Дело T-194/06

SNIA SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Носене на отговорност за неправомерното поведение — Придобиване на отговорно за нарушението дружество — Право на защита — Съгласуваност между изложението на възраженията и обжалваното решение — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(член 81 ЕО)

2.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Юридическо лице, отговорно за дейността на предприятието по време на нарушението — Прекратяване на съществуването

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия — Ново правно основание — Понятие

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Решение, различно от известието за нарушенията — Нарушение на правото на защита — Условие

(член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, което е участвало в неправомерни действия, съществува обикновена презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да се презумира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

(вж. точки 49 и 50)

2.      Когато даден субект, извършил нарушение на правилата на конкуренцията, претърпява правна или организационна промяна, от тази промяна не следва по необходимост възникването на ново предприятие, освободено от отговорност за нарушението, ако от икономическа гледна точка двата субекта са идентични.

Всъщност за целите на ефективното прилагане на правилата за конкуренция може да се окаже необходимо да се вмени отговорността на новото лице, което стопанисва предприятието, осъществило нарушението, в случай че то действително може да се счита за правоприемник на лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието.

Този т.нар. критерий „за икономическата приемственост“ се прилага при особени обстоятелства, като по-специално в случай че юридическото лице, отговорно за стопанисването на предприятието, е престанало да съществува като правен субект след извършването на нарушението или в случай на вътрешно преструктуриране на група, предвид структурните връзки между лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, и новото лице, което стопанисва предприятието, когато лицето, което първоначално е стопанисвало предприятието, не преустановява непременно своето съществуване като правен субект, но не извършва вече значителна икономическа дейност на съответния пазар.

Дадено предприятие не може да се позовава основателно на обстоятелството, че въпреки сливането си с едно от дружествата, които съставляват икономическата единица, отговорна за нарушение, в действителност то не е придобило материалните и човешките ресурси, спомогнали за извършването на нарушението. Всъщност, когато едно предприятие престане да съществува, поради това че е придобито от приобретател, последният поема неговите активи и пасиви, включително отговорността му за нарушение на правото на Съюза. В тази хипотеза отговорността за извършеното от придобитото предприятие нарушение може да бъде вменена на приобретателя.

(вж. точки 56—58, 61 и 62)

3.      В хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Все пак основание, което представлява допълнение към основание, което е изложено преди това пряко или имплицитно в исковата молба или жалбата и което е в тясна връзка с него, трябва да се обяви за допустимо.

(вж. точка 73)

4.      Посочената в член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 процесуална гаранция прилага принципа на спазване на правото на защита, който изисква по-специално изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на това предприятие, като фактите, в които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да получи предприятието възможност да изложи надлежно доводите си в рамките на започнатото срещу него административно производство.

При все това правната квалификация на възприетите в изложението на възраженията факти по дефиниция може да бъде само предварителна и последващото решение на Комисията не може да бъде отменено само поради това че крайните изводи от тези факти не отговарят точно на тази междинна квалификация. Като с право уточнява тази квалификация в окончателното си решение, Комисията трябва да може да отдаде по-голямо значение на обстоятелствата, които преди това са разглеждани като второстепенни, при условие обаче че приема само факти, по които заинтересуваните лица са имали възможност да представят обяснения, и че в хода на административното производство е посочила необходимите на защитата обстоятелства. Всъщност Комисията трябва да изслуша адресатите на дадено изложение на възраженията и евентуално, за да спази правото им на защита, да вземе предвид тяхното становище в отговор на изложените възражения, като промени анализа си.

Решение, основано на съществени обстоятелства, за които засегнатото предприятие не е било в състояние да осигури своята защита, трябва да бъде отменено, независимо от факта дали отговорността на предприятието може да бъде приета с оглед на другите обстоятелства.

(вж. точки 79—81, 87)