РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)
16 юни 2011 година(*)
„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Глоби — Погасителна давност — Диференцирано третиране — Продължителност на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
По дело T‑192/06,
Caffaro Srl, установено в Милано (Италия), за което се явява адв. A. Santa Maria и адв. C. Biscaretti di Ruffia, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑н V. Di Bucci и г‑н F. Amato, впоследствие г‑н Di Bucci и г‑н V. Bottka, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, като главно искане, молба за отмяна на Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат), тъй като с него Комисията е наложила солидарно на жалбоподателя и на SNIA SpA глоба, и при условията на евентуалност, искане за намаляване на размера на посочената глоба,
ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),
състоящ се от: г-н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑н A. Dittrich и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 март 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства в основата на спора
1 Жалбоподателят, Caffaro Srl, по-рано Industrie Chimiche Caffaro SpA, впоследствие Caffaro SpA, е дружество по италианското право, което до 1999 г. предлага на пазара натриев перборат (наричан по-нататък „НПБ“). Към момента на настъпване на фактите то е 100 % дъщерно дружество на Caffaro SpA, станало през 2000 г. SNIA SpA.
2 През ноември 2002 г. Degussa AG уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел на пазарите на водороден пероксид (наричан по-нататък „ВП“) и НПБ и иска прилагането на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).
3 Degussa предоставя фактически доказателства на Комисията, които ѝ позволяват да извърши на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на три предприятия.
4 На 26 януари 2005 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя и на другите засегнати предприятия.
5 След изслушването на засегнатите предприятия Комисията приема Решение C (2006) 1766 окончателен от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, EKA Chemicals AB, Degussa, Edison, FMC Corp., FMC Foret SA, Kemira Oyj, Air liquide SA, Chemoxal SA, SNIA, жалбоподателя, Solvay SA, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (дело COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. (ОВ L 353, стр. 54). То е съобщено на жалбоподателя с писмо от 8 май 2006 г.
Обжалваното решение
6 В обжалваното решение Комисията посочва, че адресатите на това решение са участвали в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка с ВП и продукта надолу по веригата — НПБ (съображение 2 от обжалваното решение).
7 Нарушението, което е установено за периода от 31 януари 1994 г. до 31 декември 2000 г., се състои главно в обмен между конкурентите на важна от търговска гледна точка и поверителна информация относно пазарите и предприятията, в ограничаване и контрол на производството и на неговия потенциален и реален капацитет, в подялба на пазарни дялове и клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на целеви цени.
8 Жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушението „солидарно“ със SNIA (съображения 407—412 от обжалваното решение).
9 За определяне на размера на глобите Комисията е приложила метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).
10 Комисията е определила основния размер на глобите в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението (съображение 452 от обжалваното решение), което е квалифицирано като много сериозно (съображение 457 от обжалваното решение).
11 В приложение на диференцираното третиране жалбоподателят е класиран в четвъртата и последна категория, за която е определен начален размер на глобата от 1,875 милиона евро. При определяне на тази глоба Комисията е намалила размера с 25 % с оглед на обстоятелството, че не е установено, че жалбоподателят е знаел или по необходимост е трябвало да знае за общия проект за антиконкурентни споразумения (съображения 460—462 от обжалваното решение).
12 Тъй като според Комисията жалбоподателят е участвал в нарушението от 29 май 1997 г. до 31 декември 1998 г., а именно за период от една година и седем месеца, началният размер на глобата му е увеличен с 15 % (съображение 467 от обжалваното решение).
13 Комисията е установила, че жалбоподателят е имал пасивна и второстепенна роля в нарушението и поради това смекчаващо обстоятелство е намалила размера на глобата с 50 % (съображения 476 и 477 от обжалваното решение).
14 Член 1, буква л) от обжалваното решение предвижда, че жалбоподателят е нарушил член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, като е участвал в съответното нарушение от 29 май 1997 г. до 13 декември 1998 г.
15 В член 2, буква ж) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя, „солидарно“ със SNIA, глоба в размер на 1,078 милиона евро.
Производство и искания на страните
16 На 18 юли 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
17 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав и след изслушване на страните настоящото дело е разпределено на шести разширен състав.
18 В рамките на процесуално-организационни действия на 22 декември 2009 г. Общият съд поставя писмен въпрос на жалбоподателя, на който той отговаря в определения срок.
19 По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 4 март 2010 г.
20 Съгласно член 32 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като двама членове на състава са възпрепятствани да участват в разискванията, последните се провеждат от тримата съдии, подписали настоящото решение.
21 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение, тъй като Комисията му е наложила глоба солидарно със SNIA,
– при условията на евентуалност да намали глобата до символичен размер,
– при условията на евентуалност спрямо предходното искане да намали „значително“ размера на глобата предвид кратката продължителност на участието му в нарушението и наличието на смекчаващи обстоятелства,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
23 В подкрепа на искането за отмяна на обжалваното решение, доколкото с него Комисията е наложила на жалбоподателя солидарно със SNIA глоба, или на искането за намаляване на размера на глобата, жалбоподателят изтъква пет правни основания, изведени от грешки при прилагане на правото и при преценката на фактите относно, първо, твърдението, че той е „жертва, а не член на картела за [ВП]“, второ, изборът — за който твърди, че е неправилен — на референтната година в рамките на диференцираното третиране, трето, преценката на продължителността на неговото участие в нарушението, четвърто, прилагането на погасителната давност, посочена в член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и пето, преценката на смекчаващите обстоятелства.
По твърдения статут на „жертва, а не [на] член на картела за [ВП]“, на който се позовава жалбоподателят
Доводи на страните
24 Жалбоподателят твърди, че той е „жертва на картела“, тъй като е излязъл от пазара на НПБ през 1999 г. именно вследствие на неправомерните споразумения, сключени на пазара на ВП. Всъщност той бил принуден да се снабдява с ВП — единствената суровина, необходима за производството на НПБ — от участващите в картела производители, негови преки конкуренти на пазара на НПБ. Увеличаването на цените на ВП, решено от страните в картела, изхвърлило жалбоподателя от пазара.
25 Жалбоподателят бил в положение на абсолютна икономическа зависимост от производителите на ВП, тъй като не можел да приспособи собствената си търговска стратегия на пазара на НПБ в зависимост от планираните увеличения на цените на пазара на ВП. Самата Комисия твърдяла, че „не [било] установено, че [жалбоподателят] е знаел или по необходимост [е] трябвало да знае за общия проект за антиконкурентни споразумения“ (съображение 461 от обжалваното решение).
26 Жалбоподателят твърди, че в няколко по-ранни решения Комисията е решила да не наложи глоба на участниците в тези неправомерни споразумения, доколкото те са действали срещу своите интереси или са били икономически зависими от други предприятия, страни по посоченото споразумение. В други сходни случаи Комисията е наложила само символична глоба. Освен това възможността за Комисията да наложи символична глоба била изрично предвидена в точка 5, буква г) от Насоките.
27 Комисията била обвързана от тези по-ранни решения, тъй като те били многобройни и разглежданите дела били сходни с настоящото дело. Техният общ знаменател се е състоял във факта, че подобно на жалбоподателя засегнатите предприятия са участвали в сключено срещу техните интереси споразумение или, във всеки случай, са били икономически зависими от другите страни по споразумението. Положението на жалбоподателя могло да бъде отъждествено на това на дистрибутор в хипотезата на сключено с производител вертикално споразумение, като в двата случая ставало въпрос за икономически зависимо предприятие.
28 По-конкретно положението на жалбоподателя много приличало на това на Compagnie maritime zaïroise (CMZ), посочено в Решение 93/82/ЕИО от 23 декември 1992 година относно производство по член [81 ЕО] (IV/32.448 и IV/32.450 ― Cewal, Cowac, Ukwal) и член [82 ЕО] (IV/32.448 и IV/32.450 – Cewal) (ОВ L 34, 1993 г., стр. 20), дружество, на което Комисията е решила да не наложи глоба, тъй като то не е извлякло никакво предимство от установеното нарушение.
29 Като не взела предвид същите обстоятелства по отношение на жалбоподателя, Комисията нарушила член 81, параграф 1 ЕО, член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003, Насоките, както и задължението си за мотивиране. Разглежданата преценка била опорочена от явна грешка в преценката и от злоупотреба с власт. Освен това Комисията неправилно не е разграничила статута на жалбоподателя от този на Atochem SA, Kemira и Chemoxal — производители на ВП (съображение 332, буква б) от обжалваното решение).
30 По-конкретно Комисията не е взела предвид факта, че производителите на ВП са приложили система, изразяваща се в удвояване на цените за по-малко от година и половина, че жалбоподателят не е произвеждал ВП и е бил в положение на пълна икономическа зависимост от тези предприятия, че не е бил в течение на общия проект за картел, че е трябвало да понесе значително увеличаване на цените на ВП — което е предопределило неговото излизане от пазара на НПБ по времето на съществуването на картела, че той не е извлякъл никаква полза дори като е сменил доставчика, тъй като изравняването на цените засягало всички производители на ВП, и че не е бил в състояние да приспособи собствената си търговска стратегия на пазара на НПБ, понеже никога не е участвал в срещите относно ВП. Тъй като тези съображения не били отчетени и този избор не бил мотивиран, налагането на глоба на жалбоподателя било незаконно.
31 Накрая наложената на жалбоподателя глоба била лишена от полезно действие, както що се отнася до целта да бъде наложено наказание за извършено нарушение, така и що се отнася до целта за постигане на възпиращ ефект, щом като жалбоподателят вече бил излязъл от съответния пазар именно в резултат на разглеждания картел, щом като следователно вече бил санкциониран и не бил в състояние да извърши отново нарушението.
32 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
33 В самото начало следва да се отбележи, че — както е видно от изложените в жалбата доводи — жалбоподателят, като се позовава на своя твърдян статут на „жертва, а не [на] член на картела за [ВП]“, същевременно не оспорва в действителност нито участието си в разглежданото нарушение, нито характера му на едно-единствено нарушение.
34 По-конкретно жалбоподателят не оспорва участието си в срещите на картела, осъществили се на 28 или 29 май 1997 г. в Севиля и на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains, нито пък оспорва неправомерното съдържание на тези срещи, установено от Комисията по-специално в съображения 162—164 и 226—229 от обжалваното решение, а само оспорва в рамките на разгледаното по-долу трето правно основание продължителността на участието си в разглежданото нарушение.
35 При това положение настоящото правно основание, изведено от факта, че жалбоподателят е „жертва, а не член на картела за [ВП]“, трябва да се разбира в смисъл, че в действителност цели да постави под въпрос законността и размера на глобата с оглед на особеното положение на жалбоподателя в рамките на картела.
36 Всъщност жалбоподателят само се позовава на определен брой обстоятелства, които според него трябва да доведат до неналагането на глоба или най-много до налагането на символична глоба от 1 000 EUR, предвидена в точка 5, буква г) от Насоките. По-специално той изтъква изключителното си положение на производител на НПБ — продукт надолу по веригата на ВП, като твърди, че е бил икономически зависим от другите страни по споразумението — производители на ВП или на двата разглеждани продукта, както и факта, че участвал в тайните споразумения срещу собствените си интереси, не извлякъл от тях никакво предимство, тъй като бил принуден да излезе от пазара на НПБ в средата на 1999 г.
37 В това отношение следва да се напомни, че правомощието на Комисията за налагане на глоби на предприятия, които умишлено или по непредпазливост нарушават разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО, е едно от средствата, които са ѝ предоставени за да може да изпълнява възложените ѝ от правото на Съюза надзорни функции. Тези функции обхващат задължението за следване на обща политика, която има за цел прилагане в областта на конкуренцията на установените в Договора принципи, както и насочване на поведението на предприятията в тази посока (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Recueil, стp. 1825, точка 105).
38 Комисията разполага със свобода на преценка при определяне на размера на глобите с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията. Следователно по-конкретно обстоятелството, че в миналото Комисията е прилагала глоби с определен размер за определени видове нарушения, не може да я лиши от възможността по всяко време да увеличи този размер, за да гарантира прилагането на политиката на конкуренция на Съюза (Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия, точка 37 по-горе, точка 109).
39 На по-силно основание тази свобода на преценка съществува в рамките на възможността в определени случаи Комисията да наложи „символична“ глоба, която тя си е запазила в точка 5, буква г) от Насоките, или да не наложи глоба.
40 В настоящия случай, за да оспори законността на наложената му глоба, жалбоподателят се позовава, на първо място, на положението си на зависимост от другите страни в картела.
41 Следва да се посочи, че фактът, че страна в картела е действала в положение на икономическа зависимост, не представлява сам по себе си обстоятелство, което може да изключи нейната отговорност. Освен това не е необходимо такова обстоятелство задължително да бъде взето предвид при определянето на размера на глобата.
42 От постоянната съдебна практика следва, че предприятие, което участва в срещи с антиконкурентен предмет, дори когато е принудено от други, икономически по-мощни участници, винаги разполага по-скоро с възможността да подаде жалба в Комисията, за да разкрие съответните антиконкурентни дейности, отколкото да продължи да участва в посочените срещи (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 178 и Решение от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 423). Всъщност, дори да се предположи, че върху дадено предприятие е оказан натиск, за да участва в картела, то винаги е могло да уведоми за това компетентните органи, вместо да се присъедини към този картел (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 344).
43 С оглед на тези съображения нито твърдяното положение на зависимост от друга страна в картела, нито заплашителната позиция, която се твърди, че последният е приел, могат да характеризират положение, което Комисията да вземе предвид като смекчаващо обстоятелство (Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 42 по-горе, точка 424).
44 Следователно Комисията не може a fortiori да бъде задължена да вземе предвид същите тези обстоятелства, за да реши да не наложи глоба или да наложи само символична глоба.
45 С оглед на гореизложеното доводът на жалбоподателя, изведен от неотчетеното му положение на икономическа зависимост от другите страни в картела, не може да се приеме.
46 По-нататък, що се отнася до направеното от жалбоподателя позоваване на по-ранните решения на Комисията, в които тя не е наложила глоба или е наложила само символична глоба, следва да се напомни, че практиката на Комисията по вземане на решения не би могла да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията, а решенията по други преписки са само индикация за евентуално нарушение на принципа на равно третиране, тъй като е малко вероятно свързаните с тях обстоятелства, като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди, да са еднакви (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C‑167/04 P, Recueil, стр. I‑8935, точки 201 и 205 и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 60).
47 Остава обаче обстоятелството, че също в този контекст Комисията е длъжна да спазва принципа на равно третиране и не може да третира по различен начин сходни положения или еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
48 Следва при все това да се посочи, че разглежданите положения по преписките, довели до по-ранните решения на Комисията, на които жалбоподателят се позовава, разкриват значителни различия спрямо положението, разглеждано по настоящото дело.
49 От една страна, жалбоподателят се позовава на многобройни решения относно споразумения и съгласувани практики между производител и дистрибутори, в които се съдържат мерки, възпрепятстващи паралелния внос или износ.
50 От тези решения е видно, че в рамките на определени преписки относно вертикалните ограничения Комисията е взела предвид обстоятелството, че дистрибуторите — значително по-слаби от икономическа гледна точка предприятия, действат под принудата на производител и срещу собствените си икономически интереси от страх, че ще им бъде отнето изключителното право на разпространение. Ето защо Комисията е решила, разглеждайки всеки конкретен случай, че дистрибуторите не носят отговорност, не им е наложила глоба или им е наложила глоба с много умерен размер.
51 Следва да се посочи обаче, че тези съображения не са пряко приложими към случаите на хоризонтални ограничения — като разглеждания в настоящия случай картел относно цените и подялбата на пазари — много сериозни по естеството си нарушения, които обикновено се осъществяват между предприятия със сходна икономическа роля, тъй като всички те са производители на съответния продукт или продукти.
52 Всъщност в настоящия случай жалбоподателят е участвал в едно-единствено нарушение на пазарите на ВП и НПБ. Обстоятелството, че той е произвеждал само НПБ, че е трябвало да се снабдява с ВП от другите страни в картела и следователно, че е бил подложен на тарифен натиск на пазара на ВП нагоре по веригата, не доказва, че е бил принуден да действа по незаконен начин на пазара на НПБ. Във всеки случай жалбоподателят не се позовава на нито едно конкретно косвено доказателство, което да установи, че другите страни в картела са го подложили на натиск, като например, са го заплашили да преустановят снабдяването му с ВП в случай на неспазване на наложените на пазара на НПБ условия на тайните споразумения.
53 От друга страна, що се отнася до хоризонталните ограничения жалбоподателят се позовава на Решение 94/210/ЕО на Комисията от 29 март 1994 година относно производство по член [81 ЕО] и член [82 ЕО] (преписка 33.941 ― HOV-SVZ/MCN) (ОВ L 104, стр. 34), както и на Решение C (2004) 4030 на Комисията от 20 октомври 2004 година относно производство по член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C.38.238/B.2 — Суров тютюн — Испания), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 19 април 2007 г. (ОВ L 102, стр. 14).
54 Следва да се отбележи, че Решение 94/210 се отнася до предприятия в областта на железопътния транспорт — страни в „защитен картел“, който има за цел да се противопостави на последиците от тарифната практика на доминиращо предприятие, разгледана предвид член 82 ЕО в рамките на същото решение. В съображения 109—112 от споменатото решение Комисията по-специално посочва, че „по принцип […] картел със защитен характер не може да освободи предприятията от налагането на глоба“, преди да се приеме, че „предвид […] спецификата на съответния случай […] не следва да бъдат налагани глоби за нарушението на член [81 ЕО]“.
55 Що се отнася до Решение C (2004) 4030, свързано с два картела, съответно между предприятията за преработка на тютюн и между представителите на производителите, относно втория картел Комисията е достигнала до извода, че следва да се наложи само символична глоба от 1 000 EUR на всеки от представителите на производителите, тъй като националната правна уредба създала значителна несигурност, що се отнася до законността на тяхното поведение. Всъщност Комисията е установила, че испанските органи най-малкото са насърчили представителите на производителите да продължат преговорите по цените, като министърът на земеделието дори е разрешил таблиците с договорените цени, които са били приложени към типовия договор, публикуван в испанския Официален вестник (съображения 425—431 от Решение C (2004) 4030).
56 От тези съображения следва, че двете решения, на които се позовава жалбоподателят, представляват изолирани решения, основани на специфични обстоятелства, които по никакъв начин не могат да се сравнят с тези, на които жалбоподателят се позовава в настоящия случай.
57 Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от твърдяна „дискриминация“ с оглед на практиката на Комисията по вземане на решения, що се отнася до отчитането на положението на икономическа зависимост от другите страни в картела, не може да се приеме.
58 На второ място, жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че не е извлякъл никаква полза от картела и че дори е претърпял вреда.
59 Следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика фактът, че дадено предприятие не е извлякло никаква полза от нарушението, не би могъл да възпрепятства налагането на глоба, за да не загуби последната своя възпиращ ефект. От това следва, че при определяне на глобите Комисията не е задължена да установи, че нарушението е осигурило неправомерно предимство на засегнатите предприятия, нито евентуално да вземе предвид липсата на полза, извлечена от разглежданото нарушение (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 4881 и Решение от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02 и T‑126/02, T‑128/02 и T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 671).
60 Липсата на такава полза не би могла да се счита за смекчаващо обстоятелство, което да може да бъде отчетено при определянето на размера на глобата (Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело SNCZ/Комисия, T‑52/02, Recueil, стр. II‑5005, точка 91 и Решение от 8 юли 2008 г. по дело BPB/Комисия, T‑53/03, Сборник, стр. II‑1333, точка 442), и следователно не представлява мотив, обосноваващ налагането на символична глоба.
61 По принцип същите съображения се прилагат относно твърдения факт, че жалбоподателят е участвал в тайно договаряне със своите конкуренти срещу собствените си икономически интереси и че следователно е понесъл негативните последици на това тайно договаряне, тъй като такова обстоятелство — дори да се предположи за установено — също не представлява елемент, който задължително трябва да бъде взет предвид като смекчаващо обстоятелство и, a fortiori, като обстоятелство, обосноваващо налагането на символична глоба.
62 Съгласно съдебната практика предприятие, което продължава да се съгласува с конкурентите си относно цените, макар да твърди, че понася вреди, не може да се разглежда като извършило по-малко сериозно нарушение от това на другите предприятия, които също са участвали в тайното договаряне (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Europa Carton/Комисия, T‑304/94, Recueil, стр. II‑869, точка 141).
63 В този контекст, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от положението на CMZ, за което се отнася Решение 93/82, следва да се отбележи, че от съдържащите се под заглавието „Степен на участие“ съображения 111 и 112 от това решение е видно, че Комисията е решила да не наложи глоба на CMZ поради мотиви, свързани главно с участието му в нарушението, и по-конкретно липсата на активно присъствие от негова страна на съответния пазар, а липсата на извлечено от нарушението предимство е посочена единствено с оглед на изчерпателност. Освен това следва да се отбележи, че Общият съд е потвърдил, че Комисията е имала право да не наложи глоба на засегнатото дружество, поради това че неговото търговско и финансово положение е било различно от това на другите участници в нарушението към момента на настъпване на фактите (Решение на Общия съд от 1 юли 2008 г. по дело Compagnie maritime belge/Комисия, T‑276/04, Сборник, стр. II‑1277, точка 96).
64 Следователно, тъй като става въпрос за изолирано решение, прието по повод на преписка, която впрочем не прилича на настоящия случай, то не може да подкрепи довода на жалбоподателя, изведен от необходимостта да се вземе предвид липсата на извлечена от нарушението полза.
65 В резултат на това жалбоподателят не може да основателно да твърди, че Комисията е била длъжна да не му наложи глоба или да му наложи символична глоба, поради факта че той не е извлякъл никаква полза от картела, а дори е понесъл отрицателни последици от него.
66 На трето и последно място, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от твърдението за липса на полезно действие на глобата, както що се отнася до целта, свързана с налагане на наказание за извършено нарушение, така и относно целта за постигане на възпиращ ефект, следва да се напомни, че възпиращият коефициент се оценява, като се вземат предвид множество елементи, а не само конкретното положение на засегнатото предприятие (Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 23 и Решение на Общия съд от 30 април 2009 г. по дело Nintendo и Nintendo of Europe/Комисия, T‑13/03, Сборник, стр. II‑947, точка 71).
67 Освен това тази оценка не включва преценката на вероятността съответното предприятие да извърши повторно нарушение. Всъщност търсенето на възпиращ ефект не се отнася единствено до предприятията, конкретно посочени в решението, налагащо глобите, доколкото е необходимо и предприятията с подобна големина и разполагащи с аналогични ресурси да бъдат мотивирани да се въздържат от участие в подобни нарушения на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение по дело Nintendo и Nintendo of Europe/Комисия, точка 66 по-горе, точки 72 и 73).
68 Във всеки случай, тъй като жалбоподателят не е прекратил всяка икономическа дейност, фактът, че той вече не осъществява дейност на съответния пазар, по никакъв начин не поставя под въпрос необходимостта да се гарантира възпиращият характер на санкцията, която му е наложена.
69 Що се отнася до целта, свързана с налагане на наказание за извършено нарушение, достатъчно е да се посочи, че би противоречало на тази цел прекратяването на търговската дейност на съответния пазар да има за последица съответното предприятие да избегне налагането на глоба за извършеното нарушение.
70 Следователно наложената на жалбоподателя глоба не може да се разглежда като лишена от полезно действие.
71 Накрая следва да се отбележи, че разгледани в тяхната цялост изтъкнатите обстоятелства не доказват, че по отношение на жалбоподателя Комисията е превишила своята свобода на преценка в рамките на упражняването на правомощието си за налагане на санкции.
72 В това отношение е важно да се посочи, че Комисията е взела предвид елементите, характеризиращи участието на жалбоподателя в нарушението, като е намалила с 25 % началния размер на глобата му с мотива, че не е установено, че жалбоподателят е знаел за общия проект за антиконкурентни споразумения (съображение 461от обжалваното решение), както и като е намалила с 50 % размера на глобата въз основа на смекчаващо обстоятелство, изведено от неговата пасивна и второстепенна роля, тъй като участието му в картела не било сравнимо с това на другите активни членове (съображения 476 и 477 от обжалваното решение).
73 Освен това с довода си, изведен от твърдението за извършено от Комисията сравнение между неговото положение и това на производителите на ВП, жалбоподателят само препраща към съображение 332, буква б) от обжалваното решение, съгласно което обстоятелството, че някои предприятия произвеждат само единия или другия разглеждан продукт, не обезсилва констатацията за наличието на едно-единствено нарушение. Доколкото обаче жалбоподателят не оспорва наличието на едно-единствено нарушение, неговият довод не може да бъде приет.
74 С оглед на тези съображения следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от злоупотреба с власт. Всъщност, както е видно по-специално от точки 66—70 по-горе, наложената му санкция по никакъв начин не се отклонява от целта си, както що се отнася до целта, свързана с налагане на наказание за извършено нарушение, така и що се отнася до целта за постигане на възпиращ ефект.
75 Освен това следва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя за неизпълнение на задължението за мотивиране, посочено само в заглавието на настоящото правно основание в жалбата, но неразвито нито в писмените му изявления, нито в устното му становище, изложено в хода на съдебното заседание.
76 Всъщност, ако се предположи, че с това твърдение за нарушение жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела становище по особеното му положение в рамките на картела, следва да се отбележи, от една страна, че Комисията е изложила съображенията, обосноваващи намаляването на размера на глобата предвид особеното положение на жалбоподателя в съображения 461 и 474—477 от обжалваното решение, и от друга страна, че тя не е длъжна да вземе становище по евентуалното налагане на символична глоба, тъй като става въпрос за обикновена възможност, предвидена като изключение в точка 5, буква б) от Насоките.
77 С оглед на гореизложеното първото правно основание трябва да бъде отхвърлено като необосновано.
По референтната година, взета предвид в рамките на диференцираното третиране
Доводи на страните
78 Жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка, като е използвала в рамките на диференцираното третиране съответния му пазарен дял за 1998 г., докато за всички останали адресати на обжалваното решение е взела предвид пазарните дялове през 1999 г. — последната пълна година на нарушението. В това отношение Комисията нарушила и принципа на равно третиране, член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и Насоките.
79 Комисията била длъжна да избере като референтна година последната пълна година на периода на нарушението. Освен това от Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точка 129) било видно, че само използването на референтна година, обща за всички участвали в едно и също нарушение предприятия, гарантира равното третиране. В своите по-ранни решения Комисията използвала една-единствена референтна година, макар различните предприятия да са участвали в нарушението през различни периоди.
80 С избора на 1998 г. по отношение на жалбоподателя Комисията искала да увеличи размера на неговата глоба. Реализираният от жалбоподателя през 1999 г. оборот, както и съответният пазарен дял, били доста по-малки от тези през 1998 г., тъй като неговият световен оборот за НПБ намалял от 12,9 милиона евро през 1998 г. на 9,1 милиона евро през 1999 г.
81 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
82 Съгласно точка 1 A, шеста алинея от Насоките, когато едно нарушение включва няколко предприятия, може да е необходимо да се приложат добавки към началния размер на глобата с цел да бъде взета предвид специфичната тежест и следователно действителното отражение на неправомерното поведение на всяко едно от предприятията върху конкуренцията, по-специално когато е налице значителна несъразмерност по отношение на големината на предприятията, извършили същия вид нарушения, и вследствие на това да се адаптира началният размер на основната сума според специфичния характер на всяко предприятие.
83 Съгласно постоянната съдебна практика разпределянето на членовете на даден картел в категории, за да се осъществи диференцирано третиране на етапа на определянето на началния размер на глобите, трябва да спазва принципа на равно третиране, съгласно който е забранено да се третират по различен начин сходни положения или еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Освен това размерът на глобите трябва да бъде най-малкото пропорционален по отношение на обстоятелствата, взети предвид при преценката на тежестта на нарушението (вж. Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 219 и цитираната съдебна практика).
84 За да провери дали разпределянето на членовете на картела в категории е в съответствие с принципите на равно третиране и на пропорционалност, в рамките на своя контрол за упражняването на правото на преценка, с което Комисията разполага в тази област, Общият съд трябва все пак да се ограничи до проверката дали разпределянето е последователно и обективно обосновано (Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точка 416 и Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 42 по-горе, точка 220).
85 В настоящия случай, за да определи индивидуалната тежест на всеки участник в нарушението, с изключение на жалбоподателя, Комисията е взела предвид пазарните дялове, резултат от общите продажби на двата разглеждани продукта на световния пазар през 1999 г. — последната пълна година, през която нарушението засяга тези два продукта. По отношение на жалбоподателя Комисията е взела предвид пазарния му дял през 1998 г. — последната година на участието му в нарушението (съображение 460 от обжалваното решение).
86 Освен това Комисията е намалила с 25 % началния размер на наложената на жалбоподателя глоба с оглед на обстоятелството, че не е установено, че той е знаел или по необходимост е трябвало да знае за общия проект за антиконкурентни споразумения (съображение 461 от обжалваното решение).
87 В това отношение следва да се посочи, че приемането в рамките на диференцираното третиране на различна референтна година за един член на картела не води само по себе си до нарушение на принципа на равно третиране.
88 Безспорно Съдът е приел, от една страна, че използването на референтна година, обща за всички участвали в едно и също нарушение предприятия, дава на всяко предприятие увереността, че е третирано по същия начин като другите предприятия, тъй като санкциите се определят по еднакъв начин, и от друга страна, че изборът на референтната година, която е част от периода на нарушението, позволява да се прецени обхватът на извършеното нарушение в зависимост от икономическата действителност такава, каквато е тя през този период (Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 79 по-горе, точка 129).
89 Противно на твърдяното от жалбоподателя обаче, от това не следва, че изборът на общата година представлява единственото средство за определяне на санкциите в съответствие с принципа на равното третиране.
90 По-конкретно Комисията може правомерно да вземе предвид обстоятелството, че за дадено предприятие общата референтна година попада извън приетия по отношение на него период на нарушение, и следователно не представлява полезно указание за неговата индивидуална тежест по време на нарушението, и поради това да вземе предвид неговия оборот за година, различна от общата референтна година, при условие че разпределянето на членовете на даден картел в категории остава последователно и обективно обосновано.
91 Всъщност с оглед на аналогични съображения следва да избере различна референтна стопанска година в рамките на прилагането на тавана от 10 % от оборота, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, що се отнася до предприятие, което вече не осъществява дейност на пазара през приетата по отношение на другите страни в картела стопанска година, и която следователно не представлява надежден показател за неговото действително икономическо положение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, точка 46 по-горе, точки 28—30 и 43 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, T‑33/02, Recueil, стр. II‑4973, точка 74).
92 Следователно в настоящия случай, след като установява, че осъществените от жалбоподателя продажби през общата референтна година, приета по отношение на другите участвали в картела предприятия, не представлява надежден показател за неговото действително икономическо положение през периода на нарушението, по-специално предвид това, че участието му в нарушението е било вече прекратено, Комисията е могла правомерно да се позове на продажбите му през 1998 г. — последната година на участието му в картела.
93 Впрочем следва да се отбележи, че този критерий е прилаган обективно по отношение на всички членове на картела, всички разглеждани предприятия, с изключение на жалбоподателя, които са участвали в картела през 1999 г. — година, която представлява последната година на участието им в нарушението, обхващащо двата засегнати продукта.
94 Освен това жалбоподателят не е доказал, че изборът на различна референтна година по отношение на него е довел до липсата на последователност при разпределянето в категории.
95 Всъщност следва да се отбележи, че жалбоподателят е единственото предприятие, класирано в четвъртата и последна категория, с начален размер на глобата от 1,875 милиона евро (или 2,5 милиона евро преди направеното в съображение 461 от обжалваното решение намаляване), който е значително по-нисък от този, съответстващ на третата категория, а именно 20 милиона евро. Впрочем разликата между пазарните дялове на жалбоподателя през 1998 г. и 1999 г. е относително по-незначителна, по-специално отколкото разликата, съществуваща между пазарните дялове на различните предприятия, всички класирани в рамките на третата категория, като тази разлика се обяснява напълно от общото определяне на взетите предвид размери.
96 В това отношение следва да се напомни, че фактът, че началните размери за всяка от категориите не са напълно пропорционални на съответните пазарни дялове, не може да бъде санкциониран, доколкото той е само резултат от общото определяне на размерите (Решение по дело CMA CGM и др./Комисия, точка 84 по-горе, точка 411).
97 Изтъкнатата от жалбоподателя обаче разлика между пазарните му дялове през 1998 г. и 1999 г. не е толкова значителна, че приетият от Комисията метод да може да доведе до съвсем неточно представяне на съответните пазари (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 159 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbon/Комисия, T‑68/04, Сборник, стр. II‑2511, точка 70).
98 В светлината на всички тези съображения настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено като необосновано.
По преценката на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението
Доводи на страните
99 Жалбоподателят оспорва продължителността на участието си в нарушението, установена от Комисията в рамките на изчисляването на размера на глобите. В това отношение той се позовава на изопачаване на фактите, злоупотреба с власт, нарушение на правото на защита, непълнота на мотивите, както и нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и на Насоките.
100 По същество той оспорва участието си в срещата на 26 ноември 1998 г., която се е провела в Брюксел по времето около сесията на Европейския съвет по химическа промишленост (CEFIC) (съображение 258 от обжалваното решение), и твърди, че неговият представител е участвал единствено в законните обсъждания по време на посочената сесия. Като е приела, че е участвал в неправомерните контакти, установени през паузите по време на сесията, Комисията се е основала на изявлението на Degussa, което съдържало само списък на участниците в сесията на CEFIC. Твърдението на Комисията, че всички лица, които са участвали в сесията на CEFIC, „без изключение“ са взели участие в неправомерните контакти, не можело да бъде изведено от това изявление. Обстоятелството, че в отговора си на изложението на възраженията Degussa не се е „върнало отново“ към изявленията си, а и не ги е променило (съображение 258 от обжалваното решение), не доказвало нищо, тъй като първоначалното изявление на Degussa не било достатъчно подробно.
101 Освен това в съображение 258 от обжалваното решение, за да подкрепи твърдение за нарушение, свързано с присъствието на жалбоподателя на срещата в Брюксел, Комисията е използвала данни, изведени от отговора на Degussa на изложението на възраженията, до който жалбоподателят не е имал достъп. Това съставлявало нарушение на правото му на защита.
102 Във всеки случай изявлението на Degussa не можело да бъде прието като уличаващо доказателство, доколкото то е оспорено от жалбоподателя и не е подкрепено от други доказателства. Впрочем Комисията мълчаливо признала отсъствието на жалбоподателя от срещата в Брюксел, тъй като тя твърдяла, че неговото участие в нарушението се е свеждало до две срещи (съображение 476 от обжалваното решение), които можели да бъдат само тези в Севиля и в Évian-les-Bains.
103 Според жалбоподателя, тъй като участието му в срещата в Брюксел не било установено, Комисията е трябвало да приеме 14 май 1998 г. — датата на срещата в Évian-les-Bains, като крайна дата на участието му в нарушението. Всъщност жалбоподателят не е прилагал споразуменията относно цените на НПБ, определени по време на срещата в Évian-les-Bains. Това се потвърждавало както от неговото отсъствие от следващите пет срещи през 1998 г., чийто предмет бил изпълнението на договореното в Évian-les-Bains споразумение, така и от взетото от него през последните месеци на 1998 г. решение да излезе от пазара на НПБ.
104 Следователно Комисията неправилно е определила продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението на една година и седем месеца, вместо на една година — от 29 май 1997 г. до 14 май 1998 г., и неоснователно е увеличила размера на глобата въз основа на тази продължителност.
105 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
106 От преписката е видно, че в изложението на възраженията Комисията упреква жалбоподателя, че е участвал в неправомерното поведение между 24 май 1996 г. и 30 юни 1999 г. Този период на нарушението е значително намален в обжалваното решение, в което Комисията констатира, че жалбоподателят е участвал в нарушението между 29 май 1997 г. и 31 декември 1998 г. (член 1, буква л) от обжалваното решение).
107 В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят оспорва участието си в нарушението за една част от периода на нарушението, а именно за периода от 14 май до 31 декември 1998 г., доколкото отчитането на този период е довело до увеличаване на размера на неговата глоба.
108 В самото начало следва да се отбележи, че — както посочва Комисията — в отговора си на изложението на възраженията жалбоподателят твърди, че е участвал в незаконни контакти най-много през периода от 29 май 1997 г. до 31 декември 1998 г.
109 В това отношение безспорно Общият съд е приел, че при наличието на изрично, ясно и точно признаване от въпросното предприятие на фактите, в които Комисията го упреква в своето изложение на възраженията, тези факти трябва да се считат за установени, тъй като по принцип предприятието вече не е в състояние да ги оспорва пред Общия съд (вж. Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T‑69/04, Сборник, стр. II‑2567, точка 84 и цитираната съдебна практика).
110 В настоящия случай обаче, макар в рамките на оспорването на приетите от Комисията твърдения за нарушения относно периода от 24 май 1996 г. до 30 юни 1999 г. жалбоподателят действително да посочва, че „продължителността на нарушението, [което] може да му бъде вменено, съответства[ла] най-много на периода [между] 29 май 1997 г. [и] 31 декември 1998 г.“, в същия отговор той оспорва участието си в неправомерни контакти през същия период, а именно срещите на 16 септември и 26 ноември 1998 г.
111 Следователно с оглед на контекста, в който разглежданите сведения са предоставени, не може да се счита, че жалбоподателят е признал изрично, ясно и точно участието си в нарушението през спорния период.
112 Следователно настоящото правно основание трябва да се счита за допустимо.
113 Що се отнася до основателността на това правно основание, следва да се отбележи, първо, че жалбоподателят не оспорва нито участието си в срещата относно НПБ на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains, нито неправомерното съдържание на обсъжданията, проведени в рамките на тази среща и изложени в съображения 226—230 от обжалваното решение.
114 Установено е също, че жалбоподателят не е участвал в други четири срещи на картела относно НПБ, които са се провели между сесиите на CEFIC през май и ноември 1998 г., а именно две тристранни срещи относно затварянето на обекта на Atochem (съображения 233 и 243 от обжалваното решение), една многостранна среща на „високо равнище“ и една двустранна среща между Solvay и Degussa (съображения 237 и 239 от обжалваното решение).
115 Жалбоподателят оспорва обаче участието си в неправомерни контакти по времето около сесията на CEFIC на 26 ноември 1998 г. в Брюксел, като твърди, че участието му в картела е приключило на 14 май 1998 г. — датата на срещата в Évian-les-Bains. Той твърди, че във връзка с тези контакти Комисията се е основала неправилно само на изявлението на Degussa, което е неточно и не е подкрепено с други доказателства.
116 В това отношение следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика изявлението на обвинено предприятие, точността на което е оспорена от други предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е подкрепено с други доказателства (вж. Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 42 по-горе, точка 285 и цитираната съдебна практика).
117 Що се отнася до участието на жалбоподателя в неправомерните контакти на 26 ноември 1998 г., от съображение 257 от обжалваното решение е видно, че „производителите на НПБ (според Degussa са присъствали представители на Ausimont, на [жалбоподателя], на Degussa, на Atochem, на FMC Foret и на Solvay) са установили помежду си двустранни и многостранни контакти през паузата на сесията на CEFIC, за да обменят гледните си точки по прилагането на увеличени цени на НПБ, за което е взето решение през май по време на срещата в Évian“.
118 Освен това Комисията е отхвърлила оспорването на тези контакти от жалбоподателя, като посочва следното (съображение 258 от обжалваното решение):
„Degussa ясно посочва, че някои представители са участвали в официалната среща относно НПБ и че по време на тази среща тези лица са установили неправомерни контакти (като не изключва никого; в отговора си на изложението на възраженията Degussa не се е върнало отново към тези изявления и не ги е променило). Atofina е поставило тези неправомерни контакти в същия контекст, без преди това да е знаело за изявленията на Degussa, поради което Комисията счита, че тези обсъждания действително са се състояли и че посочените от Degussa лица наистина са участвали в тях“.
119 От тези мотиви е видно, че за да установи участието на жалбоподателя в разглежданите неправомерни контакти, Комисията се е основала изключително на информацията, произтичаща от направеното в рамките на сътрудничеството с Комисията изявление на Degussa.
120 Всъщност, макар Комисията да е посочила също, че Degussa „не се е върнало отново“ към казаното от него и че неговото изявление съвпада с някои данни на Atofina, в тези сведения не се съдържа никакво ново допълнително доказателство относно участието на жалбоподателя. По-конкретно, както е видно от преписката, информацията на Atofina посочва единствено срещата относно ВП, която се е провела на 25 ноември 1998 г., и по никакъв начин не се отнася до жалбоподателя.
121 Следва също да се посочи, че в изявлението си Degussa не се позовава изрично на участието на жалбоподателя в тайни контакти, а само предоставя списъка на участниците в официалната сесия на CEFIC, сред които е един представител на жалбоподателя, и че само общо твърди наличието на неправомерни двустранни контакти по времето около официалните срещи.
122 Следователно трябва да се приеме, че следващите от изявлението на Degussa данни не свидетелстват по безспорен начин за участието на жалбоподателя в неправомерните контакти в Брюксел и при липсата на потвърждение, не представляват достатъчно доказателство, за да се установи, че жалбоподателят е участвал в тези контакти.
123 Следователно Комисията неправилно е приела, че жалбоподателят е участвал в неправомерните контакти на 26 ноември 1998 г.
124 Що се отнася до последиците от тази грешка, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика, доколкото определени мотиви на решението сами по себе си могат надлежно да го обосноват, пороците, от които биха могли да бъдат засегнати други мотиви на акта, във всеки случай са без значение за неговата разпоредителна част (Решение на Общия съд от 21 септември 2005 г. по дело EDP/Комисия, T‑87/05, Recueil, стр. II‑3745, точка 144 и Решение от 14 декември 2005 г. по дело General Electric/Комисия, T‑210/01, Recueil, стр. II‑5575, точка 42, вж. също в този смисъл Решение на Съда от 12 юли 2001 г. по дело Комисия и Франция/TF1, C‑302/99 P и C‑308/99 P, Recueil, стр. I‑5603, точки 26—29).
125 В настоящия случай, както е видно от съображение 362 от обжалваното решение, установяването на факта, че жалбоподателят е участвал в нарушението до 31 декември 1998 г., не почива само върху обстоятелството, изведено от участието му в неправомерните контакти на 26 ноември 1998 г., но е основано и на мотива, че жалбоподателят „се е съобразявал с тайните споразумения поне до 31 декември 1998 г.“ — датата, до която важат тайните споразумения, за които е взето решение по време на срещата на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains.
126 Тъй като жалбоподателят не оспорва нито присъствието си на срещата в Évian-les-Bains, нито съдържанието на сключените по време на тази среща споразумения (съображения 226—230 от обжалваното решение), констатацията за участието му в споразуменията, за които е взето решение в Évian-les-Bains, за периода до 31 декември 1998 г., не може да бъде поставена под въпрос от довода му, изведен от твърдяното неприлагане на въпросните споразумения, за което претендира, че е потвърдено от отсъствието му от други тайни срещи през 1998 г., както и от взетото от него в края на 1998 г. решение да излезе от пазара на НПБ.
127 Всъщност, от една страна, обстоятелството, че дадено предприятие не прилага резултатите от среща с антиконкурентна цел, не може да изключи отговорността му, освен ако то не се разграничи публично от неправомерното съдържание на обсъжданията (вж. Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 85 и цитираната съдебна практика).
128 От друга страна, правилно може да се счита, че картелът е продължил да поражда последици до последната дата, предвидена изрично в рамките на тайните споразумения, независимо от тяхното конкретно въздействие върху пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 59 по-горе, точка 186).
129 Така в настоящия случай, доколкото е установено, че жалбоподателят се е присъединил към споразуменията, за които е взето решение в Évian-les-Bains и които по-специално включват определянето на приложимите през втората половина на 1998 г. цени на НПБ (съображения 229 и 362 от обжалваното решение), единствено обстоятелството, че той се е отклонил от тяхното прилагане, дори да се предположи за доказано, не може да е от значение за отговорността му за участието в картела през разглеждания период.
130 В това отношение следва да се посочи, че доводът на жалбоподателя, изведен от неучастието му в срещи през втората половина на 1998 г., не може да докаже, че той се е разграничил публично от съдържанието на сключените на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains неправомерни споразумения. Освен това е установено, че жалбоподателят е продължил да осъществява дейност на пазара на НПБ до средата на 1999 г.
131 Следователно трябва да се приеме, че констатацията на Комисията за участието на жалбоподателя в нарушението до 31 декември 1998 г. се основава надлежно на обстоятелството, че жалбоподателят се е присъединил към приложимите през втората половина на 1998 г. тайни споразумения, за които е взето решение по време на срещата на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains.
132 Следователно фактът, че Комисията не е установила участието на жалбоподателя в неправомерните контакти на 26 ноември 1998 г., е без значение за приетата по отношение на него продължителност на нарушението.
133 Що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, следва да се посочи, че — както е видно от точки 125 и 129 по-горе — Комисията е изложила в съображения 226—230 и 362 от обжалваното решение както правните съображения, така и фактическите обстоятелства, на които тя основава констатацията за крайната дата на участието на жалбоподателя в нарушението.
134 Всъщност в съображения 226—230 от обжалваното решение Комисията е изложила мотивите в подкрепа на констатацията ѝ, че жалбоподателят се е присъединил към тайните споразумения, за които е взето решение по време на срещата на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains. Освен това тя е посочила в съображение 362 от обжалваното решение, че „договорените в [Évian-les-Bains] цени са прилагани до 31 декември 1998 г.“ и че „тъй като [жалбоподателят] се е съобразявал с тайните споразумения поне до 31 декември 1998 г., Комисията запазва[ла] [посочената дата] като крайна дата, която следва да бъде взета предвид за определянето на продължителността на нарушението в [неговия] случай“.
135 Накрая, тъй като констатацията на Комисията за участието на жалбоподателя в неправомерните контакти на 26 ноември 1998 г. е опровергана, не е необходимо Общият съд да се произнася по довода на жалбоподателя, изведен от твърдяно нарушение на правото на защита, свързано с тази констатация, произтичащо от обстоятелството, че за да установи участието му в срещата в Брюксел, Комисията се е основала на неоповестени данни, изведени от отговора на Degussa на изложението на възраженията.
136 Във всеки случай с този довод жалбоподателят само посочва, че в съображение 258 от обжалваното решение Комисията се позовава на факта, че „в отговора си на изложението на възраженията Degussa не се е върнало отново към тези изявления [относно неправомерните контакти, осъществили се на 26 ноември 1998 г. в Брюксел] и не ги е променило“. По никакъв начин обаче от това позоваване не следва, че Комисията е използвала несъобщено на жалбоподателя допълнително доказателство, което може да доведе до нарушение на правото му на защита.
137 С оглед на изложеното по-горе настоящото правно основание следва да се отхвърли като необосновано.
По петгодишната погасителна давност
Доводи на страните
138 Жалбоподателят твърди, че като е отказала да констатира, че участието му в нарушението е погасено по давност, Комисията е нарушила член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003, неговото право на защита, както и задължението за мотивиране.
139 Той твърди, че са изтекли пет години между датата на прекратяване на участието му в нарушението на 31 декември 1998 г. и датата на искането за предоставяне на информация, което му е изпратено на 18 март 2004 г.
140 Жалбоподателят признава, че съгласно член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 давността се прекъсва ефективно от датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията, които са участвали в нарушението. Той обаче посочва, че в настоящия случай щял да бъде принуден да „плати последиците от бездействието на Комисията“. Всъщност до март 2004 г. жалбоподателят не е знаел за съществуването на разследването и не е могъл да знае за него, тъй като бил принуден да излезе от пазара пет години преди това.
141 Според жалбоподателя, който се позовава на Решение по дело CMA CGM и др./Комисия, точка 84 по-горе (точка 484), прекъсването на давността представлява изключение от принципа за петгодишната погасителна давност, което трябва да бъде тълкувано ограничително. В настоящия случай Комисията дала само „формалистично тълкуване“ на член 25 от Регламент № 1/2003 и не обяснила причините, поради които не е изпратила на жалбоподателя в началото на разследването искането за предоставяне на информация. Така Комисията не е зачела причината, която е в основата на прекъсването на погасителната давност, а именно ефикасността на административното действие, и е действала в нарушение на изискванията за бързина на производството и на интересите на жалбоподателя.
142 Следователно обжалваното решение било незаконосъобразно, тъй като в него Комисията е наложила глоба на жалбоподателя, въпреки че последният е прекратил участието си в картела повече от пет години преди започването на разследването спрямо него. Тази теза се потвърждавала от следвания от Комисията в настоящия случай подход по отношение на Chemoxal и Air Liquide (съображение 448 от обжалваното решение), както и в по-ранните решения, в които Комисията не е наложила глоби на производителите, които са прекратили участието си в картела повече от пет години преди началото на разследването (Решение 2005/566/ЕО на Комисията от 9 декември 2004 г. относно производство по член [81 ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка C.37.533 — Холин хлорид) (ОВ L 190, 2005 г., стр. 22).
143 Отношението на Комисията било незаконосъобразно, доколкото, като се е позовала на член 25 от Регламент № 1/2003, тя пропуснала да съобщи на жалбоподателя в продължение на повече от една година за съществуването на разследване и не е мотивирала този пропуск. Разследването на Комисията било опорочено от „превишаване на правомощията“, състоящо се в отклоняване от целта на тази разпоредба и в липсата на мотиви. Това процесуално нарушение довело до незаконосъобразност на обжалваното решение, доколкото в него Комисията е наложила глоба на жалбоподателя.
144 Бездействието на Комисията по отношение на жалбоподателя, а именно късното изпращане на последния на искането за предоставяне на информация поради небрежност на институцията, довело до незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
145 Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране, тъй като не е посочила мотивите, поради които искането за предоставяне на информация е изпратено късно на жалбоподателя. Освен това късното действие на Комисията неоснователно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, който е разполагал с по-малко време, за да подготви защитата си и за да се запознае със спорните факти.
146 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
147 Съгласно член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 по отношение на правомощието за налагане на санкции, предвидено за Комисията в членове 23 и 24 от посочения регламент, се прилага давностен срок от пет години.
148 Съгласно член 25, параграф 2 от същия регламент давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението или в случай на продължени или продължавани нарушения, от деня, в който нарушението е спряло.
149 Съгласно член 25, параграф 3 от Регламент № 1/2003 всяко действие, предприето от Комисията с цел извършване на проучване или производство във връзка с нарушение, прекъсва давността. Давността се прекъсва ефективно от датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията или сдруженията на предприятия, които са участвали в нарушението и по силата на член 25, параграф 4 от същия регламент прекъсването на давността се прилага за всички предприятия или сдружения на предприятия, които са участвали в нарушението.
150 Същите правила следват от членове 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност (ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78).
151 В настоящия случай, както е видно от разглеждането на третото правно основание (вж. точка 131 по-горе), Комисията правилно е установила, че жалбоподателят е участвал в нарушението до 31 декември 1998 г.
152 Установено е, че първата мярка, взета от Комисията за разследване на разглежданото нарушение, се състои в осъществени на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на някои предприятия (вж. точка 3 по-горе), или преди изтичането на петгодишния давностен срок по отношение на жалбоподателя, така че погасителната давност не е изтекла към датата на приемането на обжалваното решение.
153 Следователно възможността за образуване на производство срещу жалбоподателя във връзка с нарушението не е погасена по давност.
154 В това отношение доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че са изтекли пет години между датата на прекратяване на нарушението и датата на искането за предоставяне на информация, което му е изпратено от Комисията, произтича от неправилно тълкуване на разпоредбите на член 25, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1/2003 и на тези на член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2988/74, от които ясно следва, че давността се прекъсва ефективно от датата, на която за предприетите действия е уведомено поне едно от предприятията, които са участвали в нарушението и се прилага за всички предприятия, които са участвали в нарушението.
155 Тези съображения, произтичащи изрично от горепосочените разпоредби, не могат впрочем да бъдат поставени под въпрос от доводите на жалбоподателя, изведени от необходимостта от стриктно тълкуване на нормите за прекъсване на погасителната давност, от „превишаване на правомощията“, състоящо се в отклоняване от целта на тази разпоредба, както и в липсата на мотиви.
156 Освен това също неправилно жалбоподателят твърди наличието на „дискриминация“, като се позовава на неналагането на глоба на предприятия в по-ранни решения, тъй като посочените предприятия са се намирали в положение, явно различно от неговото, доколкото погасителната давност от пет години е изтекла към датата, на която Комисията предприема първите действия за разследване на нарушението (съображение 448 от обжалваното решение и съображение 184 от Решение 2005/566).
157 Относно довода на жалбоподателя, основан на съдебната практика, съгласно която, за да се прекъсне валидно петгодишната погасителна давност, искането за предоставяне на информация трябва да може правомерно да се разглежда като разкриващо връзка с предполагаемото нарушение (Решение по дело CMA CGM и др./Комисия, точка 84 по-горе, точки 484—488), достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не се позовава на нито един довод, който да докаже, че въпросните действия, които прекъсват погасителната давност, а именно проверките на 25 и 26 март 2003 г. (вж. точка 3 по-горе), не са обосновани с оглед на целите на разследването или че единствената им цел е била да се продължи изкуствено давностният срок.
158 Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от твърдяното неправилно прилагане на нормите за погасителната давност, е лишен от основание.
159 В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят поддържа също, че твърдяната небрежност на Комисията, която е изпратила на жалбоподателя искането за предоставяне на информация почти една година след началото на разследването, представлява нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и на правото му на защита. Жалбоподателят посочва по-специално, че той не е узнал своевременно за съществуването на разследването и че не е могъл за знае за него, тъй като вече не е присъствал на съответния пазар.
160 Що се отнася до твърдяното нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, доколкото жалбоподателят се позовава на съдебната практика, съгласно която при липсата на разпоредба, която да предвижда давностен срок, основното изискване за правна сигурност не допуска Комисията неограничено да отлага упражняването на правомощията си (Решение на Общия съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точки 87—89), достатъчно е да се отбележи, че посочената от тази съдебна практика хипотеза не е релевантна в настоящия случай, тъй като за упражненото по отношение на жалбоподателя правомощие на Комисията за налагане на санкции се прилага давностен срок, посочен в член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003, както и в член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2988/74.
161 Тъй като в настоящия случай посоченият давностен срок е спазен, налагането на глоба на жалбоподателя не може да наруши принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
162 Що се отнася до твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, произтичащо от твърдението за късно информиране за съществуването на разследването, трябва да се напомни, че макар Комисията да е длъжна да предостави на засегнатото предприятие определени сведения още на етапа на предварителното разследване, това задължение се отнася до дадената на засегнатото предприятие информация на етапа на първата мярка, взета по отношение на него (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2008 г. по дело AC-Treuhand/Комисия, T‑99/04, Сборник, стр. II‑1501, точки 52—56).
163 В настоящия случай обаче жалбоподателят не оспорва, че е уведомен за текущото разследване по подходящ начин на етапа на първата мярка, взета по отношение на него, а именно в рамките на искането за предоставяне на информация от 18 март 2004 г.
164 Освен това, дори да се предположи, че фактът, че жалбоподателят не е уведомен за разследването от началото на първите действия по разследването, може сам по себе си да бъде взет предвид в рамките на разглеждането на твърдяно нарушение на правото му на защита, следва да се посочи, че във всеки случай жалбоподателят не изтъква нито едно конкретно обстоятелство, за да подкрепи тезата си, че твърдяното късно уведомяване е накърнило ефикасността на неговата защита.
165 С оглед на гореизложеното настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По преценката на смекчаващите обстоятелства
Доводи на страните
166 Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е приложила Насоките, изопачила е фактите и е нарушила задължението за мотивиране, като му е отказала възможността да се ползва от смекчаващите обстоятелства въз основа на неприлагането на споразуменията и липсата на получено от нарушението икономическо или финансово предимство.
167 На първо място, жалбоподателят твърди, че не е прилагал споразуменията, сключени по време на приетите по отношение на него в обжалваното решение срещи. Тъй като не било сключено нито едно споразумение по време на срещите в Севиля през май 1997 г. (съображение 164 от обжалваното решение), ставало въпрос единствено за прилагането на споразуменията относно НПБ, сключени по време на срещата в Évian-les-Bains през май 1998 г., които съдържат увеличаване на цените през втората половина на 1998 г. (съображения 229 и 230 от обжалваното решение).
168 През разглеждания период обаче жалбоподателят намалил общо продажните си цени на НПБ, с изключение на леко увеличение през август 1998 г., дължащо се на увеличаване на цените на основаната суровина — ВП. До март 1999 г. неговите цени на НПБ останали значително по-ниски от равнището на цените през май 1998 г. Ето защо било очевидно, че предвидените в Évian-les-Bains увеличения на цените не са приложени от жалбоподателя.
169 Предвид разликата между прилаганите от жалбоподателя цени и договорените цени, както и взетото от него през есента на 1998 г. решение да излезе от пазара на НПБ, било невъзможно жалбоподателят да се е опитал да използва картела в своя изгода, както твърди Комисията.
170 На второ място, жалбоподателят посочва, че твърдяното му участие в картела не му е предоставило никакво икономическо или финансово предимство, а напротив, е довело до напускането му на пазара на НПБ. Комисията трябвало да вземе предвид този факт като смекчаващо обстоятелство.
171 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
172 Следва да се напомни, че в рамките на преценката на смекчаващите обстоятелства в обжалваното решение Комисията е намалила наложената на жалбоподателя глоба с 50 % въз основа на неговата пасивна и второстепенна роля в нарушението. Всъщност тя е установила, че ролята на жалбоподателя в рамките на картела не може да се сравни с тази на другите активни членове, че неговото участие в тайните контакти е значително по-нередовно и е сведено само до две срещи относно НПБ, което свидетелства за неговото ограничено участие във всички неправомерни споразумения (съображения 476 и 477 от обжалваното решение).
173 В това отношение следва да се посочи, че от Насоките не следва, че Комисията трябва винаги да взема предвид всяко от изброените в точка 3 от Насоките смекчаващи обстоятелства поотделно. Макар обстоятелствата, изброени в тази точка, да са със сигурност сред тези, които могат да бъдат взети предвид от Комисията в даден случай, последната не е длъжна да предостави автоматично допълнително намаляване на това основание, когато дадено предприятие изтъкне данни, които могат да сочат наличието на едно от тези обстоятелства.
174 Така при липса на задължително указание в Насоките по отношение на смекчаващите обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид, Комисията запазва свобода да прецени като цяло в каква степен евентуално да намали размера на глобите, като взема предвид всички смекчаващи обстоятелства, характеризиращи конкретния случай (Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия, T‑44/00, Recueil, стр. II‑2223, точки 274 и 275 и Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/ Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точки 325 и 326, вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, T‑30/05, непубликувано в Сборника, точка 204).
175 В настоящия случай, предвид значителното намаляване на размера на глобата в обжалваното решение, доводите на жалбоподателя, изведени от съществуването на други смекчаващи обстоятелства, които не са приети от Комисията, дори да се приемат за основателни, не могат да доведат до признаване на неподходящия характер на намаляването, предоставено от Комисията въз основа на преценката на смекчаващите обстоятелства.
176 Освен това следва да се посочи, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не доказват във всеки случай наличието на смекчаващи обстоятелства, различни от тези, приети от Комисията.
177 Що се отнася, от една страна, до твърдяната липса на извлечена от разглежданото нарушение полза, следва да се напомни, че в рамките на определянето на размера на глобата Комисията не е длъжна да установи, че нарушението е предоставило неправомерно предимство на засегнатите предприятия, нито евентуално да вземе предвид липсата на извлечена от нарушението полза (вж. Решение по дело Bolloré и др./Комисия, точка 59 по-горе, точка 671 и цитираната съдебна практика). По-конкретно липсата на финансово предимство, свързано с нарушението, не може да се разглежда като смекчаващо обстоятелство (вж. Решение по дело BPB/Комисия, точка 60 по-горе, точка 442 и цитираната съдебна практика).
178 От друга страна, що се отнася до твърдяното неприлагане на практика на споразуменията — обстоятелство, посочено в точка 3, второ тире от Насоките — следва да се провери дали жалбоподателят е изтъкнал доводи, които могат да установят, че в периода, през който е участвал в неправомерните споразумения, той в действителност не ги е прилагал, възприемайки конкурентно поведение на пазара, или поне че явно и съществено е нарушил задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране (Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 113 и Решение от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone‑Lorraine/Комисия, T‑73/04, Сборник, стр. II‑2661, точка 196).
179 В това отношение следва да се напомни, че вмененото на жалбоподателя нарушение произтича от участието му, от една страна, в неправомерните срещи, които са се провели на 29 май 1997 г. в Севиля и са приключили без сключването на споразумение относно тайните договорености (съображения 162—164 от обжалваното решение), и от друга страна, в срещата на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains, която е довела до неправомерните споразумения относно пазарните дялове и цените на НПБ, приложими през втората половина на 1998 г. (съображения 226—230 от обжалваното решение).
180 По същество жалбоподателят твърди, че прилаганите от него цени през разглеждания период не са изменяни в съответствие с увеличенията, предвидени в сключените на 14 май 1998 г. в Évian-les-Bains неправомерни споразумения. В това отношение той се позовава на данни, приложени към отговора му на изложението на възраженията и към жалбата, както и на допълнителните данни, представени на етапа на писмената реплика.
181 Първо, следва да се посочи обаче, че въпросните данни не могат да бъдат разглеждани като надеждно доказателство за поведението на жалбоподателя на пазара. Всъщност става въпрос за графика и за съставени от жалбоподателя през 2005 г. таблици, без каквото и да е обяснение на данните, въз основа на които те са съставени, и без да са придружени с подкрепящи доказателства. Освен това, макар като приложение към писмената реплика жалбоподателят да е предоставил определен брой фактури от 1998 г., издадени за продажбата на разглеждания продукт, тези данни, тъй като са представени за първи път пред Общия съд, трябва да бъдат изключени (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точка 89).
182 Второ, следва да се посочи, че — както е видно от съображения 226—230 от обжалваното решение — сключените в Évian-les-Bains неправомерни споразумения са се отнасяли не само за цените, но и за разпределянето на пазара, тъй като жалбоподателят е участвал в съставянето на модел за контрол на пазарните дялове, като е предоставил своите данни.
183 При това положение представените от жалбоподателя доводи и данни не са достатъчни, за да се докаже, че той не е прилагал съвкупността от тези тайни споразумения, възприемайки конкурентно поведение на пазара или поне че явно и съществено е нарушил задълженията, насочени към прилагането на този картел, до степен да затрудни самото му функциониране.
184 От всички тези съображения следва, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
185 Следователно настоящата жалба трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост, без да е необходимо Общият съд да се произнася по липсата на процесуална предпоставка, изтъкната от Комисията и изведена от недопустимостта на искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение, доколкото в него Комисията е наложила глоба на неговото дружество майка SNIA.
По съдебните разноски
186 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Caffaro Srl да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства в основата на спора
Обжалваното решение
Производство и искания на страните
От правна страна
По твърдения статут на „жертва, а не [на] член на картела за [ВП]“, на който се позовава жалбоподателят
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По референтната година, взета предвид в рамките на диференцираното третиране
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По преценката на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По петгодишната погасителна давност
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По преценката на смекчаващите обстоятелства
Доводи на страните
Съображения на Общия съд
По съдебните разноски