Дело T‑88/09
Idromacchine Srl и др.
срещу
Европейска комисия
„Извъндоговорна отговорност — Държавни помощи — Решение на Комисията за започване на официална процедура по разследване — Упоменаване, от което произтичат вреди за трето дружество — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Задължение за професионална тайна — Неимуществени вреди — Имуществени вреди — Причинно-следствена връзка — Мораторни и компенсаторни лихви“
Резюме на решението
1. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Разкриване на поверителна информация в решение в областта на държавните помощи — Нарушение на задължението за професионална тайна — Включване
(член 287 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)
2. Извъндоговорна отговорност — Условия — Действителна и сигурна вреда — Вреда, причинена от публикуването в Официален вестник на информация, която уврежда доброто име и реномето на дадено предприятие — Включване
(член 288, втора алинея ЕО)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Право на получателя на помощта да бъде изслушан — Граници
(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да зачита професионалната тайна
(членове 88 ЕО и 287 ЕО; съображение 21 и член 24 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да зачита професионалната тайна — Обхват
(членове 88 ЕО и 287 ЕО; членове 24 и 25 от Регламент № 659/1999 на Съвета; точка 25 и сл. от Съобщение 2003/C 297/03 на Комисията)
6. Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Отчитане на обезценяването на паричната единица — Мораторни лихви — Начини на изчисляване
(член 288 ЕО)
7. Иск за обезщетение — Компетентност на съда на Съюза — Осъждане на Общността да поправи вреди в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите членки в областта на извъндоговорната отговорност — Обезщетяване в натура под формата на разпореждане за извършване на действие или за бездействие
(член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)
8. Извъндоговорна отговорност — Вреда — Вреда, подлежаща на обезщетяване — Разходи, направени в съдебното производство
(член 288, втора алинея ЕО; член 90 и член 91, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
1. За да се ангажира извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО за неправомерно поведение на нейните органи, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.
Що се отнася до условието за неправомерност на поведението на институцията или на съответния орган, съдебната практика изисква да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Относно изискването нарушението да е достатъчно съществено решаващ критерий, за да се приеме, че то е налице, е явното и значително неспазване от страна на съответната общностна институция или орган на границите, които са наложени на правото им на преценка. Когато тази институция или този орган разполага само със значително ограничено, дори с несъществуващо право на преценка, самото неспазване на общностното право може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение.
В това отношение, когато в решение в областта на държавните помощи Комисията разкрива, без това да се налага от нуждите на решението, поверителна информация, която засяга реномето на дадено предприятие и така нарушава задължението за професионална тайна, предвидено в член 287 ЕО, доколкото това задължение има за цел да защити предоставените на частноправните субекти права и когато Комисията не разполага с широко право на преценка по въпроса дали в конкретен случай трябва да се отклони от правилото за поверителност, тя извършва нарушение на общностното право, което нарушение е достатъчно, за да се установи достатъчно съществено нарушение.
(вж. точки 23, 24 и 56)
2. Извъндоговорната отговорност на Общността по смисъла на член 288, втора алинея ЕО за неправомерно поведение на нейните органи може да бъде ангажирана само ако ищецът наистина е претърпял действителна и сигурна вреда. Ищецът трябва да представи доказателства пред съда на Съюза, за да се установят наличието и размерът на тези вреди.
Самото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на наименованието на дадено предприятие в решение на Комисията в областта на държавните помощи, което представя неблагоприятно това предприятие и може да засегне отрицателно доброто му име и реномето му, е достатъчно, за да се установи, че последното е претърпяло действителна и сигурна вреда.
(вж. точки 25, 60 и 61)
3. Предвид нейната обща структура процедурата за контрол върху държавните помощи е процедура, която започва спрямо държавата членка, отговорна за предоставянето на помощта, с оглед на нейните задължения към Общността. Освен това в рамките на процедурата за контрол върху държавните помощи заинтересованите лица, различни от държавата членка, не биха могли да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на съответната държава членка. На последно място, в рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена с параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на разследване, предвидена в параграф 2 от същия член. Единствено в рамките на последната, чиято цел е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по делото, Договорът за ЕО предвижда задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят становищата си. От това следва, че Комисията по никакъв начин не е била длъжна по време на фазата на предварителното разглеждане на въпросните помощи да изслуша предприятие, което не е адресат на въпросната помощ, и защото то не представлява заинтересовано от производството трето лице, доколкото не е нито получателят, нито някой от конкурентите на получателя на посочените помощи.
(вж. точки 33—36)
4. Съгласно член 287 ЕО членовете на институциите на Общността, членовете на комитетите, както и длъжностните лица и другите служители на Общността са длъжни, дори и след като са престанали да изпълняват задълженията си, да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятия, техните стопански отношения или факторите за ценообразуване в тях. Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО повтаря задължението за зачитане на професионалната тайна от страна на Комисията в рамките на проверката ѝ на държавните помощи.
Информацията, обхваната от професионалната тайна, може да бъде както поверителната информация, така и търговската тайна. Като цяло, що се отнася до естеството на търговската тайна или на другата информация, която попада в обхвата на професионалната тайна, на първо място, е необходимо тази търговска тайна или тази поверителна информация да е известна само на ограничен брой лица. На следващо място, трябва да става въпрос за информация, чието разкриване може да причини сериозна вреда на лицето, което я е предоставило, или на трети лица. На последно място, интересите, които могат да бъдат увредени с разкриването на информацията, трябва обективно да заслужават защита. В това отношение, за да се прецени поверителният характер на определена информация, е необходимо да се съпоставят индивидуалните законни интереси, които се противопоставят на разкриването, и общият интерес, който изисква дейността на институциите на Общността да се провежда при възможно най-пълно спазване на принципа за откритост.
Що се отнася до разкриването на информация в решение на Комисията от областта на държавните помощи, за поверителна трябва да се счита информацията, според която предприятие, неполучило въпросната помощ, не е могло да достави на своя съдоговорител продукти, отговарящи на действащите стандарти, и да изпълни договорните си задължения, при положение че тази информация е съобщена от съответната държава членка на Комисията само за нуждите на административното производство по проверката на разглежданите помощи и че освен това е свързана с изпълнението на търговските правоотношения между съответните дружества. Освен това тази информация може да причини сериозна вреда на съответното предприятие, при положение че го представя поименно по неблагоприятен начин. По-нататък, доколкото разкриването на информация е могло да засегне доброто име и реномето на предприятието, интересът на последното да не се разкрива тази информация обективно заслужава защита. Накрая, това разкриване е непропорционално с оглед на целите на решение на Комисията, доколкото за него е достатъчно да посочи неизпълнението на договорните задължения от страна, най-общо, или ако е необходимо, по-конкретно, без нито в единия, нито в другия случай да е необходимо да посочва наименованието на предприятието, така че законните интереси на последното да могат да бъдат запазени.
(вж. точки 42, 43, 45 и 47—51)
5. Макар членове 24 и 25 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО и точка 25 и сл. от Съобщение на Комисията относно професионалната тайна при решенията за държавна помощ по същество да предвиждат, че Комисията уведомява за решението си съответната държава членка, която по принцип разполага с петнадесетдневен срок, за да посочи като поверителна информацията, която счита за обхваната от професионалната тайна, тези разпоредби не освобождават Комисията от задължението ѝ по член 287 ЕО да не разкрива професионални тайни и не ѝ пречат да вземе по собствена инициатива решение да не разкрива информацията, която счита за обхваната от професионалната тайна, макар съответната държавата членка да не е отправила до нея искане в този смисъл.
(вж. точка 55)
6. Когато са изпълнени условията за извъндоговорна отговорност на Общността, не могат да се пренебрегнат неблагоприятните последици, дължащи се на промеждутъка от времето между датата на настъпване на вредоносното събитие и датата на изплащане на обезщетението, доколкото следва да се отчете обезценяването на парите. Това обезценяване на парите намира отражение в годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат в държавата членка, където са установени дружествата. Лихвеният процент, който следва да се приложи, се изчислява въз основа на процента, определен от Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, който се прилага за съответния период, увеличен с два пункта
(вж. точки 77 и 79)
7. От член 288, втора алинея ЕО и член 235 ЕО, които не изключват обезщетение в натура, произтича, че съдът на Съюза е компетентен да налага на Общността всякаква форма на обезщетение, която съответства на общите за държавите членки основни принципи на правото в областта на извъндоговорната отговорност, включително, ако то съответства на тези принципи, обезщетение в натура, евентуално под формата на разпореждане за извършване на действие или за бездействие.
(вж. точка 81)
8. Съгласно член 91, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд за подлежащи на възстановяване съдебни разноски се считат необходимите разходи, направени от страните за целите на производството.
В това отношение разходите, свързани с експертното становище, възложено от ищеца в рамките на производство за установяване на извъндоговорната отговорност на Комисията, с цел определяне на размера на вредите, които се твърди, че са претърпени, представляват разходи, направени от страните в съдебното производство, които не могат да се считат за вреди, различни от тежестта на съдебните разноски в производството. Поради това ищецът няма основание да претендира обезщетение въз основа на член 288, параграф 2 ЕО за разходите във връзка с експертното становище, което е възложил за целите на такова производство.
Освен това, що се отнася до разходите за адвокат и до пътните разходи на ищеца, направени по време на предхождаща съдебното производство фаза, дори ако като цяло в тази фаза е положен съществен правен труд, да се признае на такива разходи качеството на вреди, подлежащи на обезщетение в рамките на иск за обезщетение, би противоречало на невъзстановимия характер на разходите, направени в предхождащата съдебното производство фаза. Всъщност член 91 от Процедурния правилник предвижда само производството пред Общия съд, изключвайки предхождащата го фаза. Това следва по-конкретно от член 90 от същия правилник, в който се упоменава „производството пред Общия съд“.
(вж. точки 97—100)