Дело T‑347/21
(публикувани откъси)
Hypo Vorarlberg Bank AG
срещу
Единен съвет за преструктуриране
Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 24 януари 2024 година
„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и на някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. — Задължение за мотивиране — Право на изслушване — Принцип на правната сигурност — Право на ефективна съдебна защита — Възражение за незаконосъобразност — Ограничаване на действието на съдебното решение във времето“
1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на посочените правни основания — Аналогични изисквания за оплакванията, изложени в подкрепа на основание — Неточна формулировка на оплакване — Недопустимост
(член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 27—36)
2. Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Правна уредба на Съюза — Изисквания за яснота и точност — Граници
(вж. т. 68—71)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Обхват — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Принцип на състезателност — Изключения — Общ принцип на защита на търговската тайна — Претегляне — Допустимост
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; членове 4—7 и член 9 от Регламент 2015/63 на Комисията и приложение I към него; Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 114—128)
4. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Предоставено на Комисията правомощие за приемане на делегирани актове — Правомощие за изменение на законодателен акт — Разграничаване от правомощието за допълване на такъв акт
(член 290, параграф 1 ДФЕС)
(вж. т. 134—136)
5. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Обяснения относно мотивите на акта, които издалият го орган дава в хода на производството пред съда на Съюза — Условия — Липса на противоречия и задължение за последователност на обясненията с посочените мотиви
(член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 148, 149, 187 и 188)
6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Липса на необходимост в това решение да бъдат посочени всички данни, позволяващи да се провери дали вноските са изчислени точно — Претегляне на задължението за мотивиране с общия принцип на защита на търговската тайна на съответните институции — Законосъобразност на разпоредбите на Делегиран регламент 2015/63, отнасящи се до методиката за изчисляване на предварителните вноски в ЕФП — Принцип на опазване на търговската тайна — Задължение на ЕСП да публикува и да предаде на съответните институции в обобщена и анонимизирана форма информацията относно институциите, използвана за изчисляване на предварителната вноска
(член 296, втора алинея ДФЕС; Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; членове 4—7 и член 9 от Регламент 2015/63 на Комисията и приложение I към него; Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 150—159)
7. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Задължение на ЕСП да запознае съответните институции с методиката за изчисляване на тези вноски и методиката за определяне на размера на годишното целево равнище
(член 296, втора алинея ДФЕС; Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета; член 4 от Регламент 2015/81 на Съвета; членове 4—7 и член 9 от Регламент 2015/63 на Комисията и приложение I към него; Директива 2014/59 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 190—192)
8. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за определяне на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Мотиви, които се основават само на други правни актове, като например междинни решения, с които се уточняват и допълват някои аспекти от определянето на посочените вноски — Непубликуване или непредоставяне на институциите на тези други актове — Незаконосъобразност
(член 296, втора алинея ДФЕС)
(вж. т. 203 и 208)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на изслушване — Обхват — Онлайн формуляр, чрез който на съответните кредитни институции се дава възможност да изразят становище по изчисляването на предварителните вноски, дължими на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) — Допустимост — Нарушение на правото на изслушване — Липса
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз)
(вж. т. 292, 293, 299, 305 и 306)
Резюме
Сезиран с жалба за отмяна, която уважава, Общият съд, след като отхвърля възраженията за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014(1), на Директива 2014/59(2) и на Делегиран регламент 2015/63(3), дава важни разяснения относно обхвата на задължението на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.
Hypo Vorarlberg Bank AG (наричана по-нататък „жалбоподателят“) е установена в Австрия кредитна институция.
На 14 април 2021 г. ЕСП приема решение, с което определя(4) предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране (наричан по-нататък „ЕФП“) на кредитни институции и някои инвестиционни посредници, сред които е и жалбоподателят (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(5).
Съображения на Общия съд
Що се отнася до изтъкнатото като основание нарушение на задължението за мотивиране във връзка с определянето на годишното целево равнище, Общият съд припомня най-напред, че съгласно приложимото законодателство след изтичането на първоначалния срок от осем години, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният срок“), наличните финансови средства в ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. След това, през първоначалния срок, предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище. Освен това ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище. В допълнение, що се отнася до методиката за определяне на предварителните вноски, ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки. На последно място, ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да бъде определено въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент 2015/63.
В случая, както следва от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил размера на годишното целево равнище на 11 287 677 212,56 евро. В посоченото решение той обяснява по същество, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото състояние и на анализ на показателите, свързани с фазата на икономическия цикъл, както и на въздействието, което процикличните вноски оказвали върху финансовото състояние на институциите. ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“) и прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище. След това той описва следвания подход за определяне на коефициента. С оглед на тези съображения ЕСП определя стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем.
В това отношение, макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно методиката за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са последователни с обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод. В случая обаче това не е така.
Всъщност в хода на съдебното заседание ЕСП посочва, че е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г., като е следвал методика от четири стъпки, последните две от които се изразяват в това от крайното целево равнище да се приспаднат наличните финансови средства в ЕФП, за да се изчисли размерът, който остава да бъде събран до края на първоначалния срок, и да се раздели последният размер на три.
Общият съд обаче отбелязва, че последните два етапа от това изчисляване не намират никакъв израз в математическата формула, представена в обжалваното решение като основа за определянето на размера на годишното целево равнище.
Освен това тази констатация не може да бъде оборена с твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателния документ, в който се посочва диапазон, указващ евентуалните размери на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните финансови средства в ЕФП. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е бил запознат с тези размери, сами по себе си те не могат да му позволят да разбере, че последните две стъпки от изчисляването действително са били приложени от ЕСП, като следва да се уточни освен това, че те дори не са споменати в математическата формула.
Подобни несъответствия има и по отношение на начина, по който се определя коефициентът от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в тази математическа формула. Всъщност от обясненията, дадени от ЕСП в съдебното заседание, следва, че този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите стъпки от действително приложения метод. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.
Освен това диапазонът, в който според описателния документ се намира размерът на прогнозното крайно целево равнище, се оказва непоследователен с диапазона на нарастване на гарантираните депозити от 4 % до 7 %, посочен в обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид нарастване на гарантираните депозити от 4 % — най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил прогнозното крайно целево равнище от 75 милиарда евро, което е най-високата стойност от първия диапазон. Съответно се оказва, че е налице несъответствие между тези два диапазона. При това положение жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона по отношение на процента на промяна на тези депозити, за да изчисли прогнозното крайно целево равнище.
Общият съд приема, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не са могли да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд. Следователно обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.
Предвид нарушенията, поради които е опорочено обжалваното решение, Общият съд отменя обжалваното решение в частта, в която се отнася до жалбоподателя.
Въпреки това предвид обстоятелствата в случая той решава да запази последиците на посоченото решение в частта, в която се отнася до жалбоподателя, до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на жалбоподателя в ЕФП за периода на плащане на вноски за 2021 г.