ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

(първи състав)

4 февруари 2011 година

Дело F‑34/10

Oscar Orlando Arango Jaramillo и др.

срещу

Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)

„Публична служба — Персонал на Европейската инвестиционна банка — Реформа на пенсионната схема — Просрочена жалба/просрочен иск — Недопустимост“

Предмет: Жалба на основание член 41 от Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка, с която г‑н Arango Jaramillo и 34 други служители на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) искат да се отменят фишовете за заплатите им за февруари 2010 г., доколкото в тях се съдържат решенията на ЕИБ за увеличаване на вноските им по пенсионната схема, както и ЕИБ да бъде осъдена да им заплати обезщетение за вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателите понасят всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Длъжностни лица на Европейската инвестиционна банка — Иск/Жалба — Срокове — Изискване за разумен срок

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Производство — Срокове за обжалване — Преклудиране — Случайно събитие или непреодолима сила — Понятие

(член 45, втора алинея от Статута на Съда)

1.      При положение че в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Правилника за персонала на Европейската инвестиционна банка изобщо не се урежда срокът за обжалване при спорове между Банката и нейните служители, съдът на Съюза — като претегля правото на всяко лице на ефективна съдебна защита, от една страна, и изискването за правна сигурност, от друга — константно приема, че споровете между Банката и служителите ѝ трябва да бъдат отнасяни пред него в разумен срок, и по аналогия с уредбата на сроковете за обжалване по член 91 от Правилника за длъжностните лица намира, че по принцип тримесечният срок следва да се смята за разумен.

Стриктното прилагане на уредбата на сроковете спрямо исковете и жалбите на служителите на Европейската инвестиционна банка само по себе си не би могло да накърни правото на ефективна съдебна защита, тъй като тази уредба е предназначена да гарантира в частност спазването на принципа на правната сигурност и да предотврати всяка опасност от дискриминация и произвол в правораздавателния процес.

(вж. точки 14 и 20)

Позоваване на:

Съд — 17 май 2002 г., Германия/Парламент и Съвет, C‑406/01, точка 20

Първоинстанционен съд — 23 февруари 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98, T‑208/98 и T‑109/99, точки 97—99, 100, 101, 107 и 119 и цитираната съдебна практика

2.      Понятията за случайно събитие и непреодолима сила включват обективен елемент, свързан с наличието на извънредни обстоятелства извън контрола на лицето, което се позовава на случайно събитие или непреодолима сила, и субективен елемент, свързан със задължението на заинтересованото лице да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно заинтересованото лице трябва да наблюдава грижливо хода на започналото производството, и по-специално да полага необходимата грижа за спазване на предвидените срокове.

Когато исковата молба или жалбата е изпратена по електронен път в 23,59 ч. на последния ден преди изтичането на срока и постъпи в секретариата на Съда на публичната служба в 00,00 ч. на следващия ден, или по-малко от две минути по-късно, това забавяне не може да се разглежда като извънредно събитие по смисъла на съдебната практика за непреодолимата сила и случайното събитие, като се има предвид, че при предаването на електронни съобщения са възможни смущения например поради технически проблеми на интернет доставчика на изпращача или получателя на съобщенията.

(вж. точки 23 и 24)

Позоваване на:

Съд — 15 декември 1994 г., Bayer/Комисия, C‑195/91 P, точка 32