Дело C‑398/15

Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura di Lecce

срещу

Salvatore Manni

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione)

„Преюдициално запитване — Лични данни — Защита на физическите лица по отношение на обработването на такива данни — Директива 95/46/ЕО — Член 6, параграф 1, буква д) — Данни, подлежащи на оповестяване в дружествен регистър — Първа директива 68/151/ЕИО — Член 3 — Прекратяване на съответното дружество — Ограничаване на достъпа на трети лица до тези данни“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 9 март 2017 г.

Сближаване на законодателствата — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Директива 95/46 — Лични данни, подлежащи на оповестяване в дружествения регистър съгласно Директива 68/151 — Прекратяване на съответното дружество — Възможност за съответните физически лица да поискат от органа, на който е възложено воденето на регистъра, въз основа на преценка във всеки отделен случай и по изключение, ограничаването на достъпа до вписаните в посочения регистър данни, отнасящи се до тях, до третите лица, които могат да докажат особен интерес от консултирането им — Условия — Неопровержими законови основания, свързани с конкретното положение на съответните физически лица — Изтичане на достатъчно дълъг срок от прекратяването на съответното дружество — Наличие или липса на такова ограничаване на достъпа в националния правен ред, определяно от всяка държава членка

(член 6, параграф 1, буква д), член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета; член 2, параграф 1, букви г) и й) и член 3 от Директива 68/151 на Съвета, изменена с Директива 2003/58)

Член 6, параграф 1, буква д), член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, разглеждани във връзка с член 3 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 година за съгласуване на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, изменена с Директива 2003/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че при настоящото състояние на правото на Съюза държавите членки трябва да определят дали физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от последната директива, могат да искат от органа, натоварен с воденето, съответно, на централния регистър, на търговския регистър или на дружествения регистър, да проверява, въз основа на преценка във всеки отделен случай, дали е обосновано по изключение, на базата на неопровержими законови основания, свързани с тяхното конкретно положение, да ограничи, след изтичането на достатъчно дълъг срок от прекратяването на съответното дружество, достъпа до вписаните в този регистър лични данни, отнасящи се до тях, до третите лица, които могат да докажат особен интерес от консултирането на тези данни.

(вж. т. 64 и диспозитива)