страна, от текста на член 7, параграф 1 от Регламент 2017/1001 следва, че някои от посочените в букви а)—м) от тази разпоредба основания за недействителност, на които може да се основава главно искане за обявяване на недействителност или насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз, могат по естеството си да се отнасят до всички стоки или услуги, обхванати от регистрацията на тази марка.
42 Такива по-специално са основанията за недействителност по буква е) относно „марките, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави“, по буква ж) относно „марките, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите“, или още основанията за недействителност по букви й), к), л) и м) относно защитата съответно на наименованията за произход и географските указания, традиционните наименования на вина, храните с традиционно специфичен характер и сортовете растения.
43 Също така абсолютното основание за недействителност по член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, а именно недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката за марка, може да се отнася и до всички права, които притежателят на марка на Европейския съюз черпи от регистрацията ѝ.
44 Евентуална констатация, че насрещен иск, предявен на едно от посочените в точки 42 и 43 от настоящото решение основания за недействителност, би могъл да доведе до обявяване само на частична недействителност на разглежданата в съответното производство за нарушение марка, би била в противоречие с преследваната с насрещния иск цел за спазване на принципа на процесуална икономия (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 56).
45 Всъщност член 59, параграф 3 от посочения регламент, който предвижда, че недействителността на марка на Европейския съюз може да се обяви само за тези стоки или услуги, за които е доказано наличие на основание за недействителност, представлява единственото предвидено от този регламент ограничение относно обхвата и евентуалното уважаване на искането за обявяване на недействителност и съответно на насрещния иск за обявяване на недействителност.
46 От това следва, че насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз, предявен на основание член 128 от Регламент 2017/1001, може по естеството си да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ.
47 На второ място, правните норми относно действието на насрещния иск потвърждават изложения в точка 35 от настоящото решение извод, тъй като действието му е същото като това на отмяната или на обявяването на недействителност на марка на Европейския съюз в образувано пред EUIPO производство.
48 В това отношение, видно от съображение 32 от Регламент 2017/1001, решенията относно валидността на марка на Европейския съюз имат действие erga omnes в целия Съюз както когато са постановени от EUIPO, така и когато са постановени по насрещен иск, предявен пред съд за марките на Европейския съюз (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 48 и цитираната съдебна практика).
49 Това действие erga omnes се потвърждава в член 128, параграф 6 от посочения регламент, който предвижда, че съд за марките на Европейския съюз трябва да изпрати на EUIPO копие от решението, придобило сила на пресъдено нещо по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз, като EUIPO отбелязва решението в регистъра и взема всички необходими мерки, за да се съобрази с постановителната му част (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 49 и цитираната съдебна практика).
50 Изложените съображения не могат в крайна сметка да бъдат оборени и с оглед на установеното в този регламент разпределяне на правомощията между EUIPO и съдилищата за марките на Европейския съюз.
51 Несъмнено Регламент 2017/1001 запазва за EUIPO изключителна компетентност в областта на регистрацията на марките на Европейския съюз и възраженията срещу тази регистрация. Това обаче не е така в областта на валидността на тези марки. Всъщност, макар в посочения регламент по принцип да се предвижда централизиране на разглеждането на исканията за обявяване на недействителност и за отмяна пред EUIPO, този принцип все пак е смекчен и компетентността за обявяване на недействителността или на отмяната на марка на Европейския съюз е предоставена по силата на членове 63 и 124 от този регламент по споделен начин на съдилищата за марките на Европейския съюз, определени от държавите членки в съответствие с член 123, параграф 1 от този регламент, и на EUIPO (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 42 и цитираната съдебна практика).
52 Така предоставената на тези съдилища за марките компетентност представлява пряко прилагане на правило за предоставяне на компетентност, предвидено в Регламент 2017/1001, и следователно не може да се счита за „изключение“ от компетентността на EUIPO в тази област (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 43).
53 Освен това въпросната компетентност се упражнява съгласно принципа на предимство на сезираната инстанция. Всъщност съгласно член 132, параграф 1 и параграф 2, първо изречение от този регламент „[о]свен при наличие на особени причини за продължаване на производството“, компетентна в тази област е първата инстанция, сезирана със спор относно валидността на марка на Европейския съюз (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 44).
54 Така с оглед на системата за разпределение на правомощията, описана в точки 51—53 от настоящото решение, следва да се отбележи, че в рамките на установения с Регламента режим, който съгласно съображение 4 и член 1, параграф 2 от същия установява единния характер на марката на Европейския съюз, законодателят на Съюза, е искал да предостави както на EUIPO, така и на съдилищата за марките на Европейския съюз компетентност да проверяват валидността на марките на Европейския съюз посредством решенията им по насрещни искове (решение от 13 октомври 2022 г., Gemeinde Bodman-Ludwigshafen, C‑256/21, EU:C:2022:786, т. 47).
55 С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент 2017/1001 трябва да се тълкува в смисъл, че насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз може да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ, без предметът на този насрещен иск да е ограничен до разглежданите в производството по иска за нарушение права.
По втория въпрос
56 Следва да се констатира, че както отбелязва и Европейската комисия, вторият въпрос изхожда от предположението, че въпросът относно обхвата на насрещен иск като разглеждания в главното производство не е уреден в правото на Съюза. Тъй като липсва и специална национална правна уредба относно насрещните искове за обявяване на недействителност на национални марки, запитващата юрисдикция иска да се установи дали под „[процесуалноправните норми], приложим[и] по отношение на същия вид искове“ по смисъла на член 129, параграф 3 от Регламент 2017/1001 може да се разбират национални процесуалноправни норми с общо приложение, които уточняват обхвата на насрещните искове в производства по спорове от други области.
57 Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.
По съдебните разноски
58 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:
Член 124, буква г) във връзка с член 128, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че
насрещен иск за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз може да се отнася до всички права, които притежателят на тази марка черпи от регистрацията ѝ, без предметът на този насрещен иск да е ограничен до разглежданите в производството по иска за нарушение права.
Подписи