Жалба, подадена на 8 май 2013 г. — Република Полша/Комисия

(Дело T-257/13)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C (2013) 981) (ОВ L 67, стр. 20), доколкото с него се изключват от финансиране разходите в размер на 28 763 238,60 EUR и 5 688 440,96 EUR, посочени от акредитираната от Република Полша разплащателна агенция,

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

Първо: нарушение на член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999¹ и на член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005² , тъй като финансовата корекция била извършена въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на правото.

Въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на правото Комисията извършила финансовата корекция, въпреки че разходите на полските власти били направени в съответствие с общностните правила. Република Полша оспорва изводите на Комисията по тълкуването на правото и по установяването на фактите във връзка с твърдените слабости при управлението на схемата за ранно пенсиониране, отнасящи се, първо, до изискването да е извършвана стопанска дейност преди прехвърлянето на стопанството за целите на ранното пенсиониране, второ, до приемането от страна на полските власти на неподходящо доказателство за професионалната годност, а именно декларации, и трето, до несанкционирането на придобиващите стопанството лица при неизпълнение на задължението да са управлявали земеделско стопанство в продължение на най-малко пет години.

Второ: нарушение на член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, както и на принципа на пропорционалност, тъй като прилагането на фиксирана корекция било крайно несъразмерно спрямо риска от финансови загуби за бюджета на Общността.

Нито една от сочените слабости не довела, нито можела да доведе до финансови загуби за Общността, а и при всички случаи рискът от такива загуби бил напълно незначителен.

Трето: нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС поради непълнота на мотивите на обжалваното решение.

В подкрепа на изводите си въз основа на проверките в три земеделски стопанства Комисията не представила никакви доказателства, нито изложила съответни фактически и правни констатации.

Четвърто: нарушение на принципа на субсидиарност.

Комисията грубо нарушила принципа на субсидиарност, залегнал в основата на политиката за подпомагане развитието на селските райони. Като тълкувала програмните документи относно подпомагането на селските райони и като фактически въвела изисквания за условията и реда за изпълнение на програмата, Комисията иззела правомощия на държавите членки, доколкото последните разполагали със свобода на преценка по отношение на средствата за осъществяването на целите, заложени в програмните документи.

____________

¹ Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопански политика (ОВ L 160, стр. 103).

² Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14 том 1, стр. 193).