РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

24 януари 2024 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Принцип на правната сигурност — Право на ефективна съдебна защита — Възражение за незаконосъобразност — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“

По дело T‑347/21

Hypo Vorarlberg Bank AG, установена в Брегенц (Австрия), представлявана от G. Eisenberger, A. Brenneis и J. Holzmann, avocats,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin, D. Ceran и C. Flynn, подпомагани от B. Meyring, T. Klupsch и S. Ianc, avocats,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, представляван от J. Etienne, M. Menegatti и G. Bartram,

и от

Съвет на Европейския съюз, представляван от J. Bauerschmidt, J. Haunold и A. Westerhof Löfflerová,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: Ал. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: S. Jund, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 2 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Hypo Vorarlberg Bank AG, иска отмяна на Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, в която се отнася до него.

[…]

III. Искания на страните

18      Жалбоподателят моли по същество Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение, включително и приложенията му, в частта, в която се отнася до него,

–        да осъди ЕСП да заплати съдебните разноски.

19      ЕСП моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да запази действието на посоченото решение до замяната му или поне за срок от шест месеца, считано от датата, на която съдебното решение ще влезе в сила.

20      Европейският парламент моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в частта, в която се основава на възражението за незаконосъобразност на Директива 2014/59 и Регламент № 806/2014,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21      Съветът на Европейския съюз моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV.    От правна страна

[…]

Б.      По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1.      По второто основание: съществено процесуално нарушение поради непълнота на мотивите на обжалваното решение

145    Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не отговаря на изискванията на задължението за мотивиране, произтичащи от член 296, втора алинея ДФЕС и от член 41, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Хартата.

146    Второто основание се подразделя по същество на пет части.

а)      Предварителни бележки

147    Член 296, втора алинея ДФЕС предвижда, че правните актове са мотивирани. Също така правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, предвижда задължение за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да мотивират своите решения.

148    Мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и цитираната съдебна практика).

149    Тези мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

150    За да се провери дали тези мотиви са пълни, що се отнася до решение за определяне на предварителни вноски, следва да се припомни, първо, че от практиката на Съда не може да се направи извод, че мотивите на всяко решение на институция, орган, служба или агенция на Съюза, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, трябва непременно да включват всички данни, позволяващи на адресата да провери точността на изчисляването на размера на тази парична сума (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 105 и цитираната съдебна практика).

151    Второ, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза по принцип са длъжни в приложение на принципа на защита на търговската тайна, общ принцип на правото на Съюза, който е конкретизиран по-специално в член 339 ДФЕС, да не разкриват пред конкурентите на частен оператор предоставената от него поверителна информация (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 109 и цитираната съдебна практика).

152    Трето, да се приеме, че мотивите на решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски непременно трябва да позволят на институциите да проверят дали предварителната им вноска е изчислена точно, със сигурност би означавало да се забрани на законодателя на Съюза да въведе начин за изчисляване на тази вноска, включващ данни, чиято поверителност е защитена от правото на Съюза, и следователно твърде много да се ограничи широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза трябва да разполага за тази цел, в частност като не му се позволи да избере метод, който може да осигури динамично приспособяване на финансирането на ЕФП към промените във финансовия сектор, по-специално като се отчита чрез сравнение финансовото положение на всяка институция, лицензирана на територията на участваща държава членка (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

153    Четвърто, от изложеното по-горе действително следва, че поради логиката на системата за финансиране на ЕФП и установения от законодателя на Съюза начин на изчисляване задължението на ЕСП да мотивира своите актове, трябва да се претегли спрямо задължението му да опазва търговската тайна на съответните институции, но това не променя факта, че последното задължение не бива да се тълкува толкова разширително, че да изпразни от съдържание задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 120).

154    При претеглянето на задължението за мотивиране спрямо принципа на защита на търговската тайна обаче не може да се приеме, че мотивирането на решение, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, без да му се предоставят всички данни, позволяващи да се провери с точност изчисляването на размера на тази парична сума, засяга непременно във всички случаи същността на задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 121).

155    Що се отнася до решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски, задължението за мотивиране трябва да се счита за изпълнено, когато засегнатите от това решение лица, без да им бъдат предадени данни, представляващи търговска тайна, разполагат с използвания от ЕСП метод на изчисляване и с достатъчно информация, за да разберат по същество как при изчисляването на тяхната предварителна вноска е отчетено индивидуалното им положение, съотнесено към положението на всички други засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

156    В подобен случай тези лица всъщност са в състояние да проверят дали предварителните им вноски са били определени произволно, като се пренебрегва реалното им икономическо положение или като се използват данни за останалата част от финансовия сектор, които не са достоверни. Ето защо посочените лица могат да разберат основанията за решението, с което се определят предварителните им вноски, и да преценят дали има смисъл да обжалват това решение, така че би било прекомерно да се изисква ЕСП да посочи всеки от цифровите елементи, на които се основава изчисляването на предварителната вноска на всяка засегната институция (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 123).

157    От изложеното по-горе следва, че ЕСП по-специално не е длъжен да предостави на дадена институция данни, които да ѝ позволят да провери изцяло точността на стойността на множителя за корекции за риск, тъй като тази проверка би предполагала да се разполага с представляващи търговска тайна данни за икономическото положение на всяка от другите засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 135).

158    За сметка на това ЕСП трябва да публикува или да предаде на съответните институции в обобщена и анонимизирана форма информацията относно тези институции, използвана за изчисляване на тази вноска, доколкото тази информация може да бъде съобщена, без да се засяга търговската тайна (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 166).

159    Сред информацията, която съответно трябва да се предостави на институциите, по-специално са граничните стойности за всяка клетка и тези на съответните показатели за риск, въз основа на които предварителната вноска на институциите е била коригирана в зависимост от рисковия им профил (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 167).

160    Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, изложени в рамките на второто основание.

б)      По първата част, отнасяща се до мотивите за определянето на годишното целево равнище

161    Според жалбоподателя в обжалваното решение не са изложени надлежно мотиви за определянето на годишното целево равнище. По-специално не била ясна причината, поради която с оглед на икономическите последици за банковия сектор от пандемията от КОВИД-19 ЕСП не е възприел по-ниско годишно целево равнище, подобно на предходните години.

162    В това отношение ЕСП изложил само стереотипни и общи твърдения и изброил показатели, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на годишното целево равнище, без да обясни как е оценил тези показатели. По-специално той не обяснил по какъв начин е преценил евентуалните проциклични последици от предварителните вноски върху финансовото състояние на институциите и последиците от тази преценка за определянето на годишното целево равнище.

163    Следователно обжалваното решение не позволявало на жалбоподателя да прецени дали определянето на годишното целево равнище като една осма от 1,35 % вместо 1 % от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. е в съответствие с изискването на приложимата правна уредба годишното целево равнище да не надвишава една осма от крайното целево равнище.

164    ЕСП възразява, че като се има предвид, че изчисляването на крайното целево равнище е едновременно прогнозно и изчерпателно, той трябва непременно да се основава на определени хипотези и на опита си, за да направи прогнози при определянето на такова равнище за всеки период на плащане на вноски. Освен това от съображения 43—48 от обжалваното решение следвало, че ЕСП е взел надлежно предвид пандемията от КОВИД-19 при анализа си на фазата на икономическия цикъл и на потенциалните проциклични последици, които предварителните вноски може да имат върху финансовото състояние на институциите.

165    Освен това жалбоподателят не отчитал динамичния характер на крайното целево равнище, който произтичал от факта, че сумата на гарантираните депозити, използвана като референтна стойност в края на първоначалния срок, по естеството си щяла да бъде известна едва на 31 декември 2023 г. и може само да се прогнозира преди тази дата. В това отношение в обжалваното решение били изложени пълни мотиви дори без изрично да се посочва точен размер на крайното целево равнище. Всъщност от това решение следвало, че считано от април 2021 г., гарантираните депозити е трябвало да продължат да се увеличават до края на първоначалния срок. Следователно на жалбоподателя е трябвало да бъде ясно, че определянето на годишното целево равнище като една осма от 1 % от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. е нямало да позволи да се спази изискването по член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 за достигане в края на първоначалния срок на крайно целево равнище от най-малко 1 % от гарантираните депозити.

166    Като начало следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначалния срок наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

167    Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 166 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

168    В член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

169    Що се отнася до методиката за определяне на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

170    Също така съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да бъде определено въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент 2015/63.

171    В случая, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11 287 677 212,56 евро.

172    В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП обяснява по същество, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото състояние и на анализ на показателите, свързани с фазата на икономическия цикъл, както и на въздействието, което процикличните вноски оказвали върху финансовото състояние на институциите. Впоследствие ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

173    ЕСП описва следвания подход за определяне на коефициента в съображения 38—47 от обжалваното решение.

174    В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечна база, възлиза на 6,689 трилиона евро за 2020 г.

175    В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за оставащите три години от първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на гарантираните депозити до края на първоначалния срок са между 4 % и 7 %.

176    В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на икономическия цикъл и на потенциалната проциклична последица, която предварителните вноски биха могли да имат за финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели като прогнозата на Комисията за растежа на брутния вътрешен продукт и прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

177    В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че макар да е разумно да се очаква, че ще продължи растежът на гарантираните депозити в банковия съюз, темповете на този растеж ще са по-ниски от тези през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на нарастване на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

178    С оглед на тези съображения ЕСП определя в съображение 48 от обжалваното решение стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общ размер на гарантираните депозити2020 * 0,0135 * ⅛ = 11 287 677 212,56 евро“.

179    В хода на съдебното заседание обаче ЕСП посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. по следния начин.

180    Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния срок, на около 7,5 трилиона евро. За да стигне до този размер, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6,689 трилиона евро, годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния срок, а именно три периода.

181    Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП е изчислил 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат до 31 декември 2023 г., а именно около 75 милиарда евро.

182    Трето, ЕСП приспада от последния размер вече наличните финансови средства в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи размера, който остава да бъде събран през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Този размер възлиза на около 33 милиарда евро.

183    Четвърто, ЕСП разделя последния размер на три, за да го разпредели равномерно между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Съответно годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 171 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.

184    В хода на съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се е основавала описаната в точки 180—183 по-горе методика и която е позволила на жалбоподателя да се запознае с методиката, чрез която е определено годишното целево равнище. По-специално, той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на жалбата по настоящото дело, е публикувал на уебсайта си описателен документ, наречен „Fact Sheet 2021“ (наричан по-нататък „описателният документ“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните финансови средства в ЕФП също е бил достъпен на уебсайта му, както и на други публични източници, при това много преди приемането на обжалваното решение.

185    За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде служебно разгледана от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пороци в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се разкриват в хода на производството.

186    За тази цел в хода на устната фаза на производството страните са изслушани във връзка с всеки евентуален порок на мотивите, от който страдало обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. По-конкретно, ЕСП, на който изрично и неколкократно са поставени въпроси в това отношение, описва стъпка по стъпка методиката, която реално е следвал, за да определи годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г., както е описана в точки 180—183 по-горе.

187    На следващо място, що се отнася до съдържанието на задължението за мотивиране, от съдебната практика следва, че мотивите на решение, прието от институция или орган на Съюза, трябва по-специално да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика; от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

188    Също така, когато издалият обжалваното решение орган дава някои обяснения относно изложените в него мотиви в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са последователни със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

189    Всъщност, ако посочените в обжалваното решение съображения не са последователни с такива обяснения, дадени в хода на съдебното производство, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 148 и 149 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си по отношение на тях и от друга страна, на съда на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна база на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

190    На последно място, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

191    Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в общата система на такова решение. Всъщност, както следва от член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, методиката за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

192    От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно методиката за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са последователни с обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

193    В настоящото дело обаче това не е така.

194    Всъщност следва, най-напред, да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е посочена математическа формула, която е представена като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че в тази формула не са включени елементите на действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в хода на съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 180—183 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище при прилагане на тази методика, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните финансови средства в ЕФП, за да изчисли размера, който остава да бъде събран до края на първоначалния срок, и като е разделил последния размер на три. Тези два етапа от изчисляването обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

195    Освен това тази констатация не може да бъде оборена с твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателния документ, в който се посочва диапазон, указващ евентуалните размери на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните финансови средства в ЕФП. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е бил запознат с тези размери, сами по себе си те не могат да му позволят да разбере, че двете операции, посочени в точка 194 по-горе, действително са били приложени от ЕСП, като следва да се уточни освен това, че те дори не са споменати в математическата формула в съображение 48 от обжалваното решение.

196    Подобни несъответствия има и по отношение на начина, по който се определя коефициентът от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 178 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозираното нарастване на гарантираните депозити през оставащите години от първоначалния срок. Както обаче ЕСП признава в съдебното заседание, този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите стъпки, изложени в точки 180—183 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три на размера, получен след приспадането на наличните финансови средства в ЕФП от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

197    Освен това следва да се припомни, че съгласно описателния документ размерът на прогнозното крайно целево равнище е в диапазона между 70 и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва непоследователен с диапазона на нарастване на гарантираните депозити от 4 % до 7 %, посочен в съображение 41 от обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид нарастване на гарантираните депозити от 4 % — най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил прогнозното крайно целево равнище от 75 милиарда евро, което е най-високата стойност от първия диапазон. Съответно се оказва, че е налице несъответствие между тези два диапазона. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на промяна на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от ставката от 4 %, чието прилагане обаче би довело до по-висок прогнозен размер на крайното целево равнище от включените в свързания с това целево равнище диапазон. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, отнасящ се до посоченото целево равнище, размери под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, отнасящ се до процента на нарастване на гарантираните депозити. При това положение жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона по отношение на процента на промяна на тези депозити, за да изчисли прогнозното крайно целево равнище.

198    От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд.

199    С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

200    Ето защо твърденията за наличие на второто основание в първата му част следва да бъдат приети. Като се има предвид значението на настоящото дело в правен и икономически аспект, все пак е в интерес на доброто правораздаване да бъдат разгледани и останалите основания на жалбата.

[…]

г)      По третата част, отнасяща се до мотивите в обжалваното решение за неприлагането на някои показатели за риск

212    Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение не са изложени пълни мотиви за неприлагането на някои показатели за риск при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г.

213    Всъщност в това решение ЕСП не приложил четири показателя и подпоказателя за риск, които обаче Делегиран регламент 2015/63 предвижда за целите на определянето на предварителните вноски, а именно показателя „коефициент на стабилност на нетното финансиране“ (Net Stable Funding Ratio, наричан по-нататък „показателят NSFR“), показателя „собствени средства и приемливи пасиви, държани от институцията в превишение на минималните изисквания за собствени средства и приемливи пасиви (наричан по-нататък „показателят МИССПП“) и подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“.

214    При липса на достатъчно информация било невъзможно да се установи до каква степен неприлагането на посочените показатели и подпоказатели за риск се е отразило положително или отрицателно на предварителната вноска на жалбоподателя. Във всеки случай не била ясна причината, поради която институция като жалбоподателя трябвало да бъде санкционирана поради това, че друга институция не е представила определени данни по изисквания начин, което е довело до неприлагане на съответните показатели и подпоказатели за риск.

215    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

216    Най-напред следва да се отбележи, че член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че „[к]огато информацията, необходима за конкретен показател, посочен в приложение II [към този делегиран регламент], не е включена в приложимото изискване за надзорна отчетност по член 14 [от посочения делегиран регламент] за референтната година, този показател за риска не се прилага докато съответното изискване за надзорна отчетност не стане приложимо“.

217    В случая ЕСП е посочил в съображения 21—29 от обжалваното решение, че не е приложил показателите NSFR и МИССПП, нито подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, тъй като към момента на приемане на това решение изискваната по тези показатели и подпоказатели за риск информация не е била на разположение в хармонизирана форма за всички институции.

218    По-специално, във връзка с показателя NSFR ЕСП отбелязва, че „в [Съюза] не се прилага никакъв хармонизиран задължителен стандарт за NSFR и следователно [той] не е бил в състояние да установи показатели на национално равнище“. Що се отнася до показателя МИССПП, ЕСП уточнява, че „тъй като изискванията за МИССПП като цяло са приложени постепенно, [той] не разполага с данни, които да му позволят да приложи този показател на равнището на всяка институция, която плаща вноски в [ЕФП]“. Колкото до подпоказателите „сложност“ и „възможност за преструктуриране“, ЕСП посочва, че „изискваните за [тези подпоказатели] данни не са налични в хармонизирана форма за всички институции на участващите държави членки за референтната 2019 година“.

219    Такива мотиви позволяват на жалбоподателя да разбере причините, поради които ЕСП не е приложил съответните показатели и подпоказатели за риск, и съответно изпълняват изискванията, изведени в съдебната практика, посочена в точки 148 и 149 по-горе.

220    Освен това от самия текст на член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че тази разпоредба не позволява на ЕСП да вземе предвид последиците от неприлагането на даден показател за риск върху размера на предварителната вноска на всяка институция. Следователно жалбоподателят не може да упреква ЕСП, че не е изложил такива съображения в обжалваното решение.

221    Ето защо твърденията за наличие на второто основание в третата му част следва да бъдат отхвърлени.

д)      По четвъртата част, отнасяща се до мотивите в обжалваното решение за някои дискреционни решения на ЕСП при определянето на параметрите за изчисляване на предварителните вноски

222    Жалбоподателят изтъква по същество, че мотивите на обжалваното решение са непълни, тъй като в него не се уточнява начинът, по който ЕСП е упражнил свободата на преценка, която му е предоставена с Делегиран регламент 2015/63 и се отнася до редица аспекти на изчисляването на предварителните вноски.

223    По-специално ЕСП разполагал с широко право на преценка при определянето на размера на НЗП (неотменими задължения за плащане) и не били ясни причините, поради които ограничил дела на НЗП до 15 % от размера на индивидуалните предварителни вноски на съответните институции.

224    Освен това от член 6, параграф 5 от Делегиран регламент 2015/63 и от съображения 94—101, 106, 108 и 112 от обжалваното решение следвало, че ЕСП разполага със свобода на преценка, за да определи допълнителни показатели за риск и да преобразува различните показатели за риск в случай на неприлагане на някои от тези показатели. В това отношение правната уредба не предоставяла достатъчно яснота относно методиката за изчисляване на предварителните вноски и относно определящите критерии за тази методика.

225    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

226    В това отношение следва да се отбележи, че в съображения 145—153 от обжалваното решение ЕСП е изложил подробно и обстойно причините, поради които е ограничил използването на НЗП до 15 % от размера на индивидуалните предварителни вноски на съответните институции. Жалбоподателят обаче не уточнява защо тези обяснения не са достатъчни, за да бъдат разбрани мотивите, по които ЕСП е наложил такова ограничение. Следователно доводите на жалбоподателя не са годни да докажат, че мотивите на обжалваното решение в това отношение са непълни.

227    Същото се отнася и до допълнителните показатели за риск, до преобразуването на различните показатели за риск, както и до другите посочени от жалбоподателя аспекти на изчисляването. Всъщност в съображения 98—101 от обжалваното решение ЕСП уточнява начина, по който е определил показателите и подпоказателите за риск, приложени в група показатели за риск IV. Също така в съображения 20—29 и 94—96 от обжалваното решение той е изложил мотивите, по които е намерил за необходимо да не прилага определени показатели за риск (вж. т. 217 и 218 по-горе) и да пристъпи към произтичащото от това преобразуване на различните показатели за риск. На последно място, в съображения 108 и 112 от обжалваното решение ЕСП посочва начина, по който е преобразувал базовите показатели за риск в съответствие със „Стъпка 3“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63, и начина, по който е приложил отрицателен или положителен знак за всеки показател за риск в съответствие със „Стъпка 4“ от приложение I към този делегиран регламент. Жалбоподателят обаче не уточнява причините, поради които мотивите, изложени в посочените по-горе съображения от обжалваното решение, не са пълни.

228    На последно място, жалбоподателят изтъква, че Делегиран регламент 2015/63 не е достатъчно ясен, що се отнася до методиката за изчисляване на предварителните вноски и определящите критерии за тази методика. Дори да се предположи, че това оплакване може да се тълкува в смисъл, че с него жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на членове 4—7 и 9 от този делегиран регламент, както и на приложение I към него, жалбоподателят не обяснява в какво се състои незаконосъобразността на тези разпоредби. В това отношение твърдението на жалбоподателя, което изобщо не е подкрепено с доказателства, че посоченият делегиран регламент предоставя на ЕСП значителна свобода на преценка, само по себе си не е достатъчно, за да се оспори законосъобразността на посочените разпоредби.

229    При това положение твърденията за наличие на второто основание в четвъртата му част следва да бъдат отхвърлени.

е)      По петата част, отнасяща се до мотивите в обжалваното решение във връзка с други аспекти на изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя

230    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране, тъй като начинът, по който ЕСП е изчислил неговата предварителна вноска, не е прозрачен и разбираем.

231    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

1)      По твърдението, че изчислението на предварителните вноски е неразбираемо и непроверимо

232    Първо, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение се свежда до общи съображения относно методиката за събиране на данни и за изчисляване на предварителните вноски. Съответно в текста на това решение нямало никакви данни във връзка с конкретното изчисляване на предварителната вноска на жалбоподателя. По-конкретно, приложенията към посоченото решение съдържали само окончателни резултати, поради което изчислението на тази вноска било неразбираемо и непроверимо. Впрочем съдържащите се в тези приложения данни били ирелевантни, тъй като нямали доказателствена стойност, и не давали обяснения и обосновка поради необяснимите колебания на някои стойности през различните години. Поради това Общият съд и националните органи за преструктуриране не можели да упражнят контрол върху направеното от ЕСП изчисление. Съответно Комисията за надзор на финансовите пазари не мотивирала в акта за събиране на вземания изчислението на предварителната вноска, а само препратила към обжалваното решение. Освен това потвърдила, че самата тя не разбира това решение.

233    В това отношение, както бе посочено в точка 15 по-горе, приложение I към обжалваното решение съдържа индивидуален разчет за жалбоподателя, в който се посочват не само общите данни, които ЕСП е определил, като е събрал или комбинирал данните на всички институции, но и всички индивидуални данни за жалбоподателя, използвани при изчисляването на предварителната му вноска, като например размера на основната му годишна вноска, стойностите на показателите му за риск, както и класирането му в съответните клетки в зависимост от тези стойности. Освен това, видно от приложение II към това решение, жалбоподателят е бил уведомен за броя на клетките, съответстващи на всеки показател за риск, както и за граничните стойности за тези клетки. Следователно в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 159 по-горе, жалбоподателят е бил по-специално в състояние да провери с оглед на данните от приложение I към посоченото решение във връзка с данните от приложение II към същото решение дали е бил поставен в правилните клетки в сравнение с всички останали институции.

234    Това важи в още по-голяма степен предвид факта, че преди приемането на обжалваното решение ЕСП е предоставил на жалбоподателя инструмент за изчисляване на предварителните вноски, за да може той отнапред да изчисли предварителната си вноска. Този инструмент съдържа, от една страна, алгоритмите, използвани от ЕСП за предварителните изчисления, и от друга страна, общите данни, които ЕСП е определил, като е събрал или комбинирал индивидуалните данни на всички съответни институции. Съответно, като въвежда индивидуалните си данни в подходящите полета от посочения инструмент, жалбоподателят е можел да изчисли, стъпка по стъпка, индивидуалната си предварителна вноска в съответствие с предварителните изчисления на ЕСП във връзка с предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г.

235    Вярно е, че що се отнася до данните на другите институции, използвани от ЕСП в рамките на стъпките за изчисляване на предварителните вноски, определени в приложение I към Делегиран регламент 2015/63, а именно „дискретизиране на показателите“ (стъпка 2), „добавяне на съответния знак“ (стъпка 4) и „изчисляване на годишната вноска“ (стъпка 6), приложения I и II към обжалваното решение съдържат само общите данни, които ЕСП е определил, като е събрал или комбинирал индивидуалните данни на всички съответни институции. От цитираната в точка 157 по-горе съдебна практика обаче следва, че ЕСП не е длъжен да предоставя на институциите пълното изчисление, използвано за получаване на тези общи данни, тъй като това би предполагало разкриване на представляващи търговска тайна данни относно икономическото положение на всяка от другите засегнати институции.

236    На последно място, не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че данните, съдържащи се в приложенията към обжалваното решение, въобще не дават „обяснения и обосновка“ поради неразбираемите, както се твърди, колебания на някои стойности през различните години. Всъщност сам по себе си фактът, че някои стойности, които са получени чрез събиране или комбиниране на данните на голям брой институции, могат да варират през годините, не може да постави под въпрос достоверността за съответните институции на всички данни, съдържащи се в приложения I и II към обжалваното решение.

237    Второ, жалбоподателят твърди, че е неразбираемо изчислението на основната му годишна вноска и на множителя му за корекции за риск. В това отношение стойността на този множител била прекомерно висока въпреки отличния международен рейтинг на жалбоподателя, профила му на риск, който бил по-добър от средния за съответните институции, и икономическия му модел със сравнително малка сложност. По-специално жалбоподателят не бил в състояние да разбере причините, поради които равнището на неговия множител за корекции за риск, изчислен на национална основа, е високо [поверително](2).

238    В това отношение следва да се отбележи, че стойността на множителя за корекции за риск се получава при изчисление, което се основава на методиката, описана в приложение I към Делегиран регламент 2015/63, и което е подробно описано в съображения 93—121 от обжалваното решение, както и в изготвения за жалбоподателя индивидуален разчет, включен в приложение I към това решение. Жалбоподателят обаче не е представил пред Общия съд нито едно конкретно доказателство, с което цели да докаже, че тази методика и данните, съдържащи се в посочените съображения от обжалваното решение или в индивидуалния разчет, са неразбираеми или непоследователни.

239    Във всички случаи, като се има предвид, че показателите за риск, описани подробно в съображения 93—100 от обжалваното решение, са претеглени в рамките на всяка от четирите групи показатели за риск и че тези четири групи показатели за риск също са претеглени, някои показатели за риск имат по-малка тежест за резултата от изчислението на множителя за корекции за риск спрямо другите. [поверително] При това положение жалбоподателят неправилно твърди, че стойността на неговия множител за корекции за риск била необяснимо висока.

240    Трето, жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение не са изложени пълни мотиви, тъй като то не позволява да се разбере защо предварителната вноска на жалбоподателя за периода на плащане на вноски за 2021 г. се е увеличила с [поверително] спрямо тази за периода на плащане на вноски за 2020 г., при положение че размерът на гарантираните депозити в Австрия се е увеличил само с 5,08 %, че размерът на гарантираните депозити на жалбоподателя се е увеличил само с [поверително], че индексите за корекция на риска на жалбоподателя са се увеличили само с [поверително], че крайният размер на предварителните вноски за целия банков съюз се е увеличил само с 13 % и че търговската дейност на жалбоподателя е останала непроменена.

241    В това отношение от цитираната в точка 149 по-горе съдебна практика следва, че мотивите на акт на Съюза не трябва да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. По-специално задължението на ЕСП за мотивиране няма чак такъв обхват, че да му възлага да обосновава причините, поради които предварителната вноска се е увеличила в сравнение с предходната година.

242    Освен това от общата система на методиката за изчисляване на предварителните вноски следва, че размерът на последните зависи по-специално от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, както и от рисковия профил на всички тези институции. Ето защо, противно на това, което, изглежда, поддържа жалбоподателят, увеличението на предварителната му вноска през дадена година спрямо предходната не е непременно пропорционално на увеличението на гарантираните депозити в Австрия, на гарантираните му депозити или на множителя му за корекции за риск.

243    При това положение точните причини, довели до увеличението на предварителната вноска на жалбоподателя, въпреки посочените от него обстоятелства, не могат да се считат за информация, без която не би било възможно да се разбере по какъв начин индивидуалното му положение е било взето предвид за целите на изчисляването на неговата предварителна вноска по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 150—159 по-горе.

244    Четвърто, жалбоподателят поддържа, че разпределянето на институциите по клетки е непонятно и води до значителни отклонения, както и до погрешни резултати. По-конкретно, не била уточнена причината, поради която във всяка клетка в рамките на показателя за риск „коефициент на ливъридж“ не били разпределени един и същи брой институции. Разпределението на институциите в клетките било неразбираемо и по отношение на показателя за риск „активи, претеглени в зависимост от пазарния риск, разделени на базовия собствен капитал от първи ред“, който спада към група показатели за риск IV, тъй като и в тази клетка институциите не били разпределени равномерно и обосновано. Същото важи и за други показатели за риск, като например показателя „активи, претеглени в зависимост от пазарния риск, разделени на общите активи“. Съответно било невъзможно да се прецени окончателно дали ЕСП правилно е определил клетките и разпределил институциите в тези клетки и дали класирането на жалбоподателя е реалистично.

245    По-конкретно, ЕСП трябвало да оповести, евентуално в анонимизиран вид, данните за всяка институция, използвани за изчисляването на базовите показатели, за да може жалбоподателят да провери дали институции, предоставили сравними данни, са били разпределени в сходни клетки.

246    В това отношение, най-напред, колкото до мотивите в обжалваното решение за това, че във всяка клетка не е разпределен един и същи брой институции във връзка с показателя за риск „коефициент на ливъридж“, следва да се отбележи, че в съображение 106 от обжалваното решение ЕСП е обяснил в достатъчна степен мотивите за такова разпределение, като посочва, че с него се цели да се избегне възможността институции, които имат една и съща стойност за базов показател за риск, да бъдат поставени в различни клетки, поради което институциите с една и съща стойност на такъв показател са разпределени в една и съща клетка, което е могло да доведе до това във всяка клетка да бъдат разпределени различен брой институции.

247    На следващо място, предвид цитираната в точки 150—159 по-горе съдебна практика жалбоподателят неправилно поддържа, че ЕСП е трябвало да му позволи да провери изцяло определянето на броя клетки и разпределянето на институциите в тези клетки, тъй като такъв подход би предположил да му бъдат съобщени данни за другите институции, които представляват търговска тайна.

248    В това отношение следва да се добави, че противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕСП не е длъжен да оповести за всяка съответна институция всички предоставени му от нея данни или разпределението ѝ в различните клетки в рамките на всеки показател за риск, като просто замени името на всяка институция с псевдоним. Всъщност, както обяснява ЕСП, без това да бъде сериозно оспорено, подобен подход не би могъл да гарантира, че институциите няма да могат да бъдат идентифицирани въз основа на така съобщените данни. Действително не е изключено някои институции, дори за тях да се използва псевдоним, все пак да може да бъдат идентифицирани поради индивидуалните данни, които вече са били публично оповестени, по-специално в случаите на големите институции и на държавите членки, в които има само няколко институции.

249    Освен това оплакванията на жалбоподателя относно други твърдени отклонения при разпределянето в клетки в рамките на различните групи показатели за риск, дори да се приемат за допустими с оглед на цитираната в точки 27—30 по-горе съдебна практика, се отнасят до въпрос по същество, а не до мотивите на обжалваното решение.

2)      По непредоставянето на индивидуалните данни на другите институции

250    Жалбоподателят изтъква, че мотивите на обжалваното решение са непълни, тъй като в него не се предоставят индивидуалните данни на другите институции, без които той не би могъл да контролира изчисляването на неговата предварителна вноска. Данните, представени от институциите в съответствие с приложение II към Делегиран регламент 2015/63, в действителност не били поверителни данни, тъй като били публично достъпни или произтичали от публикувана информация като например докладите за дейността на тези институции.

251    Съответно ЕСП не претеглил грижливо задължението за мотивиране с изискването за защита на търговската тайна, предвиждайки например подходяща процедура за консултиране с документацията, която щяла да позволи данните, използвани при изчисляването на предварителните вноски, да бъдат изчерпателно съобщени. Поради това жалбоподателят приканва Общия съд да поиска от ЕСП да представи всички документи, релевантни за това изчисление.

252    В репликата си жалбоподателят счита, че ЕСП не е изпълнил изискванията във връзка със задължението за мотивиране, определени от Съда в решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601), тъй като не му е предоставил всички данни за изчисляването на неговата предварителна вноска, които е можел да съобщи, без да наруши търговската тайна. В това отношение Съдът не изброил изчерпателно всички данни, които ЕСП трябва да оповести.

253    Според жалбоподателя ЕСП трябва най-напред да докаже поверителността на данните, които не е оповестил и които са необходими, за да се провери изчислението на предварителните вноски.

254    На следващо място, колкото до опазването на търговската тайна, за някои от несъобщените от ЕСП данни не съществувал никакъв риск в резултат от предоставянето им да бъдат накърнени интересите на съответните институции. Такъв бил случаят например с множителите за корекции за риск на всяка институция.

255    Освен това данните, на които се основава изчислението на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., били от 2019 г., т.е. близо три години преди приемането на обжалваното решение, поради което вече въобще не били поверителни. Всъщност декларираните от институциите данни варирали значително през различните години и поради това не представлявали практически интерес за преценката на икономическото положение на институциите.

256    На последно място, данните, които не позволяват да се идентифицират институциите, включително всички обобщени данни, използвани на различните стъпки от изчисляването на предварителните вноски, трябвало във всички случаи да бъдат оповестени. ЕСП можел по-специално да съобщи общия размер на пасивите на всяка институция, както и множителя ѝ за корекции за риск, като заличи името на съответната институция, без да разкрива поверителни данни. Така институциите можели да направят сравнение с други институции със сходна големина, за да преценят дали корекцията в зависимост от рисковия профил съответства на действителното им икономическо положение и да проверят разпределението на институциите в клетките.

257    В съображение 88 от обжалваното решение ЕСП отбелязва, че „търговската тайна на институциите, тоест цялата информация относно професионалните дейности на институциите, която в случай на разкриване на конкурент и/или на по-широката общественост би могла сериозно да накърни интересите на институцията, се счита за поверителна информация“. Той добавя, че „[в] рамките на изчисляването на предварителните вноски […] индивидуалната информация, предоставена от институциите посредством формуляра им за [декларация] […], на която [той] се основава, за да изчисли предварителната им вноска, се счита за търговска тайна“.

258    Освен това в съображения 90—92 от обжалваното решение ЕСП посочва, че му е забранено да „разкрива данните на всяка институция, които представляват основата за изчисленията в [посоченото решение]“, но че му е разрешено да „разкрива обобщените и общи данни, доколкото тези данни са кумулирани“. При все това съгласно посоченото решение на институциите се гарантира „пълна прозрачност по отношение на изчислението на тяхната [основна годишна вноска] и на техния множител за корекции за риск“ за стъпките при изчисляването на тази вноска, които се отнасят до „изчисляване на базовите показатели“ (стъпка 1), „преобразуване на показателите“ (стъпка 3) и „изчисляване на съставния показател“ (стъпка 5). В допълнение институциите имат възможност да получат „общи данни, използвани от ЕСП за всички институции без разграничение, коригирани в зависимост от техния рисков профил“ за стъпките при изчисляването във връзка с „дискретизиране на показателите“ (стъпка 2), „добавяне на съответния знак“ (стъпка 4) и „изчисляване на годишната вноска“ (стъпка 6).

259    В това отношение следва да се припомни, на първо място, че самият принцип на метода за изчисляване на предварителните вноски, както следва от Директива 2014/59 и от Регламент № 806/2014, включва използването от ЕСП на данни — търговска тайна, които не могат да бъдат възпроизвеждани в мотивите на решението за определяне на предварителните вноски (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 114).

260    На второ място, противно на поддържаното от жалбоподателя, задължението за мотивиране не възлага на ЕСП да излага в обжалваното решение подробни съображения, доказващи поверителността на всяка категория данни, предоставени от институциите.

261    Всъщност, както следва от цитираната в точка 149 по-горе съдебна практика, не се изисква мотивите на даден акт да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са пълни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения.

262    От една страна обаче, от изложените в съображение 88 от обжалваното решение мотиви следва, че ЕСП е приел, че всички декларирани от всяка институция данни като цяло са търговска тайна, тъй като разкриването на тези данни на конкурент или на по-широката общественост би могло сериозно да накърни интересите на съответната институция.

263    От друга страна, като се има предвид, че жалбоподателят е предоставил свои собствени данни за целите на изчисляването на предварителните вноски в съответствие с член 14 от Делегиран регламент 2015/63, той е бил напълно запознат с естеството и общите характеристики на всяка категория от тези данни. Съответно той по-специално е бил в състояние да прецени до каква степен всяка от тези категории данни може да съдържа поверителна информация.

264    При това положение жалбоподателят е разполагал с достатъчно информация, за да се запознае с причините, поради които ЕСП е приел, че индивидуалните данни на другите институции са търговска тайна, и евентуално да ги оспори. По-конкретно, той е можел да оспори, с оглед на естеството и общите характеристики на всяка категория от тези данни, извода на ЕСП в съображение 88 от обжалваното решение, че посочените данни са тайни и разкриването им би могло сериозно да накърни интересите на съответната институция. Съответно той е разполагал с всички необходими данни, за да може да оспори неспазването от страна на ЕСП на установените от Съда изисквания относно претеглянето на задължението за мотивиране с принципа на опазване на търговската тайна, припомнени в точки 155, 158 и 159 по-горе.

265    Трето, доказателствата, които жалбоподателят е представил пред Общия съд, не са достатъчни, за да се установи, че индивидуалните данни на институциите в действителност не са поверителни, тъй като били обществено достояние.

266    В това отношение, от една страна, в подкрепа на довода си жалбоподателят посочва, че голям брой данни, представени от институциите, се оповестявали при стрес тестовете, публикувани от Европейския банков орган (ЕБО), например „данни за капитала (собствени средства, собствен капитал, отношение на базовия собствен капитал и т.н.), процента на задлъжнялост, както и различни размери на рисковата позиция (кредитен риск, секюритизация, пазарен риск, оперативен риск и т.н.)“. Освен това според жалбоподателя ЕБО организирал годишни, общи за Съюза инициативи за прозрачност, в рамките на които този орган публикувал по-специално „подробни данни за всяка институция относно пазарната ѝ позиция, размерът на рисковите позиции [или] отношението на собствен капитал“.

267    Следва обаче да се отбележи, че стрес тестът, проведен от ЕБО през 2018 г. на равнището на Съюза, и годишните проверки за прозрачност, на които се позовава жалбоподателят, се отнасят само до ограничен брой институции, както и до ограничен брой данни, много по-малко от представените при изчисляването на предварителните вноски, като жалбоподателят впрочем признава това в хода на съдебното заседание. Съответно жалбоподателят не е доказал, че публикуваните в рамките на дейностите на ЕБО данни се отнасят до всички институции, които са длъжни да плащат предварителни вноски.

268    От друга страна, жалбоподателят се позовава на факта, че годишните проверки за прозрачност, посочени в точка 267 по-горе, имат за цел да допълнят публикациите на данните от самите институции на основание по-специално на членове 431—455 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), както и на член 106 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338). В това отношение обаче жалбоподателят само препраща към тези разпоредби, без да обяснява кои конкретни индивидуални данни на институциите, използвани при изчисляването на предварителните вноски, неминуемо са били обществено достояние въз основа на тези разпоредби към момента на приемане на обжалваното решение.

269    Освен това жалбоподателят не поддържа, а още по-малко доказва, че всички данни, използвани за определянето на поне един показател за риск, чието изчисляване изисква съчетаването на няколко категории данни, са били обществено достояние към момента на приемане на обжалваното решение.

270    Четвърто, фактът, че данните, използвани за изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., се отнасят до 2019 г., не означава, че към момента на приемане на обжалваното решение тези данни вече не са били търговска тайна. Също така не е доказано, че оповестяването с обжалваното решение на всички декларирани от всяка институция данни не може, само поради факта на изтичането на време, да накърни търговската тайна. В това отношение само по себе си обстоятелството, че има колебания в тези данни през различните години, не позволява да се установи, че преди приемането на обжалваното решение посочените данни са престанали да бъдат поверителни.

271    Освен това от практиката на Съда действително следва, че когато информацията, която към определен момент е могла да представлява търговска тайна, датира от преди пет или повече години, поради факта на изтичането на време тя по принцип се счита за неактуална и за загубила поради това поверителността си, освен ако по изключение страната, която се позовава на поверителността, не докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 54 и цитираната съдебна практика). При все това данните, използвани за изчисляване на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., са датирали от по-малко от три години към момента на приемане на обжалваното решение.

272    Пето, що се отнася до довода на жалбоподателя, че ЕСП е трябвало да оповести в анонимизиран вид стойностите на множителя за корекции за риск и на общите пасиви на всяка институция, от цитираната в точки 150—159 по-горе съдебна практика следва, че що се отнася до данните на другите институции, ЕСП е длъжен да предостави на съответната институция достатъчно информация, за да може тя по същество да разбере по какъв начин индивидуалното ѝ положение е било взето предвид при изчисляването на предварителната ѝ вноска с оглед на положението на всички останали институции. По-конкретно, ЕСП трябва да публикува или да предаде на посочената институция в обобщена и анонимизирана форма информацията относно институциите, използвана за изчисляване на тази вноска, доколкото тази информация може да бъде съобщена, без да се накърни търговската тайна.

273    Независимо обаче от въпроса дали към момента на приемане на обжалваното решение стойностите на общите пасиви и на множителя за корекции за риск на всяка институция са били търговска тайна, следва да се отбележи, от една страна, че общите пасиви на всяка институция са необходима информация за първия етап от изчисляването на предварителните вноски, а именно определянето на основната годишна вноска в съответствие с член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламент № 806/2014, като се има предвид, че впоследствие тази вноска трябва да бъде коригирана в зависимост от рисковия профил на всяка институция въз основа на други индивидуални данни на институциите. От друга страна, множителят за корекции за риск представлява междинна стойност, която е резултат от няколко етапа от изчислението на предварителните вноски и включва всички показатели за риск, използвани от ЕСП при това изчисление. Съответно този множител представлява общият рисков профил на всяка институция, който се основава на всички показатели за риск и освен това няма никаква пряка връзка с размера на общите пасиви на институцията.

274    При това положение оповестяването на стойностите на общите пасиви и на множителя за корекции за риск на всяка институция не би позволило, без да се разкрият всички други индивидуални данни на институциите, да се постигне преследваната от жалбоподателя цел да сравни своето положение с това на другите институции със сходна големина, за да провери изчислението на основната си годишна вноска, коригирана в зависимост от рисковия му профил. Също така, противно на поддържаното от жалбоподателя, оповестяването само на тези стойности не би позволило да се провери разпределението на институциите в клетките.

275    Следователно стойността на множителя за корекции за риск и общите пасиви на всяка институция не могат да се считат за данни, без които институциите не могат да разберат по същество по какъв начин индивидуалното им положение е било взето предвид с оглед на положението на всички останали засегнати институции.

276    С оглед на всичко изложено по-горе следва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че в обжалваното решение не са изложени пълни мотиви, тъй като в него не се предоставят индивидуални данни на другите институции, позволяващи да се провери изчислението на предварителната вноска на жалбоподателя.

3)      Различия между участващите държави членки от гледна точка на съотношението между компонента на общия размер на предварителните вноски на институциите на държавата членка, изчислен на национална основа, и компонента на посочения размер, изчислен на основата на съюза

277    Жалбоподателят поддържа, че що се отнася до общия размер на предварителните вноски на всички институции, лицензирани на територията на всяка участваща държава членка, обжалваното решение не обосновава различията между тези държави членки от гледна точка на съотношението между, от една страна, компонента на този размер, изчислен на национална основа, и от друга страна, компонента на посочения размер, изчислен на основата на съюза. Всъщност за някои от посочените държави членки компонентът, изчислен на национална основа, е по-висок в различна степен от компонента, изчислен на основата на съюза, а за други държави членки е обратното. Освен това анализът на обобщените стойности позволявал да се предположи, че някои държави членки финансират по-голямата част от вноските, изчислени на основата на съюза.

278    В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 60 от обжалваното решение ЕСП е обяснил, че „[з]а изчисляването на частта от годишните вноски на национална основа […] целевото равнище, използвано за това изчисление, е определено на национална основа, като се вземат предвид само гарантираните депозити на кредитните институции, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка“, докато данните на институциите, лицензирани на територията на другите участващи държави членки, не са взети предвид.

279    За сметка на това съгласно съображение 61 от обжалваното решение „[з]а изчисляването на частта от годишните вноски [на основата на съюза] […] годишното целево равнище се определя въз основа на гарантираните депозити на всички кредитни институции, установени в участващите държави членки“.

280    От това следва, че изтъкнатите от жалбоподателя различия и отклонения се обясняват с обстоятелството, че изчислението на предварителните вноски на национална основа и изчислението на тези вноски на основата на съюза се прави съответно на базата на различни данни. При това положение задължението на ЕСП за мотивиране няма чак такъв обхват, че да му възлага да обяснява допълнително различията между изчислението на вноските на национална основа и изчислението на вноските на основата на съюза.

4)      По мотивите за корекциите на данните на другите институции

281    Жалбоподателят изтъква по същество, че обжалваното решение не позволява на институциите да проверят отражението на корекциите на данните на другите институции върху изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., тъй като ЕСП не оповестява по-специално броя на институциите, които са съобщили коригирани впоследствие данни, нито отражението, което корекциите са имали върху размера на предварителните вноски. В това отношение изчисленията на ЕСП предразполагали към грешки. Всъщност някои институции дори посочили, че „може би“ са представили неверни данни, което означавало, че изчислението на ЕСП се основава на неточни данни. Макар евентуалните корекции да могат да бъдат взети предвид впоследствие в следващия период на плащане на вноски, институциите не били информирани за такива корекции и за мотивите за тях, което засилвало непрозрачността и невъзможността за проверка на изчисленията на предварителните вноски. Съответно нямало прозрачност, що се отнася до разликата между, от една страна, размера на тези вноски, изчислен за периода на плащане на вноски за 2021 г. и коригиран за институциите, които отскоро са предмет на надзор, и от друга, крайния размер на тези вноски след приспадане на тези, определени за периода на плащане на вноски за 2015 г., и корекциите, произтичащи от повторна обработка и преразглеждане на данни.

282    В това отношение от цитираната в точки 150—159 по-горе съдебна практика следва, че обжалваното решение не трябва непременно да съдържа всички данни, позволяващи на адресата му да провери дали предварителната му вноска е изчислена точно. Съобщаването обаче на корекциите, извършени впоследствие за други институции, или на мотивите за тях би предполагало на жалбоподателя да се съобщават данни на другите институции, представляващи търговска тайна.

283    На следващо място, колкото до липсата на информация в обжалваното решение за броя на институциите, до които се отнасят посочените корекции, жалбоподателят не обяснява защо такава информация му е била необходима, за да може да разбере по какъв начин неговото индивидуално положение е било взето предвид от ЕСП за целите на изчисляването на предварителната му вноска за периода на плащане на вноски за 2021 г.

284    Що се отнася до доводите относно твърдяната предразположеност към грешки при изчисляването на предварителните вноски, както и относно използването от страна на ЕСП на грешни данни, те са свързани с въпрос по същество, а не с мотивите на обжалваното решение. Освен това жалбоподателят не е представил пред Общия съд никакво конкретно доказателство, което да позволи на Общия съд да разгледа тези доводи по същество.

285    Предвид гореизложеното следва да бъдат отхвърлени твърденията за наличие на второто основание в петата му част.

ж)      Заключение по второто основание

286    От всичко изложено по-горе следва, че трябва да бъдат приети твърденията за наличие на второто основание в първата му част и да бъдат отхвърлени твърденията за наличие на това основание във втората, третата, четвъртата и петата му част.

2.      По третото основание: нарушение на член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата поради незачитане на правото на изслушване

287    Жалбоподателят поддържа, че правото му да бъде изслушан, закрепено в член 41, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Хартата, не е било зачетено в консултативната процедура, организирана от ЕСП преди приемането на обжалваното решение, тъй като не му е било позволено ефективно да представи становище по изчислението на предварителната му вноска.

288    Всъщност периодът от две седмици, през който е проведена посочената процедура, не бил достатъчен, за да бъде изразено становище по проекта за обжалваното решение и обобщените статистики, както и за да бъдат те проверени и анализирани, още повече че съобщените данни не били достатъчни, за да бъде проверен процесът на изчисляване и размерът на предварителната вноска на жалбоподателя. В това отношение не били разкрити данните за всяка институция, служещи за основа при изчисляването на общите данни, които са определящи за разпределянето на всяка институция в клетките, а оттам и за класирането на институциите в зависимост от всеки показател за риск. Следователно ЕСП не позволил на жалбоподателя да изрази становище по материалните и правните въпроси, които имат отношение към предварителната му вноска, нито да провери дали тази вноска е определена точно. Освен това, макар преди приемането на обжалваното решение ЕСП да е предоставил на жалбоподателя интерактивен инструмент за изчисление на предварителните вноски, този инструмент също не позволявал на институциите да преценят дали извършената за тях корекция в зависимост от рисковия профил е правдоподобна спрямо всички останали институции и дали икономическото им положение е било правилно оценено.

289    Освен това консултативната процедура била проведена чисто формално, което се доказвало по-специално от факта, че ЕСП не взел предвид нито едно от становищата на институциите. ЕСП неколкократно отхвърлил изразените от някои институции съмнения, като се позовал на правната уредба и на мотивите на обжалваното решение.

290    Горепосочените пороци били още по-тежки предвид това, че ЕСП разполагал със значителна свобода на преценка при определянето на предварителните вноски, поради което зачитането на правото на изслушване било от особено значение.

291    ЕСП оспорва доводите на жалбоподателя.

292    Правото на изслушване, закрепено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административното производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно интересите му (вж. решение от 22 ноември 2012 г., M., C‑277/11, EU:C:2012:744, т. 87 и цитираната съдебна практика).

293    В случая преди приемането на обжалваното решение ЕСП провежда между 5 и 19 март 2021 г. консултативна процедура, в рамките на която изпраща проект на обжалваното решение на съответните институции и ги кани чрез онлайн формуляр да изложат коментарите си по съдържанието на този проект.

294    Освен това ЕСП предоставя на съответните институции следните документи:

–        интерактивен инструмент за изчисление, който им позволява да изчислят предварителните си вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г. въз основа на резултатите от междинните му изчисления,

–        неговото становище SRB/ES/2021/13 от 3 март 2021 г. относно предварителното му изчисление на предварителните вноски в ЕФП за периода на плащане на вноски за 2021 г. и започването на консултациите с институциите,

–        документ, озаглавен „Обобщени статистики“, със статистиките за изчисленията относно всички институции, изложени сбито и общо,

–        насоки за методиката на изчисление на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2021 г., като се използва инструментът за изчисляване.

295    В този контекст, от една страна, от цитираната в точки 150—159 по-горе съдебна практика следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, ЕСП не е бил длъжен да му предостави всички документи и данни относно всяка институция, за да му позволи да провери изцяло дали предварителната му вноска е била изчислена точно. По-конкретно, ЕСП не е бил длъжен да му предостави документите, съдържащи индивидуалните данни на другите институции, които са търговска тайна.

296    От друга страна, жалбоподателят по-специално не оспорва, че е бил уведомен за методиката за изчисляване на предварителната вноска за периода на плащане на вноски за 2021 г., както и за неокончателния резултат за предварителната вноска, която трябва да плати, така че е бил в състояние да попълни предоставения от ЕСП формуляр, като надлежно изложи становище по всяка от стъпките на това изчисление.

297    При това положение нищо не сочи, че жалбоподателят не е имал достъп до данните, които са в основата на изчислението на неговата предварителна вноска и които ЕСП е бил длъжен да му съобщи.

298    Освен това жалбоподателят е имал възможност да изрази становище по тези данни чрез онлайн формуляра, посочен в точка 293 по-горе. Съответно жалбоподателят е можел да представи становище по дискреционните решения на ЕСП в рамките на изчислението на предварителната му вноска, като например определянето на годишното целево равнище или уточняването на някои показатели за риск от група показатели за риск IV, и е бил в състояние да направи неокончателно изчисление на предварителната си вноска, като използва предоставения от ЕСП инструмент за изчисляване.

299    В това отношение от практиката на Съда следва, че формулярът, предвиден, за да могат съответните лица да изразят гледната си точка пред компетентния орган, по принцип може да им даде възможност да изложат подробно становище по данните, които трябва да бъдат взети предвид от компетентния орган, и да посочат, ако сметнат за необходимо, информация или изводи, различни от вече представените пред компетентния орган (вж. по аналогия решение от 9 февруари 2017 г., M, C‑560/14, EU:C:2017:101, т. 39 и 40).

300    Настоящият случай е именно такъв.

301    Всъщност в рамките на консултативната процедура ЕСП е приканил институциите да представят, от една страна, становище по тринадесет предварително определени теми, които им дават възможност да направят коментари по редица аспекти на изчислението на предварителните вноски, включително по методиката за и резултатите от това изчисление. От друга страна, в рамките на тема 14 институциите са можели да повдигнат всякакви други въпроси, които считат за релевантни за изчислението на предварителната вноска за периода на плащане на вноски за 2021 г. и които вече не са били обхванати от предварително определените теми. Следователно жалбоподателят е имал възможност да представи становище по всяка съставна част от посоченото изчисление или от процедурата за изготвяне на същото изчисление.

302    Освен това, що се отнася до срока за представяне на становище в рамките на консултативната процедура, който в случая е две седмици, следва да се отбележи, от една страна, че жалбоподателят не е обяснил в каква степен с този срок е нарушено правото му да бъде изслушан. В това отношение той само твърди, че е „утопично“ да се предполага, че проектът на решение и обобщените статистики могат да бъдат проверени и анализирани в толкова кратък срок, без да се позовава на конкретни аспекти от тези документи, нито на практически трудности, които му попречили да представи становище в определения срок по данните, които са в основата на изчислението на предварителната му вноска, като посочените в точки 296 и 298 по-горе. Единственото конкретно обстоятелство, което жалбоподателят споменава в този контекст, е фактът, че съобщените от ЕСП данни не са били достатъчни, за да се провери процесът на изчисляване и размерът на предварителната му вноска. Както обаче бе констатирано в точки 295—297 по-горе, не е доказано, че ЕСП е бил длъжен да предостави на жалбоподателя документи, различни от посочените в точка 294 по-горе, поради което този факт не позволява да се установи, че двуседмичният срок е бил недостатъчен с оглед на правото на изслушване.

303    От друга страна, жалбоподателят има задължение да плаща предварителни вноски от 2016 г., така че периодът на плащане на вноски за 2021 г. е шестият период, в който участва. От това следва, че по време на проведената от ЕСП консултативна процедура той вече е бил добре запознат с процеса на изчисляване на тези вноски. При това положение, при липса на изтъкнати от жалбоподателя особени обстоятелства, нищо не сочи, че предоставеният срок за представяне на становища е бил недостатъчен.

304    На последно място, що се отнася до отговорите на ЕСП на представените от институциите становища, жалбоподателят не посочва никакво конкретно становище, на което ЕСП да не е отговорил.

305    Освен това сам по себе си фактът, че ЕСП в крайна сметка е решил да не изменя обжалваното решение спрямо проекта за решение, който е изпратил на институциите, в отговор на представените от тях становища, не позволява да се докаже, че в рамките на консултативната процедура е нарушено правото на жалбоподателя да бъде изслушан. Всъщност в съответствие с вече постановеното от Общия съд (вж. в този смисъл решение от 25 март 2015 г., Slovenská pošta/Комисия, T‑556/08, непубликувано, EU:T:2015:189, т. 89), това обстоятелство е свързано с несъгласие относно правилността на изводите на ЕСП, но не може да съставлява нарушение на правото на тези институции да бъдат изслушани.

306    Следователно доводите на жалбоподателя не позволяват да се докаже, че той не е имал възможност да изложи надлежно и ефективно становището си по всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава обжалваното решение.

307    С оглед на гореизложеното твърденията за наличие на третото основание следва да бъдат отхвърлени.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране в частта, в която се отнася до Hypo Vorarlberg Bank AG.

2)      Запазва последиците на Решение SRB/ES/2021/22 в частта, в която се отнася до Hypo Vorarlberg Bank, до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на тази институция в Единния фонд за преструктуриране за 2021 г.

3)      ЕСП понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Hypo Vorarlberg Bank.

4)      Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Корнезов De Baere Petrlík

Kecsmár       Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 януари 2024 година.

Подписи

*      Език на производството: немски.

1      Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.

2 Заличени поверителни данни.