Дело C‑110/21 P
Universität Bremen
срещу
Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания (REA)
Решение на Съда (втори състав) от 14 юли 2022 година
„Обжалване — Жалба за отмяна — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Представителство на непривилегировани жалбоподатели в преки производства пред съдилищата на Европейския съюз — Университетски преподавател — Преподавател в университета, представляван в производството по тази жалба и изпълняващ функциите на координатор и ръководител на екипа на проекта, предмет на спора — Условие за независимост — Наличие на пряк личен интерес от изхода на делото“
Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Изисквания по отношение на лицето, което може да подпише жалбата — Качество на трето лице по отношение на страните — Университет, представляван от университетски преподавател, обвързан с него по силата на публичноправно нормативно установено правоотношение — Допустимост с оглед на изискването за независимост — Университетски преподавател, изпълняващ функциите на координатор и на ръководител на екипа на проекта, предмет на спора — Липса на последици
(член 19 от Статута на Съда)
(вж. т. 55—58, 61—64, 66 и 67)
Резюме
Бременският университет е определен за координатор на научноизследователски консорциум, в който са включени няколко европейски университета, извършващи интердисциплинарни сравнителноправни изследвания в областта на правото и политиката в областта на жилищното настаняване в целия Съюз.
На 17 март 2019 г., след покана за представяне на предложения, Бременският университет представя на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) предложение за проект. Това предложение получава оценка, въз основа на която то е класирано на десето място от представените кандидатури. С решение от 16 юли 2019 г.(1) REA отхвърля посоченото предложение, тъй като поради бюджетни ограничения тя може да избере само класираните на първите три места проекти. На 25 септември 2019 г. Бременският университет подава жалба за отмяна на това решение.
С определение от 16 декември 2020 г.(2) Общият съд отхвърля жалбата като явно недопустима(3) с мотива, че преподавателят, представляващ съответния университет, не е трето лице спрямо последния и следователно не отговаря на условието за независимост, предвидено в Статута на Съда(4).
В отговор на подадената от Бременския университет въззивна жалба Съдът отменя това определение на Общия съд, като приема, че последният неправилно е приел, че първоинстанционната жалба е явно недопустима. По този повод Съдът внася уточнения относно условието за независимост, наложено на представителите на непривилегированите страни(5) в рамките на преките производства пред съдилищата на Съюза.
Съображения на Съда
Съдът припомня най-напред, че като прилага условието за независимост, наложено от правото на Съюза по отношение на представителите на непривилегированите страни, съдът на Съюза упражнява ограничен контрол, тъй като се ограничава да санкционира с недопустимост на разглежданата от него жалба хипотезите, в които е очевидно, че съответният процесуален представител не е в състояние да изпълни своята функция по защита, обслужвайки по най-добрия начин на интересите на клиента си, така че този процесуален представител трябва да бъде отхвърлен в интерес на последния.
По-нататък Съдът разглежда въпроса дали условието за независимост, установено в съдебната практика по отношение на адвокатите, се прилага и по отношение на университетските преподаватели, които имат право да представляват процесуално съответната страна.
В това отношение той счита, че двете професии не са съпоставими, що се отнася до описанието на техните функции, тъй като адвокатът е призван да осигурява запазване и защита на интересите на своя клиент, а призванието на университетския преподавател е да преподава и да провежда научни изследвания напълно независимо, като се има предвид академичната свобода, която е определяща за тази професия. Когато обаче университетски преподавател представлява процесуално дадена страна пред съдилищата на Съюза, той вече не упражнява професията си на преподавател и на изследовател, а изпълнява същата функция, която е възложена и на адвоката, а именно осъществяване на процесуално представителство на непривилегированите страни. Освен това университетските преподаватели, които съгласно правото на тяхната държава членка имат право да се явяват пред съд като процесуални представители, разполагат със същите права като предоставените на адвокатите от Статута на Съда(6).
Според Съда от това следва, че в съответствие с целта на изпълняваната функция по процесуално представителство, състояща се преди всичко в опазване и защита по най-добрия начин на интересите на доверителя, университетските преподаватели трябва да отговарят на същите критерии за независимост, каквито се прилагат и към адвокатите. Тези критерии се определят по отрицателен начин — посредством липсата на правоотношение по наемане на работа между процесуалния представител и неговия клиент и по положителен начин — чрез позоваване на правилата за професионалната етика, предполагащи по-специално липсата на връзка, която явно засяга способността на адвоката да изпълни своята функцията по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент при спазване на закона и на правилата на професията.
Що се отнася до въпроса за липсата на правоотношение по наемане на работа между представителя и неговия клиент, Съдът констатира, че в конкретния случай преподавателят в разглеждания университет е обвързан с университета, който представлява в рамките на публичноправно нормативно установено правоотношение. Съгласно условията и разпоредбите на националното право това правно положение му предоставя независимост в качеството му не само на преподавател и изследовател, но и на процесуален представител на непривилегировани страни пред съдилищата на Съюза. Доколкото процесуалното представителство не е част от функциите, които този преподавател е задължен да изпълнява в университета в качеството му на преподавател или изследовател, това представителство по никакъв начин не е свързано с изпълняването на академичните му функции и следователно се осъществява извън всякакво отношение на власт и подчинение с университета, независимо че от преподавателя се изисква да представлява процесуално същия този университет.
Освен това Съдът счита, че в светлината на своята практика(7) наличието на публичноправно нормативно установено правоотношение между преподавател и университета, който той представлява процесуално, не е достатъчно, за да се приеме, че този преподавател се намира в положение, което му пречи да защитава интересите на този университет.
Накрая, Съдът добавя, че като се има предвид, че Статутът на Съда предоставя на университетските преподаватели същите права, каквито са предоставени и на адвокатите(8), се презумира, че преподавател, който съгласно националното право има право да се явява пред съд като процесуален представител, по принцип отговаря на условието за независимост, дори ако този преподавател представлява университета, в който той упражнява академичната си дейност.
Що се отнася до липсата на връзка, засягаща възможността на процесуалния представител да изпълни своята функция по защита, като обслужва по най-добрия начин интересите на своя клиент, Съдът постановява, че Общият съд допуска грешка, като приема, че тъй като процесуалният представител на разглеждания университет е координатор и ръководител на екипа по предложения проект и тъй като той изпълнява съществени задачи и функции в този проект, личната му връзка с предмета на спора компрометира възможността му да оказва правната помощ, от която се нуждае този университет.
Това е така, защото според Съда изпълняваните от съответния процесуален представител функции в рамките на проекта, предмет на спора, предполагат, че той има общи интереси с Бременския университет. Наличието на такива интереси обаче не е достатъчно, за да се установи неспособност на този процесуален представител надлежно да осъществява повереното му процесуално представителство.
Освен това, тъй като не е представено никакво доказателство, позволяващо да се установи, че тези интереси се явяват пречка за процесуалното представителство на Бременския университет от този представител, Общият съд е превишил пределите на упражнявания съдебен контрол, определени в практика на Съда.
При тези условия Съдът постановява, че Общият съд неправилно е приел, че жалбата е явно недопустима, тъй като Бременският университет не е надлежно представляван от съответния университетски преподавател.