РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
15 декември 2011 година
Дело F‑30/10
Philippe de Fays
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Член 73 от Правилника — Отказ за признаване на заболяване за професионално“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н De Fays иска основно отмяната на решението на Комисията за отказ да се признае заболяването, от което той страда, за професионално
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Произнасяне — Недопустимост
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Действие — Сезиране на съда с оспорвания акт — Изключение — Решение, което няма характер на потвърждение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на медицинската комисия — Граници
(член 22, параграф 3, първа алинея от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
4. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Право на преценка на медицинската комисия — Съдебен контрол — Граници — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 73 от Правилника за длъжностните лица; член 22 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
5. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинска експертиза — Състав на медицинската комисия — Изискване за специализация на членовете — Липса
(член 22, параграф 1, трета алинея от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания)
1. Не е от компетентността на съда на Съюза да прави правни изявления в рамките на контрола за законосъобразност въз основа на член 91 от Правилника. Поради това са недопустими искания, насочени към това съдът на Съюза да констатира, че жалбоподателят се намира в положение на неработоспособност поради професионално заболяване.
(вж. точка 43)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, точка 16
Съд на публичната служба — 16 май 2006 г., Voigt/Комисия, F‑55/05, точка 25 и цитираната съдебна практика
2. Административната жалба и нейното отхвърляне — изрично или мълчаливо — са неразделна част от сложна процедура и представляват само предварително условие за сезиране на съда. При това положение жалбата, макар и формално да е насочена срещу отхвърлянето на административната жалба, води до сезирането на съда с акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена административната жалба, освен в хипотезата, в която отхвърлянето на тази жалба има различен обхват от това на акта, срещу който тя е била подадена. Всъщност с оглед на неговото съдържание е възможно изричното решение за отхвърляне на жалба по административен ред да няма характер на акт, с който се потвърждава оспореният от жалбоподателя акт. Това е така, когато решението за отхвърляне на административната жалба съдържа ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт, дори го приема за акт с неблагоприятни последици, който замества последния.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, точка 9; 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, точки 7 и 8
Първоинстанционен съд — 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, точка 35; 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, точка 31; 14 октомври 2004 г., Sandini/Съд, T‑389/02, точка 49; 7 юни 2005 г., Cavallaro/Комисия, T‑375/02, точки 63—66; 25 октомври 2006 г., Staboli/Комисия, T‑281/04, точка 26
Общ съд — 9 декември 2009 г. Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 50—59 и 64; 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, точка 32
3. От член 22, параграф 3, първа алинея от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностните лица следва, че за да може медицинската комисия да се произнесе с редовно медицинско становище, е необходимо да е в състояние да се запознае с всички документи, които могат да ѝ бъдат полезни за нейните преценки. За да допълни възложената ѝ преписка или за да получи становища, които са необходими за изпълнението на задачата ѝ, медицинската комисия може да поиска извършването на допълнителни прегледи и да се консултира с експерти.
Впрочем, когато изглежда, че с оглед по-специално на особената сложност на медицинските въпроси, които са ѝ отправени, данните, необходими за изпълнението на нейната задача, не са посочени по ясен и съгласуван начин във възложената ѝ преписка, медицинската комисия е длъжна да събере всички полезни за нейната преценка сведения. В това отношение, в случай че членовете на медицинската комисия не могат да докажат специални познания във връзка с разглежданите болести, медицинската комисия е длъжна да събере всички документи, които могат да ѝ бъдат полезни за нейните преценки, и евентуално да поиска допълнителни прегледи и да се консултира с експерти — специалисти по тези заболявания.
(вж. точки 63—65)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точка 70
4. Задачата на медицинската комисия, предвидена в член 22 от Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица, да дава напълно обективна и независима преценка по медицински въпроси, налага тази комисия, от една страна, да разполага с всички данни, които могат да ѝ бъдат полезни, и от друга страна, да има пълна свобода на преценка. Самите медицински преценки, изразени от медицинската комисия, трябва да бъдат считани за окончателни, когато са били направени по надлежен начин.
В това отношение съдът на Съюза е оправомощен да провери дали становището на медицинската комисия относно признаването на заболяване за професионално е редовно, по-специално дали то съдържа мотиви, позволяващи да се преценят съображенията, на които е основано, и дали е установена понятна връзка между медицинските констатации, които това становище съдържа, и заключенията, до които стига. Впрочем, когато медицинската комисия е сезирана със сложни въпроси от медицинско естество, свързани с трудна за поставяне диагноза или с причинно-следствената връзка между заболяването, от което страда заинтересованото лице, и упражняването на неговата професионална дейност в рамките на институция, тя е длъжна по-специално да посочи в своето становище данните от досието, на което се основава, и да уточни в случай на значително разминаване причините, поради които тя се разграничава от някои по-ранни, относими медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.
(вж. точки 73 и 89)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точки 64 и 65 и цитираната съдебна практика
5. В Правилата относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания на длъжностни лица не е посочено никакво особено изискване за специализация на лекаря, посочен от засегнатото длъжностно лице, или на този, който е посочен от ОН. Единственото изискване се отнася до третия лекар, доколкото в приложение на член 22, параграф 1, трета алинея от тези правила той трябва да притежава необходимите експертни знания и опит за оценка и лечение на съответните телесни увреждания. Вследствие на това не може правомерно да се твърди, че медицинска комисия е нередовно съставена, единствено защото нейните членове не притежават познания за разглежданите болести.
(вж. точки 83 и 84)