Дело T-421/07

Deutsche Post AG

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Мерки, приети от германските власти в полза на Deutsche Post AG — Решение за започване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО — Липса на предходно окончателно решение — Недопустимост“

Резюме на решението

Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Актове, които произвеждат правно действие — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване на текуща държавна мярка, придружено от временното квалифициране като нова помощ — Акт, подлежащ на обжалване — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване, отнасящо се до същите мерки като тези, които са били предмет на по-ранно решение за започване на разследване — Недопустимост, в случай че първото производство не е приключило

(член 87, параграф 1 ЕО, член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230 ЕО; член 7 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

Актове или решения, които подлежат на обжалване по смисъла на член 230 ЕО, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Такъв е случаят при решенията за започване на официална процедура по разследване на държавна помощ когато Комисията квалифицира текуща мярка като нова помощ, при това не само когато органите на съответната държава членка считат въпросната текуща мярка за съществуваща помощ, но и когато твърдят, че тя не попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО.

Всъщност решението за започване на официална процедура по разследване относно текуща мярка, която Комисията е квалифицирала като нова помощ, неизбежно изменя правния обхват на въпросната мярка, както и правното положение на предприятията — получатели по нея, по-специално що се отнася до продължаването на изпълнението на тази мярка. Подобно решение може също да бъде изтъкнато пред националния съд, който следва да изведе всички последици от нарушението на член 88, параграф 3, последно изречение ЕО. На последно място, то може да подтикне предприятията — получатели по мярката, да откажат във всички случаи нови плащания или нови предимства, или да отделят необходимите суми за евентуални последващи финансови компенсации. В отношенията си с посочените получатели другите икономически оператори също ще вземат предвид нестабилното им правно и финансово положение.

За сметка на това такова решение не може да породи самостоятелни правни последици и следователно не може да представлява подлежащо на обжалване решение, тъй като се отнася до същите мерки като тези, които са били предмет на по-ранно решение за започване на процедура по разследване, доколкото официалната процедура по разследване на тези мерки не е приключила и доколкото в рамките на тази процедура Комисията вече е посочила, че спорните мерки могат да попаднат в приложното поле на забраната по член 87, параграф 1 ЕО.

Всъщност в такъв случай вече са настъпили самостоятелните правни последици, свързани с официалната процедура по разследване, вследствие на първото решението за започване на такава процедура.

(вж. точки 49—51, 61 и 63)