Дело T‑144/04

Télévision française 1 SA (TF1)

срещу

Комисия на Европейските общности

„Жалба за отмяна — Решение на Комисията, което квалифицира някои мерки, приети от Френската република в полза на France 2 и France 3, като държавни помощи, съвместими с общия пазар — Срок за обжалване — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник — Недопустимост“

Резюме на определението

1.      Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Дата на публикуване — Дата на узнаване за акта — Субсидиарен характер

(член 230, пета алинея ЕО; член 26, параграф 3 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      От текста на член 230, пета алинея ЕО следва, че критерият за датата на узнаването за акта като начален момент, от който започва да тече срокът за обжалване, има субсидиарен характер по отношение на критериите за публикуването или за съобщаването на акта.

Що се отнася до актове, които според установената практика на разглежданата институция се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, макар това публикуване да не е условие за тяхната приложимост, критерият за датата на узнаване не се прилага и срокът за обжалване започва да тече от датата на публикуване. Всъщност при тези обстоятелства третите заинтересовани лица могат оправдано да очакват, че въпросният акт ще бъде публикуван.

По отношение на акт, който трябва да се публикува в Официален вестник съгласно член 26, параграф 3 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО], срокът за обжалване започва да тече от края на четиринадесетия ден след датата на това публикуване съгласно разпоредбите на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

(вж. точки 18—22)

2.      По силата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания.

Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по иска или жалбата, при необходимост без друга опорна информация.

С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъдат допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да произтичат по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че този текст може да бъде обосноваван и допълван по конкретни въпроси чрез препращане към определени пасажи от приложени към него доказателства, общото препращане към други документи, дори когато са приложени към иска или жалбата, не заличава липсата на съществените обстоятелства в жалбата. Първоинстанционният съд не следва да търси и определя в приложенията правните основания и доводите, които би могъл да приеме, че представляват основание на иска или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция.

Следователно при преценката на съответствието на исковата молба или жалбата с изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник съдържанието на писмената реплика по принцип е неотносимо. В частност приетата съгласно съдебната практика допустимост на изтъкнатите в писмената реплика правни основания и доводи като допълване на правни основания, съдържащи се в исковата молба или жалбата, не би могла да се изтъква с цел заличаване на извършено при предявяване на иска или подаване на жалбата нарушение на изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се лиши последната разпоредба от пълния ѝ обхват.

Освен това макар да е възможно при акт, приет от институция, действително да бъде смекчено задължението за посочване на мотиви в него, когато адресатът познава добре съпътстващия приемането му контекст, тази възможност за смекчаване на задължението за мотивиране не би могла да се приложи по аналогия към изискванията за достатъчно ясно и точно формулиране на иск или жалба, подаден(а) пред общностния съд. Всъщност тези изисквания са предвидени по-конкретно в интерес на общностния съд, който не разполага с никакви предварителни данни относно висящото пред него дело. Наред с това необходимостта да се гарантира правната сигурност при определянето на границите на правния спор в съдебното производство, както и доброто правораздаване изключват възможността да се вземе предвид предполагаемото добро познаване на преписката от институцията, приела акта, като мотив за отклоняване от изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник.

(вж. точки 28—31)