РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (шести състав)
7 септември 2009 година(*)
„Продукти за растителна защита — Активно вещество хлороталонил — Изменение във връзка с включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО — Директива 2006/76/ЕО — Обратна сила — Липса на преходен период — Правна сигурност — Оправдани правни очаквания — Принцип на равно третиране“
По дело T‑380/06
Vischim Srl, установено в Cesano Maderno (Италия), за което се явяват адв. C. Mereu и адв. K. Van Maldegem,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н L. Parpala и г‑н B. Doherty, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на член 2, втора алинея от Директива 2006/76/ЕО на Комисията от 22 септември 2006 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО по отношение на спецификацията на активното вещество хлороталонил (ОВ L 263, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 146),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, председател, г‑н F. Dehousse и г‑н V. Vadapalas (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа C. Kantza, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 септември 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
Директива 91/414/ЕИО
1 Съгласно член 4, параграф 1, буква a) от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) „[д]ържавите членки издават разрешение за продукти за растителна защита само ако активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени“.
2 Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 91/414 „в съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се вписва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество, ще отговарят на […] условия[та]“, определени по-нататък и свързани с липсата на вреда за здравето на човека и животните, както и за околната среда.
3 На основание член 5, параграф 4, първо и второ тире от същата директива включването може да бъде предмет на изисквания, свързани с „минимална[та] степен на чистота на активното вещество“ и с „естество[то] и максимално[то] съдържание на някои примеси“.
4 Член 6, параграф 1 от Директива 91/414 гласи:
„Включването на активно вещество в приложение I се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 19.
В съответствие с тази процедура се определя следното:
– условията за включване,
– изменения в приложение I, когато са необходими;
[…]“
5 Съгласно член 8, параграф 2, първа алинея от Директива 91/414 „[ч]рез дерогация от член 4 […] държава членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива“.
6 Съгласно член 8, параграф 2, втора алинея от същата директива през този 12-годишен период Комисията на Европейските общности започва изпълнението на работна програма за постепенното изследване на въпросните активни вещества.
7 Съгласно член 8, параграф 2, четвърта алинея от Директива 91/414 „през [този] период, след изследване на [дадено] активн[о] веществ[о] от комитета, посочен в член 19, може да се вземе решение посредством процедурата, постановена в настоящия член, че активното вещество може да бъде включено в приложение I и при какви условия; или в случаи, когато изискванията на член 5 не са изпълнени или изискваната информация и данни не са били представени в предписания срок, да се вземе решение тези активни вещества да не бъдат включени в приложение I“. Тази разпоредба предвижда също, че „[д]ържавите членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок“.
8 Член 19 от Директива 91/414, изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 на Съвета от 14 април 2003 година (ОВ L 122, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 126), предвижда, че Комисията се подпомага от регулаторен комитет — Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните (наричан по-нататък „комитетът“).
9 Що се отнася до активното вещество хлороталонил, срокът по член 8, параграф 2 от Директива 91/414, който е трябвало да изтече на 26 юли 2003 г., се продължава първоначално до 31 декември 2005 г. с Регламент (ЕО) № 2076/2002 на Комисията от 20 ноември 2002 година (ОВ L 319, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 144), а след това до 31 декември 2006 г. с Регламент (ЕО) № 1335/2005 на Комисията от 12 август 2005 година (ОВ L 211, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 169), освен ако преди тази дата не е взето решение за неговото включване в приложение I към Директива 91/414.
Регламент (ЕИО) № 3600/92
10 Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 година относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 (ОВ L 366, стp. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 220), урежда процедурата за оценка на няколко вещества, сред които фигурира хлороталонилът, с оглед на евентуалното им включване в приложение І към тази директива.
11 Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 3600/92 „всеки производител, който желае да осигури включването на активното вещество […] в приложение I към Директива [91/414], нотифицира за това Комисията в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент“.
12 Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 3600/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1199/97 на Комисията от 27 юни 1997 година (ОВ L 170, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 229), предвижда правилата за разглеждане на представените от нотификаторите досиета.
13 Съгласно член 8, параграф 3, четвърта алинея от изменения Регламент № 3600/92:
„След провеждане на […] проверка Комисията представя на Комитета:
a) проекто[директива] за включване на активното вещество в приложение I към директивата, в която проектодиректива, ако е приложимо, се съдържат и условията, включително срокът, за подобно включване;
[…]“
Обстоятелства, предхождащи спора
Включване на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414
14 На 8 юли 1993 г. жалбоподателят Vischim Srl, италианско дружество, произвеждащо хлороталонил, уведомява Комисията за интереса си от включването на това активно вещество в приложение I към Директива 91/414.
15 Само двама нотификатори на хлороталонил представят досието си в срок, а именно жалбоподателят и дружество ISK Biotech Europe (като в хода на процедурата за оценка на негово място встъпва като правоприемник дружество Zeneca Agrochemicals, на което пък правоприемник е дружество Syngenta).
16 След като разглежда досиетата, на 16 септември 2005 г. Комисията приема Директива 2005/53/ЕО за изменение на Директива 91/414 с цел включване на хлороталонил, хлоротолурон, циперметрин, даминозид и тиофанат-метил като активни вещества (ОВ L 241, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 250).
17 Съгласно член 1 от Директива 2005/53 и приложението към нея хлороталонилът е включен под № 102 в таблицата, фигурираща в приложение I към Директива 91/414. В озаглавената „Чистота“ четвърта колона на тази таблица се посочва: „Хексахлоробензен: не повече от 0,01 g/kg“.
18 От доклада за преглед на хлороталонила (документ SANCO/4343/2000 окончателен от 14 февруари 2005 г., наричан по-нататък „докладът за преглед“) е видно, че посоченото условие, свързано с максималното съдържание на хексахлоробензен (HCB), е установено, като се отчита спецификацията на хлороталонила, приета от ФАО (Организацията на ООН за прехрана и земеделие) през февруари 2005 г.
19 Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2005/53 държавите членки са били длъжни, ако е било необходимо, да изменят или да отменят съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи хлорталонил, не по-късно от 31 август 2006 г., като потвърдят, от една страна, че условията в приложение I към Директива 91/414 са изпълнени и от друга страна, че притежателят на разрешението разполага или има достъп до досие, като по този начин отговаря на изискванията на приложение II към Директива 91/414 съгласно условията на член 13 от същата тази директива.
20 Директива 2005/53 влиза в сила на 1 март 2006 г. Съгласно член 2, първа и втора алинея от нея, държавите членки е трябвало не по-късно от 31 август 2006 г. да приемат и да обнародват разпоредбите, необходими за да се съобразят с тази директива, и да започнат да ги прилагат от 1 септември 2006 г.
21 На 25 ноември 2005 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна на Директива 2005/53 (дело T‑420/05).
22 Във връзка с посочената жалба жалбоподателят подава две последователни молби за допускане на обезпечение, отхвърлени с определения на председателя на Първоинстанционния съд от 4 април 2006 г. по дело Vischim/Комисия (T‑420/05 R) и от 13 октомври 2006 г. по дело Vischim/Комисия (T‑420/05 R II, Recueil, стр. II‑4085), като второто определение е потвърдено с определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия (C‑459/06 P(R).
Изменение във връзка с включването в приложение I към Директива 91/414
23 През декември 2005 г. ФАО публикува, въз основа на представената от жалбоподателя информация, нова спецификация на хлороталонила, определяща максималното съдържание на HCB на 0,04 g/kg.
24 Жалбоподателят уведомява Комисията за тази нова спецификация с писмо от 16 декември 2005 г.
25 През март 2006 г. Комисията иска от държавата членка докладчик да оцени различни съответстващи на новата спецификация на ФАО разновидности на хлороталонила, сред които и продуктът на жалбоподателя.
26 Същевременно службите на Комисията изпращат на държавите членки електронно съобщение със следния текст:
„[Държавата членка докладчик] започна проучване на еквивалентността на продуктите с различен произход (включително тези на Vischim). Ако се установи, че те са също толкова сигурни, колкото референтния продукт, Комисията ще пристъпи към изменение на Директива [91/414], що се отнася до разрешените равнища на HCB. В този случай е възможно да се окаже трудно изричното изменение на текста преди 1 септември 2006 г., поради което може да е нужна известна административна гъвкавост, която да обхване близките дати. Би било жалко от националния пазар да се изтеглят продукти и малко след това отново да бъдат разрешени. Очевидно е, че отнемането на разрешения остава задължително, ако се установи, че резултатът от разглеждането на досието явно не е благоприятен или ако административните изисквания не са изпълнени.“
27 Въз основа на извършената оценка през април 2006 г. държавата членка докладчик установява, че хлороталонилът, съдържащ 0,04 g/kg HCB, не създава по-големи рискове от вече взетите предвид при приемането на Директива 2005/53. Ето защо предлага изменение на предвидената с Директива 2005/53 спецификация на хлороталонила.
28 На 13 и 14 юли 2006 г. посоченото изменение е одобрено от комитета. По отношение на срока, свързан с въвеждането на изменената спецификация, в протокола от заседанието на комитета се посочва по-конкретно следното:
„[П]о изменението на разглежданата спецификация бе постигнато принципно съгласие и Комисията се задължи в кратък срок да приеме проект […] Бе прието, че не е целесъобразно да се удължава определеният шестмесечен срок за представяне на липсващите изследвания. В противен случай би се създал прецедент и Комисията би могла да бъде упрекната в неравно третиране на нотификаторите […] Поради тези причини не е уместно да се допусне отклонение от обичайно определения с директивата за включване срок […] Обединеното кралство иска в случая да бъде продължен срокът за привеждане в съответствие, за да може Vischim да отнесе спора до арбитраж съгласно националното право и да получи достъп до изследванията върху гръбначни животни веднага щом бъде гласувано включването на веществото.“
29 С писмо от 27 юли 2006 г. жалбоподателят заявява на Комисията, че „за да има действие по отношение [на неговите] разрешения, изменението трябва, от една страна, да влезе в сила преди 31 август 2006 г. и от друга страна, с него да се определи на държавите членки нов срок, в който те да проверят дали са спазени условията за включване в приложение I“. Комисията не отговаря на това писмо.
30 В периода между юли и септември 2006 г. жалбоподателят получава писма от компетентните органи на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на Кралство Белгия и на Ирландия, с които същите го уведомяват за намерението си да изтеглят неговия продукт от пазара.
31 В частност писмото, изпратено на жалбоподателя от органите на Обединеното кралство на 28 юли 2006 г., гласи следното:
„[Вашият продукт е] в съответствие с новите спецификации [за чистота], изменени от [комитета] на 13 и 14 юли 2006 г. [но] Вие още не сте доказали, че сте имали подходящ достъп до данните в приложение II […] за Вашите съществуващи разрешени продукти, които съдържат хлороталонил. Ето защо към настоящото писмо е приложено съобщение за намерението да изтеглим Вашите съществуващи продукти, съдържащи хлороталонил.“
32 На 22 септември 2006 г. Комисията приема Директива 2006/76/ЕО за изменение на Директива 91/414 по отношение на спецификацията на активното вещество хлороталонил (ОВ L 263, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 146; наричана по-нататък „обжалваната директива“).
33 Съгласно член 1 от обжалваната директива спецификацията на хлороталонила, предвидена във връзка с включването в приложение I към Директива 91/414, е заменена с фигуриращата в приложението таблица. В озаглавената „Чистота“ четвърта колона на тази таблица се посочва: „Хексахлоробензен: не повече от 0,04 g/kg“.
34 Обжалваната директива влиза в сила на 23 септември 2006 г. Съгласно член 2 от нея държавите членки трябва не по-късно от 31 август 2006 г. да приемат разпоредбите, необходими за да се съобразят с тази директива, и да започнат да ги прилагат от 1 септември 2006 г.
Производство и искания на страните
35 Настоящата жалба е подадена от жалбоподателя в секретариата на Първоинстанционния съд на 15 декември 2006 г.
36 С отделен акт от същия ден жалбоподателят прави искане за произнасяне по реда на бързото производство на основание член 76а от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Това искане е отхвърлено с решение на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд от 24 януари 2007 г.
37 На 27 февруари 2007 г. Комисията с отделен акт прави възражение за недопустимост. След като жалбоподателят представя своето становище, с определение от 27 юни 2007 г. Първоинстанционният съд постановява, че ще се произнесе по възражението при разглеждането на делото по същество.
38 След представянето на писмената защита, на основание член 47, параграф 1 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд решава, че втора размяна на писмени становища не е необходима.
39 След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това се разпределя настоящото дело.
40 Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия за попълване на състава.
41 След изслушване на страните настоящото дело е съединено с дело T‑420/05 за целите на устната фаза на производството.
42 Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия поставя писмено няколко въпроса на страните, на които последните отговарят с писма от 16 юни, 7 юли и 14 юли 2008 г.
43 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 септември 2008 г.
44 Жалбоподателят моли Първоинстанционният съд:
– да отмени частично обжалваната директива, и по-конкретно член 2, втора алинея от нея,
– да задължи Комисията да предвиди точни, разумни и оправдани срокове с действие за в бъдеще, що се отнася до обжалваната директива,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
45 Комисията моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
46 Що се отнася на първо място до искането на жалбоподателя Първоинстанционният съд да задължи Комисията да предвиди точни, разумни и оправдани срокове с действие за в бъдеще, що се отнася до обжалваната директива, следва да се напомни, че в рамките на контрола за законосъобразност, основан на член 230 ЕО, общностният съд не разполага с правомощие да дава задължителни указания на институциите (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело SELEX Sistemi Integrati/Комисия, T‑155/04, Recueil, стр. II‑4797, точка 28).
47 Ето защо изложеното от жалбоподателя второ искане е недопустимо.
48 Що се отнася на следващо място до искането за отмяна на член 2, втора алинея от обжалваната директива, Комисията повдига възражение за недопустимост на това искане, като се позовава, първо, на невъзможността на частичната отмяна, искана от жалбоподателя, и второ, на законодателния характер на обжалваната директива.
49 Жалбоподателят поддържа, че искането му е допустимо.
50 Що се отнася до първата част от възражението на Комисията за липса на процесуална предпоставка, следва да се отбележи, че според постоянната съдебна практика частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна води до изменение на същността на обжалвания акт (вж. Решение на Съда от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет, C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точки 27 и 28 и цитираната съдебна практика).
51 Съгласно член 2, втора алинея от обжалваната директива държавите членки прилагат разпоредбите, приети за съобразяване с тази директива, считано от 1 септември 2006 г., тоест с обратна сила.
52 Жалбоподателят твърди, че с жалбата си не иска пълна отмяна на обжалваната директива, която по същество е благоприятна за него, а че тя се отнася само до действието на тази директива по време, определено по-конкретно в спорната разпоредба.
53 Комисията поддържа, че въпросната разпоредба, определяща действието по време на обжалваната директива, не е отделима от нея, тъй като в случай на отмяна на тази разпоредба обжалваната директива би станала неприложима.
54 В това отношение следва да се отбележи, че няма никаква пречка законосъобразността на даден общностен акт да се оспорва само по отношение на действието му по време, и в частност по отношение на обратното му действие (вж. в този смисъл Решение на Съда от 11 юли 1991 г. по дело Crispoltoni, C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695 и Решение на Съда от 1 април 1993 г. по дело Diversinte и Iberlacta, C‑260/91 и C‑261/91, Recueil, стр. I‑1885).
55 От друга страна, във връзка с жалба, с която се иска не отмяна на материалноправна разпоредба, благоприятна за жалбоподателя, а само на разпоредба, определяща действието ѝ по време, общностният съд може съгласно член 231, втора алинея ЕО да реши да запази обжалвания акт непроменен, докато компетентните институции предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 29 юни 2000 г. по дело Medici Grimm/Съвет, T‑7/99, Recueil, стр. II‑2671, точки 93 и 94 и цитираната съдебна практика). Освен това, макар член 231, втора алинея ЕО да се отнася само до регламентите, приложното поле на тази разпоредба следва да обхване и актовете на институциите, които въпреки че нямат формата на регламент, същевременно пораждат аналогични правни последици (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 юли 1992 г. по дело Парламент/Съвет, C‑295/90, Recueil, стр. I–4193, точка 26).
56 Ето защо следва да се отхвърли първата част от възражението на Комисията за липса на процесуална предпоставка, изведена от невъзможността за частична отмяна на обжалваната директива, и по-конкретно разпоредбата на член 2, втора алинея, определяща действието ѝ по време.
57 Що се отнася до втората част от възражението на Комисията за липса на процесуална предпоставка, изведена от законодателния характер на обжалваната директива, следва да се напомни, че макар член 230, четвърта алинея ЕО да не разглежда изрично допустимостта на жалбите за отмяна на дадена директива, подадени от физическо или юридическо лице, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се обявят тези жалби за недопустими (Решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 1998 г. по дело UEAPME/Съвет, T‑135/96, Recueil, стр. II‑2335, точка 63 и Определение на Първоинстанционния съд от 10 септември 2002 г. по дело Japan Tobacco и JT International/Парламент и Съвет, T‑223/01, Recueil, стр. II‑3259, точка 28).
58 Освен това следва да се приеме, че жалбоподателят в качеството си на нотификатор и притежател на съществуващи разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи хлороталонил, е лично и пряко засегнат от предвиденото с Директива 2005/53 включване на това активно вещество в приложение I към Директива 91/414 и следователно от обжалваната директива, изменяща условията за посоченото включване. Също така следва да се отбележи, че обжалваната директива е приета след извършването на оценка, която е поискана от жалбоподателя и се отнася до неговия продукт
59 От изложеното по-горе е видно, че жалбоподателят има право да иска отмяна на обжалваната директива, що се отнася до действието ѝ по време, определено в член 2, втора алинея от нея.
По съществото на спора
Доводи на страните
60 Първото основание в подкрепа на жалбата си жалбоподателят извежда от липсата на мотиви. Обжалваната директива не съдържала достатъчно мотиви, които да обосноват нейната обратна сила. Комисията не обяснила как тази обратна сила да се прилага de jure и de facto, така че изменената спецификация да може да се използва целесъобразно.
61 Второто правно основание на жалбоподателя е изведено от нарушение на член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и на член 8, параграф 3, буква a) от Регламент № 3600/92. Според него тези разпоредби изискват Комисията да предвижда в директива за включване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 преходен период за преразглеждане на съществуващите национални разрешения. Съществуването на това задължение се потвърждавало от практиката на Комисията. За да има смисъл и за да бъде ефикасен, този преходен период трябвало задължително да бъде за в бъдеще, а именно от датата на влизане в сила на обжалваната директива. Като не е предвидила в случая подобен преходен период, Комисията не била изпълнила основно процесуално задължение, наложено с Директива 91/414 и Регламент № 3600/92.
62 Като основава доводите си върху липсата в обжалваната директива на бъдещ преходен период, на следващо място жалбоподателят се позовава на нарушение на принципа за забрана на обратното действие, на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равно третиране.
63 В това отношение жалбоподателят напомня съдебната практика, според която общностните мерки могат да имат обратно действие само по изключение, когато тяхната цел изисква това и са зачетени оправданите правни очаквания. В случая обаче нито едно от тези условия не било изпълнено.
64 Обратното действие на обжалваната директива не можело да се обоснове с необходимостта да се избегне прилагането на по-стриктната спецификация, предвидена с Директива 2005/53. Всъщност последната вече породила правни последици, изразяващи се в отнемането на притежаваните от жалбоподателя разрешения. При тези условия изменението с обратна сила щяло да има правни последици само ако е обвързано с бъдещ преходен период, в който да може да се докаже съответствието с новата спецификация.
65 Нещо повече, фактът, че не предвижда нов преходен период бил в противоречие с оправданото очакване на операторите, създадено с приложимата правна уредба и с практиката на Комисията. По-конкретно, при липсата на нов преходен период, обратното действие на обжалваната директива накърнявало оправданите правни очаквания на жалбоподателя, тъй като последният не бил в състояние да се позове на правата, произтичащи от изменението на спецификацията на хлороталонила.
66 Жалбоподателят твърди, че при липсата на преходен период не могъл да „върне времето назад“, за да представи досието си на националните органи, така че последните да проверят съответствието на неговия продукт с изменената спецификация, въведена с обжалваната директива. От своя страна, държавите членки не могли да изпълнят задълженията си съгласно приложимите нови разпоредби, а именно да разгледат и преразгледат националните разрешения на жалбоподателя с оглед на новата спецификация. Ето защо обжалваната директива била лишена от полезно действие и нарушавала принципа на правната сигурност.
67 Освен това Комисията не третирала жалбоподателя по същия начин, както производителите, засегнати от приетите в същата област други мерки, които предвиждали преходен период след включването на активни вещества в приложение I към Директива 91/414, и по-конкретно по същия начин, както другия нотификатор на хлороталонила, Syngenta, който разполагал с подобен период по силата на Директива 2005/53.
68 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Първоинстанционния съд
69 Първоинстанционният съд счита, че първо следва да се разгледа твърдяното нарушение на член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и на член 8, параграф 3, буква a) от Регламент № 3600/92, както и на по-ранната практика на Комисията, след това нарушението на различните изтъкнати от жалбоподателя общи принципи на правото и накрая нарушението на задължението за мотивиране.
– По твърдяното нарушение на член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и на член 8, параграф 3, буква a) от Регламент № 3600/92, както и на по-ранната практика на Комисията
70 Що се отнася на първо място до разпоредбите, за които се твърди, че са нарушени, следва да се отбележи, че нито една от тях не налага на Комисията задължение да предвиди преходен период с оглед на преразглеждането на съществуващите национални разрешения.
71 От една страна, член 8, параграф 2 от Директива 91/414 определя работна програма с различни периоди за изследване на активните вещества, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на директивата, с оглед на тяхното евентуално включване в приложение I към посочената директива. Следователно член 8, параграф 2 от Директива 91/414 изобщо не се отнася до определянето на преходен период след включването на дадено активно вещество в приложение I.
72 От друга страна, член 8, параграф 3, буква a) от Регламент № 3600/92 предвижда, че в едно предложение за директива за включване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 Комисията определя, ако е приложимо, условията за включване, включително срока. Следователно тази разпоредба урежда някои правила по отношение на етапа на включване на дадено активно вещество в приложение I към Директива 91/414. От нея не произтича задължение за Комисията да предвиди преходен период за преразглеждане на съществуващите национални разрешения след посоченото включване.
73 Този извод в случая се подкрепя и от обстоятелството, че обжалваната директива не отменя Директива 2005/53, а само изменя приложение I към Директива 91/414, що се отнася до спецификацията на разглежданото вещество. Тя по никакъв начин не засяга самата процедура за включване на посоченото вещество в приложение I към Директива 91/414. Именно в рамките на тази процедура за включване жалбоподателят е трябвало да представи обобщено и пълно досие в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 933/94 на Комисията от 27 април 1994 година относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите членки докладчици относно прилагането на Регламент № 3600/92 (ОВ L 107, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 14, стр. 252), изменен с Регламент (ЕО) № 2230/95 на Комисията от 21 септември 1995 година (ОВ L 225, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 258) и с член 6 от Регламент № 3600/92, допълнен с Регламент (ЕО) № 2266/2000 на Комисията от 12 октомври 2000 година (ОВ L 259, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 35, стр. 57). След приключването на тази процедура е приета Директива 2005/53, която включва разглежданото вещество в приложение I към Директива 91/414 и предвижда преходен период, преди това включване да породи действие. Следователно в случая надлежно е бил предвиден преходен период след включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414, в който националните органи да могат да преразгледат съществуващите национални разрешения.
74 Ето защо фактът, че обжалваната директива не предвижда подобен преходен период, не представлява нарушение на посочените от жалбоподателя разпоредби.
75 Що се отнася на второ място до довода на жалбоподателя, изведен от практиката на Комисията, следва да се отбележи, че когато не противоречи на действащата правна уредба и не изисква упражняване на право на преценка, сама по себе си административната практика може да породи оправдани правни очаквания у заинтересованите лица (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стр. II‑3253, точка 112 и цитираната съдебна практика).
76 В случая Комисията изтъква, че в съответствие със постоянната си практика, тя изисква от държавите членки да вземат определени мерки в шестмесечен срок от включването на активното вещество в приложение I към Директива 91/414.
77 Практиката на Комисията да предвижда подобен срок, за да даде възможност на заинтересовани страни да се подготвят да отговорят на новите изисквания, а на държавите членки — да преразгледат съществуващите разрешения, личи и от съображения 9 и 10 от Директива 2005/53.
78 Същевременно следва да се отбележи, че подобна практика, от една страна, се отнася преди всичко до държавите членки, на които се възлагат задължения, по-конкретно що се отнася до срока за преразглеждане, с който разполагат, и от друга страна, до първоначалното включване на дадено активно вещество в приложение I към Директива 91/414.
79 Ето защо се налага изводът, че жалбоподателят отново неоснователно се позовава на практиката на Комисията, за да изтъкне, че същата е длъжна да предвиди в случая преходен период с оглед на преразглеждането на съществуващите национални разрешения. Практиката, на която се позовава жалбоподателят, е неотносима в настоящия случай.
80 Следователно като не е предвидила в обжалваната директива преходен период за целите на преразглеждането на съществуващите национални разрешения, Комисията не е нарушила нито член 8, параграф 2 от Директива 91/414, нито член 8, параграф 3, буква a) от Регламент № 3600/92 и не се е отклонила от по-ранната си практика.
– По твърдяното нарушение на принципа за забрана на обратното действие, на принципа на правната сигурност, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на равно третиране
81 Следва да се напомни, че принципът на правната сигурност изисква общностната правна уредба, с която трябва да се съобразяват правните субекти, да бъде ясна и точна, така че те да могат да се запознаят по недвусмислен начин с правата и задълженията си и да действат съобразно с тях (Решение на Съда от 9 юли 1981 г. по дело Gondrand и Garancini, 169/80, Recueil, стр. 1931, точка 17).
82 Освен това в общия случай принципът на правната сигурност не допуска началото на времевия обхват на акт на Общността да се определя към момент отпреди публикуването му, освен по изключение, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 20; вж. също, що се отнася до обратното действие на директивите, Решение на Съда от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др., C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 45).
83 Ето защо в случая следва да се провери, от една страна, дали поставената цел оправдава обратното действие на обжалваната директива и от друга страна, дали оправданите правни очаквания на жалбоподателя са надлежно зачетени и дали последният е можел да се запознае по недвусмислен начин с правата и задълженията си и да действа съобразно с тях.
84 Що се отнася до първото условие, от съображения 1 и 2 от обжалваната директива е видно, че Комисията изменя спецификацията на хлороталонила, за да вземе предвид новата спецификация на ФАО, публикувана след приемането на Директива 2005/53. Посочената спецификация на ФАО, която отменя спецификацията, действаща към датата на приемане на Директива 2005/53, изменя изискването относно съдържанието на HCB, като променя границата му от 0,01 на 0,04 g/kg.
85 В това отношение Комисията посочва в съображение 4 от обжалваната директива, че „[т]ъй като Директива 2005/53 […] изисква от държавите членки да прилагат член 2 от нея от 1 септември 2006 г., изменената спецификация на хлороталонил също следва да се прилага от тази дата“.
86 От тези съображения е видно, че предвиждайки обратно действие на изменената спецификация, Комисията цели да избегне положение, при което държавите членки са длъжни да прилагат, макар и в много кратък период, по-стриктната спецификация, предвидена с Директива 2005/53. С оглед на тази цел е трябвало да се предвиди, че изменената спецификация на хлороталонила ще се прилага от датата, предвидена за прилагането на първоначалната спецификация.
87 Налага се изводът, че в случая първото условие, определено в цитираната в точка 82 по-горе съдебна практика, е изпълнено, а именно че поставената цел изисква в обжалваната директива да се предвиди прилагане с обратна сила на новата, не толкова стриктна, спецификация. Освен това жалбоподателят не оспорва обратното действие на обжалваната директива, доколкото с нея се определя нова, не толкова стриктна, спецификация.
88 Що се отнася до второто условие, а именно зачитането на оправданите правни очаквания на заинтересованите лица, следва като начало да се отбележи, че доколкото изменената спецификация, предвидена с обжалваната директива, единствено облекчава условията за включване, нейното обратно действие не може само по себе си да накърни оправданите правни очаквания на съответните оператори.
89 Жалбоподателят обаче изтъква, че обжалваната директива нарушава принципа на правната сигурност и принципа за защита на оправданите правни очаквания, тъй като не определя преходен период, в който той да може да се съобрази с новите изисквания, а държавите членки да изпълнят задължението си да преразгледат съществуващите национални разрешения.
90 В това отношение следва да се напомни (вж. точки 70—80 по-горе), че нито приложимите разпоредби, нито практиката на Комисията изискват от същата да предвиди в случая подобен преходен период.
91 Жалбоподателят също така не представя данни, от които да е видно, че Комисията е породила у него оправдани очаквания, че изменението на спецификация ще бъде последвано от въвеждане на нов преходен период. Доколкото самият жалбоподател иска това изменение (вж. точки 23 и 24 по-горе), с което се облекчават изискванията за разрешаване на неговите продукти, непредвиждането на преходен период, в който жалбоподателят да се съобрази с новите изисквания, не би могло да бъде в противоречие с принципа на правната сигурност и принципа за защита на оправданите правни очаквания.
92 В настоящия случай всеки продукт, който съответства на спецификацията в Директива 2005/53, на още по-силно основание отговаря на спецификацията в обжалваната директива, поради което съобразяването както от страна на държавите членки, така и от страна на жалбоподателя с новите изисквания не изглежда да изисква особени мерки или усилия, които да породят оправдани правни очаквания за въвеждането на преходен период за тази цел.
93 Именно от гледна точка на спазването на принципа на правната сигурност, Директива 2005/53 и ясните и точни разпоредби, приложими към онзи момент, които не са отменени с обжалваната директива, са позволявали на жалбоподателя да се запознае по недвусмислен начин с обхвата на наложените му с тях задължения. Той е можел да съобрази действията си с тях, и по-конкретно ако е искал да запази съществуващите си разрешения, да представи пълно досие, изготвено в съответствие с изискванията на приложение II от Директива 91/414. През преходния период, следващ приемането на Директива 2005/53, без съмнение в интерес на жалбоподателя е било да представи такова досие или да докаже достъпа до него, за да може да запази съществуващите си разрешения.
94 Всъщност съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2005/53 жалбоподателят е бил уведомен, че ако не изпълни това условие, което е независимо от условието за съответствие на продуктите с общностната спецификация, неговите разрешения ще бъдат отнети.
95 Освен това, и по-конкретно от фактите по делото, е видно и това, че жалбоподателят е уведомен за намерението на Комисията да измени спецификацията на хлороталонила, за да вземе предвид приетата от ФАО през декември 2005 г. спецификация, и за това, че изменението ще се извърши в рамките на преразглеждането, извършвано в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 2005/53.
96 Всъщност процедурата, предхождаща приемането на обжалваната директива, е започнала въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя на 16 декември 2005 г., и същият е уведомен както за заключенията в изготвения от държавата членка докладчик през април 2006 г. доклад, предлагащ изменение на определената с Директива 2005/53 спецификация, така и за приемането на предложението в този смисъл от комитета на 13 и 14 юли 2006 г.
97 При все това от представеното от жалбоподателя писмо на органите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от 28 юли 2006 г. (вж. точка 31 по-горе), както и от представените от Комисията писма на органите на Ирландия от 30 август 2006 г. и на Кралство Белгия от 7 септември 2006 г., е видно, че на жалбоподателя са отнети някои разрешения не поради несъответствие със спецификацията на хлороталонила, предвидена с Директива 2005/53, а поради това, че не е представил досие в съответствие с изискванията в приложение II към Директива 91/414 или не е доказал достъпа до такова досие.
98 Ето защо жалбоподателят не може да се позовава на право да попълни празнотите в досието си при едно ново преразглеждане на неговите разрешения в рамките на нов преходен период, тъй като е могъл напълно да прецени своя интерес от представяне на досие, отговарящо на изискванията на приложение II към Директива 91/414 в преходния период, следващ приемането на Директива 2005/53. В това отношение следва да се подчертае, че изискванията, свързани с представянето на това досие, остават непроменени. Всяко досие, което е в съответствие с изискванията в приложение II към Директива 91/414, е в съответствие и с Директива 2005/53, а също и с обжалваната директива. Следователно както във връзка със спецификацията, така и във връзка с притежаването на отговарящо на изискванията досие, при приемането на обжалваната директива Комисията не е имала никаква причина да задължава държавите членки да извършват ново преразглеждане на съществуващите разрешения, нито да предвиждат преходен период за тази цел.
99 Следователно прилагането на обратната сила на новата спецификация, въведена с обжалваната директива, не нарушава принципа на правната сигурност и принципа за защита на оправданите правни очаквания. Следва да се добави, че противно на поддържаното от жалбоподателя, обжалваната директива освен това не е лишена от полезно действие. Всъщност тази директива допуска запазването на съществуващите разрешения за продуктите, които са в съответствие с въведената от нея нова спецификация, при условие че притежателят на разрешението е изпълнил другите изисквания по Директива 2005/53.
100 Що се отнася до принципа на равно третиране, той е нарушен само когато сходни положения се третират по различен начин или различни положения се третират еднакво, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение на Съда от 28 юни 1990 г. по дело Hoche, C‑174/89, Recueil, стр. I‑2681, точка 25).
101 В случая обаче доводите на жалбоподателя водят по същество до сравняване на различни положения. Всъщност включването на дадено вещество в приложение I към Директива 91/414 не може да се сравни с обикновено изменение на спецификацията на това вече включено вещество, така че не е задължително с обжалваната директива да се предвиждат същите преходни правила като тези по Директива 2005/53, която в останалата си част не е отменена.
102 Освен това доколкото, подобно на другите производители, жалбоподателят е можел да се възползва от преходния период, следващ приемането на Директива 2005/53 и следователно включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414, и по-конкретно в това отношение да представи на националните органи досие в съответствие с изискванията в приложение II към Директива 91/414, той не може да твърди, че е налице неравно третиране в сравнение с другите производители на това вещество или на което и да било друго вещество при включването му в приложение I към посочената директива. Освен това жалбоподателят не доказва, че Комисията предвижда преходни периоди в полза на други производители при изменението на спецификацията на вече включено в приложение I към Директива 91/414 вещество.
103 Следователно Комисията не нарушава принципа на равно третиране, като в обжалваната директива не предвижда преходен период с оглед на преразглеждането на съществуващите разрешения, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2005/53.
104 Ето защо не може да се приеме, че е налице каквото и да било нарушение на изтъкнатите от жалбоподателя общи принципи на правото.
– По твърдяното нарушение на задължението за мотивиране
105 Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на общностния орган, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на общностния съд — да упражни своя контрол (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2002 г. по дело Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, T‑89/00, Recueil, стр. II‑3651, точка 65 и цитираната съдебна практика).
106 В това отношение, що се отнася до твърдението, че липсват мотиви за разпоредбата от обжалваната директива, определяща нейното действие по време, от една страна, следва да се приеме, че от посочените в точки 84 и 85 по-горе съображения 1, 2 и 4 от обжалваната директива са видни причините, поради които Комисията придава на изменената спецификация обратно действие.
107 От друга страна, Комисията не е била длъжна да посочи причините, поради които не е предвидила преходен период за преразглеждането на националните разрешения. Всъщност, видно от изложените по-горе съображения, нито приложимите разпоредби, нито нейната по-ранна практика, нито някой от изтъкнатите от жалбоподателя общи принципи на правото изискват от Комисията да предвиди подобен преходен период.
108 Ето защо жалбоподателят неоснователно поддържа, че обжалваната директива е опорочена от липса на мотиви.
109 Предвид всичко изложено по-горе настоящата жалба следва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
110 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Vischim Srl да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 октомври 2009 година.
Подписи