Language of document : ECLI:EU:T:2011:69

Дела T-117/07 и T-121/07

Areva и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Право на защита — Задължение за мотивиране — Отговорност за неправомерното поведение — Продължителност на нарушението — Глоби — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Предприятие — Понятие — Икономическа единица

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Юридическо лице, отговорно за дейността на предприятието по време на нарушението — Изключения

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Отговорност на дружеството майка с оглед икономическите и правните връзки между тях

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Правно основание, изведено от липса или от непълнота на мотивите — Правно основание, изведено от неточност на мотивите — Разграничаване

(член 253 ЕО)

5.      Общностно право — Общи принципи на правото — Липса на обратно действие на наказателните разпоредби — Приложно поле — Конкуренция

(член 15, параграф 4 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

6.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на продължителността на нарушението в тежест на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.      Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Начален момент

(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват

(член 253 ЕО)

9.      Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Условия

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

10.    Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

11.    Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Възможност за всеки от длъжниците да подаде жалба за отмяна на такова решение

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

12.    Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Принцип на личната отговорност — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО)

13.    Общностно право — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Закрепване в Европейската конвенция за правата на човека и потвърждаване с Хартата на основните права на Европейския съюз

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

14.    Конкуренция — Принципи — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Ефективен съдебен контрол върху решенията на Комисията — Независима и безпристрастна юрисдикция — Неограничена компетентност)

(членове 81 ЕО, 229 ЕО и 230 ЕО; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

15.    Конкуренция — Общностни правила — Характер, свързан с публичния ред

(член 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП)

16.    Конкуренция — Административно производство — Решение, с което се установява нарушение и се налага глоба — Задължение за спазване на принципа на предоставена компетентност

(членове 5 ЕО и 81 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

17.    Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Изложение на възраженията — Временен характер — Отказ от неоснователни спрямо някои дружества твърдения за нарушение, който утежнява положението на дружеството, посочено като адресат на обжалваното решение — Допустимост поради упражненото от дружеството право да бъде изслушано

(член 19, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета и член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

18.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля или роля на подбудител на нарушението — Понятие

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точки 2 и 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

19.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Водеща роля в нарушението — Роля, изпълнявана последователно от различни предприятия и ръководещите ги дружества

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

20.    Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Неограничена компетентност

(член 229 ЕО; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

21.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Отчитане на световния оборот, реализиран през последната пълна година на нарушението от стоките и услугите, предмет на това нарушение

(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

1.      Понятието за предприятие в конкурентното право трябва да се разбира като обозначаващо икономическа единица от гледна точка на целта на съответното нарушение. Съдържащата се в член 81, параграф 1 ЕО забрана предприятията да сключват споразумения или да участват в съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, е адресирана до стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, материални и нематериални активи, която трайно преследва определена икономическа цел и която може да допринесе за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение.

(вж. точка 63)

2.      В областта на конкуренцията в съответствие с принципа на личната отговорност, съгласно който едно лице може да носи отговорност само за собствените си действия, по правило лицето, което управлява предприятието към момента на участието му в нарушението, носи отговорност за това нарушение дори когато към датата на приемане на решението, с което се установява нарушението, посоченото предприятие е поставено под надзора или управлението на друго лице.

При някои изключителни обстоятелства съдебната практика допуска възможност за отклонение от принципа на личната отговорност в приложение на критерия за икономическа приемственост, съгласно който икономическият приемник на дадено юридическо лице може да носи отговорност за извършеното от това лице нарушение на правилата на конкуренция дори когато то все още съществува към датата на приемане на решението, с което се установява въпросното нарушение, за да не бъде полезното действие на тези правила застрашено поради промените, по-конкретно на правно-организационната форма на съответните дружества.

Комисията с основание може да не приложи т.нар. критерий за „икономическа приемственост“ и да приеме, че дружеството майка, което е ръководило пряко дадено предприятие, преди да го прехвърли на изцяло или почти изцяло дъщерни дружества, носи лична отговорност за участието на това предприятие в нарушението до датата, на която посочените дъщерни дружества и посоченото предприятие са били прехвърлени окончателно на друга група.

(вж. точки 65, 66, 72 и 78)

3.      В областта на конкуренцията Комисията е тази, която по принцип трябва да докаже, че дружеството майка действително е упражнявало решаващо влияние върху пазарното поведение на дъщерното си дружество, и то въз основа на съвкупност от фактически обстоятелства, сред които по-конкретно евентуалните ръководни правомощия, упражнявани от дружеството майка спрямо дъщерното дружество. Все пак Комисията може да презумира, че дъщерното дружество, чийто капитал се притежава изцяло от неговото дружество майка, прилага главно указанията на последното и че тази презумпция за отговорност означава, че Комисията не е длъжна да проверява дали дружеството майка действително е упражнявало тези ръководни правомощия спрямо дъщерното си дружество. Когато в изложението на възраженията Комисията посочва намерението си да подведе под отговорност дадено дружество майка за нарушение, извършено от неговото дъщерно дружество, като се позовава на презумпцията за отговорност, доколкото дружеството майка притежава целия капитал на своето дъщерно дружество, дружеството майка, което възнамерява да оспори отговорността си, следва да представи в административното производство или по-късно пред съдилищата на Съюза достатъчно доказателства, за да обори презумпцията, като докаже, че макар да притежава изцяло капитала на дъщерното дружество, последното действително е определяло самостоятелно поведението си на пазара.

В решението за установяване на нарушение Комисията трябва да бъде в състояние да вземе предвид отговорите на съответните предприятия по изложението на възраженията. В това отношение тя трябва да може не само да приеме или да отхвърли доводите на засегнатите предприятия, но също и да направи собствен анализ на изтъкнатите от тях факти, за да се откаже от твърденията за нарушения, които са се оказали неоснователни, или за да преформулира и допълни както от фактическа, така и от правна страна своите доводи в подкрепа на твърденията за нарушения, които продължава да поддържа. Такъв е случаят, когато с решението си Комисията не само прилага презумпцията за отговорност, произтичаща от обстоятелството, че целият капитал на дъщерните дружества се притежава от дружеството им майка, но и взема предвид фактически обстоятелства, изложени в административното производство и показващи, че:

– в рамките на групата оперативната организация е имала предимство пред правната структура и дейността по спорните проекти е била ръководена на най-високо равнище от дружеството майка и неговите праводатели,

– шестима членове на управителния съвет на дъщерните дружества едновременно или последователно са били членове на управителния съвет на крайните дружества майки в групата преди последващото им прехвърляне в нова група,

– назначаването от дружеството майка на нов член на управителния съвет на дъщерните му дружества, осъществяващи дейност в съответния сектор, подкрепя извода, че първото дружество е упражнявало решаващо влияние върху вторите дружества, и

– що се отнася до операциите по преструктуриране в рамките на групата, промяната на търговското наименование на дъщерните дружества, осъществяващи дейност в съответния сектор, извършена непосредствено след междугруповото прехвърляне, свидетелства за присъединяването им към групата.

Освен това Комисията основателно счита, че делегирането на търговските функции не освобождава дружеството майка от отговорността му, при положение че то самото признава, че към момента на нарушението е трябвало да одобрява всички проекти за оферти по спорните проекти, които надхвърлят определен праг или носят значителни рискове за групата.

(вж. точки 86, 87, 91, 97, 116 и 144)

4.      Що се отнася до задължението за мотивиране на Комисията, по-специално когато приема решение за установяване на нарушение на правилата на конкуренция, трябва да се прави разлика между оплакването, изведено от липсата на мотиви или тяхната непълнота, и оплакването, изведено от неточността на мотивите на решението поради грешка относно фактите или в правната преценка. Последното спада към проверката на материалноправната законосъобразност на решението, а не към проверката дали са нарушени съществените процесуални правила и следователно не може да доведе до нарушение на член 253 ЕО.

(вж. точка 88)

5.      Забраната за обратно действие на наказателния закон, която е закрепена и в член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека, е общ принцип за правопорядъка на всички държави членки и е неделима част от основните принципи на правото, за чието спазване следи съдът на Съюза. Макар от член 15, параграф 4 от Регламент № 17 и от член 23, параграф 5 от Регламент № 1/2003 да следва, че решенията, с които Комисията налага глоби за нарушаване на конкурентното право, нямат наказателен характер, това не означава, че в административните производства, които могат да доведат до налагането на санкции в приложение на конкурентното право, Комисията не е длъжна да спазва общите принципи на правото на Съюза, и по-конкретно забраната за обратно действие.

За да бъде спазена тази забрана, по отношение на отговорността на физическите или юридическите лица за нарушения на конкурентното право трябва да се приложат правилата, действащи към момента на извършване на съответното нарушение. Когато няколко лица отговарят лично за участието в нарушение, извършено от едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право, те носят солидарна отговорност за това нарушение. Освен това лична и солидарна отговорност за участието на едно и също предприятие в нарушението може да носи както лицето, под чийто пряк надзор или управление се е намирало това предприятие към момента на извършване на нарушението, така и лицето, което, поради това че действително е упражнявало контрол върху първото лице и е определяло пазарното му поведение, непряко е управлявало въпросното предприятие към момента на извършване на нарушението.

(вж. точки 131—134)

6.      Що се отнася до продължителността на дадено нарушение на правилата на конкуренция, принципът на правната сигурност налага, когато липсват преки доказателства за тази продължителност, Комисията да представи поне доказателства, които се отнасят до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че между две точно определени дати извършването на нарушението е било непрекъснато. Що се отнася до доказателствата, дейностите в рамките на антиконкурентните практики и споразумения обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно, най-често в трета държава, а свързаната с тях документация е сведена до минимум. Дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на неправомерни контакти между стопански субекти, като протоколи от срещи, обикновено те са само фрагментарни и откъслечни, така че често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени чрез дедукция. В повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на конкурентното право. В случаите на нарушение, което продължава много години, фактът, че картелът има проявления през различни периоди, разделени от по-дълги или по-къси промеждутъци на бездействие, не оказва влияние върху съществуването на този картел, доколкото различните действия, които съставляват нарушението, имат една и съща цел и са част от едно-единствено продължено нарушение.

От това следва, че доколкото, взети заедно, споразуменията, противоречащи на правилата на конкуренция, е трябвало да породят последици между датата на влизане в сила на едно от тях и датата на прекратяване на друго, Комисията основателно може да приема тези споразумения за улика, че нарушението е продължило без прекъсване през целия разглеждан период. Поради това доказателствата за многократни проявления на картела, както и съвкупността от възприетите от Комисията улики за това, че дейността, в която участва разглежданото предприятие в рамките на картела, е продължила през целия разглеждан период, удостоверяват надлежно факта, че картелът е продължил да осъществява дейността си без прекъсване между възприетите в решението на Комисията дати.

(вж. точки 164—166, 176 и 177)

7.      По силата на член 25 от Регламент № 1/2003 правомощието на Комисията да налага санкции за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство се погасява с изтичането на пет години. Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. Въпреки това в случай на продължени или повторни нарушения давностният срок започва да тече в деня, в който нарушението е преустановено.

(вж. точка 188)

8.      Комисията не може да бъде упрекната, че решението ѝ да наложи глоба на две дружества при условията на солидарност, поради извършено от тях нарушение на правилата на конкуренция, не е мотивирано изрично от гледна точка на факта, че към момента на приемане на това решение тези дружества вече не са образували един-единствен стопански субект, след като според нея това обстоятелство не е пречка за налагането на глоба при условията на солидарност. Всъщност Комисията не е длъжна да включи в решението си изрични мотиви относно някои аспекти, които ѝ се струват явно неотносими, лишени от или с очевидно второстепенно значение за преценката ѝ.

(вж. точка 200)

9.      Солидарната отговорност за заплащането на глобите, дължими за нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), е правна последица, която произтича по право от материалноправните норми на тези членове.

Солидарната отговорност за заплащането на глоба, дължима за участието на дадено предприятие в нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, произтича от това, че всяко едно от съответните лица носи лична отговорност за участието на предприятието в нарушението. Тъй като пазарното поведение на предприятието е единно, за целите на прилагане на конкурентното право е оправдано дружествата, или по-общо правните субекти, които могат да носят лична отговорност за това поведение, да отговарят солидарно. Солидарната отговорност за заплащането на глобите, наложени поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото служи като гаранция за действителното събиране на въпросните глоби, допринася за постигането на възпиращата цел, която по принцип преследва конкурентното право, и то при спазване на принципа ne bis in idem — основен принцип на правото на Съюза, закрепен и в член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за правата на човека, — който забранява едно и също нарушение на конкурентното право да се санкционира повече от един път, като санкцията се налага за едно и също пазарно поведение на правните субекти, които могат да носят лична отговорност за това поведение.

Фактът, че личната отговорност на няколко дружества за участието на едно и също предприятие в дадено нарушение не е идентична, не е пречка да им бъде наложена глоба при условията на солидарна отговорност, стига солидарната отговорност за заплащането на глобата да се отнася само до периода на нарушение, през който те са образували една икономическа единица и следователно са представлявали предприятие по смисъла на конкурентното право.

(вж. точки 204—206)

10.    Доколкото правното основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, може да се тълкува като възражение за незаконосъобразност на правилата относно солидарната отговорност за заплащането на глобите в случай на нарушение на конкурентното право, поради това че тези правила са източник на несигурност, що се отнася до заплащането на глобата, до определянето на длъжника и до правното положение на солидарните длъжници, посоченото правно основание изисква произнасяне по самата законосъобразност на режима на солидарната отговорност за заплащането на глобите съгласно конкурентното право и проверка дали санкционираните дружества могат да се запознаят достатъчно точно с произтичащите от този режим права и задължения.

В това отношение също както понятието „предприятие“ по смисъла на конкурентното право, от което то произтича ipso iure, понятието „солидарна отговорност за заплащането на глобите“ е самостоятелно понятие, което трябва да се тълкува с оглед на целите и системата на конкурентното право, от което е част, и евентуално с оглед на общите принципи, характерни за всички национални правни системи. При липсата на обратни указания в решението на Комисията, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност поради неправомерното поведение на дадено предприятие, Комисията счита, че тези дружества са еднакво отговорни за посоченото поведение. Освен това дружествата, които отговарят солидарно за заплащането на глобата, дължат една-единствена глоба, чийто размер се изчислява въз основа на оборота на съответното предприятие.

От това следва, че всяко от дружествата дължи на Комисията пълния размер на глобата и извършеното от едно от тях плащане освобождава всички по отношение на Комисията. Дружествата, на които е наложена глоба при условията на солидарност и които при липсата на обратни указания в решението за налагане на тази глоба са еднакво отговорни за извършване на нарушението, по принцип трябва да платят еднаква част от наложената за това нарушение глоба. Следователно дружеството, което, след като Комисията е насочила изпълнението срещу него, заплати целия размер на глобата, има иск на основание самото решение на Комисията срещу останалите солидарни длъжници съобразно частта на всеки един от тях. Така, макар решението, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност, да не дава възможност да се определи a priori срещу кое от тези дружества в действителност Комисията ще насочи изпълнението, то все пак не е пречка всяко от тези дружества да узнае със сигурност каква е припадащата му се част от глобата и в случай че е изпълнило повече от своята част, да предяви иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

(вж. точки 213 и 215)

11.    От юридическа гледна точка солидарната отговорност за заплащането на глобите съгласно конкурентното право не е пречка всяко едно от санкционираните дружества да подаде жалба за отмяна на решението, с което Комисията им налага глоба при условията на солидарност.

(вж. точка 217)

12.    Съгласно принципа за личната отговорност, приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции по силата на конкурентното право, физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят. Такъв е случаят, когато две дружества са санкционирани, поради участието на дадено предприятие в нарушение, за деяния, за които според Комисията отговарят лично заради отговорността им като преки или непреки ръководители на това предприятие.

(вж. точки 219 и 220)

13.    Изискването за съдебен контрол представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки и който е закрепен също в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека. Освен това правото на ефективни правни средства за защита е потвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(вж. точка 224)

14.    Изискването за ефективен съдебен контрол се прилага към всяко решение на Комисията, с което се констатира и санкционира нарушение на конкурентното право. Съгласно член 17 от Регламент № 17 и член 31 от Регламент № 1/2003 Общият съд притежава неограничена юрисдикция да осъществява контрол по смисъла на член 229 ЕО върху решения, с които Комисията налага глоба, и може да отменя, намалява или увеличава наложената глоба.

В производствата по жалби на основание член 230 EO контролът за законосъобразност на решенията, с които Комисията подвежда под отговорност физически или юридически лица за нарушение на конкурентното право и налага глоба на това основание, трябва да се разглежда като ефективен съдебен контрол върху това решение. Интензивността на упражнявания от съдилищата на Съюза контрол и следователно ефективността на жалбите срещу решенията, с които Комисията установява нарушение на правилата за конкуренция и определя глоба, се подсилват и от пълния съдебен контрол на Общия съд в тази област. Извън обикновения контрол за законосъобразност, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт, пълният съдебен контрол, който съдилищата на Съюза имат право да упражняват, им дава възможност да изменят обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземат предвид всички фактически обстоятелства, за да променят например размера на наложената глоба.

(вж. точки 225—227)

15.    Член 81 ЕО и по аналогия член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) представляват норми от публичен ред, абсолютно необходими за изпълнението на възложените на Европейската общност и на ЕИП задачи, така че отговорността и санкцията, които дружествата понасят при нарушение на тези норми, не могат да зависят от свободната им воля.

(вж. точка 229)

16.    Съгласно член 5 ЕО Европейската общност действа само в рамките на правомощията, предоставени ѝ от Договора, и с оглед на целите, предвидени в него. Поради това тя разполага само с предоставена компетентност.

Когато Комисията образува производство с оглед приемането на решение за констатиране на нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено тя е компетентна по силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 или член 7, параграф 1 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да констатира това нарушение и да наложи глоби на предприятията, които умишлено или поради небрежност са участвали в него. Комисията не може да делегира на трето лице поверените ѝ с горепосочените разпоредби правомощия, тъй като в противен случай би нарушила принципа на предоставена компетентност.

Не може да се приеме, че Комисията е делегирала на национален съд или арбитраж част от правомощията си за установяване и санкциониране на нарушенията, щом като в приетото по конкретния случай решение тя е определила степента на отговорност на две отделни дружества за участието на съответното предприятие в нарушението и следователно припадащата им се част от размера на глобата, за чието заплащане отговарят солидарно пред Комисията.

(вж. точки 233, 234 и 236)

17.    Изложението на възраженията е подготвителен документ, съдържащ само временни фактически и правни изводи. Поради тази причина Комисията може и дори трябва да вземе предвид обстоятелствата, установени в административното производство, за да се откаже по-конкретно от неоснователните твърдения за нарушения. След като санкционираното за нарушения на конкурентното право дружество е могло да изрази становището си относно това, че в обжалваното решение Комисията се е отказала от твърдение за нарушение, което първоначално е възприела по отношение на други дружества, за да ги подведе под отговорност, солидарно с първото дружество, за участие в нарушение, извършено от едно и също предприятие, преди приемането на това решение, правото на защита на първото предприятие не е било нарушено от несъответствието между изложението на възраженията и обжалваното решение.

(вж. точки 248, 249 и 262)

18.    Ролята на „водач“, изпълнявана от едно или повече предприятия в рамките на картел, следва да бъде взета предвид с оглед на изчисляването на размера на глобата, доколкото предприятията, изпълнявали такава роля, трябва поради това да носят особена отговорност в сравнение с останалите предприятия. За да бъде квалифицирано като „водач“ на картела, предприятието трябва да е било съществена движеща сила за картела или да е имало конкретна и особена отговорност за функционирането на този картел. Такъв е случаят, когато дадено предприятие е играло ролята на водач при извършването на нарушеното, поемайки функциите на „европейски секретар“ на картела, функции, които му отреждат ръководна роля, що се отнася до координирането на картела и във всички случаи що се отнася до конкретното му функциониране, и по-специално когато посоченият „европейски секретар“ е бил свързващото звено между членовете на картела и е имал ключова роля за конкретното му функциониране, доколкото е улеснявал обмена на информация в рамките на картела и е централизирал, събирал и обменял с другите членове на картела информация от съществено значение за функционирането му, и по-конкретно информация за някои особено важни проекти, доколкото е организирал и осигурявал секретарското обслужване по време на работните срещи и доколкото инцидентно е променял кодовете, които са служили за прикриване на тези срещи или контакти.

(вж. точки 280, 283 и 287)

19.    В областта на конкуренцията при продължително нарушение, при което различни предприятия под ръководството на различни дружества изпълняват последователно през точно установени различни периоди от време ролята на водач, принципите на равно третиране и на пропорционалност изискват към дружествата, ръководили едно или повече предприятия, които под тяхното ръководство са играли ролята на водач при извършването на нарушението, да се приложи различно увеличение на основния размер на глобата, когато между периодите, през които съответното или съответните предприятия са изпълнявали посочената роля под ръководството на тези дружества, има съществена разлика. Ролята на водач е свързана с функционирането на картела и обратно на ролята на подбудител, винаги е свързана с определена продължителност. Следователно трябва да се има предвид, че дружество, ръководило някое от участвалите в картела предприятия, може да бъде подведено под отговорност поради движещата роля на това предприятие във функционирането на картела най-много за малко повече от една четвърт от периода на нарушението, докато друго дружество, ръководило друго участващо в картела предприятие, може да бъде подведено под отговорност поради движещата роля на това предприятие във функционирането на картела за почти три четвърти от посочения период.

От това следва, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност, като е наложила еднакво увеличение на основния размер на глобата на дружества, които посредством управляваните от тях предприятия са играли ролята на водач на картела, въпреки че между периодите, през които въпросното предприятие или предприятия са изпълнявали под ръководството на тези дружества функциите на водач на картела, има съществена разлика.

За сметка на това, дори да се приеме, че Комисията е приложила незаконосъобразно критериите, свързани с квалификацията водач при извършването на нарушението, като не е възприела тази квалификация по отношение на дадено предприятие, въпреки съществената му роля в рамките на картела, такава незаконосъобразност, допусната в полза на другиго, не е основание да се уважат оплакванията, изведени от неспазването на принципа на равно третиране или на принципа на недопускане на дискриминация.

(вж. точки 307, 308, 311 и 312)

20.    По силата на възложения им с член 17 от Регламент № 17 и член 31 от Регламент № 1/2003 пълен съдебен контрол съдилищата на Съюза имат право не само да проверяват законосъобразността на санкцията, но и да заместват със своя преценката на Комисията и вследствие на това да отменят, да намаляват или да увеличават наложената глоба, когато от тях се иска да се произнесат по нейния размер. В рамките на тази преценка следва да се гарантира, че увеличението, свързано с изпълняваната от разглежданото предприятие роля на водач при извършването на нарушението, ще бъде определено в размер, който гарантира възпиращото му действие.

(вж. точки 318 и 319)

21.    Когато налага глоби на няколко дружества за участието на поставени под тяхно ръководство предприятия в нарушения на правилата на конкуренция и определя съответните им глоби, Комисията не се отклонява от метода, посочен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, не излиза извън правната рамка на санкциите, очертана от член 15 от Регламент № 17 и член 23 от Регламент № 1/2003, и не нарушава принципа на пропорционалност, като взема предвид световния оборот от спорните проекти, реализиран от всяко от предприятията през последната пълна година от периода на нарушението, за да прецени големината и икономическата мощ на тези предприятия към момента на нарушението. Такъв е случаят по-специално, когато Комисията приема, че предвид световния мащаб на картела като база за сравнение на относителното значение на всяко от предприятията трябва да се вземе частта от световния оборот от свързаните с този картел проекти, реализирана от всяко от тях през последната пълна година от участието му в констатираното нарушение, като тази база за сравнение може точно да отрази капацитета на всяко от предприятията да увреди сериозно останалите оператори на територията на Европейското икономическо пространство и да даде представа за приноса му към ефикасността на картела като цяло или, обратно, за нестабилността, която би засегнала картела, ако това предприятие не бе участвало в него.

(вж. точки 360 и 362)