Дело T-192/06
Caffaro Srl
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Глоби — Погасителна давност — Диференцирано третиране — Продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка, предоставено на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; точка 5, буква г) от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Участие, за което се твърди, че е поради принуда — Положение на икономическа зависимост
(член 81, параграф 1 ЕО; точка 5, буква г) от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Конкуренция — Глоби — Налагане — Необходимост от извличане на изгода от нарушението от страна на предприятието — Липса — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Липса на изгода
(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 5, буква г) от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Критерии за оценка на възпиращия коефициент
(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Разпределяне на засегнатите предприятия в различни категории
(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Използване на изявления на други участвали в нарушението предприятия като доказателствени средства — Допустимост — Условия
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Пороци засягащи решението
(член 81, параграф 1 ЕО)
9. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита
(член 81, параграф 1 ЕО)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Преценка
(член 81, параграф 1 ЕО; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела
(член 81, параграф 1 ЕО; точка 3, второ тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
1. Правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия, които умишлено или по непредпазливост нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени за да може да изпълнява възложените ѝ от правото на Съюза надзорни функции. Тези функции обхващат задължението за следване на обща политика, която има за цел прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи, както и насочване на поведението на предприятията в тази посока.
Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията. Следователно по-конкретно обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността по всяко време да увеличи този размер, за да гарантира прилагането на политиката на конкуренция на Съюза.
На по-силно основание тази свобода на преценка съществува в рамките на възможността в определени случаи Комисията да наложи „символична“ глоба, която тя си е запазила в точка 5, буква г) от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, или да не наложи глоба.
(вж. точки 37—39)
2. В областта на конкуренцията фактът, че страна в картела е действала в положение на икономическа зависимост, не представлява само по себе си обстоятелство, което може да изключи нейната отговорност. Не е необходимо такова обстоятелство задължително да бъде взето предвид при определянето на размера на глобата.
Предприятие, което участва в срещи с антиконкурентен предмет дори когато е принудено от други, икономически по-мощни участници, винаги разполага по-скоро с възможността да подаде жалба в Комисията, за да разкрие съответните антиконкурентни дейности, отколкото да продължи да участва в посочените срещи. Всъщност, дори да се предположи, че върху дадено предприятие е оказан натиск, за да участва в картела, то винаги е могло да уведоми за това компетентните органи, вместо да се присъедини към този картел.
С оглед на тези съображения нито твърдяното положение на зависимост от друга страна в картела, нито заплашителната позиция, която се твърди, че последният е приел, могат да характеризират положение, което Комисията да вземе предвид като смекчаващо обстоятелство.
Следователно Комисията не може a fortiori да бъде задължена да вземе предвид същите тези обстоятелства, за да реши да не наложи глоба или да наложи само символична глоба.
(вж. точки 41—44)
3. Практиката на Комисията по вземане на решения не би могла да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията, а решенията по други преписки са само индикация за евентуално нарушение на принципа на равно третиране, тъй като е малко вероятно свързаните с тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви. Този принцип се отнася и до предходните решения на Комисията, в които тя не е наложила глоба или е наложила само символична глоба.
Остава обаче обстоятелството, че също в този контекст Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране и не може да третира по различен начин сходни положения или еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
(вж. точки 46 и 47)
4. Фактът, че дадено предприятие не е извлякло никаква полза от нарушение по член 81 ЕО, не би могъл да възпрепятства налагането на глоба, за да не загуби последната своя възпиращ ефект. От това следва, че при определяне на глобите Комисията не е задължена да установи, че нарушението е осигурило неправомерно предимство на засегнатите предприятия, нито евентуално да вземе предвид липсата на полза, извлечена от разглежданото нарушение.
Липсата на такава полза не би могла да се счита за смекчаващо обстоятелство, което да може да бъде отчетено при определянето на размера на глобата, и следователно не представлява мотив, обосноваващ налагането на символична глоба. По принцип същите съображения се прилагат относно факта, че дадено предприятие е участвало в тайно договаряне със своите конкуренти срещу собствените си икономически интереси и че следователно е понесло негативните последици на това тайно договаряне, тъй като такова обстоятелство също не представлява елемент, който задължително трябва да бъде взет предвид като смекчаващо обстоятелство и a fortiori, като обстоятелство, обосноваващо налагането на символична глоба.
Предприятие, което продължава да се съгласува с конкурентите си относно цените, макар да твърди, че понася вреди, не може да се разглежда като извършило по-малко сериозно нарушение от това на другите предприятия, които също са участвали в тайното договаряне.
(вж. точки 59—62)
5. Глобата, наложена на дадено предприятие за участието му в неправомерен картел, не може да се счита за лишена от полезно действие само поради факта че това предприятие вече не извършва дейност на съответния пазар, без обаче да е преустановило всякаква икономическа дейност. Всъщност възпиращият коефициент се оценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на засегнатото предприятие.
Освен това тази оценка не включва преценката на вероятността съответното предприятие да извърши повторно нарушение. Всъщност търсенето на възпиращ ефект не се отнася единствено до предприятията, конкретно посочени в решението, налагащо глобите, доколкото е необходимо и предприятията с подобна големина и разполагащи с аналогични ресурси да бъдат мотивирани да се въздържат от участие в подобни нарушения на правилата на конкуренцията. Що се отнася до целта, свързана с налагане на наказание за извършено нарушение, би противоречало на тази цел прекратяването на търговската дейност на съответния пазар да има за последица съответното предприятие да избегне налагането на глоба за извършеното нарушение.
(вж. точки 66, 67, 69 и 70)
6. Разпределянето на членовете на даден картел в категории, за да се осъществи диференцирано третиране на етапа на определянето на началния размер на глобите, трябва да спазва принципа на равно третиране, съгласно който е забранено да се третират по различен начин сходни положения или еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Освен това размерът на глобите трябва да бъде най-малкото пропорционален по отношение на обстоятелствата, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението.
Приемането в рамките на диференцираното третиране на различна референтна година за един член на картела не води само по себе си до нарушение на принципа на равно третиране.
Безспорно е, от една страна, че използването на референтна година, обща за всички участвали в едно и също нарушение предприятия, дава на всяко предприятие увереността, че е третирано по същия начин като другите предприятия, тъй като санкциите се определят по еднакъв начин, и от друга страна, че изборът на референтната година, която е част от периода на нарушението, позволява да се прецени обхватът на извършеното нарушение в зависимост от икономическата действителност такава, каквато е тя през този период.
От това обаче не следва, че изборът на общата година представлява единственото средство за определяне на санкциите в съответствие с принципа на равното третиране.
По-конкретно Комисията може правомерно да вземе предвид обстоятелството, че за дадено предприятие общата референтна година попада извън приетия по отношение на него период на нарушение и следователно не представлява полезно указание за неговата индивидуална тежест по време на нарушението, и поради това да вземе предвид неговия оборот за година, различна от общата референтна година, при условие че разпределянето на членовете на даден картел в категории остава последователно и обективно обосновано.
Всъщност с оглед на аналогични съображения следва да се избере различна референтна стопанска година в рамките на прилагането на тавана от 10 % от оборота, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, що се отнася до предприятие, което вече не осъществява дейност на пазара през приетата по отношение на другите страни в картела стопанска година, която следователно не представлява надежден показател за неговото действително икономическо положение.
(вж. точки 83, 87—91)
7. Изявлението на обвинено предприятие, точността на което е оспорена от други предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства.
(вж. точка 116)
8. Доколкото определени мотиви на дадено решение на Комисията, което констатира нарушение на правилата на конкуренцията, сами по себе си могат надлежно да го обосноват, пороците, от които биха могли да бъдат засегнати други мотиви на акта, във всеки случай са без значение за неговата разпоредителна част.
(вж. точка 124)
9. Макар в областта на конкуренцията Комисията да е длъжна да предостави на разследваното предприятие определени сведения още на етапа на предварителното разследване, това задължение се отнася до дадената на засегнатото предприятие информация на етапа на първата мярка, взета по отношение на него. Така, правото на защита на дадено предприятие не е било нарушено поради късно информиране, когато това предприятие е било уведомено за текущото разследване по подходящ начин на етапа на искането за предоставяне на информация, тъй като това е първата взета по отношение на него мярка.
(вж. точки 162 и 163)
10. От Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, не следва, че Комисията трябва винаги да взема предвид всяко от изброените в точка 3 от Насоките смекчаващи обстоятелства поотделно. Макар обстоятелствата, изброени в тази точка, да са със сигурност сред тези, които могат да бъдат взети предвид от Комисията в даден случай, последната не е длъжна да предостави автоматично допълнително намаляване на това основание, когато дадено предприятие изтъкне данни, които могат да сочат наличието на едно от тези обстоятелства.
Така при липса на задължително указание в Насоките по отношение на смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, Комисията запазва свобода да прецени като цяло в каква степен евентуално да намали размера на глобите, като взема предвид всички смекчаващи обстоятелства, характеризиращи конкретния случай.
(вж. точки 173 и 174)
11. За да се определи дали дадено предприятие трябва да ползва смекчаващо обстоятелство, тъй като в действителност не е прилагало неправомерните споразумения съгласно точка 3, второ тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС, следва да се провери дали предприятието е изтъкнало доводи, които могат да установят, че в периода, през който е участвало в неправомерните споразумения, то в действителност не ги е прилагало, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че явно и съществено е нарушило задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране.
(вж. точка 178)