РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

17 декември 2015 година(*)

„Държавни помощи — Помощи, приведени в изпълнение от Франция в полза на Sernam SCS — Помощи за преструктуриране и рекапитализиране, гаранции и отказ от вземания от SNCF към Sernam — Решение, обявяващо помощите за несъвместими с вътрешния пазар — Неправомерно прилагане на помощта — Възстановяване — Икономическа приемственост — Критерий за частния инвеститор“

По дело T‑242/12,

Société nationale des chemins de fer français (SNCF), установено в Париж (Франция), за което се явяват P. Beurier, O. Billard и V. Landes, avocats,

жалбоподател,

подпомагано от

Френска република, за която се явяват първоначално D. Colas и J. Gstalter, впоследствие Colas и J. Rossi и накрая Colas и J. Bousin, в качеството на представители,

встъпила страна,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват T. Maxian Rusche и B. Stromsky, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Mory SA, в ликвидация, установено в Пантен (Франция),

и

Mory Team, в ликвидация, установено в Пантен,

за които се явяват B. Vatier и F. Loubières, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Решение 2012/398/ЕС на Комисията от 9 март 2012 година относно Държавна помощ SA.12522 (C 37/08) — Франция — Прилагане на решение „Sernam 2“ (ОВ L 195, стр. 19),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, I. Wiszniewska-Białecka и I. Ulloa Rubio (докладчик), съдии,

секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 февруари 2015 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1.     По жалбоподателя и Sernam към момента на настъпване на обстоятелствата

1        Société nationale des chemins de fer (SNCF) (наричано по-нататък „SNCF“ или „жалбоподателят“) е учредено през 1938 г. със статут на акционерно дружество, след което от 1 януари 1983 г. е преобразувано в промишлено-търговско публично предприятие (EPIC) в приложение на Закон 82‑1153 от 30 декември 1982 г. за насоките във вътрешния транспорт. Целият капитал (състоящ се от държавна безвъзмездна помощ, а не от акции) става държавен.

2        Предприятието Sernam е учредено през 1970 г. от жалбоподателя като вътрешна служба за извършване на дейност в областта на куриерската дейност и експресния транспорт на колетни пратки и палети.

3        Реорганизиране през 1993 г. води до създаването на Sernam Domaine и на дъщерното дружество Sernam Transport SA. Sernam Domaine се запазва като вътрешна служба на SNCF, докато Sernam Transport се учредява като дъщерно дружество, което се притежава изцяло от SNCF и на свой ред притежава 24 дъщерни дружества, чрез които упражнява пътнотранспортните си дейности.

4        На 1 февруари 2000 г. Sernam Domaine е преобразувано в ново командитно дружество — Sernam SCS, имащо различна правосубектност и дъщерно дружество, което изцяло е притежавано от SNCF. Sernam SCS притежава по-специално дяловите участия на Sernam Transport, станало изцяло негово дъщерно дружество.

5        През декември 2001 г. Sernam SCS е преобразувано в Sernam SA. През 2005 г. Sernam притежава десет оперативни дъщерни дружества, както и дружеството за пътни доставки Sernam Transport Route (с предишно наименование Sernam Transport).

2.     По решение „Sernam 1“

6        С Решение NN 122/00 (ex N 140/00) от 23 май 2001 г. (наричано по-нататък „решение „Sernam 1“) Комисията на Европейските общности приема, че мерките за търговско подпомагане и оздравяване на Sernam SCS, въведени от жалбоподателя и предвидени за изпълнение между началото на 2001 г. и края на 2004 г., представляват държавни помощи, съвместими с Договора за ЕО. Общият им размер възлиза на 503 милиона евро. Комисията също така „изразява съжаление, че [Френската република] е привела в изпълнение въпросната помощ в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора“.

7        Помощта от 503 милиона евро е разрешена по-специално въз основа на ангажимента на Френската република да продаде предприятието. Всъщност 60 % от капитала на Sernam SCS е трябвало да бъде изкупен от Geodis SA. Така Geodis е трябвало да бъде изцяло и неограничено отговорно за задълженията на Sernam SCS и да покрие допълнителните разходи за преструктурирането на стойност 67 милиона евро. Sernam SCS от своя страна се е ангажирало да намали броя на своите експлоатационни площадки от 107 на 72 в рамките на периода от 1999 г. до 2004 г., да намали своя оборот с 18 %, както и своя персонал, и да извърши преструктуриране с посочения по-горе бюджет и в определения срок.

3.     По решение „Sernam 2“

8        С писмо от 17 юни 2002 г. френските органи уведомяват Комисията, че одобрените с решение „Sernam 1“ помощи са били изпълнени при условия, различни от тези, въз основа на които Комисията е взела решението си.

9        С писмо от 30 април 2003 г. Комисията уведомява Френската република за решението си да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, срещу тези помощи (решение, озаглавено „Държавни помощи — Франция — Покана за представяне на мнения съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО относно помощта C 32/03 (ex NN 122/2000) — „Sernam 2: преразглеждане на помощите за преструктуриране“, ОВ C 182, стр. 2).

10      Комисията извършва нов анализ на цялата преписка въз основа на актуализиран и отразяващ новите обстоятелства цялостен план за преструктуриране. Тя анализира новите факти, за да установи в каква степен те са в съответствие с решение „Sernam 1“, и проверява доколко новото фактическо положение към деня на решението — в сравнение с решение „Sernam 1“ — е като цяло съвместимо с насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 288, 1999 г., стр. 2), по-специално с оглед на принципа на еднократната помощ.

11      В Решение 2006/367/ЕО от 20 октомври 2004 година относно държавна помощ, частично приведена в изпълнение от Франция в полза на предприятието Sernam (ОВ L 140, 2006 г., стр. 1, наричано по-нататък „решение „Sernam 2“) Комисията заключава, че не е спазено решение „Sernam 1“ и че това представлява неправилно използване на помощта по смисъла на член 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) и на параграф 43 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

12      Комисията все пак установява, че френските органи са изпълнили редица от целите си в съответствие с решение „Sernam 1“ и че разглежданата помощ отговаря на условията за изменение на план за преструктуриране, предвидени в точка 3.2.4 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. Поради това Комисията потвърждава, че одобрената с решение „Sernam 1“ помощ на стойност 503 милиона евро е съвместима с общия пазар при новите условия.

13      Тя установява също, че допълнителната помощ от 41 милиона евро, която жалбоподателят е предоставил на Sernam и която е пряка последица от неправомерното прилагане на одобрената с решение „Sernam 1“ помощ, трябва да бъде обявена за несъвместима с общия пазар и възстановена ведно с лихвите.

14      Окончателният диспозитив на решение „Sernam 2“ гласи следното:

„Член 1

1. Одобрената през май 2001 г. държавна помощ в полза на дружеството Sernam на стойност 503 милиона евро е съвместима с общия пазар, в случай че са спазени предвидените в членове 3 и 4 условия.

2. Държавната помощ от страна на [Френската република] в полза на дружеството Sernam на стойност 41 милиона евро не е съвместима с общия пазар.

Член 2

1. [Френската република] предприема по отношение на получателя всички необходими мерки, за да възстанови посочената в член 1, параграф 2 помощ, която му е била незаконно предоставена.

2. Възстановяването се извършва без забавяне съгласно процедурите по националното право, при положение че те допускат незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение. Помощите, които следва да бъдат възстановени, включват лихвата, считано от датата, на която тези помощи са предоставени на разположение на получателя, до датата на възстановяването им. Лихвата се изчислява въз основа на референтния процент, използван за изчисляването на субсидията, еквивалентна на регионална помощ.

Член 3

1. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 2, е необходимо да бъдат спазени следните условия:

а)      Sernam ще може да упражнява единствено дейност по превоз на колетни пратки по железопътен транспорт по концепцията „Train bloc express“ (TBE). В тази връзка SNCF гарантира, че за развитието на железопътния товарен превоз (TBE) всеки друг оператор, който подаде искане, ще се ползва със същите условия, които са предложени на Sernam.

б)      От своя страна Sernam ще трябва в продължение на следващите две години, считано от датата на съобщаване на настоящото решение, да замени изцяло собствените си средства и услуги за пътен превоз със средства и услуги за пътен превоз на едно или повече икономически и юридически независими от SNCF предприятия, подбрани въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура.

Под „собствени средства и услуги за пътен превоз на Sernam“ се разбират всички пътнотранспортни средства, т.е. превозните средства за пътен превоз на дружеството Sernam, които то напълно притежава или ползва (под наем или на лизинг);

Предприятията, които ще поемат пътните дейности на Sernam, ще трябва да осигурят със собствени средства всички пътнотранспортни услуги.

2. В случай че Sernam продаде активите си en bloc до 30 юни 2005 г. на пазарна цена на юридически независимо от SNCF дружество и въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, условията по параграф 1 не се прилагат.

Член 4

Всяка частична или пълна продажба на Sernam се извършва на пазарна цена и въз основа на открита за всички конкуренти и прозрачна процедура. При тези условия, в случай че дружеството Sernam продължи дейността си, негова ще бъде отговорността за възстановяването на помощта от 41 милиона евро.

[…]“. [неофициален превод]

4.     По прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на Financière Sernam и последвалите събития

15      На 24 ноември 2004 г. представители на френските органи посещават Комисията във връзка с решение „Sernam 2“ и на 21 декември 2004 г. писмено я уведомяват за избора да продадат активите на Sernam en bloc в съответствие с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

16      С помощта на банка (наричана по-нататък „банката X“) жалбоподателят организира тръжна процедура. Осъществена е връзка с тридесет и четири групи.

17      Според френските органи икономическото положение на Sernam не е позволило получаването на предложения за положителна цена. Всички представени оферти в рамките на тази процедура в заключение достигат до силно отрицателна цена:

–        кандидат № 1 (предварителна оферта): ‑120 милиона евро;

–        кандидат № 2 (предварителна оферта): ‑90,4 милиона евро;

–        кандидат № 3 (предварителна оферта): ‑90,4 милиона евро;

–        кандидат № 4 (необвързваща оферта на втори кръг): ‑65,2 милиона евро;

–        кандидат № 5 (необвързваща оферта на втори кръг): ‑56,4 милиона евро.

18      Не е подадена нито една твърда оферта. При все това двама оференти — кандидат № 4 и кандидат № 5, като последният е член на ръководния екип на Sernam, проявяват сериозен интерес след приключването на втория кръг. Взето е решение обсъжданията да продължат единствено с консорциума, образуван от кандидат № 5, който е член на ръководния екип на Sernam (наричан по-нататък „консорциумът“).

19      В крайна сметка на 15 юни 2005 г. кандидат № 5 уведомява устно жалбоподателя, че не може да подаде оферта за изкупуване, дори и условна, преди 30 юни 2005 г.

20      Тогава посредством дружество, предстоящо да се учреди и най-напред наричано Bidco, а след това Financière Sernam, ръководният екип на Sernam решава да подаде самостоятелна оферта за изкупуване, изпратена на жалбоподателя на 30 юни 2005 г. и принципно приета от главното управление на жалбоподателя в същия ден.

21      На 21 юли 2005 г. е подписан меморандум за разбирателство между жалбоподателя, Sernam, SAS Sernam Xpress (едно от десетте изцяло притежавани от Sernam дъщерни дружества, създадено през 2002 г. и наричано по-нататък „Sernam Xpress“) и управителите на бъдещото Financière Sernam (наричан по-нататък „меморандумът за разбирателство от 21 юли 2005 г.“).

22      Процесът на прехвърляне се извършва на четири етапа:

–        жалбоподателят рекапитализира изцяло притежаваното от него дружество Sernam с 57 милиона евро,

–        след това Sernam прави частична вноска в притежаваното изцяло от него дъщерно дружество Sernam Xpress (наричана по-нататък „вноската“) в съответствие с правната уредбата относно разделянето, съдържаща се в членове L 236‑16—L 236‑21 от френския Търговски кодекс, в замяна на която вноска получава дял от Sernam Xpress на номинална стойност от 100 EUR (като частичната вноска на активи се извършва под формата на ценни книжа). Вноската засяга всички активи, в това число и сумата от 57 милиона евро от рекапитализирането, както и всички пасиви на Sernam, с изключение на някои финансови пасиви на обща стойност от 38,5 милиона евро (наричани по-нататък заедно „финансовите пасиви“), включващи:

–        заем с право на участие в печалбата, договорен от Sernam с групата SNCF на 21 декември 2001 г.,

–        частите от активите и пасивите, свързани с прекратяването на договора „IBM — GPS“,

–        непосредствено след вноската Sernam Xpress извършва увеличение на капитала с 2 милиона евро, изцяло записано на жалбоподателя. Вследствие на тази сделка жалбоподателят притежава по-голямата част от дяловете на Sernam Xpress,

–        след това Sernam и жалбоподателят прехвърлят на Financière Sernam срещу 2 милиона евро всичките си дялове от Sernam Xpress, представляващи целия му капитал.

23      Предвиден е също механизъм за добавка към цената в случай на последващо цялостно или частично прехвърляне на трето лице на капитала или активите на дружеството, както и клауза за прекратяване на меморандума в случай на отрицателно решение на Комисията в рамките на петте години след сключването му на 21 юли 2005 г.

24      При прехвърлянето жалбоподателят предоставя също и гаранции.

25      Договорът за частична вноска на активи между Sernam и Sernam Xpress е сключен на 14 септември 2005 г. Financière Sernam е вписано в търговския регистър на 14 октомври 2005 г.

26      Отделните етапи от процеса на прехвърляне, описани в точка 22 по-горе, се извършват в един и същ ден, наречен „closing“ — 17 октомври 2005 г.

27      На 15 декември 2005 г. Sernam е обявено в ликвидация по съдебен ред. В пасивите на ликвидационното имущество са вписани 41 милиона евро, които следва да се възстановят на жалбоподателя по силата на решение „Sernam 2“, както и 38,5 милиона евро финансови пасиви, изключени от вноската (вж. точка 22, второ тире, по-горе).

28      През 2006 г. 51,8 % от капитала на Sernam Xpress е придобит от инвестиционен фонд.

29      През май 2011 г. Sernam Xpress внася марката Sernam в оперативното си дъщерно дружество Sernam Services.

30      На 30 юни 2011 г. Sernam Xpress е прекратено и едноличният собственик на капитала му Financière Sernam придобива цялото му имущество (сделка, наречена „прехвърляне на цялото имущество“).

31      Към датата на приемане на обжалваното решение групата Sernam се състои от Financière Sernam и дъщерните дружества на бившето Sernam Xpress: Sernam Services и Aster (с предишно наименование Sernam Transport Route).

32      На 31 януари 2012 г. започва производство по несъстоятелност на Financière Sernam и Sernam Services. На 3 февруари 2012 г. дъщерното дружество Aster е обявено в съдебна ликвидация с временно продължаване на дейността.

33      Като приема, че план за продължаване на дейността на групата Sernam изглежда малко вероятен, назначеният ликвидатор започва да търси кандидати за изкупуване.

5.     По процедурата, довела до приемането на обжалваното решение

34      От 24 юни 2005 г. Комисията е уведомена от първия жалбоподател (наричан по-нататък „първият жалбоподател“) за неправилното прилагане на решение „Sernam 2“.

35      На 22 февруари 2006 г. първият жалбоподател завежда иск за установяване на неправомерно бездействие срещу Комисията.

36      С писма от 10 април 2006 г. и от 23 април 2007 г. Комисията е сезирана с друго оплакване от втора заинтересована страна (наричана по-нататък „вторият жалбоподател“).

37      Двамата жалбоподатели по същество считат, че решение „Sernam 2“ е приложено неправомерно.

38      С решение от 16 юли 2008 г., озаглавено „Държавни помощи — Франция — Държавна помощ C 37/08 — Прилагане на решение „Sernam 2“ — Покана за представяне на мнения съгласно член [108, параграф 2 ДФЕС]“ (ОВ C 4, 2009 г., стр. 5, наричано по-нататък „решението за започване на процедурата“), Комисията започва официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС.

39      На 29 април 2009 г. Общият съд установява, че липсва основание за произнасяне по иска за установяване на неправомерно бездействие, заведен от първия жалбоподател срещу Комисията (определение от 29 април 2009 г., HALTE/Комисия, T‑58/06, EU:T:2009:125).

40      На 9 март 2012 г. Комисията приема Решение 2012/398/ЕС относно Държавна помощ SA.12522 (C 37/08) — Франция — Прилагане на решение „Sernam 2“ (ОВ L 195, стр. 19, наричано по-нататък „обжалваното решение“). То е изпратено на френските органи на 10 март 2012 г. Те го изпращат на жалбоподателя на 26 март 2012 г.

6.     Обжалваното решение

41      Най-напред, Комисията посочва, че е открила процедурата по член 16 от Регламент № 659/1999, тъй като е имала сведения, че Френската република е приложила неправомерно условно разрешената с решение „Sernam 2“ помощ, при това след неправомерно прилагане на също така условно разрешената с решение „Sernam 1“ помощ.

 По неправомерното прилагане на разрешената с решение „Sernam 2“ държавна помощ

42      Тъй като френските органи потвърждават, че условията по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ не са спазени, Комисията приема, че може да извърши проверка само относно спазването от Френската република на условията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

43      Комисията установява, че много от изискванията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не са спазени.

44      На първо място, в точка 3.2.1 от обжалваното решение Комисията приема, че прехвърлянето на дейностите не е осъществено на 30 юни 2005 г.

45      На второ място, в точка 3.2.2 от обжалваното решение Комисията установява, че поради отрицателната цена прехвърлянето на извършваните дейности не представлява продажба и че следователно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е спазен.

46      На трето място, в точка 3.2.3 от обжалваното решение Комисията приема, че прехвърлянето на дейностите не представлява продажба на активи, а прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, тъй като, от една страна, то представлява прехвърляне en bloc на активите и пасивите в рамките на група, последвано от продажба на акции (share deal) на дъщерното дружество, което ги е получило (съображения 108—112 от обжалваното решение), и от друга страна, прехвърлянето не се ограничава до активите, а включва цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam (съображения 113—116 от обжалваното решение).

47      На четвърто място, в точка 3.2.4 от обжалваното решение Комисията счита, че прехвърлянето не се ограничава до активите, които е притежавало Sernam към момента на решение „Sernam 2“, а че при рекапитализирането му към активите му е добавена нетна сума от 57 милиона евро, която не е разрешена от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

48      На пето място, в точка 3.2.5 от обжалваното решение Комисията счита, че прехвърлянето на дейностите не се е извършило посредством прозрачна и открита процедура.

49      На шесто място, в точка 3.2.6 от обжалваното решение Комисията счита, че целта на продажбата на активи не е била съобразена.

50      В заключение, Комисията приема, че член 3 от решение „Sernam 2“ не е бил спазен и че следователно помощта от 503 милиона евро е приложена неправомерно.

51      Комисията приема, че тъй като е използвана от получателя в нарушение на решение „Sernam 2“, помощта от 503 милиона евро не е съвместима с вътрешния пазар въз основа на това решение. Тя счита, че тъй като Френската република не се е позовала на нито един мотив за съвместимост, тази помощ е несъвместима и трябва да бъде върната ведно с лихвите, считано от датата на нейното предоставяне на Financière Sernam и на неговите дъщерни дружества, по-специално Sernam Services и Aster, които според Комисията продължават икономическата дейност, за която е предоставена помощта, упражнявана преди това от Sernam, а впоследствие от Sernam Xpress (чието имущество е придобито от Financière Sernam след цялостното му прехвърляне на 30 юни 2011 г.).

 По възстановяването на помощта от 41 милиона евро

52      В съображения 132—151 от обжалваното решение Комисията проверява дали Френската република правилно е възстановила обявената за несъвместима в решение „Sernam 2“ помощ от 41 милиона евро, като я е вписала в пасива на ликвидационното имущество на Sernam, и дали с оглед на съдебната практика на Съюза в областта на възстановяването Financière Sernam и дъщерните му дружества Sernam Services и Aster също дължат възстановяването ѝ. Комисията се позовава по-специално на решения от 8 май 2003 г., Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия (C‑399/00 и C‑328/99, Rec, EU:C:2003:252, наричано по-нататък „решение „Seleco“), от 29 април 2004 г., Германия/Комисия (C‑277/00, Rec, EU:C:2004:238, наричано по-нататък „решение SMI“) и от 19 октомври 2005 г., CDA Datenträger Albrechts/Комисия (T‑324/00, Rec, EU:T:2005:364, наричано по-нататък „решение CDA“).

53      На първо място, в съображения 144—148 от обжалваното решение Комисията приема, че в резултат на прехвърлянето на дейностите на Sernam към Sernam Xpress последното продължава реално да се ползва от конкурентното предимство, свързано с получаването на отпуснатите помощи, тъй като между двете дружества има икономическа приемственост, и че прехвърлянето на дейностите на Sernam към Sernam Xpress съответства на заобикаляне на разпореждането за възстановяване, чийто адресат е Sernam.

54      На второ място, в съображение 149 от обжалваното решение Комисията припомня, че съгласно съдебната практика продажбата на акции на дружество, получило незаконосъобразна помощ от акционер на трета страна, не оказва влияние върху задължението на това дружество за възстановяване. Следователно в случая носител на задължението за възстановяване на 41 милиона евро продължава да е Sernam Xpress и след продажбата на дружествените му дялове на Financière Sernam.

55      На трето място, в съображение 150 от обжалваното решение Комисията приема, че сливането между Sernam Xpress и Financière Sernam на 30 юни 2011 г. е довело до прехвърляне на ползването на помощта от 41 милиона евро, и следователно на задължението за възстановяване, на Financière Sernam и неговите дъщерни дружества, по-специално Sernam Services и Aster, които продължават дейността на Sernam и Sernam Xpress.

 По новите помощи, предоставени на Sernam Xpress — Financière Sernam

56      Комисията приема, че мерките, предвидени с меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г., представляват нови държавни помощи. Тези мерки се изразяват в рекапитализиране на нетната сума от 57 милиона евро на Sernam от жалбоподателя, в отказа от две вземания на обща стойност от 38,5 милиона евро на жалбоподателя към Sernam и четири гаранции от жалбоподателя на Sernam Xpress — Financière Sernam.

57      В съображения 154—158 от обжалваното решение Комисията най-напред излага причините, поради които е решила да не приложи критерия за частния инвеститор в пазарна икономика по отношение на квалифицирането на тези мерки с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС.

58      На първо място, в съображение 154 от обжалваното решение Комисията приема, че в случай на възстановяване на помощта не е уместно да се прилага критерият за частния инвеститор.

59      На второ място, в съображение 155 от обжалваното решение Комисията приема, че продажбата на активи по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е равнозначна на компенсаторна мярка по член 3, параграф 1 от същото решение. При все това съгласно параграф 40 от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за оздравяване и преструктуриране“) прехвърлянето на губеща дейност не може да се счита за компенсаторна мярка. Според Комисията отрицателната цена показва, че става дума за прехвърляне на губеща дейност, което не може да бъде равнозначно на компенсаторна мярка, като в случая отрицателната цена съответства на оперативна помощ за предприятието и по естество си не може да намали нарушаването на конкуренцията.

60      Що се отнася до квалифицирането като държавната помощ, в съображение 159 от обжалваното решение Комисията приема, че мерките са предоставени от ресурсите на жалбоподателя, който е публичноправно предприятие. Тъй като е публичноправна структура, EPIC се следи много внимателно от държавата, която също носи отговорност за предоставянето му на предимството. Тъй като Sernam Xpress и Financière Sernam извършват дейност в областта на пътния превоз, който е отворен за конкуренция в рамките на Съюза, предимството рискува да наруши конкуренцията и да повлияе върху обмена между държавите членки. Комисията отбелязва, че не е необходимо да се прави разграничаване между предоставените на Sernam Xpress и на Financière Sernam предимства, тъй като двете са се слели.

61      Френската република не излага мотиви за съвместимост на тези помощи с вътрешния пазар, въпреки че носи тежестта на доказване, като от това Комисията стига до заключението, че те са несъвместими с вътрешния пазар и трябва да бъдат възстановени ведно с лихвите.

62      Диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

1. Държавните помощи в размер на 503 [милиона евро,] отпуснати от [Френската република] за [Sernam SCS] (станало [Sernam]) и одобрени от Комисията с [решение „Sernam 2“,] са били използвани [неправомерно]. Те са несъвместими с вътрешния пазар. От тези помощи са се възползвали също така [Sernam Xpress], както и [Financière Sernam] и дъщерните му дружества, [Sernam Services] и [Aster].

2. От държавната помощ в размер на 41 [милиона евро], отпусната от [Френската република] на [Sernam SCS] и обявена за несъвместима с [решение „Sernam 2“], също така се е възползвало дружеството [Sernam Xpress], както и [Financière Sernam] и дъщерните му дружества, [Sernam Services] и [Aster].

3. Рекапитализ[ирането с] 57 [милиона евро] на [Sernam] от [SNCF], [отказът от вземания] към [Sernam] от [SNCF] на стойност 38,5  [милиона евро] и гаранциите, получени от [SNCF] при прехвърлянето на дейности на [Sernam] към [Financière Sernam], с изключение на гаранцията, предоставена на железничарите, представляват също така държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар.

Член 2

1. [Френската република] трябва да възстанови помощите, посочени в член 1, от [Financière Sernam] и дъщерните му дружества [Sernam Services] и [Aster].

2. Сумите, които следва да се възстановят, генерират лихви от датата, от която те са били предоставени на разположение на получателя, до тяхното ефективно възстановяване.

3. Лихвата се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година.

Член 3

1. Възстановяването на помощта, посочена в член 1, е незабавно и ефективно.

2. [Френската република] осигурява прилагането на настоящото решение в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за него.

3. В рамките на това изпълнение [Френската република] може да вземе предвид евентуалните суми, възстановени от [SNCF] след ликвидацията на [Sernam] при условията, посочени по-горе.

Член 4

1. В срок от два месеца от уведомяването за настоящото решение [Френската република] предоставя на Комисията следната информация:

а)      датата, на която всяка мярка за помощ е била предоставена на разположение на получателя, общата сума (главница и лихви), която получателят трябва да възстанови за всяка от мерките за помощ;

б)      подробно описание на вече предприетите мерки за изпълнение на настоящото решение и на планираните такива;

в)      документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

2. [Френската република] информира редовно Комисията за хода на националните мерки, предприети за прилагане на настоящото решение, до окончателното възстановяване на помощта, посочена в член 1. При искане от страна на Комисията[…] Франция предоставя незабавно информация за вече предприетите мерки за изпълнение на настоящото решение и за планираните такива. Тя предоставя също така подробна информация относно размера на помощта и лихвите, които вече са възстановени от получателя.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Френската република“.

7.     По обстоятелствата, последващи обжалваното решение

63      След приемането на обжалваното решение френските органи искат на 23 март 2012 г. от Комисията да потвърди, че задължението за възстановяване на държавните помощи, наложено на дружествата от групата Sernam с член 2 от обжалваното решение, няма да се отнася до дружествата от групите Geodis (принадлежащи към групата на жалбоподателя) и BMV, в случай че те изкупят част от активите на дружествата Sernam в рамките на производството по несъстоятелността им.

64      В решение от 4 април 2012 година относно държавна помощ SA.34547 (2012/N) — Франция — Изкупуване на активите на групата Sernam в рамките на образуваното по отношение на нея производство по несъстоятелност (наричано по-нататък „решение „Sernam 4“) Комисията заключава, че няма икономическа приемственост между групата Sernam и купувачите на част от активите ѝ Geodis и BMV, както и че задължението за възстановяване на помощите, обявени в обжалваното решение за незаконосъобразни и несъвместими, не следва да се отнася за Geodis и BMV.

65      На 13 април 2012 г. започва производство по ликвидация на Financière Sernam и Sernam Services. Същия ден Geodis представя оферта и е посочено от Tribunal de commerce de Nanterre (Търговски съд на Нантер, Франция) като приобретател на активи на групата Sernam.

 Производство и искания на страните

66      На 4 юни 2012 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

67      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 18 октомври 2012 г., Френската република моли да встъпи в производството в подкрепа на жалбоподателя. С определение от 26 ноември 2012 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска встъпването. На 11 февруари 2013 г. Френската република представя писменото си становище при встъпване.

68      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 14 февруари 2013 г., жалбоподателят моли към преписката да бъде приложено ново доказателствено искане. На 26 февруари 2013 г. председателят на шести състав го прилага към преписката. На 14 март 2013 г. Комисията представя становище по новото доказателство. Френската република заявява, че няма да представи становище.

69      Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в седми състав, поради което на 23 септември 2013 г. настоящото дело е разпределено на този състав.

70      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 25 ноември 2013 г., Mory SA, Mory Team и Superga Invest молят да встъпят в настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията.

71      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 29 януари 2014 г., жалбоподателят моли за поверително третиране на някои доказателства и откъси от материалите по делото, в случай че молбата на молителите за встъпване да получат достъп до всички материали по делото бъде извънредно приета. За целта жалбоподателят представя неповерителна версия на разглежданите материали по делото.

72      С определение от 23 май 2014 г. председателят на седми състав на Общия съд разрешава встъпването на Mory и на Mory Team на основание на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. и отхвърля молбата за встъпване на Superga Invest. Общият съд не се произнася по молбата за поверителност на жалбоподателя.

73      С писмо от 23 октомври 2014 г., в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., Общият съд поставя писмени въпроси на жалбоподателя, Комисията и Френската република, като ги приканва да отговорят писмено, а от жалбоподателя и Комисията освен това иска да представят и някои документи. Страните изпълняват това искане в определения срок.

74      С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 17 ноември 2014 г., жалбоподателят моли към преписката да бъде приложено второ ново доказателствено искане. Председателят на седми състав на Общия съд го прилага към преписката на 21 ноември 2014 г., като приканва Комисията и Френската република да представят становищата си по него в съдебното заседание.

75      С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 27 ноември 2014 г., жалбоподателят представя становището си по дадените от Комисията отговори на въпросите. С решение от 3 декември 2014 г. председателят на седми състав на Общия съд решава да не приложи това писмо към преписката.

76      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 февруари 2015 г.

77      Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

78      Комисията иска от Общия съд:

–        да обяви жалбата за недопустима и при условията на евентуалност, за неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

79      Mory и Mory Team искат от Общия съд да отхвърли жалбата като недопустима и при условията на евентуалност, като неоснователна.

 От правна страна

80      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква шест основания. Първото основание е изведено от нарушение на правото му на защита, доколкото в обжалваното решение Комисията изразила позиция за неприложимостта на критерия за частния инвеститор към конкретния случай, която не била изложена в решението за започване на процедурата. В това отношение Френската република изтъква, че и нейното право на защита е било нарушено по същите причини. Второто основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Третото — от нарушение на задължението за спазване на разумен срок и на принципа на правната сигурност. Четвъртото основание е изведено от грешки при прилагане на правото и от фактически грешки, които Комисията допуснала, като приела, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са били спазени условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Петото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че задължението за възстановяване на държавната помощ от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, се е прехвърлило на Financière Sernam и на неговите дъщерни дружества. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г., представляват нови държавни помощи в полза на Sernam Xpress — Financière Sernam.

81      Общият съд счита, че най-напред следва да разгледа последните три основания и след това първите три, свързани с нарушения на общи принципи на правото на Съюза, доколкото множеството въпроси, които те повдигат, зависят от преценката на четвъртото, петото и шестото основание.

1.     По четвъртото основание, изведено от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като приела, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са били спазени условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“

82      Четвъртото основание на жалбоподателя се разделя на шест части. Първата е изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 97 и 98 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не е извършено на 30 юни 2005 г. Втората част е изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 99—102 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на отрицателна цена не представлява продажба. Третата част е изведена от грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, които Комисията допуснала, като в съображения 103—116 от обжалваното решение приела, че операцията представлява прехвърляне на цялото имущество на Sernam. Четвъртата част е изведена от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като в съображение 117 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето не се е ограничило до активите на Sernam, а е било увеличено с 59 милиона евро (или с нетна сума от 57 милиона евро). Петата част е изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 118 и 119 от обжалваното решение приела, че продажбата на активите Sernam en bloc не била извършена посредством прозрачна и открита процедура. Шестата част е изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 121—123 от обжалваното решение приела, че не е била съобразена целта за продажба на активи.

83      По отношение на неправомерното прилагане на помощи анализът на член 108, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 1, буква ж) от Регламент № 659/1999 и с член 16 от същия регламент показва, че по принцип Комисията следва да докаже, че помощите, които с по-ранно решение вече е разрешила, изцяло или частично са използвани неправомерно от получателя. Всъщност, ако това обстоятелство не бъде доказано, въпросните помощи следва да се считат за попадащи в обхвата на предходното ѝ решение за одобрение (решение от 11 май 2005 г., Saxonia Edelmetalle и ZEMAG/Комисия, T‑111/01 и T‑133/01, Rec, EU:T:2005:166, т. 86).

 По първата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 97 и 98 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не е било извършено на 30 юни 2005 г.

84      Първо, жалбоподателят упреква Комисията, че в съображение 98 от обжалваното решение е изопачила текста на решение „Sernam 2“, като е потвърдила, че „прехвърлянето на дейностите на [Sernam] на [Financière Sernam] не се е случило [най-късно до] 30 юни 2005 г., както обаче условието, поставено от решението [„Sernam 2“] е изисквало“. Той изтъква, че в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ се споменава единствено „продажбата“, но не и „прехвърлянето“ на дейностите в пряк смисъл. Второ, жалбоподателят упреква Комисията, че в съображение 97 от обжалваното решение е счела, че приемането на 30 юни 2005 г. от председателя на SNCF на твърдата оферта на Financière Sernam не е било достатъчно с оглед на френското право, за да се включи извършването на продажбата. Той изтъква, че съгласно френското право постигането на съгласие в независимо каква правна форма между купувача и продавача относно предмета и цената позволява окончателно сключване на договор за продажба, при това дори ако предметът все още не е доставен, нито цената — платена.

85      В точки 97 и 98 от обжалваното решение Комисията посочва, че на 30 юни 2005 г. ръководството на жалбоподателя е приело по принцип само твърдата оферта на Financière Sernam. Тя установява, че меморандумът за разбирателство, който ангажира всички страни в трансакцията, е бил подписан на 21 юли 2005 г. и че различните сделки по прехвърляне са изпълнени едва на 17 октомври 2005 г. От това Комисията заключава, че прехвърлянето на дейностите на Financière Sernam не е извършено най-късно до 30 юни 2005 г., както се изисква съгласно условието, поставено с решение Sernam 2, и че само по себе си това обстоятелство е достатъчно основание да се приеме, че Френската република е приложила неправомерно помощта, разрешена условно с решение „Sernam 2“.

86      Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, Rec, EU:C:1983:335, т. 12 и от 21 февруари 2013 г., RVS Levensverzekeringen, C‑243/11, Сб., EU:C:2013:85, т. 23).

87      Също от постоянната съдебна практика е видно, че разпоредителната част на акта не може да се отдели от мотивите към него, така че ако е необходимо, той трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до неговото приемане (решение от 15 май 1997 г., TWD/Комисия, C‑355/95 P, Rec, EU:C:1997:241, т. 21).

88      Що се отнася до първия довод на жалбоподателя, съгласно който Комисията е изопачила текста на решение „Sernam 2“, следва да се посочи, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ се отнася до случая, в който Sernam „продаде en bloc всичките си активи до 30 юни 2005 г.“.

89      В съображение 217 от решение „Sernam 2“ се уточнява, че „[в] замяна на това, ако Sernam трябваше да продаде своите активи „en bloc“, Комисията припомня, че [двете условия по член 3, параграф 1], свързани с преструктурирането на компанията, няма[ше] да се прилагат, като се има предвид, че Sernam няма[ше] да функционира повече под своята правна форма и ще[ше да] пусне своите пазарни дялове в полза на независим купувач (което може[ше] де факто да продължи дейността си с активите на Sernam)“. [неофициален превод]

90      Следователно, както посочва Комисията, моментът, който следва да се вземе предвид, за да се прецени дали продажбата се е състояла, в случая непременно е този на действителното прехвърляне на активите, тъй като целта, предвидена с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, във връзка със съображение 217 от него, е Sernam да се задължи да се откаже от всичките си активи и да освободи пазарните си дялове. Формалистично тълкуване в обратния смисъл на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ би блокирало действието му, като би бил налице рискът действителното прехвърляне на активите да се отложи дълго време след сключването на „продажбата“ в правния смисъл на термина.

91      Следователно е достатъчно да се констатира, че Комисията правилно е установила, че различните сделки за прехвърлянето са извършени само в т.нар. ден „closing“, на 17 октомври 2005 г., и че поради това крайният срок — 30 юни 2005 г., определен в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, не е бил спазен.

92      Поради това следва да се отбележи, че вторият довод на жалбоподателя, отнасящ се до точния момент, в който „продажбата“ е била сключена с оглед на френското право, е неотносим.

93      Следователно първата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По втората част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 99—102 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на отрицателна цена не представлява продажба

94      Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, по същество твърди, че Комисията допуснала грешки при прилагане на правото и фактически грешки, като в съображения 99—102 от обжалваното решение приела, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е нарушен, тъй като договорът му с Financière Sernam не представлявал продажба поради отрицателната цена.

95      Съображение 124 от обжалваното решение, също критикувано от жалбоподателя, се отнася до въпрос, различен от посочения в съображения 99—102 от това решение, а именно до разделянето на операцията на два етапа (вноската на Sernam в Sernam Xpress, последвана от прехвърлянето на дружествените дялове от Sernam Xpress на Financière Sernam), както и до факта, че по същество Комисията е отказала да приеме, че тези различни сделки, взети заедно, се разглеждат като равнозначни на продажба „на активите en bloc“. Тъй като в съображение 124 се изтъкват доводи, аналогични на отнасящите се до съображения 108—112 от обжалваното решение, Общият съд счита, че всички доводи на жалбоподателя срещу тези отделни съображения трябва да се разгледат заедно в рамките на третата част от настоящото основание (вж. т. 140—149 по-долу).

96      В съображения 99 и 100 от обжалваното решение Комисията счита, че „продажба“ е прехвърлянето на собственост върху вещ срещу заплащане на цена, като тази цена трябва да бъде положителна, и че трансакция, чрез която лицето, което иска да прехвърли собствеността върху една или повече вещи, предлага пари на лицето, което ги взема, не представлява продажба, а различен вид договор. В съображение 101 от обжалваното решение Комисията приема, че в настоящия случай жалбоподателят е заплатил 59 милиона евро, като е извършил рекапитализиране съответно на Sernam за 57 милиона евро и на Sernam Xpress за 2 милиона евро и е предоставил различни гаранции на Financière Sernam. Тя счита, че плащането в размер на 2 милиона евро от Financière Sernam в полза на жалбоподателя и на Sernam неутрализира рекапитализирането на Sernam Xpress, но не на другите елементи на трансакцията. От това Комисията заключава в съображение 102 от обжалваното решение, че договорът, сключен между жалбоподателя и Financière Sernam, не представлява продажба и че също така поради тази причина член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е бил спазен.

97      В това отношение жалбоподателят, подпомаган от Френската република, по същество изтъква три довода.

98      Първо, жалбоподателят изтъква, че употребата на общия термин „продажба“ в решение „Sernam 2“ няма отношение към вида на сключения договор, тъй като сделката е породила очакваните правни последици, а именно прехвърляне на собствеността на активите на Sernam en bloc на трето, независимо от жалбоподателя лице. Второ, той посочва, че именно ограничения по силата на френското право като забраната за продажба на отрицателна цена са го задължили да структурира сделката по този начин и предварително да рекапитализира Sernam, но че отрицателната цена все пак е пазарна цена — единственото условие, изисквано от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Трето, жалбоподателят и Френската република изтъкват прецеденти, илюстриращи, че в практиката си при вземане на решения Комисията е приемала квалификацията „продажба“ за прехвърляне на активи или акции, извършено на отрицателна цена.

99      Комисията оспорва тези доводи и първо, счита, че жалбоподателят имплицитно признава, че сделката не представлява продажба по смисъла на член 1582 от френския Граждански кодекс, тъй като е сключил сделки с цел заобикаляне на забраната по френското право за продажба на отрицателна цена. Второ, тя счита, че прехвърлянето на дейности на отрицателна цена не оказва същото икономическо въздействие като продажбата на активи на положителна цена, тъй като в първия случай на оператора се заплаща, за да съживи дейността и предприятието, което следва да бъде закрито, а във втория се прехвърлят вещи, с действителна и положителна цена, за да бъдат експлоатирани по икономически рационален начин. Този аспект имал съществено значение, по-специално с оглед на изискванията за дисциплина при помощите и целта на решение „Sernam 2“. Трето, Комисията припомня постоянната съдебна практика, съгласно която практиката на Комисията при вземане на решения по други дела не би могла да се отрази на валидността на оспорваното решение, която може да се преценява единствено от гледна точка на обективните норми на Договора. Комисията след това по същество посочва, че изтъкнатите от Френската република и жалбоподателя решения в случая не са приложими, по-специално защото се явяват последващи спрямо извършването на операцията и защото става въпрос за продажбата на акции, докато избраният в случая сценарий се отнася до продажбата на активи.

100    На първо място, следва да се отбележи, че буквалното тълкуване на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ налага „продажбата на активите en bloc“ на Sernam и че единственото свързано с цената изискване е тя да бъде пазарна и резултат от прозрачна и открита процедура.

101    Както е видно от точка 86 по-горе, при тълкуването на решение „Sernam 2“ следва да се вземе предвид не само неговото съдържание, но и неговият контекст и целите на правната уредба в областта на икономиката, от която уредба то е част.

102    Следователно Комисията не може само въз основа на понятия или правни форми да направи извод, че условията за съвместимост на дадена помощ за преструктуриране, наложени с едно от решенията ѝ, не са били спазени. Освен това следва да се отбележи, че правното понятие за продажба е присъщо за правото на всяка държава членка.

103    Поради това жалбоподателят правилно подчертава, че в правото относно държавните помощи значение имат не правната форма, в която могат да бъдат облечени трансакциите, а тяхната икономическа същност.

104    Следователно формалистичните доводи на Комисията, изведени от френското право, трябва да бъдат отхвърлени.

105    На второ място, следва да се констатира, че жалбоподателят убедително твърди, че предхождащото продажбата рекапитализиране е способ да се избегне забраната по френското право за определяне на отрицателна цена в договор за продажба.

106    Въпросът какво е икономическото въздействие в случая на тази продажба на отрицателна цена ще бъде разгледан в рамките на третата и шестата част от настоящото основание.

107    На трето място, следва да се подчертае, че цитираните от жалбоподателя и Френската република решения илюстрират възможността да се продават акции на предприятие на „отрицателни цени“, тоест посредством предварително рекапитализиране от купувача (вж. по-специално решения от 13 юли 2009 г. относно помощта за преструктуриране за Combus AS, и от 28 август 2009 г. относно държавна помощ C 6/09 (ex N 663/08) за мерките в полза на Austrian Airlines).

108    Поради това следва да се установи, че изложените от Комисията разсъждения в съображения 99—102 от обжалваното решение, съгласно които цената на прехвърлянето е отрицателна, не е извършена продажба и поради тази причина и член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е спазен, са погрешни.

109    Поради това втората част от четвъртото основание следва да бъде уважена.

 По третата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 103—116 от обжалваното решение приела, че операцията представлява прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

110    Жалбоподателят изтъква две оплаквания в подкрепа на третата част. На първо място, той упреква Комисията, че в съображения 103 и 113—116 от обжалваното решение преценила извършеното от него прехвърляне не като ограничено само до активите, а като включващо цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, като по тази причина приела, че условието, свързано с продажбата на активите на Sernam en bloc, предвидено в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, не е спазено. На второ място, жалбоподателят по същество я упреква, че в съображения 108—112 и 124 от обжалваното решение тя изкуствено разделила продажбата на активите на Sernam en bloc на две отделни сделки — първа, състояща се в частична вноска на активите на Sernam в Sernam Xpress, и втора, състояща се в продажбата на акциите на Sernam Xpress на Financière Sernam — при все че в действителност ставало въпрос за една-единствена операция, еднократна и неделима, извършена в „междинен момент“ с един и същ акт и преследваща една и съща цел, а именно продажбата на активите на Sernam en bloc на Financière Sernam.

 По първото оплакване, изведено от факта, че в съображения 103 и 113—116 от обжалваното решение Комисията погрешно приела, че извършеното от жалбоподателя прехвърляне не се е ограничило до активите, а е включвало цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

111    Жалбоподателят по същество изтъква три довода. На първо място, той счита, че Комисията тълкува погрешно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, като в точка 103 от обжалваното решение предположила, че продажбата на активите en bloc трябва да се отнася единствено до активите на Sernam и че изключвала пасивите. На второ място, той изтъква ограничения по силата на националното право, за да обясни, че е трябвало да включи някои пасиви, а именно пасивите за експлоатация, и то с единствената цел да се избегне повдигането на възражение от кредиторите, каквато възможност предвиждало френското законодателство. На трето място, жалбоподателят изтъква, че противно на твърдението на Комисията, в съображение 116 от обжалваното решение прехвърлянето не се отнася до цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam и че това се потвърждава от противоречивите откъси на обжалваното решение относно точното определяне на предмета на прехвърлянето.

–       По първия довод, съгласно който Комисията е тълкувала погрешно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, като е предположила, че продажбата на активите на Sernam en bloc трябва да се отнася единствено до активите му и да изключва пасивите

112    Първо, жалбоподателят изтъква, че понятието за продажба на активите en bloc по дефиниция изисква продажбата да обхваща всички активи на Sernam и да е „en bloc“, тоест да се извърши наведнъж и на един и същ купувач, но че това понятие не налага активите непременно да бъдат продадени самостоятелно.

113    От съображение 103 от обжалваното решение е видно, че „[д]ори да се приеме, че прехвърлянето на дейности на [Sernam] към [Financière Sernam] представлява продажба, спазването на член 3, параграф 2 от [решение „Sernam 2“] предполага, че тази продажба се отнася единствено до активите, а не до [цялото имущество] (активи и пасиви) на [Sernam]“, и че „[т]ова [следва от] съображение 217 от [решение „Sernam 2“]. В съображение 113 от обжалваното решение Комисията посочва също, че „[с]ъображение 217 от [решение „Sernam 2“] […] установява, от една страна, ясно разграничаване между продажба на активите, а от друга страна, продажба на [цялото имущество] (активи и пасиви) на [Sernam]“.

114    Съгласно споменатата в точка 87 по-горе съдебна практика разпоредителната част на акта не може да се отдели от мотивите към него, така че ако е необходимо, той трябва да се тълкува, като се вземат предвид мотивите, довели до неговото приемане.

115    Двата параграфа, алтернативни на член 3 от решение „Sernam 2“, гласят следното:

„1. Без да се накърняват разпоредбите на параграф 2, е необходимо да бъдат спазени следните условия:

а)      [Sernam] ще може да упражнява единствено превоз на колетни пратки по железопътен транспорт по концепцията „Train bloc express“ (TBE) […]

б)      От своя страна [Sernam] ще трябва в продължение на следващите две години, считано от датата на съобщаване на настоящото решение, да замени изцяло собствените си средства и услуги за пътен превоз със средства и услуги за пътен превоз на едно или повече икономически и юридически независими от [SNCF] дружества, подбрани въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура […]

2. В случай че [Sernam] продаде [en bloc] всичките си активи до 30 юни 2005 г. на пазарна цена, на юридически независимо от [SNCF] дружество и въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, условията по параграф 1 не се прилагат“.

116    Съображение 217 от решение „Sernam 2“ гласи следното:

„Комисията също припомня, че ако френските органи предвиждат продажба на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), условията на решението (изкупуване на пътническите дейности на Sernam от други предприятия и диверсификация на дейностите на Sernam към железопътен товарен превоз) във всички случаи трябва да бъдат приложени. Ако обаче Sernam трябва да продаде своите активи „en bloc“, Комисията припомня, че двете посочени по-горе условия относно преструктурирането на дружеството няма да се прилагат, като се има предвид, че Sernam няма да функционира повече под своята правна форма и ще освободи своите пазарни дялове в полза на независим купувач (който може де факто да продължи дейността си с активите на Sernam)“. [неофициален превод]

117    Видно от формулировката на посочения текст, решение „Sernam 2“ ясно разграничава „продажба[та] на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви)“ от„продажбата на активи en bloc“ на Sernam.

118    Следователно Комисията правилно приема, че продажбата на активите en bloc по смисъла на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, във връзка със съображение 217 от същото решение, трябва да се отнася само до активите и да изключва пасивите.

119    Тълкуването в обратен смисъл на тази разпоредба би означавало да се отрече съществуващата разлика между двете алтернативни условия, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от решение „Sernam 2“ (и двата сценария за продажба, предвидени в съображение 217 от това решение). Всъщност следва да се отбележи, че ако продажбата на активите en bloc се тълкува като включваща и пасивите, би било нелогично и непоследователно с член 3, параграфи 1 и 2 от решение „Sernam 2“ да се установяват различни условия.

120    Второ, жалбоподателят изтъква, че обратното на продажбата на активите en bloc е продажбата на активите поотделно, а не продажбата на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), както твърдяла самата Комисия в делата, приключили с решения SMI, точка 52 по-горе (EU:C:2004:238, т. 68 и 70) и CDA, точка 52 по-горе (EU:T:2005:364, т. 73).

121    Този довод следва да бъде отхвърлен, доколкото практиката на Комисията при вземане на решения по други дела не би могла да се отрази на валидността на оспорвано решение, която може да се преценява единствено от гледна точка на обективните норми на Договора (решение от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C‑138/09, Сб., EU:C:2010:291, т. 21).

122    В случая решение „Sernam 2“ следва да се тълкува с оглед на собствените му мотиви, а не с оглед на позицията на Комисията по други дела. Впрочем налага се изводът, че противопоставяне между продажба на активи en bloc и продажба на активи поотделно не се открива в решение „Sernam 2“.

123    Трето, жалбоподателят изтъква, че ако такава е била волята на Комисията, в решение „Sernam 2“ тя е трябвало изрично да уточни, че продажбата на активите en bloc изключва пасивите, и в това отношение в съдебното заседание се позовава на последващите решения, взети по т.нар. дело „полските корабостроителници“, в които по-подробно са описани наложените условия — той се позовава по-специално на съображения 349, 350 и 354 от Решение на Комисията от 6 ноември 2008 година относно държавна помощ C 19/05 (ex N 203/05), предоставена от Полша на Szczecin (ОВ L 5, 2010 г., стр. 1), и на съображения 401—410 от Решение на Комисията от 6 ноември 2008 година относно [д]ържавна помощ C 17/05 (ex N 194/05 и PL 34/04), приведена в действие от Полша в полза на Stocznia Gdynia (ОВ L 33, 2010 г., стр. 1).

124    Освен обаче че решение „Sernam 2“ е окончателно и не може да се поставя под въпрос в рамките на жалбата, от съображение 217 от същото е видно, че то е достатъчно ясно — като противопоставя условията, свързани с продажбата на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), на тези, свързани с продажбата на активите на Sernam en bloc — по отношение на факта, че продажбата на активите en bloc изключва пасивите. При всички положения, тъй като Комисията е длъжна да извърши индивидуален анализ на обстоятелствата, присъщи за всяко дело, тя не е обвързана от други решения, още по-малко последващи.

125    Следователно първият довод трябва да бъде отхвърлен.

–       По втория довод, изведен от факта, че именно ограниченията по силата на националното право са задължили жалбоподателя да присъедини някои пасиви към активите на Sernam (с изключение на финансовите пасиви)

126    Жалбоподателят изтъква, че бил принуден да присъедини пасивите за експлоатация към активите на Sernam с единствената цел кредиторите да не повдигнат възражението, на което имали право по силата на френското законодателство. Той твърди, че френското право позволява на кредиторите да възразяват срещу сделки по внасяне или прехвърляне и да искат или незабавно изпълнение по вземанията им, или учредяване на гаранции. Освен това, ако впоследствие бъде открита процедура по колективна несъстоятелност, кредиторите можели да оспорят действията за намаляване на имуществото на длъжниците си, извършени 18 месеца преди откриването ѝ. Така според жалбоподателя, ако били продадени само активите на Sernam, кредиторите му щели да се окажат кредитори на дружество без никакви активи и с изключително големи дългове, което правило невъзможно събирането на вземанията им, поради което те най-вероятно са щели да възразят срещу прехвърлянето само на активите на Sernam en bloc, или, ако приемели прехвърлянето само на активите, те без никакво съмнение са щели да го оспорят в рамките на последващата ликвидация, която щяла да настъпи. Според жалбоподателя от това произтичала необходимостта да се присъединят пасивите за експлоатация, за да се позволи извършването на прехвърлянето на активите на Sernam.

127    В това отношение, освен че жалбоподателят не доказва, че продажбата само на активите е лишила кредиторите от всякаква възможност за събиране на вземанията им, след като тя по принцип е трябвало да донесе приходи за Sernam, следва да се отбележи, че този вид доводи, изведен от спецификите на националното право, се основава на погрешната предпоставка, че Комисията наложила спазването на условията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, при все че съществувала възможност за избор между двата параграфа на член 3 от това решение.

128    Както подчертава Комисията в защитата си, ако са срещали затруднения в изпълнението на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ поради практически пречки или поради пречки, срещани в националното право, жалбоподателят и държавата членка са имали на разположение различни възможности, а именно да приложат условията по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, да се обърнат към Комисията, за да я запознаят с тези затруднения и да обсъдят евентуално изменение на това условие в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране, или пък да възстановят несъвместимите незаконосъобразни помощи, ако това се наложи при ликвидацията на Sernam.

129    Поради това в случая жалбоподателят не може да изтъква съществуващи ограничения по силата на националното право, за да обоснове заобикалянето на избраното от него условие.

130    Следователно вторият довод трябва да бъде отхвърлен.

–       По третия довод, изведен от факта, че прехвърлянето в действителност не се е отнасяло до цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

131    На първо място, жалбоподателят изтъква, че противно на твърдението на Комисията в съображение 116 от обжалваното решение, прехвърлянето не се е отнасяло до цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, доколкото финансовите пасиви и сумата за изпълнение на задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, не са били прехвърлени на Financière Sernam. На второ място, жалбоподателят изтъква противоречиви откъси от обжалваното решение по отношение на точното определяне на предмета на прехвърлянето, като например „[цялото имущество] (активи и пасиви)“ в точка 3.2.3.2 и в съображение 113 от това решение, „[цялото имущество] от активи и пасиви на [Sernam …] със следните изключения“ в съображение 114 от същото решение, „голяма част от активите и пасивите“ в съображение 115 от обжалваното решение или пък „[цялото имущество] (активи и пасиви) на [Sernam] с няколко изключения“ в съображение 116 от обжалваното решение.

132    В съображения 114 и 115 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

„[… Financière Sernam], придобивайки [Sernam Xpress], придобива [цялото имущество] от активи и пасиви на [Sernam] […] със следните изключения: от една страна, активите са нараснали чрез [вливане на] 57 [милиона евро] в [Sernam] и на 2 [милиона евро] в [Sernam Xpress] […] и, от друга страна, пасивите са намалели от размера на акционерния заем, изтеглен от [Sernam] от групата SNCF, [от] пасив[а], свързан с прекратяването на договора „IBM — GPS“, и от размера на задължението за обезщетяване на несъвместимата помощ от 41 [милиона евро].

Следователно, тези корекции в маржа не могат да скрият факта, че голяма част от активите и пасивите на [Sernam] реално е прехвърлена първо на [Sernam Xpress] и след това на [Financière Sernam]“.

133    От това Комисията заключава в съображение 116 от обжалваното решение, че „[п]рехвърлянето на дейности не [е] представлява[ло] продажба на активи, а прехвърляне на [цялото имущество] (активи и пасиви) на [Sernam SA], с няколко изключения“, и че „[с]ледователно и поради тази причина също така, условията, посочени в член 3, параграф 2 от [решение „Sernam 2“], не са [били] спазени“.

134    Първо, следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че при вноската към всички активи на Sernam е присъединил почти всички пасиви, с изключение на някои финансови пасиви (възлизащи в общ размер на 38,5 милиона евро) и на задължението да възстанови 41 милиона евро държавна помощ, обявена с решение „Sernam 2“ за незаконосъобразна и несъвместима.

135    Това е видно и от цялата преписка. Меморандумът за разбирателство от 21 юли 2005 г. всъщност предвижда, че Sernam трябва да внесе в Sernam Xpress „всички активи и пасиви на Sernam с изключение [на финансовите пасиви]“. От договора за частична вноска на активи от 14 септември 2005 г. също е видно, че са присъединени по-специално (по отношение на най-важните пасиви) неблагоприятните последици за репутацията (badwill) (лоша търговска репутация), предвиждания за допълнителни загуби, задължения, свързани с експлоатацията, други задължения, както и такива, свързани с участия. В одобрение 2005‑AC 2 от 22 юли 2005 г. на Комисията за участията и прехвърлянията, което се отнася до прехвърлянето в частния сектор на активите на Sernam от жалбоподателя, се изтъква и фактът, че жалбоподателят е решил да „прехвърли en bloc активите и пасивите за експлоатация на дружеството“. Освен това в доклада на банката X ясно се посочва, че „[н]а практика в [п]рехвърленото [д]ружество ще се съберат всички активи и пасиви за експлоатация на [Sernam] (в това число всички дъщерни дружества и марката), с изключение на финансовите пасиви“.

136    Второ, за разлика от твърдяното от жалбоподателя, изключването от вноската на финансовите пасиви и на задължението за възстановяване на 41 милиона евро незаконосъобразна и несъвместима помощ по своето естество не може да оспори извода, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е бил спазен, доколкото, както е видно от точка 118 по-горе, самият факт, че продажбата не се е ограничила единствено до активите на Sernam, а са били присъединени повечето пасиви, е достатъчен да се установи нарушение на тази разпоредба. В това отношение следва да се отбележи, че няколкото редакционни варианта на обжалваното решение, подчертани от жалбоподателя, в съображения 114, 115 или 116 от решението, остават последователни и не засягат валидността на обжалваното решение.

137    Поради това Комисията не е допуснала никаква грешка при прилагане на правото или фактическа грешка по отношение на предмета на прехвърлянето, като в съображение 116 от обжалваното решение твърди, че прехвърлянето на дейностите не представлява продажба на активите, а прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam, с няколко изключения.

138    Следователно третият довод трябва да бъде отхвърлен.

139    От гореизложеното е видно, че първото оплакване на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от факта, че в съображения 108—112 и 124 от обжалваното решение Комисията погрешно е счела, че прехвърлянето представлява прехвърляне en bloc на активите и пасивите в рамките на група, последвано от продажба на акции (share deal) на дъщерното дружество, което ги е получило

140    С редица доводи, изтъкнати и във втората част (вж. т. 95 по-горе), жалбоподателят по същество иска да докаже, че разделянето от Комисията на продажбата на активи на Sernam en bloc в два етапа (вноската на Sernam в Sernam Xpress, последвана от прехвърляне на ценни книжа на Sernam Xpress към Financière Sernam) било изкуствено и не отговаряло на същността на трансакцията като една-единствена, изцяло еднократна и неделима, извършена в „междинен момент“ и преследваща една и съща цел, а именно продажбата на активите на Sernam en bloc на Financière Sernam. В това отношение жалбоподателят подчертава, че частична вноска на активи, последвана от прехвърляне на ценните книжа на получилото ги дружество, се квалифицира като „продажба“ по силата на френското право.

141    Следва да се отбележи, че тези доводи са неотносими, доколкото от разглеждането на първото оплакване е видно, че дори и извършената операция да се анализира, както иска жалбоподателят, като една-единствена сделка по продажба, окончателният „резултат“ от тези два етапа при всички положения не съответства на продажба само на активите, и че предметът на продажбата не е бил спазен, както Комисията правилно изтъква това в съображения 103 и 113—116 от обжалваното решение.

142    При всички положения следва да се отбележи, че Комисията не е допуснала грешка в анализа си, като е приела, че двете сделки не изпълняват условията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, независимо дали ги анализира поотделно, в съображения 108—112 от обжалваното решение, или общо, в съображения 113—116 от него.

143    Въпросът е дали в резултат на отделните сделки по прехвърляне са настъпили очакваните правни последици, а именно действително прехвърляне, не по-късно от 30 юни 2005 г., на активите на Sernam en bloc на пазарна цена на юридически независимо от жалбоподателя дружество и въз основа на прозрачна и открита процедура. Впрочем от прочита на обжалваното решение е видно, че Комисията правилно е преценила етапите на продажба с оглед на правните им последици, както поотделно, така и съвместно.

144    Всъщност от анализа на първото оплакване е видно, че в съображения 109 и 110 от обжалваното решение Комисията правилно е установила, че сделката, наречена „частич[на вноска] на активи“ (в действителност на активи и пасиви) [не може] да бъде квалифициран[а] като „продажба на активи на трета страна“, по-специално защото тя се отнася „не само до активите, но и до всички пасиви, с изключение на някои задължения на [Sernam] по отношение на дружеството майка — [жалбоподателя, и защото с]тава дума за прехвърляне на [цялото имущество] (активи и пасиви) на [Sernam], а не за продажба само на активи“, и защото, след като „това прехвърляне се извършва [в полза на] дъщерно дружество, притежавано изцяло от [Sernam Xpress], […] [тази вноска] не е [направена] за трето и независимо предприятие от [жалбоподателя]“.

145    Също правилно Комисията е счела в съображения 108 и 111 от обжалваното решение, че акциите на Sernam Xpress са били продадени на Financière Sernam, което представлява „share deal“ или продажба на акции.

146    Всъщност става въпрос за продажба на акции, или по-конкретно на дружествени дялове на фиктивно дружество — Sernam Xpress, в което преди това са били внесени всички активи на Sernam, както и пасивите му за експлоатация, тоест почти цялото имущество на Sernam.

147    Поради това в съображение 111 от обжалваното решение Комисията не е допуснала грешка, като е счела, че тази продажба на акции не представлява и продажба на активи на трето лице.

148    Следователно Комисията не е допуснала никаква фактическа грешка или грешка при прилагане на правото и в обжалваното решение правилно е анализирала икономическите последици от всички сделки, както и съставните им части, за да провери дали условията за съвместимост по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ са били спазени.

149    С оглед на гореизложеното второто оплакване също трябва да бъде отхвърлено.

150    Поради това третата част от четвъртото основание следва да бъде отхвърлена.

 По четвъртата част, изведена от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като в съображение 117 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето не се е ограничило до активите на Sernam, а е било увеличено с нетната сума от 57 милиона евро

151    Жалбоподателят упреква Комисията, че в съображение 117 от обжалваното решение приела, че нетната сума от 57 милиона евро е била добавена към активите на Sernam. Първо, той твърди, че в случая Комисията объркала предмета на продажбата (активите) и платената за тях цена и че отрицателната цена в размер на нетната сума от 57 милиона евро била пазарната цена, определена въз основа на открита, прозрачна, безусловна и недискриминационна тръжна процедура, потвърдена от няколко независими експертизи. Второ, жалбоподателят твърди, че след като отлично е знаела, че Sernam е губещо предприятие, Комисията е трябвало да посочи в своето решение „Sernam 2“, че забранява прехвърляне на отрицателна цена.

152    В съображение 117 от обжалваното решение Комисията по същество приема, че чрез рекапитализирането на Sernam и на Sernam Xpress към активите на Sernam е добавена нетната сума от 57 милиона евро и че тази добавка към активите не е била разрешена от член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

153    Първо, достатъчно е да се установи, че Комисията не е допуснала никакво объркване между предмета и цената на продажбата. Посредством последователните рекапитализирания на Sernam, а след това и на Sernam Xpress, нетната сума от 57 милиона евро всъщност е добавена към активите на Sernam, а след това и към тези на Sernam Xpress.

154    Второ, видно от анализа на третата част, жалбоподателят погрешно приема за задължително Комисията да уточни, че не желае отрицателна цена, като се има предвид губещото положение на Sernam, доколкото отрицателната цена произтича от факта, че задължението да се продадат единствено активите на Sernam, без пасивите, не е било спазено.

155    Всъщност в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание жалбоподателят признава, че когато се прехвърля отделно, активът по дефиниция има стойност, която може да е положителна или нулева, но не и отрицателна.

156    В това отношение Комисията подчертава, че в края на първия кръг на тръжната процедура от кандидатите е поискано да направят оценка на активите на Sernam „cash free, debt free“ — тоест, без да вземат предвид ликвидността и дълговете — които довели до изцяло положителни ценови предложения.

157    Жалбоподателят не оспорва това, като същевременно отговаря, че тези предварителни, необвързващи оферти само отразявали една обикновена техника за оценка и че това по никакъв начин не означавало, че дейността ще бъде прехвърлена без дълговете и без наличните парични средства, а единствено че от кандидатите е поискано да представят становище за стойността на предприятието, без оглед на равнищата на задлъжняване и ликвидност на целевото дружество, при това с цел да се даде възможност за обективно сравнение на подадените оферти.

158    Поради това, както подчертава Комисията, тези положителни оценки „cash free, debt free“ (без да се вземат предвид ликвидността и дълговете) доказват, че ако жалбоподателят се беше ограничил до това да продаде активите без пасивите, продажната им цена щеше да бъде положителна или нулева, но не и отрицателна.

159    Следователно четвъртата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По петата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 118 и 119 от обжалваното решение приела, че продажбата на активите Sernam en bloc не е била извършена посредством прозрачна и открита процедура

160    Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, изтъква, че в съображения 118 и 119 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешки. Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, по същество излага четири оплаквания, а Френската република — едно.

161    Преди тези оплаквания да бъдат разгледани, следва да се припомни, че съображения 118 и 119 от обжалваното решение гласят следното:

„Френските органи са организирали първо прозрачна и открита процедура. При все това, в края на процедурата, [жалбоподателят] не е получил[…] никаква обвързваща оферта.

Вследствие на неуспеха на прозрачната и открита процедура, договорът относно различните действия по прехвърляне на дейностите на [Sernam] е сключен с [Financière Sernam]. Тъй като последното дружество не е участвало като такова и автономно в прозрачната и открита процедура, прехвърлянето на дейности в крайна сметка не е извършено посредством прозрачна и открита процедура“.

 По първото оплакване, изведено от факта, че ръководният екип е участвал в тръжната процедура от самото ѝ начало

162    Жалбоподателят и Френската република по същество изтъкват, че офертата на ръководния екип на Sernam е следствие от прозрачен и открит процес, доколкото ръководният екип е участвал в тръжната процедура от самото начало в рамките на консорциума, образуван с кандидат № 5, и е подал само една оферта, която първоначално е била обща с кандидат № 5, след което на 15 юни 2005 г. партньорът му обявява, че не е в състояние да представи твърда оферта в определения срок.

163    Първо, следва да се установи, че именно консорциумът, образуван от кандидат № 5 и от ръководния екип, първоначално участва в тръжната процедура и представя предварителна оферта, а не членовете му поотделно.

164    Всъщност следва да се подчертае, че в края на втория кръг на тръжната процедура по цялостно съдържание е избран проектът, внесен от водения от кандидат № 5 консорциум, пред този на кандидат № 4. Френските органи ясно изтъкват това в отговора си от 6 януари 2012 г. на въпросите на Комисията:

„[Щ]о се отнася до предложението [на кандидат № 5], то се основава на няколко основни принципни положения, а именно: поемане от [жалбоподателя] на ликвидните нужди на Sernam, оценени от [кандидат № 5] на [сума в значителен размер], непоемане на финансовите задължения на Sernam ([…] EUR, които, прибавени към поетата [сума в значителния размер] на ликвидните нужди, формираха отрицателна цена от ‑56,4 милиона евро) и капиталово партньорство с ръководния екип на Sernam.

Перспективите за искане на предварително рекапитализиране от страна [на кандидат № 5] бяха по-ниски от предвидимите при преговори с [кандидат № 4]. [Кандидат № 4] всъщност имплицитно бе посочил нуждата от предварително рекапитализиране на Sernam от страна на [жалбоподателя] [в по-значителен размер от този на кандидат № 5], което, прибавено към поемането на финансовите задължения, формира отрицателната цена от ‑65,2 милиона евро.

Поради това [жалбоподателят] взе решение да продължи обсъжданията единствено с [кандидат № 5] и ръководството на Sernam“.

165    Второ, следва да се установи, че твърдата оферта на ръководния екип е много далеч от офертата от втория кръг, направена от водения от кандидат № 5 консорциум, и много по-неизгодна за продавача.

166    От посочения в точка 164 по-горе отговор на френските органи, както и от писмата от 29 март и от 7 април 2005 г. на консорциума (в това от 7 април се посочват основните условия на офертата му от 29 март, като се включват обсъдените след подаването ѝ изменения) е видно, че офертата от втория кръг на консорциума оценява нуждите от рекапитализиране от страна на жалбоподателя на този етап на сума в значителен размер, а ръководният екип в крайна сметка ги оценява на много по-голяма сума, а именно на 59 милиона евро (или на нетна сума от 57 милиона евро) в окончателната си оферта. Както подчертава Комисията в съдебното заседание, следва да се сравнят именно този значителен размер, оценен в офертата от втория кръг на водения от кандидат № 5 консорциум, и доста по-големият размер от 57 милиона евро, съдържащ се в твърдата оферта на ръководния екип, тъй като тези две суми съответстват на прогнозните нужди от рекапитализиране на целевото дружество от страна на жалбоподателя. Към тези ликвидни нужди следва да се прибави отказът от вземания, оценен в относително сходни размери в офертата от втория кръг на консорциума и в твърдата оферта на ръководния екип.

167    Следователно към април 2005 г. отрицателната оферта на консорциума от втория кръг възлиза максимум (без дори да се взема предвид значителното вливане на капитал, което кандидат № 5 възнамерява да направи чрез вписване на увеличение на капитала) на около ‑56,4 милиона евро („цялостна“ оферта, тоест с рекапитализирането и отказа от вземания от жалбоподателя), докато офертата на ръководния екип възлиза на около ‑95,5 милиона евро, като е с идентичен обхват (или за нетна сума от 57 милиона евро за рекапитализиране, към които се прибавя сумата от 38,5 милиона евро за отказа от вземания от жалбоподателя).

168    От гореизложеното следва, че Комисията правилно не е счела за еквивалентни с оглед на правдоподобността и обосноваността офертата на финансов инвеститор, кандидат № 5, който освен това предлага да влее значителна сума в капитала на Sernam, и тази на 84 кадрови служители и ръководители, които финансират малък размер, тоест 2 милиона евро от цената, със собствени средства.

169    Трето, жалбоподателят и Френската република подчертават, че прозрачността и откритостта на дадена процедура не се изчерпват с окончателното избиране на кандидата с най-изгодна оферта и с отстраняването по дефиниция на останалите кандидати, а че обсъжданията продължават с „последната заинтересована страна“.

170    От една страна, „последната заинтересована страна“ в прозрачната и открита тръжна процедура е кандидат № 4. Всъщност от точка 164 по-горе е видно, че твърдата оферта на ръководния екип, тоест тази за ‑95,5 милиона евро, е по-малко интересна за продавача и от предварителната оферта от втория кръг на кандидат № 4, т.е. от тази за отрицателната цена от ‑65,2 милиона евро при идентичен обхват (а именно с рекапитализиране и отказ от вземания от жалбоподателя). Както обаче подчертава Комисията в писмените си изявления, след оттеглянето на кандидат № 5, вниманието е трябвало да бъде насочено към кандидат № 4, който е участвал в процедурата от самото ѝ начало и също е заявил интерес след края на втория кръг.

171    От друга страна, офертата на ръководния екип не може да се счита за оферта на „последната заинтересована страна“, тъй като не била представена самостоятелно в прозрачната и открита процедура.

172    Четвърто, жалбоподателят твърди, че сравняването на твърдата оферта на ръководния екип с необвързващата оферта на консорциума, в който той участва, е ирелевантно, тъй като единствено твърдата оферта е валидна, дори и да не е най-изгодната.

173    Този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като въпросът, който се поставя в случая, е дали твърдата оферта на ръководния екип е част от тръжната процедура, като това непременно предполага да се разгледат подадените в хода на тази процедура необвързващи оферти.

174    Следователно доводът, имащ за цел да докаже, че ръководният екип е участвал от самото начало в тръжната процедура, трябва да бъде отхвърлен, доколкото този екип не е участвал в нея самостоятелно и не е представил сам офертата, която е подал първоначално с кандидат № 5. Поради това офертата му не може да се счита за резултат от прозрачна и открита процедура.

175    Следователно първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от валидността на офертата на Financière Sernam, при положение че то още не е било учредено към момента на подаване на офертата на ръководния екип

176    Жалбоподателят уточнява, от една страна, че учредяването на дружество след приемането на офертата съответства на обичайна практика в областта на тръжните процедури, и от друга страна, че самите физически лица, от които е съставен ръководният екип, са имали собствена правосубектност, достатъчна, за да подадат оферта.

177    Следва да се отбележи, че тези доводи са неотносими, тъй като, видно от обжалваното решение, Комисията упреква Financière Sernam не за липса на правосубектност по време на тръжната процедура, а за това, че офертата на ръководния екип и следователно на Financière Sernam не е резултат от прозрачна и открита тръжна процедура.

178    Следователно второто оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По третото оплакване, изведено от факта, че всички кандидати са могли да представят оферта, че са били третирани еднакво и че са имали едни и същи възможности за информиране и условия относно сроковете

179    Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, изтъква, че видно от практиката на Комисията при вземане на решения и от съдебната практика, откритостта и прозрачността на тръжната процедура предполага всички евентуално заинтересовани страни да могат да представят оферта и за целта да разполагат с едни и същи възможности за информиране и условия относно сроковете, какъвто бил настоящият случай.

180    Този довод, изведен от равното третиране на участниците, трябва да бъде отхвърлен, доколкото офертата на ръководния екип не е била част от тази тръжната процедура.

181    Следователно третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото оплакване, изведено от факта, че съгласно съдебната практика предхождащи продажбата на активи неуспешни опити с друго дружество, като тези в случая, представляват „доказателств[о], позволяващо да се установи, че проведената процедура е била достатъчно открита и прозрачна“

182    Жалбоподателят изтъква, че съгласно решения SMI, точка 52 по-горе (EU:C:2004:238) и CDA, точка 52 по-горе (EU:T:2005:364) предхождащи продажбата на активи неуспешни опити с друго дружество представляват „доказателств[о], позволяващо да се установи, че следваната процедура е била достатъчно открита и прозрачна“ (решения SMI, т. 52 по-горе, EU:C:2004:238, т. 95 и CDA, т. 52 по-горе, EU:T:2005:364, т. 110). Той счита, че настоящият случай е същият, тъй като продажбата на ръководния екип е била предхождана от неуспешни опити с консорциума, образуван с кандидат № 5.

183    Следва да се отбележи, че макар в някои случаи да могат да представляват доказателство, позволяващо да се установи, че проведената процедура е била достатъчно открита и прозрачна, посочените обстоятелства не са убедително доказателство. В настоящия случай Комисията не е могла да се задоволи с евентуалното наличие на такова доказателство при проверката дали условието за прозрачна и открита процедура, изрично наложено с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, е било спазено. От анализа на първото оплакване в точки 162—175 по-горе обаче е видно, че това условие не е било изпълнено.

184    Следователно четвъртото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По оплакването на Френската република, изведено от факта, че отрицателната цена от 57 милиона евро е била утвърдена като пазарна цена с представените експертизи

185    Френската република изтъква, че отрицателната цена от 57 милиона евро е била потвърдена с представените експертизи, чието значение се признава от съдебната практика с оглед определяне дали продажба е била извършена при нормални пазарни условия.

186    Това оплакване следва да бъде отхвърлено като неотносимо, доколкото в случая следва да се провери дали е спазен член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, поради това че той изисква прозрачна и открита процедура, а не проверка на цената чрез експертиза.

187    С оглед на гореизложеното петата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По шестата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 121—123 от обжалваното решение приела, че не е била съобразена целта за продажба на активи

188    Жалбоподателят по същество излага две оплаквания. С първото твърди, че целта на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е била съобразена, тъй като дейността на Sernam е била прекратена. Второто му оплакване е че понятието за продажба на активите en bloc в действителност позволява продължаване на дейността.

 По първото оплакване, изведено от факта, че целта на продажбата на активите en bloc е била съобразена, тъй като икономическата дейност на Sernam е била прекратена

189    Видно от съображения 121 и 122 от обжалваното решение, Комисията приема, че целта на продажбата на активите, както е предвидена в съображение 217 от решение „Sernam 2,“ е да се освободят пазарните дялове и активите на Sernam, както и да се позволи на трета страна да използва тези активи, и че следователно тази продажба е насочена към прекратяване на икономическата дейност на Sernam. В съображение 123 от обжалваното решение Комисията установява, че в случая Sernam е било изцяло придобито от ръководния си състав, обединен в бъдещото дружество Financière Sernam, и че е имало пълна икономическа приемственост. Освен това тя счита, че предприятието се е освободило от голяма част от задълженията си и е получило свеж капитал в размер на 59 милиона евро, от които 57 милиона евро са останали от икономическа гледна точка за сметка на жалбоподателя. Въз основа на това Комисията стига до извода, че освен че не отговаря на условията по член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, извършената сделка не позволява и постигането на целите на това решение, като в противоречие с тях води икономическия субект до укрепване, което може да засили нарушенията на конкуренцията, които наложените с решение „Sernam 2“ мерки целят да смекчат.

190    Преди да разгледа отделните доводи на жалбоподателя в точки 196—211 по-долу, Общият съд счита, че следва да установи целта на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ в светлината на неговите мотиви.

191    Видно по-специално от съображения 200 и 208—211 от решение „Sernam 2“, които са включени в частта, озаглавена „Предотвратяване на нарушения на конкуренцията — конкретни компенсаторни мерки“ [неофициален превод], Комисията приема, най-напред, че трябва да бъдат предприети мерки за смекчаване във възможно най-голяма степен на неблагоприятните последици от отпуснатата на Sernam помощ от 503 милиона евро върху конкурентите; че принудителното ограничаване или намаляване на присъствието на предприятието на съответния/ите пазар/и представлява компенсаторна мярка в полза на неговите конкуренти и че компенсаторните мерки биха могли да бъдат под различни форми в зависимост от това дали предприятието осъществява дейност на пазар, на който има свръхкапацитет. Освен това предвид установеното в същото решение неправомерно прилагане на помощта и увеличаването на продължителността на плана за преструктуриране Комисията приема, че Sernam е трябвало да изпълни специална компенсаторна мярка, като се оттегли устойчиво от пазарните сегменти със свръхкапацитет, каквито в конкретния случай са групажните доставки и традиционните куриерски услуги по шосе, за да може одобрението на част от въпросната помощ да бъде оправдано. Комисията подчертава, че пряка последица от предоставянето на държавни помощи в пазари със структурен свръхкапацитет, дори и намаляващ, би било да се позволи на предприятие, което би трябвало да прекрати дейността си поради заявени трудности, да заема изкуствено пазарни дялове с голямо търсене в ущърб на конкурентни и финансово здрави предприятия.

192    Тези мотиви обосновават наложените с член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ условия, а именно поемане на транспортни дейности на Sernam от други предприятия и диверсификация на дейността на същото с железопътен товарен транспорт с цел отпадане на Sernam от пазара със свръхкапацитет и предотвратяване на всякакви нарушения на конкуренцията във връзка с предоставянето на помощта за преструктуриране от 503 милиона евро.

193    От съображение 217 от решение „Sernam 2“, включено в същата част, посветена на предотвратяването на нарушения на конкуренцията, в която част се съдържат и споменатите по-горе съображения 200 и 208—211, е видно, че ако Sernam беше продало своите активи en bloc, двете посочени по-горе условия, свързани с преструктурирането на дружеството, „няма[ше] да са приложими, тъй като Sernam няма[ше] да съществува в същата правна форма и [щеше да] освободи пазарните си дялове в полза на независим купувач (който [би] могъл де факто да продължи дейността си с активите на Sernam)“ [неофициален превод].

194    Както Комисията припомня в съдебното заседание, двата параграфа от член 3 от решение „Sernam 2“, които съзнателно са предвидени като алтернативни, предвиждат условия за помощта за преструктуриране от 503 милиона евро и имат една и съща цел — да се предотвратят възникналите вследствие на тази помощ нарушения на конкуренцията. Фактът, че при продажба на активите en bloc вече не е необходимо да се налага оттегляне от сектора на шосейния транспорт, който е със свръхкапацитет, може да се обясни единствено с това, че при продажба на активите на Sernam en bloc на пазарна цена на юридически независимо от жалбоподателя дружество посредством прозрачна и открита процедура Sernam би било заличено икономически от пазара, а с него и свързаното с предоставянето на помощта за преструктурирането му нарушение на конкуренцията. Следователно „освобождаването на пазарни дялове в полза на независимия купувач“ [неофициален превод], както е упоменато в съображение 217 от решение „Sernam 2“, трябва да се разглежда като слагащо край на нарушението на конкуренцията, тоест на субсидираната дейност на Sernam.

195    От гореизложеното е видно, че Комисията правилно е счела в точка 122 от обжалваното решение, че продажбата на активите на Sernam en bloc е имала за цел да се прекрати икономическата дейност на Sernam.

196    На първо място, жалбоподателят, подпомаган от Френската република, изтъква, че дейността на Sernam била прекратена, тъй като всичките му активи били прехвърлени заедно на един и същ купувач в един и същ момент, и че не било придобито цялото му имущество, както се доказвало в рамките на третата част.

197    От анализа на третата част от четвъртото основание (вж. т. 134—137 по-горе) обаче е видно, че жалбоподателят не се е ограничил до прехвърлянето на всички активи заедно на един и същ купувач, а е прехвърлил и почти всички пасиви в нарушение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Що се отнася до довода, че жалбоподателят все пак не е прехвърлил точно цялото имущество на Sernam, той вече бе отхвърлен в точки 136 и 137 по-горе.

198    На второ място, жалбоподателят изтъква, че Sernam вече не съществувало в правната си форма отпреди прехвърлянето, тъй като Financière Sernam продължило дейността му благодарение на прехвърлените активи.

199    Видно обаче от наложената с решение „Sernam 2“ цел на продажбата на активите en bloc, а именно заличаване от пазара на икономически губещо дружество, сама по себе си промяната на правното наименование на Sernam не може да бъде достатъчна, за да се установи действително прекратяване на икономическата му дейност.

200    На трето място, жалбоподателят подчертава, че няма каквато и да било правна връзка с ръководния екип, а следователно и с Financière Sernam, и че поради това изкупуването на Sernam от ръководството му не е знак за икономическа приемственост.

201    Доколкото това обстоятелство се споменава в съображение 123 от обжалваното решение само за изчерпателност и във връзка с придобиването на цялото имущество на Sernam, подобни доводи са неотносими.

202    При всички положения следва да се отбележи, че на 30 юни 2005 г. подалите офертата ръководители на Sernam все още не са били напуснали длъжностите си на главен изпълнителен директор и на делегиран изпълнителен директор на Sernam (в член 4 от меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. се уточнява, че те ще напуснат поста си към датата на извършване на сделката) и следователно са продължавали да бъдат част от групата на жалбоподателя.

203    На четвърто място, жалбоподателят изтъква, че пазарните дялове на Sernam са освободени в полза на Financière Sernam, което е могло да продължи дейността с активите на Sernam.

204    При все това от преписката следва, че целта на извършената от жалбоподателя трансакция е била да се прехвърли цялото имущество на Sernam, за да може това дружество да се запази и оздрави, и че тази ѝ цел противоречи на целта за прекратяване на икономическата му дейност и освобождаване на пазарните му дялове в полза на купувача на активите му.

205    Първо, следва да се отбележи, че в съобщението за тръжна процедура на жалбоподателя от 29 ноември 2004 г. се посочва, че последният започва процедура по избор на купувач, който е в състояние „да осигури просъществуването на дейността на Sernam“, и че отдава особено внимание „на просъществуването на дейността на Sernam [и] на запазването на работните места“. Освен това в доклада на банката X до Комисията за участията и прехвърлянията от 21 юли 2005 г. се посочва, че „[п]редвижданата сделка е изкупуване на дружеството“ и „на групата Sernam“.

206    Второ, споменатото по-горе одобрение 2005‑AC 2 от 22 юли 2005 г. на Комисията за участията и прехвърлянията разкрива, че „средствата, предоставени на разположение на новото дружество, са [били] предназначени да му позволят да финансира нуждите, свързани с неговото преструктуриране, за да се даде възможност за възстановяването отново на балансирана експлоатация“, и че „новото Sernam [е щяло да] разполага точно със средствата, които би трябвало да позволят на предприятието, напълно независимо от [жалбоподателя], да преодолее първите финансови години, които [щели да] останат трудни, за да постигне, само или с помощта на инвеститори, положение на нормална експлоатация“.

207    Трето, от цялата преписка, и по-специално от доклада на банката X и твърдата оферта за изкупуване, представена от ръководния екип, е видно, че двата ключови елемента за определяне на размера на офертата за изкупуване са нуждата от ликвидност на Sernam, за да финансира плана си за оздравяване, и необходимото рекапитализиране с оглед на загубите, прогнозирани за бъдещия период от 2005 г. до 2008 г., и че отрицателната цена от 59 милиона евро се формира в много голяма част от нуждите от финансиране, свързани с преструктурирането на Sernam, и в по-малка част — от нуждите за финансиране на разходите за съкращаване на работни места, предвидено в бизнес плана, надвишаващ сумите, които трябва да бъдат изплатени за тази цел съгласно закона и приложимия колективен трудов договор. В доклада на банката X в това отношение се уточнява, че „предложението на ръководния екип […] в случая е съпътствано от рекапитализиране, преценено като наложително от ръководния екип, за да се изпълни планът му за оздравяване и да му се даде необходимата увереност за формулирането на твърдата му оферта за изкупуване, тоест 59 [милиона евро]“.

208    Четвърто, от анализа на третата и четвъртата част по-горе е видно, че в съображение 123 от обжалваното решение Комисията правилно е потвърдила, че освен това предприятието се освобождава от част от задълженията си (всъщност финансовите задължения, които не са присъединени към вноската) и е получило свеж капитал в размер на 59 милиона евро, 57 милиона от който остават за сметка на жалбоподателя.

209    Пето, следва също да се отбележи, че съгласно решение „Sernam 2“, ако Sernam остане на пазара, било в рамките на групата на жалбоподателя, било посредством продажбата на цялото имущество на Sernam (активи и пасиви), би трябвало да се приложат посочените в член 3, параграф 1 условия и че в този случай Sernam е трябвало да се оттегли от имащия свръхкапацитет пазар на шосейния транспорт. Следва обаче да се констатира, че въпреки продажбата на почти цялото имущество на Sernam жалбоподателят не твърди, че условията по член 3, параграф 1 са били приложени.

210    Видно от гореизложеното, жалбоподателят неправилно твърди, че икономическата дейност на Sernam е била прекратена, тъй като в действителност почти цялото имущество на Sernam (активи и пасиви) е било прехвърлено и то е продължило да извършва дейност на пазара с остра нужда от рекапитализиране, за да финансира нов план за оздравяване, като извършената сделка не е позволила да се постигнат преследваните с решение „Sernam 2“ цели, а именно да се предотвратят нарушенията на конкуренцията, свързани с предоставянето на помощта за преструктуриране, одобрена с решение „Sernam 2“, а напротив, е довела до задълбочаване на тези нарушения, укрепвайки стопанския субект, получател на помощта, по-специално на пазари със свръхкапацитет.

211    Поради това първото оплакване следва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от факта, че понятието за продажба на активите en bloc в действителност позволява Sernam да продължи дейността си

212    Жалбоподателят по същество счита, че ако при приемането на решение „Sernam 2“ е искала прекратяването на Sernam, Комисията е трябвало да предвиди друга сделка, а не продажбата на активите му en bloc, с която продажба всъщност продължаването на дейността на Sernam било неразривно свързано, както от правна, така и от икономическа гледна точка. След това вече Комисията не можела да прави забележка, че съществувала известна форма на приемственост на икономическата дейност между Sernam и Financière Sernam.

213    В самото начало следва да се припомни, че ако целят да се оспори редакцията и релевантността на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, тези доводи на жалбоподателя трябва да бъдат отхвърлени, тъй като решение „Sernam 2“ не е обжалвано и е станало окончателно. Поради това не е възможно да се разгледа законосъобразността му в рамките на настоящата жалба. Твърденията за грешка в редакцията на решение „Sernam 2“ следователно са недопустими.

214    Доколкото тези доводи целят да докажат, че решение „Sernam 2“ разрешава на жалбоподателя да структурира сделката по продажба на активите en bloc, както е направил това, с мотива че прехвърлянето на активи en bloc в действителност е неразривно свързано с продължаването на дейността, следва да се посочи, че те пряко противоречат на предходните доводи на жалбоподателя, съгласно които икономическата дейност на Sernam е била прекратена със сделката.

215    На първо място, жалбоподателят изтъква, че от точки 68—70 от решение SMI, точка 52 по-горе (EU:C:2004:238), и от точка 73 от решение CDA, точка 52 по-горе (EU:T:2005:364), е видно, че прехвърлянето на активи en bloc в действителност е неразривно свързано с продължаването на дейността, както от правна, така и от икономическа гледна точка, за разлика от понятието за прехвърляне на активите поотделно, което от своя страна налагало прехвърляне на цялата дейност или на част от нея.

216    Първо, следва да се установи, че този довод е неотносим, тъй като от анализа на третата част е видно, че в действителност е било прехвърлено цялото имущество на Sernam, а не само активите му.

217    Второ, посочените от жалбоподателя точки се отнасят до доводите, изтъкнати от Комисията пред юрисдикциите на Съюза по конкретни дела, а не до обща преценка на тези юрисдикции относно понятието за продажба на активите en bloc. Обжалваното решение обаче трябва да бъде анализирано с оглед на Договора и на решение „Sernam 2“, а не с оглед на доводите, развити от Комисията в спорове по други дела.

218    В това отношение в точка 122 по-горе вече бе установено, че не съществува противопоставяне между „продажбата на активите en bloc“ и „продажбата на активите поотделно“ в решение „Sernam 2“ и че въпросното решение е достатъчно ясно по това, че пасивите не е трябвало да бъдат продавани, в случай че бъде следван сценарият за продажбата на активите en bloc. Освен това съгласно съображение 217 от решение „Sernam 2“ in fine купувачът на активите на Sernam en bloc de facto би могъл да продължи дейността си с активите на Sernam. Макар това да изглежда като продължаване на икономическата дейност на предприятието — получател на помощите за преструктуриране, обявени в решение „Sernam 2“ за съвместими, следва да се отбележи, че би трябвало да става въпрос за дейността на субект, съвсем различен от Sernam, а именно за купувач, който да включи активите на Sernam в собствената си търговска стратегия, без което пазарните дялове на получателя не биха могли да се считат за „освободени“.

219    Трето, видно от точките, на които се позовава жалбоподателят (решения SMI, т. 52 по-горе, EU:C:2004:238, т. 68—70 и CDA, т. 52 по-горе, EU:T:2005:364, т. 73) и които се отнасят до заобикалянето на задължението за възстановяване на държавни помощи, Комисията подчертава — че „[п]ри все това биха възникнали сериозни проблеми, в случай че активите бъдат продадени „en bloc“ по такъв начин, че да позволят на купувача да продължи дейността на дружеството получател, [и че в] тази хипотеза продължаването на субсидираната дейност би могло да доведе до трайно нарушение на конкуренцията, така че би било необходимо да се прояви особена бдителност, за да се избегне прехвърлянето на имуществото на дружеството получател да позволи заобикаляне на задължението за възстановяване, като „скрива настрана“ въпросните активи“ — като обаче припомня, че в този случай „заобикалянето се изключва само когато прехвърлянето „en bloc“ на имуществото на получателя, освен че е извършено на пазарна цена, се осъществява в рамките на безусловна и открита за всичките му конкуренти процедура [и че така], единствено в този случай купувачите не са задължени да възстановят помощите“ (решения SMI, т. 52 по-горе, EU:C:2004:238, т. 70, и CDA, т. 52 по-горе, EU:T:2005:364, т. 73).

220    Впрочем член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ предвижда именно пазарна цена посредством прозрачна и открита процедура. От анализа на петата част е видно обаче, че това изискване в случая също не е било спазено.

221    На второ място, жалбоподателят счита, че ако целта ѝ е била да прекрати дейността на Sernam, Комисията е трябвало да уточни, че е искала прехвърляне само на материалните активи, без търговското предприятие, което позволява приемствеността на икономическата дейност.

222    Първо, налага се изводът, от една страна, че в съображение 217 от решение „Sernam 2“ не се прави никакво разграничаване между материални и нематериални активи, и от друга страна, че в обжалваното решение жалбоподателят е упрекнат за присъединяването не на нематериалните активи, сред които е и търговското предприятие, а на пасивите.

223    Второ, ако с изтъкнатия в точка 221 по-горе довод жалбоподателят намеква за отрицателна разлика при придобиването или за „badwill“ с оглед на отрицателната стойност на търговското предприятие, от точки 139 и 140 от становището на френските органи относно решението за започване на процедурата е видно, че „badwill“ се определя като разликата, която може да съществува между покупната цена, платена в брой или в ценни книжа, и стойността на активите и придобитите изискуеми пасиви, взети поотделно. Френските органи обръщат внимание на факта, че стойността на „badwill“ не е определена самостоятелно, че всъщност е само отразена счетоводно последица от отрицателната пазарна стойност в размер на нетната сума от 57 милиона евро, произтичаща от тръжната процедура, и че е станала ясна a posteriori с оглед на цената, дадена от пазара за „активите“ на Sernam, като самата тази цена е определена чрез единствената получена твърда оферта. Отново според френските органи „badwill“ „следователно представлява отражението на предвижданията от страна на купувача на предстоящите загуби и разходите за преструктуриране, което впрочем се уточнява в доклада на [банката X], където се посочва, че два ключови елемента за правилното определяне на размера на офертата за изкупуване са нуждата от ликвидност на дружеството, за да финансира плана си за оздравяване, и необходимото рекапитализиране с оглед на загубите, изчислени за периода [от] 2005 г. до 2008 г. (стр. 47 от доклада)“.

224    Следователно от преписката е видно, че с това, което нарича „търговското предприятие“, жалбоподателят не прави намек за нематериален актив, а че то всъщност отразява счетоводно нуждите от рекапитализация от ръководния екип, дължащи се в голяма степен на факта, че е прехвърлено цялото имущество на губещо пари предприятие, в което са включени и неговите пасиви.

225    На трето място, жалбоподателят счита, че всъщност Комисията е искала активите на Sernam да бъдат прехвърлени en bloc на купувач само от промишления сектор, но че не е посочила това изрично в решение „Sernam 2“.

226    При все това от обжалваното решение не е видно, че причината за констатирането на неспазването на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е фактът, че купувачът не е от промишления сектор, тъй като тази констатация произтича главно от това, че е било прехвърлено цялото имущество на Sernam, без обаче да бъдат спазени условията по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, сред които е по-специално и това за оттегляне от сектора със свръхкапацитет.

227    Следователно второто оплакване също трябва да бъде отхвърлено.

228    С оглед на гореизложеното шестата част от четвъртото основание трябва да бъде отхвърлена.

 Изводи по четвъртото основание

229    Жалбоподателят счита, че и само една грешка в аргументацията на Комисията относно нарушението на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ може да доведе до отмяната на обжалваното решение.

230    От съдебната практика е видно, че ако определени мотиви на решението могат сами по себе си да го обосноват в достатъчна степен, пороците, от които биха могли да бъдат засегнати други мотиви на акта, във всеки случай не оказват влияние върху неговата разпоредителна част. Освен това, щом като разпоредителната част на дадено решение на Комисията почива на няколко основни положения на аргументация, всяко от които само по себе си е достатъчно, за да я обоснове, този акт следва да се отмени по принцип само ако всяко от тези основни положения е опорочено от незаконосъобразност. В този случай грешка или друга незаконосъобразност, която засяга само едно от основните положения на аргументацията, не е достатъчна да обоснове отмяната на спорното решение, след като тази грешка не може да има решаващо значение за разпоредителната част, приета от институцията — автор на това решение (вж. решение от 20 октомври 2011 г., Eridania Sadam/Комисия, T‑579/08, EU:T:2011:608, т. 56 и 57 и цитираната съдебна практика).

231    В случая следва да се отбележи, че за разлика от твърдяното от жалбоподателя, тъй като констатацията за неспазването на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ и следователно за несъвместимостта на държавните помощи в размер на 503 милиона евро е направена в обжалваното решение въз основа на няколко съображения, всяко от които само по себе си е достатъчно, за да обоснове разпоредителната част, следва да се установи, че фактът, че едно от тези съображения е погрешно, а именно в случая това относно квалифицирането на продажбата, както е посочено в точка 108 по-горе, не е достатъчен сам по себе си за отмяната на обжалваното решение по отношение на констатацията за неправомерното прилагане на държавната помощ в размер на 503 милиона евро, одобрено при определени условия от Комисията в решение „Sernam 2“.

232    Поради това четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

2.     По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че задължението за възстановяване на държавната помощ от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, е прехвърлено на Financière Sernam и на неговите дъщерни дружества

233    Жалбоподателят по същество изтъква, че съгласно постоянната съдебна практика вписването на държавната помощ от 41 милиона евро, обявена от решение „Sernam 2“ за несъвместима, в ликвидационния пасив на Sernam е достатъчно да осигури премахването на произтичащото от нея нарушение на конкуренцията и в това отношение той оспорва, че задължението за възстановяване на помощта е било прехвърлено на Financière Sernam и неговите дъщерни дружества. На първо място, жалбоподателят поддържа, че никой от критериите за икономическа приемственост по смисъла на решение „Seleco“, точка 52 по-горе (EU:C:2003:252), не е изпълнен в случая, за разлика от твърдяното от Комисията в съображения 144—148 от обжалваното решение. На второ място, той изтъква, че вписването на 41 милиона евро в ликвидационния пасив на Sernam е в съответствие с член 4 от решение „Sernam 2“.

234    Най-напред, както Съдът многократно приема, вписването в списъка на вземанията на задължението за възстановяване на разглежданите помощи позволява то да бъде изпълнено единствено ако, в случай че държавните органи не биха могли да си възстановят пълния размер на помощите, производството по обявяване в несъстоятелност доведе до ликвидация на предприятието — получател на неправомерно отпуснатите помощи, т.е. до окончателно прекратяване на неговата дейност. Важно е да се припомни в това отношение, че възстановяването на обявените за несъвместими с вътрешния пазар помощи има за цел да се предотврати нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което се е възползвал получателят на тези помощи на пазара в сравнение със своите конкуренти, и по този начин да се възстанови положението, съществуващо преди предоставянето на посочените помощи. След като обаче предприятието — получател на неправомерно отпуснатите помощи, е обявено в несъстоятелност и е създадено дружество с цел то да продължи част от дейността на обявеното в несъстоятелност предприятие, продължаването на тази дейност без цялостно възстановяване на съответните помощи може да доведе до продължаване на нарушението на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което това дружество се е ползвало на пазара в сравнение с неговите конкуренти. Така например такова новосъздадено дружество може, ако продължава да се ползва от предимството, да бъде задължено да възстанови разглежданите помощи. Такъв е по-конкретно случаят, при който се установи, че това дружество продължава реално да разполага с конкурентното предимство, свързано с ползването на помощите, по-специално когато то придобива активи на предприятието в ликвидация, без да заплаща в замяна на това цена, съответстваща на пазарните условия, или когато създаването на такова дружество има за последица заобикаляне на задължението за възстановяване на посочените помощи. Това се отнася по-конкретно за случаите, в които плащането на цена, съответстваща на пазарните условия, не би било достатъчно, за да компенсира конкурентното предимство, свързано с ползването на неправомерно отпуснатите помощи. В подобен случай вписването на вземането, произтичащо от обявените за неправомерни и за несъвместими с вътрешния пазар помощи, в списъка на вземанията, не е достатъчно само по себе си, за да отстрани така възникналото нарушение на конкуренцията (вж. решения от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, Сб., EU:C:2012:781, т. 104—107 и цитираната съдебна практика и от 24 януари 2013 г., Комисия/Испания, C‑529/09, Сб., EU:C:2013:31, т. 107 и 109 и цитираната съдебна практика).

235    Съгласно съдебната практика в областта на продажбата на активи, за да се направи преценка дали задължението за възстановяване на изплатената на дадено дружество в затруднено положение помощ може да се разпростре върху ново дружество, на което посоченото предходно дружество е прехвърлило определени активи, когато прехвърлянето позволява да се констатира икономическа приемственост между двете дружества, под внимание могат да се вземат следните обстоятелства: предметът на прехвърлянето (активи и пасиви, запазване на работната сила, групи активи), цената на прехвърлянето, идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, моментът на извършване на прехвърлянето (след началото на проучването, откриването на процедурата или окончателното решение) или пък икономическата логика на сделката (вж. в този смисъл решения „Seleco“, т. 52 по-горе, EU:C:2003:252, т. 78; от 13 септември 2010 г., Гърция и др./Комисия, T‑415/05, T‑416/05 и T‑423/05, Сб., EU:T:2010:386, т. 135 и от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, Сб., EU:T:2012:164, т. 155). При все това Комисията не е задължена да вземе предвид всички посочени обстоятелства (вж. в този смисъл решение Ryanair/Комисия, посочено по-горе, EU:T:2012:164, т. 156).

236    Следва да се посочи, че страните не оспорват тази схема на анализ на икономическата приемственост, а прилагането ѝ от Комисията по отношение на настоящия случай.

 По първото оплакване, изведено от това, че нито един от критериите за икономическа приемственост не е изпълнен в случая

237    Жалбоподателят изтъква, че нито един от критериите за икономическа приемственост по смисъла на решение „Seleco“, точка 52 по-горе (EU:C:2003:252), а именно, предметът на прехвърлянето, цената на прехвърлянето, идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, моментът на извършване на прехвърлянето или пък икономическата логика на сделката, не е изпълнен в настоящия случай, противно на анализа на Комисията, направен в съображения 144—148 от обжалваното решение.

238    Съображение 144 от обжалваното решение гласи следното:

„По отношение първо на прехвърлянето на всички активи и пасиви, с изключение на три финансови пасива […] от [Sernam на Sernam Xpress], Комисията счита, че това прехвърляне [обхваща цялото имущество] на предприятието (вж. раздел 3.2.3.). Така че има икономическа приемственост между [Sernam] и [Sernam Xpress] […] Освен това прехвърлянето е извършено в рамките на групата. [То е осъществено с]лед окончателно решение на Комисията, с което се нарежда възстановяването на помощта[,] и [неговата] единствена икономическа логика е да се позволи продължаването на дейностите [на Sernam], без да се спазват условията, наложени с член 3 от [решение Sernam 2]. Всички критерии, за да се покаже икономическата приемственост по смисъла на решението и делото Seleco, са налице“.

 По предмета на прехвърлянето

239    Жалбоподателят изтъква, че не цялото имущество на Sernam е било продадено на Financière Sernam.

240    При все това от анализа на третата част от четвъртото основание, и по-специално от точки 134—137 по-горе е видно, че в съображение 144 от обжалваното решение Комисията правилно е счела, че цялото имущество на предприятието е било прехвърлено в нарушение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

 По идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител

241    Жалбоподателят изтъква, че прехвърлянето на всички активи и пасиви на Sernam не е извършено в рамките на група, противно на твърдяното от Комисията в точка 144 от обжалваното решение, доколкото акционерите на Financière Sernam и акционерът на Sernam са различни лица — акционери на Financière Sernam са членовете на бившия ръководен екип на Sernam, докато акционер на Sernam е самият жалбоподател. В това отношение жалбоподателят подчертава, че в крайна сметка именно Financière Sernam е собственик и експлоатира предоставените на Sernam Xpress активи на Sernam. При тези условия той счита, че критерият, свързан с идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител, по смисъла на решение „Seleco“, точка 52 по-горе, не е изпълнен.

242    Този довод следва да бъде отхвърлен, доколкото на този етап от аргументацията на Комисията въпросът е да се прецени икономическата приемственост между Sernam и Sernam Xpress. Всъщност едва след като установява икономическа приемственост между Sernam и Sernam Xpress (в съображения 144—148 от обжалваното решение), Комисията прави извода, в съображение 150 от обжалваното решение, че ползването на несъвместимата помощ в крайна сметка е било прехвърлено на Financière Sernam поради сливането му със Sernam Xpress.

243    Следователно в съображение 144 от обжалваното решение Комисията правилно припомня, че вноската на Sernam в Sernam Xpress е било извършен в рамките на групата на жалбоподателя.

 По момента на прехвърлянето

244    По отношение на момента на прехвърлянето на активите en bloc жалбоподателят изтъква, че в решения „Seleco“, точка 52 по-горе (EU:C:2003:252), SMI, точка 52 по-горе (EU:C:2004:238), и CDA, точка 52 по-горе (EU:T:2005:364), твърдените от Комисията сделки за „заобикаляне“ са били извършени или по време на официалната процедура по разследване, или в момент, в който компетентните национални органи са очаквали Комисията да открие процедура по разследване. В настоящия случай обаче прехвърлянето на активите на Sernam en bloc било извършено след приемането на решение „Sernam 2“, в наложения с член 3, параграф 2 от същото срок и съгласно предвидените с тази разпоредба условия и ред, което изключвало то да е било направено с цел да се избегне възстановяването на помощта.

245    Видно от съображение 144 от обжалваното решение, Комисията твърди, че прехвърлянето на всички активи и пасиви е извършено след окончателното решение „Sernam 2“, член 2 от което — следва да се припомни — налага възстановяването на помощта от 41 милиона евро.

246    Трябва да се установи, че моментът на изпълнението на решение, предвиждащо възможността за продажба на активи en bloc на ползвателя на помощта, както и задължение за възстановяване на незаконосъобразна и несъвместима помощ, изглежда най-малкото също толкова подходящ за заобикалянето на задължението за възстановяване, колкото и фазата на официалната процедура по разследване. Всъщност, докато официалната процедура по разследване по член 108, параграф 2 ДФЕС започва при съмнения относно съществуването и съвместимостта на държавна помощ, то приемането на решение, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ, разсейва всяко съмнение в това отношение.

247    Освен това от анализа на първата, третата, четвъртата и петата част от четвъртото основание е видно, че сделката е извършена, без да са спазени нито срокът (вж. точки 84—93 по-горе), нито условията и редът (вж. точки 110—187 по-горе), предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

 По икономическата логика на сделката

248    Що се отнася до икономическата логика на сделката, първо, жалбоподателят, подпомаган от Френската република, изтъква, че е бил задължен да се оттегли от губещо предприятие при спазване на определените в решение „Sernam 2“ изисквания.

249    Второ, жалбоподателят подчертава, че използването на „фиктивното“ дружество Sernam Xpress не било поради наличие на воля за заобикаляне на задължението за възстановяване на помощите, а е имало за цел единствено да позволи придобиването на активите на Sernam en bloc от Financière Sernam, като се има предвид необходимостта да се гарантира, в съответствие с решение „Sernam 2“, че купувачът на активите не е обвързан по никакъв начин с жалбоподателя. В това отношение той се позовава на анализ на френското право, изготвен от професор по френско право, за да докаже, че вноската, наречена „частични активи“, е единствената сделка, позволяваща да се присъединят пасивите за експлоатация към активите, без да трябва да се иска личното съгласие на кредиторите (за да се постигнат правните последици на универсално прехвърляне на имуществото с тази сделка). Изискването за независимост на купувача по отношение на жалбоподателя обаче забранявало частична вноска на активи директно във Financière Sernam, без което жалбоподателят щял да стане, чрез плащане на вноската си (плащане под формата на ценни книжа), акционер във Financière Sernam. Това обяснявало защо трябвало първо да се направи частичната вноска на активи в Sernam Xpress, след което да се прехвърлят дяловете на последното във Financière Sernam.

250    В съображения 144 и 147 от обжалваното решение Комисията приема, че единствената икономическа логика е да се позволи продължаване на дейността на Sernam, без да се спазват условията, наложени с член 3 от решение „Sernam 2“.

251    Първо, в точка 247 по-горе вече бе установено, че видно от анализа на първата, третата, четвъртата и петата част от четвъртото основание, условията по член 3 от решение „Sernam 2“ не са били спазени. Освен това от анализа на шестата част от четвъртото основание (вж. по-специално точки 189—211 по-горе) е видно, че тъй като икономическата дейност на Sernam не е била прекратена, целта на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е била изпълнена.

252    Второ, от точки 127—129 по-горе е видно, че жалбоподателят не може да изтъква ограничения по силата на националното право, за да обоснове заобикалянето на поставените с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ условия. Следва по-специално да се отбележи, че доводите му в точка 249 по-горе се основават на твърдяната необходимост от присъединяването на пасивите към активите на Sernam. От точки 113—119 по-горе обаче е видно, че пасивите не е трябвало да бъдат присъединени към продажбата на активите en bloc по смисъла на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“.

 По цената на прехвърлянето

253    Що се отнася до цената на прехвърлянето, първо, жалбоподателят, подпомаган от Френската република, изтъква, че отрицателната цена, платена за активите на Sernam en bloc от Financière Sernam, е била пазарна цена, резултат от прозрачна и открита тръжна процедура, противно на твърдяното от Комисията в съображения 145 и 146 от обжалваното решение. Поради същите мотиви жалбоподателят счита, че позоваването в съображение 145 от обжалваното решение на договорно равновесие между него и Financière Sernam не е релевантно. Жалбоподателят и Френската република считат, че поради това не може да бъде наложено никакво възстановяване нито на получателя на въпросните активи, тоест Sernam Xpress, нито на купувача им, в случая Financière Sernam, и изтъкват, че възстановяването трябва да се изиска от продавача, тоест от Sernam.

254    Съображение 145 от обжалваното решение гласи следното:

„Комисията отбелязва, че впрочем прехвърлянето към [Sernam Xpress] не съответства на пазарните условия. Прехвърлянето към [Sernam Xpress] се е извършило при отрицателна цена и не е в резултат на прозрачна и открита процедура (вж. раздел 3.2.5. [от обжалваното решение]). Към отрицателната цена от 57 милиона евро, която е замислена като оперативна помощ, позволяваща да се покрият загубите на [Sernam Xpress] за 2005 г. и 2008 г., се добавя [отказът от вземания] на [жалбоподателя] към [Sernam] за сумата от 38,5 милиона евро (вж. съображение 27 [от обжалваното решение]) […] С [вливане на капитал] от 57 милиона евро [жалбоподателят] е позволил[…] на [Sernam Xpress], поне за периода 2005—2008 г., да изплати тези [вземания] в тяхната цялост. Ако, в замяна, [жалбоподателят] е продал[…] само активите на положителна цена, задълженията на [Sernam] по отношение на трети страни са били платени само в размер на приходите от продажбата. Това е допълнителен признак, че договорното равновесие между [жалбоподателя] и [Financière Sernam] не съответства на пазарните условия“.

255    Доводът, че платената отрицателна цена в случая е била пазарна цена, произтичаща от прозрачна и открита тръжна процедура, трябва да бъде отхвърлен, доколкото от анализа на петата част от четвъртото основание е видно, че офертата на ръководния екип не може да се разглежда като произтичаща от прозрачна и открита процедура. Критиката, поради същите мотиви, на позоваването на договорното равновесие между жалбоподателя и Financière Sernam следователно също трябва да бъде отхвърлена.

256    От точка 207 по-горе също е видно, че размерът на офертата за изкупуване на ръководния екип е бил определен, за да финансира нов план за оздравяване на Sernam, както и необходимото рекапитализиране за справяне със загубите, прогнозирани за бъдещия период от 2005 г. до 2008 г. Следователно също така правилно в съображение 145 от обжалваното решение Комисията е подчертала, че отрицателната цена от 57 милиона евро е била замислена като оперативна помощ, позволяваща да се покрият загубите на Sernam Xpress за периода от 2005 г. до 2008 г., към която се добавя отказът от вземания на жалбоподателя към Sernam за сумата от 38,5 милиона евро.

257    Второ, в няколко части и основания от жалбата си жалбоподателят изтъква факта, че отрицателната цена, възлизаща на нетната сума от 57 милиона евро, била потвърдена от множество независими експертизи и в това отношение се позовава на доклада от 21 юли 2005 г., изготвен от одитния отдел на банката X, неговата банка съветник, организирала тръжната процедура, на доклада на одиторско дружество (наричано по-нататък „одиторското дружество Y“) от 3 юни 2005 г. (актуализиран през 2008 г.), поръчани от него, на доклада от 18 юли 2005 г. на друга банка, банката Z, поръчан от Комисията по участия и трансфери, както и на одобрение 2005‑AC 2 на Комисията по участия и трансфери от 22 юли 2005 г., в което с оглед на съгласуването на експертизите се прави изводът, че проектът за прехвърляне изглежда е „решението, което, осигурявайки не неразумни шансове за успех на новото Sernam, струва най-евтино на жалбоподателя“.

258    В това отношение следва да се припомни, че продажбата на активите en bloc в съответствие с член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е трябвало да бъде извършена на пазарна цена „посредством прозрачна и открита процедура“. Освен това в член 4 от решение „Sernam 2“ се уточнява, че „[в]сяка пълна или частична продажба на Sernam се извършва на пазарна цена и въз основа на открита за всички конкуренти и прозрачна процедура“ [неофициален превод]. Следователно в решение „Sernam 2“ Комисията е изискала пазарната цена да е резултат от прозрачна и открита тръжна процедура, което в случая не е било спазено (вж. т. 160—187 по-горе).

259    При всички положения в два от въпросните доклади — доклада на одиторското дружество Y и доклада на банката Z, се засяга единствено въпросът за прилагането на критерия за частния инвеститор, тоест за сравняването между разходите за предвижданото прехвърляне и разходите за евентуална ликвидация на Sernam, поради което те не са релевантни с оглед на това дали цената, платена за активите и пасивите на Sernam, е била пазарна. Освен това откъсът от становището на Комисията по участия и трансфери, на който е направено позоваване, се отнася до сравнението между разходите за прехвърляне и тези за ликвидация на Sernam. Впрочем, що се отнася до заключенията на одитния отдел на банката X от 21 юли 2005 г., следва да се установи, че става въпрос за експертиза, направена след подаването на офертата на ръководния екип и въз основа на тази оферта (както и на бизнес плана за 2005—2008 г., изготвен от ръководния екип).

260    Поради това жалбоподателят неправилно твърди, че предоставените експертизи потвърждават, че цената за прехвърлянето е била пазарна.

261    Трето, жалбоподателят упреква Комисията, че в последните две изречения от точка 145 от обжалваното решение е установила, че ако бил продал само активите на положителна цена, задълженията на Sernam по отношение на трети страни са щели да бъдат платени само в размер до приходите от продажбата. Жалбоподателят изтъква, че тъй като съгласно националното право продажбата на активите en bloc изисквало прехвърляне не само на задълженията, но и на правоотношенията с работниците и служителите по силата на член L 1224‑1 от Трудовия кодекс, никой купувач не бил в състояние да предложи положителна цена за придобиването на тези активи en bloc.

262    Доводът на жалбоподателя срещу последните две изречения от съображение 145 от обжалваното решение трябва да бъде отхвърлен като неотносим. Всъщност критикуваното от жалбоподателя твърдение било добавено от Комисията за изчерпателност към останалите констатации, съдържащи се в началото на същото съображение, като „допълнително доказателство“, че договорното равновесие между жалбоподателя и Financière Sernam не съответства на пазарните условия. Доколкото е установено, че в началото на съображение 145 от обжалваното решение Комисията правилно е приела, че отрицателната цена на прехвърлянето към Sernam Xpress не е в резултат на прозрачна и открита процедура, доводите срещу последните две изречения от това съображение не могат да послужат като основание за отмяната на обжалваното решение.

263    Четвърто, жалбоподателят упреква Комисията, че в съображение 146 от обжалваното решение е установила, че отрицателната цена от 57 милиона евро е по-висока от най-добрата оферта, получена по време на безрезултатната тръжна процедура, а именно от отрицателната цена от 56,4 милиона евро (оферта от втория кръг на кандидат № 5), и в това отношение изтъква, че въпросната оферта от втория кръг не е била обвързваща, поради което не трябва да се взема предвид.

264    От точка 167 по-горе е видно, че в съображение 146 от обжалваното решение Комисията правилно е потвърдила, че отрицателната оферта от 57 милиона евро е по-висока от отрицателната оферта от втория кръг от 56,4 милиона евро, подадена от водения от кандидат № 5 консорциум. В това отношение доводите на жалбоподателя — че заявеният от образувания с кандидат № 5 консорциум интерес не трябва да служи като база за сравнение, тъй като офертата му, за разлика от офертата на ръководния екип, е необвързваща — са неотносими, доколкото от анализа на петата част от четвъртото основание е видно, че офертата на ръководния екип също не може да бъде взета предвид, тъй като не е резултат от прозрачна и открита тръжна процедура.

265    От гореизложеното (вж. т. 237—264 по-горе) е видно, че в съображение 148 от обжалваното решение Комисията правилно е стигнала до извода, че в резултат на прехвърлянето на дейността на Sernam към Sernam Xpress последното е продължило реално да се ползва с конкурентното предимство, свързано с получените помощи, тъй като между двете дружества е имало икономическа приемственост.

266    Освен това Френската република изтъква съдебната практика в областта на продажбата на акции, съгласно която, когато предприятието, получило държавна помощ, е придобито на пазарна цена, тоест на най-високата цена, която частен инвеститор е готов да заплати за това дружество при нормални условия на конкуренция, в положението, в което то се намира — по-специално след получаването на държавни помощи — елементът на помощ се счита за оценен на пазарната цена и включен в покупната цена. При такива условия не може да се смята, че купувачът е ползвал предимство по отношение на останалите оператори на пазара. Когато обаче дружество — получател на помощ, бъде продадено на пазарната цена, продажната цена по принцип отразява последиците от вече отпуснатата помощ и изгодата от помощта остава у продавача на това дружество. В този случай възстановяването на предишното положение трябва да бъде осигурено на първо място чрез възстановяване на помощта от купувача (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2001 г., Banks, C‑390/98, Rec, EU:C:2001:456, т. 77 и 78). Френската република счита, че налагането на възстановяване от продаденото предприятие, тоест от Sernam Xpress, на незаконосъобразната и несъвместима помощ би довело в крайна сметка до наказване на купувача на това предприятие, тоест на Financière Sernam, който чрез заплащането на предприятието на пазарна цена вече е платил незаконосъобразната и несъвместима помощ. Според Френската република това означава да се плати два пъти въпросната незаконосъобразна и несъвместима помощ на купувача на акциите на продаваното дружество.

267    При все това, от една страна, както е видно от съображения 138 и 149 и от бележка под линия 32 от обжалваното решение, в съдебната практика се прави разграничение между купувача на акциите и този на дружеството — получател на незаконосъобразна помощ, чиито акции са продадени. Всъщност от постоянната съдебна практика е видно, че продажбата на акции на дружество — получател на незаконосъобразна помощ, от акционер на трета страна не оказва влияние върху задължението за възстановяване (вж. в този смисъл решение „Seleco“, т. 52 по-горе, EU:C:2003:252, т. 83) и че ако предприятието, на което държавните помощи са били отпуснати, запазва статута си на юридическо лице и продължава да извършва дейностите, субсидирани с държавните помощи, обичайно това е предприятието, което запазва конкурентното предимство, свързано с посочените помощи, и то е длъжно да възстанови сума, равна на тази на помощите. Следователно не може да се иска от купувача да възстанови такива помощи (вж. в този смисъл решение SMI, т. 52 по-горе, EU:C:2004:238, т. 81).

268    Ето защо в съображение 149 от обжалваното решение Комисията правилно е заключила от посочената съдебна практика, че продажбата на дружествените дялове на Sernam Xpress на Financière Sernam не е довела до освобождаване на Sernam Xpress от задължението за възстановяване на помощта от 41 милиона евро.

269    Критиките на Френската република и на жалбоподателя, че по този начин би се стигнало до плащане на купувача на акциите два пъти цената на незаконосъобразна и несъвместима помощ, трябва да бъдат отхвърлени. Всъщност, както подчертава Комисията, разграничаването между купувача на акциите и този на продаденото дружество може да има практически последици, тъй като в този случай купувачът на акциите — освен ако не са налице особени обстоятелства — не се явява длъжник на предоставената на закупеното предприятие помощ, при положение че го притежава под формата на дружество с ограничена отговорност.

270    От друга страна, противно на твърденията на Френската република, изложени в доводите ѝ, на Financière Sernam е прехвърлено задължението за възстановяване на незаконосъобразната и несъвместима помощ от 41 милиона евро не в качеството му на купувач на дружествените дялове на Sernam Xpress, а в качеството му на негов правоприемник след сливането от 30 юни 2011 г. и прехвърлянето с тази сделка на цялото му имущество (вж. съображение 150 от обжалваното решение). Тъй като Комисията надлежно е доказала икономическата приемственост между Sernam и Sernam Xpress (вж. т. 237—265 по-горе) и жалбоподателят не е оспорил сливането между Sernam Xpress и Financière Sernam, изложеният довод трябва да бъде приет.

271    Накрая, Френската република изтъква, че критерият за частния инвеститор в случая бил изпълнен, тъй като, както посочва в писмата си от 8 октомври 2008 г. и от 5 май 2009 г., разходите за продажбата на активите на Sernam en bloc на Financière Sernam били по-ниски от разходите, които жалбоподателят щял да понесе в случай на съдебна ликвидация на Sernam.

272    Трябва обаче да се посочи, че тези доводи на Френската република относно критерия за частния инвеститор нямат връзка със задължението за възстановяване на 41 милиона евро, а засягат квалифицирането на т.нар. в обжалваното решение „нови“ помощи с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС. Тези доводи следователно са неотносими в рамките на настоящото основание.

273    Следователно в съответствие с припомнената в решение Комисия/Испания, точка 234 по-горе (EU:C:2012:781) съдебна практика Комисията правилно е счела, че в случая самото вписване на обявената за незаконосъобразна и несъвместима в решение „Sernam 2“ помощ в ликвидационния пасив не е било достатъчно да се отстрани нарушението на конкуренцията, причинено от въпросната помощ.

274    Поради това първото оплакване на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от факта, че вписването на сумата от 41 милиона евро в ликвидационния пасив на Sernam е било в съответствие с член 4 от решение „Sernam 2“

275    Жалбоподателят изтъква, че вписването в ликвидационния пасив на Sernam на сумата на помощта, обявена с решение „Sernam 2“ за незаконосъобразна и несъвместима, е в съответствие с член 4 от решение „Sernam 2“, който предвижда, че в случай на частична или пълна продажба на Sernam на пазарна цена и въз основа на открита за всички конкуренти и прозрачна процедура отговорността за възстановяването на помощта от 41 [милиона евро] е на „дружество [Sernam,] [в случай че то] продължи дейността си“. Жалбоподателят поддържа, че в член 4 от решение „Sernam 2“ никъде не се посочва прекъсване на икономическата дейност на Sernam, а само се прави разграничение между това дали дружеството Sernam продължава да съществува или не.

276    В съображение 135 от обжалваното решение Комисията потвърждава, че „[ч]лен 4 [от решение „Sernam 2“] разграничава дали е имало или не прекъсване на икономическата дейност на [Sernam] [и че в] случай на изчезване на тази дейност, липсва основание за възстановяване [на сумата на помощта] от тези, които са придобили активите на пазарна цена в рамките на прозрачна и открита процедура“.

277    Съгласно съдебната практика, припомнена в решение Комисия/Испания, точка 234 по-горе (EU:C:2012:781), помощта трябва да бъде възстановена от дружеството, което продължава икономическата дейност на предприятието, първоначално получило предимството, свързано с предоставянето на държавни помощи, и което следователно продължава реално да се ползва от предимството.

278    В контекста на възстановяването на държавни помощи загатването в член 4 от решение „Sernam 2“ за продължаване на дейността на Sernam може единствено да се отнася до икономическата му дейност.

279    Следователно жалбоподателят не е прав, когато твърди, че вписването в ликвидационния пасив на Sernam на 41 милиона евро е в съответствие с член 4 от решение „Sernam 2“, тъй като, видно от анализа на първото оплакване, Sernam е продължило да съществува икономически в рамките на Sernam Xpress, а след това в тези на Financière Sernam.

280    Поради това второто оплакване следва да бъде отхвърлено.

281    От това следва, че петото основание трябва да бъде изцяло отхвърлено.

3.     По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. относно прехвърлянето на активите на Sernam en bloc, представляват нови държавни помощи в полза на Sernam Xpress — Financière Sernam

282    Шестото основание по същество се разделя на две части. В рамките на първата част жалбоподателят упреква Комисията, че в съображения 154—158 от обжалваното решение приема за неприложим критерия за частния инвеститор в случай на продажба на отрицателна цена поради квалифицирането като държавна помощ на мерките от меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г., а именно на рекапитализирането на нетната сума от 57 милиона евро, отказа от вземания от 38,5 милиона евро и гаранциите (наричани по-нататък „спорните мерки“). В рамките на втората част жалбоподателят упреква Комисията, че в съображения 159—171 от обжалваното решение приела, че спорните мерки са предоставяли предимство на Sernam Xpress — Financière Sernam.

 По първата част, изведена от това, че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като обявила критерия за частния инвеститор за неприложим в случая

283    Жалбоподателят, подкрепян от Френската република, по същество счита, че критерият за частния инвеститор е приложим по отношение на спорните мерки, доколкото от съдебната практика е видно, че за да се определи дали приватизацията на предприятие при отрицателна цена на продажба включва елементи на държавна помощ, следва да се прецени дали при сходни обстоятелства би се наложило на частен инвеститор с мащаби, съпоставими с организациите с управленски функции в публичния сектор, да прави вноски в капитала от същия порядък при продажбата на това предприятие, или би избрал ликвидацията му (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2003 г., Германия/Комисия, C‑334/99, Rec, EU:C:2003:55, т. 133 и цитираната съдебна практика) (наричан по-нататък „критерият за частния инвеститор от вида „Gröditzer“).

284    Жалбоподателят и Френската република считат, че в случая не е предоставена никаква помощ в рамките на извършеното прехвърляне, тъй като общите разходи за него били по-ниски от тези, които можели да се предвидят при евентуална ликвидация на Sernam, като те доказали това с данните, които предоставили на Комисията по време на административната процедура.

285    Доводите на жалбоподателя, които Френската република също подкрепя, по същество са насочени срещу двата изтъкнати от Комисията в съображения 154 и 155 от обжалваното решение мотива за отпадане на приложимостта на критерия за частния инвеститор от вида „Gröditzer“, както е описан в точка 283 по-горе.

286    Първият мотив за неприлагане на критерия за частния инвеститор е изложен в съображение 154 от обжалваното решение. В него Комисията посочва, че при възстановяване на помощта не е уместно да се прилага принципът на частния инвеститор, тъй като тогава държавата действа според задълженията, които има съгласно правото на Съюза, а не като държава акционер.

287    Вторият мотив за неприлагане на критерия за частния инвеститор е изложен в съображение 155 от обжалваното решение. В него Комисията по същество приема, че в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ продажбата на активи е равнозначна на компенсаторна мярка по член 3, параграф 1 и че съгласно параграф 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране прехвърлянето на губеща дейност не може да се счита за такава. Комисията посочва, че отрицателната цена, одобрена между жалбоподателя и Financière Sernam, показва, че става дума за прехвърлянето на губеща дейност, което не може да бъде равнозначно на компенсаторна мярка. От това тя заключава, че в случая отрицателната цена съответства на оперативна помощ за предприятието, която по своето естество е неспособна да намали нарушаването на конкуренцията.

288    От съображение 155 от обжалваното решение е видно, че Комисията не прилага критерия за частния инвеститор, като се позовава на особения контекст в случая, свързан с неправилното изпълнение от жалбоподателя на компенсаторна мярка, обуславяща съвместимостта на помощта за преструктуриране от 503 милиона евро. Общият съд счита, че най-напред следва да се разгледат доводите на жалбоподателя, свързани с този втори мотив за неприлагане на критерия за частния инвеститор.

289    По отношение на втория мотив за неприлагане на критерия за частния инвеститор в съображение 155 от обжалваното решение жалбоподателят по същество изтъква две оплаквания. Той счита, на първо място, че продажбата на активите en bloc не представлява алтернатива на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, и на второ място, че изпълнението на компенсаторна мярка, обуславяща съвместимостта на помощ, не представлява пречка за приложимостта на критерия за частния инвеститор, доколкото никога държавата в качеството си на носител на публичната власт не е задължавана да изпълнява компенсаторна мярка.

290    Съгласно практиката на Съда понятието за държавна помощ, както е определено в Договора, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (вж. решение от 22 декември 2008 г., British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сб., EU:C:2008:757, т. 111 и цитираната съдебна практика).

291    От съдебната практика следва, че съгласно принципа на равно третиране между публичните и частните предприятия предоставянето на капитали пряко или непряко от държавата на предприятие при обстоятелства, които съответстват на нормалните пазарни условия, не би могло да се квалифицира като държавна помощ (решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, Rec, EU:C:2002:294, т. 69 и цитираната съдебна практика). Тази преценка по отношение на публичните предприятия се извършва по принцип с прилагането на критерия за частния инвеститор (решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, Сб., EU:C:2012:318, т. 78 и цитираната съдебна практика).

292    Съдът е приел, че приложимостта на критерия за частния инвеститор зависи в крайна сметка от това дали съответната държава членка предоставя икономическо предимство на предприятие, на което тя е собственик, в качеството си на акционер, а не в качеството си на носител на публична власт (решения Комисия/EDF, т. 291 по-горе, EU:C:2012:318, т. 81 и от 3 април 2014 г., Комисия/Нидерландия и ING Groep, C‑224/12 P, Сб., EU:C:2014:213, т. 31). Всъщност намесите на държавата, които целят изпълнението на нейните задължения в качеството ѝ на носител на публична власт, не могат да бъдат сравнени с тези на частен инвеститор в условията на пазарна икономика (решение от 15 декември 2009 г., EDF/Комисия, T‑156/04, Сб., EU:T:2009:505, т. 228). По-конкретно, в това отношение могат да бъдат относими естеството и предметът на тази мярка, контекстът, в който тя се вписва, както и преследваната цел и правилата, уреждащи посочената мярка (вж. в този смисъл решение Комисия/EDF, посочено по-горе, EU:C:2012:318, т. 86).

 По първото оплакване, насочено срещу съображение 155 от обжалваното решение, изведено от това, че продажбата на активите en bloc не представлява алтернатива на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“

293    Жалбоподателят изтъква три довода в подкрепа на това оплакване.

294    Първо, жалбоподателят счита, че продажбата на всички активи на Sernam не може да се приеме като равнозначна на компенсаторна мярка по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, а именно като пренасочване към дейността „Train bloc express“ (наричана по-нататък „TBE“) и към оттегляне от пътнотранспортните дейности.

295    В това отношение следва да се отбележи, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ съответства на изпълнение на едно от двете алтернативни условия за съвместимост на помощта за преструктуриране, наложени в член 3 от решение „Sernam 2“, по силата на мерките за предотвратяване на нарушенията на конкуренцията, породени от помощта за преструктуриране, и с цел да предложат конкретни компенсаторни мерки на конкурентите. Това по-специално е видно от заглавието на точката, посветена на мотивирането на условията по член 3 от решение „Sernam 2“, а именно точка 6.3.7, озаглавена „Предотвратяване на нарушения на конкуренцията — конкретни компенсаторни мерки“, в която се съдържат съображения 200—217 от решение „Sernam 2“, вече споменати в точки 191 и 193 по-горе.

296    Член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е алтернатива, равнозначна на условията по параграф 1 от същия този член, тъй като те се прилагат „[б]ез да се накърняват разпоредбите на параграф 2“. Както е видно от точка 194 по-горе, съгласно съображение 217 от решение „Sernam 2“ освобождаването на пазарните дялове на Sernam в полза на независимия купувач чрез продажбата на активите на Sernam en bloc на пазарна цена посредством прозрачна и открита процедура има същата компенсаторна цел във връзка с нарушенията на конкуренцията, каквато и оттеглянето от пазара на пътния превоз, който е със свръхкапацитет. Всъщност при тази хипотеза изцяло е щяла да се преустанови субсидираната дейност на Sernam.

297    Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че в случая продажбата на всички активи на Sernam en bloc на един и същ купувач не може да се счита за равнозначно на мерки за пренасочване към дейността на TBE и за оттегляне от пътнотранспортните дейности.

298    Второ, жалбоподателят изтъква, че съгласно съображение 217 от решение „Sernam 2“ именно продължаването на дейността на Sernam под правната форма, предхождаща прехвърлянето, обосновава спазването на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“.

299    От точки 191 и 192 по-горе обаче е видно, че този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като именно запазването на икономическата дейност на получателя на помощта за преструктуриране на пазара обосновава спазването на посочените в член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“ условия, а не самият факт, че е запазена неговата правосубектност.

300    Трето, жалбоподателят счита, че ако разглеждала продажбата на активите на Sernam en bloc като равнозначна на компенсаторна мярка по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“, Комисията трябвало да уточни в решението, че е недопустимо прехвърляне на отрицателна цена, доколкото отлично била запозната с финансовото положение на Sernam и трябвало да предвиди такава възможност.

301    Този довод също трябва да бъде отхвърлен. Доколкото условието, свързано с продажбата на активите en bloc, е изключвало пасивите, възможността в случая да се получи отрицателна цена е била изключена по дефиниция, както това е видно от точки 154—158 по-горе.

302    Следователно първото оплакване, насочено срещу съображение 155 от обжалваното решение (вж. т. 287 по-горе), трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, насочено срещу съображение 155 от обжалваното решение, изведено от това, че изпълнението на компенсаторна мярка следва да бъде извършено от получателя на помощта или от държавата акционер, а не от държавата в качеството ѝ на носител на публична власт

303    Жалбоподателят изтъква, че при всички положения в случай на изпълнение на компенсаторна мярка, разпоредена с решение на Комисията, предприятието, което е получило помощта за преструктуриране, заплаща разходите за компенсаторната мярка, а не държавата в качеството ѝ на носител на публична власт.

304    Жалбоподателят и Френската република поддържат също, че когато публично предприятие реши да продаде някое от дъщерните си дружества, всичките си активи или част от тях в приложение на решение на Комисията, това публично предприятие, и евентуално — посредством него и държавата, действа в качеството си на акционер. Следователно предвид своето естество, предмет и цел спорните мерки представлявали инвестиция, сравнима с тази на частен инвеститор.

305    В случая се налага изводът, че за разлика от изтъкнатото от жалбоподателя и Френската република продажбата на активите на Sernam en bloc в приложение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не е решение, което частен инвеститор е принуден да вземе при „нормални“ пазарни условия с оглед на максимално увеличаване на печалбата или свеждане до минимум на загубите в съответствие с икономическата рационалност.

306    Всъщност логиката, на която почиват предвидените в член 3 от решение „Sernam 2“ компенсаторни мерки, е да се предотврати допускането на каквото и да е прекомерно нарушение на конкуренцията поради предоставянето на помощта за преструктуриране, обявена за условно съвместима в решение „Sernam 2“.

307    Тези компенсаторни мерки следователно са могли да принудят както получателя на помощта, така и акционера му да вземат неоптимално решение от гледна точка на чистата финансова рентабилност — нещо, което частен инвеститор в т.нар. „нормално“ пазарно положение не би предвидил.

308    Продажбата на активите на Sernam en bloc по силата на компенсаторните мерки в случая е предполагала да бъдат продадени имащи положителна стойност активи, които получателят не е трябвало непременно да бъде принуден да прехвърли с оглед на съображения, свързани с икономическата рационалност.

309    Поради това логиката на насрещните престации при продажбата на активите на Sernam en bloc, припомнена в съображение 155 от обжалваното решение, е различна от логиката на частен оператор, стремящ се да увеличи максимално печалбите си или, както е в случая, да сведе до минимум загубите си.

310    Освен това от анализа на третата, четвъртата и шестата част от четвъртото основание по-горе е видно, че съгласно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ не става въпрос за продажба на цялото губещо дружество, а само на активите с положителна икономическа стойност. В настоящия случай офертата на ръководния екип включва изисквания за рекапитализиране, за отказ от вземания, както и за гаранции от страна на купувача, тъй като е продадено цялото имущество на Sernam и съществува нужда от финансиране. Спорните мерки следователно са пряко следствие от нарушението на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, поради което нямат никаква връзка с прилагането на критерия за частния инвеститор.

311    Следователно второто оплакване срещу съображение 155 от обжалваното решение трябва да бъде отхвърлено.

312    При тези условия вече не следва да се разглеждат останалите доводи във връзка с първия изтъкнат от Комисията мотив с оглед обосноваване на неприложимостта на критерия за частния инвеститор, изведен от т.нар. контекст „за възстановяване“ на държавните помощи.

313    С оглед на гореизложеното първата част от шестото основание трябва да бъде отхвърлена.

 По втората част, с която се твърди, че никоя от спорните мерки не представлява предимство в полза на Sernam Xpress — Financière Sernam

314    Жалбоподателят по същество оспорва, че рекапитализирането и отказът от вземания са предоставили предимства на Sernam Xpress — Financière Sernam. По отношение на гаранциите той най-напред изтъква липса на мотиви, поради това че в обжалваното решение не се упоменава нищо по въпроса дали тези гаранции са изключение от нормалните условия за прехвърляне от страна на частен продавач. По-нататък, при условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че всяка гаранция е била дадена от частен продавач. Накрая, по същество той изтъква, че гаранциите не са предоставили предимства в полза на Sernam Xpress — Financière Sernam, тъй като размерът им е бил малък и не са били изпълнени.

315    Първо, жалбоподателят счита, че рекапитализирането на Sernam с цел прехвърляне на активите му en bloc не е предоставило никакво предимство на Financière Sernam или на което и да било предприятие, тъй като прехвърлянето е било извършено на пазарна цена.

316    Следва да се установи, че в обжалваното решение Комисията се е произнесла по въпроса за предимство на Financière Sernam не в качеството му на купувач на дяловете на Sernam Xpress, а в качеството му на правоприемник на Sernam Xpress след сливането им.

317    В това отношение Комисията всъщност уточнява в съображение 159 от обжалваното решение, че тъй като Sernam Xpress и Financière Sernam „по-късно се сливат, не е [било] необходимо да се прави разграничаване между [предоставените] предимства за едното или за другото“. Тя прилага тези разсъждения по отношение на всичките спорни мерки, сред които е и рекапитализирането.

318    Освен това съображение 172 от обжалваното решение гласи следното:

„В съображение 164 от решението за [започване на процедурата] Комисията също така си е задала въпроса […] дали „платената“ отрицателна цена от [Financière Sernam] е отговаряла на пазарната стойност. В това отношение, Комисията отбелязва, че междувременно е настъпило сливане между [Sernam Xpress] и [Financière Sernam] и че евентуална помощ за [Financière Sernam], състояща се от твърде завишена отрицателна цена, не би надвишила 57 [милиона евро] помощ, които [Sernam Xpress] е получил[о] като нова помощ. Поради това вече не е необходимо произнасяне по въпроса за евентуална помощ за купувача“.

319    Що се отнася до Sernam, рекапитализирането му представлява безспорно финансово предимство спрямо конкурентите му. Освен това от анализа на първата част от шестото основание е видно, че в разглеждания по настоящото дело случай Комисията правилно не е сравнила поведението на държавата с това на частен инвеститор при нормални пазарни условия. Следователно финансовото предимство, което представлява това рекапитализиране, трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

320    Освен това от петото основание е видно, че съществува икономическа приемственост между Sernam и Sernam Xpress и че поради това предимството, свързано с рекапитализирането, е било прехвърлено на Sernam Xpress. При всички положения, дори и да се предположи, че цената на продажбата е била пазарна, това не пречи Sernam Xpress — за което бе доказано по-горе, че продължава да упражнява дейностите на Sernam, за които са предоставени държавните помощи — да запази ползването от предимството, произтичащо от всички разглеждани държавни помощи, сред които е и рекапитализирането на нетната сума от 57 милиона евро (вж. в този смисъл решение SMI, т. 52 по-горе, EU:C:2004:238, т. 80 и 81).

321    Поради това следва да се установи, че в съображение 160 от обжалваното решение Комисията правилно е счела, че „[ч]рез рекапитализацията от 57 [милиона евро] на [Sernam, извършена] чрез [жалбоподателя], [Sernam] е получил[о] значително финансово предимство, с което [не са разполагали] неговите конкуренти“, и че „[т]ова предимство след това е прехвърлено с другите активи и пасиви на [Sernam Xpress]“.

322    Второ, жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, както и фактическа грешка, като в съображение 162 от обжалваното решение твърди, че отказът му от вземания към Sernam в размер на 38,5 милиона евро предоставя предимство на Sernam Xpress или на Financière Sernam, тъй като вписал задълженията в ликвидационния пасив на Sernam и не бил кредитор на Sernam Xpress или на Financière Sernam.

323    Този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като жалбоподателят е бил кредитор на Sernam и видно от анализа на петото основание, има икономическа приемственост между Sernam и Sernam Xpress, а след тяхното сливане — между Sernam Xpress и Financière Sernam. При тези обстоятелства вписването на въпросните вземания в ликвидационния пасив на Sernam е равнозначно на предоставяне на предимство на Sernam Xpress, а след това и на Financière Sernam.

324    Трето, жалбоподателят поддържа, че в съображения 163—171 от обжалваното решение Комисията не е мотивирала съображенията, които е изложила по отношение на предоставените от жалбоподателя гаранции при т.нар. прехвърляне на „активите en bloc“ на Sernam, тъй като в обжалваното решение не се споменава нищо по въпроса дали тези гаранции са изключение от нормалните условия за прехвърляне от страна на частен оператор. В това отношение жалбоподателят уточнява, че прехвърлянията (независимо дали на активи или на предприятия) редовно се съпътстват от гаранции и че въпросът, който възниква при преценката на тези гаранции с оглед на държавните помощи, е дали те са характерни за поведението на частен оператор в условията на пазарна икономика (в случая „частен продавач“ в условията на пазарна икономика). Жалбоподателят счита, че гаранции за пасива могат да представляват държавна помощ само ако са предложени при условия, които не са приемливи за частен продавач в условията на пазарна икономика.

325    Съгласно Известие на Комисията за прилагане на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 71, 2000 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 158), също както и другите форми на потенциална помощ, гаранциите, предоставяни пряко от държавата, както и гаранциите, предоставяни от предприятия, намиращи се под доминиращото влияние на публичните органи, могат да представляват държавна помощ.

326    Най-напред, следва да се установи, че в точки 152—158 от обжалваното решение Комисията е мотивирала отказа си за прилагането на критерия за частния инвеститор общо за всички спорни мерки. Следователно не е било необходимо да излага допълнителни мотиви конкретно относно гаранциите. Ето защо няма основание да се установи липса на мотиви в това отношение. Освен това предимството, което всяка от тези гаранции представлява за Sernam Xpress (а след сливането и за на Financière Sernam) е надлежно мотивирано в съображения 164—171 от обжалваното решение.

327    По-нататък, от точки 293—313 по-горе е видно, че Комисията правилно не е приложила критерия за частния инвеститор по отношение на спорните мерки, част от които са и гаранциите. Поради това формулираните при условията на евентуалност доводи на жалбоподателя, имащи за цел да докажат, че всяка гаранция е била предоставена от частен продавач, не могат да бъдат приети.

328    Накрая, останалите доводи на жалбоподателя, целящи да се оспори фактът, че всяка от гаранциите е могла да предостави предимство в полза на Sernam Xpress — Financière Sernam, трябва да бъдат отхвърлени поради следните причини.

 По отношение на гаранцията за подготовката на площадката във Valenton и гаранцията за увеличаване на наемите на нови експлоатационни площадки

329    Жалбоподателят подчертава, че гаранцията за подготовката на площадката във Valenton, необходима за експлоатацията на TBE, при риск от глоба от 1 милион евро в случай на забавяне на изпълнението на работите, както и гаранцията за увеличаване на наемите на нови експлоатационни площадки, за максимална разлика от 3 милиона евро и за ограничен срок от три години, са били ограничена сума и не са били приложени.

330    Най-напред, в съображение 164 от обжалваното решение Комисията правилно приема, че тези гаранции предоставят предимство, тъй като ако ги нямаше, Sernam Xpress — Financière Sernam би трябвало сами да понесат въпросните разходи.

331    По-нататък, що се отнася до довода на жалбоподателя, основан на средно големия размер на спорните помощи, следва да се припомни, че съгласно трайно установената съдебна практика относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите членки да бъде засегната (вж. решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, Rec, EU:C:2003:415, т. 81 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от 4 април 2001 г., Regione Autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия, T‑288/97, Rec, EU:T:2001:115, т. 44 и цитираната съдебна практика).

332    Накрая, следва също да се отбележи, че съгласно точка 2.1.2 от известието за държавните помощи под формата на гаранции, посочено в точка 325 по-горе, фактът, че гаранциите не са били платени, не е релевантен с оглед на квалифицирането като предимство, тъй като помощта се отпуска в момента, в който се дава гаранцията, а не в момента, в който се повдигне въпросът за гаранцията, или в момента, в който се извършват плащания по нея.

333    Освен това доводът на жалбоподателя, че гаранцията за подготовката на площадката във Valenton е продиктувана от желанието му да възстанови друга площадка, трябва да бъде отхвърлен, доколкото жалбоподателят е могъл да изиска преместването към Valenton (Франция), без обаче да предоставя гаранция по изпълнението на подготвителните работи там.

 По отношение на гаранцията за продължаване осъществяването на дейността на TBE и за достъпа до нея

334    По отношение на гаранцията за продължаване осъществяването на дейността на TBE и на достъпа до нея жалбоподателят изтъква, че тя няма изключителен характер и следователно не предоставя каквото и да било предимство на Sernam Xpress спрямо конкурентите му.

335    Следва обаче да се отбележи, че в съображение 165 от обжалваното решение Комисията правилно приема, че гаранцията намалява значително риска за Sernam Xpress — Financière Sernam, което представлява предимство. В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят не твърди други предприятия на практика да използват TBE. Освен това от съображение 163 от обжалваното решение е видно, че тази гаранция е довела до действително плащане от 3 милиона евро от жалбоподателя на Sernam Xpress, като това обстоятелство не се оспорва. Ето защо наличието на предимство в полза на Sernam Xpress спрямо конкурентите му е несъмнено.

 По отношение на удължаването с три години на гаранцията за преразпределяне на работниците в рамките на групата на жалбоподателя

336    Жалбоподателят счита, че в съображение 169 от обжалваното решение, съгласно което удължаването с три години на гаранцията за преразпределяне на работниците в рамките на групата му прави по-привлекателно оставането на работа в Sernam Xpress, е допусната логическа грешка, при която това, което трябва да се докаже, се приема за дадено, без да бъдат изтъкнати мотиви за това.

337    Налага се обаче изводът, че в съображения 169 и 171 от обжалваното решение Комисията надлежно е мотивирала съществуването на предимство за Sernam Xpress, изразяващо се във факта, че гаранцията прави по-привлекателно оставането на работа в Sernam Xpress през този период и че позволява на Sernam Xpress да запази работници, без да се налага да понася допълнителни разходи. Следователно предимството не се състои в изплатените пълни заплати, а в разликата за увеличението им, което Sernam Xpress би трябвало да осигури, за да запази тези работници, ако гаранцията я нямаше.

338    От това следва, че втората част от шестото основание трябва да бъде отхвърлена.

339    От гореизложеното е видно, че шестото основание трябва да бъде изцяло отхвърлено.

4.     По първото основание на жалбоподателя и по основанието на Френската република, изведени от нарушение на съответното им право на защита

340    С първото си основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че в обжалваното решение е изразила позиция, която не се съдържа в решението за започване на процедурата и по която не е имал възможност надлежно да представи становището си. Той се позовава на съображения 154—158 от обжалваното решение, съгласно които в случая не следва да се приложи принципът за частния инвеститор.

341    Френската република като отделно основание твърди, че това различие между решението за започване на процедурата и обжалваното решение представлява нарушение и на собственото ѝ право на защита.

342    Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и счита, че изтъкнатото от Френската република основание е очевидно недопустимо и при всички положения, неоснователно.

343    Когато е видно, че основание на встъпилата страна, изтъкването на което във връзка с предмета на производството е спорно, във всички случаи трябва да бъде отхвърлено като недопустимо с друг мотив или като лишено от основание, съдията може да отхвърли това правно основание, без да се произнася по въпроса дали встъпилата страна е излязла от ролята си в подкрепа на исканията на една от главните страни (вж. решение от 15 юни 2005 г., Regione autonoma della Sardegna/Комисия, T‑171/02, Rec, EU:T:2005:219, т. 155 и цитираната съдебна практика).

344    В интерес на процесуалната икономия Общият съд в случая приема, че изтъкнатото от Френската република основание, изведено от нарушение на правото ѝ на защита, трябва да бъде разгледано без предварителното произнасяне по липсата на абсолютна процесуална предпоставка, изтъкната от Комисията по отношение на допустимостта на това основание, тъй като тези доводи не позволяват, впрочем и поради изложените по-долу мотиви, да се докаже, че в обжалваното решение Комисията е нарушила правото на защита на държавата членка. След това ще бъде разгледано първото основание на жалбоподателя, с което се критикува същото различие между решението за започване на процедурата и обжалваното решение.

 По основанието на Френската република, изведено от нарушението на правото ѝ на защита

345    Френската република по същество критикува факта, че при приемането на решението за започване на процедурата, но и в хода на цялата административна процедура до последния ѝ етап, Комисията в нито един момент не приема, нито дава да се разбере, че в случая критерият за частния инвеститор е принципно неприложим. Френските органи не могли да представят становище по въпроса за приложимостта на този критерий, формулиран в решение Германия/Комисия, точка 283 по-горе (EU:C:2003:55), по отношение на разглеждания случай и противно на това били запитани главно относно условията за прилагане на сравнение между разходите за прехвърляне на активите на Sernam и тези за ликвидацията му. В обжалваното решение обаче Комисията внезапно и неочаквано приела, че в случая споменатото сравнение било ирелевантно, тъй като критерият за частния инвеститор не бил приложим по отношение на особените за случая обстоятелства. Като не уведомила Френската република за коренната промяна в преценката си в хода на процедурата, Комисията не предоставила на Френската република възможност да оспори по време на официалната процедура по разследване позицията на институцията във връзка с квалифицирането като държавни помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС на мерките от меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г., свързани с продажбата на активите на Sernam en bloc.

346    В съображенията си относно писменото становище при встъпване на Френската република жалбоподателят посочва, че поддържа основанието ѝ, изведено от нарушението на правото ѝ на защита в качеството ѝ на държава членка.

347    От съдебната практика е видно, че зачитането на правото на защита във всяко започнало срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ за него акт, представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на специална правна уредба (вж. решение от 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, Rec, EU:C:1990:125, т. 46 и цитираната съдебна практика). Съдът вече е приел, че този принцип изисква на държавата членка да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно факторите, на които Комисията е основала своята преценка (в този смисъл и по аналогия вж. решение Белгия/Комисия, посочено по-горе, EU:C:1990:125, т. 47).

348    В съответствие с член 6 от Регламент № 659/1999, когато Комисията реши да започне официална процедура по разследване, решението за започване може да се сведе до обобщение на релевантните фактически и правни въпроси, което включва предварителна оценка за разглежданата държавна мярка, с цел да се определи дали тя има характера на помощ и излагане на съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (решения от 23 октомври 2002 г., Diputación Foral de Guipúzcoa и др./Комисия, T‑269/99, T‑271/99 и T‑272/99, Rec, EU:T:2002:258, т. 104 и от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия, T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04, Сб., EU:T:2008:457, т. 138).

349    Следва да се отбележи, че официалната процедура по разследване позволява повдигнатите в решението за започване на процедурата въпроси да бъдат задълбочени и изяснени (решение от 4 март 2009 г., Италия/Комисия, T‑424/05, EU:T:2009:49, т. 69).

350    От член 7 от Регламент № 659/1999 е видно, че в резултат на официалната процедура по разследване анализът на Комисията може да е претърпял развитие, тъй като тя може в крайна сметка да реши, че мярката не представлява помощ или че съмненията за нейната несъвместимост са били отстранени. От това следва, че окончателното решение може да се различава от решението за започване на процедурата, без това да опорочава окончателното решение (решения Италия/Комисия, т. 349 по-горе, EU:T:2009:49, т. 69 и от 16 декември 2010 г., Нидерландия и NOS/Комисия, T‑231/06 и T‑237/06, Сб., EU:T:2010:525, т. 50).

351    В случая следва да се констатира, че в решението за започване на процедурата, и по-специално в точки 131—133 и 166 от него, Комисията посочва, че за да определи дали рекапитализирането и отказът от вземания представляват държавни помощи, възнамерява да приложи критерия за частния инвеститор от вида „Gröditzer“, като извърши сравнение на разходите за сделката, сключена на основание член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, с тези, до които би довела ликвидацията на Sernam за жалбоподателя.

352    При все това, на първо място, следва да се отбележи, че точки 141 и 142 от решението за започване на процедурата ясно разкриват предварителния характер на разсъжденията за квалифицирането като нова на помощта, като пример в това отношение е употребата на израза „на този етап“. Фактът, че други откъси в по-голяма степен ги утвърждават, не може да опровергае този извод, най-вече предвид целта на решението за започване на процедурата и предварителния характер на направения в него анализ.

353    В този смисъл, ако Комисията е счела за необходимо да събере информация за разходите за ликвидация на Sernam, изводът в точка 140 от решението за започване на процедурата, че трябва да се определи дали общите разходи за рекапитализиране са по-ниски или по-високи от хипотетичните разходи за ликвидация на Sernam, трябва да се постави в контекста на официалната процедура по разследване и на нейните цели, а именно — да се даде възможност както на заинтересованите страни да бъдат изслушани, така и на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по преписката, преди да вземе своето решение. Официалната процедура по разследване не може да има обхват, различен от гореописания, и по-специално в нея не може да се направи окончателно произнасяне по някои елементи от преписката, преди да бъде прието крайното решение (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni/Комисия, T‑62/08, Сб., EU:T:2010:268, т. 174 и 175 и цитираната съдебна практика).

354    На второ място, тъй като въпросът за частния инвеститор е засегнат в решението за започване на процедурата, за да се прецени дали рекапитализирането и отказът от вземания представляват предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, държавата членка следователно е могла да изтъкне всички доводи, с които да обясни защо критерият трябва да бъде приложен, най-вече с оглед на специфичния контекст по случая. В това отношение Комисията подчертава, че не е имало прецеденти на прилагане на критерия за частния инвеститор в контекст на изпълнение на решение за условна съвместимост.

355    Следва също да се отбележи, че в точка 161 от решението за започване на процедурата Комисията споменава възможността гаранциите от SNCF да доведат до предоставянето на Sernam Xpress на други допълнителни ресурси, по-специално под формата на финансово предимство.

356    Следователно, като се има предвид решението за започване на процедурата, Френската република е имала възможност да се запознае със съображенията, поради които Комисията неокончателно е приела, че рекапитализирането, отказът от вземания и гаранциите са могли да представляват нови несъвместими помощи, и да изрази надлежно гледната си точка по доказателствата, на които Комисията е основала преценката си.

357    На трето място, нито от законодателството относно държавните помощи, нито от съдебната практика следва, че Комисията е длъжна да изслуша получателя на държавни ресурси във връзка с направената от нея правна преценка на разглежданата мярка или да уведоми съответната държава членка — и a fortiori получателя на помощта — за своята позиция, преди да приеме решение, когато на заинтересованите лица и на държавата членка е дадена възможност да представят становището си (решение от 1 юли 2010 г., Италия/Комисия, T‑53/08, Сб., EU:T:2010:267, т. 123).

358    На четвърто място, с оглед на мотивите в съображение 154 от обжалваното решение за неприложимост на критерия за частния инвеститор по отношение на настоящия случай, тоест на контекста на възстановяване на държавни помощи, и на факта в съображение 155 от обжалваното решение, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ е мярка, равнозначна на компенсаторна мярка по параграф 1, която не е била спазена, следва да се установи, че на етапа на решението за започване на процедурата Комисията е трябвало да провери и дали член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, както и възстановяването на незаконосъобразната и несъвместима помощ от 41 милиона евро са били правилно приложени. Поради това към момента на решението за започване на процедурата Комисията все още не е можела да установи, че критерият за частния инвеститор е бил неприложим в конкретния случай.

359    От това следва, че основанието, изведено от нарушение на правото на защита на Френската република, трябва да бъде отхвърлено.

 По първото основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на правото му на защита

360    Жалбоподателят, подпомаган от Френската република, по същество изтъква две оплаквания. Съгласно първото му оплакване различието, за което става въпрос в точка 345 по-горе, между решението за започване на процедурата и обжалваното решение, представлява нарушение на правото му на защита. Съгласно второто му оплакване това различие представлява нарушение на правото му да представи становище в качеството си на заинтересована страна по съществено доказателство, позволило да се заключи, че условията и редът за прехвърляне представляват държавни помощи.

361    По отношение на процесуалните права на жалбоподателя следва да се припомни, че във всички случаи те са по-ограничени от тези на Френската република като държава членка, по отношение на която се провежда официална процедура по разследване в съответствие с член 108, параграф 2 ДФЕС. В това отношение от практиката на Съда е видно, че заинтересованите страни, като жалбоподателя в настоящия случай, различни от съответната държава членка, в процедурата по контрол над държавните помощи имат възможност единствено да изпращат на Комисията цялата информация, предназначена да ѝ даде яснота при бъдещите ѝ действия, и не биха могли да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на посочената държава членка (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2011 г., Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединено кралство, C‑106/09 P и C‑107/09 P, Сб., EU:C:2011:732, т. 180 и 181 и цитираната съдебна практика). Правото на заинтересованите лица да получат информация не надхвърля правото им да бъдат изслушани от Комисията. По-специално то не може да приеме измеренията на общо право да се изразява становище по всички потенциално важни въпроси, поставени в хода на официалната процедура по разследване (вж. решение от 30 ноември 2009 г., Франция/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, Сб., EU:T:2009:474, т. 149 и цитираната съдебна практика).

362    Предвид тези принципи следва да се установи, че жалбоподателят не може да се позове на правото на защита, признато на лицата, срещу които е открита процедура, а разполага само с правото да участва в административното производство по подходящ начин, като се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решения от 25 юни 1998 г., British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Rec, EU:T:1998:140, т. 60 и от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, Rec, EU:T:2003:57, т. 125).

363    Следователно оплакването на жалбоподателя, изведено от нарушение на правото му на защита, трябва да бъде отхвърлено.

364    По отношение на оплакването на жалбоподателя, че са нарушени правата му на заинтересована страна, следва да се отбележи, че той е имал възможността да изпрати коментари до Комисията по решението за започване на процедурата, именно в което спорните мерки се установяват като представляващи потенциално несъвместими държавни помощи — възможност, от която той се е възползвал. Следователно жалбоподателят е бил в достатъчна степен уведомен за съществуването на процедура по разследване и му е била предоставена възможност да представи всички съображения, които е считал за целесъобразни като заинтересована страна.

365    Доколкото наблюдаваното различие между решението за започване на процедурата и обжалваното решение не представлява нарушение на правото на защита на Френската република и доколкото жалбоподателят по същество изтъква същите доводи като тези на Френската република, следва да се установи, че въпросното различие между тези две решения не представлява нарушение и на процесуалните му права като заинтересована страна в процедурата.

366    Следователно оплакването, изведено от нарушение на правото на жалбоподателя да представи целесъобразни съображения като заинтересована страна, трябва да бъде отхвърлено.

367    С оглед на гореизложеното първото основание на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

5.     По второто основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

368    Жалбоподателят по същество изтъква три оплаквания. Съгласно първото му оплакване член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ са породили очаквания, основани по отношение на него на факта, че му е било разрешено да действа, както е направил това при прехвърлянето на активите и при възстановяването на 41 милиона евро от помощта, обявена с решение „Sernam 2“ за несъвместима. Съгласно второто основание на жалбоподателя искането за информация на Комисията относно подробните разходи за ликвидация на Sernam от 14 март 2006 г. го е убедило, че критерият за частния инвеститор е щял да бъде приложен по отношение на прехвърлянето на активите на Sernam en bloc и че поради това въпросното прехвърляне е било освободено от държавни помощи. С третото си оплакване жалбоподателят по същество оспорва съображения 126 и 177—182 от обжалваното решение.

 По първото оплакване, с което се твърди, че член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ са породили очаквания, основани по отношение на жалбоподателя на факта, че му е било разрешено да действа по начина, по който е действал при прехвърлянето на активите и при възстановяването на 41 милиона евро

369    Жалбоподателят изтъква, че член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ представляват „недвусмислени принципи“ и „постановени позиции“, на които се основават оправданите му правни очаквания, че му е било разрешено да ги изпълни, както е направил това.

370    Съгласно постоянната съдебна практика правото на позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания обхваща всяко лице, у което дадена институция на Съюза е породила основателни очаквания (решение от 11 март 1987 г., Van den Bergh en Jurgens и Van Dijk Food Products (Lopik)/ЕИО, 265/85, EU:C:1987:121, т. 44). То предполага наличието на три кумулативни условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са от естество да породят легитимно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да бъдат съобразени с приложимите норми (вж. решение от 30 юни 2005 г., Branco/Комисия, T‑347/03, Rec, EU:T:2005:265, т. 102 и цитираната съдебна практика; решения от 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, Rec, EU:T:2006:64, т. 77 и от 30 юни 2009 г., CPEM/Комисия, T‑444/07, Сб., EU:T:2009:227, т. 126).

371    Следва да се отбележи, че член 1 от решение „Sernam 2“ (вж. т. 14 по-горе) изрично предвижда, че одобрената през май 2001 г. държавна помощ в полза на Sernam на стойност 503 милиона евро е съвместима с общия пазар, в случай че са спазени предвидените в членове 3 и 4 от това решение условия.

372    Видно от точки 118, 278 и 279 по-горе, член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ са били достатъчно ясни по отношение на факта, че при продажбата на активите на Sernam en bloc не се разрешава прехвърлянето на пасивите му и че ако Sernam или друго образувание, поемащо икономическата дейност на Sernam, продължава да съществува на пазара, то следва да възстанови 41 милиона евро, дори и в случай на пазарна цена посредством прозрачна и открита за всичките му конкуренти процедура. Освен това от анализа на четвъртото и петото основание е видно, че жалбоподателят е приложил неправилно тези две разпоредби на решение „Sernam 2“.

373    Следователно член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ не са могли да послужат като основание за каквото и да било оправдано правно очакване у жалбоподателя, че може да присъедини пасивите на Sernam към активите му, като само впише в ликвидационния пасив на Sernam 41 милиона евро, при все че съществува икономическа приемственост между Sernam и Sernam Xpress.

374    Освен това член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ установяват условия, поради което не могат да дадат конкретни и безусловни уверения, че тези условия ще бъдат приети за спазени. Както Комисията правилно отбелязва, в основата на това оплакване не стоят оправданите правни очаквания като такива, а по-скоро проверката дали са спазени поставените в решение „Sernam 2“ условия за съвместимост.

375    От това следва, че първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от съдържанието на искането за информация относно подробните разходи за ликвидация на Sernam от 14 март 2006 г.

376    Жалбоподателят изтъква, че искането на Комисията за подробна информация относно разходите за ликвидация на Sernam от 14 март 2006 г. го убедило, че тя ще приложи критерия за частния инвеститор от вида „Gröditzer“ при продажби на отрицателна цена и че поради това прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не включвало предоставяне на държавни помощи.

377    Първо, следва да се отбележи, че писмото от 14 март 2006 г. се вписва в контекста на проверка дали са спазени условията по решение „Sernam 2“ и е изпратено след сделката, която жалбоподателят сключва в изпълнение на член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“. Следователно това писмо не е могло да е основание за пораждане на оправдани правни очаквания у жалбоподателя, че сделката му, предхождаща въпросното писмо, не съдържа нови държавни помощи.

378    Второ, за разлика от поддържаното от жалбоподателя, подобно упоменаване в писмото от 14 март 2006 г. в никакъв случай не е в състояние да му даде конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, от една страна, че критерият за частния инвеститор действително е щял да бъде приложен в окончателното решение на Комисията, и от друга страна, че в случая той ще бъде счетен за изпълнен. Всъщност става въпрос за обикновено искане на Комисията за информация, вписващо се в контекста на проверка, а не за приключил и окончателен анализ на разглежданите мерки.

379    От това следва, че второто оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По третото оплакване, изведено от твърдението, че в съображения 126 и 177—182 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешка

380    Жалбоподателят по същество изтъква, че в съображения 177—182 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешка, като отхвърлила факта, че предприетите по отношение на нея действия на френските органи породили оправдани правни очаквания за съответствие на трансакцията с решение „Sernam 2“ у Френската република или получателите на помощта.

381    Общият съд счита, че и в контекста на настоящото оплакване следва да бъдат разгледани някои доводи, които са изтъкнати в шестата част от четвъртото основание срещу съображение 126 от обжалваното решение и които в голяма степен съвпадат с тези, изложени в настоящото оплакване.

382    Жалбоподателят по същество изтъква три довода в подкрепа на третото си оплакване.

383    Видно от съображения 126 и 177—182 от обжалваното решение, Комисията по същество отхвърля факта, че действията на френските органи — като например посещението им в Комисията на 24 ноември 2004 г., писмото им от 21 декември 2004 г., както и други контакти с нея — са породили оправдани правни очаквания за съответствието на извършената сделка с решение „Sernam 2“ и с правото на Съюза. В съображения 178—181 Комисията установява, че с предоставената от Френската република информация само се уведомява за продажбата на активите en bloc, като не се описват основните елементи на действията по прехвърляне на активите на Sernam, и че при всички положения френските органи не могат да искат да се позоват на оправдани правни очаквания, без да са я информирали веднага на 21 декември 2004 г. или по-късно за тези съществени елементи. В съображения 126 и 182 от обжалваното решение Комисията добавя, че ако са изпитвали затруднения да изпълнят решение Sernam 2, френските органи е следвало да се обърнат към нея, за да се достигне, с нейното съгласие, до решение относно друга схема съгласно принципа на лоялното сътрудничество, предвиден с член 4, параграф 3 ДЕС, и съгласно раздел 3.2.3 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, който предвижда, че държава членка не може да се отклонява от плана за възстановяване, без да уведоми за това Комисията и да получи предварително одобрение от нея.

384    На първо място, жалбоподателят посочва контакти с Комисията, които обосновавали оправданите му правни очаквания, че извършената сделка е в съответствие с решение „Sernam 2“.

385    По отношение на телефонния разговор от 8 ноември 2004 г. между генералния директор на Agence des participations de l’État (APE) и генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Енергетика и транспорт“ следва да се констатира, че жалбоподателят не се позовава на протокол от проведения разговор и че в преписката също липсва официален протокол от него. Същите констатации се налагат и по отношение на срещата между директора по общи въпроси на ГД „Енергетика и транспорт“ и делегацията APE — SNCF от 24 ноември 2004 г., както и на телефонния разговор от юли 2005 г. между председателя на SNCF и директора на ГД „Енергетика и транспорт“. Няколкото съдържащи се в преписката кратки споменавания за тези контакти не позволяват нито да се придобие ясна и изчерпателна представа за състоялите се разговори, нито да се заключи, че е било дадено разрешение на френските органи за спорните аспекти на сделката.

386    На второ място, жалбоподателят изтъква писмото на френските органи до Комисията от 21 декември 2004 г. От прочита на този документ обаче е видно, че в съображение 179 от обжалваното решение Комисията правилно е счела, че той не ѝ позволява да предвиди точния начин, по който френските органи са щели да изпълнят решение „Sernam 2“, тъй като съществените и спорни елементи на трансакцията не се съдържат в него, а именно фактът, че прехвърлянето се основава на прехвърляне на активи и пасиви в рамките на групата към друг правен субект (Sernam Xpress), последвано от прехвърляне на този друг субект (share deal); че по-голямата част от пасивите са били прехвърлени с активите и че само разпореждането за възстановяване относно помощта от 41 милиона евро и вземанията на SNCF за сумата от 38,5 милиона евро оставали в ликвидационния пасив на Sernam или пък че Френската република е била склонна да рекапитализира Sernam и Sernam Xpress в случай на оферта за изкупуване на дружеството на отрицателна цена.

387    Всъщност нито един от тези елементи не е посочен изрично във въпросното писмо. Както подчертава Комисията, „[н]апротив, [бележката] от 21 декември 2004 година подсказва, че прехвърлянето ще бъде извършено без разграничаване между пасивите и при положителна цена, тъй като [в нея се] посочва, че „след като [прехвърлянето] бъде изпълнен[о], [получени от него средства] ще бъдат използвани за възстановяването на пасивите на юридическото лице Sernam, сред които несъвместимата помощ, в рамките на обичайните национални процедури“.

388    На трето място, жалбоподателят критикува съображения 126 и 182 от обжалваното решение, с мотива че решение „Sernam 2“ било правилно приложено и че нямало никакво изменение в плана за преструктуриране. Тези доводи трябва да бъдат отхвърлени, доколкото от анализа на четвъртото основание е видно, че член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“ всъщност не е бил спазен. Това условие за съвместимост на помощта обаче е съставна част от плана за преструктуриране, одобрен с решение „Sernam 2“. Следователно френските органи е трябвало в съответствие с параграф 52 от Насоките за оздравяване и преструктуриране да поискат от Комисията да приеме изменения в плана за преструктуриране.

389    От това следва, че третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

390    С оглед на гореизложеното второто основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

6.     По третото основание, изведено от нарушение на задължението за спазване на разумен срок и на принципа на правната сигурност

391    Жалбоподателят по същество изтъква, че с приемането на обжалваното решение повече от седем години след извършването на сделката, наречена „продажба на активите en bloc“, Комисията е нарушила задължението за спазване на разумен срок, член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 52, параграф 3 от нея, както и принципа на правната сигурност. Доводите му по същество могат да бъдат разделени в три оплаквания.

392    Най-напред, следва да се припомни, че спазването на разумен срок при провеждане на административните производства в областта на политиката на конкуренцията представлява общ принцип на правото на Съюза, чието спазване се гарантира от юрисдикциите на Съюза и който е включен като съставна част от правото на добра администрация в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права (решение от 13 януари 2004 г., JCB Service/Комисия, T‑67/01, Rec, EU:T:2004:3, т. 36).

393    При все това нарушението на принципа за разумния срок би обосновало отмяната на решение, взето в административното производство в областта на конкуренцията, само доколкото това нарушение е довело и до нарушение на правото на защита на съответното предприятие. Всъщност, ако не се установи, че изтеклият прекомерно дълъг период засяга възможността на съответните предприятия за ефективна защита, неспазването на принципа за разумен срок не се отразява върху законосъобразността на административното производство и поради това може да се разглежда само като причиняване на вреда, което може да бъде изтъкнато пред съда на Съюза. При всички положения следва също да се припомни, че по време на фазата на разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, заинтересованите лица, като жалбоподателя в случая, нямат право на защита, каквото е признато на лицата, срещу които е открита процедура, а разполагат само с правото да участват в административното производство в необходимата степен предвид конкретните обстоятелства по случая (вж. в този смисъл решение Eridania Sadam/Комисия, т. 230 по-горе, EU:T:2011:608, т. 80 и 81 и цитираната съдебна практика).

 По първото оплакване, изведено от тригодишния срок, изтекъл след продажбата на активите на Sernam en bloc до започването на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г.

394    Жалбоподателят по същество упреква Комисията за прекомерния срок от три години, изтекъл след продажбата на активите на Sernam en bloc до започването на официална процедура по разследване на 16 юли 2008 г. За да докаже, че Комисията е била своевременно уведомена за условията и реда на извършеното прехвърляне на активите на Sernam, жалбоподателят посочва редица обстоятелства, като например оплакването, подадено от първия жалбоподател след юни 2005 г., даденото от председателя на SNCF интервю в Les Echos на 26 юли 2005 г., уведомяването по телефона на директора на ГД „Енергетика и транспорт“ относно условията и реда на прехвърлянето след месец юли 2005 г. Жалбоподателят освен това изтъква, че на 22 февруари 2006 г. срещу Комисията е заведен иск за установяване на неправомерно бездействие и че след 11 април 2006 г. тя е разполагала с всички сведения и материали, необходими за анализа ѝ.

395    Както вече бе припомнено, спазването от Комисията на разумен срок за приемане на решение след приключване на административно производство в областта на политиката на конкуренция представлява принцип на добра администрация (вж. в този смисъл решения от 27 ноември 2003 г., Regione Siciliana/Комисия, T‑190/00, Rec, EU:T:2003:316, т. 136 и цитираната съдебна практика и JCB Service/Комисия, т. 392 по-горе, EU:T:2004:3, т. 36).

396    Съгласно съдебната практика фактът, че предварителното разглеждане е започнало вследствие на оплакване, а не на уведомяване, не би могъл да доведе дотам да се разреши на Комисията да продължи дискреционно предварителното разглеждане. Затова в съдебната практика е прието, че доколкото има изключителна компетентност за преценка на съвместимостта на държавна помощ с вътрешния пазар, Комисията е длъжна в интерес на доброто администриране на свързаните с държавните помощи основни правила от Договора да осъществи внимателно и безпристрастно разглеждане на оплакване, с което се съобщава за съществуването на несъвместима с вътрешния пазар помощ, и че тя не би могла безкрайно да удължава предварителното разглеждане на държавни мерки, които са били предмет на оплакване във връзка с държавна помощ. Според постоянна съдебна практика разумният характер на продължителността на разглеждането на едно оплакване трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, и по-специално от контекста на същото, от различните етапи на процедурата, които Комисията трябва да следва, от сложността на делото, както и от неговата значимост за различните заинтересовани страни (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2011 г., Regione autonoma della Sardegna и др./Комисия, T‑394/08, T‑408/08, T‑453/08 и T‑454/08, Сб., EU:T:2011:493, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

397    В настоящия случай от преписката е видно, че Комисията е разгледала незабавно сведенията, с които е разполагала относно свързаните с неправомерното прилагане на помощта оплаквания, в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент № 659/1999, приложим mutatis mutandis съгласно член 16 от същия регламент към неправомерните помощи, и не е бездействала през тригодишния период, предхождащ решението за започване на процедурата.

398    Основните етапи са били следните:

–        въпроси на Комисията до френските органи с писма от 30 септември 2005 г. и отговор на френските органи на 2 ноември 2005 г.,

–        въпроси на Комисията до френските органи с писмо от 14 март 2006 г. и отговор на френските органи на 11 април 2006 г.,

–        с писма от 10 април 2006 г. и от 23 април 2007 г. втора заинтересована страна също подава оплакване пред Комисията,

–        въпроси на Комисията до френските органи с писмо от 8 септември 2006 г. и отговори на френските органи на 10 октомври 2006 г.,

–        среща между френските органи и Комисията на 14 май 2007 г.; френските органи отговарят на въпросите на Комисията с писмо от 25 юли 2007 г.,

–        среща между Комисията и френските органи на 18 април 2008 г. и като продължение на тази среща — меморандум на френските органи от 6 май 2008 г., в който се дават отговори на повдигнатите на срещата въпроси.

399    Противно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията не се е запознала напълно с преписката към 11 април 2006 г., тъй като в новите си въпроси от 8 септември 2006 г. е посочила, че двата отговора, които е получила от френските органи, както и предоставени ѝ нови сведения пораждат допълнителни въпроси.

400    Срокът не изглежда неразумен и с оглед на фактическата и правната сложност на делото.

401    Следователно първото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 По второто оплакване, изведено от срока от повече от три години, изтекъл между започването на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г. и искането за сведения от 29 ноември 2011 г.

402    Жалбоподателят по същество упреква Комисията, че повече от три години изтекли от започването на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г. до искането за сведения от 29 ноември 2011 г. Първо, жалбоподателят изтъква, че последните коментари на френските органи по становището на първия жалбоподател относно решението за започване на процедурата са били изпратени на 7 май 2009 г., тоест две години и половина преди приемането на обжалваното решение. Второ, по отношение на искането за сведения от 29 ноември 2011 г. жалбоподателят изразява учудване, че поставените въпроси са се отнасяли единствено до разходите за ликвидация на Sernam — проблематика, чието разглеждане отпада три месеца по-късно при приемането на обжалваното решение, както и че на Комисията ѝ е бил необходим срок от шест години, преди да поиска копие на получените по време на тръжната процедура предложения за изкупуване на активите на Sernam en bloc.

403    На първо място, следва да се отбележи, че след започване на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г. основните ѝ етапи са следните:

–        на 8 октомври 2008 г., 13 ноември 2008 г., 6 и 9 февруари 2009 г. френските органи, първият жалбоподател, жалбоподателят и инвестиционният фонд, включил се в капитала на Sernam Xpress, последователно представят становища по решението за започване на процедурата; Комисията изпраща получените становища на Френската република на 25 март 2009 г.,

–        на 5 май 2009 г. френските органи представят становище по това на първия жалбоподател (получено от Комисията на 7 май 2009 г.),

–        на 25 ноември 2009 г. Комисията изпраща ново искане за сведения до френските органи, на което те отговарят на 14 януари 2010 г.,

–        на 15 март 2011 г. вторият жалбоподател отправя покана към Комисията да извърши действия по събиране на доказателства, за да провери условията за прилагане на решение „Sernam 2“, на която Комисията отговаря на 18 май 2011 г.,

–        на 29 ноември 2011 г. и на 13 януари 2012 г. Комисията отново поставя въпроси на френските органи, които им отговарят съответно на 6 и 25 януари 2012 г.,

–        на 9 март 2012 г. е прието обжалваното решение.

404    Следва да се отбележи, че критикуваният от жалбоподателя срок от повече от три години, изтекъл между започването на официалната процедура по разследване и искането за сведения от ноември 2011 г., все пак е бил прекъсван от получените по решението за започване на процедурата различни становища и от искането за сведения от 25 ноември 2009 г.

405    Така Комисията е трябвало да разгледа и анализира получените по решението за започване на процедурата становища, сред които по-специално някои документи, приложени към становището на Френската република от 8 октомври 2008 г., като например актуализирания доклад на одиторското дружество Y и изготвения от професор по френско право доклад относно националното право.

406    Предвид фактическата и правната сложност на делото този срок за анализ не изглежда неразумен. Всъщност контекстът в настоящия случай е бил особен, поради това че Комисията вече е трябвало на два пъти да разгледа незаконосъобразно предоставените помощи и вече е била установила неправомерното прилагане на помощите, обявени за съвместими в решение „Sernam 1“. Освен това сделките по прехвърляне, които е следвало да бъдат анализирани, са били сложни и Комисията е била принудена да разгледа не само изпълнението на условията за съвместимост от решение „Sernam 2“, въпроса за възстановяването на 41 милиона евро помощи, обявени с решение „Sernam 2“ за несъвместими, и за икономическата приемственост между няколко образувания, но и въпроса за новите помощи, съдържащи се в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г.

407    Освен това нито жалбоподателят, нито Френската република твърдят, че по време на административната процедура са отправили оплакване за продължителността ѝ.

408    На второ място, първо, следва да се отбележи, че Комисията правилно е изчакала, преди да поиска копие на получените по време на тръжната процедура оферти. Всъщност първоначално тя е могла да счете за достатъчни обясненията на френските органи относно офертите, изпратени ѝ преди това, по-специално в писмата от 11 април 2006 г. и 6 май 2008 г., тяхното становище по решението за започване на процедурата от 8 октомври 2008 г. и становището им от 5 май 2009 г. Второ, фактът, че въпросите, поставени в искането за информация от 29 ноември 2011 г., са се отнасяли по-специално, но не само, до разходите за ликвидация на Sernam — проблематика, чието разглеждане отпада три месеца по-късно при приемането на обжалваното решение, не е достатъчен да се докаже нарушение на принципа на разумен срок, доколкото Комисията не е бездействала и правилно е могла да поиска да прецизира разсъжденията си по въпроса.

409    Ето защо второто оплакване трябва да бъде отхвърлено и следователно нарушение на правото въпросите да бъдат разгледани в разумен срок не може да бъде установено.

 По третото оплакване, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, който налага на Комисията да действа, като полага дължима грижа, и от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права

410    Първо, жалбоподателят изтъква, че прекомерната продължителност на процедурата нарушава член 41, параграф 1 от Хартата на основните права. В това отношение в репликата си той подчертава, че тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 52, параграф 3 от посочената Харта, налага ефективните способи за защита да бъдат гарантирани в случай на нарушение на основно право, каквото е правото на всеки засягащите го въпроси да бъдат разглеждани в разумен срок. При все това отказът от каквато и да е санкция и спирането на преследването представлявали един от възможните начини за заличаване на последиците от нарушението на принципа за разумния срок по смисъла на член 41 от Хартата на основните права.

411    От точка 409 по-горе е видно, че в случая няма основание да се установи нарушение на правото за разглеждане на въпросите в разумен срок. Следователно оплакването, изведено от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права, във връзка с член 52, параграф 3 от нея, също трябва да бъде отхвърлено.

412    Второ, жалбоподателят изтъква, че прекомерната продължителност на процедурата е накърнила принципа на правната сигурност, който налага на Комисията да действа, като полага дължима грижа.

413    Съгласно съдебната практика принципът на правна сигурност изисква действието на правните норми на Съюза да е ясно и точно, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (вж. решение от 30 април 2014 г., Tisza Erőmű/Комисия, T‑468/08, EU:T:2014:235, т. 221 и цитираната съдебна практика).

414    Тъй като жалбоподателят се ограничава до твърдението, че продължителността на процедурата е накърнила принципа на правната сигурност, без да изтъква точни доводи, от точка 409 по-горе следва, че това оплакване трябва да бъде отхвърлено, доколкото от преписката не е видно, че Комисията е нарушила задължението си да спази разумен срок.

415    В това отношение следва да се отбележи, че след решението за започване на процедурата от 16 юли 2008 г. жалбоподателят е имал уверението, че Комисията е щяла да вземе окончателно решение по въпросите за спазване на условията от решение „Sernam 2“, за възстановяването на помощта от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, както и за новите държавни помощи. Следователно той не може да твърди, че разпоредбите на правото на Съюза в това отношение не са били ясни и точни.

416    В случай евентуално че, като е изразил учудване, че поставените в искането за информация от 29 ноември 2011 г. въпроси са се отнасяли единствено до разходите за ликвидация на Sernam — проблематика, чието разглеждане по-късно отпада, жалбоподателят е искал да изтъкне нарушение на принципа на правната сигурност, достатъчно е да се отбележи, че искане за информация като това от 14 март 2006 г. не нарушава принципа на правната сигурност, нито този на оправданите правни очаквания, както е видно от точки 376—379 по-горе, тъй като се вписва в рамките на официалната процедура по разследване и тъй като, ако жалбоподателят е имал уверението, че е щяло да бъде взето решение по-специално по отношение на квалифицирането на мерките от меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС, не би могъл да иска да се запознае предварително с правната преценка, която Комисията окончателно е щяла да даде по тези мерки.

417    Поради това третото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

418    От това следва, че третото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

419    От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост, без — по съображения за процесуална икономия — да е необходимо предварително произнасяне по нейната допустимост (решения от 26 февруари 2002 г., Съвет/Boehringer, C‑23/00 P, Rec, EU:C:2002:118, т. 51 и 52, и Regione autonoma della Sardegna/Комисия, т. 343 по-горе, EU:T:2005:219, т. 155).

 По съдебните разноски

420    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати направените от Комисията съдебни разноски в съответствие с нейните искания.

421    Френската република понася направените от нея съдебни разноски в приложение на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

422    Mory и Mory Team понасят направените от тях съдебни разноски в приложение на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата на Société nationale des chemins de fer français (SNCF).

2)      SNCF понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

4)      Mory и Mory Team понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude Wiszniewska-Białecka Ulloa Rubio

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 декември 2015 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

1.  По жалбоподателя и Sernam към момента на настъпване на обстоятелствата

2.  По решение „Sernam 1“

3.  По решение „Sernam 2“

4.  По прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на Financiиre Sernam и последвалите събития

5.  По процедурата, довела до приемането на обжалваното решение

6.  Обжалваното решение

По неправомерното прилагане на разрешената с решение „Sernam 2“ държавна помощ

По възстановяването на помощта от 41 милиона евро

По новите помощи, предоставени на Sernam Xpress — Financiиre Sernam

7.  По обстоятелствата, последващи обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1.  По четвъртото основание, изведено от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като приела, че при прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не са били спазени условията, предвидени в член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“

По първата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 97 и 98 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc не е било извършено на 30 юни 2005 г.

По втората част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 99—102 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето на активите на Sernam en bloc на отрицателна цена не представлява продажба

По третата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 103—116 от обжалваното решение приела, че операцията представлява прехвърляне на цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

По първото оплакване, изведено от факта, че в съображения 103 и 113—116 от обжалваното решение Комисията погрешно приела, че извършеното от жалбоподателя прехвърляне не се е ограничило до активите, а е включвало цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

–  По първия довод, съгласно който Комисията е тълкувала погрешно член 3, параграф 2 от решение „Sernam 2“, като е предположила, че продажбата на активите на Sernam en bloc трябва да се отнася единствено до активите му и да изключва пасивите

–  По втория довод, изведен от факта, че именно ограниченията по силата на националното право са задължили жалбоподателя да присъедини някои пасиви към активите на Sernam (с изключение на финансовите пасиви)

–  По третия довод, изведен от факта, че прехвърлянето в действителност не се е отнасяло до цялото имущество (активи и пасиви) на Sernam

По второто оплакване, изведено от факта, че в съображения 108—112 и 124 от обжалваното решение Комисията погрешно е счела, че прехвърлянето представлява прехвърляне en bloc на активите и пасивите в рамките на група, последвано от продажба на акции (share deal) на дъщерното дружество, което ги е получило

По четвъртата част, изведена от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като в съображение 117 от обжалваното решение приела, че прехвърлянето не се е ограничило до активите на Sernam, а е било увеличено с нетната сума от 57 милиона евро

По петата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 118 и 119 от обжалваното решение приела, че продажбата на активите Sernam en bloc не е била извършена посредством прозрачна и открита процедура

По първото оплакване, изведено от факта, че ръководният екип е участвал в тръжната процедура от самото ѝ начало

По второто оплакване, изведено от валидността на офертата на Financiиre Sernam, при положение че то още не е било учредено към момента на подаване на офертата на ръководния екип

По третото оплакване, изведено от факта, че всички кандидати са могли да представят оферта, че са били третирани еднакво и че са имали едни и същи възможности за информиране и условия относно сроковете

По четвъртото оплакване, изведено от факта, че съгласно съдебната практика предхождащи продажбата на активи неуспешни опити с друго дружество, като тези в случая, представляват „доказателств[о], позволяващо да се установи, че проведената процедура е била достатъчно открита и прозрачна“

По оплакването на Френската република, изведено от факта, че отрицателната цена от 57 милиона евро е била утвърдена като пазарна цена с представените експертизи

По шестата част, изведена от грешки при прилагане на правото и фактически грешки, които Комисията допуснала, като в съображения 121—123 от обжалваното решение приела, че не е била съобразена целта за продажба на активи

По първото оплакване, изведено от факта, че целта на продажбата на активите en bloc е била съобразена, тъй като икономическата дейност на Sernam е била прекратена

По второто оплакване, изведено от факта, че понятието за продажба на активите en bloc в действителност позволява Sernam да продължи дейността си

Изводи по четвъртото основание

2.  По петото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че задължението за възстановяване на държавната помощ от 41 милиона евро, обявена за несъвместима с решение „Sernam 2“, е прехвърлено на Financiиre Sernam и на неговите дъщерни дружества

По първото оплакване, изведено от това, че нито един от критериите за икономическа приемственост не е изпълнен в случая

По предмета на прехвърлянето

По идентичността на акционерите или на собствениците на предприятието приобретател и на предприятието прехвърлител

По момента на прехвърлянето

По икономическата логика на сделката

По цената на прехвърлянето

По второто оплакване, изведено от факта, че вписването на сумата от 41 милиона евро в ликвидационния пасив на Sernam е било в съответствие с член 4 от решение „Sernam 2“

3.  По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, която Комисията допуснала, като приела, че мерките, предвидени в меморандума за разбирателство от 21 юли 2005 г. относно прехвърлянето на активите на Sernam en bloc, представляват нови държавни помощи в полза на Sernam Xpress — Financiиre Sernam

По първата част, изведена от това, че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като обявила критерия за частния инвеститор за неприложим в случая

По първото оплакване, насочено срещу съображение 155 от обжалваното решение, изведено от това, че продажбата на активите en bloc не представлява алтернатива на компенсаторните мерки по член 3, параграф 1 от решение „Sernam 2“

По второто оплакване, насочено срещу съображение 155 от обжалваното решение, изведено от това, че изпълнението на компенсаторна мярка следва да бъде извършено от получателя на помощта или от държавата акционер, а не от държавата в качеството ѝ на носител на публична власт

По втората част, с която се твърди, че никоя от спорните мерки не представлява предимство в полза на Sernam Xpress — Financiиre Sernam

По отношение на гаранцията за подготовката на площадката във Valenton и гаранцията за увеличаване на наемите на нови експлоатационни площадки

По отношение на гаранцията за продължаване осъществяването на дейността на TBE и за достъпа до нея

По отношение на удължаването с три години на гаранцията за преразпределяне на работниците в рамките на групата на жалбоподателя

4.  По първото основание на жалбоподателя и по основанието на Френската република, изведени от нарушение на съответното им право на защита

По основанието на Френската република, изведено от нарушението на правото ѝ на защита

По първото основание на жалбоподателя, изведено от нарушение на правото му на защита

5.  По второто основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

По първото оплакване, с което се твърди, че член 3, параграф 2 и член 4 от решение „Sernam 2“ са породили очаквания, основани по отношение на жалбоподателя на факта, че му е било разрешено да действа по начина, по който е действал при прехвърлянето на активите и при възстановяването на 41 милиона евро

По второто оплакване, изведено от съдържанието на искането за информация относно подробните разходи за ликвидация на Sernam от 14 март 2006 г.

По третото оплакване, изведено от твърдението, че в съображения 126 и 177—182 от обжалваното решение Комисията е допуснала грешка

6.  По третото основание, изведено от нарушение на задължението за спазване на разумен срок и на принципа на правната сигурност

По първото оплакване, изведено от тригодишния срок, изтекъл след продажбата на активите на Sernam en bloc до започването на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г.

По второто оплакване, изведено от срока от повече от три години, изтекъл между започването на официалната процедура по разследване на 16 юли 2008 г. и искането за сведения от 29 ноември 2011 г.

По третото оплакване, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, който налага на Комисията да действа, като полага дължима грижа, и от нарушение на член 41, параграф 1 от Хартата на основните права

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.