РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (четвърти състав)
11 юли 2007 година (*)
„Марка на Общността — Процедура по възражение — Заявка за словна марка на Общността LURA — FLEX — По-ранни национални фигуративни марки, съдържащи словесния елемент „flex“ — Закъсняло представяне пред отдела по споровете на преводи на документи в подкрепа на добрата репутация на по-ранни марки — Задължение на апелативния състав да прецени необходимостта от вземане предвид на преведените документи“
По дело T‑192/04
Flex Equipos de Descanso, S.A., установено в Мадрид (Испания), за което първоначално се явява г‑н R. Ocquet, впоследствие г‑н I. Valdelomar Serrano, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП), за която се явяват г‑жа S. Laitinen и г‑н G. Schneider, в качеството на представители,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, е
Leggett & Platt, Inc., установена в Carthage, Missouri (Съединени американски щати), за която се явяват г‑н G. Cronin и г‑н S. Castley, solicitors, и г‑н G.W. Hollingworth, barrister,
с предмет жалба, подадена срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 18 март 2004 г. (по дело R 333/2003‑1) относно процедура по възражение между Flex Equipos de Descanso, S.A и Leggett & Platt, Inc.
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (четвърти състав),
състоящ се от: г‑н H. Legal, председател, г‑жа Wiszniewska-Białecka и г‑н E. Moavero Milanesi, съдии,
секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,
като взе предвид жалбата, подадена на 28 май 2004 г. в секретариата на Първоинстанционния съд,
като взе предвид писмените отговори на СХВП и встъпилата страна, подадени на 29 октомври 2004 г. в секретариата на Първоинстанционния съд,
като се произнася при отсъствието на страните в насроченото за 14 юни 2006 г. съдебно заседание,
като взе предвид решението за възобновяване на устната фаза на производството от 30 април 2007 г.,
като взе предвид писмените становища, подадени от страните в указания от Първоинстанционния съд срок, относно изводите, които правят за целите на настоящия спор въз основа на Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело OHMI/Kaul (С‑29/05 P, все още непубликувано в Recueil),
постанови настоящото
Решение
Правна уредба по спора
1 Член 8, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ 1994, L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) с последващите му изменения, предвижда следното:
„1. При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:
[...]
б) когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка.
2. За целите на параграф 1, „по-ранни марки“ означават:
а) марки от следните видове, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, като се вземат предвид, когато е уместно, претендираните приоритети, по отношение на тези марки:
[...]
ii) марките, регистрирани в една държава-членка [...]
[...]
в) марки, които към датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността [...], са общоизвестни в дадена държава-членка съгласно смисъла в който думата „общоизвестен“ се използва в член 6а от Парижката конвенция.
[...]
5. При възражение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на параграф 2, марката, за която е била подадена заявката, не се регистрира, когато е идентична или подобна на по-ранна марка и трябва да бъде регистрирана за стоки или услуги, които не са подобни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато […] в случай на по-ранна марка на Общността, тя се ползва с добра репутация в Общността, а в случай на по-ранна национална марка, тя се ползва с добра репутация в съответната държава-членка, и когато ползването без основателна причина на марка, за която е била подадена заявка, се ползва неоснователно от отличителните белези или от добрата репутация на по-ранната марка, или ще ѝ нанесе вреда.“
Обстоятелства, предхождащи спора
2 На 12 април 2000 г. Leggett & Platt, Inc. представя за регистрация в Общността словния знак LURA FLEX за стоки от класове 6 и 20 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., с последващите ѝ изменения, като за съответните класове е дадено следното описание:
– клас 6: „Комплекти от пружини за мебели, легла, принадлежности за легла, тапицирани мебели, дюшеци и седалки, отделни части и конструктивни части за посочените стоки.“
– клас 20: „Мебели, тапицирани мебели и седалки, всички снабдени с пружини; легла; принадлежности за легла; дюшеци; дивани-легло.“
3 Заявката за марка на Общността, подадена на английски език, е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 13/01 от 5 февруари 2001 г.
4 На 3 май 2001 г. Fábricas Lucía Antonio Betere, S.A. Flabesa подава възражение срещу регистрацията на заявената марка на Общността на основание член 42 от Регламент № 40/94.
5 Flabesa основава възражението си на две по-ранни фигуративни марки, регистрирани в Испания на 21 септември 1998 г., съответно под номера 2147658 и 2147672, изглеждащи, както следва:
6 Марка № 2147658 се регистрира за следните стоки: „неблагородни метали и техните сплави; метални строителни материали; преносими метални конструкции; неелектрически метални материали; железария, метална кинкалерия; метални тръби; метални каси; метални продукти, които не са включени в други класове; руди, укрепващи материали от метал за легла и колелца от метал за легла“, които спадат към клас 6.
7 Стоките, обозначени от марка № 2147672, са следните: „легла, дюшеци и възглавници на вълнена основа, вълнена и сламена дреб, конски косъм и подобни материи, смесени дюшеци с еластични пружини, каучукови възглавници и дюшеци, пяна и всички видове полиуретанова пяна; детски креватчета, дивани, сламени дюшеци с дървена и желязна рамка; легла на два етажа, нощни масички, детски креватчета, мебели за къмпинг и плаж, всякакъв вид мебели, включително мебели от метал, трансформиращи се мебели, бюра, дюшеци с метални и тръбни пружини, надуваеми дюшеци, с изключение на такива за медицински цели, дюшеци и пружинени дюшеци за легла, рамки за легла (дървени); принадлежности за легла, с изключение на завивки за легла; оборудване за легла (неметално), неметални колелца за легла; дюшеци с пружини за легла, болнични легла; хидростатични легла, с изключение на такива за медицински цели, мебели, огледала, рамки, изделия, невключени в другите класове от дърво, корк, тръстика, ратанова палма, рога, кост, слонова кост, китова кост, черупки от костенурка, кехлибар, седеф, морска пяна, от заместители на изброените или от пластмаса“, които спадат към клас 20.
8 Възражението се подава срещу всички стоки, искани в заявката за марка, и се основава на всички продукти, обозначени от по-ранните национални марки.
9 В съответствие с член 115, параграф 5 от Регламент № 40/94 Flabesa подава възражението си на английски език, който по този начин става език на процедурата по възражение на основание член 115, параграф 6.
10 С писмо от 29 август 2001 г. отделът по споровете определя на Flabesa четиримесечен срок, изтичащ на 29 декември 2001 г., да представи фактите, доказателствата и съображенията в подкрепа на своето възражение, като подчертава, че всички документи трябва да бъдат подадени на езика на процедурата по възражение или да бъдат придружени с превод. В това отношение СХВП уточнява, че такъв превод бил поискан и за вече представените на друг език документи или удостоверения, и че не следвало да се вземат предвид документите, които не са преведени на процедурния език.
11 С писмено становище от 20 декември 2001 г. Flabesa иска отхвърляне на заявката за марка на Общността, като се позовава на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 и на член 8, параграф 5 от същия регламент.
12 Flabesa поддържа на първо място, че поради идентичността с продуктите, които двата конфликтни знака обозначават, и голямата зрителна, звукова и идейна прилика между последните, съществувала вероятност от объркване, макар и само като риск от свързване с по-ранните марки, която се подсилвала от добрата репутация на последните.
13 Според мнението на Flabesa трябвало да се приложи и член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94 по отношение на тези стоки, сред посочените в заявката за марка, които не са подобни на стоките, обозначени от по-ранните марки.
14 В подкрепа на твърденията си Flabesa представя следните документи, изготвени на испански език, които обаче не са придружени с превод на езика на процедурата по възражение:
– Решение на Върховния съд на Испания от 13 юли 1999 г., с което се потвърждава отхвърлянето на заявката за регистрация на думата „goliatex“ по съображение, изведено от вероятността от объркване с общоизвестната по-ранна словна марка FLEX,
– извлечения от интернет страницата на възразяващата страна,
– други решения, признаващи добрата репутация на марките FLEX,
– удостоверения, издадени от търговските камари на Барселона, Мадрид, Билбао и Валенсия,
– доклад и атестация, изготвени от рекламна агенция,
– клетвена декларация, изхождаща от представителя на възразяващата страна, която удостоверява добрата репутация на марките на последния, както и списък на марки, търговски наименования и търговци, чиито фирмени наименования съдържат думите „flex“ и „multielastic“,
– извлечения от четири рекламни съобщения,
– декларация за разходи за реклама и рекламна промоция,
– каталог на стоки.
15 В писмо, заведено на 24 април 2002 г., Leggett & Platt изтъква, че тези документи не трябва да се вземат предвид, тъй като не са преведени на езика на процедурата по възражение.
16 С писмо от 9 август 2002 г. Flabesa представя превод на въпросните документи на този език и отново иска отхвърляне на заявката за марка, като се позовава основно на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, и при условията на евентуалност — на член 8, параграф 5.
17 Освен това Flabesa уточнява, че на 31 декември 1999 г. е придобито от Flex Equipos de Descanso с всички активи, права и задължения, включително относно неговите искания пред СХВП, предявени в качеството му на възразяваща страна, както и че пред СХВП са представени пълномощните, изготвени от двете дружества за общия им представител.
18 С писмо от 30 август 2002 г. отделът по споровете изпраща на Leggett & Platt писмените становища на възразяващата страна, като уточнява, че нови доводи не могат да се изтъкват.
19 С Решение № 715/2003 от 24 март 2003 г. отделът по споровете отхвърля възражението, въпреки идентичността или приликата на разглежданите стоки, по съображение, основано на разликите между спорните знаци.
20 Отделът по споровете уточнява, че този извод би могъл да бъде различен, ако в определения срок възразяващата страна е представила релевантни доказателства в надлежен превод за особено отличителните белези на по-ранните си марки — последица от широкото им използване. При липсата на такъв превод, формулираните твърдения и представените доказателства от възразяващата страна не следвало да се вземат предвид.
21 На 5 май 2003 г. възразяващата страна обжалва това решение пред апелативния състав, като оспорва отказа на отдела по споровете да допусне доказателствата за добрата репутация на по-ранните ѝ марки, въпреки че тези доказателства са представени с превод в отговор на възраженията на Leggett & Platt срещу отличителните белези per se на по-ранните ѝ марки и срещу особено отличителните им белези в резултат от тяхната добра репутация.
22 С решение от 18 март 2004 г. на първи апелативен състав на СХВП (наричано по-нататък „обжалваното решение“) жалбата се отхвърля.
23 Това решение потвърждава отказа на отдела по споровете да допусне доказателствата и доказателствените документи в подкрепа на добрата репутация на по-ранните марки на възразяващата страна по съображение, че в нарушение на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) тези доказателства не са представени на езика на процедурата по възражение и че поради този пропуск Leggett & Platt не е имало възможност представи писмената си защита.
24 На следващо място апелативният състав приема, че предвид съществуващите разлики между конфликтните знаци, отделът по споровете правилно се е произнесъл за липса на вероятност от объркване.
25 Накрая, доколкото конфликтните знаци не могат да се разглеждат като подобни, апелативният състав отхвърля доводите на възразяващата страна, основани на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94, по съображение че последната не е представила доказателства за добрата репутация на по-ранните си марки в определения срок и не е обосновала по какъв начин използването на заявената марка на Общността може да позволи на Leggett & Platt да извлече непозволени облаги от отличителните белези или от добрата репутация на по-ранните марки, или да им нанесе вреда.
Производство и искания на страните
26 Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 28 май 2004 г., като я основава на член 63 от Регламент № 40/94.
27 Страните не се явяват на съдебното заседание, проведено на 14 юни 2006 г.
28 С определение от 30 април 2007 г. се възобновява устната фаза на производството, като се предоставя възможност на страните да представят евентуално писмените си становища във връзка с обявяването на Решение на Съда от 13 март 2007 г. по дело СХВП/ Kaul, (С‑29/05 P, все още непубликувано в Recueil).
29 Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд да:
– отмени и измени обжалваното решение, доколкото същото не взема предвид представените от жалбоподателя доказателства и отхвърля възражението му,
– върне делото на СХВП и укаже на същата да откаже регистрацията на марка LURA-FLEX за всички заявени стоки,
– осъди СХВП да заплати съдебните разноски, свързани с това производство.
30 СХВП и Leggett & Platt, страна, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд, искат от Първоинстанционния съд да:
– отхвърли като недопустимо второто основание от исканията на жалбоподателя,
– отхвърли жалбата,
– осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на второто основание от исканията на жалбоподателя
31 СХВП и Leggett & Platt поддържат, че второто основание от исканията на жалбоподателя е недопустимо, тъй като с него се иска от Първоинстанционния съд да укаже на СХВП да откаже регистрацията на заявената марка, независимо че Първоинстанционният съд не е компетентен да дава подобно указание.
32 Първоинстанционният съд напомня, че според постоянната съдебна практика в производството пред общностния съд по жалба срещу решение на апелативен състав на СХВП, последната е длъжна в съответствие с член 233 ЕО и член 63, параграф 6 от Регламент № 40/94 да предприеме необходимите мерки за изпълнение на евентуално отменително решение на общностния съд.
33 Ето защо Първоинстанционният съд не притежава правомощието да отправя указания към СХВП. Напротив, последната следва при необходимост да се съобрази с последиците, произтичащи от диспозитива и мотивите на решенията на Първоинстанционния съд [Решение от 31 януари 2001 г. по дело Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/СХВП (Giroform) , T‑331/99, Recueil, стр. II‑433, точка 33].
34 Следователно второто основание от исканията на жалбоподателя следва да се отхвърли като недопустимо, доколкото с него се иска от Първоинстанционния съд да укаже на СХВП да откаже регистрацията на заявената марка на Общността за всички стоки, посочени в заявката за марката.
По същество
35 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на първо място на нарушение на две съществени процесуални правила. В това отношение той поддържа основно, че апелативният състав не се съобразил с правило 18, параграф 2 и с правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95, и при условията на евентуалност — че било нарушено правото му да бъде изслушан.
36 На следващо място жалбоподателят твърди, че апелативният състав приложил неправилно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като не признал наличието на вероятност от объркване и погрешно отрекъл прилагането на член 8, параграф 5 от този регламент.
По нарушението на правило 18, параграф 2 и на правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95
– Доводи на страните
37 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав не се е съобразил с правило 18, параграф 2 и с правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95, тъй като отказал да допусне доказателствата, обосноваващи добрата репутация на по-ранните му марки по съображение, че тези доказателства не били преведени на процедурния език в предписания от отдела по споровете срок.
38 Докато правило 18, параграф 2 задължава СХВП да покани възразяващата страна да отстрани някои констатирани във възражението пропуски в двумесечен срок, то правило 22, параграф 4 я овластявало да покани възразяващата страна да предостави в указания от нея срок превод на процедурния език на представените на друг език доказателства и сведения в подкрепа на използването на по-ранните марки.
39 Вместо да се ограничи до включването на стандартен текст в писмото си от 29 август 2001 г., отделът по споровете трябвало при установяване на липсата на превод да поиска изрично от жалбоподателя да отстрани тази нередовност, или след като същата била изтъкната от Leggett & Platt., да определи срок за поправянето ѝ.
40 Както следва от точка 44 от Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2002 г. по дело Chef Revival USA/СХВП — Massagué Marín (Chef) (Т‑232/00, Recueil, стр. II‑2749), когато в подкрепа на възражението не са представени доказателства, документи или превод на процедурния език в срока, определен първоначално за тази цел или продължен съгласно правило 71, параграф 1 от Регламент № 2868/95, отделът по споровете може или да отхвърли възражението като неоснователно, или, какъвто е настоящият случай, да се произнесе въз основа на наличните доказателства в съответствие с правило 20, параграф 3 от Регламент № 2868/95, при условие обаче че вземе предвид всички представени доказателства.
41 Във всеки случай, представените от жалбоподателя доказателства трябвало да се вземат предвид най-малкото за доказването на особено отличителните белези на по-ранните му марки в резултат от тяхното използване съобразно с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
42 В отговор на това СХВП и Leggett & Platt изтъкват, че по силата на правило 17, параграф 2 от Регламент № 2868/95 възразяващата страна била длъжна да представи превод на доказателствата за добрата репутация на по-ранните марки или в срок от един месец от изтичане на срока за възражение, или, какъвто е настоящият случай, в определения от СХВП срок на основание правило 16, параграф 3 във връзка с правило 20, параграф 2.
43 Впрочем при изтичане на надлежно определения от СХВП краен срок, 29 декември 2001 г., жалбоподателят не представил превод на английски език на доказателствата за добрата репутация на по-ранните си марки. Ето защо отделът по споровете и апелативният състав правилно отказали разглеждането на представените на испански език доказателства за правата, претендирани от жалбоподателя въз основа на член 8, параграф 5 от Регламент № 40/94.
44 Обратно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваното решение не подлежало на отмяна по съображение, че правило 18, параграф 2 възлагало на СХВП задължението да предостави възможност на възразяващите страни да допълнят представените доказателства в нов срок, определен от СХВП.
45 Правило 18 се отнасяло до допустимостта на възражението, за която СХВП следи служебно, а не до задължението за предоставяне на превод на процедурния език, уредено с правило 17, параграф 2, чието нарушаване представлявало неспазване на условие по същество, равностойно на липса на доказателство за съществуването на фактите, на които се основава възражението [Решение по дело Chef, точка 40 по-горе, точка 44 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2004 г. по дело GE Betz/СХВП — Atofina Chemicals (BIOMATE), T‑107/02, Recueil, стр. II‑1845, точка 70].
46 Накрая, правило 22, параграф 4 било неприложимо в случая, тъй като се отнасяло единствено до доказването на използването на по-ранните марки, което се налагало само когато последните са регистрирани от най-малко пет години и заявителят на марката на Общността изисква от възразяващата страна да докаже това използване, какъвто не бил настоящият случай.
– Съображения на Първоинстанционния съд
47 Съгласно параграф 3 от правило 16 от Регламент № 2868/95, доказателствата за добрата репутация на марките, на които се основава възражението, могат да бъдат представени, ако не са били представени едновременно с възражението или след него, в рамките на срока след започване на процедурата по възражение, който СХВП определя в съответствие с правило 20, параграф 2 от Регламент № 2868/95.
48 Впрочем параграф 2 от правило 17 от същия регламент, отнасящо се до езика на процедурата по възражение, предвижда че ако доказателствата и доказателствените документи в подкрепа на възражението не са представени на езика на процедурата по възражение, какъвто е настоящият случай, възразяващата страна трябва да ги представи в превод на този език в срока, определен от СХВП по силата на правило 16, параграф 3.
49 От това следва, че жалбоподателят е длъжен да представи пред отдела по споровете преводите на доказателствата за добрата репутация на по-ранните си марки преди изтичането на четиримесечния срок — на 29 декември 2001 г. — който е определен на заинтересованото лице съобразно с правило 20, параграф 2, за да представи фактите, доказателствата и съображенията, които смята за необходими за обосноваване на своето възражение.
50 Действително, от двойното препращане от правило 16, параграф 3 към правило 20, параграф 2, от една страна, и от правило 17, параграф 2 към правило 16, параграф 3, от друга страна, следва че срокът, определен от отдела по споровете съгласно правило 20, параграф 2 за представяне на подробно изложение на фактите, доказателствата и съображенията в подкрепа на възражението, се прилага и по отношение на преводите на езика на процедурата по възражение на доказателствата за добрата репутация на по-ранните марки на жалбоподателя.
51 В това отношение следва да се напомни, че в писмото си от 29 август 2001 г. отделът по споровете изрично посочва на вниманието на жалбоподателя, че всички документи трябва да бъдат представени на езика на процедурата по възражение, в случая на английски език, или да бъдат придружени от превод на този език, както и че такъв превод се изисква за всеки друг документ или удостоверение, представени на друг език, а доказателствата, които не са преведени на процедурния език, не се вземат предвид.
52 Въпреки че на 20 декември 2001 г. жалбоподателят подава редовно пред отдела по споровете подробно изложение на фактите, доказателствата и съображенията в подкрепа на възражението, същият представя само на испански език доказателствата и доказателствените документи, с които обосновава твърдяната от него добра репутация на по-ранните му марки. Жалбоподателят представя превод на тези доказателства на английски език, език на процедурата по възражение, едва на 9 август 2002 г., тоест след 29 декември 2001 г., когато изтича определеният от отдела по споровете четиримесечен срок.
53 Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че отделът по споровете не се съобразил с правило 18, параграф 2 и с правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95, тъй като не взел предвид представените преводи, не поканил предварително и изрично жалбоподателя, при установяване на липсата на превод, да отстрани тази нередовност и след като същата била изтъкната от Leggett & Platt., не определил нарочен срок за поправянето ѝ.
54 От една страна, правило 18, параграф 2, според което СХВП уведомява възразяващата страна за нередовности на възражението и поканва заинтересованото лице да ги отстрани в двумесечен срок, който не подлежи на продължаване, не е приложимо дори по аналогия спрямо настоящия спор, тъй като се отнася до основанията за недопустимост на възражението (Решение по дело Chef, точка 40 по-горе, точка 36).
55 Впрочем законовите изисквания относно представянето на фактите, доказателствата и съображенията, както и на доказателствените документи в подкрепа на възражението, включително на преводите им на езика на процедурата по възражение, представляват условия, относими към разглеждането на възражението по същество (Решение по дело Chef, точка 40 по-горе, точки 37 и 52).
56 Следователно отделът по споровете не е длъжен да съобщава на жалбоподателя за нередовността, изразяваща се в пропуска му да представи превод на доказателствата за добрата репутация на по-ранните му марки, тъй като липсата на такъв превод не противоречи на разпоредбите на Регламент № 40/94 и на Регламент № 2868/94, към които препраща правило 18, параграф 2 от последния регламент (Решение по дело BIOMATE, точка 45 по-горе, точка 70).
57 От друга страна, СХВП не нарушава правило 22, параграф 4, което я овластява да покани възразяващата страна да предостави в указания от нея срок превод на процедурния език на представените на друг език доказателства за обосноваване на използването на по-ранните марки по смисъла на член 43, параграф 2 или 3 от Регламент № 40/94.
58 Последната разпоредба, която предоставя възможност на възразяващата страна да установи по искане на заявителя, че по-ранната марка, на която основава възражението си, е била обект на активно използване през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка на Общността, очевидно е неприложима в настоящия случай.
59 Действително жалбоподателят, чиито по-ранни марки са регистрирани едва през 1998 г., не може да се позовава на петгодишното им използване, предшестващо датата на публикуване на заявката за марка на Общността, тъй като последното е извършено след 5 февруари 2001 г.
60 Във всеки случай, жалбоподателят не се възползва от възможността по правило 71 от Регламент № 2868/95, което овластява СХВП, когато обстоятелствата го налагат, да продължи определения от нея срок, ако заинтересованата страна е представила подобна молба преди изтичането на този срок.
61 След като жалбоподателят представя със закъснение пред отдела по споровете преводите на процедурния език на доказателства и доказателствени документи за добрата репутация на по-ранните му марки, следва да се приеме, че същият не е представил своевременно тези доказателства по смисъла на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, поради което СХВП не може да ги вземе предвид в изпълнение на същата разпоредба.
62 Цитираният по-горе член овластява апелативния състав, който разглежда в настоящия случай фактите и доказателствата, представени със закъснение пред отдела по споровете, с правомощие за широка преценка да се произнесе с мотивирано решение по въпроса дали същите следва да се вземат предвид или не (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 28 по-горе, точки 43 и 63), по който въпрос страните имат възможност да представят съображенията си.
63 В частност подобно вземане предвид на представени със закъснение доказателства може да е оправдано, когато от една страна е видно, че тези доказателства са действително свързани с произнасянето по възражението, и от друга страна, с оглед на фазата на процедурата и обстоятелствата, при които се представят тези доказателства, не съществува пречка последните да се вземат предвид (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 28 по-горе, точка 44).
64 Това правомощие на апелативния състав обективно спомага да се избегне регистрацията на марки, чието използване може успешно да бъде оспорено впоследствие в процедура за отмяна или за нарушение на марка (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 28 по-горе, точка 48).
65 Впрочем като предвижда, че апелативният състав може да упражни правомощията на инстанцията на СХВП, чието решение подлежи на проверка от него, член 62, параграф 1 от Регламент № 40/94 предоставя на апелативния състав правомощието да преразгледа възражението изцяло и по същество както от правна, така и от фактическа страна (Решение по дело СХВП/Kaul, точка 28 по-горе, точка 57).
66 В случая апелативният състав отказва поначало да допусне преводите на доказателствата и доказателствените документи, представени от жалбоподателя в подкрепа на добрата репутация на по-ранните си марки, по единственото съображение, че вземането им предвид е изключено служебно поради тяхното несвоевременно представяне пред отдела по споровете. По тази причина апелативният състав се смята изцяло за некомпетентен да прецени дали евентуално следва да се вземат предвид спорните доказателства.
67 Следователно апелативният състав допуска грешка при прилагане на правото, като отклонява поначало упражняването на правомощието си за преценка дали следва вземе предвид доказателствата и доказателствените документи за добрата репутация на по-ранните марки на жалбоподателя.
68 Във връзка с относимостта на спорните доказателства трябва да се отбележи, че отделът по споровете изрично посочва, че ако жалбоподателят своевременно бил обосновал особено отличителните белези на по-ранните си марки — последица от широкото им използване — и бил представил необходимия превод за установяване на посочената висока степен на отличителност, било възможно да се достигне до извод, различен от този за липсата на вероятност от объркване между конфликтните знаци.
69 Впрочем от обжалваното решение следва, че от своя страна апелативният състав е приел, че обстоятелството, че жалбоподателят не е представил в определения срок доказателства за добрата репутация на по-ранните си марки, не е неотносимо към спора.
70 По отношение на фазата на процедурата, в която са представени доказателствата, следва да се посочи още, че на 9 август 2002 г. жалбоподателят подава пред отдела по споровете спорните преводи и на 5 март 2003 г. сезира апелативния състав, който се произнася с обжалваното решение на 18 март 2004 г.
71 При тези обстоятелства от преписката е видно, че апелативният състав не е възпрепятстван поради недостиг на време да вземе предвид доказателствата за добрата репутация на по-ранните марки, на които се основава възражението.
72 Предвид гореизложеното обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, без да се налага разглеждането на останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя.
Относно разноските
73 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
74 СХВП е загубила делото, тъй като обжалваното решение се отменя, поради което същата следва да заплати съдебните разноски, съобразно с исканията на жалбоподателя.
75 Встъпилата стана също е загубила делото по посочените от нея искания, поради което следва да понесе направените от нея разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) от 18 март 2004 г. (по дело R 333/2003‑1).
2) СХВП следва да понесе направените от нея разноски, както и разноските на жалбоподателя.
3) Встъпилата страна следва да понесе направените от нея разноски.
Legal | Wiszniewska-Białecka | Moavero Milanesi |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юли 2007 година.