ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
21 април 2008 година
Дело F-78/07
Stanislava Boudova и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Класиране в степен — Служители със спомагателни функции, назначени като длъжностни лица — Конкурси, публикувани преди влизането в сила на новия Правилник — Увреждащ акт — Допустимост на жалбата“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Boudova и седем други длъжностни лица на Комисията искат отмяна на решението, с което се отхвърля искането им по-конкретно за ново класиране в степен
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на жалбата
(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Определяне с оглед на искане за ново класиране
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове — Характер, свързан с публичния ред — Погасяване — Възобновяване — Условие — Ново обстоятелство
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да приеме определена жалба за явно недопустима и сред които трябва да се приложат онези норми, които са били в сила към момента на подаване на жалбата.
(вж. точка 17)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Martin Bermejo/Комисия, F‑60/07, все още непубликувано в Сборника, точка 25
2. Увреждащи актове са само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение, и определящи окончателно становището на институцията. В хипотезата на искане за ново класиране увреждащият акт е решението за назначаване, което поставя началото на срока за изпитване. Всъщност в това решение се посочва длъжността, на която е назначено длъжностното лице, и окончателно се определя съответното класиране.
(вж. точка 31)
Позоваване на:
Съд — 7 май 1986 г., Barcella и др./Комисия, 191/84, Recueil, стр. 1541, точка 11
Първоинстанционен съд — 7 февруари 1991 г., Tagaras/Съд, T‑18/89 и T‑24/89, Recueil, стр. II‑53, точка 38; 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑1465, точка 26; 15 март 2006 г., Kimman/Комисия, T‑44/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑71 и II‑A‑2‑299, точка 40
3. Сроковете за подаване на жалби по административен и съдебен ред, определени в членове 90 и 91 от Правилника, са императивни и прилагането им не зависи от преценката на страните и на съда, тъй като те са въведени, за да се осигури яснота и сигурност на правните положения. Евентуалните изключения или дерогации от тези срокове трябва да се тълкуват стеснително.
Макар наличието на ново и съществено обстоятелство да обосновава представянето на искане за преразглеждане на предходно решение, което не е било оспорено в срок, при липса на произтичащо от Правилника задължение мерките, приети от общностна институция в полза на определена група от лица, представляват мерки, които не биха могли да бъдат противопоставени на друга институция във връзка с твърдение, че е нарушен принципът на равно третиране.
(вж. точки 32, 35 и 37)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1985 г., Esly/Комисия, 127/84, Recueil, стр. 1437, точка 10; 18 януари 1990 г., Maurissen и Union syndicale/Сметна палата, C‑193/87 и C‑194/87, Recueil, стр. I‑95, точки 26 и 27; 23 януари 1997 г., Coen, C‑246/95, Recueil, стр. I‑403, точка 21
Първоинстанционен съд — 15 декември 1995 г., Progoulis/Комисия, T‑131/95, Recueil FP, стр. I‑A‑297 и II‑907, точка 36; 23 април 1996 г., Mancini/Комисия, T‑113/95, Recueil FP, стр. I‑A‑185 и II‑543, точка 20; 28 октомври 2004 г., Lutz Herrera/Комисия, T‑219/02 и T‑337/02, Recueil FP, стр. I‑A‑319 и II‑1407, точка 110; 25 октомври 2005 г., De Bustamante Tello/Съвет, T‑368/03, Recueil FP, стр. I‑A‑321 и II‑1439, точка 70; 27 септември 2006 г., Lantzoni/Съд, T‑156/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑189 и II‑A‑2‑969, точка 104