Дело T-190/06
Total SA и Elf Aquitaine SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Право на защита — Презумпция за невиновност — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Принцип на индивидуализиране на наказанието — Принцип на законоустановеност на престъплението и наказанието — Принцип на добра администрация — Правна сигурност — Злоупотреба с власт — Глоби“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
2. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО)
3. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита — Обхват
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
4. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати
(членове 81 ЕО и 82 ЕО и 253 ЕО)
5. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка
(член 81 ЕО и член 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Вменяване на отговорността за неправомерното поведение на дъщерно дружество на едно-единствено предприятие, образувано от последното и неговото дружество майка — Незнание на дружеството майка за извършеното от дъщерното му дружество нарушение — Изключване
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Смекчаващи обстоятелства — Задължение да се вземат предвид вече наложените глоби за други антиконкурентни дейности — Липса
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003)
1. Поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват тези два правни субекта. Всъщност това е така, тъй като в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, което позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.
В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза за конкуренция, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.
При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият дружествен капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията може да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.
Структурата на собствеността върху капитала на дадено дъщерно дружество е достатъчен критерий за въвеждане на посочената презумпция, без Комисията да е длъжна да изложи допълнителни доказателства за действително упражняване на влияние от дружеството майка. Това заключение не се поставя под съмнение от обстоятелството, че такива допълнителни косвени доказателства са могли да бъдат посочени по други дела. Освен това не се изисква Комисията да установи за тази цел, че дружеството майка е знаело към момента на настъпване на фактите за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество.
Когато Комисията е приела по отношение на всички адресати на решение, с което се налага глоба за нарушение на правото на конкуренция, че контролът върху целия или почти целия капитал на дъщерното дружество е достатъчен — при липсата на довод, който да оборва произтичащата от това презумпция — за вменяването на отговорността на дружеството майка, като допълнителни косвени доказателства за упражняваното от някои дружества майки върху техните дъщерни дружества влияние са изложени, когато са налице, било за да се подкрепи изводът, следващ вече основателно от пълния контрол върху капитала на дъщерното дружество, било за да се отговори на изложените от засегнатите предприятия доводи, обстоятелството, че по отношение на някои адресати на обжалваното решение Комисията се е позовала, освен на презумпцията, и на някои допълнителни косвени доказателства за упражняваното от дружествата майки решаващо влияние, не означава, че приложените принципи не са били едни и същи за всички адресати и че принципът на равно третиране е бил нарушен.
(вж. точки 35—38, 49, 50, 190 и 196)
2. Когато Комисията прилага презумпцията за упражняване на решаващо влияние, за да се вмени на дружеството майка отговорността за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество, дружеството майка следва да представи достатъчно доказателства, които могат да установят, че неговото дъщерно дружество е действало самостоятелно на пазара. В това отношение следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, свързващи това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай. По-специално тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество, като стратегията на разпространение или на цените. По-конкретно разглежданата презумпция не може да бъде оборена само като се докаже, че дъщерното дружество управлява тези конкретни аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение. Освен това, макар обменът на ръководители между дружеството майка и дъщерното дружество да представлява доказателство за упражняване на решаващо влияние, липсата на подобен обмен не може да представлява достатъчно доказателство за самостоятелност на дъщерното дружество.
Обстоятелството, че дружеството майка е само неоперативен холдинг, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи, че то е упражнявало решаващо влияние върху своето дъщерно дружество, като по-специално е координирало финансовите инвестиции в рамките на групата. Всъщност в контекста на група от дружества холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества.
Освен това в група от дружества разпределението на задачите представлява нормално явление, което не е достатъчно да обори презумпцията, че дружествата майки и техните дъщерни дружества представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО. Същото се отнася и до довода, изведен от това, че дадено дъщерно дружество извършва дейност на пазара от свое име и за своя сметка, а не като представител на своето дружество майка. Освен това никакво заключение не може да бъде изведено от обстоятелството, че дадено дружество майка никога не е имало общи клиенти със своето дъщерно дружество, че е отсъствало от пазарите, на които то е инвестирало, както и от свързаните пазари, че дейността във връзка със съответните продукти представлявала само много малка част от общия оборот на дружеството майка и че тези продукти били само някои от твърде многобройните продукти от „химическата дейност“ на дъщерното дружество.
Впрочем, като се има предвид, че самостоятелността на дъщерното дружество не се преценява с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието, фактът, че дъщерното дружество никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност. Така също обстоятелството, че дадено предприятие не се представя като единствен събеседник както в хода на административната процедура, така и на фазата на съдебното производство, не позволява да се изведе заключението, че съответното дъщерно дружество е самостоятелно спрямо своето дружество майка или своите дружества майки.
Освен това не прякото участие на дружеството майка в извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, а фактът, че те съставляват едно-единствено предприятие, оправомощава Комисията да вмени на първото отговорността за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение на правилата на конкуренцията. При това положение подобно вменяване на отговорността не може да се постави под въпрос от факта, че дадено дружество майка не е били уведомено от своето дъщерно дружество и че е узнало за разглеждания картел едва след проверките, извършени от Комисията в помещенията на дъщерното дружество
На последно място, представата на трети лица за дадено дружество сама по себе си не е достатъчна да докаже, че дъщерно дружество е самостоятелно спрямо своето дружество майка или своите дружества майки.
(вж. точки 55—57, 65, 68, 71—73, 75, 76 и 78)
3. Зачитането на правото на защита изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като фактите, в които то се упреква, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство. Всъщност изложението на възраженията трябва да уточнява по недвусмислен начин правния субект, на който може да бъде наложена глоба, и да бъде изпратено на последния, както и да посочва в какво качество той е упрекван за твърдяното нарушение. В този смисъл, при положение че дружеството, срещу което се изтъква разглежданата презумпция, може в своя отговор на изложението на възраженията и при изслушването си от служителя по изслушванията да представи всички фактически и правни обстоятелства, за да оспори тази презумпция, и при положение че Комисията трябва да вземе предвид тези обстоятелства, евентуално за да оттегли възражения, които са се оказали неоснователни, принципът на равни процесуални възможности е спазен.
Освен това Комисията не е длъжна да предприеме мерки по разследване по отношение на дадено предприятие, преди да изпрати изложение на възраженията, за което впрочем счита, че разполага с достатъчно обосноваваща информация. От Кодекса на добрите практики на Комисията също не е видно, че тя е длъжна да предприема мерки по разследване по отношение на всички правни субекти, формиращи засегнатото предприятие, преди да приеме изложението на възраженията.
На последно място, когато Комисията прибягва до презумпцията, че дружество майка упражнява решаващо влияние върху дъщерно дружество, в случай че първото притежава целия или почти целия капитал на второто, за да приеме, че то е солидарно отговорно за заплащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, не може да се приеме, че Комисията счита това дружество майка a priori за „виновно“, тъй като посоченото дружество има право да обори горепосочената презумпция, посочена в изложението на възраженията, като докаже самостоятелността на своето дъщерно дружество. Обстоятелството, че Комисията приема изложение на възраженията, в никакъв случай не може се счита за доказателство за вина на съответното предприятие. В противен случай откриването на каквато и да било процедура би могло потенциално да увреди презумпцията за невиновност.
(вж. точки 105—107, 118, 120 и 125—127)
4. Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
Когато решение за прилагането на член 81 ЕО се отнася до множество адресати и поражда проблеми при определянето на субекта, който да носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понасят тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за солидарно отговорно за нарушението, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.
При всички положения Комисията ясно трябва да изложи съображенията си, когато в контекста на своята практика при вземане на решения взема решение, което чувствително надхвърля обхвата на предходните решения. Следователно в подобен случай не е достатъчно мотивите да се изложат накратко, и по специално чрез препращане към постоянна практика при вземане на решения.
Освен това, когато Комисията се основава на презумпцията, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, и когато в хода на административното производство засегнатите дружества са представили данни, с които да оборят тази презумпция, решението трябва да съдържа достатъчно изложение на мотивите, които могат да обосноват позицията на Комисията, че тези данни не са достатъчни, за да се обори посочената презумпция. Все пак, тъй като Комисията не е длъжна да заеме позиция относно всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица, тя не може да бъде упрекната, че не отговаря конкретно на всеки изтъкнат от дадено предприятие довод. Впрочем лаконичният характер на мотиви може да се обоснове от обстоятелството, че изтъкнатите от съответното дружество майка доводи по същество представляват обикновени твърдения и не са подкрепени с конкретни доказателства за връзките между съответните дружества майки и дъщерни дружества през периода на нарушението.
(вж. точки 130, 131, 137, 148, 149, 153 и 154)
5. Понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начина му на финансиране. По-специално понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Когато подобна стопанска единица нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същата следва да отговаря за това нарушение.
Все пак нарушението на правото на конкуренцията на Съюза трябва да бъде вменено по недвусмислен начин на юридическо лице, на което би могло да се наложат глоби. Следователно, когато е установено, че е налице подобно нарушение, следва да се определи кое е физическото или юридическото лице, отговарящо за дейността на предприятието към момента, в който е било извършено нарушението, за да може то понесе отговорността за това нарушение. Впрочем практиката на Комисията да счита дадено дружество за солидарно отговорно за заплащането на част от наложената на друго дружество глоба, ако отговорността за антиконкурентното поведение на последното може да му се вмени, е в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. В подобна хипотеза въпросното дружество се осъжда да заплати глоба за нарушение, за което се счита, че е било извършено от самото него поради факта на това вменяване на отговорност.
Следователно обстоятелството, че в решение на Комисията се посочват различни юридически лица, които трябва да отговарят солидарно за заплащането на глобата, не е несъвместимо с понятието за предприятие. Напротив, става въпрос за точно прилагане на това понятие, при положение че е установено, че от правна гледна точка въпросното предприятие е съставено от няколко физически или юридически лица.
Освен това не може да се изведе заключение за нарушение на понятието за предприятие единствено от обстоятелството, че размерът на глобата, до който отговарят различните правни субекти, е различен. Всъщност констатацията, че няколко правни субекта образуват едно-единствено предприятие, отговорно за извършването на нарушението, не налага задължително, че те носят отговорност за всички релевантни за изчисляването на глобата елементи по един и същ начин, по-специално когато от правна гледна точка съставът на въпросното предприятие се е променил с течение на времето.
(вж. точки 162—166)
6. Когато отговорността за нарушение на правилата на конкуренцията се вменява на дадено дружество майка, поради обстоятелството че заедно със своето дъщерно дружество то съставлява едно-единствено предприятие, а не на основание на прякото му участие в нарушението, незнанието му за съществуването на картела е ирелевантно за това вменяване на отговорност.
В това отношение след като подобно дружество майка не поддържа, че неговото дъщерно дружество, което е участвало пряко в нарушението, не е знаело за глобалния проект от антиконкурентни договорености, незнанието му за съществуването на картела не представлява улика, че тежестта на нарушението, извършено от предприятието, което те съставляват заедно със своето дъщерно дружество, е по-малка и следователно не може да обоснове намаляване на размера на глобата.
(вж. точки 217 и 218)
7. Когато Комисията констатира, че дадено предприятие е извършило няколко различни нарушения на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, тъй като е участвало в няколко различни действащи през един и същ период картела, тя има право да наложи на това предприятие различни глоби, всяка от които е съобразена с определените в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предели. Всяка от тези глоби трябва задължително да се основава на преценка на продължителността и тежестта, характерни за нарушението, което санкционира. При положение че налагането на глоба на дадено предприятие за различни антиконкурентни дейности, насочени към други продукти, не оказва влияние върху реалното съществуване на особено, установено от Комисията, нарушение, предвид целта на глобите за постигане на възпиращ ефект, обстоятелството, че на дадено предприятие наскоро са били наложени други глоби за нарушения, които отчасти са извършени през същия период, само по себе си не е достатъчно да обоснове намаляване на наложената от Комисията глоба за съответното нарушение.
(вж. точки 246 и 247)