РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
16 декември 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на въздушния превоз на товари — Споразумения и съгласувани практики по няколко елемента от цените на услугите за въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и на допълнителни такси за безопасност, отказ да се плаща комисиона върху допълнителните такси) — Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за EИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Задължение за мотивиране“
По дело T‑67/11
Martinair Holland NV, установено в Харлемермер (Нидерландия), за което се явява R. Wesseling, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално от S. Noë, N. von Lingen и C. Giolito, впоследствие Noë, Giolito и A. Dawes, в качеството на представители, подпомагани от B. Doherty, barrister,
ответник,
с предмет искане за отмяна на решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 г. във връзка с производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка COMP/39258 — въздушен превоз на товари), в частта, отнасяща се до жалбоподателя, или поне отмяна на член 5, буква б) от това решение, в който на същия е наложена глоба, или намаляване на глобата,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg, съдии,
секретар: S. Spyropoulos, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 май 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Martinair Holland NV е компания за въздушен транспорт, осъществяваща дейността си на пазара на въздушния превоз на товари (наричан по-нататък „превоз на товари“).
2 На 7 декември 2005 г. Комисията на Европейските общности получава искане за освобождаване от глоба на основание на нейното Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.“), подадено от Deutsche Lufthansa AG (наричано по-нататък „Lufthansa“) и дъщерните му дружества Lufthansa Cargo AG и Swiss International Air Lines AG (наричано по-нататък „Swiss“). Според това искане между няколко предприятия, осъществяващи дейност на пазара на превоза на товари (наричани по-нататък „превозвачи“) имало антиконкурентни контакти по-конкретно относно:
– допълнителната такса за гориво (наричана по-нататък „ДТГ“), която била въведена за преодоляване на последиците от увеличаването на разходите за гориво,
– допълнителната такса за безопасност (наричана по-нататък „ДТБ“), която била въведена за преодоляване на последиците, свързани с разходите за някои мерки за безопасност, наложени след терористичните нападения на 11 септември 2001 г.
3 На 14 и 15 февруари 2006 г. Комисията прави внезапни проверки на основание член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
4 След проверките няколко превозвачи, както и жалбоподателят подават искане на основание на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.
5 На 19 декември 2007 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на 27 превозвачи, между които е и жалбоподателят (наричано по-нататък „изложението на възраженията“). Тя посочва, че като участвали в световен картел по-конкретно относно ДТГ, ДТБ и отказ за плащане на комисиони върху допълнителните такси (наричан по-нататък „отказ за плащане на комисиони“), тези превозвачи са нарушили член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и член 8 Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (наричано по-нататък „Споразумението с Швейцария“). В отговор на изложението на възраженията адресатите му представят писмени становища. От 30 юни до 4 юли 2008 г. е проведено изслушване.
6 На 9 ноември 2010 г. Комисията приема решение C(2010) 7694 окончателен във връзка с производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария (преписка COMP/39258 — въздушен превоз на товари) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Адресати на обжалваното решение са следните 21 превозвачи (наричани по-нататък „инкриминираните превозвачи“):
– Air Canada,
– Air France-KLM,
– Société Air France SA (наричано по-нататък „Air France“),
– Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV (наричано по-нататък „KLM“),
– British Airways рlc,
– Cargolux Airlines International SA (наричано по-нататък „Cargolux“),
– Cathay Pacific Airways Ltd (наричано по-нататък „CPA“),
– Japan Airlines Corp.,
– Japan Airlines International Co. Ltd (наричано по-нататък „Japan Airlines“),
– Lan Airlines SA (наричано по-нататък „LAN“)
– LAN Cargo SA (наричано по-нататък „LAN Cargo“),
– Lufthansa Cargo,
– Lufthansa,
– Swiss,
– жалбоподателят,
– Qantas Airways Ltd (наричано по-нататък „Qantas“),
– SAS AB,
– SAS Cargo Group A/S (наричано по-нататък „SAS Cargo“),
– Scandinavian Airlines System Denmark-Norway-Sweden (наричано по-нататък „Scandinavian Airlines“),
– Singapore Airlines Cargo Pte Ltd (наричано по-нататък „SAC“),
– Singapore Airlines Ltd.
7 Възраженията, приети временно по отношение на другите адресати на изложението на възраженията, са оттеглени.
8 В мотивите на обжалваното решение е описано единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария, обхващащо територията на ЕИП и на Швейцария, с което инкриминираните превозвачи съгласували действията си във връзка с определянето на цените за доставката на транспортни услуги.
9 Частта от диспозитива на обжалваното решение, която се отнася до жалбоподателя, има следното съдържание:
„Член 1
Посочените предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища, разположени на територията на ЕИП, през следните периоди:
[…]
и) [жалбоподателят], от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
[…]
Член 2
Посочените предприятия са нарушили член 101 ДФЕС, като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на Европейския съюз и летища, разположени извън ЕИП, през следните периоди:
[…]
o) [жалбоподателят], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
[…]
Член 3
Посочените предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на страни, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни, през следните периоди:
[…]
м) [жалбоподателят], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
[…]
Член 4
Посочените предприятия са нарушили член 8 от Споразумението с […] Швейцария […], като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на Съюза […] и летища на територията на Швейцария, през следните периоди:
[…]
и) [жалбоподателят], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
[…]
Член 5
За нарушенията, посочени в членове 1—4, се налагат следните глоби:
[…]
м) [жалбоподателя]: 29 500 000 [EUR];
[…]
Член 6
Предприятията, посочени в членове 1—4, трябва незабавно да прекратят нарушенията, посочени в същите членове, в случай че все още не са го направили.
От този момент те трябва да се въздържат от всяко действие или поведение от посочените в членове 1—4, и от всяко действие или поведение, имащо същия или подобен предмет или резултат.
Член 7
Адресати на настоящото решение са:
[…]
[жалбоподателят]
[…]“.
Производство
10 На 24 януари 2011 г. жалбоподателят подава настоящата жалба. Комисията представя писмена защита на 27 май 2011 г.
11 В съответствие с член 47, параграф 1 от процедурния си правилник от 2 май 1999 г., с решение от 29 юни 2011 г. Общият съд решава да не допуска втора размяна на писмени становища.
12 С решение на председателя на Общия съд от 1 декември 2011 г. един от съдиите от шести състав на Общия съд , съдебния състав, към който е причислен съдията докладчик, е заменен с друг съдия.
13 С решение на председателя на Общия съд от 17 януари 2013 г. съдията докладчик е заменен с нов съдия и делото е разпределено на нов съдия докладчик от шести състав.
14 По искане на Общия съд, направено в рамките на процесуално-организационните действия по член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., със заявление, постъпило в секретариата на Общия съд на 5 юли 2013 г., жалбоподателят представя становище по писмената защита. Комисията представя становището си по това становище, което постъпва в секретариата на Общия съд на 27 септември 2013 г.
15 Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в първи състав, поради което на 2 октомври 2013 г. настоящото дело е разпределено на този състав.
16 По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството. Освен това в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., Общият съд поставя на страните писмени въпроси, на които те отговарят в определения срок.
17 На 28 април 2015 г. Общият съд приканва жалбоподателя да го уведоми дали в доклада за съдебното заседание има поверителни данни, които не трябва да се разгласяват публично. С две писма от 4 май 2015 г. жалбоподателят, от една страна, иска някои от данните в доклада за съдебното заседание да не се оповестяват публично, и от друга страна, излага възражения във връзка с този доклад, което Общият съд взема предвид.
18 Устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание на 21 май 2015 г.
Искания на страните
19 Жалбоподателят иска Общият съд:
– да отмени изцяло или отчасти членове 1—7 от обжалваното решение, доколкото те се отнасят до него,
– или да намали размера на глобата, предвидена в член 5, буква м) от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
20 Комисията иска Общият съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
21 Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си, изведени, първото, от нарушение на задължението за мотивиране, на правото на добра администрация, на правото на ефективно правно средство за защита и на справедлив процес, на презумпцията за невиновност и на правото на защита, и второто, от явна грешка в преценката при изчисляването на глобата и от нарушение на Регламент № 1/2003, на Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г. стр. 2), на принципите на пропорционалност и на равно третиране и на задължението за мотивиране.
22 Първото основание е разделено на две части, изведени, първата, от нарушение на задължението за мотивиране и на правото на добра администрация, а втората, от нарушение на правото на добра администрация, на правото на ефективно правно средство за защита и на справедлив процес, на презумпцията за невиновност и на правото на защита.
23 В първата част на първото основание жалбоподателят изтъква по-конкретно че обжалваното решение не му позволява да определи естеството и обхвата на нарушението или нарушенията, които е прието, че е извършил, тъй като в диспозитива на обжалваното решение се посочват четири нарушения, отнасящи се до различни периоди и транспортни връзки, допуснати от различни превозвачи, докато в мотивите се сочи само едно световно единно и продължено нарушение, обхващащо всички транспортни връзки. Той допълва, че тъй като в обжалваното решение Комисията изследва условията за прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария само с оглед на съществуващия според нея световен картел, установяването на четирите нарушения в диспозитива не би могло да се основава на направената в мотивите преценка на фактите и доказателствата. В обжалваното решение Комисията не изследвала дали фактите, които е приела за установени, и доказателствата, които е събрала, доказват четирите конкретни нарушения, посочени съответно в членове 1—4 от това решение.
24 По този начин в първата част на първото основание жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви, тъй като мотивите и диспозитивът на това решение си противоречат, което Комисията оспорва.
25 Във връзка с това следва да се припомни, че според постоянната съдебната практика изискваните от член 296, параграф 2 ДФЕС мотиви трябва ясно и недвусмислено да излагат съображенията на институцията, която е издала оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съда на Европейския съюз — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 25 юни 1998 г. British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Rec, EU:T:1998:140, т. 89 и от 29 юни 2012 г., GDF Suez/Комисия, T‑370/09, Сб., EU:T:2012:333, т. 117). Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (вж. в този смисъл решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Rec, EU:C:1998:154, т. 63 и от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Rec, EU:T:2000:77, т. 469).
26 Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. в този смисъл решения Комисия/Sytraval и Brink’s France, т. 25 по-горе, EU:C:1998:154, т. 63 и от 2 февруари 2012 г., Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, T‑83/08, EU:T:2012:48, т. 91).
27 Това не се отразява на факта, че за да мотивира решенията, които приема, за да осигури прилагането на правилата на конкуренцията, по силата на член 296 ДФЕС Комисията е длъжна да изложи поне фактите и съображенията, които са от съществено значение в общата структура на нейното решение, за да позволи по този начин на компетентната юрисдикция и на заинтересованите страни да се запознаят с условията, при които е приложила правото на Съюза (вж. в този смисъл решение Denki Kagaku Kogyo и Denka Chemicals/Комисия, т. 26 по-горе, EU:T:2012:48, т. 91).
28 Мотивите трябва освен това да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи разбирането на причините, които са в основата на този акт (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сб., EU:C:2008:392, т. 169 и от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, Сб., EU:C:2011:620, т. 151).
29 Следва да се допълни, че независимо от разпоредбите на член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003, от които следва, че решенията за налагане на глоби за нарушение на правото на конкуренция нямат наказателен характер, нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, на член 53 от Споразумението за ЕИП и на член 8 от Споразумението с Швейцария предполага поведение, което обикновено се смята за нелоялно, във вреда на обществото като цяло, което води до истинско опозоряване, а за отговорните предприятия може да доведе до налагане на глоби, които могат да стигнат до 10 % от годишния им оборот, т.е. до безспорно строги глоби (вж. заключението на генералния адвокат Sharpston по дело KME Germany и др./Комисия, C‑272/09 P, Сб., EU:C:2011:63, т. 64). Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и естеството и тежестта на свързаните с тях санкции (вж. решение от 27 март 2014 г., Saint-Gobain Glass France и др./Комисия, T‑56/09 и T‑73/09, Сб., EU:T:2014:160, т. 78 и цитираната съдебна практика) те попадат в сферата на наказателното обвинение по смисъла на член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), както следва по-конкретно от решение на Европейския съд по правата на човека от 27 септември 2011 г., A. Menarini Diagnostis с/у Италия (№ 43509/08, § 39—44).
30 Освен това в точки 58 и 59 от решението си A. Menarini Diagnostics с/у Италия, точка 29 по-горе, Европейският съд по правата на човека припомня, че ако с решение на административен орган е наложено „наказание“, заинтересованото лице трябва да може да сезира с такова прието по отношение на него решение съд, който осигурява предвидените в член 6 от ЕКПЧ гаранции (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Schindler Holding и др./Комисия, C‑501/11 P, Сб., EU:C:2013:522, т. 34).
31 Впрочем принципът на ефективна съдебна защита, който е общ принцип на правото на Съюза, понастоящем закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и в правото на Съюза съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (вж. решение от 10 юли 2014 г., Telefónica и Telefónica de España/Комисия, C‑295/12 P, Сб., EU:C:2014:2062, т. 57 и цитираната съдебна практика), налага диспозитивът на прието от Комисията решение, с което се установява нарушение на правилата на конкуренцията, да бъде особено ясен и точен и предприятията, за които е прието, че са виновни и са санкционирани, да бъдат в състояние да разберат и да оспорят вменяването на тази вина и налагането на тези санкции, изложени в споменатия диспозитив.
32 Наистина, следва да се припомни, че именно в диспозитива на решенията Комисията посочва естеството и обхвата на санкционираните от нея нарушения. Трябва да се отбележи, че по принцип точно по отношение на обхвата и естеството на санкционираните нарушения е важен диспозитивът, а не мотивите. Единствено при липса на яснота на използваните в диспозитива термини той следва да се тълкува, като се използват мотивите на решението. Както приема съдът на Съюза, за да се определят лицата, за които се отнася решение, установяващо нарушение, следва да се вземе предвид диспозитивът на това решение, когато той не дава основание за съмнение (решения от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Rec, EU:C:1975:174, т. 315 и от 11 декември 2003 г., Adriatica di Navigazione/Комисия, T‑61/99, Rec, EU:T:2003:335, т. 43).
33 Освен това следва също да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС има непосредствено действие в отношенията между частноправните субекти и поражда права за страните в процеса, което налага едно лице да може да иска поправяне на вредите, които евентуално е претърпяло от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията. Следователно националните юрисдикции, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на тази разпоредба, следва не само да гарантират пълното ѝ действие, но и да защитават тези права (решение от 6 юни 2013 г., Donau Chemie и др., C‑536/11, Сб., EU:C:2013:366, т. 21 и 22). В този смисъл всеки има право да иска поправяне на претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картел или практика, забранен(а) от член 101 ДФЕС (решения от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Rec, EU:C:2006:461, т. 61 и от 6 ноември 2012 г., Otis и др., C‑199/11, Сб. EU:C:2012:684, т. 43).
34 Според член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 обаче, когато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики по член 101 ДФЕС, които вече са предмет на решение на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията.
35 В това отношение следва да се приеме, обратно на това, което Комисията изтъква в съдебното заседание, че национална юрисдикция би взела решение, което е в противоречие с решението, прието от тази институция, не само ако даде друга правна квалификация на разглежданите антиконкурентни действия, но и ако решението ѝ е различно от това на Комисията относно времевия и географския обхват на разглежданите действия или относно вината или липсата на вина на лицата, срещу които е проведено разследването във връзка със спорните действия, вината за които е разгледана в решението на Комисията.
36 От това следва, че националните юрисдикции са обвързани от приетото от Комисията решение, ако то не е отменено или изменено, което налага диспозитивът му да може да бъде разбран еднозначно.
37 По-конкретно националните юрисдикции трябва да бъдат в състояние да разберат от ясното съдържание на диспозитива на решение, установяващо наличието на нарушение на правилата на конкуренцията, и обхвата на това нарушение, както и да установят кои са виновните за него лица, за да могат въз основа на това да направят необходимите изводи във връзка с исковете за обезщетение за претърпените от нарушението вреди, предявени от увредените от същото нарушение лица.
38 Накрая следва да се отбележи, че пълната ефективност на член 101 ДФЕС би била поставена под въпрос, ако правото на едно лице да иска от друго лице поправяне на претърпените от него вреди бъде поставено по категоричен начин в зависимост от наличието на договорни отношения между тези две лица (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2014 г., Kone и др., C‑557/12, Сб., EU:C:2014:1317, т. 33). Следователно не може да се изключи възможността лице, за което се приема, че е виновно за установено от Комисията нарушение на правилата на конкуренцията, да бъде задължено да поправи вредите, причинени на клиентите на други лица, виновни за същото нарушение. В такъв случай, ако това е предвидено в националното право, националните юрисдикции могат да бъдат сезирани с регресни искове между тези лица. От тази гледна точка текстът на диспозитива на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, се оказва определящ, тъй като той може да установи взаимни права и задължения между посочените лица.
39 Националният съд може също, ако това е предвидено в националния закон, да трябва да приеме, че всички лица, за които е прието, че са виновни за установено от Комисията нарушение на правилата на конкуренцията, са солидарно задължени да поправят причинената вреда. В този случай текстът на диспозитива на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, може също да бъде определящ относно посочените в него лица.
40 Ето защо в светлината на предходните съображения следва на първо място да се провери дали, както твърди жалбоподателят, има противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение.
41 Що се отнася до диспозитива на обжалваното решение, членове 1—4 имат следното съдържание:
„Член 1
Посочените предприятия са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на ЕИП, през следните периоди:
а) Air France-KLM, от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.;
б) […] Air France от 7 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.;
в) KLM […], от 21 декември 1999 г. до 14 февруари 2006 г.;
г) British Airways […], от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
д) Cargolux […], от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
е) Lufthansa Cargo […], от 14 декември 1999 г. до 7 декември 2005 г.;
ж) […] Lufthansa […], от 14 декември 1999 г. до 7 декември 2005 г.;
з) Swiss […], от 2 април 2002 г. до 7 декември 2005 г.;
и) [жалбоподателят], от 22 януари 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
й) SAS […], от 17 август 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
к) SAS Cargo […], от 1 юни 2001 г. до 14 февруари 2006 г.;
л) Scandinavian Airlines […], от 13 декември 1999 г. до 28 декември 2003 г.
Член 2
Посочените предприятия са нарушили член 101 ДФЕС, като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на […] Съюза и летища, разположени извън ЕИП, през следните периоди:
а) Air Canada, от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
б) Air France-KLM, от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
в) […] Air France, от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
г) KLM […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
д) British Airways […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
е) Cargolux […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
ж) [CPA], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
з) Japan Airlines [Corp.], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
и) Japan Airlines […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
й) LAN […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
к) LAN Cargo […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
л) Lufthansa Cargo […], от 1 май 2004 г. до 7 декември 2005 г.;
м) […] Lufthansa […], от 1 май 2004 г. до 7 декември 2005 г.;
н) Swiss […], от 1 май 2004 г. до 7 декември 2005 г.;
о) [жалбоподателят], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
п) Qantas […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
р) SAS […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
с) SAS Cargo […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
т) [SAC], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.;
у) Singapore Airlines […], от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г.
Член 3
Посочените предприятия са нарушили член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища на територията на страни, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни, през следните периоди:
а) Air Canada, от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
б) Air France-KLM, от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
в) […] Air France, от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
г) KLM […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
д) British Airways […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
е) Cargolux […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
ж) [CPA], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
з) Japan Airlines [Corp.], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
и) Japan Airlines […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
й) Lufthansa Cargo […], от 19 май 2005 г. до 7 декември 2005 г.;
к) […] Lufthansa […], от 19 май 2005 г. до 7 декември 2005 г.;
л) Swiss […], от 19 май 2005 г. до 7 декември 2005 г.;
м) [жалбоподателят], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
н) Qantas […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
о) SAS […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
п) SAS Cargo […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
р) [SAC], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.;
с) Singapore Airlines […], от 19 май 2005 г. до 14 февруари 2006 г.
Член 4
Посочените предприятия са нарушили член 8 от Споразумението с […] Швейцария […], като са участвали в нарушение, състоящо се едновременно от споразумения и съгласувани практики, с които те са съгласували различни елементи на цената, която да се вземе предвид за услуги за […] превоз на товари между летища, на територията на Съюза […], и летища на територията на Швейцария, през следните периоди:
а) Air France-KLM, от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
б) […] Air France, от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
в) KLM […], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
г) British Airways […], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
д) Cargolux […], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
е) Lufthansa Cargo, […], от 1 юни 2002 г. до 7 декември февруари 2005 г.;
ж) […] Lufthansa […], от 1 юни 2002 г. до 7 декември 2005 г.;
з) Swiss […], от 1 юни 2002 г. до 7 декември 2005 г.;
и) [жалбоподателят], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
й) SAS […], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
к) SAS Cargo […], от 1 юни 2002 г. до 14 февруари 2006 г.;
л) Scandinavian Airlines […], от 1 юни 2002 г. до 28 декември 2003 г.“
42 По същество жалбоподателят твърди, че въз основа на буквален прочит на членове 1—4 от обжалваното решение може да се установи по-скоро наличието на четири отделни единни и продължени нарушения, всяко от които се отнася до различна категория транспортни връзки, а не на едно единно и продължено нарушение, свързано с всички транспортни връзки, включени в картела, така както е описан в мотивите на това решение.
43 Тава се потвърждавало от начина, по който са формулирани членове 5 и 6 от обжалваното решение, според които
„Член 5
За нарушенията, посочени в членове 1—4, се налагат следните глоби:
[…]
Член 6
Предприятията, посочени в членове 1—4, трябва незабавно да прекратят нарушенията, посочени в същите членове, ако все още не са го направили.
[…]“.
44 Наистина, жалбоподателят подчертава, че в членове 5 и 6 от обжалваното решение се посочват „нарушения“ в множествено число, а не „едно нарушение“ в единствено число.
45 В това отношение следва първо да се отбележи, както твърди Комисията в отговора си на посочените по-горе в точка 16 процесуално-организационни действия, че разделянето в четири отделни разпоредби на частта от диспозитива на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, не означава непременно, че съществуват четири отделни нарушения.
46 Това разделяне би могло да се обясни с факта, че със съвкупността от антиконкурентните действия, в които се изразява единното и продължено нарушение, описано в обжалваното решение, са нарушени три разпоредби, забраняващи едни и същи действия, но с различен времеви и териториален обхват.
47 Впрочем Комисията посочва в точки 815—817 от обжалваното решение, както и в писмените си изложения до Общия съд, че до 1 май 2004 г. е имала изпълнителни правомощия за прилагането на член 101 ДФЕС само за международния въздушен транспорт между летища на Съюза и следователно не е могла да приложи член 101 ДФЕС за антиконкурентните споразумения и практики за транспортните връзки между летища на територията на Съюза и летища извън ЕИП. В съображения 818—821 от обжалваното решение тя обяснява освен това, че до 19 май 2005 г. е била компетентна да прилага член 53 от Споразумението за ЕИП само по отношение на въздушните превози между летища на територията на ЕИП и едва след тази дата е компетентна да прилага тази разпоредба по отношение на транспортните връзки между летища на територията на страни, които са договарящи страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни. Впрочем от съображения 822—825 от обжалваното решение се установява, че Комисията счита, че е компетентна да прилага член 8 от Споразумението с Швейцария по отношение на транспортните връзки между летища на територията на Съюза и летища на територията на Швейцария, считано от 1 юни 2002 г.
48 Следователно, както Комисията обяснява в отговора, посочен в точка 16 по-горе, а също и в съдебното заседание, тъй като са нарушени три разпоредби, а именно на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария, всяка от които установява компетентността на Комисията за тяхното прилагане ratione temporis и ratione loci, тя е разделила диспозитива на обжалваното решение в седем члена, първите четири от които са подредени, както следва:
– член 1 е относно компетентността на Комисията да прилага член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на транспортните връзки между летища на територията на ЕИП за периода между 7 декември 1999 г. и 14 февруари 2006 г.,
– член 2 е относно компетентността на Комисията да прилага член 101 ДФЕС по отношение на транспортните връзки между летища на територията на Съюза и летища извън ЕИП за периода между 1 май 2004 г. и 14 февруари 2006 г.,
– член 3 е относно компетентността на Комисията да прилага член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на транспортните връзки между летища на територията на страни, които са страни по Споразумението за ЕИП, но не са държави членки, и трети страни, за периода между 19 май 2005 г. и 14 февруари 2006 г.,
– и член 4 е относно компетентността на Комисията да прилага член 8 от Споразумението с Швейцария по отношение на транспортните връзки между летища на територията на Съюза и летища на територията на Швейцария за периода между 1 юни 2002 г. и 14 февруари 2006 г.
49 Жалбоподателят не оспорва нито променливия обхват на компетентността на Комисията в зависимост от съответните транспортни връзки, нито разделянето на диспозитива на обжалваното решение, свързано с променливия обхват на компетентността на Комисията.
50 Жалбоподателят обаче отбелязва, че според мотивите на обжалваното решение, от една страна, всички инкриминирани превозвачи са участвали в антиконкурентните действия, формиращи единното и продължено нарушение със световен обхват, независимо от обслужваните транспортни връзки, а от друга страна, в членове 1—4 от това решение са установени четири отделни нарушения, всяко засягащо различна категория транспортни връзки, в които са участвали само част от инкриминираните превозвачи.
51 В това отношение от обжалваното решение се установява, че наименованията само на единадесет от 21 инкриминирани превозвачи, а именно на Air France-KLM, Air France, KLM, British Airways, Cargolux, Lufthansa, Lufthansa Cargo, Swiss, жалбоподателя, SAS и SAS Cargo, са посочени във всеки от първите четири члена от него. Наименованията на превозвачите Air Canada, CPA, Japan Airlines Corp., Japan Airlines, Qantas, SAC и Singapore Airlines са посочени както в член 2, така и в член 3 от това решение. Наименованието на превозвача Scandinavian Airlines е посочено както в член 1, така и в член 4 от същото решение. Колкото до наименованията на превозвачите LAN и LAN Cargo, те са посочени единствено в член 2 от същото решение.
52 Важно е да се отбележи обаче, че както се установява от точка 41 по-горе, периодът от 1 май 2004 г. до 14 февруари 2006 г., за който е установено, че превозвачите, чиито наименования са посочени в член 2 от обжалваното решение, са участвали в антиконкурентните действия, както и периодът между 19 май 2005 г. и 14 февруари 2006 г., за който е установено, че превозвачите, чиито наименования са посочени в член 3 от това решение, са участвали в посочените действия, са включени изцяло в периода, обхванат от член 1 от това решение, който е между 7 декември 1999 г. и 14 февруари 2006 г., както и в този, обхванат от член 4 от същото решение, който започва на 1 юни 2002 г. и приключва на 14 февруари 2006 г.
53 Поради това, ако се приеме, че антиконкурентните действия съставляват едно единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария по отношение на всички транспортни връзки, обхванати от картела, в който са участвали всички инкриминирани превозвачи, наименованията на превозвачите, посочени в член 2 от обжалваното решение, би трябвало да са посочени също и в членове 1 и 4 от това решение. Освен това наименованията на всички превозвачи, участвали според член 2 от това решение в посочените в този член действия в период, който продължава след 19 май 2005 г., би трябвало да са посочени също и в член 3 от същото решение.
54 Поради това прочитът на първите четири члена от обжалваното решение не може да бъде основание те да се тълкуват в смисъл, че утвърждават хипотезата за едно единно и продължено нарушение във връзка с всички транспортни връзки, обхванати от картела, в който са участвали всички инкриминирани превозвачи. От друга страна обаче, тъй като наименованията на няколко от инкриминираните превозвачи не са посочени в членове 1, 3 и 4 от обжалваното решение, прочитът на членове 1—4 от споменатото решение по необходимост води до разбиране на тези членове в смисъл, че в тях е възприета една от следните две констатации:
– или в диспозитива на обжалваното решение се възприема констатацията за четири отделни единни и продължени нарушения, всяко от които засяга различна категория транспортни връзки, което впрочем би могло да обясни използването в членове 5 и 6 от това решение на думата „нарушения“ в множествено число, както твърди жалбоподателят,
– или в този диспозитив се възприема констатацията за съществуването само на едно единно и продължено нарушение, вина за което имат само превозвачите, които са участвали непосредствено в антиконкурентните действия, посочени във всеки един от членове от 1 до 4 от обжалваното решение, при обслужването на транспортните връзки, за които се отнася всеки един от тези членове, или са били запознати с тайно споразумение за тези транспортни връзки, приемайки свързания с това риск.
55 Вторият прочит се обяснява с факта, че Комисията няма право да вмени на предприятие, което е участвало пряко в едно или повече от антиконкурентните действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, вината за предвиждани или вече извършени от участниците в това нарушение неправомерни действия, в които то не е участвало пряко, освен ако не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички други действия за постигане на същите цели, или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, Сб., EU:C:2012:778, т. 44).
56 Както самите страни отбелязват обаче, от цялостния прочит на мотивите на обжалваното решение, и по-конкретно от съображения 1, 95—97, 100, 101, 855, 856 и 864—879 от това решение следва, че Комисията описва само един картел, квалифициран като единно и продължено нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария, във връзка с всички обхванати от картела транспортни връзки, в което са участвали всички инкриминирани превозвачи. Въз основа само на един общ план и само чрез една мрежа от двустранни и многостранни контакти те съгласували поведението си във връзка с изменението на ДТГ и ДТБ, от една страна, и от друга страна, с отказа за плащане на комисиони. Това съгласуване се осъществявало в световен мащаб и следователно засягало едновременно всички посочени в това решение транспортни връзки.
57 В съображение 892 от обжалваното решение Комисията дори подчертава, че описаният в точка 56 по-горе картел представлявал едно единно нарушение и че в случая би било „неестествено“ антиконкурентните действия, съставляващи единното и продължено нарушение, „да се разделят“ на отделни нарушения.
58 Налага се следователно изводът за наличие на противоречие между мотивите на обжалваното решение, в които е описано едно единно продължено нарушение във връзка с всички транспортни връзки, обхванати от картела, в който са участвали всички инкриминирани превозвачи, и диспозитива на това решение, в който са установени или четири отделни единни и продължени нарушения, или едно-единствено единно и продължено нарушение, вината за което е вменена само на превозвачите, които са участвали пряко в неправомерните действия, посочени във всеки от членове 1—4 от обжалваното решение, при обслужването на посочените в тези членове транспортни връзки, или са били осведомени за тайно споразумение за тези транспортни връзки, приемайки свързания с това риск.
59 Този извод не би могъл да се оспори с довода на Комисията, изложен в отговора на процесуално-организационните действия, посочени по-горе в точка 16, според който липсващото посочване на някои от инкриминираните превозвачи в членове 1, 3 и 4 от обжалваното решение, би могло да се обясни, без да е нужно да се приема, че в тези членове се установяват отделни единни продължени нарушения, с факта, че тези превозвачи не обслужвали транспортните връзки, посочени в тези разпоредби.
60 Всъщност предложеният от Комисията алтернативен прочит на диспозитива на обжалваното решение би противоречал на самата идея за наличие на едно единно и продължено нарушение, състоящо се от съвкупността от антиконкурентните действия, вина за които имат всички участници, при това независимо от засегнатите транспортни връзки, което следва по-конкретно от бележките на Комисията в съображения 862 и 873 от посоченото решение, от които се установява, че в случая тя прилагала произтичащите от съдебната практика принципи, според които на лице може да се търси отговорност за участието на предприятие в едно единно и продължено нарушение, дори ако се установи, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или някои от съставните елементи на това нарушение, при положение че то е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което споменатото предприятие участва, се вписва в общ план и този общ план обхваща всички съставни елементи на нарушението (решения от 14 май 1998 г., Buchmann/Комисия, T‑295/94, Rec, EU:T:1998:88, т. 121 и от 20 март 2002 г., HFB и др./Комисия, T‑9/99, Rec, EU:T:2002:70, т. 231).
61 Предложеният от Комисията алтернативен прочит на диспозитива на обжалваното решение противоречи и на някои нейни твърдения в посоченото решение, като това в съображение 881, според което, за да се приеме, че е налице установеното единно и продължено нарушение, не е необходимо „превозвачите да са реално или потенциално конкуренти на всички участници в картела или да са реално или потенциално конкуренти само по една конкретна транспортна връзка“, или на твърдението, съдържащо се в съображение 825, че не било необходимо да се установи нарушение по отношение на конкретна транспортна връзка, а било достатъчно да се представят доказателства за съществуването на световен картел, „като всички описани в [точка] 4 от обжалваното решение събития [са] част от доказателствата за описания в [това] решение световен картел“.
62 От мотивите на обжалваното решение е видно, че в тях е описано едно единно и продължено нарушение не само по отношение на трите съставни елемента на нарушението, а именно ДПТ, ДПБ и отказът да се плащат комисиони, но и по отношение на всички транспортни връзки, обслужвани от инкриминираните превозвачи.
63 Следователно предложеният от Комисията алтернативен прочит на диспозитива на обжалваното решение също би довел до констатацията за наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на това решение.
64 След това следва да се отбележи, че обратно на това, което твърди Комисията (вж. т. 59 по-горе), се приема, че посочените в членове 1—4 от обжалваното решение превозвачи имат вина за цялото нарушение, посочено във всеки член, без за всеки от тези членове да се прави разграничение между транспортните връзки, обслужвани от тези превозвачи в периода на нарушението, и транспортните връзки, които те не обслужвали.
65 В крайна сметка, ако се възприеме предложеният от Комисията алтернативен прочит на диспозитива на обжалваното решение, ще се окаже, че този диспозитив се основава на две противоречащи си логически обосновки. Наистина, от една страна се приема, че посоченият в някой от четирите първи члена на това решение превозвач има вина за антиконкурентни действия, в които е участвал, дори ако не е обслужвал всички транспортни връзки, включени в съответния член. От друга страна, на същия превозвач, който не е посочен в някой от другите членове, не се търси никаква отговорност за антиконкурентни действия, в които той все пак е участвал, ако не е обслужвал нито една от транспортните връзки, включени в съответния член.
66 Следва освен това да се отбележи, че за първи път в посочения по-горе в точка 16 отговор Комисията обосновава решението си да не посочи някои от инкриминираните превозвачи в членове 1, 3 и 4 от обжалваното решение, като твърди, че има „право на преценка“, въз основа на което може да не вмени на някои участници в световен картел отговорността за всички антиконкурентни действия, в които се изразява този картел, независимо че те са участвали в тях, стига това да се основава на обективни и недискриминационни критерии, като същевременно приема, че би могло всички превозвачи да бъдат включени в членове 1, 3 и 4 от споменатото решение.
67 Комисията не само не обяснява кое е правното основание на такова право на преценка, но не обяснява и съвместимостта на такова право с желанието ѝ да прилага принципите, произтичащи от цитираната в съображения 862 и 873 от обжалваното решение съдебна практика, посочена по-горе в точка 60.
68 Важно е накрая да се посочи, че самите мотиви на обжалваното решение не са напълно лишени от вътрешна непоследователност. Наистина в тези мотиви има преценки, които трудно могат да се съвместят със съществуването на единен картел, обхващащ всички посочени в диспозитива транспортни връзки, така както е описан в същите мотиви (вж. т. 56 по-горе).
69 Във връзка с това следва да се отбележи, както отбелязва жалбоподателят, че в съображение 1124 от обжалваното решение Комисията посочва, че е взела предвид като дата на началото на участието в нарушението на всеки инкриминиран превозвач първия антиконкурентен контакт, в който всеки превозвач е взел участие, освен по отношение на някои превозвачи, на които според нея не трябвало да се търси отговорност за нарушението по отношение на транспортните връзки между летища на територията на ЕИП, а именно Air Canada, CPA, Japan Airlines, LAN Cargo и SAC. За тези превозвачи тя приема за дата на началото на нарушението 1 май 2004 г., независимо че успоредно с това посочва, че преди тази дата те са участвали в описания в точка 56 по-горе единен картел. Тя обосновава избора на тази дата с факта, че „едва от тази дата Регламент № 1/2003 е приложим за съответните услуги и е установено нарушение по отношение на посочените превозвачи“.
70 По-горе обаче беше посочено (вж. т. 60 по-горе), че в мотивите на обжалваното решение Комисията специално обяснява, че ще прилага принципите, произтичащи от съдебната практика, според която при наличие на единно и продължено нарушение, на лице може да се търси отговорност за участието на предприятие в нарушение, дори когато е установено, че съответното предприятие е участвало пряко само в един или някои от съставните елементи на това нарушение, при положение че то е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение, в което предприятието участва, се вписва в общ план, който обхваща всички съставни елементи на нарушението.
71 Затова следва да се приеме, че ако в мотивите на обжалваното решение се установява наличието на едно-единствено единно и продължено нарушение във връзка с всички обхванати от картела транспортни връзки, в тях все пак има съществени вътрешни противоречия.
72 От изложеното по-горе следва, че обжалваното решение е опорочено от противоречия между мотивите и диспозитива, от една страна, и от друга страна, в самите мотиви.
73 На второ място, следва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, вътрешните противоречия в обжалваното решение засягат правото му на защита, поради това че не са му позволили да разбере естеството и обхвата на установеното нарушение или нарушения и не позволяват на Съда да упражни своя контрол.
74 В това отношение следва да се припомни, че само наличието на противоречие между мотивите и диспозитива на решение не е достатъчно, за да се приеме, че мотивацията му е опорочена, стига, първо, решението като цяло да позволява на жалбоподателя да установи и да посочи тази непоследователност, второ, текстът на диспозитива да е достатъчно ясен и точен, за да му позволи да разбере точното значение на решението, и трето, доказателствата, възприети за установяване на участието на жалбоподателя в нарушенията, които му се приписват в диспозитива, да са ясно посочени и изследвани в мотивите (вж. в този смисъл решение Adriatica di Navigazione/Комисия, т. 32 по-горе, EU:T:2003:335, т. 49—52).
75 В случая обаче нито един от двата възможни прочита на диспозитива на обжалваното решение, посочени по-горе в точка 54, не отговаря на мотивите на споменатото решение. Поради това, тъй като Общият съд не може да предпочете единия или другия от тези два прочита, без да замени преценката на Комисията със собствената си преценка, достатъчно е в рамките поне на единия от двата възможни прочита да се изследва дали вътрешните противоречия на обжалваното решение са от такова естество, че е могло да засегнат правото на защита на жалбоподателя и пречат на Общия съд да упражни контрола си.
76 Когато става въпрос за първия прочит, а именно този, при който се възприема наличието на четири отделни единни и продължени нарушения, който впрочем посочва жалбоподателят, следва да се отбележи, че макар да е могъл да установи наличието на противоречие именно между мотивите и диспозитива на обжалваното решение и да заключи въз основа на текста на диспозитива, че в него се установяват четири отделни нарушения, той все пак не е бил в състояние да разбере в каква степен с изложените в мотивите доказателства, свързани с наличието на единно и продължено нарушение, може да се установи наличието на четири отделни нарушения, установени в диспозитива, и следователно не е бил в състояние да оспори пълнотата на мотивите.
77 Наистина, в съображения 692—806 от обжалваното решение Комисията решава да не разграничава доказателствата, възприети срещу всеки инкриминиран превозвач според транспортните връзки или категориите транспортни връзки, за които се отнасят тези доказателства. Комисията само преценява дали с тези доказателства може да се установи участието на тези превозвачи в описания в мотивите на това решение единен картел, без да изследва дали има доказателства за всяко от четирите отделни единни и продължени нарушения, които е установила в диспозитива на обжалваното решение. Разграничение на доказателствата е направено само по отношение на съгласуванията, засягащи съответно ДТГ, ДТБ и отказа да се плащат комисиони.
78 Освен това, както посочва жалбоподателят, при първия възможен прочит на диспозитива не му е възможно да разбере логиката, която е следвала Комисията, за да приеме, че е виновен за нарушение, включително за транспортни връзки, които не са обслужвани в определения във всеки член от обжалваното решение периметър, а следователно и да разбере дали е бил дискриминиран в сравнение с другите инкриминирани превозвачи, за които е прието, че са виновни само за две нарушения, даже само за едно, тъй като не обслужвали някои транспортни връзки.
79 Във връзка с това следва да се отбележи, че при прочита на обжалваното решение не става ясно кои са причините, поради които наименованията на някои превозвачи отсъстват в някои членове от споменатото решение. Жалбоподателят освен това изтъква, че това решение не позволява да се разбере дали това отсъствие се дължи на факта, че те не обслужват някои транспортни връзки. Едва след посочените в точка 16 по-горе процесуално-организационни действия Комисията уточнява пред Общия съд, че наименованията на някои превозвачи не са посочени в някои членове от същото решение или защото тези превозвачи не са обслужвали определените в тези членове транспортни връзки, или защото реализираният от тях оборот по тези транспортни връзки за 2005 г. бил под 30 000 eur.
80 В този контекст трябва да се припомни, че според постоянната съдебна практика мотивите по принцип трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащия го акт, тъй като неизлагането на мотиви не може да се поправи с факта, че заинтересованото лице е узнало мотивите на акта в хода на производството пред съда на Съюза (решения от 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Rec, EU:C:1981:284, т. 22 и от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Rec, EU:C:2005:408, т. 463).
81 Ако това изискване не бъде спазено, има опасност задължението за мотивиране на индивидуално решение да не постигне целта си, която според постоянната съдебна практика е да се предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да прецени дали решението е обосновано или евентуално има порок, който дава основание валидността му да се оспорва, и да позволи на съда на Съюза да упражни своя контрол за законосъобразността му (вж. в този смисъл решение Dansk Rorindustri и др./Комисия, т. 80 по-горе, EU:C:2005:408, т. 462 и цитираната съдебна практика).
82 В настоящия случай точно в резултат на това закъсняло уведомяване жалбоподателят е могъл да се позове на нарушаване на принципа на равенство между инкриминирани превозвачи едва в съдебното заседание, тъй като едва на този етап е могъл да разбере, че с оглед на реализирания от него оборот по транспортните връзки между летища на територията на Съюза и летища на територията на Швейцария през 2005 г., наименованието му не е трябвало да бъде включено в член 4 от обжалваното решение.
83 За Общия съд освен това няма да е възможно да осъществи контрол за законосъобразност на обжалваното решение, тъй като няма да бъде в състояние да провери дали събраните от Комисията доказателства за установяване на наличието на единно и продължено нарушение са достатъчни за установяване на наличието на четирите нарушения, установени в диспозитива на това решение.
84 От това следва, че обжалваното решение е опорочено поради недостатъци на мотивите, които са основание за отмяната му.
85 С оглед на всички изложени по-горе съображения първата част от първото основание следва да се уважи.
86 Следователно обжалваното решение трябва да се отмени в частта, която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се изследват изложените от него други основания и доводи.
По съдебните разноски
87 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе собствените си разноски и да заплати направените от жалбоподателя разноски, в съответствие с направеното от него искане.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отменя решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 г. във връзка с производство по член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (преписка COMP/39258 — въздушен превоз на товари) в частта, отнасяща се до Martinair Holland NV.
2) Осъжда Европейската комисия да понесе собствените си разноски и да заплати направените от Martinair Holland разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2015 година.
Подписи