Жалба, подадена на 7 януари 2011 г. - Export Development Bank of Iran/Съвет на Европейския съюз

(Дело T-4/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Export Development Bank of Iran (представител: J.-M. Thouvenin, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета в частта, която се отнася до жалбоподателя;

да приеме, че Решение 2010/413/ОВППС не се прилага за жалбоподателя;

да отмени член 16, параграф 2, букви a) и б) от Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета доколкото се отнася до жалбоподателя;

да отмени решението на Съвета за включване на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета;

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем правни основания.

1.    Първо правно основание, изведено от липсата на правно основание за приемане на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007¹ и/или на член 16, параграф 2, букви a) и б) от него

В рамките на първата част от това основание жалбоподателят поддържа, че член 215 ДФЕС не би могъл да бъде правно основание за приемане на Регламент № 961/2010 след като Решение 2010/413/ОВППС не го предвижда;

В рамките на втората част жалбоподателят изтъква, че член 215 ДФЕС не би могъл да бъде правно основание за приемане на Регламент № 961/2010 след като Решение 2010/413/ОВППС не е прието съгласно глава 2 на дял V от ДЕС. Ето защо това решение следвало да не бъде приложено като неприложимо в конкретния случай.

Второ правно основание, изведено от липсата на правно основание за Второ правно основание, изведено от нарушение на член 16, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 961/2010, доколкото с тези разпоредби не се изпълнявало решение на Съвета за сигурност и се нарушавал установеният от международното право принцип на ненамеса.

Трето правно основание, изведено от нарушение на член 215 ДФЕС, тъй като процедурата за включване в списъка в приложение VIII противоречала на процедурата, предвидена в член 215 ДФЕС.

Четвърто правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на добра администрация и на правото на ефективна съдебна защита доколкото Съветът не зачел правото на жалбоподателя да бъде изслушан, не мотивирал достатъчно своите решения и не му предоставил достъп до преписката.

Пето правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

Най-напред жалбоподателят поддържа, че оспорваните решения са неподходящи, доколкото замразяването на управляваните от жалбоподателя финансови средства и други ресурси означавало замразяване на финансови средства и ресурси, с които той не разполагал и които принадлежали на неговите клиенти.

По-нататък жалбоподателят поддържа, че наложената му санкция била непропорционална от гледна точка на твърдените деяния и се основава на минали и недоказани факти.

Шесто правно основание, изведено от нарушение на правото на зачитане на собствеността, тъй като ограничението на неговото право на собственост било непропорционално, доколкото в процедурата не било спазено правото му на защита.

7.    Седмо правно основание, изведено от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, доколкото жалбоподателят бил санкциониран без да се установи, че съзнателно е участвал в дейности, които са имали за цел или последица заобикалянето на ограничителни мерки.

____________

¹ - ОВ L 281, стр. 1.