Language of document : ECLI:EU:T:2011:112

Дело T-382/06

Tomkins plc

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Продължителност на нарушението“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Подадени отделно от дружеството майка и дъщерното дружество жалби срещу решение на Комисията, с което дружеството майка е подведено под отговорност за неправомерното поведение на дъщерното дружество — Вземане предвид от Общия съд в производството по жалба на дружеството майка на решението по жалбата, подадена от дъщерното дружество — Нарушаване на забраната за произнасяне ultra petita — Липса

3.      Конкуренция — Картели — Доказване — Доказване на непрекъснатото участие на предприятието в картела — Тежест на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

1.      Дружеството майка не може да носи по-голяма отговорност от дъщерното си дружество, когато не е подведено под отговорност във връзка с разглеждания картел поради прякото си участие в неговата дейност, а е подведено под отговорност само в качеството си на дружество майка, тоест поради участието на дъщерното дружество в картела. Продължителността на участието на дъщерното дружество в нарушението е определяща за обхвата на отговорността на дружеството майка.

Що се отнася до решението на Комисията, с което дружеството майка е подведено под отговорност за неправомерното поведение на дъщерното дружество и е задължено при условията на солидарност да заплати наложената на последното глоба, тази солидарна отговорност поставя дружеството майка и неговото дъщерно дружество в особено положение, при което евентуалната отмяна или изменение на обжалваното решение се отразява върху дружеството майка, което носи отговорност за неправомерното поведение на своето дъщерно дружество. Всъщност, ако липсва неправомерно поведение от страна на дъщерното дружество, дружеството майка не би било подведено под отговорност за посоченото поведение, нито пък би отговаряло солидарно с дъщерното дружество за заплащането на наложената глоба.

(вж. точки 35, 37, 38 и 45)

2.      Що се отнася до жалбата за отмяна, доколкото съдът на Европейския съюз не може да се произнася ultra petita, постановената отмяна не може да надхвърля обхвата на тази, която е поискана от жалбоподателя. Ако някой от адресатите на решението го обжалва, съдът на Съюза следва да се произнесе само по отнасящата се до този адресат част. За сметка на това частта от решението, която се отнася до други адресати и не е обжалвана, не е предмет на делото, което този съд следва да реши.

Що се отнася до решението на Комисията, с което дружеството майка е подведено под отговорност за неправомерното поведение на дъщерното дружество и е задължено при условията на солидарност да заплати наложената на последното глоба, съгласно конкурентното право, след като Комисията е подвела под отговорност дружеството майка, то се ползва от частичната отмяна на това решение в резултат на жалба за отмяна, подадена от дъщерното дружество по успоредно дело.

Следователно Общият съд, сезиран с подадени отделно от дружеството майка и дъщерното дружество жалби за отмяна, не се произнася ultra petita, когато във връзка с жалбата на дружеството майка взема предвид решението по подадената от дъщерното дружество жалба, тъй като исканията в жалбата на дружеството майка са същите.

(вж. точки 35, 40—42 и 44)

3.      Комисията е тази, която трябва да докаже продължителността на участието на всеки един от членовете на картела, за което е необходимо да са известни началната дата и датата на прекратяване на това участие.

При липсата на доказателства или данни, от които да личи изричната воля на предприятието да се разграничи от споразумението, Комисията може да приеме, че разполага с достатъчно доказателства, че това предприятие е участвало в картела без прекъсване до датата, на която според нея картелът е престанал да съществува, а именно датата, на която са извършени внезапните проверки.

(вж. точки 49 и 53)