ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. CRUZ VILLALÓN
представено на 16 октомври 2014 година(1)
Дело C‑266/13
L. Kik
(Преюдициално запитване,
отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия)
„Социално осигуряване на работниците мигранти — Регламент (ЕИО) №º1408/71 — Работник, нает на кораб, полагащ тръбопроводи в международни води и в континенталния шелф, прилежащ към две държави членки — Задължение за включване в схема за социално осигуряване — Приложимо национално законодателство“
1. Съдът отново е призован да се произнесе по съдържащите се в Регламент № 1408/71(2) правила за определяне на приложимото законодателство. Този път това е в хипотеза, в която се поставя и въпросът за правната природа на континенталния шелф, както и за смисъла и обхвата на функционалното разширяване на суверенитета на държавите членки върху това пространство. При всички случаи действителният интерес от настоящото дело се състои в явната трудност от съвместяването на разпоредбите на посочения регламент с фактическа обстановка, при която според страните единствено може да се приеме решение, основано на аналогията. Както ще се опитам да докажа, самият регламент обаче предлага различен отговор.
I – Правна уредба
А – Международно право
2. Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Монтего Бей (Ямайка) на 10 декември 1982 г., която влиза в сила на 16 ноември 1994 г., е ратифицирана от Кралство Нидерландия на 28 юни 1996 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г.(3).
3. Член 60 от нея, озаглавен „Изкуствени острови, съоръжения и конструкции в изключителната икономическа зона“, предвижда следното:
„1. В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има изключително право да изгражда, да разрешава и регулира изграждането, експлоатацията и използването на:
а) изкуствени острови;
б) съоръжения и конструкции за целите, предвидени в чл. 56, и за други икономически цели;
в) съоръжения и конструкции, които могат да пречат на упражняването на правата на крайбрежната държава в зоната.
2. Крайбрежната държава има изключителна юрисдикция върху такива изкуствени острови, съоръжения и конструкции, включително и юрисдикция по отношение на митнически, данъчни, санитарни и имиграционни закони и правила и закони и правила, отнасящи се до безопасността.
[…]“.
4. Под заглавие „Права на крайбрежната държава върху континенталния шелф“ член 77 от Конвенцията предвижда следното:
„1. Крайбрежната държава упражнява върху континенталния шелф суверенни права по отношение на промишленото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси.
2. Правата, посочени в т. 1, са изключителни в смисъл, че ако крайбрежната държава не извършва промишлено проучване на континенталния шелф или не експлоатира неговите природни ресурси, никой друг не може да предприема тези видове дейност без изричното съгласие на крайбрежната държава.
3. Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от неговото окупиране, реално или символично, или от каквото и да е изрично заявление в този смисъл.
[…]“.
5. Под заглавие „Подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф“ член 79 от Конвенцията гласи:
„1. Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф съгласно разпоредбите на този член.
2. При условие че се спазва правото ѝ да взема разумни мерки за изследването на континенталния шелф, за разработването на неговите природни ресурси и за предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването от тръбопроводи, крайбрежната държава не може да създава пречки за полагането или поддържането на такива кабели или тръбопроводи.
3. Провеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава.
4. Нищо в тази част не засяга правото на крайбрежната държава да установява условия, които се прилагат по отношение на кабели и тръбопроводи, навлизащи в нейната територия или в териториалното ѝ море, или да установява своята юрисдикция върху кабели и тръбопроводи, съоръжени или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с разработването на нейните ресурси, или във връзка с управлението на изкуствените острови, и конструкции и структури под нейна юрисдикция.
[…]“.
6. В съответствие с член 80 („Изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф“) „[ч]лен 60 се прилага mutatis mutandis по отношение на изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф“.
Б – Право на Съюза
1. Регламент № 1408/71
7. Сред съображенията на Регламент № 1408/71 в конкретния случай представляват интерес следните:
„като има предвид, че разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалното осигуряване спадат към свободното движение на [лицата] и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост;
[…]
като има предвид, че поради съществуващите значителни различия между националните законодателства по отношение на лицата, за които те се прилагат, е препоръчително да се установи принципът, че Регламентът се прилага за всички лица, които са осигурени по схеми за социално осигуряване на заети и самостоятелно заети лица или въз основа на упражняването на трудова или самостоятелна трудова заетост;
като има предвид, че е необходимо да се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване и да се изготви само система за координация;
[…]
като има предвид, че заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това;
[…]
като има предвид, че с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост;
като има предвид, че в някои случаи, в които е обосновано да се прилагат други критерии за приложимост, са възможни изключения от това общо правило;
[…]“.
8. Член 1 от Регламент № 1408/71 е озаглавен „Определения“ и гласи:
„По смисъла на настоящия регламент:
а) заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно:
i) всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социално осигуряване, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители;
[…]“.
9. Под заглавие „Лица, обхванати от регламента“ член 2 предвижда в своя параграф 1:
„Настоящият регламент се прилага за заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и, които са граждани на държава членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица“.
10. Дял II от Регламента, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, започва с член 13 („Общи правила“), в който се предвижда следното:
„1. [При спазване на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.
2. [При спазване на] разпоредбите на членове от 14 до 17:
а) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава членка;
[…]
в) лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава;
[…]
е) лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове от 14 до 17 изключения или особени разпоредби, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това законодателство“.
11. Член 14 от Регламент № 1408/71 (озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“) предвижда следното:
„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:
[…]
2) Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството, което се определя по следния начин:
a) лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения:
i) когато посоченото предприятие има клон или постоянно представителство на територията на друга държава членка, различна от тази, в която се намира седалището или мястото му на стопанска дейност, лице, което е заето на работа в такъв клон или постоянно представителство, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира съответният клон или постоянно представителство;
ii) когато лице е заето на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивава, това лице е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако предприятието, за което работи няма седалище, място на стопанска дейност, клон или постоянно представителство на тази територия;
б) лице, различно от посоченото в буква а), е субект на:
i) на законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки;
ii) законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие или физическо лице, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си.
[…]“.
12. В съответствие с член 14б („Особени правила, приложими за моряците“):
„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква в) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:
[…]
4) Лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка, и което получава възнаграждение за тази работа от предприятие или лице, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава, ако въпросното лице пребивава на територията на тази държава; предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател по смисъла на споменатото законодателство“.
13. Текстът на член 15 от Регламента („Правила за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето“) е следният:
„1. Разпоредбите на членове от 13 до 14г не се прилагат за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето, освен ако по отношение на някой от посочените в член 4 клонове в дадена държава членка не съществува само схема за доброволно осигуряване.
2. Когато прилагането на законодателството на две или повече държави членки води до натрупване на осигуровки:
– съгласно схема за задължително осигуряване и една или повече схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, съответното лице подлежи само на схемата за задължително осигуряване,
[…]“.
В – Споразумение със Швейцарската конфедерация(4)
14. По силата на член 8 от Споразумението ЕО-Швейцария:
„Договарящите се страни предоставят условия в съответствие с приложение II за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да:
a) се осигури равнопоставеност;
б) се определи приложимото законодателство;
в) се натрупват, за целите на придобиване и запазване на правото на помощи, и изчисляване на такива помощи, на всички периоди, взимани предвид от националното законодателство на съответните страни;
г) се изплащат помощи на лица, пребиваващи на територията на договарящите се страни;
д) се насърчава взаимната административна помощ и сътрудничество между органите и институциите“.
15. Член 1 от приложение II към Споразумението ЕО-Швейцария:
„1. Договарящите се страни се споразумяха, по отношение на координацията на схемите за социална сигурност, да прилагат помежду си актовете на Общността, на които се прави позоваване, които са в сила към датата на сключване на споразумението и така както [са изменени] с раздел А от настоящото приложение, или правила, равносилни на тези актове.
2. Терминът „държава членка (държави членки)“, съдържащ се в актовете, посочени в раздел А от настоящото приложение, трябва да се разбира като включващ Швейцария в допълнение на страните, обхванати от съответните актове на Общността“.
16. Раздел A от цитираното приложение II се позовава на Регламент № 1408/71, който е заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004(5), приложим считано от 1 май 2010 г. Самото приложение II към Споразумението ЕО-Швейцария е актуализирано с Решение № 1/2012 на Съвместния комитет, създаден по силата на посоченото споразумение(6), с действие от 1 април 2012 г. Новата редакция на приложение II се позовава на посочения Регламент № 883/2004. Въпреки това по силата на член 90, параграф 1 от Регламент № 883/2004 и на приложение II, раздел A, точка 3 от Споразумението ЕО-Швейцария, в неговата изменена редакция, фактите, настъпили преди 1 април 2012 г., се уреждат от Регламент № 1408/71.
Г – Нидерландско право
17. В съответствие с акта за преюдициално запитване нидерландското законодателство в областта на социалното осигуряване предвижда общо правило, според което лицата, пребиваващи в Нидерландия, са задължително осигурени и трябва да плащат предвидените в законите осигурителни вноски. По изключение и по силата на член 12, параграф 1 от Besluit uitbreiding en beperking kring verzekerden volksverzekeringen 1999 (Декрет от 1999 г. за увеличаване и ограничаване на кръга на социално осигурените лица) лице, което пребивава в Нидерландия, не е социално осигурено, ако работи изключително извън Нидерландия през непрекъснат период от най-малко три месеца, освен ако този труд е положен по силата на договор с работодател с местоживеене или място на седалище в Нидерландия.
18. В съответствие с Besluit verzekeringspflicht zeevarenden (Декрет относно задължението за социално осигуряване на моряците), когато моряк, който пребивава в държава членка, упражнява своята дейност на плавателен съд с флаг на трета страна, която не е страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, за работодател, установен в Нидерландия, е приложимо нидерландското законодателство относно социалното осигуряване на заетите лица.
II – Факти
19. В основата на преюдициалното запитване стои спор между нидерландските органи по социално осигуряване и г‑н Kik, нидерландски гражданин, пребиваващ в Нидерландия, нает от швейцарско предприятие на плаващ под панамски флаг кораб, полагащ тръбопроводи, и който е работил до 31 май 2004 г. на нидерландската територия (като е бил задължително включен в социалноосигурителната схема на Нидерландия), а между 1 юни и 24 август 2004 г. е работил последователно на континенталния шелф на Съединените щати, в международни води и в нидерландските, британските и отново нидерландските части на континенталния шелф.
20. Разискваният в производството a quo въпрос е дали г‑н Kik е бил длъжен да внася осигурителни вноски в нидерландската схема за социално осигуряване през периода между 1 юни и 24 август 2004 г.
21. Националните съдилища (първоинстанционен и апелативен) са приели, че би следвало да се отговори утвърдително, доколкото националното право предвижда, че лицата, пребиваващи в Нидерландия, са задължително осигурени и трябва да плащат съответните вноски.
22. Г‑н Kik подава касационна жалба до Hoge Raad der Nederlanden, който отправя настоящото преюдициално запитване.
III – Преюдициално запитване
23. Преюдициалното запитване, отправено на 15 май 2013 г., е следното:
„1. а) Следва ли правилата относно приложното поле спрямо лицата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 и правилата относно териториалното приложно поле на разпоредбите за определяне на приложимото законодателство по дял II от този регламент да се тълкуват в смисъл, че тези правила за определяне на приложимото законодателство са приложими в случай като настоящия, в който става въпрос за (а) работник, пребиваващ в Нидерландия, който (б) е нидерландски гражданин, (в) при всички положения по-рано е бил задължително осигурено лице в Нидерландия, (г) работи като моряк за работодател, установен в Швейцария, (д) упражнява своята трудова дейност на борда на плаващ под панамски флаг кораб, поставящ тръбопроводи, и (е) осъществява тази дейност първоначално извън територията на Съюза (около три седмици върху континенталния шелф на Съединените щати и около две седмици в международни води), а след това върху континенталния шелф на Нидерландия за периоди с продължителност от един месец и от около една седмица) и на Обединеното кралство (за период с продължителност от около една седмица), при положение че (ж) получените във връзка с това приходи подлежат на облагане с нидерландския данък върху доходите?
1. б) При утвърдителен отговор, дали Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим единствено за дните, в които заинтересованото лице работи върху континенталния шелф на държава членка на Съюза, или също и за предходния период, през който заинтересованото лице работи на други места извън територията на Съюза?
2. В случай че Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим към работник, като посочения във въпрос 1 а), кое законодателство или законодателства този регламент определя като приложимо (приложими)?“ (диспозитив на преюдициалното запитване).
IV – Производството пред Съда
24. Писмени становища в производството представят г‑н Kik, нидерландското правителство и Комисията. Всички те се явяват на публичното заседание, проведено на 3 юли 2014 г., на което Съдът ги призовава да съсредоточат своите становища върху втория преюдициален въпрос, поставен от Hoge Raad.
V – Становища
А – Първи въпрос
25. Няма спор между страните за това, че Регламент № 1408/71 е приложим в конкретните обстоятелства. По-специално нидерландското правителство счита, че въпросният регламент е приложим за целия разглеждан период от време.
Б – Втори въпрос
26. Г‑н Kik и Комисията считат, че при конкретните обстоятелства и в съответствие с установената съдебна практика по дело Aldewereld(7) компетентна е държавата по мястото на установяване на работодателя, тоест Швейцарската конфедерация.
27. Нидерландското правителство счита, че по силата на член 13, параграф 2, буква e) и член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 компетентната държава е тази по мястото на пребиваване на работника.
VI – Преценка
28. Hoge Raad пита Съда дали Регламент № 1408/71 е приложим при обстоятелствата на случая по главното производство и ако това е така, кое е националното законодателство, към което препращат стълкновителните норми на посочения регламент, доколкото както според него, така и според страните, тези правила не обхващат специално хипотеза като спорната.
29. За правилното схващане на въпросите е необходимо да се установят с точност обстоятелствата на делото по главното производство.
А – Обстоятелства около заетостта на г‑н Kik в периода, за който се отнася преюдициалното запитване
30. Г‑н Kik е нидерландски гражданин, пребиваващ в Нидерландия. До 31 май 2004 г. той работи за предприятие, установено в Нидерландия и е осигурен по задължителното социално осигуряване в тази държава членка.
31. От 1 юни 2004 г. е нает като моряк от швейцарско предприятие и работи на кораб, който плава под панамски флаг. Няма данни, позволяващи да се потвърди, че считано от тази дата той е бил осигурен в Швейцария, а че от 25 август 2004 г. нататък той действително е престанал да бъде задължително осигурен в Нидерландия, доколкото в съответствие с нидерландското законодателство задължение за осигуряване в тази държава престават да имат лицата, които работят най-малко три месеца непрекъснато извън Нидерландия и за работодател, който няма качеството на местно лице в Нидерландия. Освен това г‑н Kik винаги е бил облаган в Нидерландия.
32. Оспорваният период се простира между 1 юни и 24 август 2004 г. През този период г‑н Kik работи: a) три седмици на континенталния шелф на Съединените щати; б) две седмици в международни води; в) един месец и една седмица на континенталния шелф на Нидерландия; г) една седмица на континенталния шелф на Обединеното кралство.
33. Така през всичките три месеца, предмет на спора, г‑н Kik е работил един месец и една седмица на нидерландския континентален шелф. Една седмица той е работил на британския континентален шелф, поради което от общо трите месеца, които тук ни интересуват, той е работил пет седмици на територия, напълно чужда на Съюза (международните води и континенталния шелф на трета държава). С други думи през повече от половината от спорния период той е работил на континенталния шелф на държава членка(8).
Б – Първи въпрос
34. Запитващият съд иска, на първо място, да се установи, дали при конкретните обстоятелства е приложим Регламент № 1408/71 и ако това е така, дали той е приложим единствено за дните, в които г‑н Kik е работил на континенталния шелф на държава членка, или също за времето, когато е работил извън територията на Съюза.
35. По мое мнение, което съвпада с мнението на всички страни, приложимостта на Регламент № 1408/71 е вън от всякакво съмнение, още повече че член 2, параграф 1 от него предвижда, че „се прилага за заети лица […] към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и, които са граждани на държава членка“. В случая по главното производство за г‑н Kik е бил прилаган общият режим на нидерландското социално осигуряване до 25 август 2004 г., като възниква въпросът дали от 1 юни същата година всъщност е трябвало за него да се прилага законодателството на друга държава членка или приравнена на такава, което предполага да се приложат стълкновителните норми по член 13 от Регламент № 1408/71, за да се определи приложимото национално законодателство.
36. Не считам, че е трудно да се отговори на въпроса дали положеният от г‑н Kik труд на континенталния шелф, прилежащ към Нидерландия и към Обединеното кралство, трябва да се счита за положен на територията на Съюза. В съответствие с практиката на Съда, установена с решение Salemink(9), трудът, положен на континенталния шелф, прилежащ към държава членка, функционално е част от нейната суверенна територия и вследствие на това не може да се освободи от прилагането на правото на Съюза. В този случай Съдът е приел, че това е така във връзка с трудова дейност, осъществена „в същия континентален шелф, при извършването на дейности по проучване и/или експлоатация на [неговите] природни ресурси“(10). В настоящия случай г‑н Kik е работил на кораб, полагащ тръбопроводи на континенталния шелф, прилежащ към територията на Съюза, тоест, извършвайки дейност, която по принцип не би могла да се счита за „проучване и/или експлоатация на природните ресурси на континенталния шелф“.
37. Наистина континенталният шелф по никакъв начин не престава да бъде подчинен на суверенитета на държавата, към която прилежи, когато върху него са положени подводни кабели и тръбопроводи, тъй като в съответствие с член 79, параграф 3 от Конвенцията по морско право, „[п]ровеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава“, като в параграф 4 от същия член се запазва „правото на крайбрежната държава да установява условия, които се прилагат по отношение на кабели и тръбопроводи, навлизащи в нейната територия“, както и „[нейната] юрисдикция върху кабели и тръбопроводи, съоръжени или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с разработването на нейните ресурси, или във връзка с управлението на изкуствените острови, и конструкции и структури под нейна юрисдикция“.
38. Тази донякъде минимална останка от суверенната власт, гарантирана с Конвенцията по морско право, би могла на първо време да е достатъчна, за да се приеме, че и в този случай континенталният шелф е, във функционален и ограничен аспект, част от територията на Съюза. При все това в решение Salemink Съдът установява връзка на необходимост между ползата от „икономическите права за проучване и/или експлоатация на ресурсите, упражнявани в прилежащата […] част от континенталния шелф [на държава членка]“ и невъзможността „да [се] заобиколи прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, които целят да гарантират свободното движение на работниците, предоставящи своята работна сила на такива съоръжения“(11). Следователно е ясно, че „функционалността“ на суверенитета на крайбрежната държава членка върху континенталния шелф действа единствено когато последният е предмет на дейност по проучване и/или експлоатация, за която е необходимо участието на работниците, а за сметка на това не действа, когато посоченият континентален шелф е само пространство, върху което се упражнява дейност, различна от неговото проучване и/или експлоатация и по отношение на която крайбрежната държава има само възможността да даде съгласие и чието упражняване не предполага никаква трудова дейност.
39. При все това предходният анализ не е релевантен в настоящия случай, доколкото считам, че Регламент № 1408/71 е приложим дори и ако се приеме, че г‑н Kik е работил непрекъснато през спорния период извън територията на Съюза.
40. Всъщност и в съответствие с установената съдебна практика това обстоятелство е без значение, ако трудовото правоотношение има достатъчно тясна връзка с територията на дадена държава членка(12). Съдът е приел, че хипотезата на работник, който упражнява своята дейност на кораб, предполага връзка от такова естество между мястото, на което работникът е бил нает, приложимия към трудовия договор закон, участието към схема за социално осигуряване и мястото на данъчно облагане на неговото трудово възнаграждение(13). В случая по главното производство считам, че е налице достатъчно тясна връзка с територията на Съюза, доколкото г‑н Kik подлежи на данъчно облагане в Нидерландия, а според становището на нидерландското правителство(14), след като той получава своето възнаграждение в Нидерландия или в Швейцария, може да се предположи — доколкото г‑н Kik не е представил данни в подкрепа на противното — че приложимото законодателство към трудовия договор е това на една от тези държави.
41. Ето защо и като първо междинно заключение предлагам на Съда да отговори на първия от въпросите на Hoge Raad в смисъл, че при конкретните обстоятелства Регламент № 1408/71 е приложим за целия спорен период, тоест между 1 юни и 24 август 2004 г.
В – Втори въпрос
42. След предходното изложение остава да се определи по силата на Регламент № 1408/71 кое е приложимото законодателство към работник в положението на г‑н Kik през периода, който е предмет на спора в главното производство.
43. Трудността на този въпрос се състои в това, че явно сред стълкновителните норми на Регламент № 1408/71 няма нито една, която да е специално приложима към хипотезата в главното производство. Все пак това е само първо впечатление, което трябва да се потвърди със сигурност.
44. От множеството хипотези, уредени в дял II („Определяне на приложимото законодателство“; членове13—17а) от Регламент № 1408/71, тук ни интересуват единствено посочените в член 13 („Общи правила“) и в член 14б („Особени правила, приложими за моряците“)(15). От всички тях според мен не съответстват на обстоятелствата по случая на г‑н Kik следните хипотези:
а) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка (член 13, параграф 2, буква а), в който случай към него се прилага законодателството на тази държава членка, какъвто не е случаят на г‑н Kik, който, както видяхме, не упражнява трудова дейност на територията на нито една държава членка или — ако се приеме, че за тази цел представлява територия на Съюза континенталният шелф, прилежащ към дадена държава членка — който не е работил на територията на една-единствена държава членка, а на две (Нидерландия и Обединеното кралство).
б) лице, което е самостоятелно заето на територията на една държава членка (член 13, параграф 2, буква б), към което се прилага законодателството на тази държава, и която хипотеза очевидно не съответства на профила на г‑н Kik, който е заето лице.
в) лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка (член 13, параграф 2, буква в), в който случай е приложимо законодателството на посочената държава членка, но който също не съвпада с хипотезата в главното производство, доколкото г‑н Kik работи на борда на панамски кораб.
г) държавните служители и приравнените на тях лица (член 13, параграф 2, буква г).
д) лице, което е мобилизирано или повторно мобилизирано на служба в армията или на цивилна служба (член 13, параграф 2, буква д).
е) лице, заето на работа от предприятие, в което обичайно работи, или на територията на държава членка, или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка, което е командировано от това предприятие на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава членка (член 14б, точка 1), в който случай към него се прилага законодателството на първата държава членка. Ясно е, че такъв не е случаят на г‑н Kik, доколкото не е доказано, че той „обичайно работи“ за швейцарския работодател, нито че е работил, с оглед на горепосоченото, на територията на Съюза, нито на кораб, плаващ под флага на държава членка.
ж) лице, което обичайно упражнява самостоятелна заетост или на територията на държава членка, или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка (член 14б, точка 2), като нито едно от тези обстоятелства не е налице в разглеждания случай.
з) лице, което работи в териториалните води или в пристанище на държава членка (член 14б, точка 3), а г‑н Kik не е работил на нито едно от двете места.
и) лице, което е заето на работа на борда на плавателен съд, плаващ под флага на държава членка, и което получава възнаграждение за тази работа от предприятие или лице, чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на друга държава членка (член 14б, точка 4): прилага се законодателството на тази последна държава членка, ако работникът пребивава в нея. (Такъв не е случаят на г‑н Kik, защото първото условие не е изпълнено, доколкото той работи на панамски кораб).
45. Поради невъзможността да се използват предвидените в предходните хипотези решения, следва да се провери дали могат да се приложат по аналогия предписанията на член 14 от същия регламент. Всъщност нидерландското правителство предлага да се приложи по аналогия член 14, параграф 2, буква б), който се отнася до лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки и което не е член на екипажа на предприятие, извършващо международен транспорт.
46. Безспорно аналогията би могла да представлява легитимно решение, в случай че предписанията, които са непосредствено приложими към моряците като г‑н Kik, не позволяват да се определи приложимото към случая законодателство.
47. Оказва се обаче, че разпоредба от Регламента, на която нидерландското правителство се позовава в даден момент, прави безсмислено да се търси разрешение по аналогия. Всъщност става въпрос за член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, по силата на който „лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи […], е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това законодателство“. Прилагането на това предписание е поискано в хода на устните състезания и според мен отговаря напълно на случая на г‑н Kik.
48. Всъщност, както беше установено и без да е оспорено от страните, г‑н Kik е бил подчинен на нидерландското законодателство до 31 май 2004 г. След тази дата по принцип към него представа да е приложимо това законодателство, доколкото нито едно от разгледаните по-горе правила, предвидени в Регламент № 1408/71, не води до прилагането на нидерландското право. При все това тези правила не определят непременно приложимостта на правото на някоя друга държава членка, тъй като обстоятелствата по заетостта на г‑н Kik не съответстват на нито една от посочените хипотези.
49. В подобна хипотеза, тоест при неприложимост на правото, което до този момент е било приложено, и неприложимост на никакво друго право — конкретната фактическата обстановка, предвидена в член 13, параграф 2, буква е) — Регламент № 1408/71 си служи най-общо с критерия за място на пребиваване на работника, за да определи приложимото законодателство. В съответствие с този критерий г‑н Kik, пребиваващ в Нидерландия, следва да бъде подчинен на законодателството на тази държава членка.
50. Безспорно заложената в нормата идея („лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка […]“) кара да се мисли, че тя трудно би могла да доведе до прилагане на законодателството, което именно е престанало да бъде приложимо. С други думи, ако нидерландското законодателство е престанало да бъде приложимо към случая на г‑н Kik след 31 май 2004 г., може да изглежда шокиращо, че Регламент № 1408/71 води до прилагането на същото това законодателство, което е престанало да бъде приложимо тъкмо при действието на самия регламент.
51. При все това, доколкото на практика едно и също е законодателството — нидерландското — което престава да се прилага считано от 31 май 2004 г. и вследствие на това отново става приложимо при действието на Регламент № 1408/71, във всеки от двата случая е различно правното основание, по силата на което това законодателство става последователно неприложимо и задължително приложимо.
52. Всъщност нидерландското право е било приложимо до 31 май 2004 г., тъй като до тази дата г‑н Kik е работил за предприятие със седалище в Нидерландия, където самият той е пребивавал, работил и е бил облаган. В съответствие с нидерландското право то е престанало да бъде приложимо от момента, в който г‑н Kik е работил три месеца непрекъснато извън Нидерландия и за работодател, установен в Швейцария. При тези обстоятелства, доколкото е изпълнено условието, според което „престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка“ по член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 (и „без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка“), определящият критерий според същия този член за определяне на приложимия закон е този по мястото на пребиваване на работника. Оказва се, че при конкретните обстоятелства посоченият критерий води отново до нидерландското право, тоест до същото право, чиято неприложимост е направила необходимо търсенето на друго приложимо законодателство. Макар и от материалноправна гледна точка да става въпрос за едно и също право, все пак за неговата приложимост във всеки от двата случая има различно правно основание: то престава да бъде приложимо с изменението на обстоятелствата по заетостта на г‑н Kik (31 май 2004 г.) и отново става приложимо по силата на критерия за определяне на приложимия закон, предвиден в Регламент № 1408/71 за случая, в който се е намирал г‑н Kik след 31 май 2004 г. В единия случай нидерландското право е приложимо поради това, че г‑н Kik пребивава и работи в Нидерландия за предприятие, установено в тази държава членка, а в другия, защото след като престава да бъде приложимо с промяната на тези обстоятелства, същото право се явява правото по неговото място на пребиваване.
53. В крайна сметка, без да е необходимо да се използва прилагане по аналогия на някои понятия от Регламент № 1408/71, които не са предвидени за хипотеза като разглежданата, считам, че горепосоченият член 13, параграф 2, буква е) предлага незабавно и основно отговора на въпроса за приложимия в случая закон.
54. Ето защо и като второ междинно заключение предлагам на Съда да отговори на втория въпрос в смисъл, че в съответствие с член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 законодателството, приложимо към г‑н Kik, е това на Нидерландия в качеството на държава по неговото място на пребиваване.
VII – Заключение
55. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения въпрос по следния начин:
„1. При обстоятелствата на разглеждания случай в главното производство Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., се прилага за целия спорен период.
2. В съответствие с член 13, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 законодателството, приложимо към работник при обстоятелствата на делото по главното производство, е това на държавата членка, на чиято територия този работник пребивава“.