Жалба, подадена на 17 януари 2011 г. - Италия/Комисия

(Дело T-44/11)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: L. Ventrella, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени, в частта, в която се отнася до Италианската република, Решение на Комисията от 4 ноември 2010 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция "Гарантиране" , на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C (2010) 7555).

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания.

Първото правно основание е изведено от съществени процесуални нарушения (член 269 ДФЕС, предишен член 253 ЕО) от гледна точка на липса на мотиви. Изопачаване на фактите. Нарушение на принципа на пропорционалност. Нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2799/1999 на Комисията от 17 декември 1999 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 по отношение на отпускането на помощ за обезмаслено мляко и обезмаслено мляко на прах, предназначени за храна за животни, и на продажбата на такова обезмаслено мляко на прах (ОВ L 340, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 30, стр. 184).

В това отношение се твърди, че Комисията е внесла някои финансови корекции в сектора на обезмасленото мляко на прах поради твърдения за неправилно прилагане на намаленията на помощите и на санкциите, предвидени от регламента. Комисията е счела по-специално въз основа на стеснително тълкуване на член 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2799/1999, погрешно и в несъответствие с духа на самата разпоредба, че тримесечната проверка, извършена през седмицата след вземането на нередовната проба не представлява специалното проучване, предвидено от общностната правна уредба и следователно не може да го замести. Освен това изхождайки от специфични случаи от слабо значение Комисията е извършила обобщения за евентуални - напълно хипотетични - пропуски от страна на италианските власти да предвидят санкции, като по този начин изопачила фактите. На последно място като се има предвид, че размерът на санкциите, които е трябвало да се наложат, е доста под общия размер на санкцията, която Комисията иска да се наложи на Италия, е невъзможно да се разберат причините за прилагането на фиксираните поправки, които при всички положения, са непропорционални и прекомерни. Следователно освен очевидната липса на мотиви се констатира и нарушение на принципа на пропорционалност.

Второто правно основание е изведено от съществени процесуални нарушения (член 269 ДФЕС, предишен член 253 ЕО) от гледна точка на липса на мотиви. Нарушение на принципа на пропорционалност. Нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС от гледна точка на нарушение на основните принципи на оправданите правни очаквания, на правната сигурност, на липсата на обратна сила на материалните норми. Нарушение на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1 Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193). Нарушение на принципа "ne bis in idem".

По тази точка жалбоподателят твърди, че вследствие на започнато през 2003 г. проучване Комисията е приложила корекция спрямо държавата членка за финансовата 2009 година относно организирането на системата за възстановяване на органите платци, изчислена в зависимост от стойността на случаите, които - предвид обстоятелството, че към съответния момент Комисията не е взела решение за тях на основание на действащите към този момент общностни разпоредби - са били счетени от Комисията за попадащи в обхвата на новата правна уредба и следователно регламентирани от т.нар. норма "50 - 50", въведена с Регламент (ЕО) № 1290/05. Въпросната финансова корекция е незаконосъобразна, тъй като възлага автоматично в тежест на държавата членка 50 % от съответния размер по силата на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/05, незаконосъобразно приложен с обратна сила към проучване на управлението на дълговете, чийто основен предмет е "положението, което се наблюдава през 2002/2003 г.", както изрично приема самата Комисия. Освен това, що се отнася до случаите, предмет на проверката, италианската държава вече е понесла финансова корекция от 50 % на основание член 32 от Регламент № 1290/2005 с Решение C (2007) 1901 на Комисията от 27 април 2007 г. По този начин с обжалваното решение Комисията прилага към същите случаи и въз основа на същите твърдения за нарушения допълнителна еднократна финансова корекция, възлизаща на 100 % от размера на невъзстановените дългове. Следователно е незаконосъобразно и явно непропорционално след много години да се налага допълнителна санкция от 50 %, която освен всичко останало е и открито нарушение на принципа "ne bis in idem".

Третото правно основание е изведено от погасяването на санкционните правомощия на Комисията. Надхвърляне на разумния срок за приключване на разглежданите проучвания. Нарушение на член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/05. Нарушение на принципа "ne bis in idem".

При условията на евентуалност спрямо второто правно основание, в хипотеза, в която член 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1290/05, приложен с обратна сила от Комисията към разглежданите проучвания, бъде счетен за процесуална норма, жалбоподателят изтъква незаконосъобразност на горепосочената корекция поради надхвърляне на четиригодишния погасителен срок от за упражняване на санкционните правомощия на Комисията. При условията на евентуалност спрямо предходното жалбоподателят сочи незаконосъобразност на горепосочената корекция поради надхвърляне на разумния срок за въпросните проучвания. Като се има предвид, че посочените проучвания не са били приключени в разумен срок (от откриването им са изминали осем години), държавният бюджет е понесъл значителни финансови вреди поради решението на Комисията C (2007) 1901 за фиксирана корекция от 50 % относно същите случаи - предмет и на обжалваното понастоящем решение, което освен всичко останало е и открито нарушение на принципа "ne bis in idem".

____________