Language of document :

Съединени дела T‑114/07 и T‑115/07

Last Minute Network Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Процедура за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Общността „LAST MINUTE TOUR“ — Нерегистрирана по-ранна национална марка „LASTMINUTE.COM“ — Относително основание за отказ — Препращане към националното право, уреждащо по-ранната марка — Режим на иска по common law при злоупотреба с наименование (action for passing off) — Член 8, параграф 4 и член 52, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем съответно член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)“

Резюме на решението

Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност

(член 8, параграф 4 и член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 на Съвета)

Съгласно член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността марката на Общността се обявява за недействителна на основание на искане, подадено до Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4 от този регламент, и установените в същия параграф условията са изпълнени.

От тълкуването на първата разпоредба във връзка с втората следва, че притежателят на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия, чийто обхват не е само на местно равнище, може да поиска заличаване на регистрацията на по-късно регистрирана марка на Общността, когато и доколкото съгласно приложимото право на държава членка, от една страна, правата върху този знак са придобити преди датата на подаване на заявката за марка на Общността и от друга страна, този знак дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка.

С оглед на прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94 следва да се вземе предвид както националното законодателство, приложимо по силата на съдържащото се в тази разпоредба препращане, така и постановените в съответната държава членка съдебни актове. На това основание подателят на искане за обявяване на недействителност трябва да докаже, че разглежданият знак попада в приложното поле на правото на държавата членка, на което е направено позоваване, и че това право позволява да се забрани използването на по-късно регистрирана марка.

(вж. точки 45—47)