РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)
16 юли 2014 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Изменение на исканията — Просрочие — Задължение за мотивиране — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Явна грешка в преценката — Право на собственост — Пропорционалност — Искане за присъждане на обезщетение“
По дело T‑572/11
Samir Hassan, с местожителство в Дамаск (Сирия), за който се явяват É. Morgan de Rivery и E. Lagathu, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват S. Kyriakopoulou и M. Vitsentzatos, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, от една страна, искане за отмяна на Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 218, стр. 20), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 218, стр. 1), на Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56), на Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1), на Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21), на Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 77), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 111, стр. 1) и на Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14), доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна, искане за изплащане на обезщетение за вреди и загуби, които твърди, че е претърпял,
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),
състоящ се от: M. van der Woude, председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 28 февруари 2014 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят г‑н Samir Hassan е бизнесмен със сирийско гражданство.
Решение 2011/273 и Регламент № 442/2011
2 Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в цяла Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност в използването на сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВПС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11). Предвид сериозната обстановка Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване за вътрешни репресии, ограничения за достъпа до територията на Съюза и замразяване на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население в Сирия.
3 Имената на лицата, отговорни за тежките репресии, извършени срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания, са посочени в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 5, параграф 1 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение. Името на жалбоподателя не е включено в това приложение.
4 Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирия попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1). В основаната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но той предвижда възможности за деблокиране на замразените фондове. Списъкът на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за посочената репресия, или свързани с отговорните лица, включен в приложение II към този регламент, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. Името на жалбоподателя не е включено в този списък. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на мерките, посочени в член 4, параграф 1, той изменя съответно приложение II и освен това преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в приложение II.
5 С Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273 (ОВ L 218, стр. 20) Съветът изменя Решение 2011/273 именно за да може да приложи посочените ограничителни мерки спрямо други лица и образувания. По силата на член 1 от посоченото решение за изпълнение имената на петнадесет физически лица и пет образувания, изброени в приложението към това решение, се добавят в списъка, който се съдържа в приложението към Решение 2011/273. Сред тези имена е името на жалбоподателя, като се посочват датата на включването му в списъка, а именно „23.8.2011 г.“ и следните мотиви:
„Близък бизнес партньор на Maher аl-Assad. Известен с икономическата си подкрепа на режима в Сирия“.
6 Същия ден на основание член 215, параграф 2 ДФЕС и на Решение 2011/273 Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 за изпълнение на Регламент № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 218, стр. 1). Името на жалбоподателя е включено там със същите данни и мотиви като приетите в приложението към Решение за изпълнение 2011/515.
7 На 24 август 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата и образуванията, срещу които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/273, изпълнявано посредством Решение за изпълнение 2011/515, и в Регламент № 442/2011, изпълняван посредством Регламент за изпълнение № 843/2011 (ОВ C 245, стр. 2).
8 С Решение 2011/522/ОВППС от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 228, стр. 16) Съветът изменя отново Решение 2011/273 и предвижда в неговото приложно поле, както и в приложението към него, да бъдат включени и „[…] лица [та], които се ползват от режима или го подкрепят, и свързаните с тях […] лица, изброени в приложението“.
9 С Регламент (ЕС) № 878/2011 от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 228, стр. 1) Съветът изменя Регламент № 442/2011 в смисъл, че приложение II към него се прилага по отношение на „лица и образувания, които получават ползи от или подкрепят режима, или лица и образувания, свързани с тях“.
Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012
10 Предвид сериозната обстановка в Сирия Съветът счита за необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки с Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56). От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са включени в един-единствен правен акт. В член 18 от Решение 2011/782 са предвидени ограничения за достъп до територията на Съюза, а в член 19 — замразяване на финансовите средства и икономически ресурси на лицата и образуванията, изброени в приложение I. Името на жалбоподателя е вписано на ред 50 в таблицата с този списък, в дял „A. Лица“, със същите данни и мотиви като тези в приложението към Решение за изпълнение 2011/515.
11 На 2 декември 2011 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782 и Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1244/2011 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ C 351, стр. 14).
12 Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1). Името на жалбоподателя е вписано в списъка в приложение II към Регламент № 36/2012 със същите данни и мотиви като тези в приложението към Решение за изпълнение 2011/515 и в Регламент за изпълнение № 843/2011.
13 На 24 януари 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782 и в Регламент № 36/2012 относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ C 19, стр. 5).
Решение 2012/739
14 С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21) тези ограничителни мерки са групирани в един-единствен правен акт. Името на жалбоподателя фигурира на ред 48 от таблицата в приложение I към Решение 2012/739 със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение за изпълнение 2011/515.
15 На 30 ноември 2012 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739 и Регламент № 36/2012, прилагани с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1117/2012 на Съвета от 29 ноември 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ C 370, стр. 6). Регламент за изпълнение № 1117/2012 на Съвета от 29 ноември 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 330, стр. 9) не променя вписаните за жалбоподателя данни.
16 Целта на Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 77) е да актуализира списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица и образувания, който се съдържа в приложение I към Решение 2012/739. Името на жалбоподателя фигурира на ред 48 от таблицата в приложение I със същите данни и мотиви като изложените в приложението към предходните актове.
17 В Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 111, стр. 1) са вписани същите данни и мотиви като изложените в приложението към предходните актове.
18 На 23 април 2013 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739, прилагано с Решение за изпълнение 2013/185, и в Регламент № 36/2012, прилаган с Регламент за изпълнение № 363/2013 (ОВ C 115, стр. 5).
Решение 2013/255
19 На 31 май 2013 г. Съветът приема Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14). Името на жалбоподателя фигурира на ред 48 от таблицата в приложение I към това решение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към предходните актове.
20 На 1 юни 2013 г. Съветът публикува в Официален вестник Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012 (ОВ C 155, стр. 1).
Производство и искания на страните
21 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 ноември 2011 г., жалбоподателят иска отмяна на Решение за изпълнение 2011/515 и на Регламент за изпълнение № 843/2011, доколкото тези актове се отнасят до него, и предявява претенция за обезщетение.
22 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2012 г., жалбоподателят образува обезпечително производство за спиране на изпълнението на Решение за изпълнение 2011/515 и на Регламент за изпълнение № 843/2011, доколкото те се отнасят до него, до постановяване на решението на Общия съд в главното производство. С определения на председателя на Общия съд от 17 февруари и 23 април 2012 г. по дела Hassan/Съвет (T‑572/11 R и T‑572/11 RII) тази молба е отхвърлена.
23 В репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 11 април 2012 г., жалбоподателят изменя искането си, като го допълва с искане за отмяна на Решение 2011/782 и на Регламент № 36/2012, доколкото се отнасят до него. С дупликата, подадена в секретариата на Общия съд на 13 юни 2012 г., Съветът взима становище по искането на жалбоподателя.
24 В становище, подадено в секретариата на Общия съд на 8 юли 2013 г., жалбоподателят изменя искането си, като иска отмяна и на Решение 2012/739, Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и на Решение 2013/255, доколкото тези актове се отнасят до него. Съветът се отказва от представяне на становище във връзка с това.
25 Тъй като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
26 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, приканва Съвета да отговори на някои писмени въпроси и да представи определени документи. Съветът изпълнява това искане.
27 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 28 февруари 2014 г.
28 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени, доколкото тези актове се отнасят до него, Решение за изпълнение 2011/515, Регламент за изпълнение № 843/2011, Решение 2011/782, Регламент № 36/2012, Решение 2012/739, Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255,
– да признае извъндоговорната отговорност на Съвета за приетите по отношение на него ограничителни мерки, да му присъди сума от 250 000 eur месечно, считано от 1 септември 2011 г., като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, и символичната сума от 1 eur за претърпените неимуществени вреди и да осъди Съвета да поправи бъдещите имуществени вреди,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
29 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да отхвърли като недопустима претенцията за вреди и загуби,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на измененията на исканията
30 Както се установява от точки 23 и 24 по-горе, след подаване на жалбата по настоящото дело актовете, чиято отмяна се иска, съдържащи приложения със списък на лицата и образуванията, по отношение на които се прилагат спорните ограничителни мерки, в който списък е включено името на жалбоподателя, са отменени или изменяни няколко пъти от Съвета. Поради това жалбоподателят прави изменения на исканията си.
31 Според съдебната практика, когато решение или регламент, което или който засяга пряко и лично частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Наистина, да се задължава жалбоподателят да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо да се даде възможност на съответната институция в отговор на критиките, съдържащи се в жалба, подадена до Съда на Съюза срещу определен акт, да изменя обжалвания акт или да го заменя с друг, както и да се позовава в хода на производството на това изменение или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разпростре първоначалните си искания и правни основания и по отношение на последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (вж. Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, точка 46 и Решение от 6 септември 2013 г. по дело Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12, точка 16).
32 За да бъде обаче молбата за промяна на исканията допустима, тя трябва бъде подадена в срока, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика спазването на този срок е абсолютна процесуална предпоставка и съдът на Съюза трябва да го прилага така, че да се гарантира правната сигурност, както и равнопоставеността на правните субекти пред закона (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 101). Така съдът следва да провери, евентуално и служебно, дали този срок е спазен (решение Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, посочено по-горе, точка 17).
33 Следва освен това да се припомни, че предвиденият в член 263, шеста алинея ДФЕС двумесечен срок за актовете, с които се налагат ограничителни мерки спрямо лице или образувание, започва да тече едва от датата на индивидуалното съобщаване на този акт на засегнатото лице, ако адресът му е известен, или от публикуването на известие в Официален вестник, в обратния случай (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 април 2013 г. по дело Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, точки 59—62).
34 На последно място, съгласно член 102, параграф 1 от Процедурния правилник, когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, срокът започва да тече от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник. В съответствие с разпоредбата на член 102, параграф 2 от същия правилник този срок освен това се счита удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.
35 В настоящия случай, когато става въпрос, първо, за изменението на искането относно Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012, следва да се отбележи, че това изменение е направено от жалбоподателя в реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 11 април 2012 г., при положение че тези актове са приети съответно на 1 декември 2011 г. и на 18 януари 2012 г.
36 Не се установява обаче, нито от преписката по настоящото дело, нито от отговорите по този въпрос, дадени от Съвета в съдебното заседание, актовете да са били съобщени лично, при положение че адресът на жалбоподателя е бил известен на Съвета от 22 ноември 2011 г. Наистина, на тази дата Съветът удостоверява получаването на писмото, изпратено му от адвокатите на жалбоподателя на 17 ноември 2011 г., в което те искат от него да им изпрати на този адрес всички данни, които са от такова естество, че да могат да обосноват приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя.
37 Във връзка с това следва да се отбележи, че Съветът не е свободен да избира произволно начина, по който съобщава решенията си на заинтересованите лица. Наистина, от точка 61 от решение Gbagbo и др./Съвет, посочено по-горе, следва, че според Съда непрякото, чрез публикация в Официален вестник, уведомяване за актовете, чиято отмяна се иска, е разрешено само в случаите, когато за Съвета не е възможно да изпрати уведомление за тях. Да се приеме друго разрешение би означавало да се позволи де факто на Съвета лесно да се освободи от задължението си за уведомяване.
38 От съдебната практика следва, че ако изменението на исканията е във връзка с акт за налагане на ограничителни мерки спрямо лице или образувание, който не е съобщен лично на жалбоподателя, въпреки че адресът му е известен на институцията, срокът за изменение на исканията на жалбоподателя във връзка с този акт не е започнал да тече, поради което молбата му не може да се счита за просрочена (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 септември 2013 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, точка 59 и Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по дело Bank Kargoshaei и др./Съвет, T‑8/11, точка 44). При това положение, тъй като в настоящия случай Решение 2011/782 и Регламент № 36/2011 не са били съобщени лично на жалбоподателя, въпреки че адресът му е бил известен на Съвета, трябва да се приеме, че изменението на исканията във връзка с тези актове е допустимо.
39 На второ място, когато става въпрос за изменението на искането относно Решение 2012/739, Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255, следва да се отбележи, че това изменение е направено от жалбоподателя в писменото становище, подадено в секретариата на Общия съд на 8 юли 2013 г.
40 В това отношение от представените от Съвета документи във връзка с процесуално-организационните действия се установява, че жалбоподателят е уведомен за Решение 2012/739 на 30 ноември 2012 г. Тъй като срокът, в който е било възможно да се иска отмяната на това решение, изтича на 11 февруари 2013 г., това изменение трябва да се отхвърли като недопустимо поради просрочие.
41 Що се отнася до писменото становище за изменение на искането по отношение на Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255, следва да се отбележи, че след приемането на тези актове жалбоподателят е бил уведомен лично за тях на 13 май и на 3 юни 2013 г. При това положение писменото становище за изменение на искането на жалбоподателя е подадено в срока от два месеца и десет дни, считано от получаването на личните уведомления по член 263, шеста алинея ДФЕС и член 102, параграф 2 от Процедурния правилник. Ето защо следва да се приеме, че искането за изменение на исканията на жалбоподателя е допустимо в частта относно тези актове.
42 С оглед на направените по-горе констатации трябва да се приеме, че исканията за отмяна по настоящото дело са допустими в частта относно отмяната на Решение за изпълнение 2011/515, на Регламент за изпълнение № 843/2011, на Решение 2011/782, на Регламент № 36/2012, на Решение за изпълнение 2013/185, на Регламент за изпълнение № 363/2013 и на Решение 2013/255, доколкото тези актове се отнасят до жалбоподателя (наричани по-нататък общо „обжалваните актове“).
По искането за отмяна
43 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания, изведени, първото, от явна грешка в преценката, второто, от нарушаване на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране, третото, от нарушаване на правото на собственост и на принципа на пропорционалност, четвъртото, от нарушаване на презумпцията за невиновност, петото, от нарушаване на насоките на Съвета от 2 декември 2005 г. относно прилагането и оценяването на ограничителните мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, и шестото, от злоупотреба с власт.
44 Общият съд счита, че първо следва да се разгледа второто правно основание, а след това първото.
По второто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на ефективна съдебна защита и на задължението за мотивиране.
45 По същество второто правно основание е разделено на две части, изведени, от една страна, от нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, и от друга страна, на задължението за мотивиране.
– По частта, изведена от нарушението на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита
46 По същество жалбоподателят твърди, че не е бил своевременно уведомен за приетите от Съвета мерки по отношение на него и че Съветът не му изпратил никакво официално уведомление, което да му даде възможност да се запознае с мотивите за включването му в списъците в обжалваните актове. Според него правото на ефективна съдебна защита предполагало именно че Съветът е длъжен да съобщи на засегнатото от ограничителните мерки лице или образувание мотивите, довели до включването му в тези списъци. Той изтъква освен това противоречието между твърдението, че адресът му не бил известен на Съвета, и твърдението, че той бил добре позната личност от сирийския стопански елит. На последно място, Съветът лишил жалбоподателя от възможността да упражни надлежно правото си на защита при приемането на спорните мерки.
47 Съветът оспорва обосноваността на доводите на жалбоподателя.
48 Според постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включва правото на изслушване и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (Решение на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, наричано по-нататък „Решение „Kadi II“, точка 99).
49 Колкото до правото на ефективна съдебна защита, което е предвидено в член 47 от Хартата на основните права, то изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение посредством прочита на самото решение или чрез изпращането на мотивите му по искане на това лице, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото решение (вж. в този смисъл Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 100 и цитираната съдебна практика).
50 Член 52, параграф 1 от Хартата на основните права все пак признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права, при положение че съответното ограничение зачита същността на съответното основно право, и — при спазване на принципа на пропорционалност — е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (вж. Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 101 и цитираната съдебна практика).
51 Освен това наличието на нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 102).
52 Що се отнася до правото на защита на лице, по отношение на което са приложени ограничителни мерки, съдът на Съюза разграничава, от една страна, първоначалното включване на името на лице или образувание в списъка за налагане на ограничителните мерки, и от друга страна, оставянето на името на това лице или образувание в този списък с последващи решения.
53 Наистина, от органите на Съюза не би могло да се изисква да уведомяват за мотивите за включване на името на лице или образувание в този списък преди първоначалното му включване, тъй като такова уведомяване би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, наложени с тези решения (вж. Решение на Общия съд от 13 септември 2013 г. по дело Makhlouf/Съвет, T‑383/11, точки 38 и 39 и цитираната съдебна практика).
54 Обратно, когато става въпрос за решение, с което името на съответното лице е оставено в този списък, компетентният орган Съюза е длъжен преди приемането на това решение да уведоми лицето за доказателствата за него, с които този орган разполага, за да обоснове решението си, и то за да може това лице да защити правата си (вж. в този смисъл Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точки 111 и 112).
55 В настоящия случай член 5 от Решение 2011/273 и член 14, параграфи 2 и 3 от Регламент № 442/2011, чието съдържание в основната му част е възпроизведено в член 21 от Решение 2011/782, в член 15, параграф 3 от Регламент № 36/2012 и в член 30, параграф 2 от Решение 2013/255, предвиждат, че Съветът съобщава решението си на засегнатото лице или образувание, заедно с основанията за включването на името му в списъка, или пряко, ако адресът му е известен, или чрез публикуване на известие, като му се дава възможност да представи възражения.
56 Във връзка с това трябва веднага да се отбележи, че както се установява в точка 36 по-горе, адресът на жалбоподателя е станал известен на Съвета едва от 22 ноември 2011 г. Следователно той не е могъл да осъществи лично уведомяване за актовете, приети преди тази дата.
57 На първо място, когато става въпрос за актовете, оспорени с жалбата, а именно Решение за изпълнение 2011/515 и Регламент за изпълнение № 843/2011, следва да се отбележи, че Съветът с основание твърди, че жалбоподателят е могъл да узнае за приемането на тези актове от публикуваното в Официален вестник Известие от 24 август 2011 г. на вниманието на лицата и образуванията, срещу които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/273 и в Регламент № 442/2011, изпълнявани посредством двата посочени по-горе акта (вж. точка 7 по-горе). Наистина, тъй като към датата на приемането на тези актове адресът на жалбоподателя не е известен на Съвета, не би могло той да бъде упрекван за нарушение на правото му на защита поради липса на лично уведомяване.
58 Освен това не би могло да се смята, че има противоречие между твърденията, от една страна, че жалбоподателят е близък съдружник на г‑н Maher Al-Assad, и от друга страна, че адресът му не е известен. Във връзка с това следва да се припомни, че както изтъква Съветът, в Сирия институциите на Съюза могат да разполагат само с ограничени средства за издирване на личните адреси на всички физически лица, засегнати от режима на ограничителните мерки, особено в период на бунтове. Освен това практиката на Съвета да изпраща известие на съответното физическо лице само на точен адрес, ако той е известен, а не на приблизително посочен адрес в Сирия, както изглежда поддържа жалбоподателят, е оправдана, като се има предвид, че в противен случай би имало опасност известието да бъде отворено и прочетено от трети спрямо заинтересованото лице лица, а ограничителните мерки са от деликатна област. На последно място, осведомеността за връзката на жалбоподателя с г‑н Maher Al-Assad е обстоятелство, което може да се изведе от други сведения, различни от адреса му.
59 На второ място, що се отнася до актовете, чиято отмяна се иска с писмената реплика от 11 април 2012 г. и със становището за изменение на исканията от 8 юли 2013 г., а именно Решение 2011/782, Регламент № 36/2012, Решение за изпълнение 2013/185, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255, налага се изводът, че въз основа на посочената в точка 54 по-горе съдебна практика и с оглед на факта, че Съветът разполагал с адреса на жалбоподателя от 22 ноември 2011 г., той е следвало да уведоми жалбоподателя за приемането на тези актове чрез лично уведомление. Когато обаче постъпва по този начин във връзка с последните три от посочените актове, той не изпраща лично уведомление във връзка с първите два от тези актове. В това отношение е трябвало той да съобщи лично на жалбоподателя мотивите за оставяне на името му в списъка, съдържащ се в тези актове.
60 Според съдебната практика обаче липсата на лично уведомяване не води непременно до отмяната на даден акт, ако правата на жалбоподателя са защитени. Наистина, когато Съветът не изпълни задължението си да съобщи лично даден акт, но жалбоподателят се е запознал с въпросния акт и е подал в срок жалба срещу него, правото му на защита не е нарушено, тъй като той е имал възможност да се защити (вж. в този смисъл решение Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).
61 В настоящия случай, обратно на това, което твърди жалбоподателят, липсата на лично уведомяване не е засегнала нито правото му на защита, нито правото му на ефективна съдебна защита, тъй като, първо, това не му е попречило да узнае индивидуалните и специфични причини за приемането на ограничителните мерки срещу него, нито да предприеме съответни действия. След това следва да се отбележи, че жалбоподателят не излага никакъв довод, с който да докаже, че този пропуск е затруднил защитата му срещу Съвета в административното производство или пред Общия съд (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 21 март 2012 г. по дело Fulmen и Mahmoudian/Съвет, T‑439/10 и T‑440/10, точка 68). Накрая, трябва да се отбележи, че във всеки случай се приема, че изменението на исканията му относно Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012 са допустими (вж. точка 37 по-горе) и че при това положение той е имал възможност да подаде жалба до съда на Съюза на основание член 275, втора алинея ДФЕС във връзка с член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС.
62 Следователно в настоящия случай липсата на уведомяване на жалбоподателя за някои от обжалваните актове не може да обоснове тяхната отмяна.
63 Следва да се приеме, че правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са били надлежно защитени.
64 Следователно първата част на второто правно основание трябва да се отхвърли.
– По частта, изведена от нарушението на задължението за мотивиране
65 Жалбоподателят твърди, че в настоящия случай Съветът се ограничил до излагане на неясни и общи съображения, за да обоснове включването на името му в списъците в обжалваните актове. Във връзка с това той припомня, че според съдебната практика, като се вземе предвид, че засегнатите от ограничителните мерки лица и образувания нямат право на предварително изслушване, задължението за мотивиране е още по-важно. В тези мотиви би трябвало да са изложени не само правните основания за прилагането на съответния акт, но и специфичните и конкретни причини, поради които при упражняването на своето право на преценка Съветът е приел, че по отношение на засегнатите лица и образувания следва да се вземат ограничителни мерки.
66 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
67 Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. Решение на Съда от 15 ноември 2012 г. по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точка 49 и цитираната съдебна практика).
68 Следва също да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).
69 Що се отнася до ограничителните мерки, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, трябва да се подчертае, че доколкото засегнатото лице не разполага с право на изслушване преди приемането на първоначално решение за замразяване на финансовите средства, спазването на задължението за мотивиране е още по-важно, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на това решение, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на разглежданото решение (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 62 и цитираната съдебна практика).
70 Затова мотивите към акт на Съвета за замразяване на финансови средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на свободата си на преценка той приема, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).
71 Изискването за мотивиране обаче следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).
72 Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 65 и цитираната съдебна практика).
73 По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 66 и цитираната съдебна практика).
74 В случая, когато става въпрос, на първо място, за общите мотиви за приемането от Съюза на ограничителните мерки срещу Сирия, следва да се отбележи, че в първите три съображения от Решение 2011/273, изложени също и в последващите оспорвани актове, тези мотиви са изложени, както следва:
„1) На 29 април 2011 г. Европейският съюз изрази дълбоката си загриженост по отношение на развитието на събитията в Сирия и разполагането на военни части и сили за сигурност в редица сирийски градове.
2) Съюзът категорично осъжда тежките репресии, в т.ч. използване на бойни боеприпаси, срещу мирния протест на различни места в Сирия, довели до смъртта на няколко демонстранти, до нараняване на хора и до произволни задържания, и призова сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо извършването на репресии.
3) Предвид сериозната обстановка следва да бъдат наложени ограничителни мерки срещу Сирия и лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население на Сирия“.
75 Освен това в член 4, параграф 1 от Решение 2011/273 се посочва, че се „[з]амразяват […] всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и от физически или юридически лица и свързани с тях образувания, изброени в приложението“.
76 Колкото до актовете, приети след Решение за изпълнение 2011/515 и Регламент за изпълнение № 843/2011, следва първо да се отбележи, че член 4 от Решение 2011/273 е изменен с Решение 2011/522, както следва:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за жестоките репресии срещу гражданското население в Сирия, както и от физически или юридически лица, които се ползват от режима или го подкрепят и свързаните с тях физически и юридически лица, изброени в приложението“.
77 Основанието за това изменение се намира по-конкретно в съображение 4 от Решение 2011/522, което има следното съдържание:
„Ограниченията за влизане и замразяването на финансови средства и икономически ресурси следва да се приложат към допълнителни лица и образувания, които се ползват от режима или го подкрепят, по-специално към лицата и образуванията, които финансират или оказват логистична подкрепа на режима, особено на апарата за сигурност, или които подкопават усилията за мирен преход към демокрация в Сирия“.
78 От съдебната практика, отразена в посоченото по-горе решение Makhlouf/Съвет, следва, че могло да се предположи, че общият контекст, който се споменава в Решение 2011/273, е бил известен на видните представители на сирийското общество. В случая, както се установява от документите по делото, г‑н Samir Hassan е добре установен в Сирия признат бизнесмен, който благодарение на професионалната си дейност е могъл да бъде информиран за взетите по отношение на него решения за замразяване на средства.
79 Освен това, обратно на това, което поддържа жалбоподателят, разглежданите общи критерии са ясни и се отнасят само до конкретни лица и образувания. Наистина, независимо че тези критерии оставят свобода на преценка на Съвета във връзка с тяхното прилагане, те не са произволни, тъй като определят известни граници. В това отношение се налага изводът, че посочените критерии се прилагат единствено по отношение на лицата, отговорни за репресиите срещу цивилното население в Сирия, и на свързаните с тях лица и образувания, а след приемането на Решение 2011/522 — по отношение на лицата и образуванията, които се ползват от водената от сирийския режим политика, и по отношение на лицата и образуванията, които финансират или оказват логистична подкрепа на режима. При това положение следва да се приеме, че обратно на това, което поддържа жалбоподателят, разглежданите общи критерии позволяват да се отграничат лицата и образуванията, визирани в обжалваните актове.
80 На второ място, когато става въпрос за мотивите за включване на името на жалбоподателя в списъка в Решение за изпълнение 2011/515 и в по-късните актове, следва да се отбележи, че от една страна, те са свързани с факта, че жалбоподателят бил близък съдружник на г‑н Maher Al-Assad, и от друга страна, с факта, че той бил известен с икономическата подкрепа, която оказва на сирийския режим.
81 На първо място, когато става въпрос за частта от мотивите, според която жалбоподателят бил близък съдружник на г‑н Maher Al-Assad, Общият съд приема, че тя също е ясна и точна според изискванията на съдебната практика, тъй като жалбоподателят е имал възможност да оспори съществуването на връзка между него и г‑н Maher Al-Assad. Нещо повече, изложените по отношение на г‑н Maher Al-Assad мотиви следва да се вземат предвид при проверката на изпълнението на задължението за мотивиране. От тези мотиви ясно личи, че според Съвета г‑н Maher Al-Assad е бил едно от лицата, отговорни за репресиите срещу цивилното население в Сирия. По-конкретно, в Решение 2011/273 той е описан като „[н]ачалник на 4-та дивизия на армията, член на централното командване на Baath, силово лице в Републиканската гвардия; главен ръководител на репресиите срещу протестиращите“.
82 След това, когато става въпрос за частта от мотивите, според която жалбоподателят е известен с икономическата подкрепа, която оказва на сирийския режим, фактът, че жалбоподателят представя множество документи, за да докаже, че не участвал в никаква стопанска дейност, целяща подкрепата на режима, потвърждава, че изложените от Съвета мотиви са му позволили да разбере за кои действия е упрекван и да оспори реалното съществуване на тези действия или тяхната относимост.
83 От това следва, че мотивите отговарят на припомнените по-горе в точки 67—73 изисквания. Наистина, те са позволили на жалбоподателя да разбере причините, поради които името му е било включено във въпросния списък, а именно поради връзките му с лице, отговорно за жестоките репресии срещу гражданското население в Сирия. Освен това, както се установява от изложените от него доводи и от представените доказателства във връзка с първото правно основание, те са му позволили да оспори истинността на тези връзки.
84 Ето защо приетите от Съвета мотиви отговарят на задължението за мотивиране, което той има по силата на член 296, втора алинея ДФЕС.
85 Следователно втората част на второто правно основание трябва да се отхвърли, както и второто правно основание в неговата цялост.
По първото правно основание, изведено от явна грешка в преценката
86 Жалбоподателят твърди, че Съветът не е доказал надлежно причините, които биха могли да обосноват вписването на името му в спорните списъци, и упреква Съвета, че не уточнил нито източника на информацията си, нито доказателствата, установяващи неговата икономическа подкрепа за сирийския режим. По-конкретно той отбелязва, на първо място, че петнадесетте дружества, които той ръководи в Сирия, имат изцяло търговски и финансов предмет на дейност и извършват такава дейност, а двете банки, от които той притежавал дялове, нямали никаква връзка със сирийския режим. Освен това той никога не бил заемал политическа длъжност, нито дори официална длъжност, която да е белег за връзка с властта в Сирия, и не бил член на управителния съвет на дружеството Cham Holding през август 2011 г. Той твърди, че в действителност е само акционер с миноритарен дял в това дружество, като участието му е само 1,714 %. Второ, жалбоподателят твърди, че фактът, че вписването на името му в спорните списъци е прието по предложение на държава членка, не обосновава основателността на това вписване в посочените списъци в обжалваните актове. Трето, жалбоподателят твърди, че съдържанието на оспорваните актове не е съобразено с общите принципи на недопускане на дискриминация и на равно третиране, гарантирани от правото на Съюза, тъй като името на друг акционер, със същото дялово участие в дружеството Cham Holding, било извадено от спорните списъци от Съвета.
87 В самото начало Съветът заявява, че Общият съд следва да упражнява само ограничен контрол по отношение на ограничителните мерки, с които се цели оказване на натиск върху режима на трета страна, който не зачита нито правовата държава, нито правата на човека. Той твърди освен това, че вписването на името на жалбоподателя в спорните списъци наистина е обосновано, тъй като по-конкретно той бил част от управляващата икономическа класа в Сирия. В това отношение той смята за достатъчен факта, че жалбоподателят е член на управителния съвет и акционер в Cham Holding, дружество, контролирано от г‑н Rami Makhlouf, който също е засегнат от ограничителните мерки. На последно място, Съветът смята, че доводът относно допуснато от него нарушение на принципа на недопускане на дискриминация не бил валиден, тъй като той оценява обстоятелствата за всеки отделен случай в зависимост от сложни политически преценки и многобройни фактори, понякога дори неизвестни на обществеността.
88 Според съдебната практика ефективността на съдебния контрол, гарантирана с член 47 от Хартата на основните права, налага по-конкретно при контрола за законосъобразност на мотивите, на които се основава решението за вписване или оставяне на името на дадено лице в списъците с лицата, засегнати от санкции, съдът на Съюза да се увери, че това решение има достатъчно солидна фактическа основа. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 119).
89 Компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. Важно е данните или доказателствата, представени от въпросния орган, да подкрепят възприетите срещу засегнатото лице мотиви. Ако тези данни и доказателства не позволяват да се установи основателността на даден мотив, съдът на Съюза го изважда от кръга на подкрепящите съображения на разглежданото решение за вписване или запазване на вписването (Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точки 121—123).
90 В настоящия случай Съветът поддържа, че жалбоподателят е бизнесмен, представител на управляващата икономическа класа в Сирия. Ако е вярно обаче, че качеството на бизнесмен на жалбоподателя е неоспорим факт, признат от самия него, вярно е също, че не то е мотивът, на който се основават обжалваните актове. При това положение, за да се установи обосноваността на решението на Съвета, следва да се провери дали връзката на жалбоподателя с г‑н Maher Al-Assad и неговата икономическа (финансова и логистична) подкрепа за сирийския режим, отговорен за репресиите, са надлежно доказани.
91 Налага се обаче изводът, първо, че единственото основание, изложено от Съвета във връзка с това, са извадки от документи от 16 август 2011 г., обозначени като „Coreu ОВППС/0060/11“ (документи на Съвета 5048/12 и 5710/14) и от 21 януари 2012 г. (документ на Съвета 5711/14), които имат същите сбити мотиви като възпроизведените в обжалваните актове, а именно по-конкретно фактът, че жалбоподателят бил близък делови съдружник на г‑н Maher Al-Assad. При това положение Съветът не представя никакво доказателство, което да може да подкрепи, дори да загатне съществуването на връзка между жалбоподателя и г‑н Maher Al-Assad.
92 След това Съветът представя на Общия съд статии от пресата относно сирийския елит, телеграма от US Department of the Treasury (Държавното съкровище на Съединените щати), в която г‑н Rami Makhlouf е посочен като лице, ползващо се от сирийската корупция, както и извадки от документ, означен като „Coreu ОВППС/0060/11“ от 21 януари 2012 г. (документ 5711/14 на Съвета), с мотиви, според които „г‑н Samir Hassan е един от основните акционери в Cham Holding и ръководи някои от неговите дъщерни дружества“, „[н]якои от имотите на Rami Maklouf […] са регистрирани на негово име“ и „[т]ой притежава складове, трансформирани в затворнически лагери“. В съдебното заседание обаче в отговор на въпрос на Общия съд Съветът не можа да представи никакво доказателство в подкрепа на тези твърдения.
93 Следователно в представените от Съвета доказателства няма никакво указание, което да може да потвърди твърденията му, че жалбоподателят има връзка с г‑н Maher Al-Assad или оказва икономическа подкрепа на сирийския режим.
94 От това следва, че Съветът не е изпълнил изискванията на доказателствената тежест, която има по силата на член 47 от Хартата на основните права, според тълкуването на Съда в Решение „Kadi II“, посочено по-горе.
95 При това положение следва първото правно основание да се уважи и обжалваните актове да бъдат отменени в частта, която се отнася до жалбоподателя, без да е нужно да се разглеждат другите основания, изложени в подкрепа на настоящата жалба.
По действието във времето на отмяната на обжалваните актове
96 По силата на член 264, втора алинея ДФЕС, ако счете за необходимо, Общият съд може да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. От съдебната практика следва, че тази разпоредба позволява на съда на Съюза да реши на коя дата ще произведат действие отменителните му решения (вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2013 г. по дело Nabipour и др./Съвет, T‑58/12, точки 250 и 251 и цитираната съдебна практика).
97 В настоящия случай поради изложените по-долу причини Общият съд счита, че е необходимо действието във времето на обжалваните актове да продължи до изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок бъде подадена жалба — докато тя бъде отхвърлена.
98 При това положение интересът на жалбоподателя от незабавното влизане в сила на настоящото отменително решение трябва да се съпостави с целта от общ интерес, преследвана от политиката на Съюза по отношение на ограничителните мерки срещу Сирия. По този начин приспособяването на действието във времето на отмяната на ограничителна мярка може да се обоснове с необходимостта да се осигури ефективност на ограничителните мерки и в крайна сметка с императивни съображения, свързани със сигурността или с международните отношения на Съюза и на неговите държави членки (вж., по аналогия с липсата на задължение за предварително уведомяване на заинтересованото лице за основанията за неговото първоначално включване в списъците, Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, Сборник, стр. І‑13427, точка 67).
99 Отмяната с незабавно действие на обжалваните актове по отношение на жалбоподателя обаче би му позволила да прехвърли всичките или част от своите активи извън Съюза, без Съветът евентуално да има възможност своевременно да приложи член 266 ДФЕС, за да отстрани установените в настоящото решение нередности, така че има опасност да се засегне сериозно и необратимо ефикасността на всякакво замразяване на активи, което в бъдеще Съветът може да постанови по отношение на жалбоподателя.
100 Наистина, когато става въпрос за прилагането на член 266 ДФЕС в настоящия случай, следва да се отбележи, че отмяната с настоящото решение на включването на името на жалбоподателя в спорните списъци се дължи на обстоятелството, че основанията за това не са подкрепени с достатъчно доказателства (вж. точка 94 по-горе). Независимо че Съветът следва да реши какви да бъдат условията за изпълнение на настоящото решение, не може поначало да се изключи ново включване на жалбоподателя в списъците. Наистина, при ново разглеждане Съветът има възможност да включи отново името на жалбоподателя, посочвайки основания, които са надлежно подкрепени с доказателства.
101 От това следва, че действието на отменените решения и регламенти следва да се запази по отношение на жалбоподателя до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок бъде подадена жалба — до евентуалното ѝ отхвърляне.
По искането за обезщетение
102 Жалбоподателят поддържа, че е претърпял сериозни вреди поради взетите срещу него мерки. Той се позовава на наличието на три кумулативни условия, които позволяват да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, и претендира сума в размер на 250 000 eur месечно, считано от 1 септември 2011 г., като обезщетение за претърпените имуществени вреди, и символичната сума от едно евро като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и обезщетение за бъдещите вреди.
103 Съветът оспорва доводите на жалбоподателя и смята, че той не е доказал, че са изпълнени необходимите за такова искане условия.
104 Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, Съюзът е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения
105 Според постоянната съдебна практика ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи е подчинено на кумулирането на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и сочената вреда (Решение на Съда от 29 септември 1982 г. по дело Oleifici Mediterranei/EИО, 26/81, Recueil, стр. 3057, точка 16, Решение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, Recueil, стр. II‑5459, точка 95 и Решение на Общия съд от 23 ноември 2011 г., по дело Sison/Съвет, T‑341/07, Сборник, стр. II‑7915, точка 28).
106 Щом едно от трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността не е изпълнено, исканията за обезщетение трябва да се отхвърлят, без да е необходимо да се проверява дали са изпълнени останалите две условия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 септември 1994 г. по дело KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, Recueil, стр. I‑4199, точка 81, Решение на Общия съд по дело Sison/Съвет, посочено по-горе, точка 29 и Решение на Общия съд от 20 февруари 2002 г. по дело Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T‑170/00, Recueil, стр. II‑515, точка 37). Освен това съдът на Съюза не е длъжен да разгледа тези условия в определен ред (Решение на Съда от 9 септември 1999 г. по дело Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, Recueil, стр. I‑5251, точка 13).
107 Накрая следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика във всяко искане за обезщетение за вреди, независимо дали става въпрос за имуществени или неимуществени вреди, символично или за получаване на реално обезщетение, трябва да се уточнява естеството на вредите, които се твърди, че са претърпени, с оглед на поведението, за което е упрекван причинителят, и дори приблизително да се оцени цялата щета (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано в Сборника, точка 250 и цитираната съдебна практика).
108 В настоящия случай искането за обезщетение на жалбоподателя трябва да се отхвърли, тъй като наличието на претърпени от него вреди не е доказано. Наистина, жалбоподателят само посочва цифрови данни във връзка със загубата на икономически доходи, без да представи никакво доказателство относно размера на тези доходи преди и след включването на името му в разглежданите списъци, и по този начин не доказва наличието на вреди поради невъзможността да разполага със средства. В това отношение не може да се приеме, че писмата от банките, уведомяващи жалбоподателя за замразяването на авоарите му (приложения 5 и 9 към исковата молба), нито анулирането на банковите му карти (приложения 17 и 18 към исковата молба) са достатъчни, за да обосноват претендираната в искането му за обезщетение сума. Впрочем жалбоподателят не обясни и как въз основа на оповестяването на преустановяването на договорните отношения с лицата, за които твърди, че са негови доставчици, може да се определи сумата, претендирана като обезщетение (приложения 19—21 към исковата молба). Освен това в съдебното заседание жалбоподателят беше разпитан във връзка с доказателствата, които биха могли да обосноват претендираната като компенсация сума, без той да може да представи нито едно такова доказателство. Нещо повече, загубата на доходи, която се твърди, че жалбоподателят е претърпял, би могла да се разглежда като пряка последица от влошаването на икономическото положение в Сирия след началото на събитията в тази страна.
109 С оглед на изложеното по-горе, следва искането на жалбоподателя за обезщетение да се отхвърли като неоснователно.
По съдебните разноски
110 По смисъла на член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
111 В случая, тъй като Съветът е загубил по исканията за отмяна, а жалбоподателят — по исканията за обезщетение, посочените по-горе разпоредби ще се приложат правилно, ако се реши Съветът да понесе собствените си съдебни разноски и половината от разноските на жалбоподателя за настоящото производство. Що се отнася до разноските за обезпечителните производства, жалбоподателят следва да понесе собствените си разноски и разноските на Съвета.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)
реши:
1) Отхвърля като недопустимо искането за отмяна на Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782/ОВППС.
2) Отменя, частите които се отнасят до г‑н Samir Hassan, от следните актове:
– Решение за изпълнение 2011/515/ОВППС на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 843/2011 на Съвета от 23 август 2011 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия,
– Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС,
– Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011,
– Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739/ОВППС,
– Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012,
– Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия.
3) Действието на отменените решения и регламенти се запазва по отношение на г‑н Hassan до изтичането на срока за обжалване или, ако в този срок бъде подадена жалба — до евентуалното ѝ отхвърляне.
4) Отхвърля искането за обезщетение.
5) Съветът на Европейския съюз понася собствените си разноски и половината от направените от г‑н Hassan разноски за настоящото производство.
6) Г‑н Hassan понася половината от собствените си разноски за настоящото производство. Той понася собствените си разноски и разноските на Съвета за обезпечителните производства.
Van der Woude | Wiszniewska-Białecka | Ulloa Rubio |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юли 2014 година.
Подписи