РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

14 юли 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Право на защита — Презумпция за невиновност — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Принцип на индивидуализиране на наказанието — Принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието — Принцип на добра администрация — Правна сигурност — Злоупотреба с власт — Глоби“

По дело T‑190/06

Total SA, установено в Courbevoie (Франция),

Elf Aquitaine SA, установено в Courbevoie,

за които се явяват адв. É. Morgan de Rivery, адв. A. Noël-Baron, и адв. E. Lagathu, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н F. Arbault и г‑жа O. Beynet, впоследствие г‑н V. Bottka, г‑н P. J. Van Nuffel и г‑н B. Gencarelli, в качеството на представители,

ответник,

с предмет главно искане за частична отмяна на Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат), а при условията на евентуалност — искане за изменение на член 2, буква и) от посоченото решение,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑н M. Prek, г‑н A. Dittrich, г‑н L. Truchot и г‑н K. O’Higgins, съдии,

секретар: г-жа C. Kristensen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        Жалбоподателите Total SA и Elf Aquitaine SA са дружества по френското право, дружества майки на групата, в която участва Arkema France SA (по-рано Atofina SA, наричано по-нататък „Arkema“), което към момента на настъпване на фактите предлага на пазара по-специално водороден пероксид (наричан по-нататък „ВП“) и натриев перборат (наричан по-нататък „НПБ“).

2        Между началната дата на нарушението и април 2000 г. Elf Aquitaine е основен акционер, притежаващ 97,5 % от капитала на Arkema. Считано от тази дата, Elf Aquitaine притежава 96,48 % от капитала на Arkema, а Total притежава 99,43 % от капитала на Elf Aquitaine.

3        През ноември 2002 г. Degussa AG уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел на пазарите на ВП и НПБ и иска прилагането на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).

4        Degussa предоставя на Комисията фактически доказателства, въз основа на които тя е в състояние да извърши на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на три предприятия, сред които тези на Arkema.

5        Вследствие на тези проверки няколко предприятия, сред които по-специално EKA Chemicals AB, Arkema SA и Solvay SA, искат прилагането на Известието относно сътрудничеството и изпращат на Комисията доказателства относно разглеждания картел.

6        На 26 януари 2005 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателите и на другите засегнати предприятия.

7        След изслушването на засегнатите предприятия, което се провежда на 28 и 29 юни 2005 г., Комисията приема Решение C (2006) 1766 окончателен от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, EKA Chemicals, Degussa, Edison SpA, FMC Corp., FMC Foret SA, Kemira Oyj, Air liquide SA, Chemoxal SA, SNIA SpA, Caffaro Srl, Solvay SA, Solvay Solexis SpA, жалбоподателите и Arkema (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. (ОВ L 353, стр. 54). То е съобщено на жалбоподателите с писмо от 8 май 2006 г.

 Обжалваното решение

8        В обжалваното решение Комисията посочва, че неговите адресати са участвали в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка с ВП и продукта надолу по веригата — НПБ (съображение 2 от обжалваното решение).

9        Установеното нарушение се състои главно в обмен между конкурентите на важна от търговска гледна точка и поверителна информация относно пазарите и предприятията, в ограничаване и контрол на производството и на неговия потенциален и реален капацитет, в подялба на пазарни дялове и клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на целеви цени.

10      Жалбоподателите и Arkema са посочени като „солидарно отговорни“ за нарушението (съображение 441 от обжалваното решение).

11      За определяне на размера на глобите Комисията прилага метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).

12      Комисията определя основния размер на глобите в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението (съображение 452 от обжалваното решение), което е квалифицирано като много сериозно (съображение 457 от обжалваното решение).

13      В приложение на диференцираното третиране жалбоподателите и Arkema са класирани в третата категория, за която е определен начален размер на глобата от 20 милиона евро (съображения 460—462 от обжалваното решение).

14      За да се гарантира сериозен възпиращ ефект, към този начален размер на глобата е приложен коефициент за умножение от 3 предвид значителния оборот на жалбоподателите (съображение 463 от обжалваното решение).

15      Тъй като според Комисията Arkema и Elf Aquitaine са участвали в нарушението от 12 май 1995 г. до 31 декември 2000 г., а именно в продължение на пет години и седем месеца, началният размер на глобата им е увеличен с 55 % поради продължителност (съображение 467 от обжалваното решение). Това увеличение не е приложено към глобата на Total, което е прието за отговорно за разглежданото нарушение за периода от 30 април до 31 декември 2000 г. (съображение 468 от обжалваното решение).

16      Комисията приема, че по отношение на Arkema е налице отегчаващо обстоятелство, предвид повторността спрямо нарушенията, констатирани в нейните Решение 85/74/ЕИО от 23 ноември 1984 година относно производство по член 85 от Договора за ЕИО (преписка IV/30.907 — Пероксиди) (ОВ L 35, 1985 г., стр. 1) и Решение 94/599/ЕО от 27 юли 1994 година относно производство по член 85 от Договора за ЕО (преписка IV/31.865 — PVC) (OВ L 239, стр. 14). Вследствие на това тя увеличава основния размер на наложената на Arkema глоба с 50 % от основния размер, който би бил приложим за него, ако жалбоподателите, дружества майки на групата, не бяха адресати на обжалваното решение (съображения 469—471 и бележка под линия 409 от обжалваното решение).

17      Комисията приема, че Arkema е второто предприятие, което отговаря на посоченото в точка 21 от Известието относно сътрудничеството условие и на това основание намалява размера на неговата глоба с 30 %, като това намаление е приложено към общия размер на наложената на Arkema и жалбоподателите глоба (съображения 509—514 и 529 от обжалваното решение).

18      Член 1, букви o)—р) от обжалваното решение гласи, че трите дружества са нарушили член 81, параграф 1 EО и член 53 от Споразумението за ЕИП и като са участвали в разглежданото нарушение: Total от 30 април до 31 декември 2000 г., а Arkema и Elf Aquitaine — от 12 май 1995 г. до 31 декември 2000 г.

19      В член 2, буква и) от обжалваното решение на Arkema се налага глоба от 78,663 милиона евро, за която Total и Elf Aquitaine отговарят „солидарно“ съответно в размер на 42 милиона евро и 65,1 милиона евро.

 Производство и искания на страните

20      На 19 юли 2006 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

21      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав и след изслушване на страните настоящото дело е разпределено на шести разширен състав.

22      Тъй като двама от членовете на състава са възпрепятствани да заседават, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд определя други двама съдии за попълване на състава.

23      В рамките на процесуално-организационните действия, разпоредени от Общия съд на 28 април 2010 г., с писмо от 4 май 2010 г. Комисията представя някои данни от административната преписка, които жалбоподателите посочват в жалбата.

24      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 септември 2010 г.

25      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        като главно искане — да отмени член 1, букви o) и п), член 2, буква и) и членове 3 и 4 от обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност — да измени член 2, буква и) от обжалваното решение, тъй като в него Комисията ги осъжда да заплатят глоба солидарно с Arkema, и да намали размера на тази глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

26      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

27      В подкрепа на искането си за частична отмяна на обжалваното решение жалбоподателите изтъкват десет правни основания, първото от които е изведено от нарушение на правото на защита, второто, от нарушение на задължението за мотивиране, третото, от нарушение на единния характер на понятието „предприятие“, четвъртото, от нарушение на правилата за вменяване на дружествата майки на отговорността за нарушения, извършени от техни дъщерни дружества, петото, от грешки в преценката по отношение на Total, шестото, от нарушение на множество съществени принципи, признати от всички държави членки и съставляващи неразделна част от правовия ред на Съюза, седмото, от нарушение на принципа на добра администрация, осмото, от нарушение на принципа на правна сигурност, деветото, от нарушение на някои основни ръководни принципи при определянето на глобите, и десетото, от злоупотреба с власт.

28      При условията на евентуалност с единадесетото си правно основание жалбоподателите искат намаляване на размера на глобата, наложена им по силата на член 2, буква и) от обжалваното решение.

29      Общият съд счита, че е уместно на първо място да се разгледат доводите, изтъкнати в рамките на четвъртото правно основание

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правилата за вменяване на дружествата майки на отговорността за нарушения, извършени от техни дъщерни дружества

30      Четвъртото правно основание се разделя на три части. Следва на първо място да се разгледа втората част на посоченото правно основание.

 По втората част, изведена от грешка при прилагането на правото по отношение на тълкуването на съдебната практика относно вменяването на отговорност и по отношение на спазването от страна на Комисията на нейната практика при вземане на решения

–       Предварителни бележки

31      Следва да се припомни, че правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 54 и цитираната съдебна практика).

32      Съдът е уточнил също, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 55 и цитираната съдебна практика).

33      Когато подобна стопанска единица нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същата следва да отговаря за това нарушение (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 56 и цитираната съдебна практика).

34      Нарушението на правото на конкуренцията на Съюза трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби, и изложението на възраженията трябва да бъде адресирано до последното. Важно е също изложението на възраженията да посочва в какво качество дадено юридическо лице се упреква за извършването на твърдените деяния (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 57 и цитираната съдебна практика).

35      От постоянната съдебна практика произтича, че поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

36      Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие в горепосочения смисъл. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 59).

37      Съдът приема също така, че в особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

38      Следователно Съдът пояснява, че при тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

39      В настоящия случай в съображения 370—379 от обжалваното решение, като се позовава на съдебната практика на Съюза, Комисията обобщава принципите, които възнамерява да приложи, за да установи адресатите на обжалваното решение.

40      Тя напомня, че дружество майка може да се счита за отговорно за незаконното поведение на дъщерно дружество, доколкото последното не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които му дава неговото дружество майка. Тя е уточнила, че всъщност може да се предположи, че изцяло притежавано дъщерно дружество прилага главно дадените от неговото дружество майка указания, като последното може да обори презумпцията, като представи доказателства за обратното (съображение 374 от обжалваното решение).

41      По отношение на отговорността на Elf Aquitaine Комисията отбелязва, че то притежава 98 % от капитала на Arkema и до този момент винаги е назначавало членовете на управителния съвет на последното. В този смисъл Комисията презумира, че Elf Aquitaine упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (съображение 427 от обжалваното решение).

42      По отношение на Total Комисията посочва, че то е поело контрола върху 99,43 % от капитала на Elf Aquitaine през април 2000 г., че то контролира пряко или непряко капитала на дружествата от групата, пряко участвали в нарушенията, и че предвид тези обстоятелства тя презумира, че Total упражнява решаващо влияние върху поведението на своите дъщерни дружества Elf Aquitaine и Arkema (съображения 428 и 429 от обжалваното решение).

43      В съображения 430—432 от обжалваното решение Комисията излага изтъкнатите от жалбоподателите доводи срещу вменяването на отговорността за разглежданото нарушение и ги разглежда в съображения 433—440 от посоченото.

44      В съображение 441 от обжалваното решение тя потвърждава заключението си, че Arkema и жалбоподателите представляват едно-единствено предприятие, и приема, че те носят отговорност за разглежданото нарушение, като пояснява, че Total отговаря за нарушението едва от датата, на която поема контрола върху капитала на Elf Aquitaine, а именно за периода от 30 април до 31 декември 2000 г.

45      Жалбоподателите оспорват тази преценка, като по същество отправят две оплаквания: от една страна, във връзка с валидността на разглежданата презумпция, и от друга — във връзка с отхвърлянето на приведените доказателства за установяване на самостоятелността на Arkema.

–       По валидността на разглежданата презумпция

46      Жалбоподателите твърдят, на първо място, че Комисията не можела да им вмени отговорността за поведението на Arkema единствено въз основа на презумпцията, свързана с това, че те упражняват почти пълен контрол върху капитала на това дъщерно дружество, без да наруши съдебната практика и собствената си практика при вземане на решения в тази област.

47      Следва да се констатира, че методът, който следва Комисията за вменяване на жалбоподателите на отговорността за спорното нарушение, доколкото се основава на разглежданата презумпция, е в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 31—38 по-горе.

48      От една страна, обратно на твърденията на жалбоподателите, вменяването на отговорността не се основава единствено на структурата на собствеността върху капитала, а и на констатацията, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху техните дъщерни дружества не е била оборена (вж. по-специално съображения 437 и 441 от обжалваното решение).

49      От друга страна, от тази съдебна практика (вж. по-специално точки 37 и 38 по-горе) е видно, че структурата на собствеността върху капитала на дадено дъщерно дружество е достатъчен критерий за въвеждане на посочената презумпция, без Комисията да е длъжна да изложи допълнителни доказателства за действително упражняване на влияние от дружеството майка, както изискват жалбоподателите.

50      Това заключение не се поставя под съмнение от обстоятелството, че такива допълнителни косвени доказателства са могли да бъдат посочени по делото, по което е постановено Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точки 13 и 54). Всъщност както от Решение от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе (точки 61 и 62), така и от Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе (точки 61 и 62) съвсем недвусмислено е видно, че прилагането на разглежданата презумпция не зависи от наличието на подобни косвени доказателства. Освен това не се изисква Комисията да установи за тази цел, че дружеството майка е знаело към момента на настъпване на фактите за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество.

51      Следва също да се отбележи, че горепосочената съдебна практика се отнася конкретно до особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество (Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 60). В конкретния случай обаче жалбоподателите не притежават целия капитал на съответното дъщерно дружество (вж. точка 2 по-горе).

52      При все това следва да се подчертае, че жалбоподателите не изтъкват нито един довод, изведен от обстоятелството, че дяловете им не достигат 100 %. Напротив, доводите им относно възможността Комисията да използва разглежданата презумпция се отнасят еднакво до притежаването на „100 % или почти 100 %“ от капитала на дъщерното дружество, като по този начин потвърждават, че не възразяват срещу прилагането на еднаква тежест на доказване и в двата случая.

53      На последно място, дори да се предположи, както поддържат жалбоподателите, че в предходната си практика при вземане на решения относно вменяването на отговорност за нарушение Комисията е изтъкнала допълнителни косвени доказателства във връзка с действителното упражняване на решаващо влияние на дружеството майка, това обстоятелство само по себе си не може да постави под съмнение валидността на приложения в случая метод за вменяване на отговорност.

54      Следователно настоящото оплакване трябва да се отхвърли.

–       По приведената от жалбоподателите съвкупност от улики за доказване на самостоятелността на Arkema на пазара

55      Съгласно цитираната в точка 38 по-горе съдебна практика, за да обори разглежданата презумпция, дружеството майка следва да представи достатъчно доказателства, които могат да установят, че неговото дъщерно дружество е действало самостоятелно на пазара.

56      В това отношение следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай (Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 61 и 74).

57      По-специално тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество, като стратегията на разпространение или на цените. По-конкретно разглежданата презумпция не може да бъде оборена само като се докаже, че дъщерното дружество управлява тези конкретни аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 65 и 75).

58      В конкретния случай от преписката е видно, че в хода на административната процедура жалбоподателите са посочили доводи, изведени от самостоятелността на Arkema, като са изтъкнали по-специално че тяхната група се характеризира с децентрализирано управление на дъщерните дружества, че Arkema определя стратегическите насоки за дейността си самостоятелно, че управлението на дейността му на пазара не зависи от указанията на дружествата майки, че то се отчита пред последните само общо, че има финансова самостоятелност и властта да сключва договори без тяхното предварително разрешение и че определя правната си стратегия самостоятелно. Впрочем потвърждение за самостоятелността на Arkema било възприемането от страна на трети лица.

59      В подкрепа на доводите си жалбоподателите представят единствено три брошури на Arkema и на един от тях, Elf Aquitaine, озаглавени „Пазари и занаяти“ съответно за 1995 г., 2000 г. и 2003 г. Независимо обаче от това каква доказателствена стойност следва да се придаде на тези документи, трябва да се констатира, че те съдържат само откъслечни сведения за връзките между жалбоподателите и тяхното дъщерно дружество. В този смисъл тези документи могат да удостоверят — в допълнение на това, че Arkema било децентрализирана единица, „химическият клон“ на групата, — че през 2006 г. то трябвало да стане независима единица и произвеждало значителен брой продукти в различни сфери. С изключение на брошурата „Пазари и занаяти“ за 2000 г. тези документи се отнасят до години, които не се обхващат от периода на нарушението.

60      Освен това в бележка под линия в техния отговор на изложението на възраженията жалбоподателите посочват някои данни, резултат от отговора на Arkema на искането за предоставяне на информация, отправено от Комисията.

61      Съответните данни, представени от Комисията в рамките на процесуално-организационните действия по производството на 4 май 2010 г., включват документ, озаглавен „Вътрешни правомощия и ангажименти за разходи“, и списък с ръководителите на дружествата от групата за периода 1991—2003 г.

62      Що се отнася до първия документ, от представения от Комисията отговор на Arkema на искането за предоставяне на информация е видно, че в посочения документ се съдържат правилата за уредба на правото за ангажиране на групата, приложими „от 2001 г.“. Според този документ изпълнителният комитет на Total взема участие единствено по отношение на решенията на дъщерните дружества във връзка с инвестиции над 10 милиона евро, като извършва оценка на риска и доходността им.

63      От друга страна, следва да се отбележи, че разглежданият документ, що се отнася до правилата за разпределение на правомощията в групата от 2001 г. не може да послужи за относимо доказателство за връзките между съответните дружества през периода на нарушението, приключило на 31 декември 2000 г.

64      От друга страна, от отговора на жалбоподателите на изложението на възраженията е видно, че този документ се изтъква в подкрепа на тезата им, че никога не са участвали в управлението на дейността на Arkema във връзка с ВП и НПБ, а участието им се свеждало до най-важните инвестиции на дъщерното дружество. Самостоятелността на дъщерното дружество обаче по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 57 по-горе, при всички положения не можела да бъде установена само като се докаже, че то е управлявало самостоятелно специфични аспекти от своята политика по предлагане на пазара на засегнатите от нарушението продукти.

65      Що се отнася до втория документ, съдържащ списък с ръководителите на съответните дружества, следва да се отбележи, че макар обменът на ръководители между дружеството майка и дъщерното дружество да представлява доказателство за упражняване на решаващо влияние, липсата на подобен обмен не може да представлява достатъчно доказателство за самостоятелност на дъщерното дружество.

66      От изложеното следва, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи в отговора им на изложението на възраженията не се подкрепят от конкретни доказателства за самостоятелността на тяхното дъщерно дружество и следователно по същество представляват само твърдения, които явно не могат да образуват съвкупност от достатъчни улики за оборване на разглежданата презумпция.

67      Следва освен това да се отбележи, че разглежданите доводи не могат да докажат самостоятелността на тяхното дъщерно дружество.

68      Първо, що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че Elf Aquitaine е само неоперативен холдинг, който може да се сравни с просто „финансово ръководство“, като се има предвид, че това положение не се е променило, след като Total поема контрола, следва да се отбележи, че дори да се предположи, че жалбоподателите са само неоперативни холдинги, само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да се изключи, че те са упражнявали решаващо влияние върху Arkema, като по-специално са координирали финансовите инвестиции в рамките на групата. Всъщност в контекста на група от дружества холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 63).

69      Самите жалбоподатели обаче твърдят, че Elf Aquitaine е участвало при вземането на най-важните решения, които са могли да се отразят в рамките на цялата група, и че то е определяло много обща политика относно съвместимостта между дейностите в различните сектори, промяната на дейности и географското установяване на дейности в света. Без в никакъв случай да обезсилват тезата за наличие на стопанска единица, съставена от жалбоподателите и техните дъщерни дружества, тези твърдения по-скоро потвърждават, че функцията на Elf Aquitaine била да осигури единно ръководство и координиране, които да могат да повлияят върху поведението на Arkema на пазара.

70      Второ, доколкото жалбоподателите указват, че към момента на настъпване на спорните факти не са участвали в определянето на стратегията за даден продукт от „химическия клон“, следва да се отбележи, че това твърдение не е подкрепено с достатъчно доказателства. Що се отнася до мащаба на групата, евентуалната специфичност на химическата дейност в рамките на нефтопреработвателна компания, големината на Arkema и значителния брой на продуктите, които то продава на различни пазари, следва да се отбележи, че тези доказателства не могат сами по себе си да установят, че жалбоподателите никога не са се участвали в определянето на търговската стратегия за даден продукт от „химическия клон“.

71      Трето, доколкото жалбоподателите изтъкват, че никога не са определяли търговската политика на Arkema и не са участвали в управлението на дейността във връзка с ВП и НБП на тяхното дъщерно дружество, следва да се констатира, че в група от дружества разпределението на задачите представлява нормално явление, което не е достатъчно да обори презумпцията, че жалбоподателите и Arkema представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Същото се отнася и до довода, изведен от това, че Arkema извършвало дейност на пазара от свое име и за своя сметка, а не като представител на своите дружества майки Total и Elf Aquitaine.

72      Освен това никакво заключение не може да бъде изведено от обстоятелството, че жалбоподателите никога не са имали общи клиенти със своето дъщерно дружество, че са отсъствали от пазарите, на които то е инвестирало, както и от свързаните пазари, че дейността във връзка със съответните продукти представлявала само много малка част от общия оборот на всеки от жалбоподателите и че тези продукти били само някои от твърде многобройните продукти от „химическата дейност“ на Arkema.

73      Четвърто, що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от липсата на система за информиране и докладване между тях и Arkema, с изключение на информирането, което следва от правните задължения в областта на счетоводството и от финансовоправните норми, следва да се отбележи, че тъй като самостоятелността на дъщерното дружество не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност.

74      Пето, макар жалбоподателите да изтъкват, че Arkema разполагало с правомощието да сключва договори без предварително разрешение, както и със значителна финансова самостоятелност, следва да се констатира, че жалбоподателите признават, че са упражнявали контрол върху най-важните проекти за индустриално инвестиране и придобиване, както и върху най-значителните ангажименти на своето дъщерно дружество, като това обстоятелство само подкрепя извода на Комисията, че това дъщерно дружество не е било самостоятелно.

75      Шесто, същото се отнася и до твърдението, че в разглеждания случай Arkema определило правната си стратегия самостоятелно от фазата на разследването, на което решило да съдейства, без да се допита предварително до своите дружества майки. Всъщност обстоятелството, че дадено предприятие не се представя като единствен събеседник както в хода на административната процедура, така и на фазата на съдебното производство, не позволява да се изведе заключението, че съответното дъщерно дружество е самостоятелно спрямо своето дружество майка или своите дружества майки.

76      Освен това е важно да се припомни, че не прякото участие на дружеството майка в извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, а фактът, че те съставляват едно-единствено предприятие, оправомощава Комисията да вмени на първото отговорността за въпросното нарушение. При това положение изводът на Комисията не може да се постави под въпрос от факта, че жалбоподателите не са били уведомени от Arkema и че са узнали за разглеждания картел едва след проверките, извършени от Комисията в помещенията на дъщерното дружество.

77      Седмо, доводът, че в полза на самостоятелността на Arkema се явявало възприемането му от трети лица, доколкото по-специално съответните дружества нямали обща марка или не се смесвали в съзнанието на доставчиците, клиентите и потребителите, не се подкрепя от доказателства.

78      Освен това приложените към отговора на изложението на възраженията брошури „Пазари и занаяти“, предназначени явно за трети лица, обозначават Arkema като извършващо химическа дейност или като „химически клон“ на групите Total и Elf Aquitaine. Това е в противоречие с довода на жалбоподателите, че Arkema се възприемало от третите лица като напълно отделен от неговите дружества майки оператор. При всички положения представата на трети лица за дадено дружество сама по себе си не е достатъчна да докаже, че дъщерно дружество е самостоятелно спрямо своето дружество майка или своите дружества майки.

79      Осмо, що се отнася до довода на жалбоподателите, че самостоятелността на Arkema се потвърждавала от Решение C (2003) 4570 на Комисията от 10 декември 2003 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/E-2/37.857 — Органични пероксиди), следва да се отбележи, че в това решение не се съдържа никаква преценка в този смисъл, като се има предвид, че Комисията е избрала да не проверява дали отговорността за нарушението е трябвало да се вмени на дружество майка от групата (вж. точка 212 по-долу).

80      Девето, що се отнася до довода, изтъкнат от жалбоподателите за първи път пред Общия съд и изведен от обстоятелството, че на 18 май 2006 г. Arkema се е отделило от капиталова гледна точка от жалбоподателите, следва да се посочи, че това отделяне, което е осъществено след извършването на нарушението и след приемането на обжалваното решение, не може да служи за релевантно косвено доказателство, за да се преценят връзките между съответните дружества през периода на нарушението.

81      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че Комисията основателно е заключила, че представените от жалбоподателя данни, дори взети в тяхната цялост, не са достатъчни, за да се обори разглежданата презумпция.

82      На последно място, на съдебното заседание жалбоподателите поясняват, че като отхвърлила доказателствата, които те ѝ представили, Комисията преобразувала разглежданата презумпция в необорима презумпция.

83      В това отношение следва да се отбележи, че в съображение 374 от обжалваното решение Комисията припомня постоянна съдебна практика, съгласно която дружеството майка може да обори разглежданата презумпция, като представи достатъчно доказателства, които могат да докажат, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение. В конкретния случай, както е видно от изложения анализ, Комисията основателно е извела заключението, че дори взети в съвкупност, представените от жалбоподателите доказателства не са достатъчни за оборване на тази презумпция. При това положение жалбоподателите погрешно твърдят, че е налице преобразуване на обикновената разглеждана презумпция в необорима презумпция.

84      Следователно втората част на настоящото правно основание трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По първата част, изведена от грешка при прилагане на правото по отношение на обективния характер на критерия за вменяване на отговорност

85      Жалбоподателите по същество поддържат, че Комисията е нарушила обективния характер на критериите за вменяване на отговорността, като е утвърдила своята свобода на преценка в това отношение при отхвърлянето на довода им, изведен от обстоятелството, че в Решение C (2003) 4570 (съображение 434 от обжалваното решение) отговорността на дружеството майка на Arkema не е била възприета.

86      Следва да се отбележи, че в съображение 434 от обжалваното решение Комисията указва в отговор на довода на жалбоподателите следното:

„[Обстоятелството, че […] адресат на Решение [C (2003) 4570] на Комисията е изключително [Arkema], не е пречка в случая адресати да са едновременно [Arkema] и [жалбоподателите]. Комисията разполага със свобода на преценка при подобни обстоятелства да вмени отговорност на дружество майка и фактът, че не е използвала това правомощие в предходно решение, не е пречка да го направи в конкретния случай“.

87      Трябва да се констатира, че противно на твърденията на жалбоподателите, в конкретния случай Комисията не е претендирала, че разполага с „дискреционна власт да определи релевантния критерий за вменяването на отговорност“ и следователно с правомощие да вмени на дадено дружество отговорността за нарушения, извършени от друго дружество, в нарушение на установените от съдебната практика правила. Твърдението на Комисията има за цел единствено да се отхвърли доводът на жалбоподателите, изведен от това, че в Решение C (2003) 4570, чийто адресат е Arkema, отговорността за поведението на последното не е вменена на неговото дружество майка. Освен това от изложеното е видно, че за да вмени отговорността за спорното нарушение на жалбоподателите, Комисията е използвала точен метод в съответствие с предвидените от съдебната практика правила, и по-специално с понятието за предприятие в правото на конкуренцията.

88      От това следва, че доводите на жалбоподателите са неоснователни. Всъщност, дори да се предположи, че противно на твърденията ѝ, Комисията е длъжна винаги да вменява отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на неговото дружество майка, когато двете дружества формират едно-единствено предприятие по смисъла на правото на конкуренцията, обстоятелството, че тя не го е направила в рамките на предходни решения, няма никакви последици върху законосъобразността на обжалваното решение. В това отношение се припомня, че в конкретния случай Комисията е извършила подобно вменяване на отговорност.

89      При всички положения от съдебната практика е видно, че Комисията не е длъжна системно да проверява дали отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество може да се вмени на неговото дружество майка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recuеil, стр. II‑5169, точки 330 и 331). Следователно единствено фактът, че Комисията не е предвидила възможността адресат на Решение C (2003) 4570 да е дружеството майка на Arkema, не е пречка тя да го направи в конкретния случай в съответствие с принципите, изведени от съдебната практика в областта на вменяването на отговорност.

90      Следователно настоящата част на правното основание трябва да се отхвърли.

 По третата част, изведена от нарушение на „принципа на икономическа самостоятелност на юридическото лице“

91      Жалбоподателите изтъкват, че по силата на предполагаем „принцип на икономическа самостоятелност на юридическото лице“ положение, в което дружеството майка и неговото дори изцяло контролирано дъщерно дружество формират едно-единствено предприятие, е изключение. Според тях Комисията нарушила този „принцип“, като „автоматично“ им вменила отговорността за разглежданото нарушение.

92      Следва да се припомни, че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране. Следователно то трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (вж. точки 31 и 32 по-горе).

93      От това следва, че обстоятелството, че дъщерно дружество разполага с отделна юридическа правосубектност, не е достатъчно, за да се изключи, че то и неговото дружество майка съставляват едно-единствено предприятие.

94      Следва да се припомни, че отговорността за спорното нарушение е вменена на жалбоподателите, по съображението че презумпцията за упражняване на решаващо влияние върху тяхното дъщерно дружество не е била оборена, тъй като те не са представили достатъчни доказателства за самостоятелността на тяхното дъщерно дружество. Следователно жалбоподателите квалифицират погрешно използвания в случая метод като „автоматичен“, тъй като той е дал възможност в пълна степен да се вземе предвид личното положение на жалбоподателите, и по-специално връзките между тях и Arkema към момента на настъпване на спорните факти.

95      Следователно този метод е съвместим с понятието за предприятие в правото на конкуренцията, доколкото е дал възможност да се определи дали жалбоподателите и Arkema формират една-единствена стопанска единица. Освен това, както е видно от изложеното по-горе, обстоятелството, че този метод се основава на презумпция и че задача на този, която я оспорва, е да приведе доказателствата за противното, е в съответствие със съдебната практика.

96      Освен това жалбоподателите не доказват, че съществува общ правен принцип, който не допуска прилагането на подобна презумпция в конкретния случай. Що се отнася до доводите, изведени от нормите на френското и американското гражданско и търговско право, както и от практиката при вземане на решения на френския орган за защита на конкуренцията, следва да се отбележи, че не става въпрос за доказателства, с оглед на които трябва да се преценява законосъобразността на решенията на Комисията в областта на конкуренцията.

97      На последно място, следва да се подчертае, че въпросната презумпция е само способ за доказване, с който Комисията разполага в рамките на своите разследвания в областта на конкуренцията, и по никакъв начин не засяга връзките между дружествата майки и техните дъщерни дружества, и по-специално степента на юридическа или икономическа самостоятелност, с която може да разполага дъщерно дружество в съответствие с приложимото законодателство и с избора на съответните дружества.

98      Предвид изложеното по-горе третата част на настоящото правно основание, а следователно и четвъртото правно основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита

99      Първото правно основание се разделя на две части.

 По първата част, изведена от невъзможността на жалбоподателите надлежно да се защитят

100    На първо място, жалбоподателите сочат, че Комисията била длъжна с точност да обори обясненията, дадени в техния отговор на изложението на възраженията, като им представи отделна съвкупност от доказателства за тяхната отговорност. Тъй като не поела тази доказателствената тежест, Комисията нарушила принципа на равни процесуални възможности.

101    Следва да се отбележи, че от съдебната практика, посочена в точка 38 по-горе, е видно, че дружеството майка трябва да обори въпросната презумпция, като представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара. В този смисъл, когато Комисията установи, че презумпцията не е била оборена, тя има право да вмени отговорността за нарушението на дружеството майка, без да е длъжна да представи „отделна съвкупност от доказателства“ за установяване на отговорността на последната, както поддържат жалбоподателите.

102    С оглед на тези съображения съдебната практика, на която по аналогия се позовават жалбоподателите и според която в хипотеза, в която за заключение, че е налице нарушение, Комисията се основава единствено на поведението на предприятията на пазара, последните могат да оспорват наличието на нарушение, като посочат обстоятелствата, които хвърлят различна светлина върху фактите, установени от Комисията, и които по този начин дават възможност възприетото от Комисията изясняване от фактическа страна да се замести с друго такова правдоподобно изясняване (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точки 186 и 187). Хипотезата, визирана в посочената съдебна практика, не е същата като тази в настоящия случай.

103    Следва освен това да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита изисква по време на административното производство на заинтересуваното предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище относно действителното съществуване и релевантността на твърдените факти и обстоятелства, както и относно документите, на които Комисията основава твърдението си за наличие на нарушение на Договора (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 10 и Решение на Съда от 6 април 1995 г. по дело BPB Industries и British Gypsum/Комисия, C‑310/93 P, Recueil, стр. I‑865, точка 21).

104    В този смисъл Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167) предвижда, че на страните се изпраща изложение на възраженията, в което трябва ясно да са посочени всички съществени данни, на които Комисията се основава в този етап на процедурата. Подобно изложение на възраженията съставлява процесуална гаранция, с която се прилага основополагащ принцип на правото на Съюза, който изисква зачитане на правото на защита във всяко производство (Решение на Съда от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 35).

105    Този принцип изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, в които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство (вж. в този смисъл Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 104 по-горе, точка 36 и посочената съдебна практика).

106    Всъщност изложението на възраженията трябва да уточнява по недвусмислен начин правния субект, на който може да бъде наложена глоба, и да бъде изпратено на последния, както и да посочва в какво качество той е упрекван за твърдяното нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 104 по-горе, точки 37 и 38).

107    В този смисъл, при положение че дружеството, срещу което се изтъква разглежданата презумпция, може в своя отговор на изложението на възраженията и при изслушването си от служителя по изслушванията да представи всички фактически и правни обстоятелства, за да оспори тази презумпция, и при положение че Комисията трябва да вземе предвид тези обстоятелства, евентуално за да оттегли възражения, които сa сe оказали неоснователни, принципът на равни процесуални възможности е спазен.

108    В конкретния случай жалбоподателите не оспорват обстоятелството, че изложението на възраженията им е дало възможност да узнаят, че евентуалното им участие в настоящия случай се основава на презумпцията, свързана с почти пълния им контрол върху Arkema. Тъй като тази презумпция е оборима, в хода административната процедура те са могли да осигурят защитата си по този въпрос, като да се опитат да я оборят. Както именно е видно от обжалваното решение, те са се опитали да го направят, без обаче да променят убеждението на Комисията.

109    При това положение настоящото оплакване следва да се отхвърли.

110    На второ място, жалбоподателите поддържат, че Комисията не е спазила задължението си грижливо и безпристрастно да разгледа доказателствата в противен смисъл, представени за оборване на разглежданата презумпция, като по този начин им е попречила да съсредоточат защитата си върху конкретни доказателства.

111    Следва да се отбележи, че жалбоподателите не поясняват кои конкретни релевантни доказателства не е разгледала Комисията.

112    Дори да се предположи, че настоящото твърдение за нарушение има за цел да оспори извършения от Комисията преглед на всички представени от жалбоподателите доказателства за оборване на разглежданата презумпция, следва да се отбележи, че преценката на Комисията относно тези доказателства беше потвърдена в рамките на изложения по-горе преглед на четвъртото правно основание.

113    Освен това, както следва от прегледа на третата част на второто правно основание по-долу, лаконичният характер на мотивите към обжалваното решение по този въпрос не позволява сам по себе си да се констатира нарушение на задължението грижливо и безпристрастно да се разгледат относимите доказателства, събрани в административната процедура.

114    Всъщност от прочит на съображения 434—441 от обжалваното решение може да се установи, че Комисията е разгледала обобщените в съображение 431 доводи на жалбоподателите в подкрепа на тезата им, че само Arkema е трябвало да бъде адресат на посоченото решение. Анализът на отговора на изложението на възраженията не разкрива други относими доказателства, които Комисията не е взела предвид.

115    От това следва, че настоящото оплакване не е основателно.

116    На трето място, на съдебното заседание жалбоподателите поддържат, че като пропуснала да ги информира за разследването, преди да им съобщи изложението на възраженията, Комисията нарушила изискванията относно правото на справедлив съдебен процес, признато в член 6, параграф 3, буква a) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., потвърдени в Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело AC-Treuhand/Комисия (T‑99/04, Сборник, стр. II‑1501), както и в Кодекса на добрите практики на Комисията във връзка с членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

117    Следва да се отбележи, че в Решение по дело AC-Treuhand/Комисия, точка 110 по-горе (точка 56) Общият съд е приел, че с оглед спазването на принципа на зачитане на правото на защита Комисията е длъжна да информира засегнатото предприятие на етапа на първата предприета спрямо него мярка, включително в изпратените до него искания за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17, по-специално за предмета и целта на текущото разследване. В точка 58 от посоченото решение Общият съд припомня също, че съгласно съдебната практика само ако допуснатото от Комисията процесуално нарушение е могло да засегне конкретно правото на защита на предприятието, до което се отнася административното производство, подобно процесуално нарушение може да доведе до отмяна на окончателното решение на Комисията.

118    В настоящия случай обаче, освен че от посоченото решение не може да се изведе задължение за Комисията — както твърдят жалбоподателите — да предприеме мерки по разследване по отношение на дадено предприятие, преди да изпрати изложение на възраженията, за което впрочем счита, че разполага с достатъчно обосноваваща информация, трябва да се отбележи, че жалбоподателите не представят конкретни доказателства, които да установяват, че това им е попречило да докажат, че не са упражнявали решаващо влияние върху Arkema.

119    Що се отнася до довода, че Комисията е нарушила своя Кодекс на добрите практики, като не е предприела никакви мерки по разследване по отношение на жалбоподателите преди приемането на изложението на възраженията, следва да се констатира, от една страна, че посоченият кодекс, точка 5 от който гласи, че той се прилага от момента на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз само за висящи и бъдещи дела, е бил приет след обжалваното решение и следователно не е приложим за настоящия случай.

120    От друга страна, трябва да се отбележи, че точка 14 от посочения кодекс предвижда, като препраща към Решение по дело AC-Treuhand/Комисия, точка 110 по-горе (точка 56), че „при предприемане на първата мярка по разследване (обикновено искане за предоставяне на информация или инспекция) предприятията се уведомяват за това, че срещу тях се води предварително разследване, както и за предмета и целта на това разследване“ [неофициален превод]. Поради това, без да е необходимо Общият съд да се произнася по правното значение на посочения кодекс, следва да се констатира, че във всички случаи от него не е видно, че Комисията е длъжна да предприема мерки по разследване по отношение на всички правни субекти, формиращи засегнатото предприятие, преди да приеме изложението на възраженията.

121    Следователно настоящото оплакване и в резултат на това първата част на правното основание в тяхната съвкупност трябва да се отхвърлят.

 По втората част, изведена от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност

122    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила принципа на презумпцията за невиновност тъй като, първо, ги обявила a priori за „виновни“ за нарушение на основание обикновена презумпция, която не се потвърждава от конкретни доказателства, и второ, приела, че носят отговорност, макар да не са могли в пълна степен да се ползват от правото си на защита.

123    Следва да се припомни, че принципът на презумпцията за невиновност като общ принцип на правото на Съюза се прилага именно в приложимите към предприятията процедури относно нарушения на правилата за конкуренция, вследствие на които могат да бъдат наложени глоби или периодични имуществени санкции (вж. в този смисъл Решение от 8 юли 1999 г. по дело Hüls/Комисия, C‑199/92 P, Recueil, стр. I‑4287, точки 149 и 150).

124    Доводите на жалбоподателите не позволяват да се констатира, че в конкретния случай този принцип е бил нарушен.

125    На първо място, следва да се припомни, че Комисията може да прибегне до презумпцията, че дружество майка упражнява решаващо влияние върху дъщерно дружество, в случай че първото притежава целия или почти целия капитал на второто, за да приеме, че то е солидарно отговорно за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба. В подобен случай се счита, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество формират едно-единствено предприятие, което съгласно принципа на личната отговорност отговаря за това нарушение. В случая обаче Arkema признава нарушението в молбата си на основание известието за сътрудничеството (вж. съображение 69 от обжалваното решение). Впрочем жалбоподателите не оспорват неговото участие в разглеждания картел.

126    Противно на поддържаното от жалбоподателите, не може да се приеме, че Комисията ги е счела a priori за „виновни“, тъй като те имали право да оборят горепосочената презумпция, посочена в изложението на възраженията, като докажат независимостта на своето дъщерно дружество.

127    Следва да се припомни, че обстоятелството, че Комисията е приела изложение на възраженията, в никакъв случай не може се счита за доказателство за вина на съответното предприятие. В противен случай откриването на каквато и да било процедура би могло потенциално да увреди презумпцията за невиновност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точка 99).

128    Освен това, доколкото по същество жалбоподателите поддържат на съдебното заседание, че презумпцията за невиновност в случая е била нарушена, поради обстоятелството че „Комисията концентрирала в ръцете си полицейски правомощия, правомощия по разследване, правомощия по преследване и правомощия по приемане на решения“, следва да се констатира, че този довод е представен късно, доколкото е изтъкнат за първи път по време на съдебното заседание и не може да се приеме за допълнение на настоящото правно основание, така както е изложено в жалбата, съгласно което Комисията нарушила принципа на презумпцията за невиновност, като по отношение на жалбоподателите се позовала на презумпцията, произтичаща от почти пълния им контрол върху капитала на тяхното дъщерно дружество. Ето защо това оплакване следва да се отхвърли като недопустимо в съответствие с член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

129    Предвид изложеното втората част, а следователно и настоящото правно основание в неговата цялост, трябва да се отхвърлят.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

130    Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. по-специално Решение от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и цитираната съдебна практика).

131    Когато, както е в случая, решение за прилагането на член 81 ЕО се отнася до множество адресати и поражда проблеми при определянето на субекта, който да носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понасят тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за солидарно отговорно за нарушението, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точки 78—80).

132    Жалбоподателите разделят настоящото си правно основание на три части.

 По първата част, изведена от нарушение на по-строгото задължение за мотивиране поради новостта в позицията на Комисията.

133    Жалбоподателите поддържат, че в случая задължението за мотивиране е засилено, като се има предвид възприетата от Комисията нова позиция спрямо практиката ѝ при вземане на решения. Според тях Комисията нарушила това задължение, като само потвърдила своето тълкуване на съдебната практика във връзка с вменяването на отговорност за нарушението на дружеството майка.

134    Следва да се припомни, че в съображение 434 от обжалваното решение в отговор на довод на жалбоподателите Комисията указва следното:

„[Обстоятелството, че […] адресат на Решение [C (2003) 4570] на Комисията е изключително [Arkema], не е пречка в случая адресати да са едновременно [Arkema] и [жалбоподателите]. Комисията разполага със свобода на преценка при подобни обстоятелства да вмени отговорността на дружеството майка и фактът, че не е използвала това правомощие в предходно решение, не е пречка да го направи в конкретния случай“.

135    Трябва да се констатира, че с този пасаж в никакъв случай не се признава, че в случая Комисията е приела позиция, която е радикално нова и съществено различна от предходната ѝ практика, както твърдят жалбоподателите.

136    Освен това следва да се отбележи, че презумпцията за упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху неговото дъщерно дружество, основана единствено на капиталовата връзка, вече е била приложена от Комисията в Решение C (2004) 4876 от 19 януари 2005 г. относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel, Akzo Nobel Nederland BV, Akzo Nobel Chemicals BV, Akzo Nobel Functional Chemicals BV, Akzo Nobel Base Chemicals AB, EKA Chemicals, Akzo Nobel AB, Atofina, Elf Aquitaine, Hoechst AG, Clariant GmbH, Clariant AG (преписка E-1/37.773 — AMCA), в което тя вменява на Elf Aquitaine отговорността за нарушението, извършено от Arkema. Следователно жалбоподателите не могат да поддържат, че в случая Комисията е приложила радикално нова позиция спрямо тях. Впрочем от обжалваното решение е видно, че в административната процедура жалбоподателите са поддържали твърдението, че именно Решение C (2004) 4876 представлява „дързък обрат“ в практиката при вземане на решения на Комисията, и са поискали от последната да изчака резултата от съдебното производство, което са започнали срещу това решение (вж. съображения 430 и 433 от обжалваното решение).

137    При всички положения съдебната практика, която жалбоподателите изтъкват, изисква единствено Комисията ясно да изложи съображенията си, когато в контекста на своята практика при вземане на решения взема решение, което чувствително надхвърля обхвата на предходните решения. Следователно в подобен случай не е достатъчно мотивите да се изложат накратко, и по специално чрез препращане към постоянна практика при вземане на решения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 ноември 1975 г. по дело Groupement des fabricants de papiers peints de Belgique и др./Комисия, 73/74, Recueil, стр. 1491, точка 3).

138    В обжалваното решение обаче Комисията ясно излага, като се позовава на практиката на Съда и на Общия съд, както принципите, които възнамерява да приложи за установяване на неговите адресати (съображения 370—379 от обжалваното решение), така и прилагането на тези принципи спрямо жалбоподателите (съображения 427—441). В този смисъл, що се отнася до причините, поради които Комисията е решила да вмени на жалбоподателите отговорността за нарушението, мотивите към обжалваното решение съответстват на условията, предвидени от съдебната практика, посочена в точка 137 по-горе.

139    При това положение първата част на правното основание не може да се приеме.

 По втората част, изведена от противоречие в мотивите

140    Жалбоподателите поддържат, че в мотивите, изложени в съображения 370—372, 435—442 и 458—529 от обжалваното решение, е налице противоречие, доколкото Комисията смесила две понятия, а именно, от една страна, понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО — икономически субект, който е отговорен за нарушението и трябва да бъде санкциониран на това основание, и от друга страна, правният субект, адресат на решението.

141    Що се отнася, на първо място, до терминологията, използвана от Комисията в обжалваното решение, без да е необходимо да се разглежда всяко от съображенията му, които жалбоподателите изтъкват, следва да се констатира, че от съображение 441 от обжалваното решение недвусмислено е видно, че Комисията е решила да вмени на жалбоподателите отговорността за разглежданото нарушение и да им наложи глоби въз основа на констатацията, че те и Arkema съставляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Този извод не се обезсилва от обстоятелството, че в текста на обжалваното решение на някои места са налице отклонения от съгласуваната терминология и терминът „предприятие“ се използва за квалифициране на някои от дружествата от засегнатата група (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 62).

142    Що се отнася, на следващо място, до обстоятелството, че в обжалваното решение Комисията, от една страна, потвърждава, че различните дружества от групата Total съставляват едно-единствено предприятие, извършило спорното нарушение, и от друга страна, посочва всяко от тези дружества като адресат на обжалваното решение, на който е наложена глобата, е важно да се отбележи, че става въпрос за обикновена последица от това, че адресатите на правилата за конкуренция и адресатите на решенията на органите по конкуренция невинаги са едни и същи.

143    Докато правилата на конкуренция действително са адресирани до предприятия и се прилагат пряко към тях независимо от правния им статут, отговорността за нарушение на правото на конкуренцията на Съюза недвусмислено трябва се вмени на юридическо лице, на което могат да се наложат глоби (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 54—57, и заключението на генералния адвокат г‑жа Kokott по Решение на Съда от 11 декември 2007 г. по дело ETI и др., C‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, I‑10896, точки 68 и 69).

144    Що се отнася до посочването на различните дружества от групата Total в мотивите към обжалваното решение, посветени на изчисляването на глобата, достатъчно е да се констатира, че посоченото решение разкрива по ясен и недвусмислен начин съждението на Комисията за определяне на размера на глобата, както и размерите, до които жалбоподателите се считат за отговорни за нейното заплащане.

145    На последно място, доколкото жалбоподателите изтъкват материална грешка, а именно че изчисляване на конкретната глоба на всяко от засегнатите предприятия е несъвместимо с понятието за едно-единствено предприятие, следва да се препрати към анализа на третото правно основание, изложен по-долу.

146    Поради това втората част на правното основание следва да се отхвърли.

 По третата част, изведена от липсата на отговор на Комисията на опроверженията на презумпцията за упражняване на решаващо влияние

147    Жалбоподателите изтъкват непълнота на мотивите, с които Комисията отхвърля доказателствата, приведени в административната процедура за оборване на презумпцията, свързана с почти пълния им контрол върху капитала на Arkema.

148    Що се отнася до задължението за мотивиране на Комисията, следва да се препрати към съдебната практика, посочена в точки 130 и 131 по-горе. Следва по-специално да се припомни, че за да е достатъчно мотивирано спрямо жалбоподателите, обжалваното решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на тези дружества (вж. в този смисъл Решение по дело SCA Holding/Комисия, точка 131 по-горе, точка 80).

149    От това следва, че когато, както в настоящия случай, Комисията се основава на презумпцията, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, и когато в хода на административното производство засегнатите дружества са представили данни, с които да оборят тази презумпция, решението трябва да съдържа достатъчно изложение на мотивите, които могат да обосноват позицията на Комисията, че тези данни не са достатъчни, за да се обори посочената презумпция.

150    В това отношение следва да се посочи, че от съображения 430—441 от обжалваното решение е видно, че Комисията е взела мотивирано становище по данните, на които жалбоподателите се позовават в хода на административното производство.

151    Всъщност след като в съображения 430—432 от обжалваното решение Комисията описва доводите, изтъкнати от жалбоподателите в отговора им на изложението на възраженията, тя отговаря на доводите, изтъкнати от последните, изведени главно от незаконосъобразността на вменяването на отговорността за поведението въз основа на презумпцията, с оглед по-специално на принципите на самостоятелност на правния субект, на индивидуализиране на наказанието, на лична отговорност, на презумпцията за невиновност и на равните процесуални възможности.

152    Освен това в съображения 433—441 от обжалваното решение тя установява, че презумпцията, свързана с обстоятелството, че жалбоподателите притежават почти целия капитал на Arkema, не е била оборена и че изводът, че те носят отговорност за нарушението, трябва да се потвърди въз основа на тази презумпция.

153    Следва да се приеме, че с тези мотиви Комисията е отговорила на основните моменти от доводите на жалбоподателите. Освен това, тъй като Комисията не е длъжна да заеме позиция относно всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица (Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, точка 64; вж. в този смисъл и Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 130 по-горе, точка 64), тя не може да бъде упрекната, че не е отговорила конкретно на всеки изтъкнат от жалбоподателите довод.

154    Впрочем лаконичният характер на мотивите на обжалваното решение по този въпрос е обоснован от обстоятелството, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи по същество представляват обикновени твърдения и не са подкрепени с конкретни доказателства за връзките между съответните дружества през периода на нарушението.

155    Освен това, доколкото жалбоподателите поставят под съмнение обосноваността на преценката на Комисията, довела до отхвърляне на разглежданите доказателства, техните доводи попадат в сферата на законосъобразността по същество на обжалваното решение, разгледана по-горе в рамките на четвъртото правно основание.

156    Предвид изложеното, третата част на настоящото правно основание трябва да се отхвърли, както и второто правно основание в неговата цялост.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на единния характер на понятието за предприятие

157    Жалбоподателите изтъкват, че Комисията е нарушила единния характер на понятието за предприятие, като е използвала непоследователно понятието „предприятие“ на различните етапи от определянето на размерите на глобите. Според тях това определяне трябвало да се извърши еднакво спрямо съответната стопанска единица, като разпределянето на отговорността за заплащането на глобата между различните правни субекти, съставящи предприятието, трябвало да представлява отделен етап от съждението.

158    Следва да се отбележи, че тези доводи, които са насочени изключително към метода, приложен от Комисията, за да определи размера на глобите и да разпредели отговорността за заплащането им между различните дружества от групата, не могат да поставят под съмнение законосъобразността на преценката, довела до вменяване на жалбоподателите на отговорността за нарушението.

159    Що се отнася до това, че доводите на жалбоподателите могат да се схващат като поставящи под съмнение размера на глобата или разпределението съответно на отговорността на всяко дружество от групата за заплащането на тази глоба, трябва да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват конкретните резултати от изчисленията, извършени от Комисията. По-специално, те не твърдят, че ако се е приложил различен метод, са щели да бъдат отговорни за заплащането на не толкова значителна част от глобата.

160    При всички положения следва да се констатира, че подходът на Комисията не е несъвместим с понятието за предприятие.

161    В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите основателно изтъкват, че по силата на членове 81 ЕО и 82 ЕО предприятията или сдруженията на предприятия могат да бъдат признати за извършители на нарушения на правото на конкуренцията. Освен това по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага глоби на предприятия и на сдружения на предприятия по-специално когато те нарушат член 81 ЕО или 82 ЕО.

162    Следва също да се припомни, че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране. По-специално понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (вж. в този смисъл Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 54 и 55 и посочената съдебна практика).

163    Когато подобна стопанска единица нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същата следва да отговаря за това нарушение (вж. Решение по дело ETI и др., точка 143 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика). Все пак нарушението на правото на конкуренцията на Съюза трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби (Решение по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, точка 104 по-горе, точка 38 и Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 57). Следователно, когато е установено, че е налице подобно нарушение, следва да се определи кое е физическото или юридическото лице, отговарящо за дейността на предприятието към момента, в който е било извършено нарушението, за да може то понесе отговорността за това нарушение (Решение на Общия съд от 17 декември 1991 г. по дело Enichem Anic/Комисия, T‑6/89, Recueil, стр. II‑1623, точка 236; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точка 78).

164    Впрочем Съдът вече е приел, че практиката на Комисията да счита дадено дружество за солидарно отговорно за заплащането на част от наложената на друго дружество глоба, ако отговорността за антиконкурентното поведение на последното може да му се вмени, е в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 (заместен с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003). В подобна хипотеза въпросното дружество се осъжда да заплати глоба за нарушение, за което се счита, че е било извършено от самото него поради факта на това вменяване на отговорност (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точки 26—28).

165    Следователно обстоятелството, че в обжалваното решение се посочват различни юридически лица, които трябва да отговарят солидарно за заплащането на глобата, не е несъвместимо с понятието за предприятие. Напротив, става въпрос за точно прилагане на това понятие, при положение че е установено, че от правна гледна точка въпросното предприятие е съставено от няколко физически или юридически лица.

166    Освен това не може да се изведе заключение за нарушение на понятието за предприятие единствено от обстоятелството, че размерът на глобата, до който отговарят различните правни субекти, е различен. Всъщност констатацията, че няколко правни субекта образуват едно-единствено предприятие, отговорно за извършването на нарушението, не налага задължително, че те носят отговорност за всички релевантни за изчисляването на глобата елементи по един и същ начин, по-специално когато от правна гледна точка съставът на въпросното предприятие се е променил с течение на времето. Ето защо в случая е било възприето, че Total носи отговорност само за част от периода на нарушението (съображение 441 от обжалваното решение) и че никой от жалбоподателите не е извършил повторно нарушение (съображение 469 от обжалваното решение).

167    В това отношение следва да се напомни, че в Решение по дело Cascades/Комисия, точка 163 по-горе, Съдът е признал за невалиден подхода, състоящ се във вменяване на дружеството майка на отговорността за неправомерното поведение на неговите дъщерни дружества, когато то е предхождало придобиването им. Съдът пояснява, че по принцип физическото или юридическото лице, което е управлявало засегнатото предприятие към момента на извършване на нарушението, носи отговорност за последното, дори ако към датата на приемане на решението, с което се установява нарушението, предприятието се управлява от друго лице. След като подчертава, че въпросните дружества не са били просто погълнати от приобретателя, а са продължили дейността си като дъщерни дружества на последния, Съдът приема, че в резултат на това самите те следва да отговарят за своето неправомерно поведение преди придобиването им от дружеството майка, без последното да носи отговорност за това (точки 77—80 от съдебното решение).

168    Вследствие на това, като се има предвид, че Total е придобило контрола върху Elf Aquitaine през април 2000 г., Комисията основателно е възприела, че то носи отговорност за спорното нарушение едва считано от 30 април 2000 г. (съображение 441 от обжалваното решение) и че началният размер на глобата, която му е била наложена, не е бил увеличен поради продължителност (съображения 467 и 468 от обжалваното решение).

169    Предвид изложеното жалбоподателите не могат валидно да критикуват Комисията, че е посочила различни дружества от групата Total в мотивите, посветени на изчисляването на глобата.

170    На последно място, следва да се подчертае, че освен увеличенията за продължителност и за повторност, за определянето на които Комисията е взела предвид измененията, настъпили с течение на времето в състава на съответното предприятие, глобата е била изчислена по еднакъв начин за всички засегнати дружества от групата Total. По-специално Комисията приложила спрямо тях един и същ начален размер на глобата и едно и също намаляване въз основа на известието за сътрудничеството. Следователно критиките на жалбоподателите относно двата етапа на изчисляването на глобата са неоснователни.

171    Поради това третото правно основание следва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от грешки в преценката по отношение на Total

172    Жалбоподателите изтъкват две оплаквания, поставящи под съмнение единствено отговорността на Total. На първо място, те оспорват обстоятелството, че Total, което е поело контрола върху групата през април 2000 г., е могло да даде на Arkema „указания за картела“ по отношение на картела, съществуващ от години и чиято последна многостранна среща е проведена на 18 май 2000 г. Те указват, че продължителността на нарушението, за която Total може да носи отговорност, е най-много осем месеца, макар на практика тя да възлизала едва на един месец, тъй като последната многостранна среща се е състояла на 18 май 2000 г.

173    Следва на първо място да се отбележи, че твърдението на жалбоподателите, че периодът на нарушението, за който Total може да носи отговорност, се свеждал до един месец, се основава на предпоставката, че картелът е прекратен на датата на последната многостранна среща — 18 май 2000 г.

174    Жалбоподателите обаче не развиват никакви доводи в подкрепа на тази теза, и по-специално не поставят аргументирано под съмнение констатацията на Комисията, че срещата от 18 май 2000 г. е довела до общо единодушие за запазване на равнището на цените и че следователно картелът е продължил съществуването си до 31 декември 2000 г. (съображения 357—360 от обжалваното решение).

175    На следващо място следва да се припомни, че отговорността на Total се основава на съображението, че считано от 30 април 2000 г. — датата, на която придобива съответната група, — то, Arkema и Elf Aquitaine съставляват едно-единствено предприятие, отговорно за разглежданото нарушение (съображение 441 от обжалваното решение).

176    В това отношение следва да се отбележи, че обстоятелството, че Total е поело контрола върху групата в крайната фаза на нарушението, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи, че през съответния период то е упражнявало решаващо влияние върху пазарното поведение на своето дъщерно дружество, участващо в нарушението.

177    Впрочем освен датата, на която Total поема контрола върху групата, жалбоподателите не изтъкват никакво конкретно обстоятелство, което да установява, че между май и декември 2000 г. Arkema е определяло своето пазарно поведение по самостоятелен спрямо Total начин.

178    При тези обстоятелства Комисията основателно е извела презумпцията, че след като е поело контрола върху почти целия капитал на групата, считано от 30 април 2000 г., Total е упражнявало решаващо влияние върху пазарното поведение на Arkema, и вследствие на това му е вменила отговорността за нарушението за съответния период въз основа на тази необорена презумпция.

179    Освен това следва да се отхвърли като неоснователен доводът на жалбоподателите, че предвид датата, на която е поело контрол върху групата, Total не е било в състояние да се информира за неправомерните практики на своето дъщерно дружество и да взема решения за прекратяването им.

180    Всъщност, както е видно от изложените съображения, вменяването на отговорността на Total произтича от факта, че то е един от правните субекти, образуващи предприятието, нарушило правото на конкуренцията, без оглед на обстоятелството дали е знаело или не за нарушението.

181    Следователно първото оплакване не може да се приеме.

182    На второ място жалбоподателите изтъкват, че Комисията погрешно е посочила в съображение 471 от обжалваното решение, че адресатите на нейните Решение 85/74/ЕИО от 23 ноември 1984 г. относно производство по член 85 от Договора за ЕИО (преписка IV/30.907 — Пероксиди) (OВ L 35, 1985 г., стр. 1) и Решение 94/599 при условията на повторност са участвали в групата Total към момента на приемане на тези предходни решения.

183    Следва да се отбележи, че както Комисията сама признава в писмената си защита, тя указала по погрешка в съображение 471 от обжалваното решение, че „юридическите лица, които са адресати [на] решения [85/74 и 94/599], са били и все още са членове на групата [на] Total“.

184    Тази констатация обаче не влияе върху законосъобразността на обжалваното решение. Всъщност, от една страна, от съображение 441 от обжалваното решение е видно, че Total се счита за отговорно за нарушението едва от датата, на която е поело контрола върху групата, а именно 30 април 2000 г.

185    От друга страна, както е видно от съображение 469 от обжалваното решение, Комисията е взела предвид обстоятелството, че Arkema не е било част от групата на Total към момента на предходните осъдителни решения, като приложила увеличението за повторност единствено към размера на глобата, дължима от Arkema.

186    Предвид изложеното по-горе второто оплакване и следователно петото правно основание в неговата цялост трябва да бъдат отхвърлени.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на множество съществени принципи, признати от всички държави членки и съставляващи неразделна част от правовия ред на Съюза

187    Жалбоподателите поддържат, че като им вменила отговорността за разглежданото нарушение и им наложила глобата, Комисията нарушила принципите на равно третиране, на лична отговорност и на индивидуализиране на наказанието, както и принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието.

 По твърдението за нарушение на принципа на равно третиране

188    Жалбоподателите поддържат, че Комисията нарушила принципа на равно третиране като установила тяхната отговорност единствено въз основа на разглежданата презумпция, докато по отношение на другите дружества, адресати на обжалваното решение, установила отговорността въз основа на презумпцията, подкрепена от допълнителни доказателства (съображения 385, 391 и 394, 405, 411 и 423—427 от обжалваното решение).

189    В това отношение следва да се отбележи, че от съображения 370—379 от обжалваното решение е видно, че Комисията е възприела по отношение на всички адресати едно и също правило, съгласно което контролът върху целия или почти целия капитал на дъщерното дружество е достатъчен за въвеждането на оборима презумпция, която позволява да се вмени отговорността на дружеството майка. Всъщност разглежданата презумпция е приложена както за групата на Total, така и за другите групи дружества, посочени в обжалваното решение.

190    Обстоятелството, че по отношение на някои адресати на обжалваното решение, а именно Akzo Nobel, FMC, Air liquide, SNIA и Edison, Комисията се е позовала, освен на презумпцията, и на някои допълнителни косвени доказателства за упражняваното от дружествата майки решаващо влияние, не означава, че приложените принципи не са били едни и същи за всички адресати.

191    Всъщност, що се отнася до Akzo Nobel, от съображение 384 от обжалваното решение е видно, че „тъй като [то] контролира напълно капитала на EKA [Chemicals], Комисията счита, че [то] е упражнявало решаващо влияние върху EKA [Chemicals], като се има предвид, че не е представено нито едно доказателство, което може да обори тази презумпция“. Този извод не противоречи на обстоятелството, че в съображение 385 от същото решение Комисията се е позовала на някои допълнителни косвени доказателства, които имат за цел да го потвърдят.

192    Що отнася до FMC, Комисията посочва, че извежда заключението за отговорността му „от обстоятелството, че FMC Foret [е] дъщерно дружество, което е напълно контролирано (непряко) от [FMC]“ (съображение 390 от обжалваното решение). Този извод не се променя от обстоятелството, че в съображение 391 от обжалваното решение Комисията се позовава на допълнително косвено доказателство за упражняваното от FMC решаващо влияние върху неговото дъщерно дружество.

193    Що се отнася до Air liquide, Комисията посочва в съображение 403 от обжалваното решение, че „като се има предвид, че [то] притежава 100 % от капитала на Chemoxal към момента на извършване на нарушението и има правомощието да назначава членовете на управителния съвет на Chemoxal, [тя] презумира, че e упражнявало решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество“. Комисията уточнява това становище, като посочва в съображение 405 от обжалваното решение, че „дял от 100 % от капитала води до презумпция, която [може] да бъде оборена, като се докаже, че […] дъщерното дружество e разполага[ло] със […] самостоятелност“.

194    Що се отнася до SNIA, от съображение 411 от обжалваното решение следва, че то е прието за отговорно предвид сливането му с дружеството, което е дружество майка, притежаващо 100 % от капитала на субекта, пряко участвал в нарушението, като следователно посоченото положение не е сходно с това на жалбоподателите.

195    Накрая, що се отнася до Edison, Комисията посочва в съображение 418 от обжалваното решение, че „при липсата на довод, който да оборва презумпцията, притежаването на 100 % от капитала се счита от [съдебната практика] за достатъчно доказателство“. Освен това в съображения 419—421 от обжалваното решение Комисията се позовава на някои допълнителни доказателства като посочва, че те противоречат на довода на Edison, изведен от самостоятелността на неговото дъщерно дружество.

196    Така от изтъкнатите от жалбоподателите съображения от обжалваното решение е видно, че Комисията е приела по отношение на всички адресати на обжалваното решение, че контролът върху целия или почти целия капитал на дъщерното дружество е достатъчен — при липсата на довод, който да оборва произтичащата от това презумпция — за вменяването на отговорността на дружеството майка, като допълнителни косвени доказателства за упражняваното от някои дружества майки върху техните дъщерни дружества влияние са изложени, когато са налице, било за да се подкрепи изводът, следващ вече основателно от пълния контрол върху капитала на дъщерното дружество, било за да се отговори на изложените от засегнатите предприятия доводи.

197    Освен това, що се отнася до жалбоподателите, Комисията посочва, освен капиталовата връзка, и обстоятелството, че членовете на управителния съвет на Arkema са били назначени от Elf Aquitaine (съображение 427 от обжалваното решение), без обаче да постави вменяването на дружеството майка на отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество, което то притежава изцяло или почти изцяло, в зависимост от наличието на допълнителни доказателства.

198    Следователно настоящото оплакване не е основателно.

 По твърдението за нарушение на принципите на лична отговорност и на индивидуализиране на наказанието, както и на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието

199    Жалбоподателите по същество поддържат, че Комисията е нарушила изтъкнатите правни принципи, като е пропуснала да признае, че Arkema е самостоятелен спрямо тях правен субект, и следователно като погрешно е приела, че те носят отговорност, и им е наложила глоби.

200    Следва да се припомни, че с оглед на естеството на нарушенията на правилата на конкуренцията, както и на естеството и на степента на строгост на свързаните с тях санкции, отговорността за извършването на тези нарушения е лична по своя характер (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 78). Освен това съгласно принципа на индивидуализиране на наказанието физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят (Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Recueil, стр. II‑3757, точка 63), принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно правилата на Съюза в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 118).

201    В конкретния случай е достатъчно да се констатира, че доводите на жалбоподателите изхождат от погрешна предпоставка, че спрямо тях не е било констатирано никакво нарушение и лично не им е била наложена никаква глоба. Напротив, от изложеното по-горе е видно, че жалбоподателите са били лично санкционирани за нарушение на член 81 ЕО, което се счита, че самите те са извършили поради икономическите, организационните и юридическите си връзки със своите дъщерни дружества и поради липсата на самостоятелност на последните на пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Metsä-Serla и др./Комисия, точка 164 по-горе, точки 27 и 34).

202    Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, от прегледа на четвъртото правно основание, изложено по-горе, е видно, че е доказано засягащо ги нарушение на член 81 ЕО. Санкциите за подобно нарушение обаче са ясно предвидени в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Следователно принципът nullum crimen, nulla poena sine lege е бил спазен.

203    Поради това настоящото оплакване, както и шесто правно основание в неговата цялост следва да бъдат отхвърлени.

 По седмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

204    На първо място, жалбоподателите поддържат, че Комисията е пропуснала да разгледа грижливо и безпристрастно представените доказателства за самостоятелността на Arkema.

205    При положение че само повтарят довода си, изведен от това, че въпросните доказателства не са били разгледани, и като се има предвид, че този довод бе разгледан и отхвърлен в точки 111—115 по-горе, посоченият следва да се отхвърли по същите съображения.

206    На второ място, жалбоподателите твърдят, че с грижа за процесуална икономия Комисията трябвало да уважи искането им за спиране на процедурата по приемане на обжалваното решение до произнасянето на Общия съд по жалбите им срещу Решение C (2004) 4876.

207    Що се отнася до доводите, които изтъкват единствено процесуална икономия и явно не могат да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение, те следва незабавно да се отхвърлят.

208    Поради това седмото правно основание следва да се отхвърли.

 По осмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност

209    Жалбоподателите поддържат, че новостта на приложения в случая критерий за вменяване на отговорност спрямо предходната практика при вземане на решения на Комисията, и по-специално спрямо Решение C (2003) 4570, води до нарушение на принципа на правна сигурност.

210    Достатъчно е да се припомни, че обжалваното решение не е първото решение, с което Комисията вменява отговорността за извършеното от Arkema нарушение на неговото дружество майка въз основа на презумпцията за упражняване на решаващо влияние. Всъщност в Решение C (2004) 4876 Комисията вече е вменила по подобен начин отговорност на Elf Aquitaine. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, обжалваното решение не представлява обрат в практиката на Комисията в областта на вменяването на отговорност, включително по отношение на въпросната група. Освен това в конкретния случай в своя отговор на изложението на възраженията жалбоподателите вече се позовават на критерия за вменяване на отговорност, приложен от Комисията в Решение C (2004) 4876, както впрочем е видно от техните доводи, представени в рамките на шестото правно основание. Следователно предпоставката, от която изхожда настоящото правно основание, съгласно което Комисията приложила спрямо жалбоподателите нов критерий за вменяване на отговорност, в конкретния случай е погрешна.

211    При всички положения следва да се припомни, че Комисията не е длъжна системно да предвижда вменяване на дружеството майка на отговорността за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество (вж. точка 89 по-горе). При това положение обстоятелството, че тя решава да вмени отговорността за установеното нарушение на предприятието, състоящо се от дружеството майка и дъщерното дружество, докато според предходната ѝ практика нямало да го предвиди, не представлява нарушение на принципа на правна сигурност.

212    Освен това следва да се констатира, че от изтъкнатото от жалбоподателите Решение C (2003) 4570 (съображения 373—391) е видно, че Комисията изобщо не е анализирала проблематиката за отговорността на дружеството майка на Arkema, и по-специално не се е произнесла по въпроса за неговата самостоятелност спрямо дружеството майка. При това положение, дори да се приеме, че фактите в този случай са сходни с тези в настоящия случай, не може да се твърди, че това решение представлява каквато и да било гаранция относно начина, по който Комисията схваща отношенията между Arkema и неговите дружества майки, нито впрочем относно критерия за вменяване на отговорност, приложим към тази група от дружества.

213    Следователно настоящото правно основание не може да се приеме.

 По деветото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи, уреждащи определянето на глобите

214    Жалбоподателите оспорват под различни мотиви размера на наложената им глоба.

215    На първо място, те поддържат, че е трябвало да се ползват от намаление на размера на глобата поради незнание за извършеното от дъщерното им дружество нарушение. Те указват, изтъквайки принципа на равно третиране, че Комисията е предоставила намаление на това основание на друг адресат на обжалваното решение, а именно Caffaro.

216    Следва да се отбележи, че Комисията е предоставила намаление на началния размер на глобата на предприятието, състоящо се от дружествата SNIA и Caffaro, при положение че не е било установено, че последното — участвало в ограничен брой срещи на картела единствено относно един от засегнатите продукти — е знаело или неизбежно е трябвало да знае за глобалния проект от антиконкурентни договорености (съображения 332 и 461 от обжалваното решение).

217    Що се отнася до жалбоподателите, следва да се припомни, че отговорността за разглежданото нарушение им е била вменена, поради обстоятелството че те съставлявали едно-единствено предприятие, а не на основание на прякото им участие в нарушението, като се има предвид, че незнанието за съществуването на картела е ирелевантно за вменяването на отговорност.

218    След като обаче жалбоподателите не поддържат, че тяхното дъщерно дружество, което е участвало пряко в нарушението, не е знаело за глобалния проект от антиконкурентни договорености, незнанието им за съществуването на картела не представлява улика, че тежестта на нарушението, извършено от предприятието, което те съставляват заедно със своето дъщерно дружество, е по-малка и следователно не може да обоснове намаляване на размера на глобата.

219    Що се отнася до твърдението за нарушение на принципа на равно третиране, следва да се отбележи, че жалбоподателите в качеството на правни субекти, отговарящи за дейността на предприятие, което предлага на пазара засегнатите два продукта и е участвало пряко във всички елементи от картела, не се намират в положение, сравнимо с положението на Caffaro, което управлява предприятие, чието участие в картела не обхваща целия глобален антиконкурентен проект.

220    При това положение настоящото оплакване следва да се отхвърли.

221    На второ място, жалбоподателите изтъкват нарушение на принципите на презумпцията за невиновност и на правната сигурност по отношение на увеличението на размера на глобата с оглед на възпиращ ефект.

222    На първо място, техният довод, изведен от нарушение на презумпцията за невиновност, изхожда от погрешна предпоставка, че „никакво обстоятелство […] не позволява да се възприеме [тяхната] отговорност за картела“. Впрочем при положение, че от прегледа на четвъртото правно основание, изложено по-горе, е видно, че отговорността на жалбоподателите е била възприета основателно, настоящият довод трябва да се отхвърли.

223    На второ място, жалбоподателите поддържат, като посочват съображение 465 от обжалваното решение, че Комисията нарушила принципа на презумпцията за невиновност, като указала, че чрез учредяването на юридически отделно дъщерно дружество дружество майка може да продължи дейността по приобщаване на това дъщерно дружество към неправомерно поведение, като избегне налагането на санкция.

224    В съображение 465 от обжалваното решение, в отговор на довода на жалбоподателите за оспорване на разглежданото увеличение на размера, Комисията указва, че „ако въз основа на този довод [тя е трябвало] да вземе решение, че наложената на Atofina глоба [е трябвало] да е с по-нисък размер от този, който се [е обосновавал] от големината на предприятието, от което то [е било] част, много голямо предприятие, което участва в един или няколко картела, би могло да избегне налагането на значителни глоби, като учреди малки дъщерни дружества с нисък оборот, за да ги приобщи към неправомерно поведение“.

225    Както е видно от това съображение, чрез прилагане на разглежданото увеличение на глобата Комисията по същество е счела, че това увеличение позволява да се отчетат реалните икономически възможности на съвкупността от правни субекти, съставляващи засегнатото едно-единствено предприятие, за да определи достатъчно възпиращ размер на глобата.

226    Това съображение от общ характер обаче не може да се счита за нарушение на презумпцията за невиновност спрямо жалбоподателите.

227    На трето място, жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на правна сигурност, като повтарят доводите си, изложени в рамките на осмото правно основание, изведени от евентуален обрат в практиката на Комисията. В резултат на това оплакването трябва да се отхвърли поради съображенията, изложени в точки 210—212 по-горе.

228    На четвърто място, жалбоподателите оспорват законосъобразността на увеличението на глобата с оглед на възпиращ ефект, като поддържат, че подобно увеличение не се предвижда нито в член 23 от Регламент № 1/2003, нито в насоките.

229    Следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика при определянето на размера на глобата Комисията трябва да следи за нейния възпиращ ефект и в това отношение тя може по-специално да вземе предвид размера и икономическата мощ на съответното предприятие (Решение по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 103 по-горе, точки 106 и 120 и Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 243).

230    Така в конкретния случай Комисията е могла законосъобразно да увеличи разглеждания начален размер на глобата, предвид големината на управляваното от жалбоподателите дружество, удостоверена от особено значителния им световен оборот (съображение 463 от обжалваното решение).

231    Следователно оплакванията, насочени срещу увеличението на глобата с оглед на възпиращ ефект, не са основателни.

232    На трето място, жалбоподателите поддържат в съдебното заседание, че таванът от 10 % от оборота, предвиден в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, е незаконосъобразен с оглед на принципите за законосъобразност и правна сигурност, доколкото се позовава на оборота на предприятието, реализиран през финансовата година, предхождаща приемането на решението, а не на оборота за периода на нарушението.

233    Следва да се отбележи, че това оплакване е представено късно, доколкото е изтъкнато за първи път по време на съдебното заседание и не може да се приеме за допълнение на настоящото правно основание, така както е изложено в жалбата, с претенция, от една страна, за намаляване на размера на жалбата поради незнание за нарушението, и от друга страна, за оспорване на увеличението на размера на глобата с оглед на възпиращ ефект.

234    Поради това съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник това оплакване следва да отхвърли като недопустимо.

235    То при всички положения е неоснователно, доколкото жалбоподателите не указват, че вземането предвид на финансова година от периода на нарушението е могло да се отрази, по какъвто и да било начин, на прилагането в случая на правилото, предвидено в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, чиято незаконосъобразност се изтъква.

236    В светлината на тези съображения настоящото правно основание не е основателно.

 По десетото правно основание, изведено от наличието на злоупотреба с власт

237    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е извършила злоупотреба с власт, доколкото, като им вменила отговорността за нарушението, имала за цел не да санкционира отговорното предприятие, а да увеличи размера на наложената глоба предвид значителната им големина.

238    Съгласно постоянната съдебна практика решението е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че то е било взето с цел да постигне различни от изложените в него цели (вж. Решение на Общия съд от 16 септември 1998 г. по дело IECC/Комисия, T‑133/95 и T‑204/95, Recueil, стр. II‑3645, точка 188 и цитираната съдебна практика).

239    Следва също да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага санкции на предприятия, когато те нарушават член 81 ЕО. Установено е, че санкциите, предвидени в член 23 от Регламент № 1/2003, са предназначени да накажат незаконните действия на разглежданите предприятия и да разубедят както разглежданите предприятия, така и други икономически оператори да нарушават в бъдеще правилата на правото на конкуренция на Съюза (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 16).

240    Като се има предвид обаче, че жалбоподателите и Arkema формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО и че посоченото предприятие е участвало в спорното нарушение, санкцията, която им е наложена, по никакъв начин не се е отклонила от крайната си цел, включително като се има предвид, че с приемането ѝ Комисията е имала за цел възпиране.

241    Поради това десетото правно основание следва да се отхвърли.

 По единадесетото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, основано на намаляване на глобата до подходящо равнище

242    В рамките на единадесетото правно основание жалбоподателите претендират намаляване на размера на глобата до подходящо равнище, и то на двойно основание.

243    От една страна, те поддържат, че предвид незнанието им за нарушението началният размер на наложената им глоба трябвало да бъде намален с 25 %, по подобие на намалението, предоставено в съображение 461 от обжалваното решение.

244    В това отношение следва да се припомни, че положението, посочено в съображение 461 от обжалваното решение, не може да се сравни с положението на жалбоподателите (вж. точка 219 по-горе). Следователно Общият съд счита, че те не могат да се ползват от намаление на това основание.

245    От друга страна, жалбоподателите претендират, че спрямо тях е налице смекчаващо обстоятелство, като се позовават на факта, че с Решение C (2004) 4876 и с Решение C (2006) 2098 от 31 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.645 — Метакрилати) им е наложено да заплатят значителни глоби за участие в други картели през същия период, който е предмет на обжалваното решение.

246    В това отношение следва да се отбележи, че след като Комисията е констатирала, че жалбоподателите са извършили три различни нарушения на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, тя има право да им наложи три различни глоби, всяка от които е съобразена с определените в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предели (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 56). Всяка от тези глоби трябва задължително да се основава на преценка на продължителността и тежестта, характерни за нарушението, което санкционира. Следва обаче да се констатира, че налагането на глоба на жалбоподателите за различни антиконкурентни дейности, насочени към други продукти, не оказва влияние върху реалното съществуване на спорното нарушение (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Сборник, стр. II‑4949, точка 52).

247    Следователно предвид целта на глобите за постигане на възпиращ ефект, единствено обстоятелството, че на жалбоподателите наскоро са били наложени две други глоби за нарушения, които отчасти са извършени през същия период, не е достатъчно да обоснове намаляване на наложената в конкретния случай глоба.

248    Впрочем жалбоподателите не изтъкват никакво доказателство, което да може да установи, че в конкретния случай налагането на глоба, взета заедно с други наскоро наложени глоби, ги поставя в особено затруднено финансово положение, което по изключение може да се вземе предвид при определянето на размера на дължимата от тях глоба.

249    Що се отнася, на последно място, до обстоятелството, че жалбоподателите изтъкват Решение 94/599, от което е видно, че при определянето на размера на глобите в рамките на картела, предмет на това решение, Комисията е взела предвид факта, че на болшинството от предприятията вече са били наложени значителни глоби за участие в друг картел на съседен пазар практически през същия период (съображение 52 от Решение 94/599), следва да се подчертае, от една страна, че Решение 94/599 е прието преди приемането на насоките, приложени в конкретния случай, и от друга страна, че разгледаното в това решение положение се различава от разглежданото в конкретния случай положение. Всъщност в конкретния случай, от една страна, нарушенията на пазарите на ВП и НБП са били предмет само на едно санкциониране от страна на Комисията в обжалваното решение, а от друга страна, жалбоподателите не изтъкват наличие на връзка между тези пазари и пазарите, до които се отнасят другите наскоро наложени им санкции.

250    Ето защо, като се има предвид, че нито едно изтъкнато в конкретния случай доказателство не може да обоснове намаляване на размера на глобата, отправеното при условията на евентуалност искане за изменение на размера на наложената на жалбоподателите глоба не следва да се уважи.

251    От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

 По съдебните разноски

252    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатя съдебните разноски, в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Total SA и Elf Aquitaine SA да заплатят съдебните разноски.

Vadapalas Prek Dittrich

Truchot        O’Higgins

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 юли 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства в основата на спора

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правилата за вменяване на дружествата майки на отговорността за нарушения, извършени от техни дъщерни дружества

По втората част, изведена от грешка при прилагането на правото по отношение на тълкуването на съдебната практика относно вменяването на отговорност и по отношение на спазването от страна на Комисията на нейната практика при вземане на решения

– Предварителни бележки

– По валидността на разглежданата презумпция

– По приведената от жалбоподателите съвкупност от улики за доказване на самостоятелността на Arkema на пазара

По първата част, изведена от грешка при прилагане на правото по отношение на обективния характер на критерия за вменяване на отговорност

По третата част, изведена от нарушение на „принципа на икономическа самостоятелност на юридическото лице“

По първото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита

По първата част, изведена от невъзможността на жалбоподателите надлежно да се защитят

По втората част, изведена от нарушение на принципа на презумпцията за невиновност

По второто правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

По първата част, изведена от нарушение на по-строгото задължение за мотивиране поради новостта в позицията на Комисията.

По втората част, изведена от противоречие в мотивите

По третата част, изведена от липсата на отговор на Комисията на опроверженията на презумпцията за упражняване на решаващо влияние

По третото правно основание, изведено от нарушение на единния характер на понятието за предприятие

По петото правно основание, изведено от грешки в преценката по отношение на Total

По шестото правно основание, изведено от нарушение на множество съществени принципи, признати от всички държави членки и съставляващи неразделна част от правовия ред на Съюза

По твърдението за нарушение на принципа на равно третиране

По твърдението за нарушение на принципите на лична отговорност и на индивидуализиране на наказанието, както и на принципа на законоустановеност на престъплението и наказанието

По седмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация

По осмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на правна сигурност

По деветото правно основание, изведено от нарушение на основните принципи, уреждащи определянето на глобите

По десетото правно основание, изведено от наличието на злоупотреба с власт

По единадесетото правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, основано на намаляване на глобата до подходящо равнище

По съдебните разноски

* Език на производството: френски.