РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
10 октомври 2014 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на автомобилно стъкло — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Споразумения за разпределяне на пазари и обмен на чувствителна търговска информация — Регламент (ЕС) № 1/2003 — Едно-единствено и продължавано нарушение — Участие в нарушението“
По дело T‑68/09
Soliver NV, установено в Руселаре (Белгия), за което се явяват H. Gilliams, J. Bocken и T. Baumé, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват A. Bouquet, M. Kellerbauer и F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C (2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), изменено с Решение C (2009) 863 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 година, доколкото се отнася до жалбоподателя, и при условията на евентуалност — искане за намаляване на наложената му с това решение глоба,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: N. J. Forwood (докладчик), председател, F. Dehousse и J. Schwarcz, съдии,
секретар: N. Rosner, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 ноември 2013 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С Решение C (2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), изменено с Решение C (2009) 863 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 година (резюме в ОВ С 173, 2009 г., стр. 13) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), Комисията на Европейските общности по-специално установява, че няколко предприятия, сред които и жалбоподателят, са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като в различни периоди от март 1998 г. до март 2003 г. са участвали в редица антиконкурентни споразумения и съгласувани практики в сектора на автомобилно стъкло в Европейското икономическо пространство (ЕИП) (член 1 от обжалваното решение).
2 Жалбоподателят Soliver NV е малък производител на стъкло по-специално за автомобилния сектор. Saint-Gobain Glass France SA, Saint-Gobain Sekurit Deutschland GmbH & Co. KG и Saint-Gobain Sekurit France SAS (наричани по-нататък заедно „Saint-Gobain“), които също са подали жалба за отмяна на обжалваното решение (дело T‑56/09), са дружества, чиято дейност е производство, преработка и доставка на материали, сред които и автомобилно стъкло. Те са 100 % дъщерни дружества на Compagnie de Saint-Gobain SA (наричано по-нататък „Compagnie“), което също е подало жалба за отмяна на обжалваното решение (дело T‑73/09). Pilkington Group Ltd обединява по-специално дружествата Pilkington Automotive Ltd, Pilkington Automotive Deutschland GmbH, Pilkington Holding GmbH и Pilkington Italia SpA (наричани по-нататък заедно „Pilkington“). Pilkington, което също е подало жалба за отмяна на обжалваното решение (дело Т‑72/09), е един от най-големите производители на стъкло и изделия за остъкляване в света, по-специално в автомобилния сектор.
3 Asahi Glass Co. Ltd (наричано по-нататък „Asahi“) е дружество — производител на стъкло, химически продукти и електронни компоненти, установено в Япония. Asahi притежава всички дялове на белгийското предприятие за стъкло Glaverbel SA/NV (наричано по-нататък „Glaverbel“), което на свой ред притежава 100 % от капитала на AGC Automotive France (наричано по-нататък „AGC“ или „AGC/Splintex“). Преди 1 януари 2004 г. наименованието на AGC е било Splintex Europe SA (наричано по-нататък „Splintex“ или „AGC/Splintex“). Asahi, което е един от адресатите на обжалваното решение, не го е обжалвало.
4 Разследването, приключило с приемането на обжалваното решение, започва, след като германски адвокат, действащ от името на анонимен клиент, изпраща писма до Комисията, съдържащи информация за споразумения и съгласувани практики между различни предприятия, чиято дейност е производство и доставка на автомобилно стъкло.
5 През февруари и март 2005 г. Комисията извършва проверки в помещения на жалбоподателите, както и на Saint-Gobain, Compagnie, Pilkington и AGC. При тези проверки Комисията изземва редица документи и файлове.
6 Вследствие на проверките Asahi и Glaverbel, както и засегнатите от разследването техни дъщерни дружества (наричани по-нататък заедно „заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер“) подават заявление за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер въз основа на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ С 45, 2002 г., стр. 3). Комисията отхвърля заявлението за условно освобождаване от глоба на 19 юли 2006 г., като обаче уведомява заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, че възнамерява да приложи намаление между 30 % и 50 % от размера на глобата, която по принцип е следвало да му бъде наложена, в съответствие с точка 26 от нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели.
7 В периода между 26 януари 2006 г. и 2 февруари 2007 г. Комисията отправя няколко искания за предоставяне на информация до жалбоподателя, както и до Saint-Gobain, Compagnie, Pilkington, Asahi, Glaverbel и AGC, на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Въпросните предприятия отговарят на тези искания.
8 Освен това Комисията отправя на същото основание искания за предоставяне на информация до няколко производители на автомобили, до италиански производител на автобуси, както и до две браншови сдружения в стъкларската промишленост, които също представят отговори.
9 На 18 април 2007 г. Комисията приема изложение на възраженията относно едно-единствено и продължавано нарушение, изразяващо се в споразумения или съгласувани практики между производители на автомобилно стъкло с цел разпределяне на договори за доставки на производители на автомобили. Изложението на възраженията е съобщено на жалбоподателя, както и на Saint-Gobain, Compagnie, Pilkington, Asahi, Glaverbel и AGC. Всяко от предприятията — адресати на изложението на възраженията, е имало достъп до преписката и е било приканено от Комисията да изложи становището си по него. На 24 септември 2007 г. се провежда устно изслушване, в което участват всички посочени адресати.
Обжалваното решение
10 Комисията приема обжалваното решение на 12 ноември 2008 г. По отношение на жалбоподателя Комисията приема, че предприятието е участвало в нарушението в периода между 19 ноември 2001 г. и 11 март 2003 г. (член 1, буква г) от обжалваното решение). Тя му налага глоба от 4 396 000 EUR (член 2, буква г) от обжалваното решение).
11 Що се отнася до Saint-Gobain и Compagnie, Комисията установява, че същите са участвали в посочените в точка 1 по-горе споразумения и съгласувани практики в периода между 10 март 1998 г. и 11 март 2003 г. (член 1, буква б) от обжалваното решение) и първоначално им налага „солидарно“ глоба в размер на 896 милиона евро (член 2, буква б) от обжалваното решение).
12 Asahi и дъщерните му дружества, извършващи дейност в сектора на автомобилно стъкло, за които се установява, че са участвали в нарушението в периода между 18 май 1998 г. и 11 март 2003 г., са осъдени „солидарно“ да заплатят глоба в размер на 113,5 милиона евро (член 1, буква a) и член 2, буква a) от обжалваното решение).
13 По отношение на Pilkington Комисията приема, че предприятието е участвало в разглежданите споразумения и съгласувани практики в периода между 10 март 1998 г. и 3 септември 2002 г. (член 1, буква в) от обжалваното решение). Тя му налага глоба в размер на 370 милиона евро (член 2, буква в) от обжалваното решение).
14 В обжалваното решение Комисията изхожда от констатацията, че характеристиките на пазара на автомобилно стъкло, и по-специално големите технически изисквания и високата степен на новаторство, дават предимство на интегрираните доставчици с международно присъствие. AGC, Pilkington и Saint-Gobain са сред основните производители на автомобилно стъкло от световна величина и към момента на приемане на обжалваното решение са задоволявали заедно около 76 % от световното търсене на стъкло, предназначено за пазара на оригинално оборудване за монтаж (фабричен монтаж на автомобилното стъкло в момента на сглобяване на автомобила). Комисията подчертава също така значителния обем на търговията в сектора на автомобилното стъкло между държавите — членки на ЕС, и държавите — членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са част от ЕИП. Производителите на автомобили водели преговорите за сключване на договорите за доставка на автомобилно стъкло на равнището на ЕИП.
15 Освен това от обжалваното решение е видно, че разследваните от Комисията доставчици на автомобилно стъкло са съблюдавали постоянно съответните си пазарни дялове през периода на нарушението не само по „партида автомобил“, т.е. по отношение на обема продажби по модели автомобили, но и като цяло спрямо всички партиди автомобили, взети заедно.
16 В това отношение Pilkington, Saint-Gobain и AGC (или AGC/Splintex) (наричани по-нататък „клубът“) участвали в тристранни срещи, наричани понякога „срещи на клуба“. Тези организирани на ротационен принцип от всяко от тези предприятия срещи се провеждали в хотели в различни градове, в частните жилища на служители на предприятията и в помещенията на браншовото сдружение Groupement européen de producteurs de verre plat (GEPVP) [Европейско обединение на производителите на плоско стъкло] и в тези на Associazione nazionale degli industriali del vetro (Assovetro) (Национално сдружение на производителите на стъкло).
17 Между тези конкурентни дружества били организирани и двустранни срещи или контакти с цел обсъждане на доставките на автомобилно стъкло за настоящи или бъдещи модели. Тези различни контакти или срещи се отнасяли до оценяването и съблюдаването на пазарните дялове, разпределянето на доставките на автомобилно стъкло за производителите на автомобили, обмена на информация за цените и на друга чувствителна търговска информация и до съгласуването на стратегиите на отделните конкуренти относно ценообразуването и снабдяването на клиентите.
18 Първата от двустранните срещи между Saint-Gobain и Pilkington се състояла на 10 март 1998 г. в хотел „Hyatt Regency“ на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж (Франция). Първата тристранна среща пък се състояла през пролетта на 1998 г. в Кьонигсвинтер (Германия) в частния дом на лицето, отговарящо към този момент за големите партиди на Splintex (AGC). Тези срещи били предшествани от проучвателни контакти между Saint-Gobain и Pilkington от 1997 г. нататък с предмет техническо уеднаквяване на произведеното от тези предприятия затъмнено стъкло, що се отнася до цвета, дебелината и светлопропускливостта. Комисията обаче не разглежда тези контакти като част от спорния картел, тъй като според нея те са се отнасяли по същество до напреднал етап в производствената верига на плоско стъкло преди преработката му в автомобилно стъкло.
19 В обжалваното решение Комисията посочва около 90 срещи и контакти в периода от пролетта на 1998 г. до март 2003 г. Последният тристранен контакт, на който присъствал жалбоподателят, се състоял на 21 януари 2003 г., а последната двустранна среща се провела през втората половина на март 2003 г. между Saint-Gobain и AGC. Участниците използвали съкратени или кодови имена, за да се идентифицират по време на тези срещи и контакти.
20 В обжалваното решение се посочва, че участието на жалбоподателя в картела е започнало на 19 ноември 2001 г. Saint-Gobain е влязло в контакт с него, за да го привлече да участва в спорния картел, през 2000 г. Първоначалните участници в картела, а именно Saint-Gobain, Pilkington и AGC, са използвали зависимостта на жалбоподателя от суровината, тъй като същият не е разполагал с мощности сам да произвежда плоско стъкло.
21 Съгласно обжалваното решение общият план на картела се е състоял в разпределяне на доставките на автомобилно стъкло между участниците в картела по отношение както на съществуващите, така и на новите договори за доставка. Този план трябвало да гарантира стабилността на пазарните дялове на участниците. За да се постигне тази цел, в хода на посочените в точки 16—20 по-горе срещи и контакти участниците обменяли ценова информация, както и други чувствителни данни, като освен това съгласували политиките си за ценообразуване и снабдяване на клиентите. По-специално отговорите, които трябвало да се дават на исканията за ценови оферти от страна на автомобилните производители, били съгласувани, така че да се повлияе върху избора на последните на доставчик на стъкло и дори на няколко доставчика при множество доставки. В това отношение участниците разполагали с два метода, чрез които да улеснят възлагането на договор за доставка на уговорения производител, а именно да не подават никаква оферта или да предложат фиктивна оферта, т.е. такава с по-високи цени от офертата на посочения производител. Когато било необходимо, се вземали мерки за коригиране под формата на компенсации, отпускани на един или няколко участника, за да се гарантира, че общото състояние на предлагането на равнището на ЕИП ще се запази в съответствие с уговореното разпределяне. Когато мерки за коригиране трябвало да засегнат действащи договори за доставка, използваният от конкурентите подход за регулиране на равновесието на пазарните дялове се изразявал в предупреждаване на автомобилните производители, че технически проблем или недостиг на суровини затруднява доставката на поръчаните артикули, и подсказване на заместващ доставчик.
22 С оглед да се запази уговореното разпределяне на договорите, участниците в картела се споразумявали няколкократно за намаления на цените, които да се дават на автомобилните производители в зависимост от реализирания ръст на производителността, и дори за евентуални увеличения на цените, прилагани спрямо модели автомобили, чието равнище на производство е по-ниско от предвиденото. Освен това според случая те се споразумявали за ограничаване на разкриването на информация относно реалните си производствени разходи пред автомобилните производители, за да се избегнат твърде честите искания за намаляване на цените от тяхна страна.
23 Съгласуването с цел стабилност на пазарните дялове станало възможно по-специално посредством прозрачността на пазара на доставки на автомобилно стъкло. Промените на тези дялове се изчислявали въз основа на производствените разходи и прогнозните продажби, като били вземани предвид съществуващите договори за доставка.
24 Комисията посочва в обжалваното решение, че заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер е потвърдил, че не по-късно от 1998 г. представители на Splintex заедно с някои конкуренти са участвали в незаконосъобразна дейност от гледна точка на конкурентното право. Освен това неоспорването от страна на Saint-Gobain на истинността на фактите, посочени в изложението на възраженията, следвало да се счита за съгласие от страна на това предприятие с направеното от Комисията описание на съдържанието на спорните срещи и контакти.
25 Накрая, на състояла се на 6 декември 2001 г. среща Pilkington, Saint-Gobain и AGC се споразумели за нов начин на изчисляване за целите на разпределянето и преразпределянето на договорите за доставка.
26 Въз основа на тази съвкупност от улики Комисията счита, че жалбоподателят, както и Saint-Gobain, Compagnie, Pilkington и заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер носят отговорност за извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП.
27 Според Комисията постигнатите между тези страни договорки представляват споразумения или съгласувани практики по смисъла на посочените разпоредби, нарушаващи конкуренцията на пазара на доставки на автомобилно стъкло. Нарушението било едно-единствено и продължавано, тъй като участниците в картела изразили общата си воля да следват определено поведение на пазара и приели общ план за ограничаване на търговската самостоятелност на всеки един от тях посредством разпределяне на доставките на автомобилно стъкло, предназначено за автомобили за превоз на пътници и лекотоварни автомобили, както и посредством изкривяване на цените на това стъкло с цел осигуряване на обща стабилност на пазара и поддържане на изкуствено завишени цени на него. Честотата и непрекъснатият характер на тези срещи и контакти за период от пет години довели до това, че всички големи производители на автомобили за превоз на пътници и лекотоварни автомобили в ЕИП били засегнати от картела.
28 Комисията счита също, че няма признаци споразуменията и съгласуваните практики между доставчиците на автомобилно стъкло да са довели до повишаване на ефективността или да са способствали за технически или икономически напредък в сектора на автомобилното стъкло, който може да обоснове прилагането на член 81, параграф 3 ЕО.
29 Що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията приема, че жалбоподателят е участвал в него от 19 ноември 2001 г. до 11 март 2003 г. Saint-Gobain и Compagnie са участвали от 10 март 1998 г. до 11 март 2003 г. Приема се, че участието на Pilkington продължило от 10 март 1998 г. до 3 септември 2002 г.
30 По отношение на определянето на размера на глобите Комисията най-напред определя стойността на продажбите на автомобилно стъкло, реализирани от всяко участващо предприятие в рамките на ЕИП в пряка или косвена връзка с нарушението. За тази цел тя прави разграничение между няколко периода. За периода, квалифициран като период на „нарастване на възможностите“, който започнал през март 1998 г. и приключил на 30 юни 2000 г., тя счита, че разполага с доказателства за нарушението само за една част от европейските производители на автомобили. Поради това за този период Комисията взема предвид само продажбите на автомобилно стъкло към производителите, за които разполага с преки доказателства, че са участвали в картела. Що се отнася до периода между 1 юли 2000 г. и 3 септември 2002 г., Комисията посочва, че производителите, участвали в картела, са обхващали най-малко 90 % от продажбите в ЕИП. Ето защо тя констатира, че за този период следва да се вземат предвид всички продажби на автомобилно стъкло в рамките на ЕИП, реализирани от адресатите на решението. На последно място, в края на периода на нарушението, а именно от 3 септември 2002 г. до март 2003 г., дейността на картела намаляла вследствие на оттеглянето на Pilkington. Поради това Комисията решава за този период да вземе предвид само продажбите към производители на автомобили, за които продажби има преки доказателства във връзка с картела. След това за всеки съответен доставчик на автомобилно стъкло е определен среднопретеглен годишен оборот на продажбите, като стойността на горепосочените продажби е разделена на броя месеци на участие в нарушението, а резултатът е умножен по дванадесет.
31 След това Комисията посочва, че разглежданото нарушение, изразяващо се в разпределяне на клиентите, е сред най-тежките случаи на ограничаване на конкуренцията. Предвид естеството на нарушението, географския му обхват и общия пазарен дял на участвалите в него предприятия, за изчисляването на основния размер на глобата Комисията използва дял от 16 % от стойността на продажбите на всяко участвало предприятие, умножен по броя на годините на участие в нарушението. Освен това основният размер на глобите е увеличен с „входна такса“, определена на 16 % от стойността на продажбите, с цел постигане на възпиращ ефект.
32 На 11 февруари 2009 г. Комисията приема Решение C (2009) 863 окончателен за поправка на определен брой точки от обжалваното решение.
Производство и искания на страните
33 На 18 февруари 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
34 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
35 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 ноември 2013 г.
36 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени член 1 от обжалваното решение в частта, която се отнася до него,
– да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до него,
– при условията на евентуалност да намали съществено размера на наложената му глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
37 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
38 Жалбоподателят изтъква няколко правни основания, първото от които е изведено от грешката, която Комисията допуснала, като приела, че той е взел участие в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение. Това правно основание следва да се разгледа най-напред.
Доводи на страните
39 Според жалбоподателя Комисията не е доказала посредством съвкупност от точни и съвпадащи улики, че с действията си той е възнамерявал да допринесе за преследваните от всички участници в спорния картел общи цели, че е знаел за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е можел разумно да ги предвиди и е бил готов да понесе свързания с тях риск.
40 Освен факта, че нарушението започнало повече от четири месеца преди осъществяването на първите контакти на жалбоподателя с AGC/Splintex, Комисията признала, че жалбоподателят нито подпомагал, нито присъствал на някоя от многобройните двустранни или тристранни срещи на клуба. Освен това Комисията не доказала, че жалбоподателят е знаел, че действията му се вписват в предварително изготвен от другите участници общ план.
41 В това отношение жалбоподателят напомня, че в началото на 2001 г. Saint-Gobain, Pilkington и AGC едновременно пристъпват към съществено увеличаване на офертните си цени за доставки на плоско стъкло, което представлява за него суровина за производството на автомобилно стъкло. Според жалбоподателя обаче само по себе си това обстоятелство не му позволява да разбере за сключените от тези предприятия подробни и предварително подготвени споразумения, отнасящи се, от една страна, до разпределяне на договори, офертни цени и предоставяни намаления, и от друга страна, до изработването и прилагането на допълнителни механизми за контрол и компенсации за всички производители на автомобили, нито да установи, че тримата големи производители редовно организират срещи във връзка с тези споразумения. Освен това намерените при жалбоподателя документи не позволявали да се установи, че същият е знаел за поддържаните от други предприятия като Saint-Gobain и AGC неуместни с оглед на конкурентното право контакти.
42 В този смисъл Комисията неправилно се основала по-специално на споменаването на жалбоподателя в бележките, които си били водили служителите на Saint-Gobain, Pilkington и AGC, за да установи, че същият е участвал в картела. Посочването му всъщност се обяснявало от обстоятелство, че тримата големи производители били негови доставчици на плоско стъкло и в този смисъл добре познавали производствените му възможности, но и също че имали информация относно производителите на автомобили, на които той доставял стъкло, като например Volkswagen и Fiat.
43 Нито едно от доказателствата, изложени от Комисията в обжалваното решение или в хода на съдебното производство, не можело да обори тези критики. Това се отнасяло по-специално за ръкописно написания протокол от телефонен разговор, проведен през май 2002 г. между служителя на жалбоподателя, отговарящ за продажбите, и представител на Saint-Gobain. Всъщност нито този документ, нито който и да било от телефонните контакти с AGC позволявали да се установи, че жалбоподателят е сключил споразумение с другите предприятия за производство на автомобилно стъкло относно разпределяне на договорите за доставка на различни части от стъкло за „Volkswagen Passat“. За сметка на това обаче, видно от преписката на Комисията, Saint-Gobain, Pilkington и AGC решили да разпределят доставките по посочения договор както при предходния модел на този автомобил и да включат следователно доставка на стъкло и от жалбоподателя. Сключването от Volkswagen на договор с жалбоподателя за доставка на някои части от стъкло за новия „Volkswagen Passat“ се обяснявало единствено с отличното качество на стъклото, което той бил доставил за предишния модел на конкурентна цена. Това решение следователно нямало нищо общо с евентуално споразумение за разпределяне на пазара, в което е участвал жалбоподателят. Докладът освен това свидетелствал, че жалбоподателят не бил участвал в каквото и да било споразумение относно договора за новия „Opel Frontera“. По отношение, накрая, на договора за „Lancia Lybra“ (автомобил, произвеждан от групата Fiat), от споменатия доклад единствено ставало ясно, че Saint-Gobain е реагирало отрицателно на опита на жалбоподателя да получи споменатия договор. Това притискане все пак по никакъв начин не доказвало, че жалбоподателят е страна по евентуално споразумение относно посочения договор.
44 Жалбоподателят признава, че контактите, които е осъществил с AGC през ноември и декември 2001 г. относно производителите Fiat и Iveco, са били неуместни, но твърди, че те не са довели до сключването на каквото и да било неправомерно споразумение. В допълнение жалбоподателят посочва, че във всички случаи тези контакти не са свързани с разглеждания от обжалваното решение картел. Освен това той подчертава, че в изявленията си във връзка с програмата за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер AGC го е представило като трето лице спрямо картела на тримата големи производители на автомобилно стъкло.
45 Накрая, жалбоподателят заключава, че в случая Комисията не може да се позове на съдебната практика, налагаща на предприятие, което подпомага срещи, по време на които се сключват тайни антиконкурентни споразумения, да се разграничи публично от съдържанието на срещите, за да може да избегне отговорността във връзка с разглежданите споразумения. Жалбоподателят всъщност поддържа, че тъй като не е участвал в нито една от срещите на клуба, не е бил в течение на съществуването на систематични и подробни споразумения относно целия пазар на автомобилно стъкло в ЕИП между Saint-Gobain, Pilkington и AGC, което обстоятелство изключвало прилагането на въпросната съдебна практика.
46 Комисията оспорва тези доводи. Според нея жалбоподателят си е давал сметка за общия контекст, в който са се вписвали двустранните му контакти със Saint-Gobain и с AGC, както и за преследваната от участниците в картела цел за координиране на пазара.
47 Комисията подчертава, че жалбоподателят е осъществил множество контакти, които доказват участието му в разглежданото едно-единствено и продължавано нарушение. Тези контакти били осъществени в края на 2001 г. (с AGC), през май 2002 г. (със Saint-Gobain) и през първото тримесечие на 2003 г. (с AGC).
48 По отношение на 2001 г. Комисията посочва, че съгласно обяснителните бележки на бившия директор на отдел „Производство“ на жалбоподателя един от служителите на последния — г‑н D., е провел разговори с AGC относно възлагането на договори за доставка на стъкло за Fiat, както и за дъщерното му дружество Iveco. Според Комисията от посочените бележки се установява, че жалбоподателят е приел да не се конкурира с AGC за възлагането на договорите за доставка за Fiat, но в замяна на това е поискал AGC да увеличи цените си спрямо Iveco.
49 По-нататък, по отношение на 2002 г. Комисията представя протокол от телефонен разговор, проведен на 29 май 2002 г. между отговарящия за продажбите на жалбоподателя г‑н K. H. и служители на Saint-Gobain, от който протокол според нея следва, че жалбоподателят е бил информиран за картела между тримата големи производители.
50 Накрая, по отношение на 2003 г. Комисията се основава на обяснителните бележки на служител на AGC, от които според нея следва, че това предприятие и жалбоподателят са установили контакт, за да обсъдят договора за доставка на странични стъкла за новия модел „Volkswagen Passat“.
51 Посочените обстоятелства доказвали в достатъчна степен участието на жалбоподателя в картела в контекст, който налагал по-специално често извеждане на някои от детайлите по дедуктивен път. Фактът, че предприятие не е взело участие във всички конститутивни елементи на картел или че играе незначителна роля с участието си в някои от неговите аспекти, не бил релевантен за доказването на участието му в нарушение. Това се отнасяло в още по-голяма степен за настоящия случай, тъй като жалбоподателят имал незначителен дял на съответния пазар и следователно не се налагало изрично координиране с него на всички сключвани в рамките на картела договори.
52 За сметка на това обаче Комисията счита, че без наличието на картела жалбоподателят нямало да може да сключи споразумение с AGC/Splintex за доставка на автомобилно стъкло за Fiat. Ето защо, като сключил посоченото споразумение, както и това със Saint-Gobain за „Volkswagen Passat“, жалбоподателят можел най-малкото основателно да предположи, че споразуменията представляват част от по-голям общ план за разпределяне на доставките на автомобилно стъкло и поддържане на стабилност на пазарните дялове на участващите предприятия. Обстоятелствата, при които жалбоподателят взел решение да участва в нарушението, не били релевантни в това отношение.
53 Впрочем настоящият случай бил различен от този, за който се отнасяло Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Sigma Tecnologie/Комисия (T‑28/99, Recueil, стр. II‑1845) и за който бил характерен фактът, че картелът представлявал комплексна структура на няколко национални и едно европейско равнище. Комисията твърди също, че макар наистина в свое изявление заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер да определя жалбоподателя като трето лице спрямо картела, това изявление било направено във връзка със сключването на конкретен договор и следователно не можело да се докаже, че жалбоподателят бил изцяло външен за картела.
54 Накрая, Комисията напомня, както е посочила и в съображение 89 от обжалваното решение, че още отпреди датата, от която се приема, че е започнало участието на жалбоподателя в картела, тримата големи производители на автомобилно стъкло са възнамерявали да му възложат договори за доставка на стъкло и следователно са предвиждали той да играе роля в осъществяването на общия план за картела. Комисията онагледява това си твърдение, като се позовава, от една страна, на среща, проведена на 27 октомври 2000 г. в хотел на летището на Брюксел (Белгия) между служители на Saint-Gobain и на AGC, относно по-специално разпределението на доставките на стъкло за автомобила Audi A6, и от друга страна, на среща, проведена на 9 ноември 2000 г. в хотел на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж между служители на Saint-Gobain, на Pilkington и на AGC/Splintex, относно по-специално възлагането на договор за доставка на странични стъкла за „Fiat Punto“. Освен това по време на съдебното заседание Комисията отбелязва, че независимо че предшестват датата, от която тя приема, че жалбоподателят участва в нарушението, посочените обстоятелства доказват, че той е знаел или непременно е трябвало да знае за съществуването на глобален картел между тримата големи производители на автомобилно стъкло.
Преценка на Общия съд
По обосноваността на доводите на жалбоподателя
– Предварителни бележки и припомняне на принципите
55 От обжалваното решение следва, че спорният картел се е изразявал в съгласувано разпределение на договорите за доставка на автомобилно стъкло за почти всички големи производители на коли в ЕИП чрез координиране на ценовите политики и стратегии за доставка на клиентите. В решението се посочва, че картелът е съществувал от март 1998 г. до март 2003 г. и че е имал за цел запазването на общата стабилност на пазарните дялове на различните му участници. Между последните редовно са се провеждали срещи не само за обсъждане на възлагането на бъдещи договори за снабдяване, но и за да се гарантира проследяване на изпълнението на решения, взети по време на тези срещи или на осъществени по-рано контакти. Приемани са били корективни мерки под формата на взаимни компенсации, когато първоначалното разпределение се е оказвало недостатъчно, за да се гарантира стабилността на пазарните дялове на участниците. Тъй като по-специално са били мотивирани от тази обща икономическа цел, посочените различни тайни контакти са представлявали според Комисията едно-единствено и продължавано нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.
56 Жалбоподателят, който е участник на пазара на автомобилно стъкло, значително по-малък от Saint-Gobain, Pilkington и AGC, главно оспорва твърдението, че е участвал в разглежданото едно-единствено и продължавано нарушение. Макар наистина да приема, че е осъществил някои неуместни контакти със свои конкуренти, жалбоподателят по същество твърди, че не е участвал в нито една среща на клуба на тези производители, където би могъл да е информиран за общия план за картела, както и за констутитивните му елементи.
57 В това отношение следва да се напомни, че предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции, презумпцията за невиновност, която следва по-специално от член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и от член 6, параграф 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), се прилага именно в производствата относно нарушения на приложимите към предприятията правила за конкуренция, които могат да приключат с налагането на глоби или периодични имуществени санкции (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150, Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Montecatini/Комисия, C‑235/92 P, Recueil, стр. I‑4539, точки 175 и 176 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Coats Holdings и Coats/Комисия, T‑36/05, непубликувано в Сборника, точка 70).
58 Оттук следва, от една страна, че Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи надлежни доказателства за съществуването на елементите от състава на нарушението на член 81 ЕО (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58 и Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 86), и от друга страна, че наличието на съмнения в съда трябва да ползва предприятието, адресат на решението, с което се установява такова нарушение (вж. Решение на Общия съд от 24 март 2011 г. по дело Kaimer и др./Комисия, T‑379/06, непубликувано в Сборника, точка 47 и цитираната съдебна практика). Във връзка с това Комисията следва по-конкретно да установи всички доказателства, които позволяват да се направи извод за участие на предприятие в извършването на такова нарушение и за неговата отговорност за различните му аспекти (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, посочено по-горе, точка 86). Следователно участието на предприятие в картел не може логически да се изведе от отвлечено разсъждение, направено въз основа на неконкретни доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело Kaimer и др./Комисия, посочено по-горе, точки 69—71).
59 Впрочем в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат изведени по дедуктивен път. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 55—57 и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51). Тези констатации се прилагат по аналогия и по отношение на доказването на участието на предприятие в нарушение на конкурентното право.
60 По-нататък следва да се отбележи, че визираните в член 81, параграф 1 ЕО споразумения и съгласувани практики по необходимост произтичат от сътрудничеството на няколко предприятия, които са съизвършители на нарушението, но чието участие може да има различни форми, в зависимост по-конкретно от характеристиките на съответния пазар и от положението на всяко предприятие на този пазар, от преследваните цели и от избраните или предвидени ред и условия на изпълнение. Все пак самото обстоятелство, че всяко предприятие участва по присъщ за него начин в нарушението, не е достатъчно, за да се изключи неговата отговорност за цялото нарушение, включително за действия, които фактически са извършени от други участващи предприятия, но които имат същия антиконкурентен предмет или резултат (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 58 по-горе, точки 79 и 80 и Решение на Общия съд от 6 март 2012 г. по дело UPM-Kymmene/Комисия, T‑53/06, точка 53).
61 В този смисъл предприятие, което е участвало в единно и комплексно нарушение чрез своето собствено поведение, обхванато от понятията за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, и което цели да спомогне за цялостното осъществяване на нарушението, може да бъде отговорно и за поведението на останалите предприятия в рамките на същото нарушение за целия период на своето участие в посоченото нарушение (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 58 по-горе, точка 83 и Решение по дело UPM-Kymmene/Комисия, точка 60 по-горе, точка 52).
62 При все това обаче наличието на едно-единствено и продължавано нарушение не означава непременно, че на предприятие, което участва в един или няколко от елементите на това нарушение, може да бъде вменена отговорност за цялото нарушение. Освен това Комисията трябва да докаже, че това предприятие е извършвало антиконкурентна дейност на европейско равнище спрямо другите предприятия или че е можело разумно да ги предвиди. Фактът, че предметът на споразумение, в което дадено предприятие е участвало, е идентичен с предмета на глобален картел, не е достатъчен, за да може от това предприятие да се търси отговорност за участие в глобалния картел. Всъщност следва да се напомни, че член 81, параграф 1 ЕО не се прилага, освен ако няма съгласуване на волята поне на две страни (вж. Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело IMI и др./Комисия, T‑18/05, Сборник, стр. II‑1769, точка 88 и цитираната съдебна практика).
63 Всъщност участието на предприятието в разглежданото споразумение може да съставлява израз на неговото присъединяване към този глобален картел единствено ако, участвайки в споразумението, е знаело или е било длъжно да знае, че по този начин се включва в глобалния картел (Решение на Общия съд по дело Sigma Tecnologie/Комисия, точка 53 по-горе, точка 45, Решение на Общия съд от 16 ноември 2011 г. по дело Low & Bonar и Bonar Technical Fabrics/Комисия, T‑59/06, непубликувано в Сборника, точка 61, Решение на Общия съд от 30 ноември 2011 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, T‑208/06, Сборник, стр. II‑7953, точка 144). С други думи, трябва да се установи, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 58 по-горе, точки 83, 87 и 203, Решение на Съда от 6 декември 2012 г. по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, точка 42 и Решение на Съда от 11 юли 2013 г. по дело Team Relocations и др./Комисия, C‑444/11 P, точка 50).
64 В този смисъл съответното предприятие трябва да е запознато с общия характер и съществените характеристики на глобалния картел (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точки 191 и 193 и Решение от 24 март 2011 г. по дело Aalberts Industries и др./Комисия, T‑385/06, Сборник, стр. II‑1223, точки 111—119).
65 В случаите, когато това е така, фактът, че предприятието не е участвало във всички конститутивни елементи на даден картел или че е имало второстепенна роля в областта, в която е участвало, може да се вземе предвид само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (Решение по дело Комисия/Anic Partecipazioni, точка 58 по-горе, точка 90, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Buchmann/Комисия, T‑295/94, Recueil, стр. II‑813, точка 121).
66 В случая няма спор, че жалбоподателят не е участвал във всички конститутивни елементи на нарушението. Освен това Комисията установява, че жалбоподателят не е участвал в нито една среща в същинския смисъл на думата на представителите на клуба, както преди, така и по време на периода, за който приема, че той е участвал в спорния картел.
67 С оглед изложените в точки 60—64 по-горе принципи следва, че за да установи участието на жалбоподателя в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение, Комисията трябва да докаже не само че контактите му с AGC/Splintex и с Saint-Gobain в периода между ноември 2001 г. и март 2003 г. имат антиконкурентен характер, но и че същият е знаел или разумно може да се предполага, че е знаел, от една страна, че с тези контакти се цели да се подпомогне осъществяването на общ план за картел, и от друга страна, че е бил запознат с напомнените в точка 55 по-горе общ характер и съществени характеристики на глобалния картел.
– По антиконкурентния характер на контактите между жалбоподателя и някои от неговите конкуренти
68 Съгласно обжалваното решение от редица документи и улики следва, че със самите си действия жалбоподателят е участвал за постигането на общата цел на картела. Комисията по-специално подчертава, че някои от осъществените от жалбоподателя контакти доказват участието му в разглежданото едно-единствено и продължавано нарушение в края на 2001 г. (с AGC/Splintex), през май 2002 г. (с Saint-Gobain) и през първото тримесечие на 2003 г. (с AGC/Splintex).
69 По отношение на 2001 г. от обяснителните бележки на бившия директор на отдел „Производство“ на жалбоподателя следвало, че един от служителите на последния, г‑н D., провел разговори със служител на AGC/Splintex относно възлагането на договори за доставка на автомобилно стъкло за Fiat, както и за дъщерното му дружество Iveco. Според Комисията посочените бележки доказват, че жалбоподателят е приел да не се конкурира с AGC/Splintex за възлагането на договорите за доставка за Fiat. В замяна жалбоподателят поискал от AGC/Splintex да увеличи цените си спрямо Iveco. По-нататък, по отношение на 2002 г. Комисията представя протокол от телефонен разговор, проведен на 22 май 2002 г. между служители на Saint-Gobain и отговарящия тогава за продажбите на жалбоподателя, г‑н K. H., от който протокол следвало, че жалбоподателят бил информиран за картела между тримата големи производители. По отношение, накрая, на 2003 г. Комисията се основава на бележките на служител на AGC — г‑н G., от които следвало, че това предприятие и жалбоподателят са установили контакт, за да обсъдят договора за доставка на странични стъкла за новия модел на Volkswagen Passat. За участието на жалбоподателя в общия картел свидетелствали и устните изявления на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер.
70 В това отношение следва най-напред да се отбележи, че макар наистина да споменава жалбоподателя, както и редица негови конкуренти във връзка с доставката на стъкла за врати за „Volkswagen Polo“, посоченият в бележка под линия 249 от обжалваното решение и приложен към писмената защита документ с референциален индекс PDR12 все пак е от 29 юли 1999 г. Този документ следователно предшества с повече от две години датата, от която Комисията приема, че е започнало участието на жалбоподателя в спорния картел, а именно 19 ноември 2001 г. Ето защо, дори да се приеме, че свидетелства за участието на жалбоподателя в антиконкурентен по характера си контакт, за който Комисията е решила да не му търси отговорност, този документ не може да докаже участието на жалбоподателя в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение в периода между 19 ноември 2001 г. и 11 март 2003 г.
71 По-нататък, макар в редица пасажи от направените на 25 февруари и 14 март 2005 г. изявления на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер да се говори за контакти между Saint-Gobain и жалбоподателя през 2000 г., в обжалваното решение Комисията не приема, че същите позволяват да се установи участието на жалбоподателя в общия план на картела между членовете на клуба. В този смисъл от обжалваното решение следва, че независимо че членовете на клуба са се обърнали към жалбоподателя преди ноември 2001 г., като са се опитали да го включат в обсъжданията си и да извлекат полза от обстоятелството, че за разлика от тях той не разполага с мощности сам да произвежда плоско стъкло, Комисията приема, че участието на жалбоподателя в разглежданото едно-единствено и продължавано нарушение започва едва от 19 ноември 2001 г. — датата, на която са били осъществени някои контакти между жалбоподателя и AGC/Splintex.
72 Впрочем от бележките, които в периода между 19 ноември 2001 г. и 12 декември 2001 г. си е водил г‑н H., тогавашен директор на отдел „Производство“ на жалбоподателя, следва, че последният е осъществил някои тайни контакти с AGC/Splintex посредством представителя си за Италия, г‑н D. В този смисъл, без от тях да може по дедуктивен път да се изведе съществуването на неправомерно споразумение по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО, посочените бележки най-малкото подсказват, че през този период г‑н D. и г‑н M., тогавашен директор на Splintex, са провели антиконкурентни по характера си обсъждания относно Iveco и Fiat. В отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят впрочем признава, че предприетото в това отношение от представителя му е било неуместно.
73 Освен това Комисията представя протокол и от телефонен разговор от 22 май 2002 г. на г‑н D. W. и г‑н V. G., отговарящ тогава за големите партиди на Saint-Gobain, с г‑н K. H., тогавашен директор на продажбите на жалбоподателя. Този протокол от една страница е иззет от помещенията на жалбоподателя.
74 Видно от споменатия протокол, г‑н D. W. и г‑н V. G. са информирали г‑н K. H., че Fiat е уведомило Saint-Gobain за „изключително добра оферта“, която е получило от „малък доставчик“, за частите от стъкло за „Lancia Lybra“, и че Fiat е заявило на Saint-Gobain, че последното би могло да запази тази поръчка само ако направи нови оферти и ако предложи нови цени. По-нататък, съгласно споменатия протокол лицата, отговарящи за големите партиди на Saint-Gobain, са се позовали на съществуването на „ясно споразумение за стъклото“ с жалбоподателя, съгласно което всяка страна се задължава „в никакъв случай да не предлага абсурдни цени за проекти, възложени на другата страна“. В допълнение лицата, отговарящи за големите партиди на Saint-Gobain, са посочили, че според тях с действията си жалбоподателят е „допуснал грешка […] поради липсата на съгласуване“. Във връзка с това Saint-Gobain наблегнало върху съществуващото сътрудничество между тримата големи производители на автомобилно стъкло за моделите „Opel Frontera“, „Audi A3“, „Audi A6“ и „Volkswagen Passat“. От протокола също следва, че Saint-Gobain е искало да се проведе среща в Ахен (Германия), на която да се обсъди въпроса „за Lybra и за следващите проекти“, като според тълкуванието на г‑н K. H. последното се е отнасяло за „Volkswagen Passat“. Накрая, протоколът завършва със следната забележка: „Моля да унищожите настоящия документ, тъй като от разговора не трябва да останат никакви следи“.
75 Според жалбоподателя споменатият протокол позволява единствено да се установи недоволството, което Saint-Gobain е изразило по отношение на конкурентните му цени за доставка на стъкло на Fiat, и в частност за „Lancia Lybra“.
76 Това тълкуване обаче не може да се приеме. Всъщност от текста на протокола може да се заключи, че лицата, отговарящи за големите партиди на Saint-Gobain, изразяват недоволство, поради това че жалбоподателят е нарушил споразумението, което те са сключили със Saint-Gobain относно доставката на автомобилно стъкло за „Lancia Lybra“. За целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО обаче вземането предвид на конкретните последици на дадено споразумение е излишно, ако изглежда, че то има за цел да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията в общия пазар (Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Ensidesa/Комисия, C‑198/99 P, Recueil, стр. I‑11111, точка 60 и Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektronisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точка 136). В този смисъл фактът, че предприятие участва в споразумение за разпределяне на пазара и впоследствие не спазва договорените цени и квоти, не може да го оневини (Решение на Съда от 11 юли 1989 г. по дело Belasco и др./Комисия, 246/86, Recueil, стр. 2117, Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Trefileurope/Комисия, T‑141/89, Recueil, стр. II‑791, точка 60; вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Trefilunion/Комисия, T‑148/89, Recueil, стр. II‑1063, точка 79).
77 Комисията се позовава също и на бележките от януари и март 2003 г., които тогавашният търговски директор на AGC/Splintex г‑н G. си е водил, като ги използва, за да онагледи контактите между жалбоподателя и представители на AGC/Splintex и Saint-Gobain относно новия модел „Volkswagen Passat“. Тези бележки съдържат по-специално данни за различни части от стъкло за новия „Volkswagen Passat“, и по-специално за цените им. В тях многократно се споменава за „компенсация“ между производителите на автомобилно стъкло и изглежда се посочва, че жалбоподателят произвежда 10 000 елемента от пластово стъкло на година.
78 В този смисъл, както сам признава, в началото на 2003 г. жалбоподателят е установил няколкократно контакт с AGC/Splintex по телефона, за да обсъдят доставката на стъкло за новия „Volkswagen Passat“. Жалбоподателят обаче твърди, че по никакъв начин не е получил уверения, че би могъл да разчита на този договор и че поръчката за стъкло, която в крайна сметка Volkswagen му възложило, е можела да се обясни с конкурентния характер на офертата му, както и с „отличното качество на продукта, който доставил за предишния модел Passat на изключително конкурентна цена“. Жалбоподателят твърди също и че след 2001 г. тримата големи производители на автомобилно стъкло са решили да разделят доставките за новия модел на „Volkswagen Passat“ между Saint-Gobain, Pilkington и него по същия начин, както за предишния модел, и то независимо от волята му.
79 Тези твърдения обаче не могат да се приемат. Бележките на г‑н G. са представени от Комисията, а не от жалбоподателя. При все това следва да се подчертае, че в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят признава, че осъществените от него контакти с AGC в началото на 2003 г. са били неуместни. Освен това редица пасажи от изявленията на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер потвърждават факта, че по време на телефонния разговор с AGC/Splintex от 2003 г. жалбоподателят е поискал да му бъде възложен договор за доставка на странични стъкла за новия „Volkswagen Passat“, за да запази получената от него поръчка за предишния модел на същия този автомобил. Съгласно посочените изявления Saint-Gobain и AGC/Splintex са проявили споразумението си, за да може жалбоподателят да доставя страничните стъкла за новия „Volkswagen Passat“. Впрочем от протокола за телефонния разговор от 22 май 2002 г. между г‑н K. H., от една страна, и г‑н D. W. и г‑н V. G., от друга страна, посочен в точки 73—76 по-горе, следва, че от този момент нататък жалбоподателят вече е знаел за намерението на Saint-Gobain за обсъждане на разпределението на доставките на стъкло за новия „Volkswagen Passat“.
80 В този смисъл следва да се приеме за установено, че в началото на 2003 г. жалбоподателят е осъществил тайни контакти с AGC/Splintex във връзка с доставката на странични стъкла за новия модел „Volkswagen Passat“. В това отношение не е от значение обстоятелството, че от 2001 г. нататък тримата големи производители на автомобилно стъкло, без да се консултират с жалбоподателя, са решили да разпределят доставката на стъкло за посочения нов модел по същия начин, както за предишния модел, между Saint-Gobain, Pilkington и жалбоподателя. Всъщност, дори това обстоятелство да се приеме за установено, от преписката следва, че при излизането на новия модел „Volkswagen Passat“ се провежда конкретно тайно обсъждане, в което участие взема вече и жалбоподателят.
81 От изложените съображения следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че жалбоподателят е осъществил някои антиконкурентни двустранни контакти с AGC/Splintex, от една страна, и със Saint-Gobain, от друга страна, в периода между ноември 2001 г. и март 2003 г.
– По участието на жалбоподателя в глобалния картел на пазара на автомобилно стъкло между членовете на клуба
82 Все пак съгласно принципите, напомнени в точки 60—64 по-горе, констатацията, че жалбоподателят е осъществил някои антиконкурентни двустранни контакти с AGC/Splintex, от една страна, и със Saint-Gobain, от друга страна, в периода между ноември 2001 г. и март 2003 г., не е достатъчна, за да се установи участие в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение. След като не се оспорва, че жалбоподателят не е участвал в нито една от срещите на клуба в същинския смисъл на думата, следва всъщност да се провери, от една страна, дали той е знаел или непременно е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което участва, се вписва в общия план на разглежданото едно-единствено и продължавано нарушение, както бе напомнено в точка 55 по-горе, и от друга страна, дали е знаел или непременно е трябвало да знае за общия характер и съществените характеристики на глобалния картел.
83 Ето защо Общият съд трябва да провери дали Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че жалбоподателят е знаел или непременно е трябвало да знае, че тайните контакти, споменати в точки 68—81 по-горе, се вписват в картел на целия пазар за доставка на автомобилно стъкло в ЕИП чрез координиране на ценовите политики и на стратегиите за доставка на клиентите с оглед на запазване на общата стабилност на позициите на страните на този пазар, както и редовно следене на пазарните дялове и корективен механизъм (вж. по аналогия Решение по дело Buchmann/Комисия, точка 65 по-горе, точки 118—122).
84 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че в писмото, с което се уведомява за спорния картел и което е изпратено от германски адвокат, действащ от името на анонимен клиент (вж. точка 4 по-горе), жалбоподателят не е представен като участвало в картела предприятие.
85 На второ място, следва да се подчертае, че в съображения 113 и 114 от обжалваното решение Комисията се позовава на две важни срещи на клуба, които са се провели на 6 декември 2001 г. и на 10 юли 2002 г. и по време на които предприятията са направили обща преценка на функционирането на спорния картел и на необходимите промени, за да се продължи ефикасно прилагането на тайното споразумение относно пазарните им дялове. Във връзка с провеждането на срещите са били изготвени таблици, отразяващи някои предвиждания или цели за пазарните дялове на всяко едно от тези три предприятия.
86 При все това обаче, от една страна, е установено, че жалбоподателят не е участвал в нито една от тези две срещи, независимо от факта, че същите са се провели през периода, за който Комисията приема, че той е участвал в нарушението. От друга страна, жалбоподателят не е споменат в изготвените от тримата големи производители на автомобилно стъкло по време на тези срещи прогнозни таблици относно пазарните дялове.
87 На трето място, от разгледаните в точки 72—80 по-горе ръкописно написани бележки не може да се заключи, че жалбоподателят, като е провел няколко по същество антиконкурентни разговора с AGC/Splintex и с Saint-Gobain в края на 2001 г., през 2002 г. и в началото на 2003 г., непременно е трябвало да разбере, че става част от глобален картел, целящ стабилизиране на пазарните дялове на участващите в него предприятия в цялото ЕИП.
88 Някои пасажи от бележките, които си е водил един от служителите на жалбоподателя през ноември и декември 2001 г., действително предоставят улики за доказване, че жалбоподателят е знаел за съществуването на надхвърлящо италианския пазар съгласуване между тримата големи производители на автомобилно стъкло. В този смисъл в бележките от 19 ноември 2001 г. се посочва, че „г‑н [M.] се отнася благосклонно към съгласуване със Splintex-Soliver, тъй като последните се съгласуват със Saint-Gobain и Pilkington […]“, а в бележките от 30 ноември 2001 г. се посочва, че „сигурно г‑н [M. иска] на една такава среща да се обсъди въпросът за автомобилното стъкло във всички страни, а не само в Италия“. От бележките от 30 ноември 2001 г. е видно също и че жалбоподателят е съзнавал вероятното намерение на г‑н M. да разшири обсъжданията за Европа, независимо че съгласно същите тези бележки жалбоподателят е дал указания на г‑н D. по време на предвидената за 4 декември 2001 г. среща да „говори само за италианския пазар“. Освен това от бележките от 12 декември 2001 г. следва, че макар тази среща действително да се е провела, г‑н D. все пак е бил „твърде неконкретен“ в това отношение и че поради това „повече не е станало въпрос за среща [между г‑н S. B., тогавашен директор на жалбоподателя, и г‑н M., директор на Splintex]“. В същите тези бележки г‑н H. отбелязва своето „впечатление [че г‑н] D. е обсъдил с г‑н [M.] други проблеми, които нямат нищо общо с [жалбоподателя]“.
89 В протокола от телефонния разговор на 29 май 2002 г. също се споменава за „сътрудничество“ между тримата големи производители на автомобилно стъкло за четири модела автомобили на две групи от автомобилния сектор, а именно на General Motors за „Opel Frontera“ и на Volkswagen за „Audi A3“, „Audi A6“ и „Volkswagen Passat“. С оглед на естеството на тези контакти, както и на контекста им жалбоподателят е можел разумно да предположи антиконкурентния характер на това съгласуване или сътрудничество. В отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят впрочем потвърждава, че значителното увеличаване на цените на плоско стъкло, на което е станал свидетел по-специално в началото на 2001 г., му е подсказало наличието на тайни контакти между тези трима големи производители на автомобилно стъкло.
90 Посочените обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се докаже, че жалбоподателят е знаел или че непременно е трябвало да знае главната цел за стабилизиране на пазара на автомобилно стъкло, преследвана от членовете на клуба чрез редица тайни практики спрямо почти всички производители на автомобили. В този смисъл споменаването на „съгласуване“ или „сътрудничество“ не предоставя каквито и да било улики относно естеството и обхвата на картела между тримата големи производители на автомобилно стъкло. Освен това от споменаването на сътрудничество във връзка с определени четири модела автомобили, произвеждани само от две групи в автомобилния сектор, не може да се заключи, че жалбоподателят непременно е трябвало да знае за обхвата на глобалния картел и за това, че с него се цели стабилизиране на целия пазар, тъй като същото би могло да се разбира като отразяващо конкретни антиконкурентни практики, свързани с възлагането на някои договори за доставка, без при това да предполага главна цел запазване на пазарните дялове на участниците.
91 Поради изложените съображения доказателствата, представени от Комисията, не позволяват да се установи, че жалбоподателят е знаел или че непременно е трябвало да знае за съществените правила за функциониране на спорния картел, а именно, първо, координиране на ценовите политики и на стратегиите за доставка на производителите на автомобили, второ, редовно организиране на двустранни и тристранни срещи на членовете на клуба с оглед на следене на пазарните дялове, както и конкретното прилагане на тайните споразумения, и трето, приемането на корективни мерки под формата на компенсации за някои договори за доставка в случай на непредвидено развитие при възлагане на договор за доставка с цел да се гарантира спазването на договореното разпределение при общото положение на предлагането на равнището на ЕИП.
92 Колкото до бележките, които си е водил един от служителите на AGC/Splintex през 2003 г., те не се отнасят до тайните споразумения, тъй като, от една страна, представляват вътрешен документ за AGC/Splintex, и от друга страна, във всички случаи не съдържат доказателства, въз основа на които може да се установи, че жалбоподателят е знаел или непременно е трябвало да знае за описания по-горе общ характер и съществени елементи на спорния картел.
93 На четвърто място, в изявленията си пред Комисията от 19 декември 2005 г. заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер коментира някои от бележките, които си е водил г‑н B., бивш директор на продажбите на AGC/Splintex. В тези си изявления заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер представя жалбоподателя като трета страна спрямо картела на членовете на клуба. Противно обаче на твърдяното от Комисията, това описание не е направено във връзка с възлагане на конкретен договор, а с разпределението на пазарните дялове на тези членове спрямо производителя Fiat, отразено в бележките, които си е водил г‑н B. по време на провелата се на 30 април 2002 г. среща на клуба. В този смисъл посоченото описание се отнася не само до период, за който Комисията приема, че жалбоподателят участва в нарушението, но и до един от производителите, спрямо които Комисията — въз основа на ръкописно написаните от един от служителите на жалбоподателя бележки през ноември и декември 2001 г., тоест няколко месеца преди срещата на 30 април 2002 г. — е установила съществуването на тайни контакти между жалбоподателя и AGC/Splintex.
94 В същия пасаж от изявленията си заявителят за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер отбелязва, че получаването на договор за доставка от конкурент на някой от членовете на клуба, като в това отношение той посочва за пример жалбоподателя, не води до възникване на право на компенсиране. Този документ от преписката следователно разкрива, че през периода, за който Комисията впрочем приема, че жалбоподателят е участвал в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение, възлагането от производителя на автомобили на договор за доставка на жалбоподателя не представлява основание за прилагане на компенсаторния механизъм между членовете на клуба. Както обаче беше припомнено по-специално в точки 21 и 55 по-горе, споменатият механизъм има съществено значение за функционирането на спорния картел, тъй като допринася за постигането на целта за общо стабилизиране на пазарните дялове на участващите предприятия в случаите, когато предварително решеното в рамките на клуба разпределение на договорите за доставка не се осъществи.
95 На пето място, не може да се приеме и доводът на Комисията, че със споменаването на жалбоподателя в бележките, които са се водили по време на срещите на 27 октомври и 9 ноември 2000 г., се потвърждава не само че тримата големи производители на автомобилно стъкло са предвидили роля за жалбоподателя в осъществяването на общия план на картела, но и че жалбоподателят е знаел или непременно е трябвало за знае за този план.
96 В това отношение следва да се отбележи, че двете срещи, на които се позовава Комисията, са се провели близо една година преди датата, от която тя приема, че е започнало участието на жалбоподателя в спорното нарушение. Освен това жалбоподателят твърди, че не е взел участие в тези обсъждания и че не е бил уведомен от някой участник в тях за съдържанието им. Впрочем по отношение на срещата на 9 ноември 2000 г. в съображение 294 от обжалваното решение Комисията признава, че няма каквито и да било доказателства бележките от тази среща, в които се споменава за жалбоподателя, да са били изготвени от последния и съобщени от името на един от участниците.
97 Общият съд счита, че тъй като споменаването на жалбоподателя в бележки, изготвени много преди началото на твърдяното му участие в нарушението и отразяващи срещи, на които не е доказано, че той е участвал, не позволяват да се установи, че той е знаел или непременно е трябвало да знае за общия характер и съществените характеристики на спорния картел, резюмирани в точка 55 по-горе.
98 По отношение, на шесто място, на позоваването от Комисията в хода на съдебното заседание на различни откъси от изявленията на заявителя за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер, следва да се констатира, че то не може да обори направения извод. Всъщност, от една страна, обжалваното решение не съдържа каквито и да било конкретни мотиви, поясняващи защо от посочените откъси, разглеждани във връзка или не с писмените бележки по точки 72—80 и 87—92 по-горе, може да се установи, че жалбоподателят е знаел или непременно е трябвало да знае за общия характер и съществените характеристики на глобалния картел, както и за факта, че контактите, които е осъществил с конкурентите си в края на 2001 г. и през март 2003 г., се вписват в осъществяването на същия. От друга страна, посочените откъси във всички случаи не позволяват да се направи такъв извод.
99 Накрая, на седмо място, подчертаната от Комисията разлика между контекста по настоящото дело и контекста по случая, по който е постановено Решение по дело Sigma Tecnologie/Комисия, точка 53 по-горе, тук не е определяща.
100 Наистина, за разлика от настоящото дело случаят по дело Sigma Technologie/Комисия, който се отнася до тайни практики в сектора на топлоизолационните тръби, се характеризира, както отбелязва Комисията, със структура на картела на две равнища — национално и европейско. В този контекст Общият съд приема, че Комисията не е доказала, че по време на участието си в споразумението относно италианския пазар Sigma Technologie е знаело за антиконкурентните действия на европейско равнище на другите предприятия или че е можело разумно да ги предвиди (Решение по дело Sigma Tecnologie/Комисия, точка 53 по-горе, точка 44).
101 Не съществуват обаче причини, обосноваващи ограничаването на прилагането на използвания в посоченото по-горе в точка 53 Решение по дело Sigma Tecnologie/Комисия принцип — съгласно който фактът, че предметът на споразумение, в което дадено предприятие е участвало, е идентичен с предмета на глобален картел, не е достатъчен, за да може от това предприятие да се търси отговорност за участие в глобалния картел — до хипотезите на картели, при които споразуменията са сключени на различни от географска гледна точка равнища (вж. в този смисъл Решение по дело Buchmann/Комисия, точка 65 по-горе, точки 118—122; по аналогия вж. също Решение по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 63 по-горе, точки 142—151). Единственият определящ критерий за установяване дали дадено предприятие е участвало в генерален картел всъщност е дали, като е участвало в едно или друго споразумение или съгласувани практики, то е знаело или е било длъжно да знае, че по този начин се включва в генералния картел, и дали е изразило съгласието си за това.
102 От съображенията, изложени в точки 84—98 по-горе, обаче следва, че в случая Комисията не е представила такива доказателства. Фактът, че спорният картел е организиран само на равнището на ЕИП, в това отношение е без значение.
103 Във връзка с това следва също да се добави, че Комисията не е подкрепила твърдението си, че за разлика от картела на италианския пазар, разглеждан в Решение по дело Sigma Tecnologie/Комисия, точка 53 по-горе, в случая е малко вероятно антиконкурентните двустранни обсъждания, проведени от жалбоподателя с двама от неговите конкуренти, да имат някакъв смисъл, ако не са част от по-широк общ план. Напротив, както бе посочено в точка 90 по-горе, възможно е решението за тайните практики да е прието с оглед на възлагането на определени договори за доставка, без това да означава, че те имат за главна цел стабилизиране на пазарните дялове на участниците в такива практики на пазара на автомобилно стъкло в ЕИП.
104 Изтъкнатите от Комисията доказателства следователно не са достатъчни като съвкупност от улики, въз основа на която може да се заключи, че жалбоподателят е участвал в разглежданото в обжалваното решение едно-единствено и продължавано нарушение, включващо тримата големи производители на автомобилно стъкло.
105 В този контекст следва да се отхвърли и доводът на Комисията, че жалбоподателят не се е разграничил публично от съдържанието на срещите на членовете на клуба, за да избегне твърдяната му отговорност за участие в извършеното от последните едно-единствено и продължавано нарушение. Всъщност една такава констатация би могла да е релевантна само ако Комисията е спазила тежестта си на доказване, което в случая не е така (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 януари 2004 г. по дело BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, Recueil, стр. I‑23, точки 62 и 63).
106 От това следва, че първото правно основание трябва да се приеме.
По последиците на отмяната поради установената по първото правно основание неправомерност
107 Предвид изложените в точки 68—81 по-горе съображения в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят действително е участвал в някои антиконкурентни двустранни обсъждания с AGC/Splintex и със Saint-Gobain в периода между ноември 2001 г. и март 2003 г., следва да се постави въпросът за последиците от отмяната поради неправомерността, установена след анализиране на първото правно основание.
108 Член 264, първа алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че актът, срещу който е подадена жалба за отмяна, следва да бъде отменен само доколкото жалбата е основателна (Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 63 по-горе, точка 36). В този смисъл самото обстоятелство, че Общият съд приема за основателно правно основание, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не допуска той автоматично да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато явно личи, че посоченото правно основание, което се отнася единствено до специфичен аспект на обжалвания акт, може да е основа само за частична отмяна (вж. Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 63 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).
109 Ето защо, ако дадено предприятие е участвало пряко в едно или повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължавано нарушение, но не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници противоправни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които пряко е участвало, както и за предвижданите или вече извършените от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 63 по-горе, точка 44). Това все пак не може да доведе до освобождаване на предприятието от отговорност за действията, в които е безспорно, че е участвало или за които действително може да му бъде вменена отговорност (Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 63 по-горе, точка 45).
110 Решение на Комисията, в което глобален картел се квалифицира като едно-единствено и продължавано нарушение, обаче може да се раздели по този начин само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 63 по-горе, точка 46).
111 В случая в писмената си дуплика Комисията поддържа, че събраните доказателства за двустранните контакти на жалбоподателя с AGC/Splintex, както и със Saint-Gobain разкриват съществуването на съгласувани практики, забранени от конкурентното право на Съюза.
112 Независимо от евентуалната обоснованост на това твърдение следва все пак да се констатира, че обжалваното решение не квалифицира самото участие на жалбоподателя в двустранните контакти с AGC/Splintex и със Saint-Gobain в периода от края на 2001 г. до март 2003 г. като нарушение на член 81 ЕО. Впрочем в съображение 498 от обжалваното решение Комисията приема, че „[би било] неестествено [п]родължаваното поведение [на съответните предприятия], характеризиращо се с една и съща цел, да се подразделя на редица отделни нарушения, след като — напротив — [е] става[ло] дума за едно-единствено нарушение, което постепенно се е конкретизирало както в споразумения, така и в съгласувани практики“ (вж. по аналогия Решение на Съда от 4 юли 2013 г. по дело Комисия/Aalberts Industries и др., C‑287/11 P, точка 65).
113 Съгласно припомнените в точка 110 по-горе принципи при такива обстоятелства съдът на Съюза не може сам да извърши квалификацията на обстоятелствата, без да наруши правомощията на Комисията по член 85 ЕО за преследване и наказване на нарушенията на конкурентното право на Съюза.
114 При тези условия, без да се налага разглеждане на останалите правни основания на жалбата, член 1, буква г) и член 2, буква г) от обжалваното решение, изменено с Решение C (2009) 863 окончателен, следва да се отменят, доколкото, от една страна, в тях се установява участието на жалбоподателя от 19 ноември 2001 г. до 11 март 2003 г. в неправомерен картел на пазара на автомобилно стъкло в ЕИП, и от друга страна, на това основание му се налага глоба от 4 396 000 EUR.
По съдебните разноски
115 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
116 Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя член 1, буква г) и член 2, буква г) от Решение C (2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), изменено с Решение C (2009) 863 окончателен на Комисията от 11 февруари 2009 г., доколкото, от една страна, в тях се установява, че от 19 ноември 2001 г. до 11 март 2003 г. Soliver NV участва в неправомерен картел на пазара на автомобилно стъкло в Европейското икономическо пространство (ЕИП), и от друга страна, на това основание му се налага глоба от 4 396 000 EUR.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Forwood | Dehousse | Schwarcz |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 10 октомври 2014 година.
Подписи
Съдържание
Обжалваното решение
Производство и искания на страните
От правна страна
Доводи на страните
Преценка на Общия съд
По обосноваността на доводите на жалбоподателя
– Предварителни бележки и припомняне на принципите
– По антиконкурентния характер на контактите между жалбоподателя и някои от неговите конкуренти
– По участието на жалбоподателя в глобалния картел на пазара на автомобилно стъкло между членовете на клуба
По последиците на отмяната поради установената по първото правно основание неправомерност
По съдебните разноски