Жалба, подадена на 8 март 2023 г. от Hecht Pharma GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 11 януари 2023 г. по дело T-346/21, Hecht Pharma GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
(Дело C-142/23 P)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Hecht Pharma GmbH (представители: C. Sachs и J. Sachs адвокат)
Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Искания на жалбоподателя
В случай че жалбата бъде допусната до разглеждане, жалбоподателят иска от Съда:
да отмени в неговата цялост решението на Общия съд на Европейския съюз от 11 януари 2023 г., Hecht Pharma GmbH/EUIPO – Gufic BioSciences (Gufic), T-346/21, EU:T:2023:2, поради изопачаване на фактите,
да отмени решението на втори апелативен състав от 3 юни 2021 г. по преписка R 2738/2019—2 и да обяви марката на Европейския съюз № 8 613 044 „Gufic” за отменена и по отношение на стоките от клас 5 „лекарствени продукти“;
да не се произнася по жалбата, без да проведе устна фаза на производството,
да осъди Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и встъпилата страна в производството пред Общия съд, Gufic BioSciences, да заплатят съдебните разноски, направени в производството по обжалване и в предходните производства.
Основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че с жалбата се предявяват процесуални грешки и въпроси, които, що се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 от Регламент 2017/10011 предвид съображение 28 от този регламент и като се имат предвид стоките от клас 5 „лекарствени продукти“, излизат извън обхвата на обжалваното решение и са от основополагащо значение.
Според жалбоподателя с оглед на буквалния смисъл на думата „лекарствени продукти“ потребителите очаквали да е налице продукт, който да бъде годен за профилактика, облекчаване и лечение на заболявания при хората.
Според жалбоподателя Общият съд не се основал на значението на посочената върху опаковката информация „ayurvedic Medicine“ (аюрведично лекарство), а взел предвид само термина ,,Medicine“, тоест „лекарство“, като по този начин не отчел всички факти и обстоятелства.
Общият съд стига до извода, че продуктът е лекарствен продукт според представянето му въз основа на данните, посочени върху опаковката („Ayurvedic Medicine“ и лекарствените показания). Според жалбоподателя обаче в конкретния случай не ставало въпрос за лекарствен продукт в буквален смисъл, а просто съответната стока била представяна за такъв. Съдът постановил, че лекарствените продукти според представянето им нямат ефикасността, която потребителите са в правото си да очакват. Поради липсата на ефикасност според Съда потребителите следва да бъдат защитавани срещу лекарствените продукти (решения от 15 януари 2009 г., Hecht-Pharma, C-140/07, EU:C:2009:5, т. 25 и от 21 декември 2011 г., Комисия/Германия, C-319/05, EU:C:20007:678, т. 61). Поради това жалбоподателят твърди, че е изключено да е налице правосъхраняващо действие при ползването на лекарствените продукти според представянето, тъй като те не могат да бъдат рекламирани съгласно член 87 от Директива 2001/83/ЕО1 .
Според жалбоподателя по принцип по отношение на всяка група стоки, когато даден продукт само изглежда, че принадлежи към тази група стоки, не може да се обоснове наличие на правосъхраняващо действие на ползването на продукта. Това е така, защото, когато този продукт е представян като такъв единствено въз основа на посочената върху опаковката информация, като обаче самият продукт не отговаря на характеристиките на групата стоки, не са налице изискванията по съображение 28 и член 18, параграф 1 от Регламент 2017/1001.
Жалбоподателят твърди, че преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които могат да установят действителното ѝ използване за търговски цели, в това число следва да се прецени по-специално считаното за обосновано в съответния стопански сектор използване за поддържане или за придобиване на пазарни дялове за защитените с марката лекарствени продукти; видът на тези стоки или услуги, характерните особености на пазара, както и обхвата и честотата на използване на марката.
В допълнение според жалбоподателя реалното използване на дадена марка не може да бъде доказано с вероятности предположения или презумпции, а трябва да се основава на конкретни и обективни доказателства за действителното и достатъчно използване на марката на съответния пазар.
Съгласно съображение 28 и член 18, параграф 1 от Регламент 2017/1001, когато се използват общи понятия, в тях се включват само стоките, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на общото понятие.
Според жалбоподателя върху опаковката се посочвало не понятието „лекарствен продукт“, а „Ayurvedic Medicine“ („аюрведично лекарство“). В представените от встъпилата страна документи продуктът се обозначава като „Ayurvedic Medicine“, а не като лекарствен продукт. Общият съд просто превел думата „Medicine“ с „лекарствен продукт“, като по този начин само установил обикновена презумпция, но не превел истинското понятие „ayurvedic Medicine“.
Жалбоподателят изтъква, че не само се е позовал на законодателството на Индия, държавата на произход на продукта, но е представил и доказателство, събрано след разпит на пълномощник на индийския федерален орган, съгласно който в самата Индия се прави разграничение между лекарствен продукт и „ayurvedic Medicine“.
Общият съд посочва, че в релевантните съдебни решения и административни актове разглежданият продукт се квалифицира като „лекарствен продукт, който не e вреден“. Той не взел предвид представените от жалбоподателя документи, според които в Германия е отказано издаването на разрешение за продукта поради проявяваното значително токсикологично действие, а в последващо съдебно производство този административен акт бил окончателно потвърден с влязло в законова сила съдебно решение.
Становището на административен орган в Германия не може да обезсили влязло в законова сила съдебно решение. Общият съд взема това предвид.
Общият съд изтъква, че обстоятелството, че се издава лекарско предписание е основание да се приеме, че е налице лекарствен продукт, което също не се оспорва от жалбоподателя. Това е неточно според жалбоподатела. В съдебното заседание представителят на жалбоподателя изрично посочва, че поради терапевтичната свобода в Германия лекарите дори имат право да предписват храни. Общият съд приема, че поради представянето му потребителите биха възприели продукта като лекарствен продукт. Той не взел предвид познанията на специаистите, които много добре знаели, че продуктите на ,,Ayurvedic Medicine“ (на аювердическата медицина) не били ефикасни продукти и че за разглеждания продукт било отказано издаването на разрешение.
____________
1 Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
1 Директива 2001/83/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).