ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
13 март 2012 година(*)
„Иск за обезщетение — Явна липса на компетентност“
По дело T-10/12
Георги Димитров, с местожителство в Бургас (България), за който се явява адв. К. Тончев,
ищец,
срещу
Република България,
ответник,
с предмет искане за обезщетение за вреди, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат на приети от българските власти мерки, които според ищеца противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273),
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: г-н J. Azizi (докладчик), председател, г‑жа E. Cremona и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Производство и искания на ищеца
1 С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 януари 2012 г., ищецът предявява настоящия иск.
2 Ищецът иска Общият съд
– да осъди Република България да му изплати обезщетение в размер на 4 000 лева (BGN), както и лихвата върху тази сума, за вредите, претърпени от него поради приемането от българските власти на мерки, които според твърденията му противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и
– да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
От правна страна
3 Съгласно член 111 от Процедурния правилник, когато искът е явно лишен от всякакво правно основание, Общият съд може, без да дава ход на делото, да се произнесе с мотивирано определение.
4 В настоящия случай Общият съд счита, че делото е достатъчно изяснено от материалите по преписката и на основание посочения член реши да се произнесе, без да дава ход на делото.
5 По настоящото дело ищецът иска да получи обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради приети от българските власти мерки, които според него противоречат на Директива 93/13/ЕИО на Съвета.
6 Компетентността на Общия съд в областта на извъндоговорната отговорност е предвидена в член 268 ДФЕС и в член 340, втора и трета алинея ДФЕС, както и в член 188, втора алинея АЕ. Съгласно тези разпоредби Общият съд е компетентен да разглежда единствено искове за обезщетение за вреди, причинени от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза или от техните служители при изпълнението на задълженията им (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 март 2004 г. по дело Омбудсман/Lamberts, C‑234/02 P, Recueil, стр. I‑2803, точки 49 и 59).
7 В настоящия случай е видно, че мерките за които се твърди, че са причинили вреда на ищеца, не са приети от институция, орган, служба или агенция на Съюза.
8 По изложените по-горе съображения настоящият иск следва да се отхвърли поради явна липса на компетентност, без да е необходимо исковата молба да се връчва на ответника.
По съдебните разноски
9 Тъй като настоящото определение е прието преди исковата молба да бъде връчена на ответника и преди последният да е направил съдебни разноски, достатъчно е да се постанови, че съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник ищецът понася направените от него съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
определи:
1) Отхвърля иска.
2) Ищецът понася направените от него съдебни разноски.
Съставено в Люксембург на 13 март 2012 година.